РЕШЕНИЕ
№ 11373
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110107448 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен осъдителен иск от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД срещу Г. З. Б. с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
за заплащане на сумата 1269.49 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ..../2022 г. във връзка с
настъпило на 27.01.2022 г., в гр. София, на бул. „С.“, на светофара до бензиностанция
„OMV“, ПТП, причинено виновно от ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.02.2023г., до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 27.01.2022г. в гр. София, на бул. „Сливница“, на светофара до
бензиностанция „OMV“, е реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с
рег. № ..., и лек автомобил, управляван от ответника – „Алфа Ромео 147“ с рег. № ...., по
вина на последния, който блъснал отзад спрелия на червен светофар л.а. „Фолксваген
Тигуан“, в резултат на което на последния автомобил били нанесени материални щети.
Поддържа, че настъпилото ПТП е по вина на ответника, както и че в резултат на събитието
другият участник в него – лек автомобил марка „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ..., е
претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по
договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица № ...../2 с валидност 26.03.2021г.-
25.03.2022г. Твърди, че е поканил ответника да плати търсената сума, но това не било
сторено. С оглед на изложените факти, предявява иск за сумата от 1269.49 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
1
Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на автотехническа
експертиза. Претендира разноски.
Ответникът Г. Б., чрез назначения му особен представите – адв. Ц., оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че ищецът не е имал основание да плати търсеното
обезщетение, тъй като договорът за застраховка „Каско на МПС“ не бил подписан от
застрахованото юридическо лице. Оспорва да е налице покрит застрахователен риск. Заявява
се, че по делото няма доказателства, които да обосноват участието на ответника в
инцидента, нанесените щети, механизма на произшествието и покана до ответника,
доколкото в представеното уведомление е посочено друго име. При тези доводи се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Не се правят доказателствени искания.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на договор за имуществена застраховка между него и собственика
на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно
обезщетение; противоправно поведение на ответника; вина за причиняването на вредите у
водача на увреждащия автомобил, (вината се предполага, ако се докаже противоправното
поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); вид и размер на
вредите. В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е
било да докаже плащане на предявеното пред съд вземане. Тежестта за доказване на
релевантните по делото факти е указана на страните с определение на съда по чл.140 ГПК от
09.11.2023г.
По делото е представена застрахователна полица № .... от 2020г. /л.121/ и Общи условия
към нея, от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане
„Каско“, клауза „Пълно каско“, с период на валидност 26.03.2020г. – 25.03.2024г. за л.а.
„Фолксваген Тигуан“ с рег. № .... Настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск /клауза „Пълно каско“ от ОУ, която препраща към рисковете по клауза
„Пожар, природни бедствия и ПТП“, точка 2 от която са вреди от ПТП/. Полицата е
подписана от страните по нея, поради което наличието на договорно правоотношение се
извежда, а възражението на ответника е неоснователно.
Приет е протокол двустранен констативен протокол за ПТП, попълнен от водачите на
двата автомобила – превозно средство А л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ..., и превозно
средство Б – л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № ..., в който са постигнали съгласие, че виновен
за произшествието е водачът на л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № .... В графа „обстоятелства“
са поставили отметка за превозно средство А – в спряло състояние, а за превозно средство Б
– удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата
лента. В схемата на пътната обстановка са отразили мястото на произшествието и
движението на автомобилите до удара. Отразени са видимите щети по л.а. „Фолксваген
Тигуан“ с рег. № ... – счупена задна броня и лайсна.
2
От представената по делото преписка по щета № .../2022г. на ищеца се установява, че
увреденото МПС е било на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка, като
с доклад е определено обезщетение в размер на 1269.49 лева, която сума е изплатена на
собственика на автомобила за отремонтирането му на 13.04.2022г. – платежно нареждане
л.23 от делото.
Сумата е била предмет на регресна претенция към ответника, изпратена на адрес: с.
Волуяк, ул. „М.“ № ..., където пратката е получена от лицето В. Р. Н.
За изясняване на механизма на произшествието по делото е разпитан свидетеля Д. С. Т.
– водач на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ..... От показанията се установява, че е
участвала в ПТП в края на януари 2022 г., управлявайки л.а. „Фолксваген Тигуан“ по бул.
Сливница в посока центъра. Водачът бил спрял на червен светофар на бул. Сливница,
намиращ се след или срещу бензиностанция ОМВ на входа на Западен парк, преди
пешеходната пътека на Западен парк, когато другият автомобил я ударил отзад. Свидетелят
не знае с каква скорост се е движил другият автомобил. Заявява, че се разбрали да подпишат
двустранен протокол. Не се обадили на полиция, свързали се със застрахователното
дружество. Нямали спор за вината. Свидетелят потвърждава, че подписът на водач А в
констативния протокол на л.14 от делото е неин.
По въпроса е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която
дава отговор, че описаните вреди се намират в причинна връзка с инцидента. Описан е
механизма на произшествието, като е даден отговор, че поради управление от водача на л.а.
„Алфа Ромео“ с рег. № .... на недостатъчно разстояние от л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. №
...., реализира ПТП. Вещото лице е установило, че средната пазарна стойност на
възстановяване е 2162.53 лева с ДДС.
Установява се от представеното удостоверение /л. 26/, че л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ...,
към датата на произшествието няма валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
При установените фактически обстоятелства, се правят следните правни изводи:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: 1 настъпване на застрахователно събитие, за което ищецът носи риска; 2
липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач;
3 причинени вследствие на деянието вреди, размерът на вредите, както и, че същото е
настъпило виновно и противоправно; 4 в изпълнение на договорното си задължение по
застраховка "Каско" ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение на застрахования
или на извършилия ремонта сервиз.
Анализа на събраните доказателства позволява да се заключи, че ищецът е доказал
пълно и главно обстоятелствата, от които извежда правото си – валидно сключен договор за
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на уведеното МПС, наличие на
непозволено увреждане, представляващо покрит застрахователен риск по договора „Каско“,
от ответника като водач на л.а. Алфа Ромео, липса на сключен за този автомобил договор за
3
застраховка „Гражданска отговорност“, настъпилите вреди в пряка връзка с произшествието
и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата
на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
Страните не спорят и се установява от приложеното удостоверение /л. 26/, че
увреждащото МПС - л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № ..., към датата на произшествието няма
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Страните са поставили спор относно механизма на произшествието и вината на
ответника като водач на л.а. „Алфа Ромео“. За изясняване на механизма на ПТП-то по
делото са събрани доказателства, които, ценени поотделно и в своята съвкупност,
позволяват да се установи, че на 27.01.2022г. в гр. София, на бул. „Сливница“, на светофара
до бензиностанция „OMV“, е реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген Тигуан“
с рег. № ..., и лек автомобил, управляван от ответника – „Алфа Ромео 147“ с рег. № ..., по
вина на последния, който блъснал отзад спрелия на червен светофар л.а. „Фолксваген
Тигуан“, в резултат на което на последния автомобил били нанесени материални щети.
Нанесените щети се установяват от посочването в самия констативен протокол, както и от
заключението на вещото лице, което е изследвало въпроса за вида, начина на поява и
причинната връзка между вредите и произшествието, давайки отговор за тяхната стойност и
причинна връзка.
Механизмът се установява, както от констативния протокол, който относно механизъм
на настъпване на произшествието не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
представлява заключение относно факти, които съставителят не е възприел пряко, поради
което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът на
произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на изследване в
процеса /в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/. В подкрепа на описания в протокола
маханизъм обаче се събрани гласни доказателства, които подкрепят начина на реализиране
на произшествието. От показанията на свидетеля Т. се извежда движението на автомобилите
и начина на удар, поради което възраженията на ответника за неустановеност на механизма
и участието му в него не се споделят. Преценката на доказателствата дава основание да се
заключи, че поведението на водача на л.а. „Алфа Ромео“ е довело до удар, а именно
несъобразяване на необходимата дистанция при движение в една посока и пътна лента с
движещите се пред него леки автомобили. Поведението на водача на л.а. „Алфа Ромео“ дава
основание да се заключи, че има нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което
изисква водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Именно при несъобразяване на посочения текст се е
стигнало до реализиране на удар.
При доказано непозволено поведение от ответника и съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Довода, с който се опровергава вината от ответника, не е подкрепено с доказателства,
4
поради което остава несподелено.
В резултат на произшествието за л.а. „Фолксваген Тигуан“ са настъпили вреди, които не
се оспорват по вид и по размер, а само настъпването им, което възражение не се споделя.
Нанесените щети се установяват от посочването в самия констативен протокол, както и от
заключението на вещото лице, което е изследвало въпроса за вида, начина на поява и
причинната връзка между вредите и произшествието, давайки отговор за тяхната стойност и
причинна връзка. Съобразно приетото заключение средната пазарна стойност на вредите е в
размер на 2162.53 лева с ДДС. В хипотеза като тази, обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, както и платеното от застрахователя обезщетение. В случая,
стойностния еквивалент на претърпяната вреда по средни пазарни цени към датата на
произшествие е в размер, по-голям от платения от застрахователя, поради което се дължи
обезщетение само до размера на платената и търсена сума от 1269.49 лева. Присъждане на
обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на ищеца и до
нарушаване на принципа на диспозитивното начало.
Въпросът дали регресната покана е връчена на ответника не дава основание искът да
бъде отхвърлен, тъй като исковата молба изпълнява ролята на покана и това не е
предпоставка за неговото уважаване. Връчването на регресна покана има значение за
поставянето на длъжника в забава с оглед претендирането на мораторна лихва от датата на
поканата до предявяването на исковата молба. В случая ищецът не претендира мораторна
лихва, а само законната лихва от датата на предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, поради което връчването на регресната покана,
изхождаща от ищеца, няма пряко значение за решаване на правния спор, а исковата молба
има ролята на покана в този случай.
В заключение, представените доказателства, оценени с изложените мотиви от
фактическа страна, направените правни изводи и липсата на доказателства за плащане на
вземането дават основание предявеният иск да се приеме за доказан по основание и размер,
поради което следва да се уважи за пълната сума от 1269.49 лева, ведно с търсената законна
лихва, доколкото исковата молба изпълва изискването за покана.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
5
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Сторените от ищеца разноски са своевременно претендирани и възлизат в общ размер
на 1339.28 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 512.34 лева заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, което не се явява прекомерно с оглед цената на иска и правилото на
чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, 300.00 лева депозит за вещо лице, 426.94 лева депозит за особен
представител и 50.00 лева депозит за свидетел. Разноските следва да се възложат на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, Г. З. Б., ЕГН
**********, с адрес с. Волуяк, община Столична, ул. „М.“ №..., да заплати на „ЗЕАД
Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК...., сумата 1269.49 лева, представляваща
регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .../2022
г., образувана за вреди на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ...., настъпили на 27.01.2022 г. в
резултат на пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Сливница“, на светофара
до бензиностанция „OMV“, причинено виновно от ответника Г. З. Б. като водач на лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№ ...., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.02.2023г., до окончателното заплащане на сумата
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. З. Б., ЕГН **********, да заплати на
„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп Инс“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 1339.28 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6