Присъда по дело №126/2020 на Окръжен съд - Перник

МОТИВИ по ВНОХД № 126/2020 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда №1 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД №00706/2019 г. по описа на
Районен съд – П. подсъдимият Н. Д. Н. , роден на *** г. в ***, с постоянен и настоящ адрес:
***, българин, български гражданин, с *** образование, женен, работи във *** като ***,
неосъждан, с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че за времето от 30.08.2015 г. до
07.09.2015 г. в *** в съучастие като съизвършител с И. И. П. , е предложил съдействие на А.
Д. В. за връщане на противозаконно отнето МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ №
***, собственост на неговия брат К. В., срещу получаване на имотна облага – парична сума
в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, поради което и на основание чл. 346, ал. 3, вр. ал.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, съдът го е осъдил, като му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 59, ал.1 т.1 от НПК е
приспаднал времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР, считано от 07.09.2015 г.
до 08.09.2015 г. С присъдата, на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода” е било отложено за срок от три години,
считано от влизането й в сила. С посочената присъда, на основание чл. 346, ал.4, вр. чл. 346,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимият Н. Д. Н. е лишен от правото да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца, считано от влизането на
присъдата в сила.
С посочената присъда съдът е признал подсъдимия И. И. П. , роден на *** г. в ***,
с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, с *** образование,
неженен, *** на Фирма ***, неосъждан, с ЕГН: **********, за виновен в това, че за времето
от 30.08.2015 г. до 07.09.2015 г. в ***, в съучастие като съизвършител с Н. Д. Н. , е
предложил съдействие на А. Д. В. за връщане на противозаконно отнето МПС – товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ № ***, собственост на неговия брат К. В., срещу получаване на
имотна облага – парична сума в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, поради което и на
основание чл. 346, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил, като
му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание
чл. 59, ал.1 т.1 от НПК е приспаднал времето, през което лицето е било задържано по ЗМВР,
считано от 07.09.2015 г. до 08.09.2015 г. С присъдата си, районният съд, на основание чл.
66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С посочената
присъда, на основание чл. 346, ал.4, вр. чл. 346, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК,
съдът е лишил подсъдимия И. И. П. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, първият съд, на основание чл.111, ал.1 от НПК е върнал на
правоимащия Н. Д. Н. , с ЕГН:********** следното веществено доказателство: 1 /един/ брой
мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ: ***, със СИМ карта с № ***, а на основание
чл.111, ал.1 от НПК е върнал на правоимащия И. И. П. , с ЕГН:********** следните
веществени доказателства: мобилен телефон марка “I PHONE 5” с ИМЕЙ: ***, със СИМ
карта с № *** и мобилен телефон марка “I PHONE 5 S“ с ИМЕЙ, който не се чете, със СИМ
карта с № *** и на основание чл.111, ал.1 от НПК е върнал на правоимащия Г. И. В., с
ЕГН:********** следното веществено доказателство: 1 /един/ брой мобилен телефон марка
„Нокиа“ 105 с ИМЕЙ: ***, без СИМ в него.
С посочената присъда, районният съд, на основание чл.111, ал.1 от НПК, е
1

разпоредил следните веществени доказателства: диск от „Теленор“ ЕАД и диск от
„Мобилтел“ ЕАД, приложени в т. І от досъдебното производство, да останат по делото в
срока на съхранението му и да се унищожат с него, а на основание чл. 133, ал.1 от
Правилника за администрацията в съдилищата следните веществени доказателства: 1 /един/
брой черна платнена чантичка; въже, обтривки от скоростен лост на товарен автомобил
марка „Ивеко Дейли“ с рег. № ***; обтривки от волан на товарен автомобил марка „Ивеко
Дейли“ с рег. № *** и следи от материя от товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег. №
***, регистрирани в книгата за веществени доказателства в Районен съд Перник, които са
без стойност, след изтичане срока на съхранение на делото да се унищожат.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от зам.
районния прокурор на РП-Перник, с който се иска увеличаване на размера на наложените на
двамата подсъдими наказания лишаване от свобода, както и увеличаване на размера на
наказанието лишаване от право да се управлява МПС, което е наложено под възможния
минимум, определен в закона, тъй като това наказание не може да бъде със срок, по- кратък
от срока на наказанието лишаване от свобода.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия Н. Д. Н. чрез упълномощения му защитник адвокат Г. Т., с която се иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. Развиват се доводи, че
фактическите положения, установени въз основа на събрания в хода на производството
доказателствен материал, относими към елементите на обективната и на субективната
страна на престъплението, в което подсъдимият Н. Н. е обвинен, времето, начинът и
мястото на осъществяване на същото, в съучастие с друго лице, при общност на умисъла, не
обуславят несъмнен извод за извършването на престъпление от страна на Н. Н.. Развити са
съображения, че престъплението по чл.346, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК е формално, едноактно, на просто извършване, а изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие, изразяващо се в предлагане на съдействие за връщане на отнето
моторно превозно средство срещу получаването на имотна облага, като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че подсъдимият Н. Н. е осъществил състава
на това престъпление и не е обосновал убедително заключението си как този еднократен акт
е продължил в периода 30.08.2015 г. – 07.09.2015 г.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от
подсъдимия И. П., чрез упълномощения му защитник адвокат Е. Т., с която се иска отмяна
на първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. Сочи се, че деянието,
описано в обвинителния акт, за което подсъдимият П. е признат за виновен, е
несъставомерно, тъй като районният съд не е съобразил обстоятелството, че свидетелят А.
В. е потърсил лично, чрез обаждане по телефона, съдействие от подсъдимия Н. Н., че
подсъдимият Н. Н. е първият и единствен човек, който е предложил сам в разговор по
телефона с пострадалия съдействие, че подсъдимият Н. Н. е посочил лично на брата на
пострадалия начина да си върне автомобила с даване на откуп от 4000 лева, че част от
сумата в размер на 500 лева е предадена от свидетеля А. В. в дома на подсъдимия Н. Н. и за
него, че така получената първоначално сума е била изразходвана за лични нужди на
подсъдимия Н. Н.. Твърди се, че в наказателното производство не се е установило с кои
конкретни действия подсъдимият И. П. е взел участие в деянието – къде, кога е разговарял с
Н. Н. и двамата са взели решение, как са разпределили ролите си за извършване на
престъплението. Сочи се, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че не
подсъдимият И. П., а Н. Н. и А. В. са водили разговори, при които са се договорили,
пострадалият да даде пари на подсъдимия Н. Н., за да си върне автомобила, т.е.
подсъдимият И. П. нито е водил разговори, нито е предлагал съдействие, нито е искал пари
от свидетеля А. В. или от пострадалия с тази цел. Сочи се, че районният съд е игнорирал
2

установените обективни факти, които изключват наличието на участие и користната цел от
страна на подсъдимия И. П., като неправилно е интерпретирал и веществените
доказателствени средства за проведени разговори между подсъдимите Н. Н. и И. П., водени
в периода 03.09.2015 – 07.09.2015 г., т.е. след направеното от подсъдимия Н. Н.
предложение /прието от свидетеля А. В./ за съдействие за връщане на автомобила срещу
договорена между тях сума от 4000 лева. Сочи се, че от събраните по делото доказателства
не може да се обоснове по несъмнен и категоричен начин, умишлено поведение от страна на
подсъдимия И. П., поради което се иска да бъде постановена нова присъда, с която
последният да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение.
В разпоредително заседание, проведено на 17.07.2020 г. по реда на чл. 327 НПК,
въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите или събирането на нови доказателства.
Пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Перник
изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
Адвокат Г. Т., в качеството си на защитник на подсъдимия Н. Н., пледира за
отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановена в нарушение на
процедурните правила и за оправдаване на подзащитния му. Излага доводи, че не следва да
се кредитира показанията на свидетеля А. В., който от самото начало е демонстрирал близки
отношения с хора от МВР, а също и защото свидетелят е заинтересуван от изхода на делото,
както и че по делото липсват доказателства, които да обосновават по несъмнен начин
участието на подсъдимия Н. Н. в извършването на престъплението, за което е обвинен.
Адвокат Е. Т., в качеството си на защитник на подсъдимия И. П., пледира за
отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановена в нарушение на
процедурните правила и за оправдаване на подзащитния й. Излага доводи, че
първоинстанционната присъда почива изключително на предположения, тъй като не е
станало ясно по какъв начин подсъдимият И. П. е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е предявено обвинение, тъй като по делото няма доказателства
за такива негови действия.
Подсъдимият Н. Н. поддържа пледоарията на своя защитник, в последната си дума
изразява съжаление и моли за справедливо решение.
Подсъдимият И. П. поддържа пледоарията на своя защитник, в последната си дума
заявява, че не разбира в какво е обвинен и моли да бъде оправдан.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в проведеното на 30.09.2020 г. открито съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейната отмяна и постановяване на нова присъда по
следните съображения:
При преценката на доказателствата, събрани по време на проведеното от първата
инстанция съдебно следствие, на основание чл.316 НПК въззивният съд намери основания
за промяна във възприетата от районния съд фактическата обстановка по делото и прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н. Д. Н. е роден на *** г. в ***. Живее в ***. Има *** образование и
е *** във фирма ***. Не е осъждан.
3

Подсъдимият И. И. П. е роден на *** г. в ***, където и живее. Има ***
образование. *** е на фирма ***. Не е осъждан.
Подсъдимите Н. Н. и И. П. се познавали добре и поддържали приятелски
отношения помежду си.
Свидетелите К. Д. В. и А. Д. В. са братя, които притежавали редица
селскостопански машини и моторно превозни средства, необходими им във връзка с
обработваната от тях земеделска земя. Техният автопарк включвал и товарен автомобил
/микробус/ марка „Ивеко Дейли” с рег. № ***, който бил регистриран на името на свидетеля
К. В.. На 29.08.2015 г., вечерта, моторното превозно средство било паркирано пред дома на
родителите на двамата братя, намиращ се в ***, като неговите документи, сред които и
свидетелството за регистрацията му (малкия талон - част ІІ) останали в жабката на колата,
където обичайно се съхранявали, а ключът за микробуса също бил оставен в кабината на
автомобила. Сутринта на 30.08.2015 г. било констатирано, че товарният автомобил е
противозаконно отнет, с оглед на което още същия ден бил подаден сигнал в Районно
управление на МВР - Р., където било образувано досъдебно производство № 280/2015 г.,
прокурорска преписка рег. № 1041/2015 г. по описа на Районна прокуратура Радомир, срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Във връзка с
противозаконното отнемане на превозното средство, по-късно през деня на 30.08.2015 г.
свидетелят А. В. се обадил от своя телефонен номер *** на ползвания от подсъдимия Н. Н.
телефонен номер ***, като му споделил за случилото се с автомобила. Двамата се познавали
добре, тъй като Н. Н. бил първи братовчед на съпругата на А. В. и поддържали приятелски
отношения. Свидетелят А. В. поискал от подсъдимия Н. Н. помощ за намирането на
моторното превозно средство, като го помолил да попита подсъдимия И. П. дали не знае
къде се намира отнетия автомобил. Подсъдимият Н. Н. заявил на А. В., че ще се опита да му
помогне да си върне колата. Скоро след това подсъдимият Н. Н. отишъл във вилата на
подсъдимия И. П. в ***, където подсъдимият И. П. бил заедно със своите колеги-ловци –
свидетелите Е. Й. и В. П. и му обяснил случая, като го попитал дали може да съдейства за
връщането ва откраднатия бус, на което И. П. отговорил да не се занимава с това за да не си
създава проблеми.
Въпреки отказа на подсъдимия И. П., на следващия ден, подсъдимият Н. Н. провел
няколко разговори със свидетеля А. В. на тема връщане на автомобила, по време на които
му казал, че трябва да заплати 4000 лева за връщането на автомобила. Свидетелят А. В.
първоначално поискал намаляване на сумата, но след като не се стигнало до такова
намаляване, обяснил, че му трябва време, за да я събере, като двамата с Н. Н. се разбрали А.
В. да заплати първоначално 500 лева като капаро, за да не бъде разглобена колата.
След като обмислил случилото се, свидетелят А. В. уведомил ОД на МВР-П., че за
връщане на отнетото моторно превозно средство му се иска откуп, като заявлението било
регистрирано с № *** г. Във връзка с полицейското разследване А. В. предоставил сумата от
4000 лева предназначена да послужи като откуп за връщане на противозаконно отнетия
товарния автомобил „Ивеко Дейли” с рег. № ***, която била преброена и описана. Били
отделени 500 лева, които на 04.09.2015 г. свидетелят А. В., по указан от подсъдимия Н. Н.
начин, предал като капаро за връщане на автомобила в дома на последния в ***, на едно от
децата му - ***.
С цел разкриване на престъплението била проведена подготовка за използване на
специални разузнавателни средства, с оглед фиксиране на обстоятелствата на деянието.
Били приложени такива чрез оперативен способ „подслушване” на телефонните номера,
които ползвали подсъдимите И. П. (***), Н. Н. (***) и свидетелят А. В. (***).
4

По време на разговорите в периода от 03.09.2015 г. до 07.09.2015 г. са разменени
различни реплики между подсъдимия Н. и свидетеля А. В., както и между двамата
подсъдими, като между подсъдимия И. П. и свидетеля А. В. разговори не са провеждани.
На 07.09.2015 г. свидетелят А. В. провел телефонни разговори с подсъдимия Н. Н.,
в които му съобщил, че е събрал остатъка от парите, които трябва да предаде – 3500 лева,
като изрично помолил срещата да бъде на оживено място в *** и на нея да не присъства И.
П., тъй като се страхувал от него. Н. Н. отговорил на свидетеля А. В., че ще го чака в дома
си в ***.
Същият ден, около 20:00 ч. свидетелят А. В., след като поставил в черна чантичка
сумата от 3500 лева, в банкноти от по сто лева, отишъл на указания му адрес. В двора на
къщата подсъдимият Н. Н. бил сам, като същият съобщил на свидетеля А. В., че бусът се
намира в ***, а последният предал информацията на брат си – свидетеля К. В., който се
отправил към указаното място, за да намери автомобила.
По същото време, в цивилен автомобил, паркиран на около 100-200 метра от дома
на подсъдимия Н., се намирали свидетелите А. В. М., Д. А. Д. и Л. Е. Л., които в качеството
си на *** наблюдавали имота. Свидетелят А. М. възприел, че зад тяхната кола паркира бял
автомобил „Опел”, от който слязъл подсъдимия И. П.. Същият се отправил в посока към
къщата на Н. Н. и влязъл в двора на подсъдимия Н. Н., като престоял там няколко минути.
След това, подсъдимият И. П. се тръгнал, но след малко подсъдимият Н. Н. му звъннал по
телефона и И. И. се върнал към двора на къщата на Н. Н., като малко след като И. П. влязъл
в двора, натам се отправили и свидетелите А. В. М., Д. А. Д. и Л. Е. Л., които извикали от
входната врата на двора „Полиция“, влезли в двора и арестували двамата подсъдими.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който като веществено
доказателство била иззета черна чантичка със сумата от 3500 лева, в банкноти от по сто
лева, която била намерена на земята.
При извършено претърсване в къщата на подсъдимия Н. били намерени в скрин и
иззети две банкноти с номинал от по сто лева, за които лицето обяснило, че са му били
предадени на 04.09.2015 г. от свидетеля А. В..
С протокол за доброволно предаване свидетелят А. В. предал на полицейските
органи малкия талон на товарния автомобил.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
обясненията на подсъдимите Н. Д. Н. и И. И. П. , показанията на свидетелите А. Д. В., К.
Д.В., А. В. М., Д. А. Д. и Л. Е. Л., Р. К. С., Е. Н. Й., В. В. П., от събраните по делото
писмени доказателства, както и приобщените по съответния ред веществени доказателства и
веществени доказателствени средства, съдържащи класифицирана информация, изготвена
чрез използване на специални разузнавателни средства.
По доказателствата:
По делото не е спорно, че товарен автомобил марка „Ивеко Дейли” с рег. № *** е
бил предмет на противозаконно отнемане на 29 срещу 30.08.2015 г., извършено в ***,
където е бил паркиран пред дома на родителите на братята А. и К. В.. Не се оспорва и факта,
че на 30.08.2015 г. свидетелят А. В. се е обадил на подсъдимия Н. Н., който е братовчед на
негова съпруга, с молба да му помогне да издири автомобила. Спорни са обстоятелствата
дали подсъдимият Н. Н. е отправил предложение към свидетеля А. В. за съдействие за
връщане на отнетия автомобил срещу полумаване на имотна облага от 4000 лева, както и
5

дали другият подсъдими И. П. е отправял такова предложение към свидетеля А. В. срещу
получаването на имотна облага от 4 хиляди лева.
По отношение на обясненията на подсъдимия Н. Н..
На 08.09.2015 г. в качеството си на обвиняем по делото е привлечен подсъдимият
Н. Н., тогава обвиняем – за това, че за времето от 31.08.2015 г. до 07.09.2015 г. в ***, като
извършител в съучастие със съизвършителя И. И. П. , е предложил съдействие на А. Д. В. за
връщане на противозаконно отнето МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ № ***,
собственост на неговия брат К. В., срещу получаване на имотна облага – парична сума в
размер на 4000 лева – престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК. Както се установява от постановлението за привличане (л. 41 от досъдебното
производство) същото е предявено на обвиняемия Н. Н. на 08.09.2015 г. в 15.55 часа без
участието на защитник. Във връзка с извършеното привличане Н. Н. е разпитан в качеството
си на обвиняем пред разследващ полицай на 08.09.2015 г. за времето от 16.00 часа до 16.30
часа, за което е съставен протокол за разпит (л. 42 от ДП). От така съставения протокол се
установява, че Н. Н. е дал подробни обяснения във връзка с престъплението, за което е
привлечен като обвиняем като заедно с това е изложил обстоятелства относно участието на
лицето И. П. в инкриминираното деяние. Впоследствие по искане на разследващия орган на
обвиняемия Н. Н. е проведен и разпит пред съдия, като същият е осъществен отново на дата
08.09.2015 г. за времето от 17.10 часа до 18.30 часа. В разпита си пред съдия Н. Н. отново е
изложил обяснения относно престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и е
разказал подробно за участието на И. П. в извършване на същото. В така посочените два
разпита обвиняемият Н. Н. дава аналогични по съдържание обяснения, но разпитите са
извършени без участието на защитник. Същевременно, обаче, от заповед за задържане на
лице № *** г. се установява, че Н. Н. е бил задържан в ПЗНЛ на ОД на МВР гр. П. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи за времето
от 23.10 часа на 07.09.2015 г. до 17.00 часа на 08.09.2015 г. На 20.10.2015 г. подсъдимият Н.
Н. е бил разпитан отново като е дал обяснения относно престъплението, за извършване на
което е привлечен в качеството си на обвиняем с постановлението от 08.09.2015 г.
Посоченият разпит е бил проведен в присъствието на защитник – адвокат Г. Т., като Н. Н. е
дал подробни обяснения относно извършване на инкриминираното деяние. Последните
обаче са в съществено противоречие с обясненията, дадени от Н. в двата му разпита,
проведени на 08.09.2015 г. – относно механизма и мотивите за осъществяване на
престъпното деяние, както и относно участието на подсъдимия И. П. в извършване на
престъплението, доколкото в обясненията от 20.10.2015 г. такова участие подсъдимият Н. Н.
е отрекъл изцяло. С постановление от 11.01.2016 г. е било извършено ново привличане на Н.
Н. – за това, че за времето от 30.08.2015 г. до 07.09.2015 г. в ***, като извършител в
съучастие със съизвършителя И. И. П. , е предложил съдействие на А. Д. В. за връщане на
противозаконно отнето МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ № ***, собственост на
неговия брат К. В., срещу получаване на имотна облага – парична сума в размер на 4000
лева – престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Посоченото постановление (л. 37 от ДП) е било предявено на Н. Н. на 26.01.2016 г. в
присъствието на неговия защитник – адв. Г. Т.. След приключване на разследването по
досъдебно производство № 85/2015 г. по описа на ОД МВР – гр. П. Районна прокуратура –
гр. Перник е внесла в съда обвинителен акт срещу Н. Д. Н. , с ЕГН: ********** и И. И. П. ,
ЕГН: ********** – по обвинение за престъпление с правна квалификация по чл. 346, ал. 3
вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК като двамата подсъдими са привлечени към
наказателна отговорност при условията на съучастие в инкриминираното деяние под
формата на съизвършителство. По така внесения обвинителен акт в Районен съд-гр. Перник
е образувано наказателно дело от общ характер под № 615/2016 г. по описа на съда, което е
приключило с постановяване на осъдителна присъда №408/07.07.2017 г. Посочената
6

присъда е обжалвана, като с решение №66/05.12.2018 г., постановено по ВНОХД №264/2018
г. по описа на Окръжен съд – Перник присъдата е била отменена, а делото – върнато за
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително
заседание, като в мотивите са изложени съображения основно с процесуалните права на
подсъдимия Н. Н. и правото на защита на подсъдимия И. П.. При новото разглеждане на
делото е образувано НОХД №02170/2018 г. по описа на РС-Перник, по което в
разпоредително заседание от 16.01.2019 г., съдебната производство е прекратено и делото е
върнато на Районна прокуратура – Перник за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, свързани с
процесуалните права на подсъдимия Н. Н..
С оглед на изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно е ценил обясненията, дадени от подсъдимия
Н. Н. на 08.09.2015 г. в разпитите му, съответно, от 16.00 до 16.30 часа пред разследващ
полицай, както и пред съдия, за времето от 17.10 до 18.30 часа, както и обясненията, дадени
от него на 20.10.2015 г. Това е така, тъй като в хода на досъдебното производство е
допуснато нарушение на императивната норма на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК, съгласно която
участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият е
задържан. Както се установява от заповед за задържане на лице № *** г., подсъдимият Н. Н.
е бил задържан в ПЗНЛ на ОД на МВР гр. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи за времето от 23.10 часа на 07.09.2015 г. до 17.00
часа на 08.09.2015 г. Независимо от това обстоятелство обаче на 08.09.2015 г. същият е бил
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 85/2015 г. по описа на ОД МВР – гр. П. като
постановлението за привличане му е предявено на 08.09.2015 г. в 15.55 часа без участието на
защитник. Отново без участието на защитник на Н. Н. е проведен разпит на обвиняем за
времето от 16.00 часа до 16.30 часа на 08.09.2015 г., въпреки, че от същата заповед за
задържане на лице е видно, че задържането на Н. Н. е продължило през посочения период.
По тези съображения съдът намира, че привличането от 08.09.2015 г. и проведения
непосредствено след предявяване на постановлението разпит са били извършени в
нарушение на правото на Н. Н. да има защитник, изрично установено в чл. 55, ал. 1, във вр. с
чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК, доколкото по отношение на същия е било налице основание за
задължителна защита. В тази връзка константна е съдебна практика, че когато в процеса не е
осигурено участие на защитник, упражняващ адвокатска професия, въпреки наличието на
предпоставка за задължителна защита, винаги е налице съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване на правата на обвиняемия. Без значение е дали правата на
задържаното лице преди провеждането на разпита му са били разяснени, нито дали то е
пожелало да има защитник или не, тъй като разпоредбата на чл.94, ал.1, т.6 от НПК е
императивна и не зависи от волята на задържания. Ето защо, осъществените без участието
на защитник процесуални действия – привличане като обвиняем и разпит в качеството му на
обвиняем на подсъдимия Н. Н. не следва да бъдат вземани предвид от съда, доколкото
същите са извършени при допуснато съществено процесуално нарушение. Същият извод
следва да намери приложение и относно разпита като обвиняем на Н., проведен пред съдия
на 08.09.2015 г. Действително по време на провеждане на този разпит – от 17.10 часа до
18.30 часа, последният формално не е бил задържан, но доколкото от посочената заповед за
задържане на лице, подсъдимият Н. Н. е бил освободен на 08.09.2015 г. в 17.00 часа, то не
може да се приеме за законосъобразно провеждане на разпит без участието на защитник
едва 10 минути след освобождаване на обвиняемото лице, още повече, че по делото липсват
данни в тези 10 минути на него да му е била предоставена каквато и да било възможност да
ангажира защитник. В тази насока въззивният съд намира, че и по отношение на разпита
пред съдия е била налице хипотезата на задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК,
поради което и това процесуално действие следва да се приема за опорочено. Обясненията,
дадени от Н. Н. в проведения на 20.10.2015 г. разпит също не следва да се приемат за годно
7

доказателствено средство, тъй като разпитът на обвиняем се развива в рамките и по
обвинението, за което лицето е привлечено в това му качество със съответното
постановление за привличане на обвиняем. Доколкото обаче така осъщественото привличане
е опорочено, то за опорочено следва да се приеме и извършеното във връзка с него
процесуално действие – разпит на обвиняем на 20.10.2015 г. За пълнота следва да се
отбележи, че тази констатация е приложима също и за разпита пред съдия, извършен на
08.09.2015 г. като посоченото нарушение не може да бъде санирано от последващото
участие на професионален защитник при разпита на 20.10.2015 г. Като е приел обратното и
на практика е ценил дадените обяснения от подсъдимия Н. Н. на 08.09.2015 г. при двата му
разпита, както и тези, дадени на 20.10.2015 г., районният съд е ползвал незаконосъобразно
обяснения, дадени от подсъдимия Н. Н. в нарушение на императивни разпоредби на закона,
които е следвало да изключи от доказателствения материал по делото.
Пред въззивния съд по настоящото дело, подсъдимият Н. Н. е дал обяснения,
които на практика са единствените законосъобразно дадени от него обяснения. В тези
обяснения, подсъдимият Н. Н. заявява, че не отрича, че свидетелят А. В. му се е обадил по
телефона и го е помолил за съдействие за намирането на микробуса, който бил откраднат,
като го е помолил и да помоли своя приятел – подсъдимият И. П., да помогне за намирането
на микробуса. Подсъдимият Н. Н. твърди, че е помолил И. П. за съдействие, но последният
му отговорил да не се занимава с такива неща, защото са наказуеми и опасни, с което
потвърждава показанията на свидетелите Е. Й. и В. П., както и обясненията на подсъдимия
И. П.. В обясненията си, подсъдимият Н. Н. излага своята теза за обстоятелствата, свързани
с обвинението, като твърди, че подсъдимият И. П. няма нищо общо със случая и
предложението, което е направил Н. Н. на свидетеля А. В., не е съгласувано с никой друг, а
е плод на негово собствено решение, след като случайно е възприел откраднатия микробус,
минавайки през ***. Подсъдимият Н. Н. е заявил, че е намесил И. П. в ситуацията, тъй като
свидетелят А. В. непрекъснато питал за „И.“ и е усетил, че свидетелят има някакъв респект
към него и решил да се възползва от ситуацията, като създаде впечатление у свидетеля, че
нещата се решават от подсъдимия И. П..
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Н. Н., в частта, в която признава, че
е извършил деянието, предмет на обвинение с обвинителния акт, тъй като тези обяснения се
потвърждават както от показанията на свидетеля А. В., така и от веществените
доказателствени средства, изготвени в резултат на прилагането на специални
разузнавателни средства, отразяващи разменени между Н. Н. и А. В. реплики, които
потвърждават показанията на свидетеля А. В.. По отношение на обясненията на Н. Н., в
които същият заявява, че подсъдимият И. П. не е участвал във вземането на решение за
отправяне на предложение към свидетеля А. В., съдът също ги кредитира, тъй като тези
твърдения не се подкрепят по категоричен начин от нито едно друго доказателство или
доказателствено средство по делото.
По отношение на обясненията на подсъдимия И. П..
В обясненията си подсъдимият И. П. твърди, че не знае за какво е обвинен, тъй
като няма нищо общо със случая и не е предлагал съдействие на свидетеля А. В. за връщане
на откраднатия автомобил срещу заплащане на сума от 4000 лева. Подсъдимият заявява, че
такова предложение му е било направено от Н. Н., в присъствието на свидетелите Е. Й. и В.
П., като той е отказал да участва. Обстоятелството, че двамата подсъдими са водили доста
разговори в началото на месец септември 2015 г., И. П. е обяснил с обстоятелството, че
двамата са приятели и се чуват по няколко пъти на ден, а по отношение на споменаването на
автомобил в тези разговори, обяснението му е, че това е във връзка с бус, който подсъдимият
Н. Н. искал да купува по земеделска програма, по която участвала неговата съпруга и който
8

впоследствие е бил закупен в действителност. По отношение на присъствието си в двора на
подсъдимия Н. Н. на 07.09.2015 г. вечерта, подсъдимият И. П. е обяснил, че е отишъл там,
тъй като е бил помолен за това от Н. Н. с оглед оказване на морална подкрепа от негова
страна. По отношение на талона от отнетото МПС, обясненията на И. П. са, че е намерил
талона на улицата пред къщата на подсъдимия Н. Н. и го е дал на самия Н. Н., а по
отношение на чантичката с пари, която е намерена в двора на Н. Н. е заявял, че нито е знаел
какво има в нея, нито му е предавана от свидетеля А. В..
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия И. П. в частта, в която отрича да е
извършил деянието, предмет на обвинение с обвинителния акт, тъй като по делото не се
събраха категорични доказателства, които по несъмнен начин да установяват осъществяване
от страна на подсъдимия И. П. състава на деянието, за което е обвинен. По отношение на
обясненията на И. П., в които същият заявява, че до къщата на подсъдимия Н. Н. на
07.09.2015 г. го е закарал свидетелят И. И., съдът намира, че те представляват защитна
версия, поради което не следва да се кредитират, доколкото се намират в явно противоречие
с показанията на свидетелите А. М. и Л. Л., които са били на мястото преди пристигането на
подсъдимия И. П. и са възприели поведението му непосредствено, макар и в тъмната част от
денонощието, но на осветена улица.
Показанията на основния свидетел А. В..
От показанията на свидетеля А. В. се установява, че на 30.08.2015 г. баща му му се
обадил, че от двора на къщата им в ***, е изчезнал микробус „Ивеко Дейли“, който бил
собственост на неговия брат – свидетеля К. В.. Свидетелят А. В. се обадил по телефона на
подсъдимия Н. Н. и му споделил за откраднатия бус, като го помолил за съдействие. На
следващия ден подсъдимия Н. Н. му се обадил и му казал, че откраднатият бус може да бъде
върнат, но за тази цел трябва да се плати откуп от 4000 лева, като първоначално трябва да се
дадат 500 лева капаро за да бъде запазен бусът. След това свидетелят А. В. се свързал със
служителите на полицията от МВР-П. свидетелите А. М. и Д. Д. и им споделил за случая, а
те му предложили да бележат парите и свидетелят да ги предаде. От показанията му става
ясна последователността на комуникацията му с подсъдимия Н. Н. до момента, предаването
на сумата от 500 лева на едното от децата на Н. Н., както и обстоятелствата във връзка със
срещата на двамата подсъдими и свидетеля А. В. в двора пред къщата на Н. Н. в ***.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. В. в основната им част, по
отношение на хронологията на събитията, както и по отношение на възприетите от него
изявления на подсъдимия Н. Н. и на цялата комуникацията с него. От друга страна, налице
са противоречия в показанията му по отношение на някои обстоятелства, поради което те не
може да бъдат кредитирани изцяло. Така например, изявленията на свидетеля относно това
кой е бил инициатор на това да бъде потърсен подсъдимия И. П. – дали свидетелят А. В.
или подсъдимият Н. Н., което е съществено обстоятелство. По отношение на
обстоятелството коя е причината свидетелят А. В. да се опита да даде парите на подсъдимия
И. П. – дали това е реплика на подсъдимия И. П., че е дошъл да си вземе своето или на
подсъдимия Н. Н., че другият подсъдим е дошъл да си вземе своето или че така е бил
инструктиран от полицията. Освен това, налице са противоречия в показанията му и по
отношение на обстоятелството дали свидетелят А. В. се е обаждал и на други лица за
съдействие след изчезването на микробуса, както и по отношение на показанията му дали
познава подсъдимия И. П. или не /в един от разпитите си свидетелят е заявил, че въобще не
познава подсъдимия И. П., а в друг разпит твърди, че преди време е водил с него разговори
за закупуване на части/ и т.н.
Именно поради тези противоречия на показанията на свидетеля А. В. не може да
9

се даде пълна вяра. Така не би могло да се кредитират показанията на свидетеля относно
обстоятелството на кого е предал талона за автомобила подсъдимият И. П. – на подсъдимия
Н. Н. или на свидетеля А. В., дали подсъдимият И. П. е разговарял със свидетеля А. В. и
какво точно му е казал, дали свидетелят А. В. се е опитал, съответно, и дали е успял да
предаде на подсъдимия И. П. чантичката с парите или не. Тези обстоятелства остават
недоказани по делото, тъй като по отношение на тях са налице противоречия, които не се
подкрепят от останалите доказателства по делото. Свидетелите А. М., Д. Д. и Л. Л. са
възприели чантичката, в която е имало сумата от 3500 лева на земята, като там същата е
била и описана и иззета с протокола за оглед.
Съдът кредитира показанията на А. В. в частта, в която обяснява за начина по
който се е свързал с подсъдимия Н. Н. на 30.08.2015 г., както и че последният му се е обадил
на следващия ден (31.08.2015 г.) и му е заявил, че ще му съдейства за връщането на
откраднатия микробус срещу сумата от 4000 лева. Съдът прие за безспорно доказано също
и, че в отговор на молбата на свидетеля А. В., подсъдимият Н. Н. се е обадил на А. В. и му е
заявил, че автомобилът ще му бъде върнат, но при определени условия - заплащане на откуп
в размер на 4000 лева, като това е станало на 31.08.2015 г. тъй като тези обстоятелства се
потвърждават и от останалите събрани по делото доказателства, включително и от
обясненията на подсъдимия Н. Н., дадени пред въззивния съд по настоящото дело. Не се
установи по категоричен и безсъмнен начин по делото, обаче, направеното предложение от
Н. Н. да е станало след вземане на съвместно решение за това от двамата подсъдими Н. Н. и
И. П., които да са се договорили да извършат деянието. Такива доказателства по делото към
въпросната дата не са установени, поради което това обстоятелство, което е прието за
установено от първия съд, се явява недоказано.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля К. В., който добросъвестно
разказва за обстоятелствата, свързани с отнемането на автомобила му и с последващите
събития. Свидетелят потвърждава основните моменти от показанията на неговия брат –
свидетеля А. В., които са свързани с предмета на делото.
Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелите А. В. и К. В. липсват
преки твърдения, които да сочат предлагане на съдействие от И. П. независимо сам или в
съучастие и направено искане на имотна облага от страна на И. П.. Няма несъмнени и
еднозначни доказателства за осъществени комуникации във връзка с това престъпление
между Н. Н. и И. П., защото безспорно е, че те са познати и комуникират постоянно, че се
срещат и разговорят. Свидетелят А. В. заявява, че по телефона Н. Н. е споменавал името на
И., като свидетелят твърди, че към онзи момент не е познавал подсъдимия И. П., а само бил
чувал от Н. Н. за него. „Свидетелят е заявил следното: „Тогава аз И. не го познавах. Само
бях чувал името от Н.. Никога до този момент не съм познавал И., за пръв път го срещнах в
двора на Н.“, а това е станало на датата 07.09.2015 г. Свидетелят А. В. заявява, че е носил
парите с чантата, защото така му е поръчано от полицията и от свидетеля Д. Д., който е бил
и на мястото в къщата на Н. на 07.09.2015 г. като ръководител на акцията заявява, че е носел
тази чанта, подал чантата с парите на И., но не може да каже със сигурност дали чантата е
била в ръцете на И.. Подсъдимият И. П. не е осъждан, не са налице данни спрямо него да
има неприключили или незавършени досъдебни и съдебни производства, поради което не би
могло да се кредитират твърденията на свидетеля А. В. по отношение на обстоятелството, че
отнемането на процесния микробус е било извършено от „бригадата на И.“, като под
последния следва да се разбира подсъдимият И. П..
Показанията на свидетелите А. В. М., Д. А. Д., Л. Е. Л. и Р. К. С. съдът кредитира
изцяло, тъй като те са логични, непротиворечиви и не се опровергават от другите събрани по
делото доказателства. Най-детайлни са показанията на свидетеля А. М., като неговите
10

показания не съдържат съществени противоречия при разпитите му на досъдебното
производство и пред съда. Показанията на свидетеля Л. Л. също не съдържат вътрешни
противоречия при различните му разпити, поради което следва да бъдат кредитирани.
Показанията на Д. Д. отразяват бегло обстановката, тъй като същият не е разпитван на
досъдебното производство, а едва няколко години след събитията, поради което и спомените
му до голяма степен са избледнели. Показанията на Р. С. се отнасят до участието му в
задържането на свидетеля Г. В., като същият не е възприел основните факти, свързани с
предмета на доказване по делото, а и свидетелят не помни събитията с големи подробности.
Съдът намери, че следва да кредитира показанията на свидетелите Е. Й. и В. П.,
които са свидетелствали, че след лов са се намирали в къщата на И. П. в *** и са чули
разговор, при който И. П. заявил на Н. Н., че не може да се занимава с поставения от Н. Н.
въпрос, тъй като за тези работи дават присъда, тъй като техните показания се подкрепят от
обясненията на подсъдимия Н. Н., дадени в съдебно заседание на 30.09.2020 г. пред
въззивния съд, както и от обясненията на И. П.. Същевременно, те не се опровергават от
други доказателства по делото, поради което няма основание те да не бъдат кредитирани,
макар и двамата свидетели да са в приятелски отношения с подсъдимия И. П..
По отношение на показанията на свидетеля И. И., съдът намира, че не би могло да
се кредитират тези показания, тъй като те се намират в противоречие с показанията на
свидетелите А. М. и Л. Л., които са се намирали в автомобила на свидетеля А. М. на
известно разстояние от къщата на подсъдимия Н. Н. в *** и са възприели ясно пристигането
на автомобила, от който е слязъл подсъдимият И. П. и неговото поведение след това.
Поради тези съображения, съдът намира, че тезата, че подсъдимият И. П. е докаран до дома
на подсъдимия Н. Н. на 07.09.2015 г. вечерта от свидетеля И. И., а не от свидетеля Г. В.
представлява защитна версия и не съответства на действителността. Показанията на
свидетеля Г. В. не допринасят за изясняване на обстоятелства, които са от значение за
делото.
От изготвените по делото веществени доказателствени средства, въз основа на
приложени специални разузнавателни средства се установява комуникация между Н. Н. и И.
П., но тези специални разузнавателни средства се отнасят за периода от 04.09.2020 г. до
07.09.2015 г. и не обхващат периода, в който в обстоятелствената част на обвинителния акт
се твърди, че на практика е отправено предложение от подсъдимия Н. Н. до свидетеля А. В.
за съдействие за връщането на откраднатия автомобил срещу получаване на имотна облага
/сума от 4000 лева/, а именно - периода 30.08.2015 – 31.08.2015 г.
Следва да се има предвид, че в посочения смисъл са и показанията на свидетелите
А. М. и Л. Л., които са участвали при задържането на двамата подсъдими вечерта на
07.09.2015 г. Тези свидетели установяват местонахождението в различно време на Н. Н., А.
В. и И. П. пред дома на Н. Н. на 07.09.2015г. Тези свидетели установяват засилената
комуникация между служителите на МВР и свидетеля А. В., като основно връзка с него се е
поддържала именно от тях, а подсъдимият Н. Н. му е казвал къде е бусът и какво трябва да
направи. Т.е. по отношение на И. П. никой от свидетелите не е заявил, че има отношение
към това поведение на Н. Н.. Обстоятелството, че И. П. е дошъл в дома на Н. Н. вечерта на
07.09.2015 г. не би могло да обоснове поведение на И. П., извършено в предходните дни от
30.08.2015 г. до 07.09.2015 г. Свидетелят А. М. заявява в протокола за разпит пред съда, че
при задържането на И. П. не е видял чанта в ръцете му, че той е бил задържан от колегата
му – свидетелят Д. Д., който също не е възприел чанта в ръцете на подсъдимия И. П..
Следва да се има предвид, че законът изисква подсъдимият И. П. да е съзнавал, че
процесното МПС е отнето умишлено и тъй като се иска да има пряк умисъл, че е предложил
11

съдействие за връщането на отнетото МПС, като е поискал за това имотна облага, но това не
се установи по категоричен начин по делото. Както си посочи, не се установи и наличието
на съвместно взето решение между двамата подсъдими, което да обуславя наличието на общ
умисъл за предлагане на съдействие и искане на имотна облага. Вярно е, че за да е налице
престъпление по чл.346, ал.3, във вр. с ал.2 от НК е без значение дали ще бъде получена
исканата облага, но е от значение искана ли е такава облага и от кого е искана тя.
Съдът намира, че по делото не се установява подсъдимият И. П. лично да е
предлагал на когото и да било съдействие за връщането на процесния автомобил. Напротив,
такива разговори са провеждани единствено между свидетеля А. В. и подсъдимия Н. Н.. От
обстоятелството, че подсъдимият И. П. се е намирал на 07.09.2015 г. в двора на къщата на
подсъдимия Н. Н. и че е носел в себе си малкия талон на откраднатия автомобил не би
могло да се направи несъмнен извод, че подсъдимият И. П. е извършил деянието, предмет
на обвинение по делото, както е приел районният съд.
На първо място, от този факт не може да се приеме, че следва единствения и
безпротиворечив извод, че подсъдимият И. П. е знаел за противозаконно отнетия микробус
и е дошъл в двора на подсъдимия Н. Н. за да получи искания откуп и да предаде малкия
талон на отнетия автомобил като гаранция за връщането на автомобила. Вярно е, че
подсъдимият И. П. не дава задоволително обяснение откъде се е намерил малкия талон за
автомобила у него /версията му, че е намерил талона на улицата пред входа на двора на
подсъдимия Н. Н. се опровергава от показанията на свидетелите А. М. и Л. Л., които са
наблюдавали действията на И. П. от слизането му от автомобила, който го е докарал до
влизането му в двора на Н. Н. и заявяват категорично, че не се е навеждал да взима каквото
и да било от земята/. Но от този факт не би могло да се направи безсъмнен извод, че
подсъдимият И. П. е извършил деянието, за което му е предявено обвинение. Дори и да се
приеме, че в случая И. П. на практика с донасянето на талона е оказал съдействие за
връщането на автомобила, не би могло да се приеме, че по този начин същият е осъществил
състава на престъплението по чл.346, ал.3 от НК, тъй като липсват останалите елементи от
фактическия състав – направено от него предложение за съдействие срещу получаване на
имотна облага /поисканата от подсъдимия Н. Н. сума от 4000 лева от свидетеля А. В./. Не е
доказан и факта на приемането от страна на И. П. на имотната облага – сумата от 4000 лева.
Сумата от 500 лева е била предадена в дома на подсъдимия Н. Н. и част от нея е била
изхарчена за семейни нужди от него. Сумата от 3500 лева е била донесена в дома на
подсъдимия Н. Н. от свидетеля А. В. и е намерена на земята в двора на подсъдимия Н. Н..
Т.е. недоказано се явява твърдението, че подсъдимият И. П. е приел сумата от 3500 лева,
вземайки чантичката, в която е била сложена тази сума от свидетеля А. В., знаейки, че вътре
в чантичката има пари на такава стойност. Но дори и да се приеме, че подсъдимият И. П. е
знаел, че приема тази сума, отново извършването на престъплението по чл.346, ал.3 от НК
спрямо него се явява недоказано, тъй като липсва част от изпълнителното деяние –
отправянето на предложение за съдействие от негова страна към свидетеля А. В.. Единствен
и несъмнен извод за участието на подсъдимия И. П. в осъществяването на състава на
престъплението, в което е обвинен, не би могло да се направи и от репликите, съдържащи се
в разговорите между двамата подсъдими във веществените доказателствени средства,
изготвени въз основа на приложените специални разузнавателни средства. По делото са
приложени писмени доказателства относно моторно превозно средство /бус/, което е
следвало да бъде закупено от съпругата на подсъдимия Н. Н. и което впоследствие било
наистина закупено и за което подсъдимият Н. Н. заявява, че е обсъждал с подсъдимия И. П..
Разговорите между тях са имали за предмет и заплащане на ловен трофей от сръндак, който
подсъдимият Н. Н. е искал да закупи от подсъдимия И. П.. Репликите на подсъдимия Н. Н.,
с които е информирал И. П. след разговорите със свидетеля А. В., обсъдени от районния
съд, не би могло да се приемат за установяващи по несъмнен начин извършено от И. П.
12

престъпление, доколкото осъществяването на състава на престъплението по чл.346, ал.3 от
НК изисква активно поведение и не би могло да бъде осъществено чрез бездействие, а
мълчаливото възприемане на определена информация не е в състояние да обоснове
необходимото активно поведение за осъществяването на състава на посочената
престъпление.
На следващо място, дори и да се приеме, че подсъдимият И. П. е оказал някакво
съдействие /както е приел първият съд/ за връщането на автомобила, това отново не би
могло да доведе до извода, че подсъдимият И. П. е осъществил деянието, предмет на
обвинение по делото. Обвинението спрямо И. П. е по чл.346, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК. Това престъпление е формално, на просто извършване. От обективна
страна се иска да е отправено предложение за съдействие за връщане на отнетото превозно
средство срещу получаването на имотна облага. В случая няма преки доказателства, които
да установяват по категоричен начин подсъдимият И. П. да е предлагал на свидетеля А. В.
/нито на когото и да било другиго/ съдействие за връщане на отнетото МПС. А от събраните
по делото косвени доказателства също не би могло да се приеме, че е налице единна верига,
която да води до единствения възможен извод, че подсъдимият И. П. е предлагал съдействие
на свидетеля А. В. /нито на когото и да било другиго/ за връщане на отнетото МПС срещу
получаването на имотна облага. Като е приел, че след като е оказал съдействие, то това
означава, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.3 от НК,
първият съд е подложил на разширително тълкуване разпоредбата на чл.346, ал.3 от НК,
който подход не би могло да се възприеме при приложението на наказателноправните
норми, които не би могло да се прилагат по аналогия. Още повече, че в конкретния случай,
дори и да се приеме, че такова съдействие е оказано от подсъдимия И. П., не би могло да се
приеме, че то е било с посочената в разпоредбата на чл.346, ал.3 от НК цел, а именно –
срещу него да се получи конкретно определена имотна облага.
В заключение, в настоящото производство при съвкупния анализ на събраните
доказателства не се достига до единствения възможен извод – че подсъдимият И. П. е
извършил деянието, предмет на обвинение по делото, защото по делото се явяват
недоказани обстоятелствата взели ли са /и кога/ решение двамата подсъдими да предложат
съдействие за връщане на отнетия микробус срещу имотна облага /сума от 4000 лева/.
Такова предложение за съдействие е отправено единствено от подсъдимия Н. Н. към
свидетеля А. В., като му е съобщена и сумата, която следва да се заплати срещу тази услуга,
а именно – 4000 лева. По този начин, подсъдимият Н. Н. е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на деянието по чл.346, ал.3, във вр. с ал.2 от НК, поради което и
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна в тази й част.
Същевременно, в частта, в която районният съд е признал за виновен и е осъдил подсъдимия
И. П., присъдата се явява неправилна и незаконосъобразна, поради което настоящият състав
на въззивния съд я отмени и вместо нея постанови спрямо него оправдателна присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, при постановяването на присъдата си,
съдът следва да обсъди и да реши въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимия и извършено ли е виновно. За да реши тези въпроси, съдът следва да извърши
правна преценка, която да се основава единствено върху събраните по надлежния ред
доказателства и доказателствени средства. В настоящия случай, както се посочи, от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства не би могло да се приеме за
установено по безспорен и категоричен начин, така както изисква стандарта на нашия закон,
че подсъдимият И. П. е извършил престъплението, за което е обвинен с обвинителния акт.
Ето защо, съдът оправда подсъдимия И. П. по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.346, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 от НК, както и подсъдимия Н. Н. по
отношение на обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия И. П..
13

Анализираните по-горе и доказани по категоричен и безспорен начин
обстоятелства, а именно че подсъдимият Н. Н. е предложил съдействие за връщане на
отнетото превозно средство срещу получаване на имотна облага /сума в размер на 4000
лева/ разкриват всички елементи от състава на чл.346, ал.3 от НК. Установено е в
практиката, че това престъпление е на формално извършване, като за съставомерността на
деянието и ангажирането на отговорността на дееца е без значение дали инициативата
изхожда от извършителя чрез негови активни действия или пострадалото лице само е
потърсило помощ от последния, който се е съгласил да предостави такава и срещу
действията си е поискал определена имотна облага (в този смисъл Решение № 525/2013 г. по
н. д. № 1736/2013 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 562/2014 г. по н. д. № 2023/2013 г., ІІІ н. о.
на ВКС; Решение № 114/2011 г. по н. д. № 1/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; Решение № 328/2013 г.
по н. д. 1040/2013 г., ІІІ н. о. на ВКС).
Ето защо, от обективна страна от посочените доказателства се установява, че
подсъдимият Н. Н. е извършил деянието, за което е обвинен, а именно – престъплението по
чл.346, ал.3, във вр. с ал.2 от НК.
От субективна страна установените факти за постоянната комуникация между
подсъдимия Н. Н. и свидетеля А. В., както и свидетелските показания на А. В. сочат, че
подсъдимият Н. Н. е искал настъпването на общественоопасните последици и се е
съгласявал с тях.
Наложеното на подсъдимия Н. Н. наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, е правилно и, според настоящия състав, отговаря на целите по чл.36 от
НК. Подсъдимият е неосъждан, същият е зает с трудова дейност, изразил е критичното си
отношение към извършеното, а от извършването на престъплението е минал дълъг период от
време, като производството се е забавило не по вина на подсъдимите.
По отношение на веществените доказателства, присъдата на първия съд е правилна
и законосъобразна и следва да се потвърди.
Водим от изложеното и в същия смисъл, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/

14

Номер на акта:	14
Дата:	1 октомври 2020 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия:	Калин Кирилов Баталски

Дело:	20201700600126
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юли 2020 г.

Присъда по дело №126/2020 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите