Решение по дело №1578/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл.248, ал.3 от ГПК приложим по арг. от чл.144 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадени касационна жалба от Заместник председателя на ДАМТН срещу Решение № 1121/24.07.2023г., постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № НП-123 от 20.04.2022г. издадено от Заместник председателя на ДАМТН и частна жалба срещу определение № 653 от 30.04.2024г. на ВРС по анд 1105/2023г..

В касационната жалба се сочи, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено. Касаторът счита, че въззивният съд не е направил преценка на всички обстоятелства при постановяване на съдебния акт и излага подробно съображения и анализи на относимите разпоредби, като ги съотнася към установените факти и дадените им в оспореният съдебен акт отговори.

С частната жалба е оспорено Определение № 653 от 30.04.2024г. на ВРС по анд 1105/2023г., с което въззивният съд е оставил без уважение искането на Заместник председателя на ДАМТН за изменение на Решение № 1121/24.07.2023г., постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта на разноските.

 

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Моли за присъждане на сторените разноски.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство са Решение № 1121/24.07.2023г., постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № НП-123 от 20.04.2022г. издадено от Заместник председателя на ДАМТН и определение № 653 от 30.04.2024г. на ВРС по анд 1105/2023г. С наказателно постановление № НП-123 от 20.04.2022г. издадено от Заместник председателя на ДАМТН на „Ш.Б.“ ЕООД, представлявано от Я. Г. А. на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите за нарушение на чл.7а, т.1 вр. чл. 10, ал.1, т.17 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НЕБЕТНА) е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100лв.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: Производството е образувано след като с Решение № 300/09.03.2023г. по КАНД №24/2023г. състав на АдмС-Варна е отменил Решение №1440/03.11.2022г. по АНД №2008/2022г. на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане. Първоначалното производство е образувано по жалба на „Ш. Б.” ЕООД, депозирана чрез „Адвокатско дружество Г. и Г.“ против Наказателно постановление № НП-123 от 20.04.2022 г., издадено от Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ за нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА), приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

НП е издадено след извършена на 15.09.2021 г. около 14:00 ч. от служители на ДАМТН, работещи в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Североизточна България (РОИДГН СИБ), внезапна проверка в магазин „ИКЕА“ в „Делта Планет“ МОЛ, гр. Варна. Поводът за проверката бил подаден сигнал от гражданин, че е заседнал в асансьора на магазина заедно с детето си. В хода на проверката било установено, че в магазина е монтиран пътнически електрически асансьор, регистрационен (peг.) № ВнАС6134, произведен през 2020 г. със заводски № [рег. номер], 2 спирки, 12 лица, товароподемност 1000 kg. Поддържането на гореописания асансьор, съгласно договор №BG- CON-06082018-1- SER от 2020г. се извършвало от „Ш. Б.“ ЕООД. Асансьорът представлява, предвид изискванията за експлотацията му, съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл. 32 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и попада в обхвата на НБЕТНА. В хода на проверката, проверяващите констатирали, че гореописаният асансьор е в експлоатация, движи се, превозва хора и изпълнява зададените му от бутоните за управление команди. Проверяващите влезли в асансьора, докато последният е в покой, задействали бутона за аварийна ситуация /разговорното устройство/, но той не сработил. На място пристигнал работещ в „Ш. Б.” ЕООД, който обяснил на проверяващите, че устройството се задейства само при аварийна ситуация. В присъствието на служителят на дружеството бил направен опит за задействането на разговорното устройство, при който, служителят от дружеството преценил, че устройството е блокирало поради неправилния му натиск. С помощта на служителят на дружеството била симулирана аварийна ситуация, в хода на която било задействано устройството за двустранна разговорна връзка.

При тези констатации контролният орган преценил, че асансьорът е експлоатиран с нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване на асансьора. Направил извод, че това е неизправност по чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА, състояща се в това, че при натискане на бутона на аварийното алармено устройство, връзка с поддържащата фирма не е била установена. Съобразил, че съгласно изискванията на чл.7а, т.1 от НБЕТНА лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато са констатирали неизправности по чл.10, ал.1 от НБЕТНА. Намерил, че от страна на „Ш. Б.” ЕООД е допуснато нарушение на чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол за извършена проверка от 15.09.2021 г., съставени при проверката в търговския обект в присъствието на представител на „Ш. Б. ЕООД. На констатираните факти, отчитайки резултатите от проверката, на 27.10.21. е съставен срещу „Ш. Б.” ЕООД в присъствието на неговия управител, АУАН № АУАН-382, в който посочил, че на 15.09.2021 г. около 14:00 ч. „Ш. Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, в качеството му на лице, което поддържа асансьора, е нарушило изискванията на чл. 7а, ал. 1 от НБЕТНА, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 17 от НБЕТНА, тъй като не е уведомило писмено ползвателя и е допуснало експлоатацията на асансьор, с peг. № ВнАС6134, с нефункциониращо устройство, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината му и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, монтиран в магазин ИКЕА в “Делта Планет“ МОЛ, гр. Варна. След предявяване на АУАН „Ш. Б.” ЕООД не е упражнило правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АНО приел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и въз основа на материалите по преписката на 13.02.2022г., издал НП, предмет на въззивната проверка.

Фактическа обстановка въззивният съд установил по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и служителят, присъствал по време на проверката. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и материалите по АНД №2008/2022г. на ВРС, 22 с-в и по КАНД №24/2023г. по описа на АДмС-Варна. Съдът напълно е кредитирал показанията на актосъставителят. Съдът приел, че показанията на този свидетел са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, че в той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка и, че показанията му са подкрепени от събраните писмени и гласни доказателства, които служат за тяхната проверка. Не са установени основания, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.

Поради липса на основания за съмнения в тяхната безпристрастност и поради кореспонденция с останалите писмени и гласни доказателства, съдът кредитира показанията и на свидетелят присъствал по време на проверката. Съдът кредитирал писмените материали, съдържащи се в АНП, приложените към жалбата и приобщени към доказателства по делото в хода на съдебното следствие, като непротиворечиви и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.

Съдът, при съобразяване на становищита на страните и при спазването на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание е направи лследните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Заместникпредседател на ДАМТН съгласно чл.54, ал.2 от ЗТИП и приложената по АНП Заповед №А-114/10.03.2022г. на Председателя на ДАМТН . В случая АУАН е съставен от инспектор в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Североизточна България, който на осн. чл.54, ал.1 от ЗТИП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане. При тези констатации съдът е посочил следното „Затова и съдът намира, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.“

Съдът е приел, че наказващият орган не е нарушил задължението по чл. 52, ал.4 от ЗАНН да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства. Направен е извод, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на „Ш. Б.” ЕООД, срещу наложената имуществената санкция. Въззивният съд е констатирал, че АУАН и НП са съставен / издадено при наличие на изискуемите реквизити, разписани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, че описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно. Съдът е констатирал, че датата и мястото на извършване на нарушението са недвусмислено ясно посочени както в АУАН, така и в НП, че вмененото нарушение е чрез бездействие – не е уведомен писмено ползвателят и е допусната експлоатацията на асансьор, с peг. № ВнАС6134, с нефункциониращо устройство, което да позволява двустранна разговорна връзка между кабината му и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора, монтиран в магазин ИКЕА в “Делта Планет“ МОЛ, гр. Варна.

Въззивният съд е посочил, че санкционната норма е препращаща и е обвързана с разпоредбите на чл. 7а, т. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 17 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори. Възпроизвел е чл. 7а, т. 1 от НБЕТНА, съгласно която „лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1.“ Посочил е, че последната разпоредба гласи, че „лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности – т. 17: нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5.“ Приел е, че последно посочената разпоредба предвижда задължение за лицата, които поддържат асансьори - да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите - да освобождават пътниците при аварийно спиране на кабината, да оказват помощ при аварии и злополуки и да спират асансьорите при техническите неизправности по чл. 10, ал. 1, т. 1-6, ако са установили или са получили информация за такива неизправности.

Въззивният съд е направил анализ на разпоредбата на чл. 7а т. 1 от НБЕТНА и е извел извод, че за да е осъществен състав на нарушение по този текст, следва да е налице както неизпълнение на задължението на поддържащата асансьора фирма за писмено уведомяване на ползвателите, така и неизпълнение на задължението за недопускане на асансьора в експлоатация, при една от следните алтернативни хипотези: 1. асансьорът да престане да съответства на нормативните изисквания за устройство или за безопасна експлоатация и 2. да са констатирани са неизправности по чл. 10, ал. 1 от наредбата. От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е извел, че в случая дружеството не е нарушило тези си задължения. Посочил е относно направения извод, че по делото не са представени доказателства за постъпили сигнали за неизправности преди датата на проверката. От проведените разпити на свидетелите във въззивното производство е констатирано, че дружеството не е знаело за възникналата неизправност преди датата на извършената проверка, за да уведоми за това ползвателя на аснансьора, както и да спре асансьора от експлоатация. Съдът намерил, че деянието на дружеството не би могло да осъществи хипотезата на чл. 7а т. 1 от НБЕТНА. За да възникне задължението на дружеството по чл. 7а т. 1от НБЕТНА, съдът посочил, че на първо място трябвало да е констатирана неизправност по чл. 10, ал. 1 от наредбата, и едва тогава от него можело да се изисква активно поведение, чрез предприемане на съответните действия по писмено уведомяване на ползвателя и по недопускане експлоатацията на неизправния технически асансьор. Посочил е, че в съответствие с направеният извод е използваното в разпоредбата на чл. 7а т. 1 НБЕТНА минало страдателно причастие – „констатирана“.

Въззивният съд е приел, че дружеството е наказано за това, че не е предприело действия по уведомяване и по предотвратяване на експлоатация на съоръжение, което едва в момента на проверката е констатирано според проверяващите, като неизправно, т. е. неизправността не е била констатирана преди това и посочил, че не може в момента на констатиране на неизправността да се вменява и неизпълнение на задължението по чл. 7а т. 1 от НБЕТНА, на съображение, че за да е изпълнен съставът на посочената правна норма, следва констатирането на неизправността да предхожда неизпълнението на това задължение, защото същото възниква едва след констатиране на неизправността.

Съдът е посочил, че изводите му се извеждат и от разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 5 от НБЕТНА, която изрично сочи, че неизправността трябва да е установена или да е получена информация за нея. Съдът е посочил, че в разглеждания спор двата факта – констатирането на неизправността и възникването на задължението, съвпадат по време. В допълнение е приел, че в конкретния случай е констатирана единствено описаната в НП неизправност и само нейното наличие е основанието да се ангажира отговорността на „Ш.Б. ЕООД и, че по делото не е и безспорно установено, че неизправност по устройството за двустранна връзка е била безспорно налична на 15.09.21г.. От представената от дружеството документация относно техническите спецификации на асансьора и от свидетелските показания на присъстващото на проверката лице, съдът е приел, че устройството за двустранна връзка се задейства само при аварийна ситуация, предвид местонахождението на асансьора, но не и при нормален режим на работа на същия. Посочил, в подкрепа на този извод, че именно при преднамерено създаване на аварийна ситуация е установено от проверяващия, че същото функционира. При тези фактически установявания съдът приел, че наложеното наказание на „Ш. Б.” ЕООД е напълно необосновано. Допълнително е посочил, че наличието на определена неизправност не може да ангажира чиято и да е отговорност, както и, че по делото отсъстват безспорни доказателства, че неизправността е съществувала към 15.09.21г.

На изложените по – горе констатации, изводи и направени анализа на нормативната уредба съдът приел, че АНО незаконосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да се отмени.

С оглед изложеното съставът на Районен съд – Варна е отменил издаденото наказателно постановление.

 

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е формулирал мотивите на решението при съществено нарушение на процесуалните правила и е извел правните изводи в нарушение на материалния закон. Констатираните пороци на съдебният акт, са разгледани в изложеното по – горе последователност.

Първо, видно от мотивите на Решение № 1121/24.07.2023г., постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (стр.4, абз. 6) е посочено, че „Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Заместник – председател на ДАМТН съгласно чл.54, ал.2 от ЗТИП ….“ и, че „..АУАН е съставен от инспектор в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Североизточна България, който на осн. чл. 54, ал.1 от ЗТИП е компетентен да съставя АУАН за нарушения на глава пета на закона и разпоредбите по нейното прилагане“. В следващото изречение е направено обобщение в противоречие с първите два извода, а именно – „Затова и съдът намира, че АУАН и НП не са съставени от компетентен орган.“. Налице са взаимноизключващи се констатации и изводи в съдебното решение, поради което се налага заключението, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл Чинова, М.; М., Г., 2021, Кратък лекционен курс по наказателнопроцесуално право, С. Н. АД, София, стр.486: „В съдебната практика са установени изискванията към мотивите на присъдата и е прието, че нарушенията на тези изисквания са съществени процесуални нарушения…. Второто изискване е те да не са противоречиви. В мотивите не може да се съдържат твърдения, които са взаимноизключващи се или са алогични и непоследователни.“

Предвид обстоятелството, че настоящото касационно производство е второ по ред, поради което и предвид разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК, Съдът следва да реши делото по същество.

Спорни пред въззивната инстанция, съгласно заявеното във въззивната жалба, е в нарушение на закона ли е извършена внезапната проверка на техническото съоръжение, доказано ли е по несъмнен начин извършването на нарушение по чл. 7а, т. 1 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори от наказаното дружество и установена ли е по безспорен начин вината на санкционираното лице?

Този спор видно от съдържанието на касационната жалба е пренесен и пред настоящата инстанция. Преди да отговори на спорните въпроси, Съдът следва да направи анализ на относимите разпоредби. Имуществената санкция е наложена на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Съгласно цитираната разпоредба „За други нарушения на глава пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв.“

Нормата, определяща състава по чл. 55, ал.2 от ЗТИП, е бланкетна и нейното съдържание се запълва от съответните правила в ЗТИП и наредбите по прилагането му, между които и НБЕТНА. При констатирано нарушение при ползването на асансьор, разпоредбите на НБЕТНА са тези, които следва да запълнят бланкетната диспозиция на нормата на чл. 55, ал.2 от ЗТИП. В разглеждания спор, АНО е посочил, че нарушението е по чл.7а, т.1 от НБЕТНА вр. чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА. Въззивният съд е анализирал разпоредбите на чл.7а, т.1 от НБЕТНА и чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА и е извел извод за установените в тях задължения, съответно съставомерните признаци на нарушението при неизпълнение на разписаните в тях задължения, които настоящата инстанция намира за неправилни, поради което държи тълкуване на посочените норми.

Съгласно разпоредбата на чл.7, т.1 от НБЕТНА „Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато: 1. асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1“ от НБЕТНА. Констатира се от съдържанието на цитираната норма, че задължението на лицата, които поддържат асансьори е в кумулативност - да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, при наличието на някоя от дадените в алтернативност предпоставки – 1.асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или 2.за безопасна експлоатация и/или 3.са констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА. От изложеното следва, че изпълнителното деяние включва в състава си неизпълнението едновременно на двете задължения от лицата, които поддържат асансьори – както на задължението по уведомяване писмено ползвателите на асансьора, така и да не допускат експлоатацията на асансьора.

Съгласно чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА „Лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности:

17.нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5.“

Анализът на разпоредбата налага извод, че съставът на задължението по чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА е за задължително уведомяване писмено на ползвателите на асансьорите и за съдействието на ползвателите на асансьорите за спирането на последните, при наличието на следната неизправност - нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора.

Видно от съдържанието на двете разпоредби, които предвид сходното по смисъл формулиране на задълженията към лицата, осъществяващи поддръжката на асансьорите, следва да се разглеждат като нормен комплекс е, че разписаните и в двете норми, задължения към задължените лица са две и са в кумулация – да уведомяват писмено ползвателите на асансьорите и да не допускат експлоатацията на последните (т.е. да спрат асансьорите) при констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА, между които са посочени в т.17 на чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА - нефункциониращото устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.5 от НБЕТНА „Лицата, които поддържат асансьори, са длъжни: да осигурят 24-часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите - да освобождават пътниците при аварийно спиране на кабината, да оказват помощ при аварии и злополуки и да спират асансьорите при техническите неизправности по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 6, ако са установили или са получили информация за такива неизправности.“ Тази разпоредба, в частта на спирането на асансьорите при технически неизправности по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 6 от НБЕТНА, противно на приетото от въззивния съд не е относима към процесното деяние, доколкото приложното й поле е ограничено до техническите неизправности визирани в т.1-6 на ал.1 на чл.10 от НБЕТНА. В останалата й част нормата е релевантна за настоящия спор и съгласно разписаното в нея лицата, които поддържат асансьорите са длъжни да осигурят 24 - часово непрекъснато аварийно обслужване на асансьорите, предвид високото ниво на риск при ползването им. От съдържанието на съдебния акт се извежда, че е констатирано бездействието по изпълнение на това задължение от дружеството в предходния момент при поддръжката и съответно установяването на неизправността, представляваща нефункциониране на устройството за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва аварийно обслужване на асансьора. Това бездействие на лицето поддържащо асансьора води до неизпълнение на задълженията му за писмено уведомяване на ползвателя на асансьора и за спирането на асансьора.

Неизпълнението на задълженията на лицата, осъществяващи поддръжката на асансьорите по писмено уведомяване на ползвателите на асансьорите и спирането на последните при наличието на неизправност измежду посочените в чл. 10, ал. 1 от НБЕТНА, следва да е налице към момента на проверката от контролиращия орган. Не е поставено изискване в НБЕТНА или в ЗТИП, неизпълнението на задълженията по чл.7, ал.1 или по чл.10, ал.1 от НБЕТНА да е било осъществено в предходен момент (за което да е подаден сигнал до контролния орган) и да не е отстранено към момента на проверката. Липсва нормативна уредба в такъв смисъл. Формулировката на разпоредбите налага извод, че за да е осъществен съставът на нарушението е достатъчно в момента на извършване на проверката, задълженото лице да не е изпълнило вменените му задължения по писмено информиране на ползвателите на асансьора за наличието на неизправност на последния и за спирането му.

Налага се извод, предвид установените от въззивния съд факти, съгласно които в хода на внезапната проверка извършена от служители на ДАМТН, работещи в Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор“ Североизточна България (РОИДГН СИБ), в магазин „ИКЕА“ в „Делта Планет“ МОЛ, гр. Варна е констатирано, че поддържането на асансьора, намиращ се в магазина се е извършвало от „Ш. Б.“ ЕООД, че асансьорът е в експлоатация, движи се, превозва хора и изпълнява зададените му от бутоните за управление команди и, че асансьорът е експлоатиран с нефункциониращо устройство за двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване на асансьора, че е осъществен състав на нарушение по чл. 55, ал.2 от ЗТИП вр. чл.10, ал.1, т.17 от НБЕТНА във вр. чл. 7а, ал.1 от НБЕТНА.

Съгласно разпоредбата на чл.24, т.7 от НБЕТНА „Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на асансьорите: внезапни“. От цитираната разпоредба следва, че за контролният орган е предвидена възможност да извърши внезапна проверка, като тази извършена в обекта на ИКЕЯ, в ходът, на която е констатирано административното нарушение.

Решението на въззивния съд, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено НП.

При този изход на спора, следва да бъде отменено и Определение № 653 от 30.04.2024г. на ВРС по анд 1105/2023г., с което са присъдени разноски на ответника по касация за предходните съдебни производства.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение ( молба с.д. 12765/17.09.2024г.) от касатора, следва да му се присъди такова в размер на 160 лева за две съдебни инстанции, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр.второ вр. чл.222, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН вр. чл.248, ал.3 от ГПК приложим по арг. от чл.144 от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1121/24.07.2023г., постановено по АНД № 1105/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-123 от 20.04.2022г. издадено от Заместник председателя на ДАМТН, с което на „Ш. Б.“ ЕООД, представлявано от Я. Г. А. на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите за нарушение на чл.7а, т.1 вр. чл. 10, ал.1, т.17 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НЕБЕТНА) е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100лв.

ОТМЕНЯ Определение № 653 от 30.04.2024г. на ВРС по анд 1105/2023г.

ОСЪЖДА „ШИНДЛЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Заместник председателя на ДАМТН сума в размер на 160,00 /сто и шестдесет лв./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.