Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 19.05.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 19.05.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№975/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Дело за делба във фазата на допускането.
В исковата молба против Б.К.Б., ЕГН********** *** ищците Н.К.Б., ЕГН**********, С.В.Б., ЕГН**********, А.К.Д., ЕГН********** и Г.Н.Т., ЕГН**********,***, чрез адв.С.М. *** твърдят, че всички те са съсобственици на следните недвижими имоти:
[1]. Масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв.м., построена в УПИ V-305 в с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500 кв.м., при съседи - УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици
2. Масивен гараж от 21 кв.м., построен в УПИ V-305 в с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото.
Правата на страните върху имотите били както следва:
- лятната кухня - 5/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. ***/8ид.ч. за Н.Б., Б.Б. и А.Д.
- гараж - 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. ***/8ид.ч. за Н.Б. и Б.Б..
Върху лятната кухня и гаража Г.Т. имала учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване до размера на 5/8 ид.ч.
Съсобствеността върху двата имота произтичала от смесен фактически състав - наследяване и сделки.
Имотите били собственост в режим на СИО на К. Б. Т. и Г.Н.Т.. След смъртта на К. Б. наследниците му придобили собствеността върху имота при права 5/8ид.ч. за Г.Т. и по 3/8ид.ч. за децата му Н.К.Б., А.К.Д. и Б.К.Б.. С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 191, том VІ, нот.д.№1094/10г. по описа на нот.Илкова Г.Т. и А.Д. продали на Н.Б. собствените си 6/8ид.ч. от лятната кухня и гаража, като Г.Т. си запазила безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху тях до размера на собствените й 5/8 ид.ч.
С договор за дарение, оформен с нот.акт №81, том ІІІ, нот.д.№392/17г. по описа на нот.Гагова Н.Б. и С.Б. дарили на А.Д. 1/8ид.ч. от лятната кухня.
Отделно от това Н.Б. и Б.Б. били съсобственици по приращение при равни права - по 1/2ид.ч. - върху едноетажна масивна сграда, представляваща кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 116 кв.м. Сградата била построена в съсобствения им УПИ V-305, находящ се с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500 кв.м., при съседи - УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици.
Тъй като нямало валидно учредено право на строеж в полза на Б.Б., то процесната сграда по силата на приращението била съсобствена между двамата собственици на дворното място.
Страните не могли доброволно да поделят имотите, поради което молят съдът да ги допусне до делба при посочените права.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Б.. Оспорва иска като неоснователен. Алтернативно - частично основателен по отношение на гаража. По отношение на лятната кухня и гаража поддържа, че искът следва да се отхвърли, тъй като същите представлявали постройки на допълващо застрояване. Лятната кухня не притежавала необходимите елементи на жилище съгласно чл.40 от ЗУТ. Нямало и документи за собственост, съответно строителни книжа и документи, от които да се направи извод кога са построени и дали са търпими строежи по смисъла на ЗУТ.
По отношение на едноетажната масивна сграда, представляваща кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки, твърди, че същата е индивидуална собственост на Б.Б. - същият бил признат за собственик с нот.акт №37, том V, нот.д.№768/10г. по описа на нот.Илкова. Сградата била построена от Б.Б. през 1998г. въз основа на изрично подписана от Н.Б. декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ с нот.заверка на подписа. Строежът бил изграден от ЕТ "ВИВА - Б.Б.", с протокол на ДПК от 05.11.1998г. било констатирано, че строежът е изпълнен съобразно нормативните изисквания, издадено било на 02.12.1998г. разрешение за ползване. Навсякъде като възложител, инвеститор и изпълнител бил посочен Б.Б. или ЕТ "ВИВА - Б.Б.".
Извън това прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. От въвеждането на строежа в експлоатация на 02.12.1998г. до момента имотът се владеел непрекъснато и необезпокоявано от Б.Б., там той осъществявал търговската си дейност като ЕТ. Ищците никога не били имали и не били заявявали претенции по отношение на имота, тъй като имали ясно съзнание, че е на Б.Б.. Същевременно намерението на Б.Б. за своене било ясно, отправено към всички и владението му в нито един момент не било смутено или прекъсвано било от ищците, било от трети лица. Това се потвърждавало от данъчните декларации и отчетите на ЕТ съответно за 1999г. За този обект били издавани лицензи за търговия с вина, спирт и спиртни напитки, с тютюневи изделия, ветеринарно-санитарни разрешителни, за обекта била подадена декларация за облагане с патентен данък, в този обект Б.Б. назначавал работници.
Между Б.Б. и Н.Б. се водило и гр.д.№2289/11г. по описа на ПРС с предмет иск по чл.32, ал.2 от ЗС и там в нито един момент не бил спорен въпроса чия собственост е този имот. Затова по отношение на него искът за делба следвало да се отхвърли.
След отговора на исковата молба е постъпило становище от ищците, като оспорват да е налице валидно и при завършен фактически състав учредено от страна на Н.Б. полза на ответника на основание чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм./ право на строеж. Дори правото на строеж да било валидно дадено и да е завършен фактическият му състав, то строежът бил изпълнен извън и в противоречие с учреденото право на строеж - тъй като било дадено съгласие за поставяне на магазин и кафе от сглобяеми елементи, а изградените били масивни и извършени в противоречие с декларацията. Отделно от това към датата на разрешение на строеж № 10 от 24.06.1997г. земята не е била собственост нито на Н.Б., нито на Б.Б., поради което и нямало как да се учреди валидно право на строеж. Към тази дата земята била на праводателя на страните К. Б..
По отношение на твърдението за придобиване на обектите по давност оспорват същите, тъй като владението на ответника не е било спокойно и явно. а напротив. Около обекта ответникът бил изградил незаконна масивна ограда с височина над 2 метра, като по този начин бил установил по скрит начин и чрез насилие владението върху имотите. От датата на изграждането на тази ограда не бил изминал десетгодишен срок на владение.
Срещу изграждането на същата тази ограда около кафето и магазина бил подаден сигнал за незаконно строителство и за премахването й от страна на Н.Б., с което той прекъснал давностният срок на основание чл.116 от ЗЗД.
Още повече касаело се за съсобственици, поради което и ответникът владял своята идеална част и бил държател на частта на Н.Б..
По същество ищците поддържат, че искът за делба следва да се допусне по отношение на лятната кухня и гаража, а по отношение на едноетажната масивна сграда, представляваща кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки - да се отхвърли.
По същество ответникът поддържа, че искът следва да се отхвърли за всички имоти, евентуално да се допусне до делба единствено гаража.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, не се и спори между страните, че Б.К.Б., Н.К.Б., А.К.Д. и Г.Н.Т. са наследници на К.Б. Т., като първите трима са негови деца, а последната - негова съпруга.
Приживе К. Т. и съпругата му Г.Т. в режим на СИО придобили собствеността върху следните недвижими имоти: масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв.м. и масивен гараж от 21 кв.м., двата построени в УПИ V-305 в с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500 кв.м., при съседи - УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици.
С договори за дарение, оформени с нот акт №9, том ІХ, нот.д.№2666/97г. и нот акт №10, том ІХ, нот.д.№2667/97г. Костадин Тодоров и Г.Т. прехвърлили на синовете си Н.Б. и Б.Б. ***/2ид.ч. от дворното място.
След смъртта на К. Б. наследниците му придобили собствеността върху лятната кухня и гаража при права 5/8ид.ч. за Г.Т. и по 3/8ид.ч. за децата му Н.К.Б., А.К.Д. и Б.К.Б..
С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 191, том VІ, нот.д.№1094/10г. по описа на нот.Илкова Г.Т. и А.Д. продали на Н.Б. по време на брака му със С.В.Б. собствените си 6/8ид.ч. от лятната кухня и гаража, като Г.Т. си запазила безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху тях до размера на собствените й 5/8 ид.ч.
С договор за дарение, оформен с нот.акт №81, том ІІІ, нот.д.№392/17г. по описа на нот.Гагова Н.Б. и С.Б. дарили на А.Д. 1/8ид.ч. от лятната кухня.
Доколкото Г.Т. се е разпоредила с правата си върху имотите и не притежава към момента такива, то по отношение на нея искът за делба само на това основание следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лятната кухня
Установява се от приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ, изготвена от инж.В., че в лятната кухня - с площ от около 51кв.м., а по нот.акт - 73кв.м., няма обособени помещения, които да я характеризират като жилище по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗУТ - всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Спорно между страните налице ли е изградена тоалетна в тази постройка и ако е изградена - отговаря ли на техническите изисквания, касаещи отвеждането на фекалните води. В тази връзка е допусната и изслушана още една СТЕ, изготвена от ВЛ Г.. От заключението на вещото лице Г. се установява, че е поставена тоалетна чиния и казанче в съществуващата баня на лятната кухня - безспорно е, че това е сторено от Н.Б.. Във връзка с поставената задача - дали приспособената към лятната кухня тоалетна отговаря на техническите изисквания - в съдебно заседание на 04.02.2020г. ВЛ Г. заяви, че отводнителната тръба е изцяло скрита, тьй-като е положена под нивото на банята и под нивото на прилежащия терен. При преустройство в съществуваща баня, в която трябва да се постави тоалетна, е необходимо да се направи ремонт и на канализационната система, през която се отвеждат фекални води и по отношение на която има различни изисквания в сравнение с тези към канализационната система за отвеждане на отточни води. Уточни ВЛ също, че за да се монтират седало и казанче е необходимо да се постави обратно коляно под седалката. В конкретния случай ищецът Н.Б. е отказал на ВЛ да демонтира тоалетната чиния, за да извърши необходимата проверка дали е изградена съответната система за отвеждане на фекални води. Поради това съдът приема, че в лятната кухня няма изградена тоалетна, отговаряща на строителните правила и норми и в този смисъл постройката не отговаря на изискванията на ЗУТ за жилищно помещение, респ. не е самостоятелен обект на делба и искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на гаража
Не се спори, че в УПИ V-305 в с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото е построен масивен гараж от 21 кв.м. - изграден с тухлени стени, с покрив от бетонова плоча. Гаражът е постройка на допълващо застрояване, може да бъде самостоятелен обект на собственост и в този смисъл следва да се допусне до делба.
По отношение на едноетажна масивна сграда - кафе-аперитив
Приживе Костадин Тодоров е подписал декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ДТСУ /отм./ с нот.заверка на подписа, с която е дал съгласие синът му Б.Б. да изгради магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив от сглобяеми елементи. На 15.08.1997г. с договори за дарение, оформени с нот акт №9, том ІХ, нот.д.№2666/97г. и нот акт №10, том ІХ, нот.д.№2667/97г. Костадин Тодоров и Г.Т. прехвърлили на синовете си Н.Б. и Б.Б. ***/2ид.ч. от дворното място, след което Н.Б. ***/2 ид.ч. от дворното място през 1998г. е подписал декларация по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ с нот.заверка на подписа, с която е дал съгласие брат му Б.Б. да изгради в имота магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив от сглобяеми елементи. Подписът върху декларацията беше оспорен от Н.Б., но от заключението на допуснатата СПЕ се установи, че е положен именно от него. Издадени са надлежно разрешение за строеж, разрешение за ползване на обекта. Вярно е, че съгласно посочената разпоредба декларацията по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ /отм./ следва да бъде вписана в нот.книги, каквито данни няма по делото, но от момента на изграждане на магазина за хранителни стоки и кафе-аперитив до настоящия такъв Б.Б. го владее като свой собствен явно и необезпокоявано. Б.Б. е признат за собственик с нот.акт №37, том V, нот.д.№768/10г. по описа на нот.Илкова.
Извън това от въвеждането на строежа в експлоатация на 02.12.1998г. до момента имотът се владее непрекъснато и необезпокоявано от Б.Б., там той осъществява търговската си дейност като ЕТ. В подкрепа на този извод са приетите като доказателства данъчните декларации и отчетите на ЕТ, лицензи за търговия с вина, спирт и спиртни напитки, с тютюневи изделия, ветеринарно-санитарни разрешителни, декларация за облагане с патентен данък, както и изслушаната СИЕ.
Не са ангажирани по делото доказателства, които да мотивират съда да направи извод, че това владение през годините е смущавано от страна на Н.Б. и така е прекъсната давността.
Независимо от всичко изложено по същество Н.Б. не поддържа в тази част иска за делба и моли да бъде отхвърлен по посочени по-горе съображения.
Така делба следва да се допусне по отношение на процесния гараж между Н.Б., С.Б. и Б.Б.. Правата на съделителите са както следва: - 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. ***/8ид.ч. за Н.Б. и Б.Б..По отношение на останалите два имота искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Н.К.Б., ЕГН**********, С.В.Б., ЕГН********** и Б.К.Б., ЕГН**********,*** на следния недвижим имот:
- масивен гараж от 21 кв.м., построен в УПИ V-305 в с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото.
Правата на страните върху имота са както следва: 6/8ид.ч. за Н.Б. и С.Б. ***/8ид.ч. за Н.Б. и Б.Б..
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен Н.К.Б., ЕГН**********, С.В.Б., ЕГН**********, А.К.Д., ЕГН********** и Г.Н.Т., ЕГН**********,*** против Б.К.Б., ЕГН********** *** на масивна сграда, представляваща лятна кухня със застроена площ от 73 кв.м. и едноетажна масивна сграда, представляваща кафе - аперитив и магазин за хранителни стоки, със застроена площ от 116 кв.м., двете построени в УПИ V-305, находящ се с.С., общ. Септември, кв.47 по плана на селото, с площ на поземления имот от 500 кв.м., при съседи - УПИ VII- търговия и услуги: УПИ IV- 306 и от две страни улици.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: