Р Е Ш Е Н И Е
№…………/11.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа т.д. № 1095 по описа за 2017 г и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба, синдиците на „КТБ“ АД (н.), твърдят,
че ответниците О.Н.Р., И.А.З., Г.П.Х. и А.П. като
администратори на банката по смисъла на §1, т. 2 от ПРЗ на ЗБН участвали в
сключването от името на банката на договор за банков кредит с „Т.П.Т." ЕАД
/н/ на 25.03.2014г., по силата на който на последното е отпуснат кредит в
размер на 6 млн. евро. Решението на УС на банката е подписано от ответниците, а договора е подписан от Г.Х. и А. П. в
качеството им на изпълнителни директори. Кредитът не е обслужват от
кредитополучателя и е обявен за предсрочно изискуем. Вземанията по договора за
кредит са станали несъбираеми, предвид обстоятелството, че длъжникът е изпаднал
в несъстоятелност. Спрямо него е открито производство по несъстоятелност, което
е спряно поради липса на имущество за покриване на разноските за него. Това е
причинило на банката вреда в размер на подлежащата за погасяване на кредита
суми за главница, лихви и обезщетения за неизпълнението му, която вреда е в
причинна връзка с поведението на ответниците.
Невъзможността да бъдат удовлетворени изискуемите вземания се дължала на
действията на ответниците, които са нарушили
задължения, вменени им от закона, от договорите за управление и от Правилника
за кредитната дейност на КТБ АД (н.) изразяващи се в следното: от
кредитоискателя не са представени необходимите документи, от които да се
установи финансовото му състояние и да се извърши анализ на кредитоспособността
му; липсват адекватни условия в решението на УС и договорни клаузи, гарантиращи
интересите на банката; нарушени са правилата за извършване на анализ на
рисковете от сключване на сделките; не е предвидено учредяване на обезпечения
преди усвояване на кредита; не са упражнили контрол по отношение на служителите
на банката във връзка с отпускането на кредита. Въз основа на изложеното се иска
осъждането на ответниците солидарно да заплатят
обезщетение в размер от 6 млн.евро, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г,
евентуално сумата се претендира разделно и по равно от всеки ответник.
Претендира разноски.
Ответникът О.Р. оспорва допустимостта на исковете като
твърди: че не е изразена воля за назначаване на синдиците на банката; че
решенията за назначаване на квесторите на КТБ АД /н/ са нищожни; че не е спазен
2- годишния срок за предявяване на иска; че с решение на ОСА е освободен от
отговорност към банката. Оспорва исковете и по същество като твърди: че няма
източник на солидарната отговорност; че не е имал преки задължения като ресорен
директор на Дирекция „бек офис", Дирекция „Сигурност", Управление
„Клиенти" и Дирекция „Проектно и инвестиционно финансиране". Твърди,
че кредитът е отпуснат при условие, че кредитополучателя учреди в полза на
банката обезпечение в размер на 150% от размера на кредита, като усвояването е
следвало да се извърши в срок до 30.09.2014г, след като се учредят надлежните
обезпечения.
Ответникът А.П., оспорва исковете с възражения, че: ответниците са действали при условията на обвързана
компетентност на база прието решение на УС за сключването на този кредит, при
наличие на който са били длъжни да го сключат; няма нито договорен, нито
законов или вътрешнобанков източник на задължения, който да задължава ответниците в съдържанието на договора да предвидят
задължение за поддържане на определени наличности от кредитополучателя по
банковите му сметки; не е отпуснат необезпечени кредит, а отлагане учредяването
на последните не съставлява нарушение на закона, договора за управление или
вътрешнобанков акт; невписването на залозите в ЦРОЗ не ги прави несъществуващи
или неучредени обезпечения, а има значение за противопоставимостта
им към трети лица; оспорва настъпването на вредата, тъй като кредитополучателя
разполага с имущество, с което да погаси задължението; не е налице
причинно-следствена връзка между поведението му и вредата, тъй като банката не
доказва своевременно предприемане на действия по обезпечаване на вземането или
предявяване на осъдителни искове за него, или предприемане на други действия за
защита интересите на банката, т.е. евентуалната вреда за банката е по причина
на бездействието на администраторите на банката след 20.06.2014 (т.е.
квесторите и синдиците); счита, че не се доказва и вината на ответника.
Ответникът Г.Х. оспорва иска при твърдения, че:
доколкото кредитът не е усвоен преди дата на вземане на решение на УС, липса противоправно поведение на ответниците;
както в решение на УС, така и в подписания договор е предвидено учредяване на
обезпечение в размер на 150% от размера на кредита, което да се извърши в срок
до 31.07.2014г, който срок изтича след отстраняването им от длъжност; че
отлагането на учредяването на договорените обезпечения не съставлява нарушение
на закона, договорни за управление или вътрешно банкови актове, отделно от това
за конкретния договор за кредит има учредено обезпечение; към м.06.2014г,
кредитополучателят притежава активи в размер на около 40млн.лева, в това число
28 млн. лева вземания от контрагенти и 12 млн.лева в недвижими имоти,
представляващи 120 дка в землището на град Пловдив; твърди, че след началната
дата на неплатежоспособността на кредитополучателя (14.11.2014г), изпълнителния
директор на последното, апортира в трето дружество „А.“
ООД активи на „ТПТ“ ЕАД /н/, спрямо които действия банката в лицето на
синдиците и синдика на дружеството-кредитополучател, не са предприети адекватни
действия за попълване на масата на несъстоятелността, т.е. тяхното поведение
изключва причинно-следствената връзка; кредитът е обявен за предсрочно изискуем
едва на 13.11.2014, т.е. 5 месеца след просрочването му, при бездействие на
квесторите на банката да обезпечат вземането й, а производството по
несъстоятелност е отпочнато с молба от 20.03.2015г,
което съставлява забава на синдиците, които бездействия и забавени действия
също прекъсват причинната връзка с поведението на ответниците.
Ответникът И.З. не депозира отговор.
Съдът, като осъди доводите на страните и събраните доказателства приема
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Според ответника О.Р., исковете са недопустими, тъй
като има взето решение на УС на банката за освобождаването му от отговорност
като администратор. Отговорността на ответниците по чл. 57, ал. 3 ЗБН цели защита на кредиторите
на несъстоятелността, защото полученото обезщетение ще послужи за удовлетворяването
има, а не такава на акционерите на дружеството. В този смисъл освобождаването
на членовете на УС от отговорност с решението на ОС на акционерите по чл. 221,
т. 10 ТЗ не рефлектира в правната сфера на кредиторите на несъстоятелността и
не може да обоснове недопустимост на исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН.
По искането за
спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Съдът не намира за изменени обстоятелствата, при които
е отказал спиране на производството на соченото основание. Вярно е, че евентуалното
погасяване на задължението по процесния договор за
кредит в хода на производството по несъстоятелност спрямо кредитополучателя
може да доведе до отхвърляне на исковете на банката по отношение на администраторите,
тъй като няма да е налице вреда за последното от сключения договор за кредит. Основание
за спиране на исковото производство по чл. 229, т. 4 ГПК обаче е само
производство по преюдициален въпрос в съдебна фаза,
което може да обвърже страните по спора със сила на пресъдено
нещо от носно последния. В противен случай по преюдициалния
въпрос съдът взема отношение в мотивите на решението, доколкото той е от
значение за решаване на обусловения от него спор и се е осъществил към
приключване на устните състезания. Производството по несъстоятелност във фазата
по осребряване на имуществото на дружеството обявено в несъстоятелност е изпълнителен
процес, а не спорно съдебно производство, поради което не се очаква то да
приключи със обвързващо настоящия съд с решение. В случай, че до приключване на
настоящото производство задължението на кредитополучателя бъде изпълнено със
средствата на универсалното принудително изпълнение, то това обстоятелство може
и след да бъде съобразено от съда, а ако настъпи след постановяване на
решението по спора, може да обоснове нов процес за недължимостта
му, при евентуална злоупотреба от страна на кредитора. Както е посочено и в
определението от откритото съдебно заседание, банката има един интерес и повече
от един длъжник, от който може да търси изпълнение/удовлетворение. Няма
законова пречка тя да иска изпълнението му едновременно от всички длъжници, а и те не могат да му противопоставят възражение
за поредност. След като длъжниците
не могат да противопоставят възражения за поредност,
още по-малко съдът може да служебно да налага такава.
Относно
правната квалификация, вида и броя на предявените искове:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3
ЗБН за солидарното (а при липса на основание - за разделното и по равно)
осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за
причинените на банката вреди (непогасени задължения за главница по договор за
банков кредит), настъпили в причинна връзка с неизпълнение от ответниците на техни предвидени в закона, в договорите за
управление и вътрешнобанкови актове за управление и кредитиране задължения във
връзка със сключване на договор за банков кредит. Дори да се приеме, че липсва
законов източник на солидарност между ответниците,
това не може да доведе до отхвърляне на исковете, а съдът е длъжен да присъди
евентуалното обезщетение според приноса на всеки ответник. След като съдът
служебно е длъжен, при уважаване на иска да съобрази дали задължението е
солидарно между ответниците или разделно, то
претенцията за евентуалното им разделно осъждане не съставляват отделни искове.
По
основателността на исковете:
Фактическия състав, от които произтича отговорността
на ответниците, чието установяване е в тежест на
ищеца, включва следните обстоятелства: 1/че ответниците
са притежавали качеството „администратор" по смисъла на § 1, т. 2 ЗБН към
момента на сключване на процесния договор; 2/че е
налице вменено от закона, договора за управление и/ или вътрешнобанков акт
задължение за ответниците във връзка с проучване
финансовото състояние на кредитополучателя и обезпечаване на вземанията по процесния договор или знание у ответниците
към сключване на договора за кредити или в периода на неговото изпълнение,
докато те са администратори на банката, че той не може да бъде обслужван текущо
от кредитополучателя, че последният няма активи, с които да обезпечи
изпълнението му или знание за други обстоятелства, налагащи вземане на мерки за
обезпечаването на вземането на банката по договора за кредит; 3/че в причинна
връзка с неизпълнението му за банката е настъпила вреда, изразяваща се в
невъзможност за удовлетворяване на вземането по договора за банков кредит
поради липса на активи и необезпечеността му в претендирания
размер.
В тежест на ответниците е да
докажат точното изпълнение на задълженията си като администратори, свързани със
сключване и обезпечаване на процесния договор,
евентуално способ за погасяване на задължението.
По делото не е спорно, а това се установява и от
вписването в Търговския регистър и договорите за управление (л.6-л.31 от
делото), че към 25.03.2014 г., ответниците Г.Х., О.Р.
и И.З. са били членове на Управителния съвет на банката, а ответникът А. П. е
имал качеството на прокурист, считано от 2009 г., а от 25.10.2012 г. е вписан
като член на Управителния съвет. Следователно ответниците
са имали качеството на администратори по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗБН към сключване
на договора за кредит, тъй като са били членове на ръководен орган, съответно с
ръководни функции.
Няма спор, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че на 25.03.2014 г. между „КТБ“ ЕАД /н/ и „Т.П.Т.“ ЕАД /н/ е
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката се задължава да
отпусне кредит в размер на 6 млн.евро, за оборотни средства, а дружеството да
ги ползва и върне, ведно със договорна лихва от 9% годишно, която начислява
ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на
25-то число на съответния месец. Крайния срок на договора е уговорен на
15.12.2016г. Предвидено е заплащане на наказателна надбавка при нарушаване на
срока на договора или обявяване на предсрочната му изискуемост в размер на 10
пункта годишно. Уговорено е задължение за учредяване от кредитополучателя на обезпечения
в залог и/или ипотека на активи на стойност 150 % от размера на кредита. За банката
договорът е подписан от ответниците Г.Х. и А.П..
В протокол от заседание на УС на банката от
25.03.2014г, подписан от О.Р., И.З., Г.Х. и А.П., е обективирано
решението има да се сключи договора от 25.03.2014 г с „Т.П.Т.“ЕАД /н/, при
посочените в последния условия, като в срок до 31.07.2014г се учреди особен
залог на активи на стойност минимум 150% от размера на кредита (л.11 от
делото).
На 25.03.2014 г, между „КТБ“ ЕАД /н/ и „Т.П.Т.“ ЕАД /н/
е сключен и договор за учредяване на особен залог на вземания, съгласно който
за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за банков
кредит от 25.03.2014г, последният учредява в полза на банката на особен залог
по реда на ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания произтичащи от
разплащателните сметки описани в договора в лева, евро и щатски долара.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е
отделено, че към учредяване на обезпечението по сметките на дружеството
кредитополучател няма средства в размер на сумата по кредита.
Съгласно заключението на ССчЕ
средствата по кредита са предоставени на кредитополучателя и усвоени на 25.03.2014
г. по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката.
Няма спор, а това се установява и от изявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит (л.32), че до 20.06.2014г
кредитът е обслужван редовно от кредитополучателя (дължимата лихва, заради
неизпълнението на която договорът е обявен за предсрочно изискуем е за период
от 5 месеца, считано от м.11.2014г, т.е. неизпълнението настъпва през месец
06.2014г, когато банката е поставена под особен надзор). Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем след 13.11.2014 г и към подаване на исковата молба в съда
непогасеното задължение за главница е в размер на 6 млн.евро.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е доказано
сключването на процесния договори, участие в което в
различни качества са взели и четиримата ответници.
От събраните доказателства (кредитно досие на кредитополучателя „Т.П.Т.“ЕАД по
договори за кредит от 14.01.14г, 25.03.2014г и 14.03.2014г л.571-л.761 от
делото) не се
установява спазване при отпускане на кредита на процедурата съгласно Правилника за кредитната дейност на банката
(л.40-л.144 от делото).
В случая от представените по делото доказателства се
установява, че искането за отпускане на
кредит (л.15) е разгледано в деня на подаването му, без към него да са приложени
каквито и да било документи, освен решението на съвета на директорите на „Т.П.Т.“
ЕАД от 25.03.214г. за подаване на искането за кредит и за учредяване на
обезпечение чрез особен залог на вземания по банкови сметки в „КТБ“ АД и за
учредяване на залог/ипотека на активи на стойност минимум 150 %. Липсват:
документи относно правения статут, финансово състояние и притежаваните активи, тяхната
оценка, становище на кредитен специалист, съгласувано с ръководител на финансов
център, правен анализ, анализ на кредитния риск за
конкретната сделка.
Въпреки формалните нарушения на процедурата по
разглеждането на конкретното искане по делото се установява, че с дружеството
са сключвани и други договори за кредит от 14.01.2014 г. и от 14.03.2014 г.,
като от кредитното досие на кредитополучателя досежно
тези кредити се установява, че банката е разполагала с необходимите документи
за правното положение на последния, за притежаваните от него активи, данни за
свързаност, съответно нееднократно е извършвана оценка на кредитоспособността му
(налични са формуляри/приложение 1б към Правилника за комплексен кредитен
рейтинг от 30.04.2014г, 31.03.2014г, 31.01.2014г, Формуляр за определяне на кредитния
рейтинг на ТПТ ЕАД от 14.01.2014г, Приложение 1а към Правилника за кредитната
дейност, баланса за 2013г., данъчна декларация за 2013г, данъчни оценки на апортираните в дружеството имоти, заключения служители на
банката, че дружеството има добър рейтинг, нисък/умерен кредитен риск, че изпълнява
задълженията си, т.е. кредитите се обслужват редовно, като съответните доклади
и анализи касаят период непосредствено предхождащ сключването на договора от 25.03.2014
г., респективно заключенията им са валидни и към датата на сключването му.
Правилникът за кредитиране не съдържа никакви
конкретни изисквания относно вида на обезпеченията,
нито правила, обезпеченията да бъдат учредени
предварително, като условие за отпускане на кредита. Не се установява знание у ответниците към сключване на договора за кредити или в
периода на неговото изпълнение, докато те са администратори на банката, че той
не може да бъде обслужван текущо от кредитополучателя, че последният няма
активи, с които да обезпечи изпълнението му или знание за други обстоятелства,
налагащи вземане на конкретни мерки за обезпечаването изпълнението на договора
за кредит. Следователно решението на УС от 25.03.2014г да се представи
обезпечение върху активи на стойност минимум 150 % от стойността на кредита към
момента на неговото усвояване или след това отговаря на изискванията за
добросъвестно изпълнение на задълженията на ответниците.
Нещо повече ответниците нямат нито пряко, нито косвено
задължение да следят за учредяването на обезпечението преди усвояване на
кредита. Това е задължение на съответния служител на банката, разрешил усвояването
на средствата. Следователно липсата на достатъчно обезпечения не е в причинна
връзка със самото решение на УС за сключване на договора за кредит, а с последващи действия на други лица.
Не се доказва по делото и в причинна връзка с
нарушената процедура по проверка и оценка на искането за кредит да са настъпили
вреди за банката. От поканата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуемост, се установява, че по процесния договор
за кредит кредитополучателят е изпълнявал задълженията си да заплаща
погасителните вноски, като е изпаднал в просрочие
едва след поставяне на банката под специален надзор, от който момент са
прекратени и мандатните отношения на ответниците. Последвалото
неизпълнение на договора и невъзможността банката да върне активите си, при
доказано наличие на имущество у кредитополучателя (не само към момента на
сключване на договора за кредит, а и към обявяването му в несъстоятелност), не
може да се вмени във вина на ответниците, тъй като последните
не са имали обективната възможност да охранят интересите й. Установява се обаче
бездействие на лицата управляващи банката след поставянето й по специален
надзор, както и на синдика в производството по несъстоятелност (който пропуска
едногодишния срок за предявяване на отменителмните
искове по чл.649 ТЗ), което препятства възможността на банката да защити
интересите си в последното и да получи удовлетворяване по договора за банков
кредит. Ето защо настъпването на т. нар. вреда, изразяваща се според ищецът в
непогасения размер на главницата, не може да бъде пряко причинно свързана с противоправно поведение на ответниците,
тъй като същите не са дължали активни действия по защита на правата на банката
в период, в който тези права не са били накърнени.
С о глед изложеното исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
Ищецът следва да заплати по сметка на съда на
основание чл.57, ал. 6 ЗБН държавна
такса в размер на 469 399,20 лв. и 300 лв. в полза на Националното бюро за
правна помощ за процесуалното представителство на ответника И.З..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК*******със седалище и адрес на управление
*** предявени срещу О.Н.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, И.А.З., ЕГН **********
и адрес: ***, Г.П.Х., ЕГН ********** и адрес: *** и А.М.П., ЕГН ********** и
адрес: ***, за солидарното им осъждане на
основание чл.57, ал. 3 Закона за банковата несъстоятелност да заплатят сумата от 6 000 000,00 евро, представляваща обезщетение за вредите от противоправните им действия и бездействия в качеството им
на администратори при сключване на договор за банков кредит от 25.03.2014 г. с
кредитополучателя „Т.П.Т.“ ЕООД (н).
ОСЪЖДА „КТБ“
АД (н.), ЕИК*******да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание
чл. 57, ал. 6 ЗБН сумата от 469 399,20 лева – държавна такса за
производството.
ОСЪЖДА „КТБ“ АД (н.), ЕИК*******да заплати по сметка на Националното
бюро за правна помощ на основание чл.78,
ал. 7 ЗБН сумата от 300,00 лева – за процесуалното представителство на
ответника И.З..
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
гр. София в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: