Р Е Ш Е Н И Е
№ 679/1.12.2016 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в
открито заседание на първи ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Г., като разгледа докладваното
от съдия Васко Нанев административно дело № 102, по описа на съда за 2016 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 216, ал. 6, изр.
последно, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на „ПИМО-СВ“ ООД, гр. Пазарджик против Заповед №
ДК-10-ЮЦР-90/23.11.2015 г. на началника на РДНСК, Южен централен район, с която
е отхвърлена жалба срещу отказ на главния архитект на община Пазарджик за
одобряване на инвестиционен проект с изх. № 283/13.08.2015 г.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед и
потвърдения с нея отказ са незаконосъобразни, като в свои мотиви за отказ
административният орган е посочил нарушаване изискванията на чл.142, ал. 5, т.
1 и 2 от ЗУТ. Проектите следва да отговарят на предвижданията на ЗУТ и
заложените в него показатели за застрояване. Тези мотиви са несъстоятелни. Иска
се да се отмени обжалвания отказ и да се даде указания на административния
орган за одобряване на проект. Претендират се и направените разноски по
производството.
Ответникът – началникът
на РДНСК, ЮЦР, заявява, чрез процесуалния си представител адв. Г., становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна – главният архитект на община Пазарджик, редовно призован, не се явява,
не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Съдът намира от
фактическа страна следното:
С Решение №
230/25.11.2013 г. на Общински съвет Пазарджик е одобрен проект за ПУП-ПР и ПЗ
за част от зона със социален характер, в която попада и кв. 406 по плана на гр.
Пазарджик. Със скица-виза, издадена от главния архитект на община Пазарджик на
13.04.2005 г., е разрешено проучване и проектиране на жилищна сграда с височина
до 10 м. Издадено е Разрешение за строеж № 470/12.12.2005 г. на жилищна сграда
в УПИ VІІ-4851, в кв. 406 по плана на гр. Пазарджик. По така одобрените и
издадени строителни книжа е изпълнена жилищна сграда на четири етажа – партер,
първи, втори и два мансардни етажа. На единия мансарден етаж са проектирани
четири броя апартаменти, а на последния мансарден етаж – тавански помещения.
С Удостоверение №
214/19.12.2013 г., допълнено със Заповед № 55/05.08.2014 г. на главен архитект
на община Пазарджик, строежът е въведен в експлоатация. Видно от събраните по
делото доказателства, със Заявление № 699/15.12.2014 г. жалбоподателят
„ПИМО-СВ“ ООД е поискал от главния архитект да бъде разгледан и съгласуван
приложен проект за преустройство на съществуващи тавански помещения за жилищни
нужди в същата сграда, като на същата дата е подадено и заявление за издаване
на разрешение за строеж за предлаганото преустройство. С Писмо № 23/04.02.2015
г., главният архитект на община Пазарджик е отказал одобряването на
инвестиционен проект по това искане, като е дал препоръки, с оглед одобряването
на проекта, изразяващи се в следното: 1) съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗУТ, проектите следва да отговарят на предвижданията на ПУП и заложените в него
показатели за застрояване за съответната зона; 2) съгласно чл. 43 от ЗУТ,
следва да се осигурят необходимите места за паркиране и гариране в границите на
урегулирания поземлен имот. Посочено е, че необходимия брой места се определя
съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 2/2004 г. за ППКТСУТ; 3) следва да се
представят допълнителни проекти, изясняващи изпълнението на изискванията по чл.
169, ал. 1 и 2 от ЗУТ. С Искане № 362/14.07.2015 г., търговското дружество е
заявило повторно разглеждане на проекта, като е представило доказателства, че
са отстранени забележките, констатирани в първоначалния отказ по Заявление №
699/15.12.2014 г. Към искането са представени допълнителни проекти по части:
архитектура, ВиК, енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия
в сгради, и конструктивно становище. След подаване на искането, главният
архитект на община Пазарджик е постановил отново отказ на инвестиционния
проект, поради нарушаване на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗУТ –
проектите следва да отговарят на предвижданията на ПУП и заложените в него
показатели за застрояване в съответната зона. „ПИМО-СВ“ ООД е обжалвало отказа
за одобряване на инвестиционен проект с изх. № 283/13.08.2015 г. пред началника
на РДНСК, ЮЦР. С обжалваната заповед, началникът на РДНСК, ЮЦР е приел, че
жалбата е допустима, като в мотивите си е посочил, че със Заявление №
699/15.12.2014 г., подадено до главен архитект на община Пазарджик, е поискано
съгласуване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.
Съгласно конструктивното заключение към изготвения проект таванът на жилищната
сграда е изпълнен като използваем и помещенията са обособени още при
изграждането на сградата за складове. С преустрояването на помещенията от
тавански складове в такива за жилищни нужди, техните площи следва да бъдат
включени в разгърната застроена площ на сградата и показателят за интензивност
на застрояване ще надхвърли стойността, определена за устройствената зона,
поради което, според административния орган, изготвеният проект не отговаря на
изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 19, ал. 1
от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. Мотивиран по този начин, началникът на
РДНСК, ЮЦР е отхвърлил жалбата срещу отказа на главния архитект на община
Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 283/13.08.2015 г.
По делото е
допуснато изслушването на съдебнотехническа експертиза. Вещото лице е дало
заключение, че визата за проектиране на процесната сграда от 13.04.2005 г.,
Разрешението за строеж № 470/12.12.2005 г. и одобреният инвестиционен проект
към разрешението, са издадени при действието на кадастрален, регулационен и
застроителен план, одобрени със заповед на кмета на община Пазарджик № 192/1993
г. Действащите нормативи към момента на одобряване на плана – през 1993 г., не
са предвиждали изисквания за плътност и интензивност на застрояването.
Преустройството на съществуващите тавански помещения за жилищни нужди, предмет
на инвестиционния проект, внесен за одобряване с искане вх. № 699/15.12.2015,
изцяло отговаря на одобрения през 2005 г. проект за трети и четвърти
надпартерни етажи. Преустройството на съществуващи тавански помещения за
жилищни нужди, предмет на инвестиционния проект, внесен за одобряване с искане
№ 662/2015 г., за което е постановен обжалваният отказ, отговаря частично на
одобрения през 2005 г. за трети и четвърти надпартерни етажа, тъй като променя
предназначението само на част от трети надпартерен етаж.
След направена
справка, съдът намира, че искането на „ПИМО-СВ“ от 14.07.2015 г. е с вх. № 362
(л. 167).
Съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява
допустима и разгледана по същество същата е основателна.
Компетентният орган
– началникът на РДНСК, ЮЦР, е бил сезиран с жалба срещу отказ за одобряване на
инвестиционен проект с изх. № 283/13.08.2015 г. В мотивите си същият е
разглеждал отказа във връзка с подадено Заявление вх. № 699/15.12.2014 г. Този
отказ е с изх. № 23/04.02.2015 г. Макар и да е отказал одобряването на
инвестиционния проект, главният архитект е дал в три последователни точки
указания какви допълнителни изисквания следва да бъдат удовлетворени от страна
на заявителя, като изрично е посочил, че след отстраняване на посочените забележки,
може да се пристъпи към одобряване на проекта. Главният архитект е отказал
одобряването на инвестиционния проект, след като жалбоподателят е депозирал
ново искане на 14.07.2014 г. с твърдение и приложение за отстраняване на
непълнотите, като е поискал да се пристъпи към одобряване на проекта. Отказът,
който е обжалван пред началника на РДНСК, ЮЦР, е този от 13.08.2015 г. Същият
отказ е немотивиран.
Немотивиран се явява
и оспореният административен акт, тъй като са развити мотиви за законосъобразност
на отказа, постановен по Искане вх. № 699/15.12.2014 г. и обективиран в Писмо с
изх. № 23/04.02.2015 г.
От друга страна,
съдът намира, че отказът от 04.02.2015 г., по своята процесуална природа, е
уведомление по смисъла на чл. 30, ал. 2 от АПК, който гласи, че ако искането не
удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това, с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Съгласно чл.
30, ал.3, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на
нередностите. Административният орган не е развил мотиви защо счита, че след
отстраняване на нередовностите, отново са налице основания за отказ. В отказа
на главния архитект липсват мотиви, относно отстраняване на забележките с
писмото от 04.02.2015 г. В този смисъл е и становището на вещото лице в
констативно-съобразителната част на заключението: направеният отказ на главния
архитект с изх. № 283/13.08.2015 г. не се отнася за внесения с искане №
699/15.12.2014 г. първоначален проект за преустройство на таванските помещения
в жилищни, а за повторно внесен проект с отстранени забележки по т. 2 и т. 3 от
писмо на главния архитект № 23/04.02.2015 г. Според вещото лице, обжалваният пред
началника на РДНСК, ЮЦР, отказ от 13.08.2015 г. е по ново направено искане с
коригиран първоначално внесения проект. Представеният по делото проект,
изпратен от общината, е първоначално внесеният за одобряване. В него е
предвидено преустройство на таванските помещения на трети и четвърти партерен
етаж в жилищни.
С оглед изложеното,
съдът намира, заповедта на началника на РДНСК, ЮЦР, гр. Пловдив следва да бъде
отменена, тъй като същата е немотивирана, съгласно изискването на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него
съдебно-деловодни разноски, поради което РДНСК, ЮЦР, гр. Пловдив, следва да
бъде осъдена да заплати на „ПИМО-СВ“ ООД направените по делото разноски в размер
на 900 лева, от които платена държавна такса в размер на 50 лева, платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 250 лева.
Предвид гореизложеното, Административен съд Пазарджик,
ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ ДК-10-ЮЦР-90/23.11.2015 г. на началника
на РДНСК, Южен централен район.
ОСЪЖДА РДНСК, ЮЦР гр. Пловдив да заплати на „ПИМО-СВ“ ООД, гр. Пазарджик, ул. „Братя Миладинови“ №
8, ЕИК *********, сумата от 900 (деветстотин)
лева, представляваща разноски по производството.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето
му.
Съдия: