№ 193
гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900542 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Робертет България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Дестилерия Долно Сахране,
главен път Е871, с. Долно Сахране, обл. Павел Баня, против „Синан 3“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, бул.
„Освобождение“ № 63, вх. А, ет. 2, ап. 6, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 145 999,06 лв. с ДДС, от която сумата от
103 545,43 лв. главница без ДДС или 124 254,52 лв. с ДДС, сумата от
18 120,46 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022
г., изчислявана върху общото задължение за главница в размер на 724 818 лв.
без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът обосновава претенцията си със сключен Договор № 2018-
003/11.09.2017 г. за продажба и доставка на розов цвят от маслодайна роза
Дамасцена, по силата на който ищецът в качеството си на купувач извършил
авансови плащания за доставка на розов цвят през кампания 2018 г. към
ответника в периода 13.09.2017 г. – 11.06.2018 г. в общ размер на 2 820 000
лв., за които били издадени съответните фактури. С последваща фактура №
42/20.06.2018 г. било извършено уравняване между платените аванси и
доставения розов цвят през кампания 2018 г., в резултат на което било
установено, че доставката покривала частично платените аванси, като за
сумата в размер 869 781,60 лв. с ДДС не били извършени доставки. Предвид
приключилата кампания надплатената сума следвало да бъде възстановена на
ищеца. С оглед дълготрайните добри търговски отношения, в които се
намирали двете дружества, сключили споразумение на 17.10.2018 г., с което
1
„Синан 3“ ЕООД признава задължението си в размер на 869 781,60 лв. към
„Робертет България“ ЕООД и се задължава да задържи сумата като аванс за
предстояща доставка на продукция през кампания за розов цвят 2019 г.
Уговорена била и възнаградителна лихва в размер на 4.5 % върху
предоставената сума без ДДС, а именно 724 818 лв., считано от 01.07.2018 г.
до извършване на доставката за посочената сума.
Ответното дружество изпаднало в пълно неизпълнение, като не
доставило продукция за розов цвят през кампания 2019 г., поради което след
проведени преговори се стигнало до подписване на Анекс № 1 от 02.01.2020
г. към Споразумение от 17.10.2018 г., с който било уговорено разсрочване на
7 равни вноски на задължението на ответника, възлизащо на 869 781,60 лв. с
ДДС – главница и 48 655,23 лв. – възнаградителна лихва за периода до
31.12.2019 г. Уговорен бил краен падеж на разсрочените плащания -
30.06.2026 г., както и нов размер на възнаградителна лихва от 4.5 % на 3.5 %.
Поради неплащане на първа и втора погасителна вноска в срок, ищецът
инициирал съдебни производства за осъждане на ответника за заплащане на
сумите. На 01.08.2022 г. настъпил падежът и на третата дължима вноска в
размер на 145 999,06 лв., която не била заплатена, поради което за ищеца
възникнал правния интерес за реализиране на правата си по съдебен ред, като
за целта инициирал обезпечително производство на бъдещ иск по ч.т.д №
389/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора, като в месечния срок за предявяване
на иск, завел настоящата претенция.
В срока за отговор по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Възразява, че не е налице
неизпълнение от негова страна, тъй като е изпълнявал качествено, в срок и
съобразно заявеното количество задълженията си, което било уредено и в
сключеното споразумение между страните. Посочва, че липсата на доставки
произтичала от липсата на заявки от купувача, поради което и било уговорено
задържане на сумите за предстоящи заявки, като с Анекс № 1 били
договорени сумите да бъдат използвани за доставка на розов цвят и цвят от
лавандула от реколти 2018 – 2026 г., съобразно заявките на купувача. Твърди
също, че било уговорено изпълнение на задължението за доставка на
продукцията да бъде осъществено и от трето лице – „КИС -2004“ ЕООД.
Отбелязва също, че авансово задържаните плащания били за реколти 2018 -
2026 г., поради което не било налице основание за дължимост на
претендираните суми. Предвид неоснователността на главната претенция
възразява, че не дължи и акцесорна претенция за лихва.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа посоченото в исковата
молба, оспорва изложеното от ответника. Излага съображения, че предвид
влязло в сила решение по т.д. № 648/2021 г. на ПОС са разрешени със сила на
присъдено нещо общите факти относно част от възраженията по
основателността на спора. Независимо от това, посочва, че твърденията на
ответника са несъстоятелни, предвид постигнатите уговорки в сключеното
между страните Споразумение от 17.10.2018 г. и Анекс № 1 към него.
Ответникът взима становище по допълнителната искова молба, като
оспорва изложеното в нея, поддържа изцяло всички наведени твърдения в
2
отговора си, включително точното, качествено и количествено изпълнение на
задълженията си.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Изрично за безспорни са признати фактите относно сключването на
Договор № 2018-003/11.09.2017 г. за продажба и доставка на розов цвят от
маслодайна роза Дамасцена, както и Споразумение от 17.10.2018 г. и Анекс
№ 1 от 02.01.2020 г. към него.
Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:
всяка от страните следва да установи фактите, на които основава своите
твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК. По
принцип в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесните суми
авансово по повод сключения договор между страните, че е уговорено
връщане на процесните суми по погасителен план съгласно анекса към
споразумението, че е настъпил падежът за плащане на претендираната сума и
точния й размер. Ответникът следва да докаже, че е изправна страна по
договора, съответно, че сумите не подлежат на връщане до 2026 г., както и
всички правоизключващи възражения за положителни факти. Доколкото
обаче и след служебна справка се установи, че с влязло в сила решение по т.д.
№ 648/2021 г. на ПОС ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 103
545,43 лв., представляваща втора главница за дължима сума по Анекс №
1/02.01.2020 г. към Споразумение от 17.10.2018 г. и Договор № 2018- 003/
11.09.2017г., сумата от 21 744,54 лв., представляваща възнаградителна лихва
по процесния Анекс за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. и сумата от
834,18 лв. представляваща законната лихва върху процесната главница,
считано от деня, следващ падежа на вземането 03.08.2021 г. до подаване на
искова молба в съда – 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 01.09.2021г. до окончателното изплащане, то със сила
на присъдено нещо в отношенията между страните са установени общите
правопораждащи факти относно правното действие на договора,
споразумението и анекса към него, както и неизпълнението на ответника,
довело като резултат до осъждането му за процесната втора главница. Т.е.
непреклудирани са само евентуални възражения за погасяване на процесната
трета главница.
В случая не се твърди и установява ответникът да е погасил процесната
трета главница съобразно разпределената му доказателствена тежест, поради
което само по тази причина претенциите – главна и акцесорна, са изцяло
основателни и следва да се уважат.
Само за пълнота ще се посочи, че по предходното дело, по което е
формирана СПН по отношение правното действие на договора,
споразумението и анекса към него, съдът е приел, като този въпрос не
подлежи на преразглеждане, че тезата на ищеца напълно се подкрепя от
уговорките в споразумението и анекса, които обективират признания на
3
неизгодни за ответника факти, вкл., че е налице пълно неизпълнение на
задълженията по споразумението, като е предвиден и погасителен план за
дължимите суми – главници и възнаградителни лихви. Наред с това изрично
в чл.2.1 от анекса е предвидено наличието на нарочен констативен протокол,
в който да се обективират видът и количеството на доставката или
изпълнението на друга услуга, паричната й стойност и финансовите
параметри на направеното прихващане с дължимата за съответната година
погасителна вноска, каквито не са представени при доказателствена тежест за
ответника. По това дело ответникът не е доказал втората падежирала вноска
да е платена, нито че с нея е извършено прихващане с надлежно настъпил
правопогасителен ефект.
Сходно е положението и с процесната трета вноска, също падежарила,
да която и тук не се твърди и установява да е погасена чрез плащане,
прихващане или по друг годен начин, поради което ответникът ще следва да
бъде осъден да я заплати ведно със сумата от 18 120,46 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., изчислявана върху общото
задължение за главница в размер на 724 818 лв. без ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски, които възлизат на сумата от общо
11 720 лв – заплатени ДТ и адвокатски хонорар съобразно заявеното в
последно съдебно заседание, което при липсата на нарочен списък на
разноските следва да се приеме за устен такъв, обективиран в протокола, и
доказателствата за действително направен разход в този размер.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Робертет България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: Дестилерия Долно Сахране, главен път Е871, с. Долно
Сахране, обл. Павел Баня, да заплати на Синан 3“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Карлово, бул. „Освобождение“ № 63, вх.
А, ет. 2, ап. 6, сумата от общо 145 999,06 лв. с ДДС, формирана от главница в
размер на 124 254,52 лв. с ДДС и 18 120,46 лв - възнаградителна лихва за
периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г, изчислена върху общото задължение
за главница в размер на 724 818 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.09.2022г, до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 11 720 лв –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5