Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150
гр.
Горна Оряховица, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2148 по описа на ГОРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Престиж-96“АД гр. В. Търново твърди, че с
ответника били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което
последният заемал при ищеца длъжността „работник сладкарско производство“.
Трудовото правоотношение с ответника било прекратено по негова молба на
основание чл. 326, ал. 1 КТ при неспазен срок на предизвестието от 1
месец, предвид на което за ищеца възникнало правото на обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за сумата 647,77 лева и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 69,46
лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 11.08.2017 г. до 16.08.2018
г. Ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, за което по ч.гр.д. №
1664/2018 г. на 20.08.2018 г. била издадена заповед по чл. 410 ГПК.
Ответникът не бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 ГПК ищецът моли съдът да признае
горните вземания за установени. Претендира законна лихва от 25.10.2018 г. до
окончателното погасяване на вземането и разноски.
Ответникът Х.М.К. ***. Оряховица, чрез назначения му
особен представител е взел становище за неоснователност на исковете. Направил е
възражение за размера и начина на изчисление на сумата, която е дължима за
обезщетение за неспазено предизвестие. Възразява и срещу периода на дължимата
мораторна лихва, като счита, че същият започва да тече от датата на получаване
на поканата за доброволно изпълнение – 09.10.2017 г., а не от посочената в
исковата молба дата-11.08.2017 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220,
ал. 1 КТ:
Страните по делото не спорят и от представените по
делото писмени доказателства – трудов договор № 197/28.10.2016 г. и
допълнителни споразумения към същия се установява, че са били обвързани от
валидно трудово правоотношение, в рамките на което ответникът заемал при ищеца
длъжността "работник сладкарско производство". Видно от съдържанието
на трудовия договор – т. 10, страните предвидили, че срокът за предизвестие при
прекратяване на трудовия договор се определя на 30 календарни дни и е еднакъв
за двете страни.
С писмена молба, депозирана пред работодателя с вх. №
135-ЧР/11.08.2017 г., неоспорена от страните, ответникът Х.М.К. поискал да бъде
освободен от работа, а трудовият му договор прекратен, считано от същия ден –
11.08.2017 г. По делото е представена и заповед № 171/11.08.2017 г., издадена
от изпълнителния директор на ищцовото дружество, с която трудовото
правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ считано от 11.08.2017 г.
С нормата на чл. 326, ал. 1 КТ законодателят
е предвидил потестативното право на работника едностранно да прекрати трудовото
правоотношение, без значение на мотива за същото, като отправи писмено
предизвестие до работодателя. Същото ответникът е направил с молбата си от
11.08.2017 г., неоспорена от страните по делото. Преобразувателният ефект на
писменото изявление на ищеца настъпил на 11.08.2017 г. на основание чл.
335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие, от която дата и
трудовото правоотношение между страните било прекратено.
Законът в нормата на чл. 326, ал. 1 КТ установява форма на изявлението на работника или служителя за
предизвестие, а именно писмена такава.
При неизпълнение задължението на някоя от страните да
спази срока на предизвестието и прекрати договора без предизвестие, на
основание чл. 220, ал. 1 КТ, прекратилата договора страна дължи на
насрещната обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок.
Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ,
във вр. чл. 228, ал. 1 КТ следва да се определи на базата на брутното
трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за последния
отработен месец преди възникването на основанието за плащане на обезщетението.
Това е възнаграждението за месеца, през който работникът или служителят е
положил труд през всички работни дни на месеца. От приложените по делото фишове
за заплати, неоспорени от страните, се установява, че последният месец, през
който ответникът е положил труд, е месец юли 2017 г. – 3 дни. За сравнение – за
м. август 2017 г. няма отработени дни.
По горните мотиви база за определяне на обезщетението
по чл. 220, ал. 2 КТ е дължимото брутно трудово възнаграждение /БТВ/
на ищеца за месец юли 2017 г. До този извод е достигнало и вещото лице по
изслушаната по делото ССчЕ. Размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 КТ съгласно изслушаното по делото
заключение на ССчЕ възлиза на сумата 784,95 лева. Съдът намира, че заключението
по назначената ССчЕ е неправилно, т.к. вещото лице е включило добавка към
обезщетението, формираща перо по заплатата на ответника – „бонус“. Добавката „бонус“ не следва да формира
дължимото обезщетение по следните съображения. Законодателят е дал легална
дефиниция на понятието БТВ в чл. 17 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. В брутното възнаграждение за определяне на обезщетенията
по чл. 228 КТ се включват основаната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения
определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер, допълнително трудово възнаграждение или вътрешно заместване по чл.
259 от КТ. Допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от
отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството
на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 от
Наредбата. Поради това целевите награди и премиите, предназначени да стимулират
трудовото участие и да възнаградят висок трудов резултат не спадат към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и не са елемент от
брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 17 от Наредбата. В този
смисъл са : решение № 847 по гр. д. № 1558/2009 г., решение № 55 по гр. д. №
4256/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и др. Ето защо
съдът счита, че са опровергани констатациите на вещото лице и твърдението на
ищеца, поради което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
преизчислен, като от общият размер на основната заплата в размер на 56,32 лв.
на ден за 20, 57 отработени часа следва да се извади добавката с непостоянен
характер - т.нар. „бонус“ от 39,79 лв.,
или сумата от 56,32 лв. следва да се раздели на отработените часове 20,57, като
полученото число да се умножи по 168 часа, каквато е нормата за отработени
часове за месеца. При изчисление се получава, че дължимото обезщетение за
неспазено предизвестие е в размер на 459, 98 лв. На ответника е удържана сумата
от 110, 18 лв. от дължимото възнаграждение за м. август 2017 г., която сума
следва да се приспадне от сумата за дължимо обезщетение, поради което искът се
явява основателен и доказан до сумата 349,80 лв., до която следва да бъде
уважен предявеният иск, а за горницата до 674,77 лв. следва да се отхвърли като
недоказан.
По направеното възражение за прихващане за дължимите
от ищеца суми за незаплатено обезщетение по чл. 224 КТ – неизползван платен
годишен отпуск, съдът намира, че е неоснователно, т.к. не се събраха
доказателства ответникът да е имал неизползван платен годишен отпуск. По
отношения на възраженията, че ответникът имал 3 часа повече отработено време
вместо 20 часа и 57 мин - 24 часа, съдът намира за неотносимо към предмета на
делото.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг в размер на 349,80
лв., поради което следва да се начисли и акцесорната претенция за законна
лихва, която за периода 09. 10. 2017 г. /датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение стр. 13-14/ до 20.08.2018 г. възлиза на 30,69 лв., като
за остатъка до целия предявен размер от 69, 46 лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в размер на 25 лева – заплатена
държавна такса, 150 лева за експертиза и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 300 лв.
разноски депозит за назначения на ответника особен представител, или общо 575
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да му бъдат
присъдени съразмерно в размер на 305,04 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. №
4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 13,26 лева - разноски, сторени
в производството по ч.гр.д. № 1664/2018 г. по описа на ГОРС.
Мотивиран от горното, Горнооряховски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, че Х.М.К., ЕГН ********** ***.
Оряховица дължи на „Престиж-96“ АД, ЕИК ********* сумата от 349,80 лева,
представляваща обезщетението за неспазен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва считано от 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 30,69 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 349,80 лв. за периода 09.10.2017 г. – 20.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 220, ал.1 КТ до пълния
предявен размер от 674,77 лв. като недоказан, както и иска по чл. 86 ЗЗД за периода от 11.08.2017 г. до 08.10.2017 г. и до
целия предявен размер от 69,46 лв., за
които по ч.гр.д. № 1664/2018 г. по описа на ГОРС на 20.08.2018 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.М.К.,
ЕГН ********** ***. Оряховица да заплати на „Престиж-96“ АД, ЕИК *********,
сумата 305,04 лева – разноски в производството по чл. 422 ГПК сторени пред
ГОРС, и сумата 13,26 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 1664/2018 г.
по описа на ГОРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението, препис
от същото да се приложи по частно гражданско дело №1664/2018г. по описа на
ГОРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: