РЕШЕНИЕ
№ 3983
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100100525 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
00
Ищецът - А. В. В., твърди че на 17.12.2021г., в гр. София, около 20:ч., т.а. марка
„Форд“, модел „Транзит Конект”, peг. № ******* с водач Р. К. Г., ЕГН **********,
движейки по бул. „Царица Йоанна”, гр. София, с посока на движение от бул. „Панчо
Владигеров” към „Околовръстен път”, нарушавайки правилата за движение по пътищата, я
блъснал. Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано досъдебно
производство № ЗМ 11427/2021г. по описа на СДВР, което към настоящия момент не било
приключило.
ГО на делинквента била застрахована при ответника – ЗД "Б.И." АД (застрахователна
полица BG/02/121002824021, със срок на валидност: една година, считано от 28.09.2021г.
валидна до 27.09.2022г.).
Била заведена щета с № *******, по която ответникът отказал да заплати
обезщетение.
Ищцата получила следните увреди:
- контузия на десния горен крайник, със счупване на дясната раменна кост (диафиза
на раменната кост, закрито), което е наложило поставянето на гипсова имобилизация, като
от контролния преглед от 24.12.2022г. В УМБАЛСМ Н. И. Пирогов била установена
дистракция;
- контузия на ляво коляно с повсеместен оток на меките му тъкани, причиняваща
1
ограничаване в обема на движенията му, както и накуцваща щадяща походка с левия долен
крайник поради изразен болков синдром, обширно кръвонасядане. Контузия на левия долен
крайник със счупване на главата на лявата фибула (малко-пищялната кост).
Търпяла силни болки и страдания.
По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 70 000 лева, обезщетение за болки и страдания (по щета с № *******),
ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане (BIC:
UNCRBGSF IBAN: ******* при „Уникредит Булбанк” АД, с титуляр: А. В. В.);
- сумата от 210 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022г.
Ответникът - ЗД "Б.И." АД, оспорва иска:
- претенцията била прекомерна;
- имало данни за настъпилите травми, която, при абстрахиране от съпричиняването,
би следвало да се обезщетят за сума от около 30 000 лева. Ищцата обаче отказала адекватно
лечение; за някои от контузиите нямало данни как е протекло лечението;
- навежда и други възражения за съпричиняване;
- оспорва протокола за ПТП;
- оспорва претенцията за лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Ищцата е пострадала при ПТП, като
за това е съставен протокол. В него е посочено: От направения оглед и събраните данни се установи
00
следната фактическа обстановка: На 17.12.2021 г. в гр. София около 20. ч. товарен автомобил „Форд Транзит
Конект“ с рег. № ******* се е движил по бул. „Царица Йоанна“ с посока па движение от бул. „Панчо Владигеров
“ към ул. „ Околовръстен път “ и на пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак „Д17“ и обозначена с пътна
маркировка „М8.1“ тип „зебра“ срещу магазин „Т - Маркет“ до бл. 227 участва в ПТП с пресичащата на
пешеходната пътека пешеходна... “
Протоколът обвързва съда до установяване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори – в случая ответника (Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.;
също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. №
535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ
т.о. на ВКС).
На 22.03.2021г. ответникът е получил претенцията на ищцата от 17.12.2021г. (л.17).
Поискани са влязъл в сила съдебен акт, АТЕ, СМЕ, Протокол за оглед и фотоалбум,
Специфични медицинска документация – рентгенови снимки, документация, установяваща
оздравителния процес.
2
Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. П. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на пострадалата), К. и св. Г.
(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е делинквентът). От
показанията им се установява, че:
-св. П.: имало промяна във възможностите на съпругата му да се обслужва случилото
се ПТП с нея през декември 2021г. Тя била свързана с ограничени движения на ръката и с
психиката ù. Панирала се при пресичане. Гледала колите - да няма коли въобще на улицата,
не дали са далече, а въобще. Стискала го (има се предвид за ръката) като тръгне да пресича
и ред други такива неща. Претърпявала била и преди време пак такъв случай като малка,
случай с куче и я било страх от подобни интервенции.
-св. К.: познавала г-жа П.а от 10 години. Работели заедно. След ПТП-то ищцата се
сринала. Като стане време да си тръгваме от работа започвала да се обажда телефони кой да
я чака, кой да я вземе – чакали я дъщеря ù или съпругът ù. Свидетелката я придружавала до
метрото. П. се и при пресичане държи някого за ръка.
-св. Г.: Участвал в ПТП през 2021г., декември месец с една дама. Това било по
посока след пощата в Люлин по посока околовръстното на този булевард на пешеходна
пътека. Прибирал се вечерта късно, валяло дъжд, движел се във външната лента по посока
изхода на София, и се случило – (пострадалата) просото изникнала от дясно и била
облечена в черно. Извикали полиция. Прочели на свидетеля Протокола за ПТП, и той бил
съгласен с него. Външната лента, а лентите били две, която е от към срещуположното
движение, не вътрешната, т.е. в лявата.
Съдът кредитира изцяло показанията на втория и третия свидетел. Тези на последния,
като цяло са обективни, но има и нюанс на опит за защитна версия.
Депозирани са СТЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на първото в.л. в о.с.з. от 24.10.2023г., от
27.02.2024г. и от 25.06.2024г., се установява, че:
1. СТЕ, оспорена голословно и от двете страни, само поради обстоятелството, че
отделни части от изводите на експерта, не подкрепят техните тези: Скоростта на автомобила
в района на произшествието и в момента на удара е била 29,65 км/ч (8, 24 м/с), която е под
максимално разрешената скорост за населено място от 50 км/ч.
Водачът на лек автомобил „Форд“ при движение в района на произшествието със
скорост от 29,65 км/ч при своевременно възприемане на опасността е имал възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.
Няма данни по делото за наличие на препятствия, които да ограничават видимостта.
Пострадалата е имала възможност да възприеме автомобила преди да навлезе на пътното
платно, да преустанови движението си, да изчака преминаването на автомобила и тогава да
предприеме пресичане.
Вземайки предвид данните от протокола за оглед относно местоположението на
3
автомобила, уврежданията по него и местоположението на травмите по пострадалата, както
и от извършената симулация на удара се определя мястото на удара както следва:
По дължина на 5,80 - 5,90 метра след линията на ориентира, считано по посоката па
движение иа лекия автомобил - посоката на огледа
По широчина на 3,60 - 3,70 метра в ляво от десния край на платното за движение,
считано в същата посока.
Ударът е настъпил върху пешеходната пътека.
По делото няма данни водачът на лекия автомобил да е спирал преди мястото на
удара.
В протокола за оглед няма данни за въведени ограничения на скоростта в района на
произшествието. Същото е настъпило в населено място и се приема, че максимално
разрешената скорост е 50 км/ч.
Пешеходната пътека е била осветена. Нямало е каквито и да са препятствия. Няма
описани спирачни следи.
2. тройна СТЕ, неоснователно оспорена от ищеца: Произшествието е настъпило на
00
17.12.2021г. около 20: часа в град София, булевард „Царица Йоанна“, в района на
пешеходна пътека срещу магазин „Т-Маркет“ до блок № 227 между товарен автомобил
„Форд Транзит Конект” ДК № ******* управляван от Р. К. Г., и пешеходец А. В. В. на 48
години.
За направление на огледа е приета посоката по булевард „Царица Йоанна“, от
булевард „Панчо Владигеров“ към Околовръстен път.
За ориентир - ОР, е приета пресечената точка на първия ъгъл на магазин „Т- Маркет“
и десния край на платното за движение на булевард „Царица Йоанна“.
Участъкът от пътното платно е хоризонтален, двупосочна организация на
движението, дребнозърнеста асфалтова настилка, мокра, без неравности, две пътни ленти,
разделени с пътна маркировка „M2“ от ЗДвП, като в района на кръстовището преминава в
пътна маркировка „М4“, с широчина по 5,50 метра. Входа към магазин „Т-Маркет“ е с
широчина 7 метра. В ляво от пътното платно се намира тротоарна площ с широчина 5 метра,
в дясно - затревена площ, достигаща до магазин „Т-Маркет“.
На 5,0 м. след ориентира се намери началото на пешеходна пътека тип „Зебра“ с
положена маркировка „М8.1“ от ЗДвП, с край на 9,0 м. след ориентира.
На 51,0 м. преди ориентира и на 2,0 м. вдясно се намери метален стълб и поставен
върху него пътен знак „А18“ от ЗДвП. На 4,30 м. след ориентира и на 0,50 см. в дясно от
десния край на платното за движение се намери метален стълб с поставен върху него пътен
знак „Д17“ от ЗДвП, който е двойно обозначен и преминава отгоре над платното за
движение с допълнителна табела „Д17“ от ЗДвП. На 7,0 м. след ориентира и на 0,50 м. вляво
от левия край на платното за движение се намери още един метален стълб с поставен върху
него пътен знак „ Д17“ (двойни табели). Пешеходната пътека е осветена с допълнително
4
осветително тяло.
Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, изкуствено осветление,
добра видимост, мокра пътна настилка.
- товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ - върху четирите си колела, ориентиран
с предната си част по посоката на огледа. На 9,70 м. след ОР и на 4,90 м. в ляво от десния
край на платното за движение се намери задно дясно колело, на 12,50 м. след ОР и 6,0 м. в
ляво от десния край на платното за движение се намери предно дясно колело; кормилна,
спирачна и светлинна уредби в изправност; деформиран преден капак, счупено предно
панорамно стъкло в дясно.
От анализа на данните, мястото на установяване на автомобила след ПТП,
уврежданията по автомобила, мястото на удара се намира на:
-по дължина на пътното платно - на около 6 метра след ОР, считано по посоката на
огледа
-по широчина на пътното платно - на около 4 метра в ляво от десния край на пътното
платно, считано в същата посока
В предвид свидетелските показания, водачът е възприел опасността към момента на
удара и до мястото на установяване е изминал разстояние 5,70 метра.
При предприемане на аварийно спиране автомобилът би се движил с 0,98 секунди
повече. За това време пешеходецът ще измине разстояние Si = Vncp.0.98 = 2,47.0,98 = 2,42
метра
При положение, че водачът е предприел маневра за аварийно спиране, пешеходецът
би се намирал на разстояние 2,42 метра след мястото на удара, което е извън траекторията
на движение на автомобила. Удар не би настъпил.
Водачът на товарен автомобил „Форд Транзит” ДК № ******* при своевременно
предприемане на маневра за аварийно спиране към момента на възникване на опасността, е
имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието.
Ударът е бил предотвратим за водача и при трите ( описани в експертизата) начина
на движение на пешеходеца.
Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, изкуствено осветление,
добра видимост, мокра пътна настилка. Пешеходната пътека е оборудвана с допълнително
осветително тяло. Видимостта за водача и пешеходеца е взаимна.
Пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно в района на обозначена
пешеходна пътека.
Пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме товарният автомобил и
да спре и пропусне преминаването му.
Няма данни за налични пътни маркировки и знаци, ограничаващи скоростта на
движение на ППС в района на произшествието. Максимално разрешената скорост на
движение в населени места е 50km/h.
5
Водачът на товарен автомобил „Форд Транзит” ДК № ******* преди настъпване на
произшествието, е управлявал със скорост около 27km/h.
Товарният автомобил всъщност е „баничарка“. На 50 метра преди мястото на
инцидента (пешеходната пътека) има съответен пътен знак.
3. СМЕ: Налице е контузия на десен горен крайник, със счупване на дясната раменна
кост, закрито. Контузия на ляво коляно с оток на меките тъкани причиняващо ограничение
на движенията му. Впоследствие е установено счупване на главата на лявата фибула на ляв
долен крайник,
Такъв вид счупвания следва да се възстановят за период от 3-6 месеца. Била е
поставена гипсова имобилизация за 40 дни. Впоследствие имобилизация в раменен брейс.
Ищцата е изпитвала силни болки и множество страдания, както и трайно затруднение при
движенията на дясна раменна става и лява колянна става. Счупването на фибулата на левия
крак е причинило трайно затруднение в движението за по-голям период от 30 дни.
Всички болнични листове са издадени с диагноза S42.3 - счупване на тялото
(диафиза), на раменната кост. С обща продължителност на временна нетрудоспособност -
124 дни.
Последиците не могат да отшумят изцяло. След инцидента пострадалата се оплаква
от непостоянни болки и ограничени движения. Прогнозата е със хроничен рецидивиращ
характер в дясна раменна става и ляв долен крайник. Оплакванията в бъдеще могат да бъдат
провокирани при натоварване на раменна и колянна става, промяна на времето при по-
ниски температури.
Възможни остатъчни травматични увреждания и неудобства могат да бъдат
провокирани от физическо натоварване, както и са налице ограничени движения на
раменната и колянната става, съпътстващи с болки при промяна на температурата на
околната среда.
След преживяния стрес е възможно да се развие проблем със стомаха, (напр.
гастрит).
След прегледа на ищцата на 09.10.2023г. вещото лице е установило, че при ротация
на дясната ръка се чуват слаби крепитации в засегнатия участък на дясна раменна става и
намалени ограничени движения в предно-задна посока. При прегледа ищцата съобщава, че
има ограничени движения при слизане по стълбите.
Ищцата има алергия от упойки и това е било повод, тя се е страхувала да се извърши
оперативна интервенция. Възстановяването би било малко по-кратко като време, ако бе
извършена операция. Няма обаче отказ от адекватно лечение, взето е правилното решение
гипсова имобилизация, която е другият вариант за лечение. При втория преглед, който е
направен на 24-ти (на 17-ти декември е станало ПТП-то) е установено, че продължават
оплаквания от силни болки, а има и отток на коляното. По тази причина е направена
допълнителни снимка на коляното и се установява, че има счупване, закрито счупване на
главата на фибулата, която е под коляното, под колянната сгъвка.
6
4. СПЕ: Освидетелстваната е жена на 50-годишна възраст, с правилно физическо и
психическо развитие. Израснала е в благоприятна семейна среда, развивала се правилно и в
норма.
В развитието си до момента осв. лице е постигнала добра интеграция, както в личен,
така и в социален аспект. В когнитивно, емоционално и интелектуално отношение не са
налице данни за нарушение. Интелектът съответства на нивото на образованието, както и
последвалата социална и професионална реализация. След проведеното психологическо
изследване, се установява, че към настоящия момент, когнитивният статус на
подекспертното лице е в границите на нормата за популацията. Биопатографският анализ на
достъпната информация дава основание да се приеме, че при Осв. няма данни за отклонения
в личностовото и интелектуално развитие. Няма информация за злоупотреба с психоактивни
вещества. Личностовата структура е хармонична, в границите на широката норма.
Изградила пълноценни отношения с членовете в семейството си, както и в трудовото
обкръжение. Не са известни данни за асоциални прояви или поведенчески проблеми.
Анализът на информацията от субективните преживявания на осв. В. и
психологичното изследване за целите на СПЕ, дават основание да се приеме, че в резултат
на претърпяното от нея ПТП на 17.12.2021г., в което тя е пострадала като пешеходец,
пресичайки булевард на пешеходна пътека, при нея са възникнели поредица от
психологични преживявания в следния порядък и интензитет.
Осв. В. дава информация за период на значима емоционална нестабилност -
първоначално, в момента на инцидента - шок, обърканост и изненада, както и интензивни
страхови изживявания за живота си, на фона на силна и продължителна физическа болка.
По-късно - продължаваща интензивна физическа болка, нарушение във вегетативните
функции като сън и хранене, плачливост, неспокойност, нестабилност, избягване на
ситуации, напомнящи травматичната, както и мястото на травмата. Предпазливостта и
страховите преживявания са се разпространили и по отношение на ситуации, напомнящи
травматичната, (избягва се пресичане на пешеходни пътеки, нестабилност при ходене,
излизане при сняг и поледици). Били са налице кошмарни съновидения с повтарящо се
травматично съдържание, пряко свързано с преживянато. Чувството на заплаха се е
разпростряло и до близки членове на семейството, които тя се опитва да предпази и
ограничава поведението им. Установява се отдръпване в кръга на социалните и приятелски
контакти, както и ограничаване на ежедневните дейности. Налице са били и преживяване на
„оживяване“ на ситуацията на катастрофата, които са се разредили, но се са напълно
изчезнали към момента. Отключили са се силни емоционални преживявания по типа на
панически пристъпи - а именно моменти на силно емоционално напрежение, сърцебиене,
изпотяване, задушаване, които не са били налични преди инцидента и продължават и към
момента на проведеното изследване ...
Стресът е универсална реакция на организма на различни по своята същност
дразнители. Това явление представлява отговор на организма на всяко поставено пред него
изискване. Стимулите, които действат на организма, предизвикват промени, които се
7
изразяват в общо усилие на организма да се приспособи към изменящите се условия на
средата. Силата на стреса зависи от три основни фактора. На първо място е интензивността
на стресовото събитие - силата на въздействащия стимул, от друга страна се определя от
втори фактор и това е личната интерпретация на възникналата ситуация, както и от трети
фактор - индивидуална чувствителност на личността, която преживява стресиращото
събитие.
На първо място е силата на въздействащия стимул - стресиращото събитие.
В психологичната практика е приета една обща Скала за оценка на стресиращото
събитие на Холмс и Рае, целта на тази Скала е да измери приблизително как и доколко
стресиращите събития влияят върху живота ни. В тази Скала преживяването на „травма или
болест” - има степен на интензивност от 53т, и е шесто по интензивност от общо
четиридесет и три събития, класифицирани като „променящи живота събития”.
От друга страна, интензивността на стресовото събитие се определя от втори фактор
и това е личната интерпретация на възникналата ситуация, както и от трети фактор - от
индивидуална чувствителност на личността, която преживява стресиращото събитие. При
Осв. по време на събиране на анамнезни данни за развитието ù се установи, че същата е
преживяла ситуация на автомобилна катастрофа като дете - на възраст около първи клас -
като по нейни данни дълго след това е имала реакции на страх и уплаха. Това преживяване е
възможно да се възстанови като спомен, след преживяване на подобно в по-късния живот на
индивида - както е станало в конкретния случай и се нарича ретравматизация. Подобно
ретравматизиране би могло да удължи и комплицира периода на справяне и възстановяване
на лицето.
В случая, травмата е преживяна от Осв.лице като ограничаващо събитие, трайно
нарушило качеството й на живот, както в личен, така и в професионален и социален план.
След проведеното лечение и възстановяване, към момента Осв. лице не е достигнало нивото
на личното си, социално и трудово функциониране от преди периода на инцидента.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Според делниквента, той се е движел в лявата лента за движение – именно и там е
настъпил ударът. Това означава, че ищцата, движейки се с нормална за пешеходец скорост, е
достигнала до там – след като е пресякла дясната лента (няма ангажирани доказателства за
някакво странно или внезапно поведение – чл. 114, т. 1 от ЗДП). Тя е пресичала на
пешеходна пътека. Водачът на л.а. е следвало да прояви повече внимание, като на това
място е бил длъжен да намали или дори да спре за по-голяма сигурност (арг. от чл. 5, ал. 2, т.
1, чл. 116, предл. 1, и най-вече чл. 119, ал. 2 от ЗДП). Нормата на чл. 32 от ЗДП, урежда
възможност, а не задължение (използван е терминът „могат“). Предвид изложеното относно
мястото на удара (лява лента), не е нарушено и изискването на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
8
Тъмните дрехи на ищцата са без значение.
В тази ситуация, ищцата е могла да прояви евентуално повече съобразителност (това
обаче е чисто житейски, а не правен проблем), но тя е била с предимство и не е имала
задължение да предполага неправомерно поведение от страна на делинквента.
От тази гледна точка, оспорването на двете СТЕ (единична и тройна) е по-скоро
излишно.
Предвид заключението на в.л. (СМЕ), лечението е проведено адекватно, като това
включва и поведението на пострадалата.
Налице е обаче обективна (безвиновна) хипотеза на съпричиняване – става въпрос за
свръх емоционалната реакцията на пострадалата на инцидента. Решаващият орган има
предвид предходната психологична травма от девството на г-жа П.а, резултат от друго ПТП
(не е ясно дали случила с нея или домашен любимец). Така например в Р. 272/1984г., IV г.о,
Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от пострадалата поради това, че за вредния
резултат е допринесъл нейният чувствителен към работната среда организъм; в Р. 413/1983 –
IV, съдът е намалил наполовина обезщетението на пострадалия, тъй като смъртта му се е
дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно заболяване, но и
от предшествуваната го бъбречна недостатъчност; в Р. 81/1986 - IV Върховният съд е
приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се
е опитал да вдигне 54 kg тежък акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила.
Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки
да се осигурят подемни машини за този вид дейност.
Съотношението между вините може да се изрази в процент - Р. 1931-57-ІV; или да се
спадне глобално определена сума от обезщетението - Р. 1917-57-ІV (също Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
В случая е съобразена евентуална по-конвенционална реакция. „Съпричиняването“
има отношение само към неимуществените вреди.
1. неимуществени вреди:
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: …
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Съобразени са:
9
- шок при настъпването на инцидента – 5 000 лева;
- силно болки и страдания в рамките на около месец/40 дена и съответния
дисконфорт, с оглед ограничената възможност за самообслужване – 16 000 лева;
- спадащи по интензивност болки в рамките на последващите няколко месеца
(последяващите 3 месеца, след първия) – 8 000 лева;
- прогнозата за ищцата не е съвсем оптимистична, тъй като последиците не могат да
отшумят напълно; има ограничение на движенията на ръката (дясна ръка, а до доказване на
нещо различно, тя е водещата) – 20 000 лева.
