Решение по дело №2508/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от „Стар Фрут 2019“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], управлявано и представлявано от И. Т. Т., чрез адв. Ц. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0439-000143/02.10.2023 г. издадена от Началника на Трето РУ - Варна при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР – Варна/, с която за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване регистрация на моторно превозно средство /МПС/ за срок от 6 /шест/ месеца.

С жалбата се навеждат доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в съдържанието  е посочено несъществуващо основание – чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Твърди се, че водачът Й. А. А. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, като при извършена служебна проверка, органите на реда установили, че свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ на водача е отнето със Заповед № 23-0439-000098/28.08.2023 г., на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Подчертава се, че посоченото основание е обявено за противоконституционно, поради което посочената заповед е нищожна, от което следва, че и обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна. Отправя се искане за нейната отмяна, поради издаването й при неспазване на материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирано чрез процесуалния му представител писмено становище моли за отмяна на заповедта на посоченото основание. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата – Началникът на Трето РУ – Варна към ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Г. Г., в съдебно заседание оспорва жалбата. Подчертава, че към момента на проверка са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Отправя искане за потвърждаване на оспорения акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Подадена е чрез административния орган в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Видно от гърба на оспорената заповед /л. 1 от адм. преписка/, същата е връчена на 17.10.2023 г., а жалбата е подадена на 30.10.2023 г., с оглед поставения върху нея входящ номер по описа на Трето РУ – Варна. Последната изхожда от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 23-0439-000098/28.08.2023 година на Й. А. А. била наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Въпреки това, на 02.10.2023 г., около 13:05 ч., в гр. Варна, по [улица]до № 17, посока [улица], същият управлявал товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя „Стар Фрут 2019“ ЕООД /предишно наименование „Ж.“ ЕООД/. А. бил спрян за проверка от служители на Трето РУ – Варна, които установили, че същият е с отнето СУМПС по горепосочената ЗППАМ. Д. П. – инспектор при Трето РУ – Варна, съставил на водача АУАН серия GA № 396900/02.10.2023 г. за констатираното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а въз основа на отразените в акта обстоятелства и извършена допълнителна проверка, била издадена процесната ЗППАМ № 23-0439-000143/02.10.2023 г., с която на „Стар Фрут 2019“ ЕООД била наложена мярка по чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, и били отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели [рег. номер].

Като взе предвид направените от оспорващия възражения, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд - Варна приема от правна страна следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, която урежда, че принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., приета по делото, Директорът на ОДМВР – Варна, е определил Началниците на РУ при ОДМВР – Варна да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП, за територията, обслужвана от съответното РУ. По делото е приложено Удостоверение рег. № 365000-792/05.01.2024 г. на Н. С. „Човешки ресурси“ при ОДМВР - Варна, съгласно което, считано от 15.10.2016 г. до настоящия момент, главен инспектор И. Й. Т. заема длъжността Началник на Трето РУ при ОДМВР - Варна. Видно от приетите доказателства, и в частност – приложения АУАН серия GA № 396900/02.10.2023г., процесното нарушение, довело до издаване на обжалваната ПАМ, е извършено на територия, обслужвана от Трето РУ – Варна. Тези установявания налагат извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 396900/02.10.2023 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Действително, както е възразил и жалбоподателят, органът е посочил като правно основание на предходната Заповед № 23-0439-000098/28.08.2023г., с която е било отнето СУМПС на А., разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Видно от приложения препис на въпросната ЗППАМ, в случая се касае за явна техническа грешка предвид ясното позоваване на чл.171, т.1, б.“б“ в ЗППАМ № 23-0439-000098/28.08.2023г. Посочената грешка, от една страна, не представлява съществен реквизит на процесната ЗППАМ, тъй като сочи единствено юридическото основание на заповедта, с която е отнето СУМПС на водача. От друга страна, самият той е бил напълно наясно с основанията, поради които му е било отнето СУМПС, видно от приложените писмени обяснения. Предвид изложеното и с оглед наличието на фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав при Административен съд - Варна приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. При съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания, водещи до отмяна на обжалвания акт.

Относно правилното приложение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на съда взе предвид следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно този вид ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от тези обстоятелства. Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице, за което са налице горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законодателят вменя в задължение на административния орган единствено да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези, и неговия собственик.

При гореизложените обстоятелства, застъпени в хипотезата на посочените разпоредби, органът действа при условията на обвързана компетентност, като императивно следва да наложи процесната мярка, без да има възможност на преценка дали да я наложи, или не. В настоящия случай, по категоричен начин се установява, че водачът Й. А. е управлявал товарен автомобил, собственост на дружеството - жалбоподател, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Видно от приложения по делото препис от заповедта за отнемане на СУМПС /л.29 от делото/, в нея ясно и точно е направено описание за извършеното административно нарушение – управление на моторно превозно средство след употребата на алкохол и е посочена нарушената правна норма. Както беше посочено по – горе, неправилното посочване на правното основание за отнемане на СУМПС в заповедта, обжалвана в настоящото производство, по никакъв начин не влияе на нейната законосъобразност. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на основанието, въз основа на което СУМПС на водача е отнето. Законът допуска засягане правата на собственика на МПС с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Тоест, възприетата от административния орган и установена по делото фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и в съответствие с неговата цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В случая, административният орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на закона.

При извършения цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт на всички основания, регламентирани в чл. 146 АПК, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Стар Фрут 2019“ ЕООД, [ЕИК], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0439-000143/02.10.2023 г. издадена от Началника на Трето РУ - Варна.

ОСЪЖДА „Стар Фрут 2019“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.