Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр. В. Търново, 22.07.2010г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 29.06.2010г, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.З., като разгледа докладваното от съдията П. Цанков АНД № 20 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.378 а и следващите от НПК.
С мотивирано постановление от 26.11.09г. РП - Трявна е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Я.Е.Н., роден на *** год., в гр......, живущ ***, български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан, собственик на ЕТ „Ян - Я.Н."***, ЕГН – **********, за това, че на 21.03.2009 год., около 09. 40 часа, в гр......, на левия тротоар на ....................", между жилищни блокове с № 75 и № 77, като не е спазил разпоредбите на:
- чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните - „ Собственикът на животно -компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места и
- ал. 2 - „ Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни ";
- чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност -„Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора ши други животни и
- чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност -„Забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник, е допуснал собственото му куче, порода „Ротвайлер", с име „Бък", на 5 годишна възраст, да напусне двора на къщата му, в гр......, на ул..............., и то е нападнало и нахапало М.Н.С.,***, с което е причинил на същата, по непредпазливост, телесни увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК / голяма разкъсно - контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег/, обхващащ видимата част на главата и част от окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на лицето и разкъсно - контузни рани и увреждания на дясната ръка, които са се усложнили с контрактура и намален обем на движение, довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период по - голям от 1 месец, - престъпление по чл.133 пр. 2 от НК, с налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - Трявна, редовно призована, не изпраща представител.
Упълномощеният от нарушителя защитник (адв. В. М. - ВТАК) заема становище, според което по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин престъпно поведение на Н., изразяващо се в действие или бездействие и причинна връзка между негови действия и причинения на пострадалата престъпен резултат. Твърди се че същият е настъпил от осъществени противоправни действия и бездействия на св. С.М., спрямо които нарушителят не следва да носи наказателна отговорност. Счита, че нанесените на пострадалото лице телесни увреждания не представляват средна телесна повреда по смисъла на наказателния кодекс. Излагат се подробни съображения в подкрепа на наведените твърдения. Моли, подзащитният и да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Привлеченият Я.Е.Н., в съдебно заседание, дава подробни обяснения по делото. Изразява съжаление за възникналия инцидент с пострадалата. Не се признава за виновен, счита, че няма вина за извършеното престъпление, като твърди, че същото представлява случайно деяние, по смисъла на чл. 15 от НК. Поддържа наведените от адв. М. доводи, като моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Я.Е.Н. ***. Развива търговска дейност като ЕТ с фирма ЯН - Я.Н., която се занимава с производство на шивашки изделия. Домът и фирмените, производствени помещения се намират на един и същ адрес,***. Дворът на имота бил заграден с изградена ограда, състояща се от плътна зидария с височина около метър и нагоре до височина от два метра, заграждението се състояло от вертикално заварени, нагъсто, един до друг метални профили. В него се влизало през два входа. Единият представлявал метална портална врата със широчина от 3,50 - 4, 00м., а другият вход, представлявал метална врата, монтирана в оградата, бил страничен и граничел с друг имот на Н., в който живеел негов познат, за когото последния полагал грижи, тъй като бил сляп. Посочените врати се заключвали, като с ключ за тях разполагал св. С.М., който поддържал приятелски отношения с посоченото лице и често го посещавал.
Същият в периода от 01.01.09г. до 31.01.09г., по силата на сключен между него и ЕТ ЯН Я.Н. граждански договор № 1 от 01.01.09г., срещу получаване на договорено възнаграждение от 240 лв., се задължил да извърши възлагана му обща работа при фирмата. При търговеца е изготвен план - инструкция за утвърждаване на правила за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на обща работа на територията на фирмата (л. 91, т. 2 от ДП), с които свидетелят бил запознат (показанията на св. от с.з. на 03.05.10г., както и заверен препис от книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана – л.94-97, т. 1, от ДП). Съобразно установените правила, св. М. бил длъжен, при влизане на територията на фирмата, да започне извършването на поставените му задачи, след като върже на установеното място кучето, обитаващо двора. При това, при създаване на посоченото задължение, възложителят не е направил изключения от същото, в насока -да не бъде връзвано кучето от свидетеля, при влизането му на територията на фирмата, през почивните или празнични дни.
В задната част
на двора на къщата Я.Н. приспособил място за отглеждане на домашен любимец,
съобразно изискванията на Закона за защита на животните, а именно - куче, порода
„Ротвайлер", черно на цвят, по име „Бък", родено на 16.02.04г.,
където имало къщичка за същото, и приспособление за неговото връзване (повод с
дължина
Решение по
АНД№ 20/2010г. по описа на РС- В. Търново, лист. 2
агресия..... сочи, че му е известен възникналия инцидент, за който се води делото, като декларира, че кучето не може само да излезе от мястото където се отглежда, предвид на създадените за това условия.
При отглеждането на домашният любимец Я.Н. бил изградил практика, при която животното стояло завързано, в задната част на двора, в рамките на работния ден, като след приключването му и освобождаването на работниците в предприятието, както и през почивните дни кучето било пускано да се разхожда свободно в дворното пространство .
На 21.03.2009 год. /събота/ е бил почивен ден. Сутринта на същия ден свидетелят С.М.М. отишъл до къщата на Я.Н. за да си вземе забравените от него на предния ден цигари. Влязъл в двора на къщата през порталната врата, след което отишъл до помещението, в което се намирало парното. При това свидетелят не изпълнил задължението да завърже свободно пуснатото, в двора, куче. Там взел цигарите, за които бил дошъл, след което изпушил една цигара. След това си тръгнал, като за целта решил да излезе не от мястото откъдето бил влязъл, а от другата метална врата, която предоставяла достъп до съседния имот, за която също имал ключ. Когато М. излязъл на двора кучето тръгнало след него. Свидетелят отключил вратата и тръгнал да преминава през нея. На излизане обаче кучето успяло да мине покрай него и да влезе в съседното дворно място. Свидетелят решил, че в това дворно място, което било по – малко от това на Н., ще хване кучето и ще го върне обратно, като знаел, че същото е заградено и входната му врата, откъм улицата стояла, в повечето случаи затворена, тъй като човека, обитаващ този имот, бил сляп и рядко излизал от него. За да върне обратно животното свидетелят М. се върнал обратно в имота на Н. и взел със себе си повода и синджира кучето. Върнал се обратно в другия двор, но видял че кучето било излязло от входната врата, която този път се оказала отворена, извън него. Излязъл да го търси. Видял кучето да се движи на алеята до ЖП линията. Подгонил го, но то избягало в посока улица „Възрожденска". Свидетелят тръгнал след него. След това кучето пресичайки алеята между блоковете се насочило движейки се по тротоара в посока на ул."Ангел Кънчев", в гр.......
По същото време свидетелката Т.К., около 09,00 - 09,30ч., излязла пред магазина, в които работела за да помете района около него. При това тя видяла свободно разхождащото се куче, собственост на Н.. Свидетелката се скарала на животното, при което същото отминало, като пресякло улицата и отишло на отсрещния тротоар. Спрямо свидетелката, то не проявило никаква агресия. При това свидетелката видяла св М. да стои на отсрещната страна на улицата, където било пресякло кучето и му казала да си го прибере. Свидетелката възприела, че той е собственик на същото от намиращ се до нея мъж (неустановен по делото), който и бил казал, че това било кучето на свидетеля. М. не откликнал на подканянето на свидетелката, като не реагирал по никакъв начин, а според К. бил в неадекватно състояние . След това свидетелката продължила работата си и влязла в магазина.
По същото време свидетелката М.Н.С. (живуща ***), вървяла по левия тротоар на ....................", с намерение да извърши покупки на хранителни стоки. Това и действие било възприето от св. Д. Т. , която била излязла пред помещенията на фото, в което работела за да пуши цигара и да си изпиела кафето.
