Р Е Ш Е Н И Е № 260087
гр. Пловдив,
01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 24.02.2021г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Розалия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 97 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - “СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Петрич, Шосето за София, Оранжерии Петрич,
понастоящем, обявено в несъстоятелност и представлявано от А.И.Т.
- синдик, твърди, че е
лицензиран по Закона за енергетиката да извършва дейностите по компресиране,
пренос и продажба на природен газ, изграждане и експлоатация на газови
инсталации и съоръжения, специализиран транспорт на съдове под налягане и други
дейности в тази връзка. В това си качество сочи, че доставя природен газ на
газоразпределителните мрежи /ГПР/ в различни населени места, една от които в
гр. Карлово е собственост на ответното дружество. Твърди, че с ответника са
сключили договор за доставка на природен газ, по който ищецът е доставчик на
природен газ, а ответникът – негов клиент, който е длъжен да заплаща цената за
доставения природен газ, определена с решение на регулаторния орган ДКЕВР.
Твърди, че периодично е извършвал доставки на газ, получавани от ответника,
като част от дължимата за това цена в общ размер 49 679.53 лв. с ДДС лв. не е платена на ищеца. Цената според ищеца
е определена съобразно действащите в периода Решение на ДКЕВР №Ц-14/28.09.2018
г. Уточнява, че доставките са извършвани, като природният газ се получава на
базата в с. Граф Игнатиево на ищеца, след което се компресира, натоварва се в
специализирани транспортни средства и се превозва до газоразпределителната
мрежа на ответника, където се декомпресира, за което са съставяни товарителници
с посочени конкретни количества. Твърди, че през м.10.2018г. са извършени
достави на природен газ за ГРМ в гр. Карлово с общо количество 60.403 х.куб.м.
с цена на х.куб.м. 685.3900 лв., за което е съставена фактура № ********** от
31.10.2018г. на обща стойност 49 689.53 лв. с ДДС и дата на плащане
31.10.2018г., която е останала неплатена. Срокът за плащане, посочен във фактурата,
не е спазен, поради което и според ищеца ответникът му дължи и обезщетение за
забава в плащането й, равняващо се на законната лихва за периода от
01.11.2018г. до датата на исковата молба в размер 1421,38 лв. Въз основа на изложените обстоятелства в
исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 49 689,53 лв., представляваща неплатена цена за продадения
природен газ по горепосочената фактура, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 1421,38 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до 12.02.2019г. Претендира
разноски.
В
срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва исковете, като твърди, че, както този за главница, така и за
лихва, са погасени чрез прихващане, извършено с насрещни вземания на ответника
от ищеца. Оспорва падежа на вземането, за което е издадена процесната фактура,
като твърди, че същата е изпратена на ответника по електронната поща на
14.11.2018г., а други покани не е получавал,
както и че в същата не е посочена банкова сметка, а стойността й надхвърля сумата
от 10 000 лв, поради което и издателят й би могъл да иска плащане само по
банков път. Ответникът твърди, че на 01.11.2018г. между него и „БулГазКонтрол“
ООД е бил сключен договор за цесия, с който „КарловоГаз“ ООД е придобил вземане
на „БулгарГазКонтрол“ ООД от ищеца с произход възнаграждение по договор за
извършване на транспортна услуга от 02.01.2018г. в общ размер на 62 100 лв.
за периода от м.04.-10.2018г., за която цесия длъжникът е уведомен на
14.11.2018г. Сочи, че коментираното вземане не е погасено от длъжника и е
предявено в производството по несъстоятелност на ищеца, като с молбата за
предявяване на същото от 16.05.2019г. е направено и изявление от ответника, че
прихваща вземането си за 62 100 лв. срещу насрещното вземане на ищеца по
процесната фактура в размер на 49 679.53 лв. Като твърди, че прихващането
е настъпило към 14.11.2018г., т.е. към датата, на която е можело да бъде
направено, настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Евентуално заявява
искане за извършване на съдебно прихващане с описаното вземане на
ответника.
В
допълнителната искова молба ищецът, представляван тогава от временния синдик Д.А.,
поддържа вече заявените твърдения. Оспорва възражението на ответника, че
получената от него фактура не представлява покана за плащане, тъй като в нея не
е посочена банкова сметка, като сочи, че страните са били в трайни търговски
отношения. Признава твърдението на ответника, че е предявил вземането си в
размер на 62 100 лв. с произход – договор за цесия, като заявява, че
същото е включено в списъка на приетите вземания, допълнително изготвен и публикуван
в ТР на 23.07.2019г. Заявява, че изявлението за прихващане не е прието от
синдика, тъй като изявлението за прихващане с ефект към 14.11.2018г. би било
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността с приложение на
чл. 645, ал.3 ТЗ, тъй като към тази дата на ответника е било известно, че дружеството
- ищец се намира в състояние на неплатежоспособност и че е поискано откриване
на производство по несъстоятелност с молба
вх. № 107685 от 17.08.2016г. Твърди, че определената с решение № 553 от
07.03.2019г., постановено по т.д. № 3864/2018г. на САС, начална дата на
неплатежоспособността е 22.12.2014г., а с оглед свързаността на двете дружества
– ищец и ответник - § 1, ал.1, т.3 и 5 и ал.2 ДР на ТЗ, тъй като дружеството - ищец
притежава 66 % от дяловете на ответника, както и с оглед обстоятелството, че
управлението на двете дружества се осъществява от едни и същи лица, счита, че
прихващане не може да се извърши нито извънсъдебно, нито съдебно, тъй като
същото би увредило кредиторите.
В
отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че оспорва ДИМ, подадена
от временния синдик А., тъй като същата няма качеството на страна в
производството, съответно не е легитимиран представител на ищеца. Отново
подържа искането за спиране на производството по делото по общо съгласие на
страните, тъй като същите са постигнали съгласие за извънсъдебно уреждане на
спора.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
Преди да се
пристъпи към разглеждане на повдигнатия пред съда материалноправен спор, с
оглед процесуалните специфики на настоящото производство, е необходимо да се
посочи следното:
Исковата молба е
подадена на 12.02.2019г, без да е внесена дължимата за разглеждането й държавна
такса. На 07.03.2019г. спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност.
Т.е. първоначално предявеният осъдителен паричен иск по чл. 327 ТЗ не е бил
такъв за попълване на масата на несъстоятелността и на общо основание държавна
такса е била дължима. Доколкото с откриване на производството по несъстоятелност
дружеството може да волеизявява само със съгласието на синдика, последният е
органът, който може да предяви иск за попълване на масата на несъстоятелността.
В настоящия случай синдикът изрично е заявил, че поддържа исковата молба и потвърждава
всички извършени до назначаването си процесуални действия от името на ищеца.
При тази процесуална ситуация в разглеждания случай практически се е стигнало
до своеобразна трансформация на предявените парични осъдителни искове в такива
за попълване на масата на несъстоятелността. Междувременно с решение от
27.12.2019г дружеството - ищец е обявено в несъстоятелност, дейността на
предприятието е прекратена, както и правомощията на органите му и по –
конкретно на управителя В.Н.Г.. Последният обаче е
законен представител и на дружеството – ответник. В последните две
открити съдебни заседания същият заявява, че може годно да волеизявява и от
името на дружеството-ищец поради обстоятелството, че решението, с което е
обявено в несъстоятелност, е отменено. Към настоящия процесуален момент – след
справка в ТР по партида на дружеството, все още няма данни решението на
Апелативен съд – София, с което се
отменя решението на СГС за обявяване в несъстоятелност на дружеството, да е
влязло в сила. Стабилизирането му обаче не би довело до различна правна
ситуация, тъй като ищецът е в открито производство по несъстоятелност и е с
назначен временен синдик, което означава, че не може самостоятелно да
представлява дружеството и да се разпорежда с предмета на делото, а само със
съгласието на синдика, в какъвто смисъл е изричната разпоредба на чл. 635, ал.
1 от ТЗ. Нещо повече, доколкото, в случая В.Г. би се явил законен представител
и на двете дружества, то би възникнала хипотеза на чл. 29, ал. 4 ГПК –
противоречиви интереси между представляван и представител и необходимост от
назначаване на особен представител на една от страните в процеса, каквото обаче
предвид законното участие на синдик на страната на дружеството - ищец не би
било необходимо. Тоест, при всички положения В.Г., който е управител на
ответника и негов законен представител, не би могъл годно да волеизявява и от
името на ищеца – последният би могъл да прави това или чрез особен
представител, или чрез синдик, като участието на последния в процеса изключва
необходимостта от назначаване на особен представител. Поради това следва да се
приеме, че законен представител на ищеца, надлежно волеизявяващ от негово име,
е именно синдикът А.Т., като В.Г. се явява законен представител на
дружеството-ответник, от чието име само би могъл да изразява становище и да се
разпорежда с предмета на делото. Ето защо и при изричното противопоставяне на
синдика не би могло да се приеме, че представените по делото проекти за съдебна
спогодба, респ. искания за спиране на делото по взаимно съгласие на страните,
имат каквото и да било правно действие и по някакъв начин обвързват съда, а
повдигнатият материалноправен спор подлежи на разглеждане по същество.
С доклада на делото
доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по силата на сочения
от него договор за продажба, както и твърденията си, че е изправна страна по
договора, респективно, че е изпълнил задължението си да предаде на ответника
предмета на договора. В негова тежест е да докаже, че е настъпил падежът за
изпълнение на насрещното задължение за плащане на цената по продажбата и че
ответникът е изпаднал в забава, като докаже вземанията си и по размер.
Ответникът следва да проведе доказване на правопогасяващото си възражение, като
установи, че между страните е извършено извънсъдебно прихващане на насрещни
вземания – т.е., че са били налице условията на чл. 103, ал.1 ЗЗД – налично
изискуемо и ликвидно вземане, придобито с договор за цесия от 01.11.2018г.
В
случая е недопустимо да се прави процесуалноправно възражение за
прихващане, доколкото се касае за иск за попълване на масата на
несъстоятелността и предявяването на насрещни вземания на кредиторите по този
начин - извън производство по несъстоятелност, е недопустимо. На практика насрещното
вземане на ответника против ищеца е предявено чрез процесуалноправно възражение
за прихващане след откриване на производството по несъстоятелност, поради което
неприложима е била и хипотезата на чл. 637 ТЗ за спиране на исковото. Доколкото
това възражение е докладвано от съда без изричен диспозитив относно приемането
му за съвместно разглеждане в процеса, т.е., само като искане на ответника, не
е посочено и в доказателствената тежест, на практика липсва произнасяне по него
и като не е искано допълване на доклада на делото, същото не се явява годен
предмет на разглеждане и на това основание. Т.е. допустим за разглеждане предмет
на делото е само материално правното възражение за прихващане.
Между
страните няма спор, че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата
молба количества природен газ, като този факт изрично е признат за безспорен с
доклада на делото. Ответникът
и не оспорва процесното вземане по основание и размер, /което се потвърждава и
от заключението на ССчЕ, възприето от съда като компетентно и обективно
изготвено и неоспорено от страните/, а твърди, че същото не се дължи, тъй като
е прихванато с негово насрещно вземане по договор за цесия, което вземане е
включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
ищеца, но синдикът е отказал да зачете материалноправния ефект на прихващането
на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ.
Следователно, важният за изхода на спора
въпрос е относно съществуването на насрещното вземане на ответника и
евентуалното настъпване на твърдения материално правен ефект на прихващането с
него.
От една страна, ответникът не доказва в
негова полза да е надлежно възникнало насрещно вземане спрямо ищеца по договор
за цесия от 01.11.2018г., сключен между него
и „БулГазКонтрол“ ООД с предмет вземане на „БулгарГазКонтрол“ ООД към ищеца по
договор за извършване на транспортна услуга от 02.01.2018г. в общ размер на
62 100 лв. за периода от м.04.-10.2018г. Поради непредоставянето на
необходимата на вещото лице счетоводна документация не са формирани експертни
изводи относно осчетоводяването на договора за цесия от страните по него,
закриване на задължението на ищеца и на какво основание; осчетоводяването при
цедента на процесните фактури – предмет на цесионния договор. Формиран е
единствено извод, че договорът за цесия не е получен в счетоводството на ищеца,
съответно не е намерил счетоводно отражение. Сам по себе договорът за цесия е
непротивопоставим на длъжника – касае се за частен диспозитивен документ, който
съдържа изгодни за ответника факти и поради това няма собствена доказателствена
сила, а на практика обективира твърдения за благоприятни за цесионера факти,
които той трябва да докаже по общия ред. Доколкото ответникът не проведе пълно
и главно доказване на твърдените изгодни за него факти, той следва да понесе
неблагоприятните последици от възложената му доказателствена тежест, като се
приеме, че в негова полза не е надлежно възникнало парично вземане срещу ищеца
по договор за цесия, с което да може да бъде извършено прихващане с процесното вземане
на ищеца. Следва да се посочи също, че одобреният от съда по несъстоятелността
списък на приетите вземания няма сила на присъдено нещо и в друго успоредно
производство кредитор, който твърди, че е негов титуляр, следва да го установи.
От друга страна, дори под условие да се
приеме, че насрещното вземане на ответника безспорно съществува, с него не може
да настъпи материалноправния ефект на прихващането на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, тъй като настоящият иск е за попълване на масата на несъстоятелността, а
синдикът се позовава на недействителността на прихващането към сочената дата
14.11.2018г по силата на изрично предвидената за това законова възможност в
защита интересите на кредиторите, които настоящият иск охранява - в случая няма спор, че страните по делото са
свързани лица по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. 2 ДР на ТЗ при начална
дата на неплатежоспособността – 22.12.2014г /молбата за откриване на
производството по несъстоятелност е подадена повече от две години преди датата
на сключване на самия договор за цесия и преди датата, на която се твърди, че е
настъпил материално правният ефект на прихващането/.
Следователно, процесното вземане не е
погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ответника против ищеца, а на
общо основание се дължи. Акцесорното вземане също е доказано по основание и
размер съобразно възприетото от съда заключение на ССчЕ и падежната дата на
фактурата, считано от когато се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва /няма спор, че страните са в трайни търговски отношения, поради
което изпращането на покана не е необходимо, за да настъпи изискуемостта на
главното вземане, нито изрично уведомяване за банкова сметка на кредитора/.
Ето защо исковете са основателни и
ще се уважат.
Доколкото за разглеждането им не е
внесена предварително държавна такса – като искове за попълване масата на
несъстоятелността, дължимата ДТ в размер на 4 % от цената на уважената
претенция следва да се възложи в тежест на ответника или сумата от
2 044.04 лв.
При този изход на спора и претенцията за това
на ищеца се дължат разноските по делото, които се установяват в размер на 100
лв – за депозит за вещо лице.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА КАРЛОВОГАЗ
ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карлово ул.
Свежен № 14 да заплати на “СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Петрич, Шосето за София,
Оранжерии Петрич, понастоящем обявено в несъстоятелност и представлявано от А.И.Т.
– синдик, сумата от 49 689,53 лв., представляваща неплатена цена за продаден
природен газ по фактура № ********** от 31.10.2018г. на обща стойност
49 689.53 лв. с ДДС и дата на плащане 31.10.2018г, както и сумата от 1421,38 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.11.2018г. до 11.02.2019г. вкл. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2019г, до
окончателното плащане, както и
сумата от 100 лв – разноски по делото.
ОСЪЖДА КАРЛОВОГАЗ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Карлово
ул. Свежен № 14 да
заплати по сметка на Окръжен съд - Пловдив, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата 2 044.04 лв. –
държавна такса за производството по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: