Решение по дело №693/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 550
Дата: 1 ноември 2021 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20217170700693
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р E Ш Е Н И Е

№ 550

гр.Плевен, 01.11.2021 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:                                          Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 693 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 337 от 12.07.2021 г., постановено по анд № 1046/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-0048872 от 10.05.2021 г. на Директор на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.222 ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП, за това, че по повод постъпила в КЗП – Плевен жалба относно предявени три рекламации за мобилен телефон в рамките на три месеца от покупката с един и същ проблем, който не е отстранен, като потребителят желае да му бъде заменен апарата с нов и изпращане на покана до търговеца да представи подробно описани в НП документи, е установено, че извършен ремонт на апарата не е отразен в гаранционната карта.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, чрез адвокат А.С. ***, която счита, че същото съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното НП, поради което е издадено в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необосновано. Според касатора съдебното решение не съдържа обосновани изводи и не почива на проверени факти и събрани доказателства. Счита, че предоставените в хода на съдебното следствие доказателства не са кредитирани по никакъв начин, а напълно голословно и при липса на категорична доказаност е заявено наличие на нарушение от страна на БТК, както и че приетото за установено от наказващия орган не съответства на фактите, поради което счита, че деянието, за което БТК е санкционирано, е несъставомерно на посоченото основание. Навежда доводи, че  районният съд не е взел под внимание фактът, че нарушението е извършено повече от 1 година от издаването на НП  и допуснатото поради това нарушение на чл. 34, ал.1 ЗАНН. Смчита, че не е налице извършено нарушение. Твърди, че при всички предявени рекламации апаратът е приведен в първоначално състояние с последната налична версия на операционната система и преминава успешно функционален тест. Сочи, че от страна на Виваком са спазени всички нормативни изисквания - стоката, предмет на рекламация, е приета и предадена за становище към оторизиран сервиз, след получаване на становище потребителят е уведомен в рамките на законовия срок, извършеният ремонт е вписан в сервизната карта. Твърди, че в наказателното постановление няма данни, нито са посочени доказателства, че БТК не е отразило ремонта в гаранционната карта. Посочва, че от страна на БТК са предприети действия за изпълнение на законовите задължения и след като апаратът е бил ремонтиран, това е отразено в гаранционната карта, като на практика е отразен ремонт, извършен от оторизирания сервиз, за което свидетелства печат на същия. Твърди, че апаратът е постъпвал няколко пъти в рамките на изключително кратък срок от време в сервиза, но е извършена само една подмяна на платка, като при следващите прегледи на устройството не са открити дефекти, а единственият ремонт, извършен по въпросното устройство, е отразен в гаранционната карта, като са посочени дати, описание на ремонта, подпис и печат. Твърди също, че датата, посочена в сервизната карта, е последната, на която на практика е приключила работата с апарата, като безспорен факт е отразяването на ремонта в сервизната карта, видно от приложен към жалбата документ. Счита, че при издаване на НП АНО не е изложил обстоятелства, които да доказват извършено нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП и в тази връзка и на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващия орган е бил длъжен да оцени представените доказателства от страните в тяхната съвкупност и при наличие на спорни въпроси и обстоятелства да проведе разследване за изясняването им и едва след това да направи извод дали е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева в полза на БТК.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът, Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, е депозирал по делото писмено становище чрез юрисконсулт В.Б., в което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводите, наведени от страните и се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че нарушението не съставлява маловажно такова. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора. В случай на отхвърляне на жалбата претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.11.2020 г. в КЗП-Плевен е постъпила жалба с вх.№ Р- 03-1412, относно предявени три рекламации за мобилен телефон „XIAOMI REDMI 9А“ в рамките на 3 месеца от покупката с един и същ проблем, който не е отстранен. Апаратът е бил закупен на 11.08.2020г. Рекламациите били предявени на 6.11.20 г., на 16.11.20 г. и на 20.11.20 г. в офис на „Виваком“ в гр. Плевен, бул. „Данаил Попов“ № 13, като потребителят е пожелал да му бъде заменен апаратът с нов. На 24.11.2020 г. била изпратена покана до търговеца с изх.№ Р-03-1412 да представи на 15.12.2020 г. в офис №13 на КЗП, находящ се в гр. Плевен, на ул. „Д. Константинов“ № 27, следните документи: становище по жалбата; копия на всички договори, сключени с жалбоподателя; документи за всички рекламации и извършени ремонти; копие на гаранционната карта на жалбоподателя; Акт за удовлетворяване на рекламация. Контролните органи установили от представените с Писмо с изх.№ Р- 03-1412/09.12.2020 г. копие на гаранционната карта на потребителя, заедно с други документи, че било отразено постъпване на апарат „XIAOMI REDMI 9А“ с 1MEI 86234044658970 за втора рекламация на 17.11.2020 г. За извършения ремонт на 10.11 2020г. с протокол към сервизна поръчка № **********/10.11.20 г. по рекламация № **********/06.11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959, длъжностните лица установили, че не бил отразен ремонтът в гаранционната карта, с което бил нарушен съставът на чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите. На 8.12.2020 г. до наказващия орган било получено становище по жалбата, 3 бр. сервизни протоколи и 2 бр. акт за удовлетворяване на рекламация. Документите били заведени с вх.№Р-03-1412/08.12.20г., но не било предоставено копие на гаранционната карта. В становището се сочило, че при първата рекламация с № **********/06.11.20 г. е бил извършен ремонт чрез смяна на основната платка, като новия IMEI е 867174056636959. Представен е протокол за извършен ремонт към сервизна поръчка № **********/10.11.2020 г. от „Сръчко сервиз“ ЕООД, като е била сменена основна платка. По останалите сервизни поръчки с № **********/16.11.20 г. и № **********/20.11.2020 г. не е бил установен проблем. С Писмо с изх.№ Р-03-1412/09.12.2020 г. било наредено на търговеца на 29.12.2020 г. да представи копие на гаранционната карта на потребителя, заедно с други документи. На 15.12.2020 г. било получено становище в офис на КЗП в гр. Плевен на ел. поща с вх. №Р-03-1412/15.12.2020 г., с приложено копие на гаранционната карта /сервизна карта/ и приемо- предавателен протокол от 11.08.2020 г. за апарат „XIAOMI REDMI 9А" с IMEI 86234044658970. В представената гаранционна карта било отразено постъпване на апарата по втората рекламация на 17. 11.2020 г. Извършеният ремонт на 10.11.2020 г. с протокол към сервизна поръчка № **********/10.11.20 г. по рекламация № **********/06 11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959, не бил отразен в гаранционната карта. Нарушен бил състава на чл.123, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели С. Н. и И. Б., чиито показания кредитирал с доверие като обективни и кореспондентни помежду си и и с останалите доказателства, както и от приобщените по делото писмени доказателства .

Съдът приел, че деянието е описано ясно в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление и му е дадена правилната правна квалификация. Наказващият орган е приложил законосъобразно санкционната норма на чл.222 от ЗЗП. Изложил съображения, че  стоката, предмет на рекламация - мобилен телефон, няколко  пъти е преминавала сервизно обслужване, а в съпътстващата я гаранционна карта не са отразени периодите й на престой в сервиз с оглед прибавяне на същия към гаранционния срок. Съдът приел, че задължаването на търговците да извършват отбелязване на извършените ремонти в гаранционната карта с цел прибавяне срока на ремонта към гаранционния срок, е предвидено в изпълнение на една от основните цели на закона, визирана в чл.1, ал.2, т.1 от ЗЗП, а именно правото на информация за стоките и услугите. Условията и срокът на гаранцията са включени в основната и задължителна информация, която търговецът е длъжен да предоставя на потребителя.

Съдът счел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че понеже апаратът е постъпвал на ремонт няколко пъти в рамките на „изключително кратък срок от време“ и само веднъж му е извършена „подмяна“, който ремонт бил отразен в сервизната карта, то не е налице нарушение. Фактът на неизвършване на ремонти, а на  преглед на апарата в част от случаите, без  да е констатиран дефект,  не  освобождава наказаното лице от задължението да отбележи всички постъпвания на апарата в сервиза. Ремонтът на стоката следва да се отрази в гаранционната карта, т.к срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. Изложил мотиви, че ЗЗП указва начина за отразяване на всяка, необходима на потребителя информация за стоката, в това число и информацията за удължаване срока на гаранцията, като неизвършването на отбелязване в гаранционната карта по подходящ и разбираем начин и в писмен вид, както изисква чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗЗП на обстоятелството по чл.123, ал.2 от същия закон, приел, че безспорно засяга интересите на потребителя, тъй като създава неяснота за продължителността на гаранционния срок на стоката. Дори и действията на жалбоподателя, да осигуряват изцяло изискването на чл.123, ал.1 от ЗЗП, както се твърди в жалбата, то за потребителя няма такава яснота, щом не е извършено необходимото отбелязване, според въззивния съд. Посочил още, че независимо от факта, че удължаването на гаранцията настъпва по силата на закона, това не освобождава търговеца да приведе документа в съответствие с изискването на чл.123, ал.2 от ЗЗП, защото липсата на отбелязване, т.е. на изрично вписване, че се удължава срокът на гаранцията, ограничава потребителя да разбере дали действително е бил удължен гаранционният срок и до коя дата е валидна гаранцията. В случая, чисто техническото изписване на данните в гаранционната карта може да бъде осъществявано и от сервизните органи, но именно на търговеца, като насрещна страна по договора за покупко-продажба на стока, е възложено задължението да следи за своевременното и пълно отразяване на данните, гарантиращи правата на купувача, сред които попадат и изброените в чл.123, ал.2 от ЗЗП такива.

Съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП , като приел за неоснователни възраженията, че е допуснато нарушение по чл 52 ал.4 и чл.57 ал 1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е посочена датата на извършване на нарушението – това е датата, на която е извършен ремонта-10.11.2020г. Правилно е посочено и мястото на извършване офис на „Виваком“ гр.Плевен,бул. „Д.Попов“ № 13 . Съдът счел,  че деянието не съставлява маловажен случай.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност  и доказаност на вмененото на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.1, изречение първо от АПК настоящата инстанция изцяло препраща към мотивите на въззивния съд.

Правилен е извода на съда, че при провеждане на административноказателното производство не са допуснати съществени нарушения, обосноваващи отмяна. Посочени са датата на извършване на нарушението – това е датата, на която е извършен ремонтът -10.11.2020г., когато същият е следвало да бъде отразен в гаранционната карта, както и  мястото на извършването му- в офис на „Виваком“ гр.Плевен, бул. „Д.Попов“ № 13. Противно на оплакванията в касационната жалба, съдът констатира, че са били спазени тримесечният срок от откриване на нарушителя и едногодишния от извършването му за ангажиране отговорността на БТК със съставяне на акт за нарушение, както и шестмесечният  срок за издаване на НП, поради което не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Правилна е преценката на въззивния съд, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед охраняваните обществени отношения и факта, че конкретното такова не се отличава от обичайните нарушения от вида си. Установява се още от доказателствата по делото, които въззивният съд коректно е анализирал, че апаратът е бил закупен на 11.08.2020г., като на същия са били предявени рекламации  на 6.11.20 г., на 16.11.20 г. и на 20.11.20 г. в офис на „Виваком“ в гр. Плевен, бул. „Данаил Попов“ № 13, като потребителят е пожелал да му бъде заменен апаратът с нов. На 10.11.2020 год. –още при първата рекламация, на апарата бил извършен ремонт. с протокол към сервизна поръчка № **********/10.11.20 г. по рекламация № **********/06.11.20 г. чрез смяна на основната платка IMEI 86234044658970 с нов IMEI 867174056636959. Този ремонт обаче, не е бил отразен в гаранционната карта на апарата и този факт се установява  от приложеното на  л.9 от въззивното дело копие на гаранционната карта. Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото нарушение по чл.123, ал.2 от ЗЗП, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски-до приключване на делото пред касационната инстанция, на КЗП, на основание  чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед изготвения от упълномощения от ответника юрисконсулт отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 337от 12.07.2021 г., постановено по анд № 1046/2021 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А. И. Д., да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите-София, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 50 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/                           ЧЛЕНОВЕ:  1. /П/

 

                                                                                

                                                                                         2. /П/