Решение по дело №1999/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1142
Дата: 17 декември 2021 г.
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20213110201999
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1142
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201999 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. БР. Н., с ЕГН **********, живущ в гр.Варна, ***,
срещу Наказателно постановление № 597/2021 г. от 21.04.2021 г. година на Б.Й.Р.
Началник на отдел „МРР Северна морска“, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС му
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева /две хиляди и
петдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ за нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС,
като съгласно чл. 124, ал. 1, от същия нормативен акт е постановено отнемане в полза на
държавата на стоката, предмет на твърдяното нарушение – 160. 000 /сто и шестдесет/ литра
етилов алкохол съгласно изготвените Митнически лабораторни експертизи с лабораторни
кодове- №№ 378-9999-21, 37-9999-21, 380-9999-21, 371-9999-21, 382-9999-21: .
В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакувания санкционен акт, претендират се нарушения
на материалния закон, с изложение на аргументи в твърдените насоки, допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, като е отправена молба за цялостната му
отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник – адв. В. БР. - ВАК, която поддържа жалбата, като моли санкционния акт да
бъде отменен. Развива подробни доводи в депозирана писмена защита.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.Х.,
излагаща съображения, касателно неоснователността на аргументите, посочени в жалбата,
1
инициирала настоящото производство. Посочва, че процесната течност е установена по
количество, вид и алкохолен градус, поради което намира, че се касае за дестилатен
алкохолен продукт, който е годна за консумация акцизна стока. Намира за неоснователни и
твърденията на жалбоподателя, че същият не може да е субект на административното
нарушение, ситуирано в нормата на чл. 126 ЗАДС, в качеството му на физическо лице.
Моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление в неговата цялост.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна
със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.
14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице
и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането
на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се
явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.01.2021 г., в к.к "Камчия" област Варна, „Рибарско селище“ била извършена
проверка в частен имот обитаван от жалбоподателя и семейството му, като, служители на
"МРР Северна морска" при ГД "МРР", свидетелите А.Д. и И.Н. установили, че „в двора на
имота в постройка е монтирано – съоражение за изваряване на етилов алкохол с вместимост
80 литра и в съседство от нея - в метален фургон туби с течност с мирис на етилов
алкохол“ жалбоподателят държи - 180. 00 литра , домашна ракия, в различни съдове.
Предвид факта, че алкохола е разпределен в 18 броя съда е взета сборна проба с цифров
уред – денситометър – DN 130 N, без посочен сериен номер.
За проверката бил съставен Протокол за проверка № 21В69940А000980/09.01.2021
г. и Протокол за извършена проверка: “продължение на действията описани в ПИП с дата
09.01.2021 г….“ – с дата 13.01.2021 г.С опис на иззети акцизни стоки към протокола за
извършена проверка, представляващ неразделна част към цитирания протокол, на основание
чл. 107а. ЗАДС гореописаните стоки били иззети и задържани. Митническите служители
взели проби от съдовете с течности с протокол за вземане на проба, като вземането на
пробите е направено в присъствието на жалбоподателя, удостоверено с подписа му, който не
е възразил по отношение на начина на вземане на пробите, количеството, маркировката и
осигуровката на пробите.Били изготвени от Централна митническа лаборатория - София,
Експертизи с №№ 05, 06, 07, 08 – с дата 0102.2021 г.. Видно от резултата от митническа
лабораторна експертиза , се установява, че анализираните проби, с оглед на определените
физико-химични показатели и експертната оценка, представляват дестилатен алкохолен
продукт, с действително алкохолно съдържание , годен за консумация.
В хода на митническото разследване било установено, че по правилата на чл. 28,
ал. 1, т. 5 и чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС на иззетото количеството алкохол дължимият акциз: в
двоен размер е 2 058. 32 лева. АНО в хода на проверката е установил, че за част от
задължания алкохол са налице документи, удостоверяващи плащането на начисления акциз,
2
поради което със сл. бележка №32-61107/22.02.2021 г. са били върнати на жалбоподатеиля
Н. БР. Н. 2 бр. бутилки или обща – 20 литра етилов алкохол. Към протокола за извършена
проверка от – 13.01.2021 г. са били представени – 8 бр. акцизни данъчни документи за
лицата: Х.Х., К.К., Д.Д., Н.Н., И.Н., Д.Г., В. БР., М.Б..
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал.1 ЗАДС, като след
съставянето му препис от него е връчен на жалбоподателя, който не е имал възражения.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС при цялостно възпроизвеждане
на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева /две хиляди и петдесет и осем лева и тридесет
и две стотинки/ за нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС, като съгласно чл. 124, ал. 1, от
същия нормативен акт е постановено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на
твърдяното нарушение – 160. 000 /сто и шестдесет/ литра етилов алкохол съгласно
изготвените Митнически лабораторни експертизи с лабораторни кодове- №№ 378-9999-21,
37-9999-21, 380-9999-21, 371-9999-21, 382-9999-21:
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля А.Д. и
свидетеля при установяване на адм. нарушение – И.Н., съдът не констатира противоречия с
установените в акта фактически положения. Показанията на свидетелите са подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства и писмени доказателствени средства – протокол за
извършена проверка и опис, в които е индивидуализирана иззетата стока, както и
изготвената митническа лабораторна експертиза. Съдът кредитира показанията на
разпитаните по искане от жалбоподателя свидетели – Х.Х. и М.Н. като подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани, внасящи конкретика относно произхода на етиловия
алкохол, намерен и иззет от имот на жалбоподателя.
При цялостния задълбочен анализ на инкорпорираните по делото гласни и
писмени доказателствени средства този съдебен състав намира, че липсва спор, касателно
фактическата обстановка, доказани по несъмнен начин са фактът на извършеното деяние,
неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
3
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административно наказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършеното нарушение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно прилагане на процесуалния
закон.
Административната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на чл.
126 ЗАДС, като му наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058. 32 лева
и съгласно чл. 124, ал. 1 ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоката,
предмет на твърдяното нарушение.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 09.01.2021 г., в к.к
"Камчия" област Варна, „Рибарско селище“ била извършена проверка в частен имот
обитаван от жалбоподателя и семейството му, като, служители на "МРР Северна морска"
при ГД "МРР", свидетелите А.Д. и И.Н. установили, че „в двора на имота в постройка е
монтирано – съоражение за изваряване на етилов алкохол с вместимост 80 литра и в
съседство от нея - в метален фургон туби с течност с мирис на етилов алкохол“
жалбоподателят държи - 180. 00 /сто и осемдесет/ литра , домашна ракия, в различни
съдове, като не притежавал документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза.
От своя страна, административно наказващият орган обаче, неправилно и
незаконосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС,
предвиждаща отговорност за държане на акцизни стоки без документ, удостоверяващ
заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Жалбоподателят не е
регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, поради което той
няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването,
плащането или обезпечаването на акциза и съответно не може да носи отговорност по чл.
126 ЗАДС, доколкото идеята на законодателя е да санкционира по чл. 126 ЗАДС лица, които
макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържател и) не
изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които
4
изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели, но въпреки това
извършват присъщи дейности за такива. Лице, което не е регистрирано като производител
или складодържател не може изобщо да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как
да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи,
удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като
производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето защо и такова
лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да
състави и разполага с редовни книжа за това. Това лице обаче е задължено за плащането на
акциза при определени условия, но не и за съставянето на документи, които да установяват
това плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено за плащането на
акциз, същият се събира в двоен размер на основание чл. 123а. от ЗАДС, т. е. без да се
съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза.
В този последен случай обаче нарушението не е липсата на документи, които да
удостоверяват плащането, а самото неплащане, което както се посочи е различно от липсата
на документи. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал 160. 000 литра
дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да е регистрирано лице или
лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да
съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 ЗАДС. Доколкото е
държал акцизни стоки той може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира
като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това,
че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от
нарушението по чл. 126 ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление.
В посочения смисъл е и константната практика на Административен съд - Велико Търново,
обективирана в Решение № 119 от 12.04.2018 г., постановено КНАХД № 10109/2018 г.;
Решение № 317 от 21.09.2016 г., постановено КНАХД № 10287/2016 г.; Решение № 279 от
23.06.2014 г., постановено КНАХД № 10270/2014 г.; Решение № 216 от 19.05.2014 г.,
постановено КНАХД № 10173/2014 г. и др.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3/18.04.2006 г. при вземане на
проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни проби за
изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за съхранение в
съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното лице. Те се
транспортират и съхраняват при условия, съобразени с естеството на стоките, така че да не
се нарушава тяхната цялост и да не се променят качествените им характеристики (чл. 16).
(2) Когато в протокола по чл. 12, ал. 1 проверяваното лице е изразило нежелание да му бъде
предоставена крайна проба, пробата по ал. 1, т. 3 не се формира. Т. е. единственото
изключение се допуска когато проверяваното лице заяви, че нежелае да получи крайна
проба, могат да се формират три проби. Според четирите протокола за вземане на проби по
митническата преписка преписката са формирани по три проби, без да се отбележи коя
каква е, с изключение на пробите предназначени за митническата лаборатория, при
положение, че проверяваното лице е получило своите проби, като вместо по две
5
лабораторни проби са формирани по една такава. Задължението да бъдат взети пробите,
съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и
методите на анализ за целите на контрола върху акцизните стоки е императивно и
неизпълнението му съставлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото
на защита на санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са
били взети именно от неговата задържана стока. При допуснатите съществени нарушения в
административно наказателното производство, нарушението не може да се установи по
несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на
административно наказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е
извършило нарушението. От всичко гореизложено се достига до извода, че не може да се
гарантира, че иззетата проба не е манипулирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от Закона за митниците при
изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право да извършват
претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на
митнически надзор и контрол, и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други
помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи имат правомощията
на органи на досъдебното производство. Разпоредбите на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от НПК
императивно уреждат реда за извършване на претърсване и изземване - с разрешение на
съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на
който се извършва действието, по искане на прокурора. В неотложни случаи, когато това е
единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на
досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението
по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от
наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа. В
случая не е извършено нито едно от действията, разписани в чл. 161 и чл. 162 от НПК.

Допуснатото нарушение е от категорията на съществените и е основание за отмяна
на наложеното наказание. Дори и да се приеме, че санкционираното лице доброволно е
допуснало претърсване на дома му, това обстоятелство не санира извършените нарушения.
Съгласието на лицето може да има значение относно преценката дали е нарушено
конституционното право на неприкосновеност на жилището - чл. 33 от Конституцията на
Република България, но е без правно значение в административно наказателното
производство и в производството по НПК.

Контролният орган е длъжен да спазва закона - противното превръща контрола в
произвол. При изначална незаконосъобразност на действията по претърсване и изземване,
събраните въз основа на тях доказателства губят доказателствената си стойност. По
изложените съображения настоящият състав счита, че НП в частта, в която е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2 058.32 лв. на жалбоподателя Н. БР. Н.
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
6

В останалата част НП следва да бъде потвърдено, а именно в частта, в която е
отнет в полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки - 160 литра етилов
алкохол, подробно описани в описателната част на НП. Последното следва от разпоредбата
на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК. Според посочената разпоредба,
независимо от административно наказателната отговорност, се отнемат в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено.
Безспорно в конкретния случай е, че процесното количество етилов алкохол е вещ предмет
на нарушението, както и че притежаването му е забранено. Поради горното същото
правилно е отнето в полза на държавата.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗАНН, съдът

РЕШИ:



ОТМЕНЯ НП № 597/2021 г. от 21.04.2021 г. година на Б.Й.Р. - Началник на отдел
„МРР Северна морска“ в частта, в която за извършено нарушение на чл. 126, ал.1, т.1 от
ЗАДС е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 058.32 лв. на Н. БР. Н.,
с ЕГН **********, живущ в гр.Варна, *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 597/2021 г. от 21.04.2021 г. година на Б.Й.Р. - Началник
на отдел „МРР Северна морска“ в частта, в която на осн. чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е отнет в
полза на държавата предмета на нарушението - акцизни стоки - 160 /сто и шестдесет/ литра
етилов алкохол, подробно описани в описателната част на НП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.



Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7