Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260010/27.1.2022г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и четвърти януари 2022 година

в открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : Н. Йорданова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 103/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от “***, рег. № : ***, чрез “*** – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сгр. 14, срещу Е.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 995,64 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 995,64 лева, представляваща 696,51 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 114,21 лева договорна лихва и 184,92 лева лихви за забава, за периода 20.01.2018г. – 16.10.2020г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заповедта по ЧГД № 2372/2020г., по описа на ШРС, била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете недопустими и неоснователни. Твърди недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители /ищцовият в писмена молба/ поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 14.11.2017г., страните, сключили договор за потребителски кредит, за сумата от 639 лева. Съдържащия се в договора погасителен план, не посочва последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми. Той и общите му условия, са изготвени на шрифт по-малък от посочения в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, което се установява при обикновено сравнение. По делото няма данни за споменатата в договора, вероятно допълнителна услуга, по смисъла на чл. 10а от ЗПК – сигурност на плащанията, за която е предвидена премия от 57,51 лева. Според заключението на ССЕ, сумата по кредита е усвоена, като за целия му срок и до провеждане на съдебно заседание, няма постъпили плащания. Заявлението по ЧГД № 2372/2020г. е постъпило в ШРС на 27.10.2020г.

 

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и размера ѝ; предоставянето на заетата сума; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – процесния договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Той, не съдържа „лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти“, тоест няма съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 12, ал. 1, т. 8 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Това води до неяснота, за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми; съдържанието на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, разноски…допълнителните разходи. Съдържащата се в  договора таблица, въобще не показва записания там лихвен процент, за какъв период и на каква база се изчислява. Договора и общите условия, не дават яснота каква част от главница лихви и застраховка се погасява, съответно остава непогасена след всяка вноска. Приложените писмени доказателства, не сочат причина, поради която кредиторът, да изисква заплащане, в случая, по точно, да удържа, от платени/плащани, от длъжника суми, част, за застрахователни премии, по застрахователен договор, по който, въобще не е ясно, последният страна ли е, предвид липсата на този договор по делото. От представените доказателства, не може да се приеме, че настоящият ответник се е присъединил към твърдяната от ищеца групова застраховка, а липсата на данни за нея изключват възможност за преценка, дали е в съответствие с чл. 10а, ал. 3 от ЗПК, предвид само споменаването и в договора.  Поради това и според разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ищецът следва да получи само чистата стойност на кредита, в случая цената на финансираната стока 639 лева, за която исковете са основателни. Върху нея може да се присъди законна лихва от 27.10.2020г. – дата на постъпване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС, като в останалата им част, предявените, се отхвърлят, до общия предявен размер от 995,64 лева, за сумата от 57,51 лева главница, 114,21 лева договорна лихва и 184,92 лева лихви за забава.

Поради липса на обявявана предсрочна изискуемост по договора, не е сбъднато и процесуалното условие за разглеждане на предявените като евентуални осъдителни искове, за същите суми. 

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 577,62 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2372/2020г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи част от общо извършени разноски, в размер на 900 лева/175 лева държавни такси; 200 лева юрисконсултско възнаграждение; 450 лева възнаграждение за особен представител и 100 лева възнаграждение за вещо лице/.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “***, рег. № : ***, чрез “*** – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сгр. 14, срещу него съществува вземане за сумата от 639 лева главница по договор за потребителски кредит CREX – 15461860 от 14.11.2017г., в едно със законната лихва върху сумата от 639 лева, считано от 27.10.2020г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***, рег. № : ***, чрез “*** – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сгр. 14, срещу Е.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 356,64 лева, представляваща 57,51 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит CREX – 15461860 от 14.11.2017г., 114,21 лева договорна лихва и 184,92 лева лихви за забава, за периода 20.01.2018г. – 16.10.2020г., като неоснователни.   

 

ОСЪЖДА Е.М.С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***, рег. № : ***, чрез “*** – клон България, ЕИК : ***  със седалище и адрес на управление – ***, сгр. 14, сумата от 577,62 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2372/2020г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: