РЕШЕНИЕ
гр.София,
17.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи
въззивен състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Евгения Генева
Членове: 1. Дора Михайлова
2. Росина Дончева
при участието на секретаря
Цветанка Павлова, разгледа докладваното от Генева гр.д. № 358/2018г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.А. от с.Ц против
решение № 51/24.04.2018г. по гр.д. № 12/2018г.на РС-Своге ,съдържаща оплаквания
за необоснованост на решението. Първоинстанционният съд не бил преценил
задълбочено доказателствата и не анализирал правилно фактическата
обстановка.Неправилно приел,че се касае за еднократен акт на насилие,докато в
действителност имало влошени отношения между роднини, „бързо ескалиращо
напрежение при възникнал битов проблем",при който ответникът пристигнал
„на мястото на скандала с цел да окаже защита на своя
баща".Предупредителен протокол бил съставен и на двамата -въззивника и
въззиваемата страна, тъй като при инцидента и двамата били
афектирани.Действията на въззивника не били нито целенасочени, нито
преднамерени.
Въззиваемата страна не е
депозирала отговор на жалбата.
След преценка на данните по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но
неоснователна.
Районният съд е сезиран с молба вх.№ 58/08.01.2018г.
от С.И.А. с ЕГН ********** ***,против нейния баща И.А.Н.,живущ
на същия адрес, нейния брат В.И.А. ***,нейният брат В.А., живущ *** и нейната
сестра З. И. ***,в която твърди ,че е жертва на физически и психически тормоз
от страна на баща си и братята си ,от 16-годишна възраст, тъй като имала
„извънбрачно" дете. Впоследствие се омъжила и родила второ дете, но след
развода се нанесла с двете си деца в къщата на горепосочения адрес.Отношенията
продължавали да бъдат крайно влошени.Молителката работила в Кипър,но се
разболяла тежко и се завърнала през 2017г.,при което конфликтите се
възобновили, основно по въпроса кой да ползва третия етаж от къщата.На
15.12.2017г. въззивникът дошъл в жилището й, където тя се била заключила, и
поискал 1800 лв. за извършен ремонт на банята и къщата. Тогава тя извикала
полиция, защото се страхувала от физическо нападение предвид здравословното си
състояние/наскоро била оперирана и се опасявала от хипертонична криза/.Докато
дойдат полицаите той я обиждал и крещял. Подписали протокол, при който тя се
задължила „да не се занимава с тях", но те подали жалба срещу нея.
Съдът е издал заповед № 23/09.01.2018г. за незабавна
защита ,с която задължава на осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН В.А. да се въздържа от домашно насилие по
отношение на С.А. , до издаване на заповед за защита или отказ. Съдът е
забранил на А. на осн.чл.5, ал.1,т.З от ЗЗДН да приближава дома и местата за
социални контакти и отдих на С.А. до издаване на заповед за защита или отказ.
А. е декларирала на
осн.чл.9,ал.З от ЗЗДН,че на15.12.2017г.около 22 ч. В.А. и чукал на вратата и я
заплашвал, че ще „вкара в лудницата" нея и дъщеря й. Заплашил, че ще ги
„съсече със секира" и „унищожи", поради което тя извикала полицията. С
молба от 02.02.2018г. А. заявява, че оттегля молбата си за защита срещу баща си
и сестра си, както и срещу брат си Васил А., поради това,че техните актове на
домашно насилие са били повече от месец преди процесния инцидент,и в тази част
производството е прекратено.
В.А. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва молбата за защита и поддържа,че не е налице
необходимост от такава. Признава,че се е срещал с молителката на посочената
дата,но контактът протекъл по обичайния начин-той искал да поговорят, но тя не
го допуснала в стаята си. Отрича да е използвал изразите,които молителката му
приписала в декларацията. Опитал се да се срещне с нея в присъствие на приятел
като „свидетел",защото очаквал от нея"враждебни реакции" и
възможност да е употребила алкохол.Твърди,че влошените отношения на молителката
с роднините били без конкретен мотив, имали за повод „битовизми"и
„различен социален статус" на съжителстващите в къщата.Молителката имала
тенденциозно поведение, целящо да причини дискомфорт, „под диктовката на външни
фактори", без да уточнява какви са те.
От приложения нотариален акт.№ 38,т.6 дело
2333/1997г.на нотариус при СвРС се установява,че третият етаж на къщата в с.Ц.
е дарен от родителите на страните на дъщерите им С. и З.д.е. процесният
инцидент се е състоял в жилището на молителката.
От приложената епикриза от
Клиника по неврохирургия при „Академия „ МБАЛ-София се установява,че
хоспитализирана от 15.07.2017г. до 24.07.2017г. и оперирана заради аневризми. Изписана
е с препоръки за активно наблюдение, стриктен контрол на артериалното кръвно
налягане и медикаментозна терапия с Конвулекс и Нимотоп. Следователно,към
момента на процесния инцидент молителката е била във възстановителен период и е
имала основателни опасения от опасно влошаване на здравето,не само поради
физическо насилие, но и поради психическо насилие,водещо до повишаване на
кръвното налягане.В отговора си въззивникът не отрича, а поддържа,че сам е
инициирал контакта помежду им.Предвид крехкото и здраве и знанието за трайно
влошени им отношения, опитът му за „разговор" и то при осигурен „свидетел",
води до извода за преднамереност от негова странад.е.той съзнателно е
провокирал конфликта.Твърденията му,че очаквал да е употребила алкохол, са
неправдоподобни предвид здравословното състояние на молителката и предписаната
и медикаментозна терапия и предстоящия и ангиографски контрол съгласно
епикризата.
В с.з. на 27.02.2018г. са
разпитани свидетели,допуснати на страните. Съседката св.И. твърди,че видяла на
15 декември С. да плаче и да излиза с полицаи.Твърди,че в къщата постоянно има
конфликти ,в основата на които е поведението на бащата Иван, който „се заяжда с
всички". Св.М.-приятел на въззивника твърди,че вечерта на 15.12.2017г.,
петък, бил заедно с последния,тъй като ходили на лов. Бащата на въззивника се
обадил по мобилния телефон и казал, че молителката му вдигнала скандал, поради
което отишли „да видят какво става".С. заплашвала всички обитатели, че ще
ги запали, ще ги „разкара „ от къщата и пр. и се опитала да бие
въззивника/"налетя да удари с круше"/в присъствие на полицаите. Свидетелите
И. и М. са поставени от съда в очна ставка относно твърдението,че С. се опитала
да нанесе юмручен удар на В. и свидетелката отрича да е видяла такъв опит. Настоящият
състав не прима версията на св.М., тъй като противоречи на фактическите
твърдения на ответника в писмения отговор, а именно,че сам е инициирал срещата
със сестра си. Свидетелят Н.-баща на страните-твърди,че на 15.12.2017г. се
прибрал от болницата,където бил лекуван за сърдечни проблеми, и С. го
посрещнала враждебно,разочарована,че не е умрял.Разбила вратата на стаята му и
той извикал сина си В. на помощ. Свидетелят Ц.Г.-полицай, изпратен по сигнала
за процесния инцидент, отрича да е видял С. да се опитва да нанесе удар на В.,както
и да са се карали и обиждали в присъствие на полицаите.Бил съставен протокол за
предупреждение.Нямало разбита врата.Другият полицай-св.И. И.- установява,че и
двете страни в конфликта били афектирани, но само В. бил употребил алкохол,
обяснил ,че бил почерпен след лов.Отрича да са извършени актове на физическа
или словесна агресия в присъствие на полицаите. Въпреки,че и двете страни били
„афектирани", очевидно не са били в идентично психично състояние,тъй като
само на молителката било предложено да бъде оказана „спешна помощ"-тя била
разстроена до степен, застрашаваща здравето й. Не се спори ,че след инцидента
молителката напуснала жилището си и отишла да живее под наем в друго населено
място/с.Свидня/.
С атакуваното решение районният съд е задължил въззивника
да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката на осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН и на осн.чл.5 ал.1 т.З от ЗЗДН му е забранил да доближава дома, местоработата
и местата за социални контакти и отдих на молителката на разстояние по-малко от
50 метра за срок от осемнадесет месеца. На осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът е
осъдил въззивника да плати глоба в размер на 200 лв.
За да постанови съдебния акт, районният съд е приел,че
инцидентът на 15.12.2017г. е „акт на домашно насилие",конкретно-психически
и емоционален тормоз по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Ответникът след употреба на
алкохол целенасочено дошъл в дома на молителката и провокирал в нея състояние
на силна тревога и страх. Поведението на въззивника било злоупотребяващо и
заплашващо. Районният съд е изградил извода си върху свидетелските показания на
съседката и двамата полицаи,както и върху доказателствената сила на
декларацията по чл.9 ал.З ЗЗДН.Настоящият състав достига до същия извод,но
базиран и върху данните за здравословното състояние на молителката към момента
на инцидента. На първо място,то прави неправдоподобни твърденията ,че самата тя
е имала агресивно и застрашаващо близките и поведение , и на второ място-
психическият стрес би имал опасно,дори живото-застрашаващо въздействие върху
нея-пет месеца след неврохирургична операция за аневризми, изискваща строг
контрол върху кръвното налягане.Въззивникът по свои признания идвал всеки
уикенд в имота да храни кучетата си и бил наясно,че сестра му е претърпяла
тежка операция.Поставяйки я в конфликтна ситуация , той реално е заплашил
личността на жертвата.Фактът,че тя е напуснала жилището след инцидента,
потвърждава извода,че е потърпевшата страна в конфликта и не е имала
тенденциозно провокиращо поведение.Обратното-психическият тормоз е мотивиран от
желание на ответника да я отстрани фактически от имота.Ето защо може да се
очаква, че при опит да се върне в жилището си тя е застрашена от нови актове на
домашно насилие.При това положение наложените мерки за защита са напълно
адекватни.С оглед предупредително-възпиращо въздействие законосъобразно и
правилно е наложена глоба на въззивника.
По изложените съображения съдът намира,че решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 51/24.04.2018г. на РС-Своге по гр.д. № 12/2018г.
Решението е окончателно.
|
|
Председател: Членове: 1. 2