Мотиви към присъда
по НОХД № 2941/2013 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу П.И.Г., З.И.Г., А.М.А., С.А.Т., А.П.Т. и А.Л.А. и
същите са предадени на съда за това, че на 29.09.2010 г. в гр.П., обл.П., в
съучастие като съизвършители са причинили на И.С.И. ЕГН ********** *** средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка,
протекло с пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр.
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, по отношение на подсъдимите
А.А. и А.Т. – престъплението е извършено в условията на опасен рецидив, както
следва: за подс. А. - вр. с чл. 131а, пр.ІІ вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК, а
за подс. Т. - вр. с чл. 131а, пр. ІІ вр. с чл. 29, ал.1, б.“б“ от НК. По
отношение на подс. П.И.Г. наказателното производство бе прекратено с
определение на съда от 08.10.2013г., в сила от 24.10.2013г., тъй като лицето е
починало. Наказателното производство продължи по отношение на останалите петима
подсъдими.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението по отношение на
останалите подсъдими със същата правна квалификация на деянието. По отношение
реализирането на наказателната отговорност се предлага на подсъдимия З.Г., С.Т.
и А.А. да бъде наложено наказание от по четири години лишаване от свобода за
всеки един от тях, а за подс. А. и Т. – наказание от по пет години лишаване от
свобода за всеки един от тях. Излага
становище за основателност на гражданския иск, който да бъде уважен в пълен
размер, както и да бъдат възложени на подсъдимите направените разноски по
делото.
По делото като
граждански ищец и частен обвинител е конституиран И.С.И., който се представлява в съдебно заседание от адв. Ч. ***.
Повереникът на ГИ и ЧО пледира към съда за доказаност на престъплението спрямо
всеки един от подсъдимите, съдът да им наложи съответни на обществената
опасност на деянието наказания. Моли съда да уважи изцяло предявения граждански
иск, както и да присъди на доверителя му направените разноски по делото.
ГИ и ЧО И. поддържа
становището на своя повереник.
Защитникът на подс. А.Т.
- адв. Д. – пледира към съда за
недоказаност на обвинението спрямо подзащитния му, като моли съда да го признае
за невиновен, както и да отхвърли предявения спрямо него граждански иск, като
излага и подробни съображения, че гражданският иск не следва да се уважава.
Подс. А.Т. не
признава вината си по повдигнатото обвинение, възползва се от процесуалното си
право да не дава обяснения. Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подс. А.А.
– адв. Г.С. също излага доводи за недоказаност на обвинението спрямо подзащитния
му, като моли съда да го оправдае, както и да отхвърли предявения против него
граждански иск.
Подс. А. също не
признава вината си и се възползва от правото да не дава обяснения. Моли съда да
постанови оправдателна присъда спрямо него, като поддържа становището на
защитника си.
Назначената от съда
адв. А. за служебен защитник на останалите трима подсъдими – З.Г., С.Т. и А.А.
също пледира към съда за недоказаност на обвинението спрямо подзащитните й,
като моли съда да ги признае за невиновни и да ги оправдае по повдигнатите им
обвинения със съответни правни квалификации.
Подсъдимите З.Г., С.Т.
и А.А. поддържат становището на защитника си, като и тримата се възползват от
процесуалното си право да не дават обяснения, не признават вината си по
повдигнатите им обвинения и молят съда да ги признае за невиновни по тях и
оправдае.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият З.И.Г. е роден на *** ***, той е българин,
български гражданин, с основно образование, безработен е, не е женен, ЕГН **********.
Подсъдимият А.М.А. е роден на *** ***, той живее в същия
град, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, женен,
осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.А.Т. е роден на *** ***, той живее в същия
град, българин, български гражданин е, със средно образование, безработен,
неженен, неосъждан /реабилитиран по право/, ЕГН **********.
Подсъдимият А.П.Т. е роден на *** ***, той живее в гр.П.,
обл.П., той е българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.Л.А. е роден на *** ***, той е българин,
български гражданин, със средно образование, безработен, не е женен, осъждан е,
с ЕГН **********.
Свид. И.И. ***, но
притежавал къща в гр. П., обл.П.. През месец септември 2010 г. той извършвал
ремонтни дейности по тази къща, като свид. М. А. му помагал в свободното си
време. Двама поддържали приятелски отношения.
На 29.09.2010 г.
вечерта, след като се прибрал от работа свид. А. се обадил по телефона на свид.
И. с предложение да се видят по-късно същата вечер в дома на А.. Същата вечер подс.
А. се обадил на свид. А. и го помолил да занесе у тях буркан с кисели
краставички. Свид. А. се съгласил и по този повод посетил дома на подс.А.. Там освен
А. заварил и подсъдимите З.Г., А.Т., С.Т., подс. А.А. и П.Г., като всички
употребявали алкохол. Докато бил при тях свид. А. чул как подсъдимите
разговарят, че преди време свид. И. бил ударил шамар на подс. Т.. Свид. А. решил
да се прибира към дома си. Придружил го подс.
А.А., който бил разбрал от А., че има цигари у дома си и отишъл да вземе от
него. В близост до дома му обаче, когато се обърнал назад да види дали А. го
следва, А. забелязал, че подсъдимият го няма.
Междувременно свид.
И. вече бил отишъл до дома на свид. А. с ползвания от него лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. № ***, който паркирал на улицата пред дома на А..
Посрещнала го майката на свид. А. и неговата приятелка – свид. Й. К., които го
поканили в дома им да изчака връщането на сина й. Малко след това в къщата се прибрал и свид. М.
А., който седнал при И.. Двама си сипали да пият алкохол, но преди да
консумират същия, в стаята влязла свид. А. А., която уведомила И., че звуковата
аларма на колата му се задействала. Всъщност това било в следствие на нанесени
удари от страна на шестимата подсъдими, които били разбрали, че И. се намира в
дома на А.. Те били счупили предното стъкло на автомобила, като при
задействането на алармата, се включили и аварийните светлини на колата.
Уведомен от свид. А., че алармата на колата му се
задействала, свид. И. решил да излезе и да провери какво става. Същият бил
последван от свид. А., която вървяла плътно зад него. Преминавайки през пътната
порта на дома на А., когато излязъл на тротоара пред къщата, свид. И. получил
силен удар в главата, след което същият се свлякъл на земята, като загубил
съзнание. Шестимата подсъдими започнали да нанасят по тялото на пострадалия
безразборно удари с крака, като свид. А. се развикала. В резултат на виковете й
трима от подсъдимите – П.Г., С.Т. и А.А. - се отдръпнали от свид. И., а подсъдимите
А.А., А.Т. и З.Г. продължили да му нанасят удари, като и те след това бързо се
отдалечили от местопрестъплението. Случилото се било частично възприето от
свид. К., който живеел на същата улица срещу дома на А. и по това време пушел на терасата. Виковете на
свид. А. привлекли и вниманието на сина й, който излязъл на улицата. По това
време И. лежал в безсъзнание на земята. Свид. А. извикал екип на бърза помощ, а
неговата майка му разказала, че видяла шестимата подсъдими да нанасят удари по И..
Бил подаден сигнал и до полицията, като първи на място пристигнал свид. Д., с
когото А. и споделили за случилото се. Пристигнали на място и полицейски
служители на РУ „Полиция“ гр. Стамболийски – С. Л., К.Г. и В. Х., които
заварили пристигналия по-рано екип на спешна медицинска помощ, който оказвал
помощ на свид. И.. Последният вече бил в съзнание, но бил замаян и тъй като свидетелите
заявили, че същият е загубил съзнание и му били нанесени удари в областта на
главата, бил транспортиран в медицинско заведение в гр.Пловдив.
И пред пристигналите
на място полицейски служител свид. А. посочила подсъдимите А., А.Т. и З.Г.,
като лицата, нанесли побой на свид.И., като заявила, че освен тях имало още
трима, които познава, но чийто имена към този момент не могла да си спомни. В последствие
свидетелката посочила имената и на подсъдимите А.А., П.Г. и С.Т..
Междувременно, след
като бил откаран в медицинско заведение в гр.Пловдив, свид. И. бил прегледан и по
негово настояване бил освободен за домашно лечение. Придружен от дъщеря си, наен
познат на име П. и свид. И., той се посетил РУП Стамболийски, където му
разрешили да бъде прибран лекия автомобил, който останал паркиран пред дома на А.и.
В последствие И. посетил и Катедрата по съдебна медицина в гр.Пловдив, където
бил освидетелстван.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, според чието заключение на пострадалия И.И. е било причинено контузията
на главата със сътресението на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание,
както и овално охлузване с червеникаво-кафеникава коричка над нивото на
околната кожа и размери 5х3 см. в областта на дясна теменнотилна област на 1
см. от срединната линия и на 7 см. зад дясната ушна мида; овално охлузване с
червеникавокафеникава коричка над нивото на околната кожа с размери 3х2,5 см. в
лява слепоочна област на 4 см. над лявата ушна мида; овално охлузване с
червеникавокафеникава коричка над нивото на околната кожа и размери 1х1,5 см.
по кожата в областта на дясната теменочелна област на 4 см. от срединната линия
и 9,5 см. над дясната вежда; овално охлузване с червеникавокафеникава коричка
над нивото на околната кожа и размери 2х2,5 см. по кожата в областта на дясната
скула; вертикално разположена цепковидна рана с дължина 1,2 см. с неравни,
охлузени ръбове, частично покрита с белезникави налепи над околната лигавица на
границата лигавица-полулигавица на дясната половина на горната устна срещу
втори горен десен зъб; болезненост при движение на дясна долночелюстна става;
по едно овално охлузване по задните повърхности на двете лакетни стави, покрити
с кафеникави корички над нивото на околната кожа и с размери 5х3 см. вляво и
2х1 см. вдясно. Вещото лице дава становище, че тези травматични увреждания са
причинени по механизма на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при побой с юмруци, ритници и
твърди предмети /вкл.камък/ към момента на инкриминираната датА. Контузията на
главата със сътресението на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание са
причинили на пострадалия И.И. – разстройство на здравето, временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсно-контузната рана на горната устна
на устата и контузията на дясната долночелюстна става са причинили на
пострадалия – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата. Останалите
травматични увреждания са причинили – болка и страдания, по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство
бе назначена допълнителна СМЕ по писмени данни, според чието заключение вероятно
двете охлузвания по лакетните стави са възникнали от падането на И. върху
терена, но травматичните увреждания по главата и лицето са били получени от
твърд, тъп /тъпоръбест/ предмет със сравнително ограничена травмираща площ и не
е възможно да са получени при падане от собствен ръст. Същите категорично са
получени от нанасяне на удари.
Съдът кредитира така
представените заключения като изготвени обективно с необходимите професионални
познания в съответната област, неоспорени от страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по
делото доказателствени материали – на първо място, от показанията на свидетелите
А. А., М. А., Й. К., И.И., Ц.И., частично от показанията на свид. К., Д. и
останалите полицейски служители, както и на свид. Т., като показанията на част
от тях прочетени на основание чл. 281, ал.5 и ал.4 вр. с ал.1 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал. Събраните на досъдебното производство
писмени доказателства, прочетени на основание чл. 283 от НПК и приобщени към
доказателствения материал също спомагат за установяване на горната фактология –
медицинска документация, касаеща здравословното състояние на свид. И.,
протоколи за оглед на местопрестъплението, протоколите от изготвените СМЕ характеристики
и справки съдимост.
Преди да пристъпи към
анализ на събраните доказателства, следва да се уточни, че съдът дава вяра на
показанията на пострадалия, на свидетелите А. и М. А., както и на свид. И., К.,
К., Т., доколкото показанията им са непротиворечиви помежду им, кореспондират и
с писмените доказателства, събрани в процеса, заключението на вещото лице д-р П.
напълно подкрепя показанията на тази група свидетели относно това, дали, къде и
по какъв начин са били нанасяни удари по И.. Подсъдимите от своя страна се
възползваха от процесуалното си право да не дават обяснения. Показанията и на
полицейските служители, които като цяло съдът кредитира като незаинтересовани,
по никакъв начин не внасят съмнение върху показанията на горната група
свидетели, т.е. твърденията им остават и неопровергани. Съдът и не установи в
хода на производството причина, поради която да постави под съмнение
показанията на пострадалия или на свидетелите А. и М. А.. Що се отнася до
показанията на свид. С. и М., показанията им се отличават като обективни, но те
не изнасят твърдения от значение за делото.
Няма спор относно
датата и мястото на престъплението – доказват се от събраните гласни
доказателства, както и от медицинската документация от извършените прегледи на
пострадалия, датирана от същата дата. От показанията на свид. И. се установява
поредността на действията му след приключване работа по къщата на 29.09.23010г.,
когато същият по покана на А. с управлявания от него автомобил посетил дома му.
Посещението по същото време на свид. М. А. при подсъдимите по молба на подс. А.
да му занесе буркан с краставички, се установява освен от показанията на А.,
така и на неговата тогавашна приятелка – свид. Й. К.. Свид. А. категорично
заявява, че подсъдимите / вкл. и П.Г./ са употребявали алкохол, както и в един
момент разговорът им се завъртял покрай това, че
преди време И. бил ударил шамар на А.Т.. Свид. А. също така споделя, че когато
си тръгнал от подсъдимите към дома си, бил придружен от подс. А., който в
близост до дома му изчезнал, без да му се обади. Както свидетелите А., така и
свид. И. са категорични, че скоро след като седнали на масата със свид. И., А.
повикала последния, тъй като алармата на колата му се била включила. И свид. А. , и свид. И. посочват, че са излезли
почти едновременно от външната порта към улицата пред дома на сем. А., като
свид. И. сочи, че бил пръв. Това съдът намира за безспорно установено и от
показанията на свид. К., който заявява „Излезе едно момче и те го удариха“/л.
151/. От показанията на пострадалия също се установява да е възприел няколко
мъжки фигури около автомобила, ползван от него, счупеното предно стъкло. Съдът
приема, че поради включилите се аварийни светлини на автомобила, за което
свидетелстват и И., и А., свидетелите, намиращи се по това време на улицата,
както и имащи видимост към нея, са могли добре да различат извършителите. И
поради особено ценни в насока досежно установяване авторството на престъплението
са именно показанията на свид. А. А. Освен това както самата тя посочва, така и
останалите, разпитани пред съда заявяват, че макар работещото улично осветление
да се е намирало на известно разстояние от дома на А., то е имало достатъчна
видимост на улицата пред дома й. В същата насока са и показанията на свид. К.,
който макар и да не е разпознал мъжете, пристигнали пред дома на А., описва
поведението им - заявява, че те започнали да удрят колата и “колата се
разпищя”. Макар видимостта на този свидетел да е била ограничена от намираща се
на улицата пред терасата му дърво, показанията му като цяло потвърждават твърденията
на пострадалия. Видно от писмо на л. 96 от делото на Кмета на Община П. по
улица „Г.“ е имало монтирано улично осветление към 29.09.2010г., като
осветлението е светело през стълб, т.е. на №*, № ** и на №**, а къщата на свид.
А. се е намирала на ул. „Г.“№ *. Това потвърждава свидетелските твърдения за
налично изкуствено осветление.
Според съда безспорно
се установява и факта, че още при нанасянето на първия удар на пострадалия по
главата, последният е паднал на земята. Становището на вещото лице, че още при
първия удар в областта на главата /тила, както заявява И./, същият падайки на земята
е изгубил съзнание, се базира на показанията на пострадалия и на свид. А.А. За
този първи удар по И. вещото лице, посочва, че е вероятно да е нанесен с ръка
/юмрук/ или твърд тъп предмет /камък, тухла/. Което потвърждава твърденията на
свид. А., както и на пострадалия, макар последният да не си спомня какво се е
случило след това. Като вещото лице посочи, че поради сравнително краткото
време, в което са нанесени удари по И., не може от медицинска гледна точка да
се прецени поредността и дали ударите са били нанесени преди да падне на земята.
Като при изготвяне на допълнителната СМЕ вещото лице П. уточни, че кинетичната
енергия при нанасянето на удари по главата е била почти равна или в близки
граници, без да може категорично да се каже кой от ударите в областта на
главата е инициалният за възникване
загуба на съзнание. Т.е. изведената от същия вероятност, че при първия удар И.
е загубил съзнание, се базира единствено на свидетелските показания. Безспорно
обаче са последвали още удари с крака от страна на подсъдимите, за което
свидетелства свид. А., като същата заявява – „всички се строполясаха на вратата
над него и започнаха да го ритат. Той беше в безсъзнание“ /л.144-гръб/. Първият
удар по главата на пострадалия, без да
види кой физически го е нанесъл, се потвърждават и от показанията на А., която
съдът приема, че е вървяла непосредствено след пострадалия при излизане от
двора на улицата, в каквато насока са и
показанията на свид. К.. Безспорно от показанията на А. и на К. се
установява нанасянето на повече от един удари по тялото на пострадалия, като
същите са били насочени към главата на последния. Показанията им категорично се
потвърждават от становището на вещото лице П. както при първоначалното си
експертно заключение, така и при последващото такова, при което категорично изключва
някое от травматичните увреждания по главата на пострадалия да са били
причинени от падане на земята от собствен ръст, изключая двете наранявания по
лакетните стави, за което вещото лице дава заключение, че вероятно са причинени
именно от теренна травма при падане на тялото на пострадалия на земята. Вещото
лице мотивира становището си с това, че ако травматичните увреждания са били
получени при теренна травма /падане върху
терена от собствен ръст/, то трябвало е да бъдат охлузени и други части от
главата – ушни миди, нос, а данни за подобни увреждания не се съдържат по
делото. Т.е. изключва друг механизъм на причиняване на уврежданията. Показанията
на свид. А. относно нанасянето на повече от един удар по главата на пострадалия
се потвърждават категорично от СМЕ, като вещото лице посочва 6 травматични
наранявания в областта на главата /вкл. лицето/. Нанесени са от удари от
различен ъгъл и посока. В същата насока са показанията на свид. А., която
посочва активно поведение и на шестимата по нанасянето на удари по пострадалия.
Освен това свидетелката посочва, че
трима от тях – А., Т. и З.Г. продължили да нанасят удари по пострадалия и след
като останалите се отдръпнали. В тази част показанията на свидетелката бяха
приобщени по надлежния процесуален ред по чл. 281, ал.1, т.2 от НПК от ДП – л.
30 гръб, потвърдени от нея в съдебната зала.
Че обстоятелствата са
се развили изключително бързо, свидетелства не само А., но и свид. К., а и
свид. А., който посочва, че скоро след като майка му и И. излезли навън, майка
му започнала да вика. К. също посочва, че след като съседката му се развикала,
групата мъже бързо се отдалечили.
Относно авторството
на деянието – същото остава безспорно установено основно от показанията на
свид. А.А. Това е единственият очевидец, която пряко е видяла извършителите и
посочва шестимата поименно. Съдът изцяло кредитира показанията й досежно това
кой е нанасял удари по И., тъй като свидетелката дори за миг не прояви
колебание и в съдебна зала при депозиране на показанията си, посочвайки подсъдимите
в съдебна зала по малки имена и прякори. Освен това веднага след като и свид. М.
А. излязъл навън, макар и да не видял извършителите, които вече се били
отдалечили, неговата майка ги изброила и при пристигналия скоро след това свид.
Д.. Полицейските служители Л., Г. и Х. също заявяват, че при пристигането си на
място И. не могъл да посочи лицата, но свид. А. изброила имената на А.А., З.Г.,
лице с прякор “Ч.”, познат в гр. П. като подс. А.Т., както и посочила, че още
три лица са нанасяли ударите по И. ***. Пред тези трима свидетели А. още на
момента е заявила, че познава и останалите три лица, но в момента не си спомня
имената им, като в последствие в районното управление свидетелката е посочила и
имената и на останалите трима подсъдими. В показанията на свид. К. също се
посочва за група лица, в каквато насока са и спомените на свид. И. преди да
бъде ударен по главата. Т.е. безпочвени са възраженията на защитниците, че не
се доказвало всеки един то подсъдимите
да е нанасял удари по пострадалия. Освен това вещото лице в залата
уточни, че предвид броя на констатираните по пострадалия увреждания те са били
получени минимум от 5-6 удара.
Безспорно от
показанията на свид. А., М. А., на свид. К., а и на К. се установява, че свид. И.
се е намирал в безсъзнание. Свид. А. заявява, че още при първия удар по главата
И. паднал на земята в безсъзнание. Това му състояние според свидетелските
показания е продължило около 10-15 минути, като и пристигналите на място
полицейски служители, а и свид. Г.Т. /чийто показания бяха четени на основание
чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК/ установяват, че при пристигането им И. бил
в съзнание, но не и в адекватно състояние. Както свид. А., така и полицейските служители
посочват, че главата на И. била в кръв. Свид. Д. заявява - “Разговарях с
пострадалия, но той не беше много адекватен”. Свид. А. посочва – “Дойдоха
полицаите, след това линейка. Той беше започнал да се пооправя, но беше като
замаян”. /л.146/. В тази насока на база събраните гласни доказателства, вещото
лице П. е заключил, че категорично при пострадалия е имало загуба на
съзнанието, като е възможно и след излизането си от безсъзнателно състояние
/което изброените свидетели посочват, че е станало малко преди пристигането на
линейката/, същият може и да няма спомен за това, което се е случило. /л.141-гръб, л.142 от с.з./. Становището на
вещото лице напълно кореспондира с показанията на свид. И., че първите му
спомени след удара по главата са от болницата, където същият е бил закаран
вечерта, въпреки, че част от свидетели посочват, че са разговаряли с него и
по-рано, когато е пристигнала линейката. Т.е. твърденията му за липса на спомен
известно време след излизане от безсъзнателно състояние е медицински обяснимо и
логично според вещото лице П..
Пострадалият отрича
предходни конфликти с кой да е от подсъдимите. Единствено в показанията на
свид. А. се твърди същият да е чул по-рано същата вече разговор между
подсъдимите, като З.Г. му се заканил, тъй като И. бил ударил преди време шамар
на Т.. Подсъдимите се възползваха от процесуалното си право да не дават
обяснения. Съдът да поставя под каквото и да било съмнение показанията на свид.
А., като не счита, че се събраха категорични доказателства, че причина
подсъдимите да нанесат удари по И. е предходна кавга между него и Т.. Безспорни
доказателства за отношенията на страните не се събраха, което обаче съдът ще
обсъди по-долу в мотивите.
Досежно извършените медицински
прегледи и манипулации по пострадалия след откарването му в болнично заведение
свидетелстват медицинските документи, коментирани и в заключението на вещото
лице П., показанията на свид. И. и на свид. И.. От показанията им се установява,
че пострадалият отказал да остане в болницата, като вместо това с помощта на
дъщеря си и на лице с име „П.“ бил откаран обратно до П., където след
съответното разрешение от полицейските служители прибрал автомобила си. В тази
насока съдът приема, че следва да кредитира показанията на И. и на неговата
майка именно от съдебна фаза, като и двамата независимо един от друг дадоха
логично обяснение на обстоятелството, че в показанията им от досъдебното
производство не са посочили появяването на дъщеря му и пастрока й, наречен „П.“.
Пак от показанията на пострадалия се установява, че активният възстановителен
процес за И. е продължил около месец и
половина, като и до момента на разпита им пострадалия и неговата майка посочват,
че пострадалият не може продължително време да чете книга, да
гледа телевизия или да стои на слънце, като получавал световъртеж. Приемал
аналгетици. Становището на вещото лице П. относно възстановителния процес
допуска посочените от И. оплаквания да продължат и с години, като
възстановителният процес при различните индивиди е различен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че подсъдимите З.И.Г., А.М.А., С.А.Т.,
А.П.Т. и А.Л.А. в съучастие помежду си и с П.И.Г., по отношение на когото
производството е прекратено, като съизвършители, на 29.09.2010г. в гр. П., са
причинили на И.С.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, довело
до разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено
от подсъдимите по хулигански подбуди.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си на 29.09.2010г.
всеки един от подсъдимите е реализирал съставомерните признаци на
престъплението средна телесна повреда, причинена по хулигански подбуди, тъй
като с активни действия – нанасени удари, е причинил на И. - контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, овално
охлузване с червеникаво-кафеникава коричка над нивото на околната кожа и
размери 5х3 см. в областта на дясна теменнотилна област на 1 см. от срединната
линия и на 7 см. зад дясната ушна мида; овално охлузване с
червеникавокафеникава коричка над нивото на околната кожа с размери 3х2,5 см. в
лява слепоочна област на 4 см. над лявата ушна мида; овално охлузване с
червеникавокафеникава коричка над нивото на околната кожа и размери 1х1,5 см.
по кожата в областта на дясната теменочелна област на 4 см. от срединната линия
и 9,5 см. над дясната вежда; овално охлузване с червеникавокафеникава коричка
над нивото на околната кожа и размери 2х2,5 см. по кожата в областта на дясната
скула; вертикално разположена цепковидна рана с дължина 1,2 см. с неравни,
охлузени ръбове, частично покрита с белезникави налепи над околната лигавица на
границата лигавица-полулигавица на дясната половина на горната устна срещу
втори горен десен зъб; болезненост при движение на дясна долночелюстна става;
по едно овално охлузване по задните повърхности на двете лакетни стави, покрити
с кафеникави корички над нивото на околната кожа и с размери 5х3 см. вляво и
2х1 см. вдясно. Установява се по делото както от събраните гласни
доказателства, така и от писмените такива, че причинените на И. травматични
увреждания са пряка и непосредствена последица от насенения му от подсъдимите
побой.
Всеки един от
шестимата е нанасял удар по И. като показанията на А. са за задружно участие на
всички мъже при нанасянето на удари. При подобна общност на умисъл у
подсъдимите при причиняване на телесните повреди на пострадалия, без значение
за съставомерността на деятелността на всеки един от подсъдимите е кой точно е
нанесъл телесното увреждане на И., квалифицирано като средна телесна повреда.
Причинените на
пострадалия И. телесни повреди са констатирани с назначената по делото СМЕ,
изготвена от д-р П.. Вещото лице дава становище, че тези травматични увреждания
са причинени по механизма на действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при побой с юмруци, ритници и
твърди предмети /вкл.камък/ към момента на инкриминираната дата. Контузията на
главата със сътресението на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание са
причинили на пострадалия И.И. – разстройство на здравето, временно опасно за
живота, по смисъла на чл.129 от НК. Наред с това на пострадалия са били
причинени и останалите описани по-горе телесни увреждания, като разкъсно-контузната
рана на горната устна на устата и контузията на дясната долночелюстна става са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, отминало за около десетина дни от датата на
травмата. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдания,
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Според задължителната
съдебна практика, когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да
се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат
/Постановление №3/1979г. на ПВС, т.18,/ Престъплението е резултатно,
същото е довършено с настъпването на вредните последици.
Подбудите на подсъдимите
за извършване на деянието са изцяло “хулигански” - не се установи категорично
по делото И., от една страна и подсъдимите, от друга, да са имали лични
отношения, предхождащи нанасянето на побоя. Действително в показанията на свид.
А. се твърди за разговор между подсъдимите в дома на А., в който се изтъкнала
предходна случка, при която И. бил ударил шамар на А.Т., последвана от
отправени закани от страна на З.Г. към пострадалия. Съдът вече посочи по-горе,
че кредитира в пълнота показанията на свид. А., но съдържащата се в тях
информация в никакъв случай не води до извод, че има конкретна причина, провокирала
конфликтното поведение на подсъдимите спрямо И.. Анализът на гласните
доказателства не установява И. да е имал провокативно, агресивно поведение.
Напротив – към този момент той дори не е разбрал кой и защо посяга на телесния
му интегритет. Безпричинната агресия на подсъдимите спрямо него ясно личи от
показанията на свид. А., която посочва как всички „се строполясаха на вратата
над него и започнаха да го ритат… “, без да посочва подсъдимите да са отправяли
реплики към пострадалия, които да обяснят агресивното им поведение или по друг
начин да са афиширали личен мотив в извършване на деянието.
Целта на подсъдимите
в случая не е била да се разправят с пострадалия, тъй като има някакви
предходни отношения, които желаят да уредят, доколкото и в случая не се доказва
ясен личен мотив у кой да е от подсъдимите за извършване на деянието.
Под хулигански подбуди,
като задължителен елемент на престъплението, следва да се разбират такива
подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото. В този смисъл е и
съдебната практика – решение № 82 от 03.03.1980г. по НОХД №59/80г.-ІІ н.о. В
настоящия казус избраното от подсъдимите поведение е било мотивирано от
стремежа им при открито пренебрегване на обществения порядък и неуважение към
обществото да извършат действия, с които всеки един от тях да покаже себе си,
да се саморазправи с пострадалия. Безспорно действията на извършителите са
безпричинни и продиктувани единствено от желанието им за саморазправа без оглед
на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието.
При извършване на
престъплението всеки един от подсъдимите е действал умишлено – като е съзнавал
противообществения характер на своите действия и че посредством тях демонстрира
явното си неуважение към обществото и към отделната личност. Всеки един от тях
е целял да демонстрира личното си
физическо превъзходство над пострадалия. Ето защо, съдът намира, че престъплението
е извършено от всеки един от подсъдимите при форма на вината евентуален умисъл
– целели са нанасянето на телесна повреда на пострадалия, като са допускали, че
може да настъпи и по-тежък резултат от целения и въпреки наличието на тази
представа, не са преустановили действията си.
Мотивацията за
извършване на деянието е престъпна солидарност, като всеки един от подсъдимите
добре е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние и доказателство
в подкрепа на това е фактът, че те са напуснали веднага след това
местопроизшествието, т.е. съзнавали са, че вършат нещо нередно и запретено от
закона.
Същевременно и всеки
един от подсъдимите е действал със съзнанието, че действат в съучастие, че и
останалите са нанасяли телесните увреди на пострадалия. Съзнавали са
противообществения характер на своите действия и че посредством тях
демонстрират явното си неуважение към обществото и към отделната личност.
Искали са единствено да демонстрират физическото си превъзходство над пострадалия. Съдържанието на умисъла у подсъдимите
се извлича от съществуващите обективни факти относно действията, в които се е
обективирало деянието, свързани със силата и насоката на ударите, уязвимостта
на органа, върху който се посяга /в областта на главата/. Задружните им усилия
в тази насока са обективен резултат и в изпълнение на предварителната общност
на умисъла да бъдат нанесени телесни травми на И., изцяло реализиран дори и
след като същият е и изпаднал в безпомощно състояние /виж Решение № 469 от
12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 496/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц.
П., Решение № 459/31.10.2008г. по н.д.№ 453/2008г., ВКС, І н.о. /
Но дори и да се
приеме хипотезата за наличие на някакъв мотив в поведението на подсъдимите, подтикнал
ги да нападнат и нанесат побой над пострадалия, както бе застъпено в
становищата на защитниците на подсъдимите, поведението на подсъдимите съдът
отново не намира за лишено от хулигански подбуди. Те не са несъвместими с чисто
личните /дори да се приеме, че предходен конфликт е имало/ - виж решение №
65/08.03.2010г. на ВКС по н.д.№ 718/2009г., І н.о., докл. П.Т., Решение №
386/21.09.2011г. на ВКС по н.д .№ 1864/2011г., І н.о., докл. съдията Е.В.,
Решение № 419/26.10.2011г. на ВКС, по
н.д. № 2096/2011г., І н.о., докл. съдията Р. К.. Като както се изтъква във
всяко едно от цитираните решения на ВКС тяхното съчетаване е не само
психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл. Установеното,
дори и на фона на изтъкнат предходен конфликт между И. и Т., обаче не носи
информация за наличен „личен мотив” обусловил използването на физическа сила от
страна на всеки един от подсъдимите в конкретната ситуация. От доказателствата
по делото не се установява основателна причина, която да мотивира агресивното
поведение на подсъдимите, още по-малко пък на останалите изключая Т.. Всеки
един от тях съвсем целенасочено и преднамерено е търсел конфликт с И.. Иначе не
биха посегнали над него нощем и то шестима
души наведнъж.
Категорично не може
да се приеме, че кой да е от подсъдимите е действал при условията на чл. 132,
ал.1 от НК – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
неговите ближни. Няма доказателства И. в конкретната ситуация да е отправял
обиди, насилие спрямо някой от подсъдимите или да е извършил други
противозаконни действия, които да са мотивирали подсъдимите да го нападнат.
За подсъдимия А.М.А. от значение
за правната квалификация на извършеното /по чл. 131а, пр. ІІ вр. с чл. 131,
ал.1, т.12 вр. с чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.“а“ вр. с чл.
20, ал.2 вр. с ал.1 от НК/ е следното предходно негово осъждане - по НОХД №
1479/2006 г. на Районен съд - гр. Пловдив, където му е наложено наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода, което същият е следвало да изтърпи
при първоначален строг режим за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.4 пр.І вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК; освен
това по НОХД № 325/2007 г. на Районен съд - гр. Пловдив, му е наложено
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което същия е
следвало да изтърпи също при първоначален строг режим за престъпление по
чл.131а вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК. С определение по
ЧНД № 337/2007г. по описа на ПРС е било извършено групиране на наказанията на А.,
като посочените две осъждания също са попаднали в обща кумулативна верига и на
същия е наложено общо най-тежко наказание по тях от една година и шест месеца лишаване
от свобода, увеличено по реда на чл. 24 от НК с още три месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим. Посоченото обуславя по-тежката квалификация за
подс. А. - че престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК – като е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК.
За подсъдимия А.П.Т. от значение
за правната квалификация на извършеното /по чл. 131а, пр. ІІ вр. с чл. 131,
ал.1, т.12 вр. с чл. 129, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 29, ал.1, б.“б“ вр. с чл.
20, ал.2 вр. с ал.1 от НК/ са следните предходни негови осъждания - по НОХД №
172/2008 г. по описа на ПРС на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което същият да изтърпи при първоначален общ режим. По
същото дело е било извършено групиране на наказанията на Т. по НОХД №
1956/2006г. /което е 10 месеца лишаване от свобода, отложено изпълнение за срок
от три години, присъдата в сила от 15.01.2007г./ и по НОХД № 1999/2006г.
/наложено му е било наказание пробация/ и двете по описа на ПРС, като му е
определено едно общо най-тежко наказание от десет месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим. Посочените две осъждания на Т. квалифицират
настоящото престъпление като такова, извършено в условията на опасен рецидив
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за една от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА
За да наложи на всеки
един от подсъдимите справедливи наказания, съдът прецени следното: всеки един
от петимата подсъдими е бил осъждан към датата на извършване на престъплението,
изключая подс. Т., който е бил реабилитиран по право и подс. З.Г., който е бил
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК. Г. обаче има
последващи осъждания също да телесни повреди, извършени по хулигански подбуди,
за каквото престъпление е бил осъждан преди това и подс. А.. Петимата подсъдими
не са с добри характеристични данни, не са и трудово ангажирани към настоящия
момент. Съдът при преценка на наказанието отчита интензитета на нанесените
удари по пострадалия в жизненоважен орган за сравнително кратко време,
необезпокоявани от присъствието на пряк очевидец на мястото. Още повече, че и
консумираният от подсъдимите алкохол е освободил задръжките им, което не
омаловажава обществената опасност на извършеното от тях.
Според съда обаче от
съществено значение при преценка на наказанието, което следва да определи и
наложи на всеки един от петимата подсъдими, е и неоправданата продължителност
на делото, без същото да се отличава с особена фактическа сложност, което без
съмнение не се дължи на поведението на подсъдимите. Прави впечатление непредприемането
на адекватни действия по разследване след извършване на инкриминираното деяние,
като независимо, че служители на РУП Стамболийски са били изпратени на
местопроизшествието, не е бил изготвен дори протокол за оглед на
местопроизшествието /такъв е изготвен чак на 04.03.2012г./, не са били иззети
предмети, които свидетелите посочват, че са се намирали пред дома на А. и по
същите е имало следи от кръв. Дори в показанията си свид. И. твърди, че е предала
в РУП Стамболийски намерен на мястото камък с кръв, но няма данни протокол за
това да е бил съставен, нито приложени по делото като веществени доказателства.
Известно забавяне се получи и в съдебната фаза на процеса предвид недоброто
здравословно състояние на П.Г.. Въпреки това, продължителното разглеждане на
делото поради обстоятелства не по вина на подсъдимите, е обстоятелство, което следва
да бъде отчетено при определяне на наказанието им /виж в този смисъл решение №
190/21.06.2010г. по н.д.№59/2010г., ІІ н.о.
на ВКС/, доколкото целта на наказанието е адекватна и своевременна санкция
за противоправното поведение на подсъдимия. Като смекчаващо обстоятелство за
подсъдимите следва да се отчете и младата възраст за подс. З.Г. и А.,
изложеното от свид. Т. за макар и нетрайна трудова заетост за подсъдимите А., А.
и Т..
Ето защо, съдът
намира, че тези обстоятелства и особено неоправданото забавяне на
производството, следва да бъде оценено с превес над изложените по-горе
отегчаващи, без същото да се явява изключително такова, щото и най-лекото
предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. Т.е. наказанието
на всеки един от подсъдимите следва да се определи при условията на чл. 54 , ал.1 от НК, като по
отношение на подсъдимите З.Г., А.А. и А.Т. се отчете и по-активната роля в
приложената над пострадалия агресия, тъй като според показанията на А. те
продължили да му нанасят удари и след като останалите трима се отдръпнали.
За подс. З.Г.
наказанието, определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК следва да е в
размер малко над минималния поради изложеното по-горе или в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на
подсъдимите А.А. И А.Т. наказанието, което следва да бъде определено при
посочените по-горе правна квалификация за всеки един от тях и изложените смекчаващи
обстоятелства, следва да е в размер, ориентиран към минималния, посочен в
специалната норма, а именно – от по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на
останалите двама подсъдими – С.Т. и А.А. наказанието на всеки един от тях
следва да е ориентирано към минималния предел, предвиден от законодателя в
съответната норма – от по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от тях.
Подс. С.Т. към
момента на извършване на деянието е бил реабилитиран по право, а подс.З.Г. –
неосъждан. Въпреки това съдът намира, че не следва по отношение на тях да се
прилага института на условното осъждане, тъй като не счита, че целите на
наказанието биха били постигнати и подсъдимите небиха били поправени без
наказанието да бъде изтърпяно реално от тях. Това мотивира съда на основание
чл. 61, т.3 от ЗИНЗС да постанови подс.Т. да изтърпи наказанието от две години
лишаване от свобода при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от
открит тип. Що се отнася до подсъдимите З.Г., А.А., А.Т. и А.А. наказанията си
същите следва на основание чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпят при първоначален
строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като видно
е от справките им съдимост, всеки един от тях е бил осъждан на наказание
лишаване от свобода преди настоящото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет граждански иск от страна на пострадалия И. против петимата
подсъдими солидарно за сумата от 12 000лв. - представляващ обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в следствие на престъплението, за което са
предадени на съд. Конкретизирано е в писмената молба, поддържана в с.з. против
петимата подсъдими, че от така посочената сума 9000 лв. претендира като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинената му средна телесна
повреда, 2000 лв. – за леките телесни повреди, причинили му разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и 1000 лв. – за останалите
телесни увреди, причини му болка.
Преди да обсъди
доказаността на предявения граждански иск, съдът следва да се произнесе по възражението
на адв. Д., че по делото не били издирени и призовани наследниците на П.Г. ,
спрямо когото наказателното производство бе прекратено. Към момента на
прекратяване на производството по отношение на него гражданският иск все още не
бе приет за съвместно разглеждане /виж т.1 на ТР № 1/04.02.2013г. на ОСНК ВКС/.
Съдът с оглед на
изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, авторството и
вината на подсъдимите, намира, че предявеният осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, се явява доказан по основание,
тъй като са налице увреждане и причинно-следствена връзка между него и
виновното поведение на подсъдимите. Неимуществените вреди на пострадалия се
изразяват в причинените му болки, страдания в следствие на претърпените
неблагоприятни последици от физически характер от уврежданията, както и
продължителния възстановителен период и не на последно място – това, че ударите
са били насочени към жизненоважен орган, какъвто е главата. Според вещото лице
възстановителният период при подобен род травми на главата е индивидуален, като
не изключва и понастоящем да се проявяват неблагоприятни последици за
пострадалия като виене на свят и главоболие при продължително гледане на
телевизия, стоене на слънце или четене, в каквато насока са показанията на
свид. И.. Твърденията на същата съдът кредитира изцяло, независимо от близките
родствени отношения с И., тъй като реално тя е била и човекът, който е полагала
грижи за него. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като прецени
горните обстоятелства и становището на вещото лице относно възстановителния
период на пострадалия, претърпените от него болки и страдания, съдът намира, че
искът за обезщетение, предявен солидарно против петимата подсъдими следва да се
уважи до пълния предявен размер. Обезщетение в размер на 9000 лв. за
претърпените неблагоприятни последици от контузията на главата със сътресение
на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание е напълно основателен и доказан
по размер предвид преживените от пострадалия неблагоприятни последици. В
показанията на пострадалия се посочва активен възстановителен период от месец и
половина, като и неговата майка свидетелства, че И. и понастоящем продължава да
изпитва световъртеж и главоболие при продължително гледане на телевизия,
четене, силно слънце, като приема на аналгетици. Разкъсно-контузната рана на
горната устна на устата и контузията на дясната долночелюстна става са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, за около десетина дни от датата на травмата,
като обезвреда за тях в претендирания размер от 2000 лв. също е адекватен на
преживените болки и страдания. Що се касае до останалите травматични
увреждания, причинили на И. болка и страдания, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК,
претенцията за обезвреда в размер на 1000 лв. също е съответен на изживените от
него неблагоприятни последици предвид броя и характера на тези увреждания и
сравнително краткия възстановителен период за тях. Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва
върху уважената общо сума от 12 000 лв. като граждански иск, която
следва да се присъди, считано от датата на деликта – 29.09.2010г.
С оглед на така
присъдения граждански иск подсъдимите З.Г., А.А., С.Т., А.Т. и А.А. следва да заплатят
сумата от 480 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и на ГИ и ЧО И. сумата от 450 лв.,
направени от последния разноски в производството. По делото са направени и
разноски, които следва да бъдат на основание чл. 189, ал.3 от НПК възложени на
подсъдимите или всеки един от тях да заплати по 64 лв. разноски по делото.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.