№ 82
гр. Дупница, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Деа Д. И.
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200082 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № ГБО-0086/14.01.2025 г., издадено от
Зам. председател на ДАМТН, упълномощен със Заповед № 2010-349/17.05.2024 г., на
Председателя на ДАМТН, с което на „ТОПЛИВО“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Средец“, ул. „Солунска“ №2, с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и по реда на чл. 34, ал. 6 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложено административно наказание
"имуществена санкция", в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), за нарушение по чл.
8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. с чл. 4, ал. 1 НИКТГИБОУРНТК.
Жалбоподателят чрез упълномощен от него процесуален представител – адв. К.
навежда доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно по
съображенията, подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание, като моли за неговата
отмяна. Претендира разноски, за които е представен списък, фактура, платежно нареждане и
договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна е депозирала по делото, преди съдебно заседание, писмено
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е дългогодишен търговец на твърди горива за битово
отопление на територията на страната, като от години стопанисва търговски обект – „Склад
Дупница“, находящ се в гр. Дупница, ул. Никола Малашевски № 35, с отговорник, служител
1
на дружеството - св. Р. Ш..
На 15.10.2024 г., при извършена проверка в търговския обект, от служители на
Регионален отдел ККГБО - „Западна България“, към ДАМТН – свидетелите Л. Г. и Д. Б. е
установено, че в склада на дружеството в гр. Дупница, с Фактура № **********/19.07.2022
г. и Декларация за съответствие №9 от 30.05.2022 г., сертификат за партида № 9, издадени от
доставчика „Феникс-77“ ЕООД са били доставени 33 320 кг. въглища за битово отопление в
насипно състояние, като по-късно с Фактура № ********** от 31.07.2024 г., „Топливо“ АД е
продало на фирма „Далис-08“ ЕООД количеството от 5 575 кг. – въглища за битово
отопление от същата партида. Продадените от дружеството-жалбоподател 5 575 кг. въглища,
на фирма „Далис-08“ ЕООД, са били в насипно състояние, като не са били поставени в
запечатани опаковки с тегло 25 кг (до – 1 %). От представената справка за наличност в
склада на дружеството към датата на проверката е установено количество от 24 920 кг.
въглища в насипно състояние, както и липса на чували за пакетирането им.
Дружеството „Топливо“ АД е разпространител по смисъла на пар. 1-ви, т. 45 от ДР на
ЗЧАВ на твърди горива за битово отопление и притежава съответните регистрации и
вписване за тази дейност в регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и
обектите, в които се разпространяват твърди горива.
Дружеството - купувач фирма „Далис-08“ ЕООД също е търговец на твърди горива за
битово отопление и притежава съответните необходими по закон регистрации и права да
извършва тази дейност, като е било регистрирано и вписано в посочения по-горе регистър, с
№ Р-0440 от 13.12.2021 г. с адрес на дейността: гр. Дупница, ул. „Никола Малашевски“ № 5,
като обектът е вписан по № Р-0440-I.
Констатациите по документи направени при проверката от служителите на РО
ККГБО - „Западна България“, към ДАМТН – свидетелите Л. Г. и Д. Б. били отразени в
Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № ЗБ-П-
050/15.10.2024 г., подписан и връчен на служителя на дружеството- св. Ш.. Последната
предоставила всички изискани и документи при проверката и сама декларирала лично и
писмено, че не разполагали в склада с чували за пакетиране на въглища, тъй като такива не
им били изпратени от РО –Благоевград, както и сама отразила след това ръкописно на
представеното от нея копие от Фактура № ********** от 31.07.2024 г., издадена от
„Топливо“ АД на фирма „Далис-08“ ЕООД, че посочените във фактурата количества
въглища са продадени в насипно състояние, но са посочени във фактурата с код пакетирани,
поради невъзможност да бъдат продадени като насипни – нулева цена.
По-късно била назначена и друга, насрещна проверка в дружеството - купувач -
„Далис-08“ ЕООД, където се потвърдило получаването от склада на „Топливо“ АД, на
процесните количества въглища именно в насипно състояние, за което били съставени и
представени и съставени съответните документи.
С оглед на тези данни по-късно служителите на РО ККГБО - „Западна България“, към
ДАМТН достигнали до извод, че е извършено от дружеството жалбоподател
2
административно нарушение по чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. с чл. 4, ал. 1 НИКТГИБОУРНТК.
Изпратили покана до дружеството-жалбоподател с указани дата и час за съставяне на АУАН.
Актът е съставен на 11.11.2024 г., от св. Г., в присъствието на св. Б., както и в присъствието
на упълномощен представител на „Топливо“ АД – В. Д., който подписал и получил препис
от акта без възражения.
Въз основа на този АУАН е издадено и оспореното Наказателно постановление №
ГБО-0086/14.01.2025 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН, упълномощен със Заповед
№ 2010-349/17.05.2024 г., на Председателя на ДАМТН, с което на „ТОПЛИВО“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Солунска“ №2, с ЕИК
*********, представлявано от изп. директор, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и по реда
на чл. 34, ал. 6 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложено
административно наказание "имуществена санкция", в размер на 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева), за нарушение по чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. с чл. 4, ал. 1 НИКТГИБОУРНТК.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат изцяло по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели Г., Б., В. Д. и Р. Т., както и
отчасти от показанията на св. Р. Ш. и въз основа на събраните по делото множество писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите такива.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – бивши служители
на ДАМТН – Г. и Б., тъй като показанията на същите са принципно еднопосочни и
непротиворечиви, логични, и ясни, като казаното от тях се подкрепя в голяма степен от
приложените по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от съда.
Няма каквито и да е данни или индикации за някаква тяхна предубеденост, още повече
същите към датата на разпита им пред съда, дори вече не са и служители на АНО. В същото
време съдът приема с доверие и казаното от св. Ш., в частта от показанията й, в която
казаното от нея не противоречи на казаното от останалите свидетели относно проверката и
начина на установяване на посочените факти и обстоятелства, както и на отразеното лично и
непосредствено от нея писмено в представената декларация и отделно ръкописно в
представената фактура за продажба на част от въглищата на фирма „Далис-08“ ЕООД. В тези
си части нейните показания са изолирани и изцяло опровергани от цитираните гласни и
писмени доказателства, които еднопосочно и достоверно дават информация за относимите
факти и събития. Нещо повече надлежно информацията е потвърдена още веднъж и в
съставените писмени доказателства при извършената по-късно на 23.10.2024 г. насрещна
проверка в склада на фирма „Далис-08“ ЕООД, вкл. от декларацията на служителя и
вписванията на ръка върху издадената фактура за покупко-продажба на процесните въглища
в насипно състояние от 31.07.2024 г.
В по-малка част относими към предмета на доказване са показанията на свидетелите -
3
В. Д. и Р. Т., която работи в склада на дружеството в гр. Благоевград и изобщо не е
присъствала на проверката, но няма основание същите да не бъдат приети за достоверни,
доколкото потвърждават косвено поне част от обстоятелствата установени при проверката.
Съгласно така приетата фактическа обстановка и след анализ на събраните по
делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения
– АУАН и НП са издадени от компетентни и надлежно оправомощени административни
органи със приложените по делото Заповед № А-406/16.06.2022 г. на Председател на
ДАМТН – л. 7-8 от делото и Заповед № 2010-349/17.05.2024 г., на Председател на ДАМТН –
л. 67-68 от делото. В тази насока следва изрично да се отбележи, че съгласно чл. 43а, ал.3
то ЗЧАВ – Наказателните постановления по силата на закона /ex lege/ се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
оправомощено от него длъжностно лице, каквото в случая друго изрично оправомощено
длъжностно лице е именно АНО, като зам. - председател на ДАМТН, съгласно цитираната
Заповед № 2010-349/17.05.2024 г., на Председател на ДАМТН - на л. 67-68 от делото и
писмото с вх. № 2407/26.02.2025 г. – на лист 73 от делото. Тоест правомощието му за
издаване на обжалваното НП произтича пряко от закона като самостоятелен предвиден АНО
след оправомощаване, и в случая не става въпрос за хипотезата на някакво друго временно
заместване на АНО, поради отпуск, болест, командироване и т.н., както е разсъждавал АС-
Кюстендил в свое актуално Решение № 533/31.03.2025, по КАНД 73/2025, по описа на АС-
Кюстендил и др., в който случай е било налице именно временно и непостоянно заместване
на титулярния АНО от друг упълномощен служител за периода на ползване на платен
годишен отпуск. В случая компетентността на АНО е абсолютно аналогична на тази на
всеки началник например от системата на МВР, който е натоварен с правото да издава НП
по ЗДвП след оправомощаване от министъра на вътрешните работи и който има
самостоятелно качество на страна в съдебното производство и бива призоваван за лично
участие по делото.
Спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити. Посочените нарушения са описани пълно и точно, по начин, който позволява на
дружеството-жалбоподател ясно да разбере характера и вида на административното
нарушение, което се твърди, че е извършило и да организира защитата си, поради което
съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата в тази насока. Изрично е посочена
коректно и датата на извършване на нарушението – 31.07.2024 г., това е датата на продажба
на процесните насипни въглища, както и отделно е посочена датата на установяване на
нарушението, която съвпада с датата на извършване на проверката – 15.10.2024 г.
Неоснователно е и възражението във връзка с показанията на св. Ш. относно
отразените от нея обстоятелства писмено при проверката за продажба на въглищата в
насипно състояние.
Съгласно чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ: „ Забранява се предоставянето и/или
4
разпространението на твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество,
опаковане и етикетиране, определени в наредбата по ал. 1.“
Според чл. 4, ал.1 от НИКТГИБОУРНТК „Твърдите горива могат да бъдат
предоставяни на пазара и/или разпространявани само ако са опаковани в запечатана
опаковка с тегло 25 kg (до - 1 %), която не позволява тяхното разсипване и промяна на
качеството им.“
В случая е дадена и правилна правна квалификация с конкретно отразени относими
норми, които кореспондират с обстоятелствената част на наказателното постановление,
предвид което е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН от формална
страна, а по същество административното нарушение е доказано от обективна страна,
доколкото е извършено от юридическо лице и субективната не следва изобщо да се обсъжда.
В този смисъл, съгласно т. 44 и т. 45 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ,
"Разпространител на твърди горива" е лице, което етикетира, пакети разпространява или
извършва продажба на твърди горива за битово отопление. "Разпространение на твърди
горива" е движението на твърдите горива по веригата производител, съответно от внос
/вносител/ до разпространителя, включително прекупвача фирма „Далис-08“ ЕООД също е
разпространител по смисъла на §1, т. 45 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ.
От свидетелските показания се установи, че непродадената част от „Топливо“ АД от
доставените непакетирани и в насипно състояние с горецитираната фактура и сертификати
за качество и декларация въглища от фирма „Феникс-77“ ЕООД са били изцяло съхранявани
и към датата на проверката, както и преди това към датата на продажбата им, в насипно
състояние в склада на дружеството-продавач в гр. Дупница. Безспорно е установено, че
същите не са в запечатана опаковка с тегло 25 кг. (до -1 %), което не отговаря на
изискванията за опаковане, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството
на твърди горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния
контрол (НИКТГИБОУРНТК).
От представените и приложени по делото фактури с ръкописно отбелязване и
написаните декларации от служител на дружеството-жалбоподател и на фирма „Далис-08“
ЕООД е видно, че предоставените от дружеството жалбоподател на „Далис-08“ ЕООД
въглища са за битово отопление и съгласно разпоредбите на чл. 8а, ал. 3 от ЗЧАВ във вр. с
чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК следва да бъдат опаковани в запечатана опаковка с тегло
25 кг. (до -1 %).
Изключения от това задължение за опаковане са предвидени единствено в чл. 2, ал. 2,
т. 1 - т.4 от НИКТГИБОУРНТК, но нито една от хипотезите описани изчерпателно и
изрично в тази подзаконова норма не е приложима в настоящия случай, доколкото липсват
предпоставките за това. Продадените насипно въглища не подлежат на преработка, не са
били предназначени за преработка, преди крайното им разпространение, както и не са били
предназначени за научни изследвания и изпитвания или за изгаряне в индустриални и
горивни инсталации, и на последно място не са били произведени в страната и съответно
5
предназначени за разпространение извън територията на Република България, а напротив
внесени са от фирма „Феникс-77“ ЕООД в Република България.
Дружеството-жалбоподател не е ангажирало в производството пред настоящата
инстанция, никакви доказателства, оборващи констатациите на административно-
наказващия орган относно описаното в НП нарушение. Нещо повече голословните
твърдения изложени в жалбата, пледоарията и писмената защита от процесуалния
представител на жалбоподателят са изцяло недоказани и необосновани. Прави се опит в
писмената защита да се коментира превратно и неправилно разпространението на твърди
горива за битово отопление, каквито са безспорно процесните въглища, като вид
преработка, наречена стр. 3-та „вътрешна продажба“ и да се вмени, че е налице
изключението предвидено в чл. 2, ал.2, т. 1 от НИКТГИБОУРНТК, което изобщо не е
приложимо. Постоянно се сочи и заявява съдебна практика, но не е цитирано нито едно
решение в подкрепа на заявеното в писмената защита, защото такава съдебна практика
съдът след служебна проверка установи, че просто липсва. Твърди се, че изводите на АНО в
НП се базират единствено на косвени доказателства, което не е така, доколкото са налице
редовно съставени изходящи от дружеството-жалбоподател и неговите служители писмени
доказателства /фактури, декларации и т.н./, които пряко и категорично, директно
установяват на база информацията в тях и направените допълнителни вписвания на ръка,
чието авторство е потвърдено от свидетеля Ш., всички елементи на нарушението, вкл.
времето и мястото на извършването му – на 31.07.2024 г. в склада на дружеството-
жалбоподател в гр. Дупница, и нещо повече всичко това се потвърждава еднозначно след
това в хода на съдебното следствие от показанията на разпитаните свидетели, част от които
са и служители на „Топливо“ АД.
Категорично е установено разпространение в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 1 от
цитираната наредба, като никъде в АУАН и НП няма твърдения или наведено обвинение за
извършено „крайно разпространение“, до „крайни потребители“ на процесните въглища,
доколкото продажбата им от един търговец на друг е достатъчно като вид изпълнително
деяние за реализиране на нарушението със всичките му съставомерни белези като забранено
от закона разпространение на твърди горива, които не отговарят на изискванията на
Наредбата, в случая на чл. 4, ал.1 от НИКТГИБОУРНТК. Ключова и относима в случая е
дефиницията дадена в пар. 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ, която гласи „Разпространение на твърди
горива" е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя /какъвто е и „Далис-08“ ЕООД/, включително.
Дали има или няма нарушение извършено преди това от фирма „Феникс-77“ ЕООД, при
доставката на процесните въглища от тази друга фирма до „Топливо“ АД е без отношение и
без каквото и да е правно значение за настоящото производство, което е изцяло фиксирано и
ограничено именно до проверката на твърдяното и описано в АУАН и НП, детайлно и
подробно, нарушение по последващо разпространение на тези въглища, чрез продажбата им
от един разпространител на друг по смисъла на пар. 1, т. 45 от ДР на ЗЧАВ, което е
6
безспорно доказано, че е осъществено именно без опаковането им и в насипно състояние.
Законът не дефинира и не борави с понятието „крайно разпространение“, на каквото се
акцентира в писмената защита, а единствено забранява общо и изначално всякакво
последващо вноса, каквото и да е разпространение на твърди горива за битово отопление,
вкл. въглища, в насипно състояния, без да са опаковани и етикетирани по предвидения ред.
Тази норма не може да се преиначава и тълкува разширително или ad hoc, доколкото е
забранителна, т.е. императивна по своя характер. В АУАН и НП няма позоваване на
разпространение до „краен клиент“ или на „крайно разпространение“, а само на
разпространение изобщо без опаковане до друг регистриран разпространител. Тези и
останалите неоснователни и недоказани доводи на процесуалния представител на
жалбоподателя, на които бе даден изчерпателен отговор по-горе мотивират съда да приеме
обжалваното НП за правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че описаното деяние в съставените против
дружеството-жалбоподател АУАН и НП се доказва по безспорен и несъмнен начин от
обективна страна.
Наложеното наказание е предвидено в закона - чл. 34, ал. 6 от ЗЧАВ, като фиксиран
минимален праг на имуществената санкция, която е от 30 000 лв. до 50 000 лева и поради
това не може да бъде редуцирано допълнително. При индивидуализиране на наказанието
административно наказващият орган правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразил се е с целите на наказанието уредени в правната
норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание се явява
съразмерно и съответно на извършеното нарушение.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
конкретното нарушение разкрива обществена опасност типична за вида и характеристиките
си спрямо защитаваните обществени отношения свързани с качеството на атмосферния
въздух. Следва да се има предвид количеството /5575 кг./ и периода на продажба и
съхранение на процесните въглища в насипно състояние, без опаковка и етикетиране, както
императивно задължава чл. 4, ал. 1 от НИКТГИБОУРНТК, което неминуемо увеличава
сериозно възможността от замърсяване, чрез запрашаване, влошаване качеството и
разпиляване на същите.
При безспорно установеното законосъобразно проведено административно-
наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност и
доказаност на нарушението, както и съобразно съразмерността и справедливостта на
наложеното наказание, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото основателна се явява единствено претенцията за разноски на
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 63д, ал.1 и ал. 4 от ЗАНН в производствата
7
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалваното НП, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът отхвърли оспорването,
ответникът да разполага с право на разноски. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, за
този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице сериозна
правна и фактическа сложност на делото, по делото не се е явявал в съдебно заседание
процесуален представител, поради което справедливо би било юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. Поради това и дружеството „ТОПЛИВО“
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Средец“, ул. „Солунска“ №2, с
ЕИК: *********, представлявано от изп. директор следва да бъде осъдено, да заплати в
полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, със седалище:
гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №52 А, представлявана от председател, сумата от 80,00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ГБО-0086/14.01.2025 г., издадено от
Зам. председател на ДАМТН, упълномощен със Заповед № 2010-349/17.05.2024 г., на
Председателя на ДАМТН, с което на „ТОПЛИВО“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Средец“, ул. „Солунска“ №2, с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и по реда на чл. 34, ал. 6 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), е наложено административно наказание
"имуществена санкция", в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), за нарушение по чл.
8а, ал. 3 от ЗЧАВ, вр. с чл. 4, ал. 1 НИКТГИБОУРНТК, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТОПЛИВО“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Средец“, ул. „Солунска“ №2, с ЕИК: *********, представлявано от изп. директор, да
заплати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, със
седалище: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ №52 А, представлявана от председател, сумата
от 80,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по
8
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9