№ 1638
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Снаби Транс“ ЕООД, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр.с
чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на „Снаби Транс“ ЕООД,
ЕИК ***, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от
Закона за движението по пътищата.
С жалбата и в допълнителни писмени бележки се навеждат
съображения за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш.
Моли се същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесният електронен
фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
При изпращането на преписката, от административнонаказващият
орган е била изпратена разписка за връчването на електронния фиш, видно от
1
която електронният фиш е бил връчен на 01.03.2022г. Жалбата е подадена на
10.03.2022г., поради което и същата се явява подадена в преклузивния 14-
дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Пътно превозно средство – товарен автомобил МАН ТГА с
регистрационен номер ****, било собственост на жалбоподателя „Снаби
Транс“ ЕООД. Същото ППС с регистрационен номер **** било с технически
допустима максимална маса 18 000кг. и брой на осите – 2, от екологична
категория ЕВРО 5, без ремарке. На 07.12.2020г., в 14:16 часа, в община
Родопи, на път А-1, км 107+663, с посока – нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20211, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, било установено движение на пътно превозно средство –
товарен автомобил МАН ТГА с регистрационен номер ****. За описаното
ППС с регистрационен номер **** нямало заплатена нито валидна
маршрутна карта, нито валидна тол декларация за преминаването. За същото
Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било
посочено – няма маршрутна карта или бордово устройство.
В хода на производството не се установи жалбоподателят да е имал
сключен договор с „Ай Джи Инженеринг“ ООД, като не се твърди и да е
имало сключен договор с друго дружество за отчитане и заплащане на тол
такси.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на представените по делото писмени доказателства. От
приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се
установява, че пътно превозно средство – товарен автомобил МАН ТГА с
2
регистрационен номер **** е собственост на жалбоподателя „Снаби Транс“
ЕООД, ЕИК ***, с брой оси – 2, като технически допустимата маса на
същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 18000 кг.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се изяснява, че
пътно превозно средство – товарен автомобил МАН ТГА с регистрационен
номер ****, на 07.12.2020г., в 14:16 часа, е преминало през км 107+663 по път
А-1, с посока – нарастващ километраж, като движението на същото ППС е
било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20211, намиращо
се на същото място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този
регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че не е
било в състав, като от статичното изображение е видно, че ППС-то е било с 2
оси. Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2
от ЗДвП представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата.
На следващо място, доколкото в доклада било отразено нарушение, а
именно, че преминалото ППС нямало заплатена нито валидна маршрутна
карта, нито валидна тол декларация за преминаването, била извършена
проверка в електронната система, от която проверка, инкорпорпирана в
Становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, се установило, че за датата за ППС няма получени тол
декларации, нито получени маршрутни карти за ППС-то, като не е имало и
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено
нарушението.
На основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, отразените в справката от
електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие
на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има
доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде
доказано противното. В случая жалбоподателят твърди, че е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимата такса чрез друго дружество „Ай
3
Джи Инженеринг“ ООД, с което имал сключен договор, но твърдението му в
хода на процеса остана недоказано. В хода на съдебното следствие съдът е
предоставил възможност на жалбоподателя да представи договор с
дружеството, установяващ твърдението му, че такъв е бил сключен,
респективно че е била заплатена дължимата такса. От жалбоподателя е
постъпило писмо, в което е посочено, че не притежава екземпляр от договора,
поради което се е обърнал с молба към съда да изиска същия от дружеството.
Видно от писмо вх. № 52186/27.06.2022г. от „Ай Джи Инженеринг“ ООД,
към посочената дата – 07.12.2020г., „Снаби Транс“ ЕООД не е имал сключен
договор за автоматично плащане на тол такси с GPS тракер с „Ай Джи
Инженеринг“ ООД. С оглед на изложеното, твърдението на жалбоподателя
остана недоказано в процеса, поради което и с оглед липсата на предоставени
каквито и да е доказателства за платени такси за извършеното движение на
ППС с рег. № **** за дата 07.12.2020г. за процесния участък, презумпцията
на 189е, ал. 9 от ЗДвП не беше оборена.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното
превозно средство, посочен е собственикът на същото – жалбоподателят
„Снаби Транс“ ЕООД, ЕИК ***, описано е нарушението – движение на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл.102, ал.2 от Закона
за движението по пътищата.
Обвинението е пълно и ясно описано, като още разяснена е и
възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност, като предвиденият в ЕФ размер
на тази компенсаторна такса е съответстващ на предвидения в чл. 28, ал. 1,
пр. 2 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн.,
4
ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г. за ППС – товарен
автомобил над 12 тона с 2 оси – 450 лв. Указано е, че с плащането на
компенсаторна такса в предвидения срок, електронният фиш ще бъде
анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за
изпълнено. Посочен е и срокът и начините за доброволното й заплащане
– четиринадесетдневен срок по указаната банкова сметка, като липсват
твърдения тази такса да е била заплатена от жалбоподателя. Тоест от
административно-наказващия орган е предоставена възможност преди
предприемането на принудителни мерки да се заплати предвидената съгласно
националното законодателство компенсаторна такса, което няма данни да е
било сторено от жалбоподателя в дадения законов срок.
При така приетото от фактическа страна, се установява, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за
движението по пътищата. Субект на задължението по нормата поначало се
явява собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в
свидетелството за регистрация, каквато не е настоящата хипотеза, доколкото
жалбоподателят се явява именно собственик на пътното превозно средство.
Жалбоподателят е имал задължението да не допусне движение на ППС-
то в обхвата на платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10,
ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
В случая не е била заплатена каквато и да е такса за преминаването на ППС-
то.
Ирелевантно се явява обстоятелството каква е била цялата дестинация
на извършения превоз на същия ден, още повече че не е изключено за някой
от сегментите да е била заплатена тол такса, респ. да е била закупена
маршрутна карта за тези участъци, включително от трето лице. От значение е
преминаването на ППС през съответен сегмент, без да са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса за този сегмент, каквото в случая безспорно се установява,
като в тази връзка следва да се посочи и че съгласно представения от
жалбоподателя пътен лист (л. 17 и л. 18 от съдебното производство), ППС се
е движило от гр. София до гр. Пловдив за времето 11,30ч.-14,48ч., като
установеното нарушение в 14,16ч. попада в този часови интервал.
5
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в
чл.34, ал.1, бук.„В“ от ЗАНН, доколкото същият е връчен повече от година
след извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания,
дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, електронният фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш,
която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено
правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство,
то електронният фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е
отчело нарушението, а именно – на датата на нарушението. Сроковете по
чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими, доколкото същите визират срок за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, и не са
приложими за електронни фишове. В тази насока е и практиката на
съдилищата в цялата държава - Решение № 515 от 20.04.2022 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 205/2022 г. – „ЕФ се издава по образец и няма
реквизит дата на съставяне, нито са приложими сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, отнасящи се за съставянето на актове за установяване на
административни нарушения и издаване на НП.“; Решение № 73 от
18.03.2022 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 12/2022 г.-
„връчването му след повече от една години от датата на извършване на
нарушението, не може да има за последица процесуална
незаконосъобразност на електронния фиш“ и др. В случая не се установява и
да е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 от НК
преследвателна давност.
На следващо място, неоснователно се явява възражението, че
нарушението се установява от технически уред, който не е преминал
техническа проверка. В случая заснемането е извършено с камера, която не
попада в обхвата на Закона за измерванията, доколкото същата не измерва
каквато и да е величина, поради което и не е включена в приложното поле на
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
6
контрол, за разлика например от скоростомерите, чрез които се отчита
скоростта на заснетите автомобили. В тази връзка следва да се посочи, че
законодателят прави разграничение между понятието „автоматизирано
техническо средство или система“ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (чиято дефиниция
е дадена в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП), и „електронна система“ по чл. 167, ал. 3
от ЗДвП (чиято дефиниция е дадена в чл. 10, ал. 1 от Наредба за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние), като по отношение на електронната система,
отчитаща заплащането на тол такси, не се прилагат изискванията на АТСС по
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Правилно е приложена и санкционната норма, като съгласно чл.187а,
ал.2, т.3, във вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП, за констатираното нарушение е
предвидено наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В тази
връзка видно е от нормата, че наказуемо би било деянието както когато не е
заплатена изобщо дължимата такса, какъвто е настоящият случай, така и
когато същата е само частично заплатена.
С оглед на изложеното, електронният фиш се явява законосъобразен и
правилен, поради което същият следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр.с чл.179, ал.3б от Закона за движението по
7
пътищата на „Снаби Транс“ ЕООД, ЕИК ***, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА „Снаби Транс“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски в
производството пред РС-Пловдив в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8