Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.И., 03.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И.ският районен съд, втори състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Х., като разгледа докладваното от
съдията Йорданов Н.А.Х.дело № 699 по описа на
съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на В.К.Б. ЕГН ********** ***.Б.Д. № …,
против Наказателно постановление (НП) № 1013 от …., издадено от Началник
РУ-МВР-И., с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50лв. С жалбата и в съдебно
заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, като липсва описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Жалбоподателя в съдебно заседание се представлява
от адвокат Е.Б.- САК, която поддържа
жалбата. Иска се отмяна на атакуваното НП на основания, подробно изложени в
представените писмени бележки.
За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява
гл. инсп. Колев, който оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и във връзка събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл.14 и чл.18 от НПК и служебно
провери правилността на атакуваното НП, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен
ред, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложената административнонаказателна преписка е
видно, че на …. е бил съставен АУАН № ….,
от актосъставителя И.К.К. *** в присъствие на свидетеля Р.С.С.-***, в който е
констатирано, че на същата дата в 19.15ч. в с.Ч., при извършена полицейска
проверка на В.К.Б., същият не представя документ за самоличност - лична карта
или друг заместващ документ, с което е нарушил чл.6 от ЗБЛД. В АУАН е отбелязване,
че същият е връчен на 02.10.2018 г., без да е отбелязано мястото на връчването
му, липсва отбелязване дали нарушителя е бил запознат със съдържанието на акта
и дали е направил обяснения или възражения.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното
НП, в което административно-наказващият орган (АНО) се е позовал на
констатациите в АУАН, като е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН, което съставлява нарушение по чл.6 от ЗБЛД, поради което и на основание
чл. 80,т.5 от ЗБЛД му е наложил административно наказание „глоба” в размер на
50лв.
От показанията на актосъставителя И.К. се установи, че
е присъствал при установяване на нарушението и е съставил АУАН, като относно
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, посочва, че при
извършена проверка на автомобил в с.Ч., жалбоподателя е бил пътник в автомобила, като в себе си не е имал
документ за самоличност, поради което бил отведен в РУ-И. и бил задържан със заповед
за задържане, издадена от колегата му С. и за извършеното нарушение бил съставен
АУАН. На въпроси дали актосъставителя се е опитал да установи самоличността на жалбоподателя с въпроси за
имената му, адреса му и т.н или чрез данни от другото лице в автомобила,
актосъставителя заявява, че не е питал жалбоподателя нито как се казва, нито се
интересувал дали някой го познава.
В показанията на свидетеля Р.С. твърди, че при извършена
проверка в с.Ч. като пътник в проверявания автомобил е бил жалбоподателя, като
същият не е имал в себе си документ за самоличност. На въпроса дали е попитал
жалбоподателя за имена, адрес и т.н., свидетеля С. твърди, че не си спомня дали
той или колегата му И.К. са попитали
жалбоподателя за имената му,
адреса му и т.н или чрез данни от другото лице в автомобила. Поддържа, че със
сигурност жалбоподателят е съобщило имената
си и, че е от гр.И., след което бил отведено до РУ-И. и задържан със заповед.
Посочената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от непосредствения разпит на актосъставителя и свидетеля по АУАН
в съдебно заседание, чиито показания като последователни и взаимнообвързани и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи и съдът кредитира изцяло
като дадени безпристрастно и обективно.
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа
на задължението за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно
законосъобразността му, съдът достигна до следните правни изводи:
АУАН и атакуваното НП са издадени от териториални и
материално компетентни органи в кръга на тяхната дейност.
В хода на съдебното следствие и приобщените писмени и
гласни доказателства, въз основа на цялостна проверка на атакуваното НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които пряко
ограничават правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, поради което
подлежи на отмяна, без да е нужно да се обсъжда извършено ли е твърдяното
нарушение.
Недопустимо е АНО да препраща към АУАН по отношение на
обективните признаци на деянието. В разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
императивно е предвидено, че НП следва да съдържа описание на нарушението, дата
и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Видно от обстоятелствената част на атакуваното НП,
липсва каквото и да било описание на обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение. Записано е, че при извършена проверка за документи за самоличност лицето не представя такива. За
първи път в съдебно заседание при разпита на свидетелите К. и С. описват тези обстоятелства,
касаещи място на извършена проверка, както и, че жалбоподателя е бил пътник в
спреният за проверка автомобил, управляван от друго лице. Липсата на
задължителните реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на
атакуваното НП.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.6
от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Това обикновено става чрез
представянето на документ за самоличност, но законодателството на Република
България предвижда и други начини за удостоверяване на самоличност на
гражданите. Например съгласно разпоредбата на чл.578, ал.3, изр. последно от ГПК, това може да стане чрез двама свидетели с установена самоличност. В разпоредбата
на чл.13, ал.1 от ЗБЛД са изчерпателно изброени видовете лични документи: 1.
лична карта; 2. паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки
паспорт, военна карта за самоличност; 3. свидетелство за управление на моторно
превозно средство. В разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗБЛД са посочени документите
за самоличност, заместващи паспорта, а именно: 1. временен паспорт; 2. служебен
открит лист за преминаване на границата; 3. временен паспорт за окончателно
напускане на Република България, като в разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗБЛД изрично
е указано, че удостоверяването на самоличността на българските граждани може да
става с всеки от документите по ал. 1 и 2. С оглед на това българските
документи за самоличност са: лична карта, шофьорска книжка и паспорт и всеки
един от тях може да послужи за
удостоверяване на самоличност. В атакуваното НП липсва посочване на вида документ
за самоличност, който е поискан не са представени, или поискани за
удостоверяване на самоличността, като наказващият орган се задоволил с изписване на документ за
самоличност без да се обоснове какъв документ от изброените в закона не е представен, доколкото всеки един от
изброените в чл.13 ЗБЛД представлява документ, служещ за удостоверяване на
самоличност. Тези пропуски също съществено ограничават правото на защита на
наказаното лице и възпрепятстват възможността му да организира защитата си,
доколкото липса на факти и обстоятелства, които да очертаят от обективна страна
състава на административното нарушение представляват съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на атакуваният акт.
Предвид изложеното до тук настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 1013 от 08.10.2018г., издадено от Началник РУ-МВР-И.,
с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на В.К.Б. ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила препис
да се изпрати на Началника на РУ – гр. И.
за сведение.
Районен съдия:
(И. Йорданов)