Общо 49 000 лева.
Правилото да допускане на тройна експертиза е че вещите лица се определят от съда,
като това извършило единичната (освен, ако не са налице особени обстоятелства) е част от
нейния състав. Не е налице каквато и да е предубеденост, а по-скоро неразбиране на начина
на развитие на гражданския процес от страна на процесуалния представител на ищеца.
В гражданския процес не се събират всички възможни доказателства, а само
необходимите такива и то, ако не е настъпила процесуална преклузия. По тази причина в
него се установява „процесулана истина“, а не емпиричната такава.
Освен това, предвид доводите, изложени в писмените бележки на ищеца,
причиняването на средната телесна повреда е престъпление. То, но може да се установи от
граждански съд и именно по тази причина делото бе спряно. Според проф. Сталев (стр. 477
– „Българско гражданско процесуално право, изд. 2012г.), на същата плоскост като спиране на
делото по чл. 229, ал. 1, т. 4 лежи и спирането на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5, защото спирането на делото поради
разкрити по делото престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, се
предвижда от закона, за да може да бъде взета предвид наказателната присъда относно тия факти (§ 67).
Тук обаче спирането на делото трябва да бъде постановено от съда и без да е вече образувано
наказателно преследване относно разкритото по гражданското дело престъпление. Защото, докато другите
преюдициални правоотношения могат да бъдат установявани от съда инцидентно, по повод на иска, за който са от
значение, наказателното правоотношение не може да бъде установявано инцидентно по граждански дела (§ 10).
Оттук произтича разликата между чл. 229, ал. ,1 т. 4 и 5: в първия случай е нужно по преюдициалния въпрос да
има висящо дело; във втория случай това е ненужно.
Целта на законодателя е да не се стигне до противоречиви съдебни актове –
например, ако последният свидетел бъде оправдан.
След като разбирането и задължителните указания, както на САС, така и на
процесуалния представител на ищеца са различни, то би било логично да не се правят
постоянни паралели с установеното в досъдебното производство. Тези факти, след като
връзката между двете производства е изкуствено разкъсана, нямат каквото и да е значение в
гражданския процес. Изложеното е с оглед многостранно изложената теза за недосъбиране
на някакви относими по делото доказателства.
2. имуществени вреди:
Не се спори, а и по делото има ангажирани доказателства, че тези разходи са сторени.
3. Съгласно нормата на чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
10
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от
двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Констативният протокол и наличната към този момент медицинска документация са
били достатъчни, като не е било необходимо да се иска каквото и да е допълнително. Ако
все пак това е било сторено за сигурност на дружеството, това не означава, че е отпаднало
поставянето му в забава.
Лихва се дължи, считано от 01.01.2022г. (17.12.2021г. + 15 дена). Претендира се обаче
от 08.02.2022г.
по разноските:
1. ни ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 7 622,26
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Според Определение № 143/17.06.2020г. по гр.д. № 3451/2019г. на ВКС, IV г.о:
Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК винаги е неоснователно до размера, до който страната, която го прави, е оценила
труда на своя адвокат. Т.е. възражението на ответника, съобразно цитираната практика е
неоснователно.
От страна на ответника не е представен списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК, а
отделни плащания, описани като такива по чл. 80 от ГПК. Това не е списък по смисъла на
кодекса. Списъкът обхваща всички плащания, като целта е да се спести търсене на
отделните разноски и се даде възможност на страните за лесно вземане на становище.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете – 2 333
лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).
По компенсация ответникът дължи - 5 289,26 лева (Определение № 798 от
24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
783/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗД "Б.И." АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, e-mail:
*******@******bg, да заплати на А. В. В., ЕГН **********, гр. София, район „Люлин”, ж.
к. „******* съд.адр.: гр. София, ул. „*******“ № ******* тел.: *******, чрез адв. С. Д. И. -
САК, и адв. Ж.Д.Н. – ВАК, e-mail: ***********, следното:
11
- сумата от 49 000 (четиридесет и девет хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 17.12.2021г. (щета с № *******), ведно
със законната лихва, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022г., до окончателното ù
изплащане, като отхвърля претенцията за горницата до пълния предявен размер от 70 000
(седемдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 210 (двеста и десет) лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022г. до окончателното ù
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
- сумата от 5 289,26 (пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки) лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и
направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12