В този момент свидетелките К. и Т. възприели, че на тротоара между жилищни кооперации, находящи се срещу кафене „Сити", в гр......, въпросното куче „Ротвайлер" нападнало и ухапало М.С. под лявата плешка. След това блъснало в гръб свидетелката и тя политнала напред. Паднала по очи на тротоара. Първоначално, С. не могла разбере както точно и се случва, но чула ръмжене и разбрала, че е нападната от куче. Кучето започнало да я хапе по главата, гърба и дясната ръка. Тя се уплашила и опитала да се прикрие с качулката на шубата си, но неуспяла. При това сложила дясната си ръка върху главата за да се предпази, в резултат на което получила и ухапвания и по пръстите на дясната ръка. Свидетелката започнала да пищи силно, с цел някой да я чуе и да се притече на помощ. Усетила около 5 - 6 ухапвания по темето на главата и няколко по дясната ръка и гърба. При някой от виковете кучето спирало за кратко да я хапе, но след това продължавало.
Виждайки и
чувайки виковете, свидетелката Т. се притекла на помощ на св. С., като почнала
да ръкомаха с ръце и да вика, с цел да принуди животното да пусне пострадалата.
При това на помощ на жената се притекъл и свидетелят Н.П.Н., който пиел кафе в
кафене „Сити", в гр....... Той изскочил от заведението и отишъл, бързо, да
окаже помощ на пострадалата. При това свидетелят ритнал няколко пъти кучето,
като в резултат на неговите действия и тези на св. Т., кучето преустановило, за
момент, нападките си спрямо пострадалата, които след това отново подновило.
Свидетелят Н., се принудил, за да защити пострадалата, да извади от един кош за
боклук вътрешната метална част и с нея започнал да удря кучето по гърба. След
няколко удряния по гърба, то се отдръпнало от пострадалата и тогава св. М.,
успял да го хване и да му сложи повода, след което тръгнал на долу по улицата
да го прибира. През целия период от време, през което се развило нападението
над св. М.С. от животното, св. М. стоял в непосредствена близост (около 5-
Малко след това на мястото дошли полицаи от РУ на МВР - Трявна и след това линейката от ЦСМП – Трявна, при което била оказана първа помощ на пострадалата, след което св. С. била откарана за лечение в болницата.
През това време, Я.Н. установил, че домашният му любимец не бил в двора на къщата, както и че металната вратата, водеща към съседното дворно място била отворена. Н. се качил на личното си МПС и тръгнал из град Трябва да си търси кучето. Движейки се по ул. Възрожденска, която се намирала в близост до мястото на развилия се инцидент, той видял св. М. да води кучето му. Н. спрял автомобила и отворил багажника, в който влязло животното. Тогава дошли служители на РУ на МВР - Трявна, от които Н. разбрал за случилото се. Непосредствено след това нарушителят, свидетелят и кучето отишли в полицейския участък, където Н. с протокол, предал - доброволно собственото му животно - куче ротвайлер на име Бък (л. 32, т. 1 от ДП).
При това на св. С.М., от св. Б.Ч., (служител на РУ – полиция при МВР - Трявна) бил съставен АУАН № 172 от 21.03.09г., и въз основа на него било издадено НП № 141 от 08.04.09г., с което на свидетеля за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 и ал. 3 от Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни – домашни любимци и селскостопански животни на територията на община Трявна и на основание чл. 16 и чл. 18 от Наредбата е наложено административно наказание – глоба в размер на 100, 00лв. С решение № 45 от 08.06.09г., постановено по НАХД № 38 /09г. по описана на РС - Габрово, описаното НП е отменено, като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при реализиране на административнонаказателна отговорност на дееца и в частност на правото му на защита, изразяващо се в липса на описание на конкретните нарушения, обстоятелствата, при които са осъществени и правната квалификация на деянието като конкретен състав на административно нарушение.
Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно, от нанесените ухапвания /увреждания/ от кучето „Бък", порода „Ротвайлер", собственост на Я.Н., на св. М.Н.С. *** са нанесени телесни увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 4, алт. 1 от НК, а именно: разкъсно - контузни рани и увреждания на дясната ръка
Решение по
АНД№ 20/2010г. по описа на РС- В. Търново, лист. 3
(длан и пръсти, силно изразени на втори пръст), които са се усложнили с контрактура в посочената област на ръката, свързана с намаляването обема на подвижността на дланта и пръстите на ръката, което е довело до ограничаване възможността на крайника да извършва движения в пълен обем и осъществяването на хватателната дейност, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период по - голям от 1 месец. Затруднението се явява трайно, по смисъла на константната практика на съдилищата в страната и съобразно задължителните указания, дадени в Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по Н. Д. № 6/1979 Г., Пленум НА ВС.
На следващо място на пострадалата е причинена голяма разкъсно - контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег/. Същият обхваща видимата част на главата и част от окосмяването, като има естетическа значимост с оглед възрастта и пола на пострадалото лице и е довел до установената в закона хипотеза - обезобразяване на лицето във видимата част на главата, в теменната област, тъй като е свързано с нарушаване на глаткостта на кожната обвивка и обстоятелството, че местата, през които минава белега не расте коса.
Видно от заключението, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно, на ветеринарно - медицинската експертиза изготвена по отношение на кучето, собственост на Я.Н., същото е порода „Ротвайлер", с всички характерни белези за породата. Същото е редовно ваксинирано. Няма отразени данни за заболявания на кучето в паспорта му, както и няма такива данни от лекуващия му лекар д-р М. Вещото лице е констатирало, че нравът на кучето е характерен за породата - слабо флегматичен с бърза реакция при заплаха. Агресивното поведение може да се провокира при заплаха над животното, от силен страх или дразнене. Според извършващия експертизата кучето не представлявало опасност при правилното му отглеждане е осъществявано.
Така описаната фактическа обстановка се доказва от обясненията дадени от нарушителя; от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство св. М.М., Н. И.,Т.К., Д. Т., Б.Ч., Н.Н., М.С., С.М. и С. Ц.; от заключенията на съдебно - медицинската експертиза на пострадалото лице и ветиринарно – медицинската такава, изготвена по отношение на собственото на Я.Н., куче порода „Ротвайлер" , както и от всички приложени по делото писмени доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е налице обективната страна на деянието по чл. 133, пр.2, вр. с чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 4, алт. 1 от НК, доколкото на М.Н.С. *** са нанесени телесни увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 и пр. 4, алт. 1 от НК, а именно: разкъсно - контузни рани и увреждания на дясната ръка (длан и пръсти, силно изразени на втори пръст), които са се усложнили с контрактура в посочената област на ръката, свързана с намаляването обема на подвижността на дланта и пръстите на ръката, което е довело до ограничаване възможността на крайника да извършва движения в пълен обем и осъществяването на хватателната дейност, което е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период по - голям от 1 месец. Затруднението се явява трайно, по смисъла на константната практика на съдилищата в страната и съобразно задължителните указания, дадени в Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по Н. Д. № 6/1979 Г., Пленум НА ВС. При това на пострадалата е причинена голяма разкъсно - контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образува голям цикатрикс /белег/. Същият обхваща видимата част на главата и част от окосмяването, като има естетическа значимост с оглед възрастта и пола на пострадалото лице и е довел до установената в закона хипотеза - обезобразяване на лицето във видимата част на главата, в теменната област, тъй като е свързано с нарушаване на глаткостта на кожната обвивка и обстоятелството, че местата, през които минава белега не расте коса.
Не се доказа обаче по никакъв начин авторството на деянието да е извършено от Я.Н. и това да е доказано по несъмнен начин. При това положение само установяване на обективните признаци не деянието не е достатъчно за признаването на нарушителя за виновен и освобождаването му, по реда на чл. 78 а от НК, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при наличие на предпоставките за това, както е направено предложение, в тази насока, от РП – Трявна .
При
така установената фактическа обстановка не може по несъмнен и категоричен начин
да се приеме, че именно Н. е причинил процесните телесни увреждания на пострадалата
М.С., като на 21.03.2009 год., около 09. 40 часа, в гр......, не е спазил
разпоредбите на: чл. 35, aл. 1 от Закона за защита на животните изискващ собственикът
на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска
мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места ;
по ал. 2 от съшия закон вменяващ задължение на собственика да предотвратя ва всяка
проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни; разпоредбата на чл.
172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност установяващ задължение -„Собствениците
на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност
за хора ши други животни и нормата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, която забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета
и без намордник, с което е допуснал собственото му куче, порода
„Ротвайлер", с име „Бък", на 5 годишна възраст, да напусне двора на
къщата му, в гр......, на ул..............., в резултат на което то е нападнало
и нахапало М.Н.С. ***, с което е причинил на същата по непредпазливост телесните
увреждания описани по – горе.
От събраните по делото доказателства и в частност обясненията на нарушителя които съдът цени като обективни и достоверни, предвид на логичната им свързаност и с оглед на това, че същите се подкрепят от показанията на св. М., И. и М. се установява дворът на имота, в който се отглежда процесното куче е бил заграден с изградена ограда, състояща се от плътна зидария с височина около метър и нагоре до височина от два метра, заграждението се състояло от вертикално заварени, нагъсто, един до друг метални профили. В него се влиза през два входа, които стоят постоянно затворени и се заключват (св. М. – „Дворът е заключен, когато се обадя ми отключват и посрещат). При това свидетелят д-р М. е посочил, че животното само няма как да избяга и не може да излезе от двора на имота, с оглед на изградените от Н. условия за отглеждането му.
С оглед на изложеното настоящият състав намира за неправилен извода направен от РП- Трябва, за неизпълнение от страна на Я.Н. на вменените му в чл. 35, ал.1 от Закон за защита на животните (ЗЗЖ) задължения, тъй като е взел всички необходими мерки да не допуска животното само да напуска мястото му на отглеждане и да навлиза в чужда собственост. При това осъщественото от него ограничаване на движението и контактите му с външни хора и животни, извън пределите на дворното място, обуславят изпълнение от негова страна, както на задълженията му по чл. 35, ал. 2 от ЗЗЖ, така и тези по чл.172, т. 2 от Закон за ветиринарномедицинската дейност, доколкото по този начин са ограничени възможни прояви на агресия на животното на обществени места, както и създаването на ситуации застрашаващи и създаващи опасност за живота и здравето на хора и животни.
На следващо място по делото не бе установено извършено от Н. нарушение на задълженията му, вменени при отглеждането на кучето, съобразно чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, тъй като не бе установено, че на 21.03.09г., сутринта, той да е извел кучето си без повод или без намордник. Точно обратното, от разпита на свидетеля С. М. се установява, че на посочената дата и
Решение по
АНД№ 20/2010г. по описа на РС- В. Търново, лист. 4.
място свидетелят е отишъл в дома на Н. да си вземе цигарите, които бил забравил предния ден, като при излизането си от двора на същия кучето тръгнало след него. Свидетелят отключил вратата и тръгнал да преминава през нея. На излизане обаче кучето успяло да мине покрай него и да влезе в съседното дворно място, откъдето, през отворената входна врата да излезе на улицата и впоследствие да осъществи нападението върху св. С.. При това свидетелят М. се върнал в двора на Н., от където е взел повода на кучето и е тръгнал да го търси за да го завържи и прибере обратно в дома му. Посочените обстоятелства свидетелят е разказал на обвиняемия и на св. Ч., като в момента на извършване на нападението на св. С., св. К., Т. и Н., са видели свидетеля М. да държи повод на куче, като същият е стоял безучастно и не е реагирал, както на подканянията на свидетелите да завърже и прибере кучето, така както е стоял и наблюдавал безучастно, като не е реагирал на извършените от животното действия срещу св. М.С..
