№ 693
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110211414 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № Р-10-616 от 21.07.2021г., издадено от В.Н.С.,
Заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от
Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр.
ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/, връзка § 1, т.51 от Допълнителните разпоредби
/ДР/ на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ е наложена на „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Инс” АД
имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ.
Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното Дружество „ЗД
Бул Инс” АД, което в жалба /подадена чрез адв. М.Г. заявява, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено при неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се, че
Дружеството не е извършило вмененото му нарушение при условията на повторност.
Според жалбоподателя, за да е налице повторност следва нарушителят да е извършил
процесното нарушение в 1-годишен срок от влизане в сила на НП отново за нарушение по
чл.108 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Твърди се, че налагането на санкция по реда на чл.644,
ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108 от КЗ поради наличие на предходно нарушение по чл.107
от КЗ /отм./ представлява правоприлагане в следствие на тълкуване и аналогия на закона,
т.е. „налагане на санкция по аналогия”, което било недопустимо според Закона за
1
нормативните актове за административно – наказателното производство. По отношение
прилагането на чл.644, ал.2 от КЗ в жалбата се твърди, че за да бъде приложен този
квалифициран състав на нарушението е необходимо в Акта, с който същото се предявява, да
са описани фактите, довели до приложението на този по-тежък състав. В тази връзка и на
оснавание чл.84 от ЗАНН се прави позоваване на НПК. Твърди се, че повторността е
елемент от обективната страна на квалифицирания състав /съставомерен признак/ и на
основание чл.42, т.4 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани фактите, обуславящи
квалифициращия признак, а не само основния състав на нарушението. Индивидуализацията
на наказанието не следва да се смесва като дейност с тази по определяне на приложимия
състав - основен, квалифициран, привилегирован. Заявява се, че процесният АУАН съдържа
констатации само за факти по отношение на нарушението по чл.108 от КЗ и липсват данни
да е налице предишно нарушение от същия вид. Едва с НП се въвеждали фактически
твърдения за „повторност”, респ. Дружеството е наказано по реда на чл.644, ал.2 от КЗ.
Поради това се прави извод, че в случая НП не съответства на фактическата обстановка,
описана в АУАН. На това основание се претендира за грубо нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя. На следващо место в жалбата се посочва, че правната
квалификация на нарушението била неправилна, тъй като следвало да се приложат
разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ, а не общата норма на чл.108 от КЗ. Претендира се за
нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като било налице несъответствие между
фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП и дадената му правна
квалификация. Досежно наказанието се заявява, че то не съответства на целите на
административното наказание, нито на тежестта и характера на нарушението, тъй като не
били налице отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това се приема, че извършеното
административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма
настъпили обществено – опасни последици от деянието, а и защото към момента на
съставяне на АУАН застрахованото лице изцяло е получило определеното му
застрахователно обезщетение. Поради това се иска СРС да отмени атакуваното Наказателно
постановление. Алтернативно се моли съдът да преквалифицира наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да наложи минималния
законов размер на административното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Г., оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС тя моли съда да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение
като неоснователна и недоказана. Според юрк. Г. в хода на административно –
наказателното производство не е допуснато нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Нарушението се приема за безспорно доказано. Иска се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
С Наказателно постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., потвърдено с Решение от
28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. на СРС – 100 състав и влязло в сила на 31.12.2019г.,
жалбоподателят „ЗД Бул Инс” АД е бил наказан по административен ред за нарушение по
чл.108, ал.1 от КЗ, извършено на 05.01.2019г.
На 29.07.2020г. лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****** е участвал в пътно –
транспортно произшествие /ПТП/ с товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **** (бус).
Виновен за ПТП-то бил водачът на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****, който
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗД „Бул Инс“ АД с полица №
BG/02/120002064144 със срок на действие от 26.07.2020г. до 25.07.2021г. Собственик на лек
автомобил „Форд Фиеста“ е ЕТ „*******“, а водач на МПС-то по време на въпросното ПТП
бил Н.А.И.. За пътно-транспортното произшествие между двата автомобила бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП от дата 29.07.2020г.
