№ 202
гр. Дупница, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200513 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. Н. Б., с ЕГН**********, от гр. ***, ул. ***, област Кюстендилска е обжалвал
НП № 22-0348-000193 от 19.04.2022 г., издадено от Началника на група в РУ –Дупница при
ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателят твърди, че
издаденото против него НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения на административно процесуалните правила и норми при
издаването на АУАН и НП. Счита, че неправилно е възприета фактическата обстановка, тъй
като не е извършил деянието в което е обвинен, поради което претендира да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява
процесуалният му представител адв. С., който поддържа изцяло жалбата и доразвива
мотивите си относно нарушението на процесуалните правила в представената писмена
защита. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна не изпращат представител в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо е взето становище по жалбата, като счита, че същата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че НП бъде
отменено.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
1
На 09.04.2022 г., в 00:38 ч., в гр. ***, на кръстовището образувано от улиците
„Германея“ и „Никола Вапцаров“, е била извършена проверка на жалбоподателя в
качеството му на водач на л. а. „БМВ 318“, с рег. № КН 4391 ВС, собственост на *** ***
***, след употреба на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, с фабр. № 0411, индикацията на който отчела 0.67 промила алкохол в
издишания от Б. въздух в 00:34ч.. Резултатът от проверката е показан на водача. Издаден е
талон за медицинско изследване с № 0059221, като е посочено че е нарушена разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В талона за изследване е посочено, че лицето приема отчетения резултат, но е
посочено, че желае да бъде изследван с доказателствен анализатор, тъй като има хемофилия,
нарушение на кръвта, за което е дадена възможност на водача да се яви във ФСМП гр.
Дупница до 60 минути, считано от 00:55 ч. на 09.04.2022 г.
Жалбоподателят не е отишъл в лечебното заведение за вземане на кръв, тъй като
изрично е посочил, че има заболяване, което не позволява вземането му на кръв, за което е
представил пред административно-наказващия орган множество медицински документи
удостоверяващи това обстоятелство, а именно Експертно решение № 68/12.01.2021 г. с
водеща диагноза „Други нарушения на кръвосъсирването“ и Епикриза по ИЗ № 12897 и ,
издадена от Клиника по спешна неврохирургия УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД София, където е
бил настатнен на лечение за времето от 12.04..2010 г. до 22.04.2010 г. с придружаващо
заболяване „Хемофилия“, което е и отразил в талона за медицинско изследване при избора
му за изследване.
Независимо от това обстоятелство АНО е приел показателите на техническото
средство, след като лицето не е изпълнило разпореждането да отиде в лечебно заведение за
изследване на кръвта, и е санкционирал нарушителя по отчетените показатели от
техническото средство, като е възприел, че лицето управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приобщените по
реда на чл. 238 НПК писмени доказателства, обсъдени по-горе.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че
жалбата е основателна, по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно
разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила
до доказване на противното. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от
ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя
и всички данни визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било
извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват
2
предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е направено от
актосъставителя. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и
фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване
на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както и данните,
визирани в т.т. 2-7 и 10 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата
разпоредба, която жалбоподателят виновно е нарушил, както и вида и размера на
наложените му административни наказания.
Настоящият състав на съда приема, че от събраните в хода на процеса доказателства не
се установява по безспорен начин, че е извършено нарушение по текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, за което е наказан жалбоподателя по административен ред. За да е осъществено
деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице наличието на
алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда,
установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал. 4 от ЗДвП/.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно
средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП
предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда до 1,2 на хиляда, включително, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Следователно законът определя, че
водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на
алкохол в кръвта му е над 0,5 промила.
От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Проверката с техническо средство и
медицинското изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са
две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави
на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното
средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се
определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра
на правосъдието.
По силата на чл. 3 от Наредбата при извършване на проверка на място концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още
по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, при съставянето на АУАН за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от
съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият
3
екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис, като в него се посочват лечебното
заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в
който трябва да стори това. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по
реда на чл. 3 от Наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са
именно резултатите от извършеното медицинско изследване.
Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не
приема показанията на техническото средство или теста или когато физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В
настоящия случай, независимо от обстоятелството, че лицето е отразило срещу подпис, че
приема показанията на техническото средство, с поискването да се направи изследване с
доказателствен анализатор, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото
средство, тъй като в бланката на талона за изследване изрично е посочено, че в случаите,
когато лицето приеме показанията на техническото средство или теста, останалата част от
талона за изследване не се попълва и на лицето не се връчва екземпляр от талона.
Според Наредбата водачът може да поиска, в случай че не приеме показанията на
техническото средство или изследване на кръвна проба, или проверка с доказателствен
анализатор. Едва при отказ да се избере един от двата начина, се приемат отчетените
показания на дрегера.
С доказателствен анализатор могат да работят само служители на МВР,
преминали специализирано обучение. Уредите се намират в районните управления и
според МВР, като концентрацията на алкохол се извършва с две поредни измервания от
доказателствения анализатор и като краен резултат в протокола се вписва
средноаритметичната им стойност, като задължително се води дневник, в който се вписва
датата и часът на явяване, номерът и датата на издаване на талона за изследване и часът на
извършване на установяването с доказателствен анализатор.
В случая е налице хипотезата на т. 2 – лицето не е приело показанията на теста, който
му е направен, поради което и съгласно чл. 3а от Наредбата, установяването на употребата
на алкохол е следвало да бъде извършено с доказателствен анализатор, което не е сторено,
тъй като доказателства в тази насока по преписката не са приложени от АНО. Съдът приема,
че в случая на жалбоподателя не е предоставена предвидената в закона възможност и
посочения от него метод за установяване на алкохол в кръвта, предвид специфичното му
заболяване на кръвта, с което е ограничено правото му на защита в пълен обем, доколкото
последния е оспорил резутата от техническото средство
Съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или
4
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване
в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. Не са налице посочените от законодателя
хипотези, за да бъде приет резултата от направеното изследване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № 0411, поради което използването на резултата от него е
без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, но не е проведена процедурата по установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор, не са налице и данни
водача да е отказал да бъде изследван с доказателствен анализатор, поради което съдът
счита че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като в случая не
са налице данни лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
напротив нарушението не е доказано, поради принципа, че доказателствената тежест лежи
на АНО, за което не са представени доказателства по административнонаказателната
преписка. В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за
издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно
нарушение.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Дупнишкият районен съд, III наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0348-000193 от 19.04.2022 г., издадено от Началника на група в
РУ –Дупница при ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
ИВ. Н. Б., с ЕГН**********, от гр. ***, ул. ***, област Кюстендилска му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5