№ 3360
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110130565 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.2 ЗЗД – търси се
връщане на дадено, на неосъществено основание – несключен договор за покупко -
продажба. Производството по делото е образувано по иск за установяване на вземане против
Л. АЛ. Р. в полза на Б. ИВ. Г. за сумата от 500 лв., главница, която се твърди, че е платена
от ищеца на 7.7.2010г. продажна цена за прехвърляне на имоти .., възстановен с решение №
22/5/24.1.1995г. нива от 8,561 дка и ..., възстановен с решение № 22/5 /24.1.1195г. на нива от
3,374 дка, по разписка с нотариална заверка на подписите, претендирана, защото договора за
продажба не е сключен, както ищецът – заявител е уточнил пред заповедния съд.
Ответникът, в срока за отговор, чрез особения представител, назначен от съда на основание
чл.47,ал.5 ГПК, оспорва иска. Сочи се, че неясно е какво е основанието за даване на сумата,
няма представен договор по чл.19 ЗЗД, както и неясно е дали сумата е капаро или плащане
по сделка, както и дали има сделка. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът отдели за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 7.7.2010г. ищецът е предал на
ответницата сумата 500 лева, за което е издадена разписка, подписана от ответницата.
По делото е представена разписка със заверка на подписа на ответницата Р.,
извършена от нотаририална служба, в която е вписано, че на 7.7.2010г. ответницата е
получила 500 лева от ищеца- „предварително платена изцяло сума за прехвърляне от моя
страна на имоти: имоти .., възстановен с решение № 22/5/24.1.1995г. нива от 8,561 дка и ...,
възстановен с решение № 22/5 /24.1.1195г. на нива от 3,374 дка“.
Видно от горното, страните не спорят по въпроса, че ищецът е заплатил на
ответницата сумата, предмет на делото.
Разпоредбата на чл.55,ал.1,пр.2 ЗЗД предвижда връщане на даденото, при
неосъществено основание. Според изложеното тълкуване от ВС, в Постановление № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, „При втория фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е
могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки
1
под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако
страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да
настъпи то, чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД
се счита, че условието се е сбъднало.” От посочените хипотези, ищецът твърди сумата да е
дадена при сделка под отлагателно условие, когато то не се е сбъднало.
С определението по чл.140 ГПК, съдът указа на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да докаже пълно и главно твърдението си, че заплатил с оглед осъществяването на
едно бъдещо основание, тоест, че е заплатил сумата, както и че страните са се спогодили, че
сумата, платена на 7.7.2010г е пълната продажна цена на вещно право на собственост, при
уговорката страните да сключат договор за продажба на двата поземлени имота. Съответно
на тази тежест, ответницата следва да докаже основното си възражение – че няма сключен
договор чл.19 ЗЗД, което възражение е твърдение, че предварителен договор за продажба на
имотите не е сключен. Разпоредбата на чл.19 ЗЗД предвижда форма на предварителния
договор –писмена, ако окончателният договор следва да се сключи в нотариална форма или
писмена, с нотариална заверка на подписите. Разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗЗД, предвижда, че
предварителният договор следва да съдържа уговорките относно съществените условия на
окончателния договор. Разпоредбата на чл.183 ЗЗД дава легална дефиниция на договора за
продажба и съдържа съществените условия, които следва да се съдържат в един договор, за
да може да се приеме, че същият е предварителен договор за продажба – това са – вид на
прехвърляното благо, цена, поети задължения на страните: купувач – да плати цената, и
продавач – да прехвърли правото, защитаващо съответното благо. В представената по
делото разписка е вписано изявление на ответницата, че приема плащане от ищеца – пълно
изпълнение, за прехвърлянето на двата имота, както и поето от ответницата задължение при
неосъществяване на сделката получената сума да се възстанови. Изявление на ищеца липсва.
Следователно, липсва поето задължение от бъдещия купувач, да се плати определената цена.
Продажбата е консенсуален договор. Продажбата на недвижим имот съставлява и
формален договор, като формата е както за действителност, така и за доказването, че
сделката е сключена. Същевременно, няма пречка страните по един бъдещ, несключен още
договор за продажба на имот, да се уговорят продажната цена да се плати предварително от
купувача – няма императивна разпоредба, която да забранява такава договорка между
бъдещия продавач и бъдещия купувач. Няма разпоредба, която да предвижда и
задължителното съставяне на предварителен договор.
С оглед изложеното дотук, изявлението на ответницата в писмената разписка за
получаване на сумата, следва да се цени, на основание чл.175 ГПК, с особена
доказателствена стойност за съда. Самото изявление за получаване на сумата и, най – вече,
основанието, на което сумата се получава, съставлява декларативно изявление на страната,
поради което и разписката е частен документ, без материална доказателствена сила по
смисъла на чл.179 ГПК. Същевременно, изявлението на ответницата е извънсъдебно
писмено признание, на неизгоден за ответницата факт, поради което и следва да се приложи
разпоредбата на чл.175 ГПК. По делото липсват представени доказателства от ответницата,
че поетото с подписването на разписката задължение да се сключи окончателен договор е
2
изпълнено, липсват доказателства за наличието на основание сумата да се задържи.
Следователно, налага се изводът, че страните са сключили устен договор, по силата на който
ответницата срещу заплащане на цялата парична сума, е поела задължението да прехвърли
на ищеца двата имота, възстановени с решенията на ПК.
Следователно, искът е основателен и сумата следва да се върне от ответницата.
При основателност на иска, следва да се разгледа възражението за давност.
Разпоредбата на чл.111 ЗЗД по императивен начин предвижда задълженията, които се
изсрочват с тригодишна давност, като останалите задължения, извън посочените изрично в
разпоредбата на чл.111 ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, се изсрочват с изтичане
на 5- годишна давност. Претенцията за връщане на даденото не попада сред изчерпателно
посочените хипотези на чл.111 ЗЗД, следователно давността за вземането е 5- годишна, като
съгласно чл.114 ЗЗД давността за вземането е настъпването на изискуемостта му. В същото
Постановление на Пленума на ВС е посочено, че при втория фактически състав на чл.55,ал.1
ЗЗД, изискуемостта настъпва от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това
основание. При поето с договор задължение, изискуемостта настъпва веднага, щом в
договора не е уговорено длъжникът да бъде поканен, за да изпълни, не е предвидено
отлагателно условие, нито е налице уговорка за срок в полза на длъжника, който срок да е
свързан с изискуемостта на задължението. В разписката не е предвидена дата на изпълнение
на поетото от ответницата задължение за прехвърляне на имота, не е предвидено това да се
случи след настъпване на определено събитие, не е предвидено едната от двете страни да
следва да покани другата. Модалитетите на договора подлежат на установяване, за да може
да се приеме, че изискуемостта на задължението е настъпила в последващ предаването на
сумата момент. Следователно, с оглед изложеното, се налага извод, че изискуемостта на
вземането на ищеца е настъпила на деня, следващ деня на даването на сумата, тоест, на
8.7.2010г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в ненадлежния съд -
районен съд град Пазарджик – 12.2.2020г., от която дата, съгласно разпоредбата на чл.422
ГПК се счита предявен искът, петгодишната давност за вземането по иска е изтекла, с оглед
на което искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна, която не е
сторила разноски, поради което не й се присъждат. Ето защо, СРС,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес .., против Л. АЛ. Р.,
ЕГН **********, с адрес .., чрез особен представител адвокат Д.Д. от САК за установяване
на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
12671/2020г. от СРС, 125-ти състав за сумата от 500 лв., главница, платена от ищеца на
7.7.2010г. продажна цена за прехвърляне на имоти .., възстановен с решение №
22/5/24.1.1995г. нива от 8,561 дка и ..., възстановен с решение № 22/5 /24.1.1195г. на нива от
3,374 дка, по разписка с нотариална заверка на подписите, претендирана, защото договора за
продажба не е сключен, заедно със законна лихва от 12.2.2020 г. до изплащане на вземането.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3