За настъпилото ПТП Н.А.И. подал уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС до ЗД „Бул Инс“ АД и там била заведена щета № ********** на
30.07.2020г. В Уведомление за необходими документи по заведената щета било отбелязано,
че на 30.07.2020г. са предадени на застрахователя следните документи : „Заявление за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на МПС”, „Свидетелство за
регистрация на МПС – част 1 и/или 2“, „Контролен талон към знак за технически преглед”,
„Свидетелство за управление на МПС”, „Контролен талон към свидетелство за управление
на МПС“, „Протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП, Служебна бележка или
удостоверение от съответните компетентни органи в зависимост от вида на събитието“ и
„Други документи“). По отношение на увреденото МПС бил извършен един оглед на
30.07.2020г. За осъществения оглед бил съставен опис заключение на щета. На 16.09.2020г.
било представено на застрахователя удостоверение за банкова сметка, а ползвателят на
застрахователни услуги направил изявление за отказ от допълнителен оглед на автомобила.
След тази дата /16.09.2020г./ застрахователят не е изисквал допълнителни документи.
Направена била Калкулация на щетата и на 23.09.2020г. от „ЗД Бул Инс” АД издали Доклад
№ 201002192901 по процесната щета. От застрахователното Дружество определили
обезщетение по заведената щета в общ размер на 530.84 лева. Реално плащане в този размер
е било извършено по сметка на ЕТ „*******“ на дата 07.06.2021г.
Междувременно Н.И. подал жалба в КФН, заведена под № 91-02-650 от 27.05.2021г. за
това, че „ЗД Бул Инс” АД не му е изплатило дължимото обезщетение по заведената щета.
По повод на тази жалба е разпоредена проверка в КФН, във връзка с която от „ЗД Бул
Инс” АД с писмо изх. № 91-02-650 от 31.05.2021г. е изискана информация и документация
касателно процесната претенция.
В отговора си „ЗД Бул Инс” АД в писмо до КФН с вх. № 91-02-650 от 10.06.2021г.
излага съображенията си и изпраща на КФН преписката по конкретната щета.
Със Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. В.С. – Заместник - председател на КФН, ръководещ
3
управление „Застрахователен надзор”, е определил СВ. за лице, което да съставя Актове за
установяване на административни нарушения /АУАН/ по КЗ.
Във връзка с протеклата в КФН проверка по конкретния казус св. С.А. (в присъствието
на други две лица – свидетели при съставянето и връчването на Акта : С.Т. и Ц.Я.) съставила
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-571 от 18.06.2021г., в
който изрично е посочила, че за „ЗД Бул Инс” АД е възникнало задължението, считано от
16.09.2020г., да се произнесе по претенцията в срок не по-късно от 08.10.2020г.
включително по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини.
Актосъставителят е приел, че „ЗД Бул Инс” АД се е произнесло по заведената претенция
извън законоустановения срок, с което е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. В Акта
е посочено, че нарушението е извършено на 09.10.2020г. в гр. София, а е установено на
10.06.2021г. Този АУАН е предявен на нарушителя и е подписан от пълномощник на „ЗД
Бул Инс” АД на 18.06.2021г.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № Р-
10-616 от 21.07.2021г., с което В.Н.С., Заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16,
ал.1, т.19 от ЗКФН, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, връзка §1, т.51
от ДР на КЗ и чл.648 от КЗ е санкционирал „ЗД Бул Инс” АД с имуществена санкция в
размер на 4000 лева за извършено нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.
Наказателното постановление е получено (видно от известието за доставяне на лист 9
от делото) на 26.07.2021г. и е обжалвано с жалба, изпратена по пощата чрез БулПост на
същата дата - 26.07.2021г., след което е входирана в КФН под № 91-01-692 на 28.07.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелката А. както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства – АУАН № Р-06-571 от 18.06.2021г.; разписка за пратка от
БулПост; известие за доставяне на НП; пълномощно; жалба от Н.И. до КФН с вх. № 91-02-
650 от 27.05.2021г.; писмо от КФН с изх. № 91-02-650 от 31.05.2021г.; писмо от „ЗД Бул
Инс” АД до КФН с вх. № 91-02-650 от 10.06.2021г.; полица № BG/02/120002064144; справка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност” на МПС; двустранен констативен протокол за ПТП; свидетелство
за управление на МПС; свидетелство за регистрация на МПС – част II; контролен талон №
3870226; удостоверение за банкова сметка; Уведомления за необходими документи; опис
заключение на щета на МПС; Опис на щета № 1 от 30.07.2020г.; Калкулация по щета;
Доклад № 201002192901/23.09.2020г.; платежно нареждане от 07.06.2021г.; Наказателно
постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., издадено от Заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”; Решение от 28.11.2019г. по НАХД №
13998/2019г. на СРС – 100 състав и Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”.
Целият наличен по делото доказателствен материал е непротиворечив, еднопосочен,
взаимно обусловен, поради което съдът го кредитира напълно.
4
Писмените доказателства са обективни, еднопосочни и с достоверна дата. Поради това
съдът им се доверява изцяло.
Показанията на свидетелката А. звучат обективно и непредубедено. Те намират опора
в писмените доказателства по делото. Поради това съдът се доверява и на тях. Тук е местото
да се посочи, че с оглед на останалите дати, посочени в показанията на св. А. и датата на
платежното нареждане на лист 26 от делото, явно поради техническа грешка в протокола от
25.01.2022г. е записана датата 07.06.2020г. вместо 07.06.2021г. В случая достоверно се явява
писменото доказателство на лист 26 от делото и то следва да се отчете с приоритет пред
показанията на свидетелката относно датата на изплащане на обезщетението.
От двустранния констативен протокол за ПТП се установява настъпването на ПТП на
дата 29.07.2020г. Всички писмени доказателства сочат, че за виновния за ПТП автомобил в
„ЗД Бул Инс” АД има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с
полица № BG/02/120002064144 (валидна от 26.07.2020г. до 25.07.2021г.) и за настъпилите по
лек автомобил „Форд Фиеста“ увреждания в следствие на ПТП е заведена щета №
**********/30.07.2020г. На база приложените по делото Уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност” на МПС, Уведомления за необходими документи,
опис заключение на щета на МПС, Опис на щета № 1, Калкулация на щета, Доклад №
201002192901/23.09.2020г. и платежно нареждане от 07.06.2021г. се установява, както
фактът на завеждане на щетата в застрахователното Дружество, така и датите на проведения
оглед на автомобила, на отказания допълнителен оглед на МПС-то и на предоставянето на
документи на застрахователя, а така също и размерът, респ. датата на изплащане на
обезщетението. В подкрепа на тези фактически изводи са и кредитираните от съда
свидетелски показания.
Съдът се доверява напълно на Наказателно постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г.,
издадено от Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, Решение от 28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г. на СРС – 100 състав и Заповед
№ 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, тъй като това са официални документи, имащи доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. От цитираните по-горе Наказателно постановление
№ Р-10-714 от 23.07.2019г., издадено от Заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” и Решение от 28.11.2019г. по НАХД № 13998/2019г.
на СРС – 100 състав (влязло в законна сила на 31.12.2019г.) се установява, че „ЗД Бул Инс”
АД е било наказано по административен ред за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, фактически
изразяващо се в това, че на 05.01.2019г. в гр. София „ЗД Бул Инс” АД не е изпълнило
задължението си в срок до 15 работни дни от представяне на последното доказателство за
основанието и размера на претенцията да се произнесе по друга застрахователна претенция
по един от посочените в т.1 и т.2 от чл.108, ал.1 от КЗ начини като определи и изплати
размер на обезщетение или застрахователна сума или мотивирано откаже плащане. Това
означава, че Дружеството – жалбоподател е било санкционирано с влязъл в сила на
31.12.2019г. акт за предходно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ. От приложената на л.33 от
5
делото Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник – председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“ и с оглед нормата на чл.647, ал.1 от КЗ се доказва, че
към 18.06.2021г. свидетелката А. е имала право да съставя Актове за установяване на
административни нарушения на Кодекса за застраховането, тъй като е била оправомощена
за това от Заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”. Това означава, че процесният Акт е съставен от опровомощено за това лице.
