№ 2556
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110147239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., с адрес
ГР.СОФИЯ, бул. . и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, срещу
А. Н. А., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. В, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземА.я: 1883,76 лв., представляваща потребена вода от
длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от 20.3.2012 г. до
16.2.2020 г., ведно със законна лихва от 11.6.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 711,72 лв. за периода от 20.4.2012 г.
до 16.2.2020 г., за които вземА.я е издадена заповед от 19.06.2020 г. на РС
София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 23595/2020 г.
Ответникът А. Н. А. е депозирала писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва иска по основА.е, тъй като
твърди, че не е потребител на ВиК услуги, както и че не е собственик на
процесното жилище. В условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на стрА.те и
1
прецени събрА.те по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД
за установяване дължимостта на вземА.ята, за които е издадена заповед от
19.06.2020 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 23595/2020 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатени суми за потребена вода през периода от от 20.4.2012 г. до
16.2.2020 г. за имот, находящ се на адрес: ГР.СОФИЯ, УЛ.. В, клиентски №
**********, доставяна въз основа на договорни отношения, които до
01.09.2006 г. са реализирА. чрез неформален договор за доставка и
пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. са регламентирА. с Общи условия на
„Софийска вода” АД.
Допуснато е изслушването на съдебно – техническа и съдебно -
счетоводна експертиза, с вещи лица инж. Е. В. и Л. Б., които представят
експертизи в срок. Според вещото лице по техническата от експертиза инж. Е.
В., за имота няма издавА. протоколи за монтиране на средства за търговско
измерване на потребена студена вода. Не са отчитА. средства за търговско
измерване на водомери в процесния период. Съгласно информационната
система и приложените карнети, задълженията са начислявА. на база брой
живущи три лица. Начислените суми са единствено за доставена питейна
вода, тъй като имотът не е бил канализационно оборудван.
На следващо място според вещото лице по съдебно – счетоводната от
експертиза Л. Б. стойността на предоставените услуги е в размер на 1883,76
лв., фактурирА. по издавА. фактури за процесния период. Според
заключението на вещото лице дължимите суми за процесния период са в
размер на 1883,76 лв. за главница и 796.21 лв. за лихва. Съдът е приел
заключението на съдебно – техническата и счетоводната експертиза, като
изготвена от компетентни лица и неоспорени от стрА.те.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между стрА.те съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползвА.те от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
2
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявА. имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявА.те обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой
е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежА.ето на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното
правоотношение. Единственото доказателство, което ищецът представя за
това, че ответникът е потребител и са възникнали облигационни отношения е
това, че от справка от Агенцията по вписвА.ята от 23.07.2021 г. е видно, че на
20.01.2014 г. за имот пл. № 98 с площ 500.000 кв.м., местност Факултета, а
наложена възбрана, като длъжници са ответницата А. Н. А. – ½ ид.ч. и Огнян
Борисов Абаджиев – ¼ ид.ч. Това доказателство обаче е недостатъчно да
обоснове извод за наличие на право на собственост, респ. на вещно право на
ползване в патримониума на ответницата по отношение на процесния
недвижим имот, особено предвид оспорването в отговора на исковата молба
от страна на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот. В тази
насока следва да се има предвид, че на първо място възбрана може да бъде
налагана и на имот, собственост на трето лице, а не само на собственика. На
3
следващо място обстоятелството, че едно лице е собственик на поземлен имот
би могло единствено да е индиция, че е собственик по приращение на
построената сграда, но в случая дори има доказателства в обратна насока, тъй
като видно от писмо от 30.08.2022 г. от Столична община, Дирекция ОП,
Отдел ОП – Красна поляна, процесния имот е деклариран по реда на чл. 14 от
ЗМДТ на 11.02.1998 г. от Кирил Димитров Стефанов и Силвия Димитрова
Стефанова. Поради това съдът счита, че не от наличните по делото
доказателства не се установява, че ответникът А. Н. А. е потребител на ВиК
услуги към съответното дружество. Поради това предявеният главен иск се
явява недоказан и неоснователен, поради недоказването на възникнали
валидни облигационни отношения.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото и доколкото ответникът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 300 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение по делото, претенцията му по реда на чл.
78, ал. 3 от ГПК се явява оснавателна за тази сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., с адрес
ГР.СОФИЯ, бул. . и 3, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, срещу
А. Н. А., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. В, с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД
за установяване дължимостта на следните вземА.я: 1883,76 лв.,
представляваща потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения
адрес за периода от 20.3.2012 г. до 16.2.2020 г., ведно със законна лихва от
11.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 711,72
лв. за периода от 20.4.2012 г. до 16.2.2020 г., за които вземА.я е издадена
заповед от 19.06.2020 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410
от ГПК по гр.д. № 23595/2020 г.
ОСЪЖДА СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., с адрес ГР.СОФИЯ, бул. . и 3,
БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР БОРИС, да заплати на А. Н. А., ЕГН
4
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.. В, сума в размер на 300 лв.,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5