РЕШЕНИЕ
№ 2013
гр. Бургас, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120108634 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, представляван от Ю. А. С.,
чрез гл.юк П. П., против Х. Т. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
**********; постоянен адрес: гр. ********** **********. Ищецът твърди, че
на 09.05.2019 г. между него и ответника бил сключен Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на
който на последния е отпуснат потребителски кредит в размер до 1200 лв. По
договора на клиента била предоставена платежна ******* Standart.
Съгласно чл.11, ал.1, т.1 от сключения договор, клиентът заплащал
задълженията си по договора в срок до 15-то число всеки месец, следващ този
през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в пълен
размер всички задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число,
съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, последният ползвал безлихвен период
по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел
да продължи до изтичане на срока на договора за кредит. Ако до 15-то число
на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в
последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец,
формираното салдо по кредитната карта започвало да се олихвява с лихва в
размер на 18, 5 % на годишна основа, съгласно чл.9, ал.1 от Рамковия договор.
1
В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът
следвало в срок до 15-то число на месеца да издължава минимална
погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се
изпращало на клиента на посочен от него електронен адрес.
Минималната погасителна вноска представлявала сбор от непогасено
превишение над договорения максимален размер /лимит/ на предоставения
кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно
извлечение, начислени съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени
такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3% от
дължимата за конкретния месец главница.
Сочи, че съгласно чл.9, ал.3 от Рамковия договор между страните било
уговорено правото на кредитора едностранно да променя общия разход по
кредита, включително лихвения процент по кредитите, таксите и
комисионните, свързани с кредитите, при условия и по начини, уредени в
общите условия. Считано от 01.01.2023 г. минималната погасителна вноска
представлявала сбор от: непогасено превишение над договорения максимален
размер /лимит/ на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита,
посочени в последното месечно извлечение, начислени съгласно ценовата
листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното
месечно извлечение и 1% от дължимата за конкретния месец главница.
Съгласно ценовата лист, в сила от 01.01.2023 г., лихвеният процент по кредита
бил увеличен на 18, 9 %.
Твърди, че в периода след 09.05.2019 г. ответникът извършвал платежни
операции чрез изпълнението на които усвоявал суми в рамките на
предоставения лимит. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски
в четири последователни месеца по договора, всички вземания на
дружеството били обявени за предсрочно изискуеми, като ответникът бил
уведомен писмено с Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с
покана за погасяване с изх. №****/**.12.2023 г. Уведомлението било връчено
при условията на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ от ЧСИ Станимира Николова, като
ответникът отказал да получи уведомлението.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответникът Х.
Т. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **********; постоянен адрес:
гр. ********** **********, дължи на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС“ АД, сумата в размер на 1182, 07 /хиляда сто осемдесет и два
лева и седем стотинки/ лева - дължима главница по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 09.05.2019 г.,
сумата от 659, 85 /шестстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2020 г. до
30.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – ****.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед №**** от ****.2024 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №****/2024 г.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
2
производство. Представят се писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни.
Посочва, че липсвало информация каква част от кредита е погасен и
кога, както и внесените суми от ответника погасяват ли задължението му към
ищеца изцяло или отчасти. Прави възражение за наличие на неравноправни
клаузи в Рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит. Следвало да се има предвид дали ищецът е увеличавал
едностранно дължимата лихва и как това се отразявало на месечните вноски,
погасявани от ответника, както и дали правилно е отнасял преведените суми
по дълга.
Счита, че са налице предпоставките за обявяване на кредита за
неравноправен, тъй като основният критерий за приложимост на
изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи
на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар или от
държавния регулатор. Само тогава търговецът можел да се счита за
добросъвестен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
лихви по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, които се погасявали с тригодишна
давност. Началото на давностния срок съгласно чл.114 от ЗЗД започвал да тече
от деня, в който вземането станало изискуемо – според ищецът 01.10.2023 г.
Счита, че това не е така, а вземането по кредитът е станало предсрочно
изискуемо по силата на самия него на 15.03.2021 г., като след като е настъпила
предсрочната изискуемост, то съгласно чл.114 от ЗЗД от този момент започнал
да тече и давностния срок.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити, сключен между „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК *********, и Х. Т. М. с ЕГН
**********. По силата на чл.2 от посочения договор, ТФС издавала на
клиента платежна карта ******* Standart за извършване на платежни
операции при условията, уредени в настоящия рамков договор, общите
условия и ценовата листа. Били уговорени и задължения във връзка с
откриване и обслужване на платежна сметка на името на клиента, която се
използвала за изпълнение на платежни операции в съответствие с настоящия
рамков договор, общите условия и ценовата листа.
В чл.6 от договора било уговорено, че във връзка с изпълнението на
платежни операции чрез платежните карти, ТФС отпускало на клиента
3
потребителски кредити при условията на рамковия договор, общите условия и
ценовата листа. В чл.7, ал.1 било посочено, че максималният размер на всеки
кредит е в размер на 1200 лв. Срокът на погасяване на всеки кредит бил от 12
месеца, считано от датата на усвояване на този кредит.
В чл.9, ал.1 било уговорено, че лихвеният процент по кредитите е в
размер на 18, 5 % на годишна основа и се прилагал към сумите на усвоените
кредити. ТФС можел да предоставя безлихвен период на кредита, като в ал.3
било уговорено, че ТФС има право едностранно да променя общия разход по
кредитите, включително лихвения процент по кредитите, таксите и
комисионните, свързани с кредитите, при условията и по начина, уредени в
общите условия.
В чл.10, ал.1 било посочено, че ГПР е 30, 1 %, а общата сума дължима от
клиента е 1373, 60 лв. В ал.2 било посочено, че изчисленията на ГПР и общата
сума, дължима от клиента по ал.1 били направени при описани в посочената
клауза допускания.
В чл.11, ал.1 било посочено, че до 15 – то число всеки месец клиентът се
задължавал да погасява сума, равна или по – голяма от минималните
погасителни вноски по всички кредити, дефинирани в общите условия и
ценовата листа и посочени в последното месечно извлечение по чл.12, ал.1.
При изтичане на срока на всеки отделен кредит клиентът се задължавал да
погасява общото задължение по този кредит, дефинирано в общите условия и
ценовата листа. Веднъж месечно било уговорено ТФС да предоставя на
клиента на хартиен или друг траен носител подробно месечно извлечение
относно извършените платежни операции и задълженията по усвоените
кредити със съдържание, дефинирано в общите условия.
В чл.18, ал.1 било посочено, че всички вземания на ТФС, възникнали по
силата на рамковия договор, могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми,
ако настъпи поне едно от следните събития: клиентът е представил неверни
или неточни данни, които били мотивирали ТФС да сключи рамковия договор
и да предостави исканите кредити, при неизпълнение от страна на клиента на
което и да било от задълженията му по рамковия договор и общите условия,
както и на което и да било от условията по настоящия рамков договор, общите
условия и ценовата листа, при възникване на събитие, които изключват или
сериозно възпрепятстват изпълнението на задълженията на клиента, ако
срещу клиента са предприети действия по принудително изпълнение на трети
лица, както и при настъпване на някое от събитията, посочени в общите
условия. В ал.3 било посочено, че клиентът дължи заплащане на всички свои
предсрочно изискуеми задължения по договора незабавно след като бъде
уведомен за предсрочната изискуемост.
По делото са представени относимите към сключения рамков договор
общи условия. В чл.42, ал.1 от същите подробно били разписани условията на
измененията на общите разходи по кредитите. Така, посочено е, че ТФС има
право едностранно да променя общите разходи по кредитите, предоставени на
Клиента, в това число лихвения процент по предоставените кредити, таксите
4
и комисионите, свързани с кредитите, при наличие на едно от следните
обстоятелства, независещи от волята на ТФС: 1. изменение с 1 процентен
пункт или повече на текущата стойност на който и да е от следите индекси:
ОЛП, публикуван от Българската народна банка, или EURIBOR, публикуван
от European Money Markets Institute (EMMI), спрямо която и да стойност на
същия индекс през предходните 12 месеца; 2. изменение с 1% или повече на
фиксирания курс евро/лев, публикуван от Българската народна банка; 3.
изменение с 0.5 процентни пункта или повече на текущата стойност на който
и да е от индексите на потребителските цени (ИПЦ), публикувани от
Националния статистически институт, спрямо стойността на същия индекс за
предходния отчетен период; 4. изменение с 0.5 процентни пункта или повече
на текущата стойност на който и да е от годишните проценти разходите по
кредитите потребление за сектор домакинства със срок до 1 година,
публикувани от Българската народна банка, спрямо която и да е стойност на
същия показател през предходните 12 месеца; 5. въвеждане на рестрикции от
страна на Българската народна банка върху банковата система и/или върху
дейността на Транскарт Файненшъл Сървисис АД; 6. промени в нормативните
актове, както и в регулациите на Българската народна банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките, финансовите институции и
платежните институции; 7. съществена промяна в паричната политика на
Българската народна банка, като премахване на валутния съвет, промяна на
фиксирания курс на българския лев спрямо еврото, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
По делото е представена ценовата листа по рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити. Представена е и
справка за задължение на Х. Т. М. за периода от 05.2019 г. до 30.09.2023 г.
Представена е покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирано до Х. Т. М., в което е посочено, че поради
неизпълнение на задълженията му за връщане на усвоените чрез картата суми
и следващите се върху тях лихви, което се явявало нарушение на сключения
договор и основание за предсрочна изискуемост, предоставеният кредит е
обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на дата 01.10.2023 г. Посочено
е, че дължимата главница е в размер на 1182, 61 лв., договорните лихви са в
размер на 659, 85 лв., а договорните такси са в размер на 809, 72 лв. В тази
връзка е представена и разписка за връчени книжа по реда на чл.18, ал.5 от
ЗЧСИ, като е констатирано, че уведомлението е връчено на лицето при
условията на отказ.
По делото е прието неоспорено от страните заключение по изготвена
съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че усвоената сума е в
размер на 3112, 75 лв. Вещото лице представя таблица за усвояване на сумите
по размер, дати и начин на усвояване. Установява се, че изтеглени в брой са
1700 лв., преведени по банка са 1191, 79 лв., а направени покупки през POS са
220, 96 лв. Постъпили са плащания в размер на 1930, 14 лв., с която е погасена
част от главницата. Последната погасителна вноска била направена на
5
15.10.2020 г. Първоначално посочения в договора лихвен процент от 18, 5 %
бил променен съгласно чл.9, ал.3 от договора, считано от 01.01.2023 г. и
станал 18, 9 %. Вещото лице посочва, че размерът на дължимата по договора
възнаградителна лихва за периода до 01.10.2023 г. е 659, 85 лв., изчислен с
променен лихвен процент, а с непроменен лихвен процент е в размер на 656,
31 лв. Размерът на дължимата главница е 1182, 61 лв.
Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/2024 г. на БРС, на 05.08.2024 г. в
полза "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, представляван от Ю. А. С.,
чрез гл.юк П. П., е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК против Х. Т. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **********, за
следните суми, дължими към заявителя: сумата от 1182,07 лв. – главница по
договора, сумата от 659,85 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
от 01.10.2020г. до 30.09.2023г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.2024г. до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски от общо 53,03 лв. за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от заявлението. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е била указана
възможността за предяви установителен иск за вземането си, в резултат на
което е предявен настоящият иск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника – рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, изпълнение на задълженията му по този договор,
включително предоставяне на кредитните суми, размера на претенцията си, а
по исковете за мораторна лихва - наличието на изискуеми вземания по
отношение на ответника, техния размер и периода на забава.
В настоящия случай така сключения между страните договор е освен
такъв за предоставяне на кредитна карта и такъв за предоставяне на
потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит е формален, като в
зависимост от уговореното може да е и реален договор, с който кредитна
институция предоставя в заем парична сума, като договорът за револвиращ
кредит притежава допълнителен белег – определената сума, посочена като
кредитен лимит, се предоставя на кредитополучателя с възможност за
неколкократно усвояване, и възстановяване на лимита, при връщане на
дадената в заем сума или част от нея. Настоящият случай е именно такъв.
От представените по делото доказателства, както писмените, така и от
приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, пълна и компетентно дадена, съдът намира,
че се установява при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и Х. Т. М..
Съдът намира за неоснователно възражението за погасяване по давност
6
на претендираните от ищцовото дружество суми срещу ответника. В
съдебната практика се приема, че правото да се обяви кредита за предсрочно
изискуем представлява потестативно право на кредитора за изменение на
договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да
достигне до длъжника. С достигане на това волеизявление на кредитора до
длъжника и ако обективно са настъпили предвидените в закона или в договора
условия, договорът се трансформира от срочен в безсрочен и стават
изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили /Така Решение
№ 135 от 16.10.2015 г. по т. д. № 1672/2014 г., I т. о., Решение № 83 от
26.05.2017 г. по т. д. № 50394/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 44 от
5.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 101 от
15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др./. Самата
предсрочна изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането или друго обстоятелство или условия, предвидено в
договора или в закона /напр.432, ал.1 и 2 от ТЗ/ и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този смисъл ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/.
В настоящия случай се установява, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем на 01.10.2023 г., тоест от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се посочи, че предвид спецификата на
договора за кредитна карта, който съчетава елементи и на револвиращ банков
кредит, окончателно задълженията по него стават изискуеми с прекратяване
на договора или обявяване на предсрочна изискуемост. До този момент
единственото задължение на длъжника е да внася минимална вноска, като
върху сумата, която е непогасена, се начислява възнаградителна лихва.
Именно по тази причина, изискуемостта по този договор не нестъпва на 15-то
число всеки месец, а едва след прекратяване на договора или обявяването му
за предсрочно изискуем.
По тези съображения, съдът намира, че възражението за погасяване по
давност на претендирантие от ищцовото дружество суми, е неоснователно.
С разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на
съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Това положение се приема и безпротиворечиво в съдебната
практика /Така и Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк.д.1/2020 г.
7
на ОСГТК на ВКС/. В тази връзка и предвид това, че ответникът е физическо
лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен
потребителски кредит, съдът дължи служебно проверка на клаузите в
процесния договор за потребителски кредит по отношение на спазване на
изискванията за потребителска защита, регламентирани по специално в ЗЗП и
ЗПК.
В случая, съдът намира, че разпоредбата на чл.9, ал.3 от договора за
кредит е неравноправна и по конкретно относно обстоятелството, че е
предвидено възможността за едностранно изменение на годишните разходи по
кредита, включително и приложимия лихвен процент, тоест с всяка промяна
на приложимия лихвен процент би се променяла и приложимата
възнаградителна лихва като в договора не са посочени конкретните критерии,
на основание на които кредиторът ще може да променя лихвения процент.
Тази част от спорната клауза представлява хипотеза на неравноправна клауза,
изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП. Уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване
от страна на кредитора на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията, при които този размер
може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т. см. Решение №
205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с
оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в
договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на
търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното
изключение. Следва да се посочи, че съдебната практика приема, че тежестта
да докаже, че клаузите от договора за кредит са индивидуално уговорени е на
кредитодателя, тоест банката, като при липса на представени доказателства в
тази насока, следва да се приеме, че същите не са такива /Така Решение №
144/08.11.2017 г. по т. д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО/.
В сходни случаи се приема, че по договор за предоставяне на кредит
условията, при които банката може едностранно да увеличава базовия лихвен
процент, трябва да са формулирани ясно. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа конкретно разписана
изчислителна процедура, която да сочи вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти и не може клаузата
да съдържа само изброяване на обективни фактори за възникване на правото
за изменение. Въз основа на ясни и разбираеми критерии, кредитополучателят
трябва да може да предвиди изменението на БЛП, което банката извършва
едностранно. Необходимо е между съконтрахентите да е постигнато съгласие
за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. относно
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от този вид банкова сделка. Следователно, методиката за изчисление
8
на лихвата, също е елемент от договора за кредит, което, само по себе си,
изключва възможността същият да бъде едностранно променян. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация
за начина, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
услугата, както и когато методиката на банката, като нейни вътрешни правила,
не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП /Така Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на
ВКС, ІІ т. о., Решение № 165 от 02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І
т. о. и др./.
В случая и видно от приложимите общи условия, възможността да се
промени едностранно уговорения по кредита лихвен процент от 18, 5 %, е в
зависимост от едно от следните условия: 1. изменение с 1 процентен пункт
или повече на текущата стойност на който и да е от следите индекси: ОЛП,
публикуван от Българската народна банка, или EURIBOR, публикуван от
European Money Markets Institute (EMMI), спрямо която и да стойност на
същия индекс през предходните 12 месеца; 2. изменение с 1% или повече на
фиксирания курс евро/лев, публикуван от Българската народна банка; 3.
изменение с 0.5 процентни пункта или повече на текущата стойност на който
и да е от индексите на потребителските цени (ИПЦ), публикувани от
Националния статистически институт, спрямо стойността на същия индекс за
предходния отчетен период; 4. изменение с 0.5 процентни пункта или повече
на текущата стойност на който и да е от годишните проценти разходите по
кредитите потребление за сектор домакинства със срок до 1 година,
публикувани от Българската народна банка, спрямо която и да е стойност на
същия показател през предходните 12 месеца; 5. въвеждане на рестрикции от
страна на Българската народна банка върху банковата система и/или върху
дейността на Транскарт Файненшъл Сървисис АД; 6. промени в нормативните
актове, както и в регулациите на Българската народна банка, засягащи
функционирането и изискванията към банките, финансовите институции и
платежните институции; 7. съществена промяна в паричната политика на
Българската народна банка, като премахване на валутния съвет, промяна на
фиксирания курс на българския лев спрямо еврото, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите.
Следва да се посочи, че липсват каквито и да е конкретни правила за
това по какъв ред да бъде изменен лихвения процент, както и при настъпване
на кое да е тези условия дали кредиторът е обвързан да измени лихвения
процент или е по негово усмотрение. Самите предвидени хипотези са
изключително широки и на практика не поставят каквито и да било
ограничения пред това кредиторът по своя воля и усмотрение да реши да
измени приложимия лихвен процент по договора без каквато и да е
прозрачност и яснота. Липсата на ясни правила и условия за начина на
изменение на размера на годишните разходи по кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, като са налице условията на чл.143, ал.1 от
9
ЗЗП, поради което е клаузата, предвиждаща изменение на годишните разходи
по кредита по чл.9, ал.3 от рамковия договор се явява нищожна на осн. чл.26,
ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Следва обаче да се отбележи, че съгласно съдебната практика при клауза
в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП,
но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието
на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП
и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в
частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва,
включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер /Така Решение №
92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 87/06.11.2019 г.
на I т.о. на ВКС и др./.
Видно от представения договор за потребителски кредит, по него е
уговорен първоначален размер на възнаградителна лихва от 18, 5 %, поради
което и следва същият да намери приложение, като и именно на базата на
неговото приложение следва да се прецени размерът, до който е основателен
предявеният иск за възнаградителна лихва. Следва да се съобрази и, че в
рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато
изменение на размера на предявения иск за възнаградителна лихва, като
същият следва да се счита за предявен за сумата от 496, 20 лв. за периода от
01.07.2021 г. до 30.09.2023 г.
Съобразно заключението по приетата по делото съдебно счетоводна
експертиза, размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 30.09.2023 г. при непроменен лихвен процент от 18, 5 % е в
размер на 492, 66 лв.
По тези съображения, съдът намира, че предявеният иск за сумата в
размер на 1182, 07 /хиляда сто осемдесет и два лева и седем стотинки/ лева -
дължима главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 09.05.2019 г., се явява основателен в пълния
предявен размер, а този за възнаградителната лихва следва да бъде уважен за
сумата от 492, 66 лв. и отхвърлен за разликата до претендираните от 496, 20
лв.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 46, 96 лв. за
платена държавна такса, 400 лв. за депозит за особен представител, 500 лв. за
депозит за съдебно – счетоводна експертиза и 360 лв. за платен
възнаграждение за юрисконсулт. Съдът намира, че следва да бъде определено
възнаграждение за юрисконсулт, но същото следва да е в размер на 50 лв.,
10
тоест общо дължимите от ответника разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете е в размер на 954, 68 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Х. Т. М. с ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. **********; постоянен адрес: гр.
********** **********, дължи на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
**********, представляван от Ю. А. С., чрез гл.юк П. П., сумата в размер на
1182, 07 /хиляда сто осемдесет и два лева и седем стотинки/ лева - дължима
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 09.05.2019 г., сумата от 492, 66 /четиристотин
деветдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед №2677 от 05.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4150/2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер
от 492, 66 лв. до пълния предявен от 496, 20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Х. Т. М. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. **********; постоянен адрес: гр. **********
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********,
представляван от Ю. А. С., чрез гл.юк П. П., сумата от общо 954, 68 лв.
/деветстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лв.,
представляваща направените в исковото и заповедното производство съдебно
– деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11