Всеобщо известен факт (от Държавен вестник бр.67/2020г. и от сайта на КФН) е, че В.Н.С. е
Заместник - председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” от 23.07.2020г. и към момента. Поради това той има
правомощието по чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН и чл.647, ал.2 от КЗ да издава НП като налага
глоби и имуществени санкции за нарушения по Кодекса за застраховането. От тук следва, че
и Наказателното постановление от 21.07.2021г. е издадено от компетентно лице.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от оправомощено за това лице
срещу административен акт, подлежащ на проверка по реда на ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения :
Неправилно е твърдението на жалбоподателя относно правната квалификация на
нарушението - че в конкретния случай са приложими разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ /в
сила от 01.01.2016г./, тъй като били специални по отношение на чл.108, ал.1 от КЗ /в сила от
01.01.2016г./. Нормата на чл.496 от КЗ се отнася до задължението на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да се произнесе в
3-месечен срок от предявяване на застрахователната претенция, докато чл.108 от КЗ касае
задължението на застрахователя да определи и изплати, респ. мотивирано да откаже
плащане в срок до 15 работни дни от представянето на последното доказателство относно
основанието и размера на претенцията. От тук съответно следва изводът, че тези два срока
започват да текат от различен начален момент, поради което не може да се приеме, че едната
норма е специална спрямо другата разпоредба от КЗ. Напротив, щом в чл.106, ал.3 от КЗ
изрично е уреден въпросът с претенциите по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, то твърдението, че чл.108 от КЗ (който препраща към чл.106 от КЗ) не се
отнася до претенции по застраховка „Гражданска отговорност”, се явява невярно.
Предвиденият в чл.496 от КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне на
застрахователя по претенцията за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не освобождава застрахователя от задължението му да определи и изплати,
респ. да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ. Съгласно чл.108, ал.3 от КЗ в
6
случаите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ се прилага само, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ.
Именно поради това съдът счита, че в процесния случай /при представяне на всички
поискани доказателства и неизискани други такива от страна на „ЗД Бул Инс” АД/
приложима се явява разпоредбата на чл.108 от КЗ, а не на чл.496 и сл. от КЗ.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя досежно повторността на
нарушението. Повторността не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.108,
ал.1 от КЗ - видно от съдържанието на самата норма. Поради това непосочването й в АУАН
не съставлява процесуално нарушение. В случая повторността е обстоятелство,
обосноваващо размера на наказанието и в този смисъл е относима към приложимата
санкционна норма, а чл.42 от ЗАНН /за разлика от чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН/ не поставя
изискване в АУАН да се посочва видът и размерът на наказанието, респ. приложимата
санкционна норма. Поради това посочването за първи път в НП на обстоятелството, че
деянието е извършено повторно е във връзка с изискването на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, а не
като част от описанието на нарушението. Ето защо и този довод на жалбоподателя е
неоснователен.
Съдът не констатира разминаване между фактическата обстановка и правната
квалификация на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ в Акта и в Наказателното
постановление. Не може да се говори и за нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй
като той е знаел, че за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ е бил санкциониран с Наказателно
постановление № Р-10-714 от 23.07.2019г., преминало през съдебен контрол и влязло в
законна сила на 31.12.2019г.
След съпоставяне на съдържанието на процесните Акт и Наказателно постановление
става ясно, че е налице съответствие между фактическото описание на нарушението в
АУАН и в НП. По един и същи начин в АУАН и в НП са посочени елементите от
фактическия състав на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ - вида на настъпилото
застрахователно събитие, датата на представяне на последното доказателство по смисъла на
чл.106 от КЗ пред застрахователя (в случая – датата на представяне на удостоверението за
банковата сметка и отказа за допълнителен оглед на МПС-то), какъв е законоустановеният
срок за произнасяне, кога изтича той и че в този период не е имало произнасяне от страна на
„ЗД Бул Инс” АД по един от двата начина, посочени в закона. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи нарушителя да разбере административно –
наказателното обвинение срещу него. Досежно твърденията за повторност – доколкото те не
са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.108, ал.1 от КЗ – непосочването им
в АУАН не съставлява процесуално нарушение.
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до
извода, че между АУАН и обжалваното НП има пълно съвпадение на фактите, чрез които са
зададени рамките на конкретното обвинение. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението. Няма допуснати съществени процесуални нарушение,
7
ограничаващи правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение го
санкционират. Съдът не откри основания за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно са описани
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било
извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по
чл.108, ал.1 от КЗ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
от ЗАНН. В случая нарушението е извършено на 09.10.2020г. Двугодишният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН изтича съответно на 09.10.2022г. Тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН
започва да тече от откриване на нарушителя. Писмото с документите по конкретната щета са
постъпили от застрахователя в КФН на 10.06.2021г. (видно от л.15 от делото) и няма как
преди тази дата да се приеме, че административно – наказващият орган е можел да установи
нарушението и автора му. Считано от тогава до датата на съставяне на Акта /на 18.06.2021г./
са минали няколко дни, по-малко от месец. Поради това СРС приема, че в случая сроковете
по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Доколкото от съставянето на Акта на 18.06.2021г. до
датата на издаване на Наказателното постановление /21.07.2021г./ са минали по-малко от
шест месеца, съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В случая са съобразени и изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3, респ. чл.43, ал.1 и ал.5 от
ЗАНН. Налице са всички реквизити по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.
Поради това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето
на АУАН и при издаването на оспорваното Наказателно постановление. Същите изхождат
от компетентни лица (съгласно нормата на чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН, чл.647, ал.1 и ал.2 от
КЗ, т.1.2.3. от Заповед № 3-2 от 08.01.2021г. на Заместник – председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” и ДВ бр. 67/2020г.), поради което спорът следва да
бъде решен по същество.
Съгласно чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията
по застраховки по Раздел I от Приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, Раздел II,
буква „А“ от Приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. В случая претенцията е от застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, която е посочена в точка 10, Раздел II на Приложение № 1.
Доказателствата по чл.106 от КЗ са не само документите, удостоверяващи застрахователния
договор и застрахователното събитие, но и веществените доказателства – представянето на
автомобила за оглед и опис на щетата (в този смисъл е Решение № 4228/17.06.2016г. на
Административен съд – София град, XI касационен състав по КНАХД № 3379/2016г.). От
кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства се установя, че в случая
удостоверението за банковата сметка е представено на застрахователя на 16.09.2020г. На
същата дата е бил отказан и допълнителен оглед на МПС-то (видно от лист 23 от делото).
Поради това правилно административно – наказващият орган е приел, че 15-дневният срок
8
по чл.108, ал.1 от КЗ (броим в работни дни) започва да тече именно от 16.09.2020г. и
съответно изтича на 08.10.2020г. Същевременно по делото се доказа, че няма мотивиран
отказ за плащане на застрахователна сума от страна на „ЗД Бул Инс” АД, а същевременно
има определена и изплатена едва на 07.06.2021г. сума по заведената щета. Това означава, че
застрахователят е определил и изплатил размера на обезщетението със закъснение от осем
месеца.
Представянето на изискуемите документи поражда задължение за произнасяне, а не за
уважаване на предявената претенция (виж Решение от 30.03.2009г. по КНАХД № 428/2009г.
на Административен съд - София град и Решение от 28.11.2008г. по КНАХД № 4348/2008г.
на Административен съд - София град). Поради това и доколкото в текста на чл.108 от КЗ е
записано, че застрахователят „е длъжен” да се произнесе по претенцията, то явно този срок
от 15 работни дни е задължителен, а не пожелателен. Поради това определянето на сумата и
нейното изплащане след законоустановения срок са без значение за съставомерността на
деянието.
Водим от изложеното до тук съдът приема, че доколкото по делото се установи, че „ЗД
Бул Инс” АД до 08.10.2020г. включително не е определило и изплатило размера на
обезщетението или застрахователната сума, нито мотивирано е отказало плащането, то явно
Дружеството е нарушило нормата на чл.108, ал.1 от КЗ.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица е
бизвиновна.
Това нарушение е формално. За осъществяването му следва да се докаже, че е изминал
срокът от 15 работни дни от представяне на последното доказателство (в случая датата на
представяне на удостоверението за банковата сметка на 16.09.2020г.) и да не е налице нито
мотивиран отказ, нито определяне и изплащане на обезщетението. В настоящия казус
съгласно доказателствата, събрани по делото, се установи, че доколкото плащането на
обезщетението датира от 07.06.2021г., а до 08.10.2020г. то не е било реализирано, нито пък
„ЗД Бул Инс” АД мотивирано е отказало заплащане на това застрахователно обезщетение, то
явно е налице и тази условно обособена втора предпоставка. С реализирането и на двете
предпоставки (изтичането на срока от 15 работни дни и непредприемането на действия по
плащане или отказ) нарушението е довършено. В случая това е станало на първата следваща
дата след последния ден от срока по чл.108, ал.1 от КЗ, а именно на 09.10.2020г. Правилно
административно - наказващият орган е приел, че е било реализирано нарушението по
чл.108, ал.1 от КЗ от страна на юридическото лице – застраховател.
Съгласно чл.644 от КЗ на юридическите лица, които извършат или допуснат
извършване на нарушение на разпоредбите на този кодекс извън случаите по чл. 635 - 643
(както е в настоящия случай – на нормата на чл.108, ал.1 от КЗ), се налага имуществена
санкция в размер от 1000 лв. до 20000 лева. При повторно нарушение наказанието за
юридическите лица е „имуществена санкция” от 2000 лв. до 40000 лева.
Според §1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ „повторно нарушение” е
9
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. На „ЗД Бул Инс” АД е било издадено НП № Р-10-714 от
23.07.2019г. от Заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор”, с което застрахователят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на
3000 лв. за нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ. Това Наказателно постановление е влязло в
законна сила на 31.12.2019г. Процесното нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ е извършено на
09.10.2020г., т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на НП № Р-10-714 от 23.07.2019г.,
касаещо същото по вид административно нарушение. Поради това правилно
административно - наказващият орган е приел, че наказанието на застрахователя следва да
бъде определено при условията на чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите от жалбата, без в случая
повторността да е обусловена от предишно нарушение по чл.107, ал.1 от КЗ /отм./, СРС
намира за редно да посочи принципното си разбиране, че разликата между чл.108, ал.1 от КЗ
и чл.107, ал.1 от КЗ /отм./ е само в срока - по сега действащия закон 15-дневният срок се
брои в работни дни, докато при отменения КЗ – в календарни дни. Новият ред е по-
благоприятен за нарушителя, тъй като 15 работни дни са повече от 15 календарни дни. По
същината си нарушението е едно и също. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че
за да е налице повторност трябва застрахователят да е бил наказан само за нарушение по
чл.108, ал.1 от КЗ, но не и по чл.107, ал.1 от КЗ /отм./, тъй като не е важна номерацията на
разпоредбата, а съдържанието й. При преценката за „повторност” съдът следи за фактите, за
които веднъж вече застрахователят е бил наказан – дали те са същите като фактите, който
изпълват състава в случая на чл.108, ал.1 от КЗ. Тук не говорим за правоприлагане по
аналогия, а за преценка /чисто правна и дължима от съда/ на две норми, които са били в сила
през различен период от време, но по същността си отнасящи се до едно и също по вид
административно нарушение. Противното би означавало само заради влизането в сила на
нов КЗ от 01.01.2016г. всички предишни нарушения на застрахователя в случая по чл.107,
ал.1 от КЗ /отм./ да се заличат все едно никога не са били извършени и санкционирани,
което е абсурдно.
Съдът, като съобрази естеството на допуснатото нарушение и това, че то е извършено
при условията на повторност, намира, че правилно наказващият орган е определил на „ЗД
Бул Инс” АД имуществена санкция в размер над минималния. В случая административното
наказание на „ЗД Бул Инс” АД е над законовия минимум, но под средния размер по чл.644,
ал.2, пр.2 от КЗ. Отегчаващи отговорността обстоятелства са това, че обезщетението е
изплатено със забава от осем месеца и след като е била започнала конкретната проверка в
КФН. Съдът отчита и това, че приключването в срок на заведена пред застрахователя
претенция за изплащане на обезщетение е едно от средствата за защита на интересите на
потребителите на застрахователни услуги. Повторността е взета предвид в нормата на
чл.644, ал.2 от КЗ, поради което втори път не следва да се отчита като отегчаващо
обстоятелство. Смекчаващи отговорността обстоятелства липсват. Поради това, но и
доколкото застрахователят все пак /макар и със закъснение/ се е произнесъл по претенцията
10
и е изплатил обезщетение, съдът счита, че имуществената санкция правилно е определена в
размер на 4000 лева. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че наказанието не
съответствало на целите на административното наказание, нито на тежестта и характера на
нарушението, тъй като според настоящия съдебен състав в случая са налице отегчаващи
обстоятелства и именно те мотивират извода за размер на имуществената санкция над
законовия минимум от 2000 лева. Освен това, доколкото на съда е служебно известно, че
това далеч не е първото нарушението от този вид за застрахователя, за да се постигне
предупреждаващия, превъзпитаващ и възпиращ ефект на наказанието явно същото следва да
бъде по-високо – доколкото налаганите до момента в годините назад наказания в минимален
размер явно не са постигнали целите по чл.12 от ЗАНН.
В конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е формално и представлява типична
проявна форма на нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ и дори е извършено повторно. Поради
това този съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Конкретното нарушение не се характеризира с изключително ниска степен на обществена
опасност. Освен това бездействието на застрахователя по смисъла на чл.108, ал.1 от КЗ се
отразява и на правата на застрахования. Застрахователите имат особено важна
конпенсаторна функция – те акумулират финансов ресурс, чрез който по определени
правила да компенсират претърпените от застрахованите лица вреди като неизпълнението на
тази основна функция от застрахователя в установения по закон срок води до засягане
имуществената сфера на застрахованите лица и обезсмисля в по-малка или по-голяма степен
целта на застраховането. Застрахованото лице има интерес да получи отговор или
своевременно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, в следствие на което то
е претърпяло имуществени вреди. С бездействието си в дадения в чл.108, ал.1 от КЗ срок
застрахователят нарушава именно този интерес на застрахованото лице. Настоящият казус
не представлява отклонение, а е по-скоро типична проявна форма на нарушение по чл.108,
ал.1 от КЗ. Поради това и в предвид конкретно изминалото време от момента, в който е
следвало застрахователят да се произнесе по щетата, до момента, в който той реално е
изплатил обезщетението, настоящият съдебен състав не счита, че е налице маловажен
случай и не следва да се уважава направеното в тази връзка искане на жалбоподателя.
С оглед на всичко изложено до тук СРС прие, че издаденото от Заместник -
председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен
надзор” срещу „ЗД Бул Инс” АД Наказателно постановление № Р-10-616 от 21.07.2021г.
следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН (действащ до
23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) учреждението, чийто орган
е издал процесното НП (т.е. КФН) има право на юрисконсултско възнаграждение –
доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните
прения пред СРС – 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (действащ
11
до 23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.1 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в полза
на КФН следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за
заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може
да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно
заседание пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Г.. Съдебното заседание пред СРС – 10
състав с участието на юрк. Г. е било кратко. Процесуалният представител не е проявил
особена активност да защити тезата си, нито е представил доказателства за длъжността на
В.С. към 21.07.2021г., както е указано в Разпореждане № 4864/04.10.2021г., връчено на КФН
на 11.10.2021г. (видно от лист 37 от делото). Поради това, а и доколкото самият правен спор
не се отличават с фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на КФН юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-616 от 21.07.2021г., издадено
от В.Н.С., Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което на основание чл.83, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, чл.16, ал.1,
т.19 от ЗКФН, връзка чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.2 от КЗ, връзка § 1, т.51 от
ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на „Застрахователно дружество Бул Инс” АД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 4000 (четири хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.108, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Бул Инс” АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление - ***** представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на
Комисия за финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12