№ 742
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430101961 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № *********, чрез „***“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, ***,
представлявано от Д. Т. Д., в която се твърди, че на *** год. между ищцовото
дружество и ответницата АН. В. М. от гр. П. е бил сключен договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер ***/ *** год. Твърди се, че договорът
е бил сключен за срок от 15 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 20. 07. 2017 год., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, размера на вноската и
размера на оставащата главница. Твърди се, че всяка месечна вноска е била в
размер на 123, 99 лв., като в чл. 3 от договора е записано, че при забава
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че ответницата е
преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
20. 05. 2016 год., като не е заплатила нито една месечна вноска. Твърди се, че
1
поради това вземането по кредита е станало изискуемо в целия му размер, за
което от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до
длъжника на 16. 11. 2017 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч.
гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на
иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сума в общ размер на
2 529, 43 лв., от които 1 537, 06 лв. представляващи главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***/ *** год., 322, 79 лв.
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20. 05. 2016
год. до 20. 07. 2017 год. и 669, 58 лв. представляващи обезщетение за забава
за периода от 20. 06. 2016 год. до 16. 11. 2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и
присъждане на всички направени съдебни разноски по делото.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
2
Вземането на ищеца произтича от сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ***/ *** год. По силата на този договор
ответницата АН. В. М. като кредитополучател се е задължила да върне
получения кредит на 15 месечни вноски, всяка от които по 123, 99 лв. От
заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че ответницата не е извършила нито едно плащане по процесния
договор за кредит, като непогасеното й задължение е в следния размер:
главница- 1 537, 06 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва- 322, 19 лв. и
обезщетение за забава- 669, 58 лв. При определяне на размера на
задължението обаче следва да се съобрази направеното от особения
представител на ответницата възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за договорна лихва и обезщетение за забава. Видно е,
че вземането за договорна лихва касае период извън тригодишния срок преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т. е. същото е изцяло погасено по
давност. Що се отнася до вземането за обезщетение за забава, видно от
заключението на вещото лице размерът на непогасената по давност част
възлиза на сумата от 468, 36 лв.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 2 005, 42 лв., от
които 1 537, 06 лв. представляващи главница и 468, 36 лв. представляващи
обезщетение за забава. В този размер предявеният положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен, като за разликата
до претендираните 2 529, 43 лв. исковата претенция следва да се отхвърли
като погасена по давност.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 79, 75 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 632, 59 лв. съобразно
уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А. В.
М. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***”, рег. №
*********, чрез „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, ***, ***, ***, ***, представлявано от Д. Т. Д., сумата от 1 537, 06 лв.,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер ***/ *** год., и сумата от 468, 36 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 20. 06. 2016 год. до 16.
11. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27. 11.
2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
За разликата до 2 529, 43 лв., включваща договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 322, 79 лв. и обезщетение за забава в размер на 201, 22 лв.,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по давност.
ОСЪЖДА А. В. М. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”, рег.
№ *********, чрез „***“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ***, ***, ***, представлявано от Д. Т. Д., сумата от 79,
75 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 632, 59 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4