№ 158
гр. гр. Димитровград, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Г.
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200286 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – ТЕЦ „Марица 3"АД- със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, Промишлена зона, обл.Хасково, ЕИК *********, със законен
представител И.Д.П., ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно
Постановление №41/01.12.2021г. на Директора на РИОСВ-гр.Хасково, с което за това, че
през периода 01.09.2021г. до 30.09.2021г. в гр.Димитровград, в качеството си на оператор по
смисъла на §1, т.43 от Допълнителните Разпоредби на Закона за опазване на околната среда,
ТЕЦ „Марица 3"АД- гр.Димитровград не е изпълнило Предписание № 41/23.07.2021г. на
Директора на РИОСВ-Хасково, тъй като през месец септември 2021г. съотношението на
използваното количество гориво „въглища : биомаса" е 1,40 : 1 (58,3 % въглища - 41,7%
биомаса), а не изискуемите 4:1 (При съвместно изгаряне на въглища 80% и до 20% биомаса),
с което за виновното нарушение на чл.166, т.3, вр. чл.14, ал.4 от Закона за опазване на
околната среда, на основание чл.166, т.3, пр.1, вр. чл.165, ал.2 и чл.168 от ЗООС, на
дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000 (четири
хиляди) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на издаденото
нак.постановление, необоснованост и неправилност на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- МОСВ- РИ- Хасково– чрез упълномощеният си
представител, счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и
1
обосновано, представя допълнителни писмени доказателства, пледира за потвърждаване на
наказателното постановление.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград- редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
ТЕЦ „Марица 3"АД- гр.Димитровград е дружество с основен предмет на дейност
производство на електрическа и топлинна енергия.
За експлоатацията на инсталации и съоръжения, на дружеството е издадено комплексно
разрешително /КР/ №41-Н1/2012г. Съгласно изискванията на Условие 9.2.2 , Таблица 9.2.2
от КР, при дейността си ТЕЦ „Марица 3"АД следва да спазва при съвместно изгаряне на
въглища 80% и до 20% биомаса. Така описаното КР е актуализирано с Решение на
изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1 И0-А0/2016г., където в Условие 8.3.1.3. е
описано изискването количеството биомаса да не надвишава 20% от общото количество
гориво.
Предвид спазването на така описаното задължение на оператора и съгласно чл.50, ал.2 от
Наредба №6 от 26.03.1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, собствениците или
ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания предоставят
първичните резултати и половинчасовите средни стойности съгласно чл.49, т.1 в РИОСВ, на
чиято територия е разположен обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на
съответния календарен месец.
При преглед на докладите за резултатите от собствените непрекъснати измервания на
емисиите от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния въздух от Блок
120 МВт (Котел ОР-380) длъжностни лица при РИОСВ-Хасково са установили, че са
използвани горива при съотношение на количествата „въглища : биомаса" без да се спазва
изискуемото съотношение 4:1 (при съвместно изгаряне на въглища 80 % и до 20% биомаса).
В тази връзка на оператора е било дадено Предписание №41/23.07.2021г. на директора на
РИОСВ-Хасково, съгласно което при употребата на въглища и биомаса при работата на
Блок 120 MW (Котел ОР-380) на ТЕЦ „Марица 3"АД, гр.Димитровград трябва да се спазва
изискването количеството биомасата да не надвишава 20% от общото количество на
използваното гориво.
При оценката на представения доклад за резултатите от собствените непрекъснати
измервания на емисиите от серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферния
въздух от Блок 120 МВт (Котел ОР-380) от 01.09 до 30.09.2021 година, длъжностните лица
при РИОСВ-Хасково са установили, че даденото Предписание №41/23.07.2021г. на
Директора на РИОСВ-Хасково, не е изпълнено, тъй като през месец септември 2021г.
съотношението на количествата „въглища : биомаса" е 1,40:1 (58,3% въглища - 41,7%
биомаса), а не изискуемите 4:1 (при съвместно изгаряне на въглища 80% и до 20% биомаса).
2
от 01.10 до 31.10.2021 година, длъжностно лице при РИОСВ-гр.Хасково- инж.А. И.,
установила, че през месец октомври от 01.10.2021г. до 31.10.2021г., дружеството в
качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от допълнителните разпоредби на ЗООС, е
използвало горива в съотношение „въглища : биомаса" - 53,38% въглища и 46,62% биомаса.
Длъжностното лице установило нарушение на Условие 8.3.1.3., във връзка с Условие 4.1 и
Условие 9.2.2. на КР № 41-Н1/2012г. (Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-
Н1-ИО-АО/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-
И0-А0/2016г.), като дружеството е употребило като гориво количество биомаса,
надвишаващо разрешените 20% от общото количество гориво при съвместно изгаряне на
въглища и биомаса.
За констатираното административно нарушение е съставен АУАН № 41/29.10.2021г.
от инж.А. И., която квалифицирала деянието като нарушение на разпоредбата на чл.166, т.3,
вр. чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда.
Актът е връчен и подписан на 01.11.2021г. на упълномощен представител на дружеството,
който го подписал без да посочва възражения.
Адм.-наказващият орган е издал процесното наказателно постановление №41/01.12.2021г., с
което за описаното нарушение на чл.166, т.3, вр. чл.14, ал.4 от Закона за опазване на
околната среда, на основание чл.166, т.3, пр.1, вр. чл.165, ал.2 и чл.168 от ЗООС, на
дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000 (четири
хиляди) лева.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 01.12.2021г.- видно от
приложената разписка, а жалбата против него е била изпратена до административно-
наказващия орган на 08.12.2021г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Горните факти се установяват от представените и приети като доказателства документи-
представени от страните, както и приложените по административно-наказателната преписка,
от показанията на актосъставителя, свидетеля по съставяне на констативния протокол и по
съставянето на акта, които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за
доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по
реда на ЗАНН и ЗООС е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН,
против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което съдът разгледа жалбата по същество.
3
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №41/29.10.2021г. като
цяло са спазени изискванията на ЗАНН. Нарушението е квалифицирано като такова на
чл.166, т.3, вр. чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда.
По същият начин е процедирал и административно-наказващият орган при издаването на
наказателното постановление, като е възприел, че нарушението е на чл.166, т.3, вр. чл.14,
ал.4 от Закона за опазване на околната среда, а като основание за налагане на
административното наказание е описана разпоредбата на чл.166, т.3, пр.1, вр. чл.165, ал.2 и
чл.168 от ЗООС.
Съгласно разпоредбата на чл.166, т.3 от ЗООС „С наказанията по чл.165 се наказват и
лицата, които: .. 3. не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни
лица.
Тук следва да се поясни, че така описаната разпоредба не предвижда задължение на
субектите, което задължение при неспазването му води до осъществяване състав на
административно нарушение. Нормата на чл.166, т.3 от ЗООС не е от характера на тези,
които могат да бъдат нарушени. Поради което и както контролните органи, така и адм.-
наказващият орган са допуснали съществено нарушение на материалния закон, доколкото
правилно установената фактическа обстановка не е отнесена към правилната материална
норма, която е нарушена.
На следващо място, разпоредбата на чл.165 от ЗООС гласи: „1) Длъжностно лице, което не
допусне в обекта или на територията контролен орган, извършващ проверка, измерване или
вземане на проба, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв.;
2) Имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. се налага на юридическото лице или
едноличния търговец в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение
по ал.1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на
работника или служителя.“, а разпоредбата на чл.168 – „Наказателните постановления по
закона се съставят по реда на Закона за административните нарушения и наказания и се
издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на
националните паркове.“.
Тези две разпоредби са описани като норми, към които препраща разпоредбата на чл.166,
т.3, пр.1 от ЗООС и които в съвкупност са възприети и описани от административно-
наказващия орган като основание за налагане на административно наказание. В случая
обаче, административното нарушение се явява неизпълнение на дадено предписание, а
4
основанието за налагане на административното наказание варира от неизпълнение на
предписание, с препратка към недопускане на контролен орган на територията на обекта.
Т.е. и в основанието за налагане на административното наказание е допуснато съществено
нарушение на материалния закон, доколкото препращащите норми се отнасят за друг вид
административно нарушение, а не за конкретното установено.
За да бъде установено и доказано едно административно нарушение, същото следва да бъде
установено като време, място и начин на извършването му, като бъде установен и конкретен
извършител. Всички тези обстоятелства следва да са отнесени към правилната материална
норма, която е нарушена, след това и към съответстващата санкционна норма, въз основа на
която се налага административното наказание. В случая обаче е налице несъответствие
както между установена фактическа обстановка и разпоредба на материална норма, която е
нарушена, така и между установена фактическа обстановка, материална норма, която е
нарушена и санкционна норма, въз основа на която е наложено административното
наказание..
Така допуснатите нарушения са съществени, доколкото ограничават правото на
жалбоподателя да защити правата си, поставяйки го в невъзможност да възприеме
конкретното административно обвинение с всички обективни елементи на самото
нарушение.
При така описаното по-горе, Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на процесното наказателно постановление, има
допуснати нарушения на материалния закон, които се явяват съществени, доколкото
ограничават правото на защита на жалбоподателя- водещи до невъзможност същия да
организира защитата си. Така допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани в
съдебната фаза на производството, поради което и съдът прие, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №41/01.12.2021г. на Директора на РИОСВ-
гр.Хасково, с което на ТЕЦ „Марица 3"АД- със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, Промишлена зона, обл.Хасково, ЕИК *********, със законен
представител И.Д.П., ЕГН **********, за това, че през периода 01.09.2021г. до 30.09.2021г.
в гр.Димитровград, в качеството си на оператор по смисъла на §1, т.43 от Допълнителните
5
Разпоредби на Закона за опазване на околната среда, ТЕЦ „Марица 3"АД- гр.Димитровград
не е изпълнило Предписание № 41/23.07.2021г. на Директора на РИОСВ-Хасково, тъй като
през месец септември 2021г. съотношението на използваното количество гориво „въглища :
биомаса" е 1,40 : 1 (58,3 % въглища - 41,7% биомаса), а не изискуемите 4:1 (При съвместно
изгаряне на въглища 80% и до 20% биомаса), с което за виновното нарушение на чл.166, т.3,
вр. чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл.166, т.3, пр.1, вр.
чл.165, ал.2 и чл.168 от ЗООС, на дружеството е наложено адм.наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева - като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6