№ 239
гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ИСКРА ПЕНЧЕВА
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500474 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение №
389/ 10.07.2024 г. по гр.д. № 84/ 2024 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил
предявения от него иск за осъждане на Адвокатска колегия Велико Търново за
заплащане на сумата от 63 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на противоправно бездействие за извършване на проверката по
дисциплинарна преписка № 6/2023 г. на ВТАК и дисциплинарно дело №2/2013 г. на
ВТАК извън разумните срокове по чл.6 ЕКПЧОС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Жалбоподателят счита решението за невалидно, недопустимо и
неправилно. Съдът допуснал съществени процесуални нарушения, защото не уважил
направеното искане за отвод на състава, при което не му гарантирал разглеждане на
спора от независим съд; неправилно квалифицирал предявения иск, който бил с правно
основание чл.1 ЗОДОВ и съответно подлежал на разглеждане от компетентния АдмС –
Велико Търново, а не от граждански съд; докладът му по чл.146 ГПК бил непълен; не
обсъдил всички наведени от него доводи; извършил повърхностен анализ на събраните
доказателства. Моли решението да бъде отменено и искът му да бъде уважен. В
депозирано становище по същество на спора жалбоподателят е изложил допълнителни
съображения, които в основната си част са свързани със законосъобразността на
1
взетото в дисциплинарното производство решение – че не е уведомяван за генезиса на
същото по правилата на ЗАдв., че като човек с трайно намалена работоспособност – с
увреждания – не му е осигурена достъпна архитектурна среда, че е нарушен
принципът за непосредственост.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор със
становище за неоснователност на жалбата, като са развити подробни съображения по
всяко едно от наведените от жалбоподателя оплаквания. Поддържа, че решението е
постановено от компетентния съд, при правилна квалификация на спорното право по
чл.49 ЗЗД, задълбочено са обсъдени събраните по делото доказателства и е отговорено
на всички наведени от ищеца доводи. Моли решението на ВТОС да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си
по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на
обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност. В ГПК не е дадено легално определение за нищожност на
съдебното решение и съдържанието на понятието се извлича по тълкувателен път.
Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение на съда,
което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса
на надлежно волеизявление, а такова липсва, когато решението е постановено от
незаконен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото такова не е изразено в
писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав, съдържанието му не
позволява волеизявлението да се извлече дори при тълкуване. В случая атакуваното
решение е изготвено в писмена форма, подписано е и е разбираемо и е постановено от
законен състав. Отказът на съдия от първоинстанционен съд да се отведе на основание
чл.22, ал.1, т.6 ГПК не води до нищожност на решението. Ако този отказ е
незаконосъобразен, което в случая не е така, се касае до процесуално нарушение,
което може да засегне само правилността на акта, но не се отразява на валидността му.
Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като инстанция по
същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на
всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията
на страните. След като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз
основа на ангажираните доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на
първата инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя акта му. В този
смисъл е Решение №202/07.04.2020 г. по дело №2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС.
Независимо от това, за пълнота на изложението и с оглед личността на жалбоподателя,
за когото на съда е служебно известно, а и това се установява от книжата по
настоящото дело, че е ищец по множество искове с предмет претенции за обезщетения
за вреди от накърняване на гражданските му права и конкретно правото му на
разглеждане на исковите му претенции в разумен срок, ВТАС намира за необходимо да
2
посочи следното: Постановилия решението съдия от състав на ВТОС е избран при
спазване на принципа за случайно разпределение на делата. Обективираните в
Определение № 181 09.02.2024 г. и Определение № 489/ 12.06.2024 г. откази на
съдията-докладчик да приеме поискания от ищеца отвод е обоснован с ясно изложени
мотиви. Този отказ е законосъобразен. Съмнението на ищеца в безпристрастността на
съда е базирано на твърдения, че е предявил множество искове срещу ВТОС и че
съдията-докладчик вече се е отвеждал по други дела, завеждани от него. Съобразно
практиката на Европейския съд по правата на човека безпристрастността на съда се
преценява от обективна страна – с оглед наличието на обективно съществуващи факти,
пораждащи съмнение, и от субективна страна – с оглед наличието на данни за личната
предубеденост или интерес на съдията от изхода на конкретно дело. Личната
безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за
противното. В случая нито процесуалното поведението, нито актовете на съдията
разкриват предубеденост, пристрастие или предразсъдъци. Това, че съдията-докладчик
се е отвеждал по други дела, заведени от същия ищец, е ирелевантно за настоящия
казус. По отношение на обективната страна: ВТОС, в чийто персонален състав е
включен съдията-докладчик, не е страна по материалното правоотношение – предмет
на исковата претенция на Т., за да се презюмира пристрастие при разглеждане на спора
и заинтересованост от изхода му. Наличието на висящи дела срещу ВТОС също не е
годно да породи съмнение, че съдията дори косвено е заинтересован от изхода на
спора. С оглед изложеното, не може да бъде формиран извод за обективно и оправдано
съмнение, обуславящо отвеждане на съдията на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Исканият отвод на конкретния съдия, преценен и с процесуалното поведение на ищеца
по делото по други, служебно известни на съда дела, по които са релевирани
оплаквания за незаконосъобразен отказ за отстраняване на всички съдии от ВТОС, би
могъл да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, насочена към избор
на съд или съдебен район.
Решението на ВТОС е постановено и в пределите на правораздавателната власт
на гражданския съд. С Тълкувателно постановление № 1/ 29.09.2016 г. по т. д. №
1/2015 г. на ВАС и ВКС е разяснено, че съдебен акт, постановен от съд, който не е
компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между
гражданските и административните съдилища, каквито оплаквания заявява
жалбоподателят, не е нищожен, а е недопустим. Решението на ВТОС е процесуално
допустимо. Съдът правилно е квалифицирал иска по чл.49 ЗЗД, а не по чл.2б ЗОДОВ,
каквато е сочената от ищеца с исковата му молба квалификация, още по-малко по чл.1
ЗОДОВ, на каквато квалификация настоява жалбоподателят, при което компетентен да
разгледа спора е гражданският съд. Първоинстанционният съд подробно е обяснил
защо отговорността на адвокатската колегия не може да бъде ангажирана по реда на
чл.2б ЗОДОВ и ВТАС препраща към изложените мотиви. ЗОДОВ урежда специални
3
хипотези на отговорност на Държавата, а именно при причинени вреди от действия и
бездействия на нейни административни учреждения, структури и съдилища и
правозащитни органи – разследващи органи, прокуратура и съд. Адвокатурата е
свободна, независима и самоуправляваща се структура /чл.134, ал.1 Конституция на
РБ/ и няма качеството на държавен орган – нито административен, нито правозащитен
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗОДОВ, съответно такова качество няма и адвокатската
колегия, която е ЮЛ. Тъй като производството не е по реда на ЗОДОВ, разглеждането
му не изисква участие на прокурор, какъвто в случая е взел участие.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
намира следното: Ищецът К. Г. Т. – жалбоподател пред ВТАС – основава исковата си
претенция за обезвреда на твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от
нарушаване правото му за разглеждане в разумен срок на дисциплинарното
производство срещу него – дисциплинарно дело № 2/2023 г. на Дисциплинарния съд
при АК Велико Търново.
На основание постъпил сигнал от служител на РС – Елена за непристойни
действия от адв. К. Т., извършени при връчване на съдебни книжа на 04.08.2023 г., на
заседание на 04.09.2023 г. Адвокатският съвет на ВТАК, в която е вписан адв. Т., е взел
Решение № 9 за образуване на дисциплинарна преписка № 6/ 2023 г. В съответствие с
разпоредбата на чл.137, ал.1 ЗАдв. адв. Т. е уведомен по електронен път на 15.09.2023
г. в 15.16 ч., че може да даде обяснения в 7-дневен срок от получаване на
уведомлението. Още същия ден – в 16.02 ч. е депозирано становище от адвоката. На
22.09. – почивен ден – адв. Т. е поискал по ел. път да бъде уведомен за определения по
преписката му докладчик и тази молба е заведена на 25.09. – първия работен ден, към
която дата докладчик все още не е бил определен. На 26.09.2023 г. – след изтичане на
седмодневния срок от 26.09.2023 г. председателят на Адвокатския съвет е възложил
доклада по преписката адв. Н. И., който на следващото заседание на съвета е поискал
продължаване на срока за извършване на проверката на основание чл.137, ал.5 ЗАдв.,
аргументирайки се с необходимостта от допълнителна проверка с оглед данни в
обясненията на адв. Т. за образувано наказателно производство и изискани документи
във връзка с него. Искането на докладчика е уважено и адв. Т. е уведомен за това, тъй
като по негово искане на 05.10.2023 г. решението за продължаване на срока му е
връчено. На 03.11. адв. Н. И. е внесъл изготвен от него доклад. На 08.11. адв. Т. е
направил искане по ел. път за отвод на докладчика по преписката и на членовете на
АС. Искането за отвод е оставено без уважение на проведеното на 10.11.2023 г.
заседание на АС, на което е разгледан и докладът на адв. И. и е взето Решение № 11 за
образуване на дисциплинарно производство против адв. К. Г. Т. и адв. Н. И. е
определен за основен член на АС, който да внесе и поддържа пред Дисциплинарния
съд при ВТАК дисциплинарното обвинение. На 20.11.2023 г. материалите по
преписката са изпратени до председателя на Дисциплинарния съд, който с
4
разпореждане от 23.11.2023 г. е образувал дисциплинарно дело № 2/2023 г. срещу адв.
Т., делото е възложено за разглеждане на първи състав на съда и за докладчик е
определен адв. Х. К.. На 27.11.2023 г. докладчикът е насрочил заседание по делото за
13.12.2023 г., за което на същата дата на адв. Т. е изпратена призовка по електронен
път, ведно с всички книжа и с указания за правото на възражения и доказателства в 7-
дневен срок. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е депозирана
пред ВТРС на 11.12.2023 г. – два дни преди датата на насроченото заседание. На
проведеното на 13.12. заседание адв. Т. не се е явил, а съдът е прекратил
производството и е върнал преписката на АС за отстраняване на съществени
процесуални нарушения. По повод постъпили жалби и след размяна на същите с адв.
Т. делото е изпратено на Висшия дисциплинарен съд на 04.01.2024 г. и с Определение
от 16.02.2024 г. определението на Дисциплинарния съд при ВТАК за прекратяване на
дисциплинарното дело е отменено и делото върнато за разглеждането му по същество
от друг състав на съда. Новоопределеният докладчик адв. И. Б. е насрочил делото за
18.03.2024 г., на която дата заседанието не е проведено поради постъпила молба на
адв. Т. за невъзможност да се яви по здравословни причини. На 15.04.2024 г. е
проведено съдебно заседание, на което е даден ход на делото, но същото е отложено за
разпит на поискан свидетел. В проведено по настоящото дело съдебно заседание на
29.04.2024 г. ищецът Т. е признал, че здравословното му състояние е обусловило
отлагане на две заседания на съда, които са били насрочени в кратък интервал.
Решението на Дисциплинарния съд при ВТАК е постановено на 03.05.2024 г., като адв.
Т. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от право да упражнява
адвокатска професия“ за срок от 8 месеца. В срока за обжалване на решението – 14-
дневен от обявяването му – същото е обжалвано пред Висшият адвокатски съвет. Към
датата на приключване на устните състезания пред ВТАС дисциплинарното
производство е приключило, като в ДВ бр.82/ 27.09.2024 г. т.14. е съобщено, че по д. д.
№ 18/2024 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд за извършени дисциплинарни
нарушения на адв. Т. – член на ВТАК, вписан с личен номер ********** в Регистъра
на адвокатите, е наложено дисциплинарно наказание по чл.133, ал.1, т.4 ЗАдв. –
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 8 месеца.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло
споделя формирания от ВТОС правен извод за неоснователност на предявения от К. Т.
иск с правно основание чл.49 ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените от него мотиви. Установи се, че дисциплинарното производство против
адвоката е протекло при стриктно спазване на предвидените в чл.137 ЗАдв.
процесуални срокове. Чл.137, ал.1 ЗАдв. предвижда проверката за наличие на
основание за образуване на дисциплинарно производство да бъде извършена в
едномесечен срок от възлагането й на докладчик, като в ал.5 е предвидена възможност
за извършването на допълнителна проверка в 14-дневен срок при необходимост от
5
това. В случая ВТАК е преценила, че е необходимо продължаването на срока с оглед
получаване на допълнителна информация във връзка с образувано срещу адвоката
наказателно производство за същото деяние, за което е образувана проверката.
Докладът на докладчика е депозиран пред ВТАК и разгледан на 10.11.2023 г., т.е.
проверката е приключила в законовия срок – месец и половина, считано от 26.09. до
10.11.2023 г. Дисциплинарно обвинение е внесено своевременно пред дисциплинарния
съд от докладчика, делото е насрочено при спазване на срока по чл.138, ал.2 ЗАдв. и е
прекратено в този срок. Срокът е спазен и при повторно разглеждане на делото след
връщането му от Висшия дисциплинарен съд. Производството пред Дисциплинарния
съд при ВТАК е приключило за три месеца, като заседанията са насрочвани в кратки
срокове, но две от тях са били отложени по причина, която е извън волята на съда – по
молба на адв. Т. поради заболяване. Общо цялото дисциплинарно производство, за
начало на което съдът приема датата на уведомяване на адвоката за образуваната
срещу него дисциплинарна преписка – 15.09.2023 г. и край – датата на обнародване на
решението на Висшия дисциплинарен съд в ДВ 27.09.2024 г. е приключило за една
година, което предвид разписаната в закона процедура е разумен срок. Отделно от
това, не може да се приеме, че ищецът Т. е претърпял някакви вреди от
продължителността на производството, тъй като до налагането на наказанието с
влязъл в сила акт той е упражнявал правото си на труд като адвокат, което, освен че е
служебно известно на съда, е видно и от приложените справки за висящи дела.
По изложените съображения, предвид съвпадането на правните изводи на двете
инстанции за неоснователност на предявения от К. Т. иск, решението на ВТОС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора жалбоподателят Т. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за производството в размер на 1195 лв., тъй като при подаване на
въззивната жалба той не е внесъл целият дължим размер от 1200 лв., а само 5 лв.
Искът не е по реда на ЗОДОВ и дължимата държавна такса се определя съобразно
материалния интерес – 63 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389/ 10.07.2024 г. по гр.д. № 84/ 2024 г. по описа
на ВТОС.
ОСЪЖДА К. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. Елена, ***********, да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС – държавна такса за
производството в размер на 1195 /хиляда сто деветдесет и пет/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
6
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7