При това обективно извършените от св.М. противоправни действия, които в причинна връзка са довели до причиненият престъпен резултат не могат да се вменят в огговорност на Я.Н.. Това е така, тъй като свидетелят не е отишъл в двора, в който са както фирмените помещения, така и домът на Н., и в който се отглеждало животното, да изпълнява вменените му, съобразно подписния между него и свидетеля граждански договор, задължения да пали парното, или да извършва друга обща работа за .фирмата, което от своя страна да обуслови наличието на непредпазливост, като форма на вина по отношение на твърдяното за извършено от РП – Трявна непредпазливо деяние и във двете и предвидени в закона хипотези на престъпна самонадеяност или небрежност. Я.Н. не е бил възложил, този ден, на свидетеля да пали парното на фирмата; не е знаел и не е предполагал (тъй като е било топло, както сочи св.М. и не се палело парното ), че свидетелят М., този ден, ще ходи в цеха; че няма да изпълни задължението си в менено в инструкциите за дейността му да връзва кучето при всяко влизане на територията на фирмата, в което задължение възложителят не е направил изключения, както и че при излизането от входната врата към съседния двор, свидетелят ще допусне кучето да мине покрай него и да излезе извън рамките на дворното му място, където се отглежда.
Предвид на изложеното съдът приема, че липсва основен елемент от състава на престъплението, а именно от доказателствения материал по делото не се установява изпълнителното деяние – действие/ бездействие от страна на нарушителя, с което да е осъществен противоправния резултат, като при това да е налице причинна връзка между противоправно поведение на Н., каквото по делото, съобразно изложените по – горе съображения не бе установено и причиненият престъпен резултат.
Осъщественото от Я.Н. поведение не е противоправно и обществено опасно, като по този начин не може да се формира и вина като укоримо психично отношение на дееца към деянието и неговите последици, което обективира извод за липса и на субективната страна на твърдяното за извършено престъпление.
Щом не е налице деяние, няма и престъпление, за което да се търси наказателна отговорност. Съгласно изискванията на НПК обвинението следва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения.
В конкретния случай, от така установената фактическа обстановка и мотивиран от изложените съображения, единственият извод, който може да бъде направен е, че обвинението спрямо нарушителя не е доказано по категоричен и безспорен начин, поради което на осн. чл.378, ал. 4, т. 2 от НПК същият следва да бъде оправдан по него.
При този изход на делото, отнетото като веществено доказателство куче, порода „Ротвайлер", с име „Бък", следва да бъде върнато на собственика му Я.Е.Н., след влизане на решението в сила.
Съдът като взе предвид вида и характера на постановено решение приема, че съобразно разпоредбите на чл. 190, ал. 1 от НПК, направите по делото разноски в размер на 246,00 лв. ( двеста четиридесет и шест лева) следва да останат за сметка на държавата.
Водим от изложеното и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
Я.Е.Н., роден на *** год., в
гр......, живущ ***, български гражданин, със средно специално образование,
женен, неосъждан, собственик на ЕТ „Ян - Я.Н."***, ЕГН – **********, за
невиновен това, че на 21.03.2009 год., около 09. 40 часа, в гр......, на левия
тротоар на ....................", между жилищни блокове с № 75 и № 77 да не
е спазил разпоредбите на:
- чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните - „ Собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места и
- ал. 2 - „ Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни ";
- чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност -„Собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора ши други животни и
- чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност -„Забранява се извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета и без намордник, с което да е допуснал собственото му куче, порода „Ротвайлер", с име „Бък", на 5 годишна възраст, да напусне двора на къщата му, в гр......, на ул..............., и то е нападнало и нахапало М.Н.С.,***, с което да е причинил на същата, по непредпазливост, средна телесна повреда: голяма разкъсно - контузна рана с оформяне на скалп на главата с неравни ръбове, от което след зарастването се образувал голям цикатрикс /белег/, обхващащ видимата част на главата и част от окосмяването, който има естетическа значимост и е довел до обезобразяване на лицето и разкъсно - контузни рани и увреждания на дясната ръка, които са се усложнили с контрактура и намален обем на движение, довели до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, за период по - голям от 1 месец, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.133, пр. 2 от НК.
Отнетото като веществено доказателство куче, порода „Ротвайлер", с име „Бък", да бъде върнато на собственика му Я.Е.Н., ЕГН – **********,***, след влизане на решението в сила.
Направите по делото разноски в размер на 246,00 лв. (двеста четиридесет
и шест лева), съобразно разпоредбите на чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да
останат за сметка на държавата
Решението подлежи на обжалване или
протест пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен срок, от съобщението, че
е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: