ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444
гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора И. Д. И.
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Частно
наказателно дело № 20254110200656 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 433 и следващите от НПК.
Постъпила е молба от Л. И. В. за съдебна реабилитация по чл. 87 от НК
на осъждането по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС.
В съдебно заседание молителят Л. И. В. лично и чрез процесуалния си
представител поддържа молбата и моли съда същата да бъде уважена.
В съдебно заседание прокурорът заема становище, че молбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Молителят Л. И. В. е осъждан, както следва: 1. Със Споразумение по
НОХД № 526/2000 г. на РС-Казанлък; 2. Със Споразумение по ЧНД №
483/2002 г. на ВТРС; 3. Със споразумение № 60/27.04.2022 г. по НОХД №
493/2022 г. на ВТРС. Осъжданията по пункт първи и втори са извън
предметния обхват на молбата, поради което съдът дължи произнасяне само
по отношение на осъждането по пункт трети. В този смисъл е и Р-57-2019-I
н.о. на ВКС.
Със споразумение № 60/27.04.2022 г. по НОХД № 493/2022 г. на ВТРС
молителят В. е осъден на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, чл. 55, ал. 1, т. 1 от
1
НК на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и наказание глоба в размер на 190
лева. На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК е осъден
на три месеца лишаване от право да управлява МПС. На основание чл. 59, ал.
4 от НК при изпълнение на това наказание е приспаднато времето, през което е
бил лишен от възможността да упражнява това право по административен
ред, считано от 19.02.2022 г. Деянието е извършено на 19.02.2022 г.
Споразумението е влязло в сила на 27.04.2022 г.
Видно от писмените доказателства по делото – 2 бр. удостоверения от
„***“ ООД молителят към настоящия момент упражнява общественополезен
труд и получава трудови доходи. От гласните такива – показанията на
свидетеля В.М.В. се установява, че молителят упражнява общественополезен
труд и се ползва с добро име в обществото. От писмена справка № 3762/2025
г./20.05.2025 г. на ВТРП се установява, че спрямо молителя към настоящия
момент няма образувани и неприключили досъдебни производства от
компетентността на ВТРП. От писмена справка № 1427/2025 г./28.05.2025 г. на
ВТОП се установява, че спрямо молителя към 19.05.2025 г. няма образувани и
неприключили досъдебни производства от компетентността на ВТОП.
Предвид гореизложеното молбата се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
По НОХД № 493/2022 г. на ВТРС молителят е осъден с комплексно
наказание, включващо като основно такова наказанието лишаване от свобода в
размер на три месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години. Тригодишният изпитателен срок на това
наказание е започнал да тече, считано от 27.04.2022 г. – датата на влизане в
сила на споразумението и е изтекъл на 27.04.2025 г. На тази дата наказанието е
изтърпяно. Съгласно Р-119-I н.о на ВКС :“Наказанието е "изтърпяно", тогава
когато то не може да бъде изпълнено /дали поради давност или на друго
основание/, тоест, след изтичане на изпитателния срок, определен по чл. 66,
ал. 1 от НК, в който срок е възможно да се "активира" – приведе в изпълнение,
ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Срокът за изтърпяване на
наложеното с присъдата условно наказание е изтекъл едва след изтичане на
определения изпитателен срок. Тогава при извършване на друго престъпление
отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за
2
реабилитация по чл. 87 от НК.“ Съгласно Р-491-2013-II н.о. на ВКС: "Вярно е,
че в разпоредбата на чл. 87 от НК не е предвидено по нарочен начин как се
изчислява тригодишният принципен срок от изтичане на този по наложеното с
присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от изричната повеля
на чл. 88А, ал. 3 НК касателно пълната реабилитация по право /започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок/. Но също така е вярно, че
при условното осъждане срокът по наложеното наказание следва да приключи
с края на определения изпитателен срок, тъй като тогава отпада въобще
възможността за изтърпяване на това лишаване от свобода. В този смисъл
дори и без директно препращане към разпоредбата на чл. 88А, ал. 3 НК,
разрешението се явява същото……“
В разглеждания казус считано от датата на изтичане на постановения
със споразумението тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК,
неактивиран с разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, тоест, от 27.04.2025 г., е
започнал да тече тригодишният срок, визиран в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от
НК. Този тригодишен срок по чл. 87, ал. 1 от НК изтича на 27.04.2028 г.
Необходимо и изискуемо от нормата на чл. 87, ал. 1 от НК е последователното
изтичане, първо, на определения тригодишен изпитателен срок съгласно чл.
66, ал. 1 от НК на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода,
следвано от изтичането на тригодишния срок за съдебна реабилитация по чл.
87, ал. 1 от НК. В различни хипотези тези два срока могат да бъдат или да не
бъдат с еднаква продължителност, но не могат да съвпадат като начален и
краен момент. Следователно, към датата на съдебното заседание не е
настъпила реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК. Евентуални правни доводи, че
началният и крайният момент на тези два срока съвпадат не се споделя дори в
сравнително изолирана съдебна практика, каквато се явява Р-555-2009 – III
н.о. на ВКС, въвеждаща в сбора на тези срокове срока на наложеното
наказание – в разглеждания казус – изтичането на три месеца лишаване от
свобода, считано от влизане в сила на споразумението плюс срока по чл. 87,
ал. 1 от НК – три години, считано от края/изтичането на предходния
тримесечен срок, или като краен резултат три години и три месеца, считано от
27.04.2022 г. Но дори и при това несподелимо от настоящата съдебна
инстанция тълкуване на приложимото право срокът по чл. 87, ал. 1 от НК не е
изтекъл към датата на постановяване на съдебния акт.
Предвид гореизложеното правните доводи на защитата, че добрите
3
характеристични данни към настоящия момент, до изтичането на срока по чл.
87, ал. 1 от НК, са достатъчни за да обосноват основателност на молбата за
реабилитация, не могат да бъдат споделени от настоящата съдебна инстанция.
Преценката дали молителят е имал добро поведение обхваща и срока по чл.
87, ал. 1 от НК, който обаче към настоящия момент не е изтекъл.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение като неоснователна молбата на Л. И. В. ЕГН
********** за реабилитация на основание чл. 87 от НК на осъждането по
НОХД № 493/2022 г. на ВТРС.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТОС в 7-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4