№ 749
гр. Плевен, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430106912 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 33838/11.12.2023
г. на Г. М. И., ЕГН **********, чрез адв. П. от АК Плевен, срещу „***“
ЕООД, ЕИК ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 8893,91 лв., представляваща незаплатени трудови възнаграждение за
периода от 07.2023 г. до 10.2023 г. включително; сумата от 1356,50,
представляваща неизплатен платен годишен отпуск за 8 дни през 2023 г.; и
сумата от 3579,63 лв., обезщетение в размер на 1 брутна заплата за оставяне
без работа за един месец, в резултат на прекратяване на трудовия договор,
ведно със законните лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът основава претенциите си на твърденията, че между него и
ответникът е съществувало трудово правоотношение, възникнало на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, по слата на сключен
трудов договор от 06.12.2021 г. Местоработата на ищеца е била в гр. Плевен,
а заеманата от него длъжност - „****“. Трудовото възнаграждение е следвало
да бъде изплащано до края на следващия месец. Първоначално уговореното
основно трудово възнаграждение било в размер на 1804,17 лв., а в
последствие със споразумение от 01.01.2023 г. е уговорено на 2690,12 лв. и
със споразумение от 01.07.2023 г. е отново увеличено на 3558,28 лв.
На 20.09.2023 г. ищецът получил едномесечно предизвестие от ответника
за прекратяване на трудовия договор и със Заповед № 17/21.10.2023 г.
трудовото правоотношение между тях е прекратено, на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ. Заповедта му е връчена чрез куриерска услуга на „***“. Ищецът
твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът не е
изплатил трудово възнаграждение в общ размер на 10 250,40 лв. / за месец
1
юли, август, септември и октомври на 2023 г./ Този размер бил посочен и в
заповедта за прекратяване на трудовия договор, поради което счита, че това е
признание за дължимостта на сумите за възнаграждение. Ищецът счита, че на
основание чл. 224, ал .1 от КТ ответникът му дължи и сумата от 1507,22 лв.,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни, които
също не са платени, а са признати със заповедта. На следващо място счита, че
му се дължи и обезщетение в размер на една брутна заплата за оставяне без
работа поради намаляване на обема на работа.
Ищецът твърди, че е опитал да получи полагащите му се възнаграждение
и обезщетения, но ответникът не е изплатил същите до момента, поради което
за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителни искове. Счита,
че същите са доказани по основание и размер и иска от съда да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. П.-Пеева от БАК, с който счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Не оспорва твърдението, че страните са били обвързани от
трудов договор№9/06.12.2021 г., като ищецът заемал длъжност „***“, при
първоначално основно възнаграждение 1804,17 лв., което е увеличено
последователно два пъти на 2690,12 лв. и на 3558,28 лв. Не оспорва
твърдението, че на 20.09.2023 г. е връчил едномесечно предизвестие за
прекратяване на договора, както и че договорът е прекратен със заповед №
17/21.10.2023 г. Признава, че на ищецът се дължат сумите, посочени в
горната заповед, общо в размер на 10 250,40 лв., но в същата е включено и
претендираното обезщетение за неизползван отпуск в размер на 8 дни.
Ответникът сочи, че дължимите суми са, както следва: 1400 лв. за 07.2023г.;
2800 лв. за 08.2023 г.; 2800 лв. за 09.2023 г.; 1893,90 лв. за 10.2023 г. и
1356,50 лв. обезщетение за неизползван отпуск. По отношения на иска по чл.
221, ал .1 от КТ ответникът счита, че е неоснователен, тъй като ищецът не го е
уведомил за оставянето му без работа в посочения период и не е представил
доказателства за това.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, счита предявените искове за
основателно, като е направил и изменение на техния размер на основание чл.
214 от ГПК.
В с. з. ответникът не се явява, но чрез процесуалния си представил е
подал писмено становище, с което сочи, че няма поддържа отговора, няма
възражения по доклада и въпроси към ССЕ. Релевира възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение. Оспорва исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства и
заключение, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното
от фактическа страна:
Не е спорно, а и от представените писмени документи се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от
трудов договор № 9/06.12.2021 г., по силата на който ищецът е заемал
длъжност „***(front-end developer)“, с месторабота в гр. Плевен, при 8-часово
работно време. Съгласно т. 3 трудовия договорът е безсрочен, но се сключва
2
със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Основното
възнаграждение на ищеца е в размер на 1804,17 лв., и основен годишен
отпуск от 20 работни дни.
Между страните не е спорно, че брутното трудово възнаграждение е
увеличено от 1804,17 лв. на 2690,12 лв. със споразумение от 01.01.2023 г., и в
последствие на 3558,28 лв. със споразумение от 01.07.2023 г. Не е спорно че
ответникът дължи следните суми на ищеца: 1400 лв. брутно трудово
възнаграждение за 07.2023 г., 2800 лв. за 08.2023г., 2800 лв. за 09.2023.,
1893,90 лв. за 10.2023 г. и 1356 лв. обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 8 дни.
Не е спорно, а и от представеното предизвестие №9/01.07.2023 г. се
установява, че то е връчено на ищеца на 20.09.2023 г. от работодателя за
прекратяване на описания горе трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ, считано от 21.10.2023 г.
На 26.10.2023 г. е връчен препис от заповед № 17/21.10.2023 г. на ищеца
за прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, и
дължими суми, както следва: 1507,22 лв. обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 8 дни; дължими възнаграждения през 2023 г.: м. юли–
1400 лв., за м. Август-2800 лв., за м. септември – 2800 лв., за м. октомври –
3250.40 лв. или общо неизплатени възнаграждение в размер на 10 250.40 лв.
Със съобщение от 28.11.2023 г. Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Бургас уведомила ищеца във връзка с неговия сигнал от 24.10.2024 г. за
незаплатени възнаграждения от ответното дружество, че е извършена
проверка и са приложени принудителни административни мерки спрямо
работодателя, но не са представени доказателства за заплащане на дължимите
трудови възнаграждения.
От служебно изисканата справка от НАП се установява, че последният
сключен трудов договор на ищеца е на 06.12.2021г. с ответното дружество и
същият е прекратен на 21.102.2023 г.
Видно от служебна бележка с изх. №60-04-11-9059/17.04.2024 г. на
Агенция по заетостта, е че , Г. М. И., е регистриран като търсещо работа лица
по постоянен адрес в гр. Плевен в дирекция „Бюро по труда“, като от
26.10.2023 г. е безработен.
От заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза се
установява, че неизплатените нетни трудови възнаграждение на ищеца за
периода от 07.2023 г. до 10.2023 г. са както следва: 1400 лв. за 07.2023 г.,
2800 лв. за 08.2023 г., 2800 лв. за 09.2023 г., и 1893,91 лв. за 10.2023 г. За така
посочения период са начислени трудови възнаграждение в съответствие с
работните дни на ищеца – общо в размер на 13179,55 лв., като след удържане
на задължителни осигурителни вноски по КСО,ЗОО, ДДФЛ и частично
заплатена сума за 07.2023 г. в размер на 1400 лв., неизплатената част за
трудови възнаграждение за посочените горе месеци е в общ размер на 8893,91
лв.
Вещото лице е констатирало, че в платежната ведомост на ответното
дружество за октомври 2023 г. е начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от
3
КТ за 8 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер
на 1507,22 лв. След приспадане на ДОД по ЗДДФЛ, чистата стойност на
обезщетение възлиза в размер на 1356,50 лв. Брутното трудово
възнаграждение на ищеца по трудовия договор се формирало от основа
заплата – 3558.28 лв. и клас прослужено време 0,6%-21,35 лв., за месеца
предхождащ, в който е възникнало основание за съответното обезщетение.
В с. з. вещото лице поддържа изготвеното заключение и пояснява, че в
заповедта сумите са посочени общо и подвеждащо от което следвало и
разминаването. Дължимите суми за възнаграждение и обезщетение за месец
октомври са отделени, като дължимото възнаграждение е 2440,66 лв., а
обезщетението е 1507,22 лв. Тези факти следвали от счетоводството на
ответника.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключение на ССЕ. Съдът дава пълна
вяра на събраните писмени доказателствени средства, доколкото същите са
неоспорени от страните, и се ползват с придадените им по чл. 178 и чл. 179 от
ГПК доказателствена стойност и сила. Не са налице данни, които да внесат
съмнение в тяхната достоверност.
Съдът дава пълна вяра на заключението на приетата ССЕ, тъй като е
изготвено от компетентно вещо лице, и същото е пълно, обективно и
обосновано.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 222, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ,
които са процесуално допустими.
Всеки един от осъдителните искове се основава на безспорните факти, че
страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение в периода
от 06.12.2021 г. до 21.10.2023 г., когато е прекратено със заповед №
17/21.10.2023 г. поради намаляване на обема на работа – основание по чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ. В приложение на установената от чл.8 ал.2 КТ презумпция и
при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за
същия период работникът е изпълнявал добросъвестно трудовите си
задължения, включително задължението си да престира работна сила.
Следователно за същия период за работодателя са възникнали задълженията
по чл.128, т.1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за
извършената работа. Безспорно се установява, че това насрещно задължение
на работодателя в периода от 07.2023 г. до 10.2023 г., а и до настоящия
момент, да заплати трудово възнаграждение на ищеца, е неизпълнено. Този
факт безспорно следва от признанието на ответника в отговора на исковата
молба, че дължи следните трудови възнаграждение: 1400 лв. за 07.2023г.;
2800 лв. за 08.2023 г.; 2800 лв. за 09.2023 г.; 1893,90 лв. за 10.2023 г. Този
извод се подкрепя и от представените писмени документи и заключение на
ССЕ. Тежестта да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение носи работодателят, но от негова страна
4
не бяха ангажирани доказателства за изплащане на претендираните суми.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск по чл.
128, т. 2 от КТ е доказан по основание и размер, тъй като са налице всички
елементи от фактическия състав- точно изпълнение на трудовите задължения
на служителя, изискуемост на задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, установен размер на възнагражденията и липсва на плащане
от страна на работодателя. Дължимото нетно трудово възнаграждение за
периода от 07.2023 г. до 10.2023 г. е в размер на 8893,91 лв., до който размер
е предявен осъдителния иск, поради което същия следва да бъде изцяло
уважен.
Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителя има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по
давност. Безспорно е в случая, че трудовото правоотношение е прекратено
чрез предизвестие от страна на работодателя, както и че е начислено
обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 1356,50
лв. Работодателят също така е признал дължимост и на това вземане с
отговора на исковата молба. Не се установява същото да е заплатено от
негова страна, поради което предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ е доказан
по основание и размер, и следва да бъде изцяло уважен за сумата от 1356,50
лв.
По отношения на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 222,
ал. 1 от КТ, спорно е между страните дали ищецът е останал без работа
поради прекратяване на трудовия договор. Съгласно една от алтернативните
хипотези на чл. 222, ал. 1 от КТ при намаляване обема на работа, работникът
или служителя има право на обезщетение от работодателя. То е в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа, но за не повече от 1 месец. Настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички елементи от посочения фактически състав на чл. 222, ал. 1 от
КТ, тъй като ищецът е останал без работа за повече от 1 месец поради
намаляване обема на работа. Отрицателния факт на оставяне без работа се
установява безспорно от събраните писмени доказателствени средства –
справка от НАП и служебна бележка от Агенция по заетостта, от които се
установява, че след 21.10.2023 г. ищецът е останал без работа за повече от
един месец. Трудовия договор между страните е прекратен „поради
намаляване обема на работа“ и доколкото това основание не е спорно между
тях, то осъществява именно последния положителен факт от фактическия
състав на 222, ал. 1 от КТ. Не се установява ищецът да е постъпил на работа,
нито пък ответникът да е заплатил такова обезщетение. Безспорно от
заключението на вещото лице е, че размерът на брутното трудово
възнаграждение за последния напълно отработен месец, преди прекратяване
на договора, е в размер на 3579,63 лв. Ето защо, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск по чл. 222, ал. 1 от КТ е изцяло основателен, тъй като е
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва понесе сторените от ищеца съдебни разноски, а на основание чл. 78,
5
ал. 6 от ГПК да заплати държавна такса и разноски за предявените искове по
сметката на съда. Претендираните от ищеца разноски в размер на 1600,00 лв.
са доказани по основание и размер с оглед представения списък по чл. 80 от
ГПК и договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че са
заплатени в брой. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение с оглед
общия материален интерес и чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ, е под минимума от
1644,70 лв. Същевременно то напълно съответства на общия материален
интерес по делото, предоставената правна услуга и правна и фактическа
сложност на делото. Дължимата от ответното дружество държавна такса
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 72, ал .2 от ГПК за всеки един от
предявените искове, е в общ размер на 553,20 лв., както и 330 лв.,
възнаграждение за вещо лице.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** представлявано от управител
М.П.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, на основание чл. 128 т.2 КТ сумата в общ размер от 8893,91 лв. /осем
хиляди осем стотин деветдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща дължими от ответника нетни трудови възнаграждения за
месеците юли, август, септември, октомври 2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-11.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** представлявано от управител
М.П.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, сумата от 3579,63 лв. /три хиляди пет
стотин седемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение за оставяне без
работа за един месец, поради прекратяване на трудовия договор от
работодателя поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-11.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** представлявано от управител
М.П.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата от 1356,50 лв. / хиляда триста
петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни до прекратяване на
трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба-11.12.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** представлявано от управител
М.П.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*** , на основание чл. 78 ал.1 ГПК сумата в размер на 1600,00 лв.,
6
представляваща сторените от ищеца съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. *** представлявано от управител
М.П.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд Плевен сумата в размер на 883,20 лв.
представляваща държавна такса за уважените обективно съединени искове и
възнаграждение за вещо.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово
възнаграждение и обезщетение за оставяне без работа.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7