№ 13372
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110102012 по описа за 2023 година
Делото се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 57267/01.03.2023 г./ на
„****“ ЕАД срещу К. А. М., с която са предявени осъдителни искове за 1/2 от задълженията
за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 83.51 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното плащане; 11.01 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 11.08.2021 г.; 0.69 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
13.01.2023 г. до окончателното плащане; 0.09 лв. – мораторна лихва за периода от 17.01.2020
г. до 11.08.2021 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на съсобственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „****“ ООД по реда за дялово
разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава. Претенцията си за стойността на
услугата дялово разпределение основава на клауза от Общите условия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно правоотношение
с ищеца. Излага, че представеното съдебно решение, на което ищецът основава твърденията
си за собственост на ответника върху имота, е обезсилено, поради което собственик на
имота през исковия период е била Ц.М.Б.. Релевира възражение за изтекла погасителна
1
давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно,
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
По делото е прието като писмено доказателство Решение № 141575/14.06.2019 г. по
гр. д. № 14858/2000 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е отхвърлен предявеният от
Ц.М.Б. срещу Р. А. М., В. А. М. и К. А. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
на правото й на собственост и предаване на владението върху процесния имот и е признато
за установено по предявения от Р. А. М., В. А. М. и К. А. М. срещу Ц.М.Б. установителен
иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, че Р. А. М., В. А. М. и К. А. М. са
собственици на 1/2 ид. ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от
наследодателя И.В.И.. Решението е обезсилено с влязло в законна сила на 03.07.2021 г.
Определение от 02.06.2021 г. по в. гр. д. № 3396/2020 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, и производството по делото е прекратено.
При липса на влязло в законна сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено
нещо да е установено или отречено правото на собственост на ответника върху процесния
имот, съдът намира, че следва да извърши самостоятелна преценка по този въпрос.
В случая се установява, че на 17.09.1992 г. собствеността върху имота е придобита от
И.В.И. чрез замяна. Видно е от представеното Удостоверение за наследници, че след
смъртта си на 16.07.1999 г. той е оставил като законни наследници сина си Е.И.В. и
2
съпругата си И. А.а М.а-И., а последната след смъртта си на 21.03.2017 г. е оставила като
наследници по закон своите братя Р. А. М., В. А. М. и К. А. М..
Същевременно се установява, че на 01.12.2000 г. С.А.Г. и Д.Ц.Г. са продали на
Ц.М.Б. процесния имот. Наличието на доказателство за извършена придобивна сделка
относно процесния имот в полза на трето лице – Ц.М.Б., която е последваща спрямо
сделката, по сила на която наследодателят на ответника е придобил собствеността, не може
да бъде игнорирано от съда. Ето защо и въпреки очевидната непълнота на представените
доказателства относно собствеността на имота /не е представен описаният в нотариалния
акт от 01.12.2000 г. нотариален акт, с който Г. са се легитимирали като собственици/ съдът
приема, че по делото не е проведено от ищеца дължимото пълно доказване на твърдението
му, че ответникът е бил съсобственик на имота през исковия период.
Следователно въпреки указаната му с доклада доказателствена тежест ищецът не
доказва нито наличието на сключен нарочен писмен договор с ответника, нито установява
през процесния период той да е бил собственик или да е имал учредено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, което да обоснове качеството му на клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Нещо повече дори – от
Заявление-декларация № Г-1611/17.01.2020 г. е видно, че през част от исковия период
различно лице – Е.И.В., е поискало партидата за имота да бъде променена на негово име,
като предложението му очевидно е прието от ищцовото дружество, от което следва, че за
периода от 17.01.2020 г. до края на исковия период именно това лице се явява клиент на
доставяната топлинна енергия по силата на сключен нарочен договор с „****“ ЕАД.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът не доказа качеството на
ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период за
процесния имот и съответно наличието на облигационна връзка с него. Това обуславя
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
респ. неоснователни са и исковете за мораторна лихва върху стойността на доставената
топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за мораторна лихва
върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответника, на когото се дължи сумата от 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон.
3
№ ****, а именно: 83.51 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното
плащане; 11.01 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 11.08.2021 г.; 0.69 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 01.2020 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 13.01.2023 г. до окончателното плащане; 0.09 лв. –
мораторна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 11.08.2021 г.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на К. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 400 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4