Присъда по дело №372/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД № 372/2017г.

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Б.Б.Л. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. чл. 255, ал.3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7, във  вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода 01.07.2009г. - 14.03.2011г.в гр.П, в качеството на **** на „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, гр.П., като извършител и чрез посредствените извършители Б.Л.Л. - *** на „***" ЕООД и Р.П.Т. - ****на „***“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 206 064,31 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „***“ ЕООД, съгласно чл.124, ал.1 т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1.       За данъчен период месец юли 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури: №91/27.07.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2569,80лв. и ДДС 513,96лв., № 92/27.07.2009г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2244,35лв. и ДДС 448,87 лв.

и на 14.08.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 962,83лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1341129/ 14.08.2009г., за данъчен период м. юли 2009г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 4 310,09 лв. в раздел Б от декларацията, а действително установеният е 3 347,26лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 11 478.66лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 12 441,49лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 962,83 лв.

2.       За данъчен период месец август 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № 96/28.08.2009г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 1 150,00лв. и ДДС 230,00лв.

и на 14.09.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 230,00 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1356654/14.09.2009г., за данъчен период м. август 2009г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 14 710,14лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 14 480,14лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 189,47лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 419,47лв,, като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 230,00лв.

3.       За данъчен период месец септември 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № 98/25.09.2009г. издадена от “***“ ЕООД с данъчна основа 1 242,00лв. и ДДС 248,40лв.

и на 13.10.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 248,40 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1373545/13.10.2009г., за данъчен период м. септември 2009г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 15 111,90лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 14 865.50лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 61,42лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 309,82лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 248,40лв.

4.       За данъчен период месец октомври 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № 103/20.10.2009г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 799,01лв. и ДДС 159,80лв. и данъчна фактура №1/31.10.2009г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2 317,68лв. и ДДС 463,54лв.

и на 15.11.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 623,34лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1393449/15.11.2009г., за данъчен период м. октомври 2009г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 4 335,07лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установен е 3 711,73лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 56,73лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 680,07лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 623,34лв.

5.       За данъчен период месец ноември 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури № 104/21.11.2009г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 14,55лв. и ДДС 142,91лв., № 3/17.11.2009г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2 819,85лв. и ДДС 563,97лв., № 6/30.11.2009г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 3 423,51лв. и ДДС 684,70лв., № 34/02.11.2009г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 18 100,00лв. и ДДС 3 620,00лв.

и на 14.12.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 5011,94лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1411915/14.12.2009г. за данъчен период м. ноември 2009г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 6 583,02лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1 571,44лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 17,48лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 029,42лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5 011,94лв.

6.       За данъчен период месец април 2010г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „ ***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №154/01.04.2010г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 167 000,00лв. и ДДС 33 400,00лв.

и на 14.05.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 173,90лв., като в СД по ЗДДС вх. №1600-1502584/ 14.05.2010г., за данъчен период м. април 2010г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 33 503,33лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 103,33лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 007,18лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 392,82лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 11 173,90лв.

7.       За данъчен период месец май 2010г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури №189/04.05.2010г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 258 177,21лв. и ДДС 51 635,44лв., №172/16.05.2010г., издадена от„***“ ЕООД с данъчна основа 3 118,94лв. и ДДС 578,79лв., № 17/20.05.2010г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 87 000,00лв. и ДДС 17 400.00лв., №18/28.05.2010г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 100 920,00лв. и ДДС 20 184,00лв., № 20/31.05.2010г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 4 216,27лв. и ДДС 843,26лв.

и на 14.06.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 90 641,49лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-15026234/14.06.2010г., за данъчен период м. май 2010г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 126 522,34лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 35 880,85лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 149,67лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 90 791,16лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 90 641.49лв.

8.       За данъчен период месец юни 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури: № 23/11.06.2010г. с данъчна основа 21 420,00лв. и ДДС 4284,00лв., № 24/11.06.2010г. с данъчна основа 5 210,49лв. и ДДС 1 042,10лв., № 25/14.06.2010г. с данъчна основа 23 116,80лв. и ДДС 4 623,36 лв., № 26/15.06.2010г. с данъчна основа 49 500,00лв. и ДДС 9 900,00лв., № 27/16.06.2010г. с данъчна основа 90 000,00 лв. и ДДС 18 000,00 лв., всички издадени от „***“ ЕООД и фактури № 25/21.06.2010г. с данъчна основа 5 548.00лв. и ДДС 1 109.60лв., издадена от „***“ ЕООД

и на 14.07.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 38 985,46лв., като в СД по ЗДДС вх. №1600-1538407/14.07.2010г., за данъчен период юни 2010г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28 133,16лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1 852,30лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 172,40лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 39 157,86лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 38 985,46лв.

9.       За данъчен период месец август 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактура № 384/ 10.08.2010г. с данъчна основа 31 169,46 лв. и ДДС 6 233,89 лв., издадена от „***“ ЕООД

и на 14.09.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 24 652,22лв., като в СД по ЗДДС вх. №1600-1577014/14.09.2010г., за данъчен период август 2010г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 592,67лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 641,22лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 18 837,17лв., а действително установеният ДДС за внасяне в размер на 25 071,06лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24 652,22лв.

10.   За данъчен период месец септември 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за продажби на „***“ ЕООД, в който е отразил фактура № 265/30.09.2010г. с данъчна основа 708 333,33 лв. и ДДС в размер на 141 666,67 лв. за продажба на имот-УПИ *** по плана на с. Б., издадена от „***“ ЕООД на купувача „***“ ЕООД без да са включени всички дължими данъци и такси съгл.чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС към данъчната основа на издадената фактура в размер на 16 622,89лв.

и на 14.10.2010г. не е декларирал данъчни задължения в размер на 3324,58лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1595029/14.10.2010г., за данъчен период м. септември 2010г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на продажба на недвижим имот, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 153 686,66лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 157 011,24лв., като не е декларирал данъчен кредит в размер на 3 324,58лв.

11.    За данъчен период месец декември 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури № 47/30.12.2010г. с данъчна основа в размер на 47 760,00 лв. и ДДС в размер на 9552,00лв., издадена от „***“ ЕООД, № 89/29.12.2010г. с данъчна основа 9 000,00 лв. и ДДС 1 800 лв., издадена от „***“ ЕООД и № 9/30.12.2010г. с данъчна основа 15 500,00лв. и ДДС 3 100 лв., издадена от „***“ ЕООД

и на 14.01.2011г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 520,42лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1652492/ 14.01.2011г., за данъчен период м. декември 2010г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 59 949,41лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 45 497,41лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0,00лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 520,42лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 11 520,42лв.

12.    За данъчен период месец януари 2011г., чрез посредствения извършител Р.П.Т., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури: №91/04.01.2011 г. с данъчна основа в размер на 10 231,00 лв. и ДДС 2 046,20 лв.; № 94/10.01.2011г. с данъчна основа 12 004,17 лв. и ДДС 2 400,83 лв.; № 98/13.01.2011г. с данъчна основа 9 852,52 лв. и ДДС 1 970,50 лв.; фактура № 101/17.01.2011г. с данъчна основа 9 341,47лв. и ДДС 1 868,29 лв.; фактура № 106/21.01.2011г. с данъчна основа 7 723,30 лв. и ДДС 1 544,66 лв., издадени от „***“ ЕООД

и на 14.02.2011г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 12 620,28лв., като в СД по ЗДДС вх. № 1600-1671967/ 14.02.2011г., за данъчен период м. януари 2011г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 110,28лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 5 020,94лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2530,94лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 12 361,42лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12 620,28лв.

13.    За данъчен период месец февруари 2011г., чрез посредствения извършител Р.П.Т., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактура № 17/28.02.2011г. с данъчна основа 136 387,90лв. и ДДС 27 277,58лв., издадена от ***“ ЕООД

и на 14.03.2011г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 27 763,17лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1689940/ 14.03.2011г., за данъчен период м. февруари 2011г., подадена пред ТД - НАП – Пловдив, е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 640,47 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 362,89лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 485,59лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 27 763,17лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 27 763,17лв.

*****

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като не поддържа обвинението единствено в частта за данъчен период м. септември 2010 година, излагайки съображения, че данъчно събитие по процесната фактура № 265/30.09.2010г. е настъпило, а неначисляването на всички дължими такси съставлява единствено административно нарушение. По отношение на останалата част от обвинението излага становище за доказателствената обезпеченост на обвинението, така и съображения за правната квалификация на деянието, като пледира към съда за налагане на наказание лишаване от свобода, съобразено както с изминалия период от довършване на престъплението, така и с доброто процесуално поведение на подсъдимия, в размер, който да позволява неговото отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предлага в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и разноските по делото.

Подс. Б.Б.Л. се представлява в съдебно заседание от защитниците си адв. М.С. и адв. С.Л.. Становището на адв. С. е за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна. Сочи, че по време на част от доставките подзащитният й не е бил *** и *** дружеството и след продажбата на дружествените дялове не е съставял счетоводни документи, нито е представлявал по друг повод дружеството. По конкретните фактури излага съображения за реалност на доставките, като сочи и конкретните гласни и писмени доказателства, които го потвърждават. Поради това моли съда да постанови оправдателна присъда.

Адв. Л. също пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния му, като акцентира на обстоятелството, че ДП е било прекратено с постановление на ОП Пловдив, а едва няколко месеца по-късно по повод жалба от **** ТД на НАП Пловдив Апелативна прокуратура Пловдив се сезира и постановява незаконосъобразно отмяна на постановлението на ОП Пловдив за прекратяване на същото. Счита поради това, че извършените след постановлението на АП Пловдив процесуални действия по наказателното производство са извършени в разрез с изискванията на НПК. Втори съществен аргумент, изтъкнат от защитата, като нарушение на правата на неговия подзащитен, е липсата на конкретика в обвинителния акт за това как точно според прокуратурата Л. бил използвал двете лица – посредствени извършители, като счита, че последните двама не само документално, но и реално са осъществявали дейност по управление и представителство на дружеството. Поддържа становището на адв. С. досежно изложеното по конкретните инкриминирани фактури и моли съда да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият Б.Б.Л. поддържа становището на защитниците си, сочи, че по времето, когато вече не е бил *** на ***, единствено е изпълнявал разпорежданията на *** *** същото. Моли да бъде оправдан.

*****

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Б.Б.Л. е роден на ***г***, живущ по адресна регистрация в с. Б., обл. **. Той е българин, български гражданин, женен, с две деца, работещ, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Б.Л. бил ***** „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ****. Същото било вписано в Търговския регистър въз основа на решение на ПОС № 3011 от 10.04.2007 г. по ф. д. № 1582/2007г. На 11.05.2007 г. „***“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС.

С договор от ****., подс. Л. прехвърлил дяловете си чрез покупко-продажба на *** - свид. Б.Л.Л., като тази промяна била вписана по партидата на дружеството в ТР на същата дата. А на ****г. свид. Б.Л. прехвърлил чрез покупко-продажба дяловете си на свид. Р.П.Т., което обстоятелство също било вписано в ТР.

Независимо от промяната в собствеността на дружеството и документалното *** и ***, лицето, което реално продължило да *** дружеството и да ръководи търговската му дейност, бил подс. Б.Л.. През ревизираните периоди свидетелите Б.Л. и Р.Т. били вписани само формално в търговския регистър като негови законни представители. Дружеството подавало справки — декларации по ЗДДС за всеки един данъчен период и в срок. *** същото било обслужвано от свид. Ц.В.. Подсъдимият носел на свид. В. фактури и други документи, като тя изготвяла справки-декларации по представените такива и ги подавала в ТД на НАП Пловдив за всеки отчетен период.

През 2012г. била извършена данъчна ревизия на „***" ЕООД за установяване на задълженията по ЗДДС, която приключила с издаването на Ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г. и Ревизионен акт № *********/30.05.2012г., които били връчени по реда на чл.32 от ДОПК.

За данъчен период месец юли 2009г. подс. Л. предоставил на свид. В. следните фактури: № 91/27.07.2009 г. с данъчна основа 2569,80 лв. и ДДС 513,96 лв. и № 92/27.07.2009 г. с данъчна основа 2244,35 лв. и ДДС 448,87 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги, които били отразени в дневника за покупките на „***“ ЕООД. „***“ ЕООД ползвало мобилни карти, но доставки на телефонни услуги по посочените фактури не били извършени от „***“ ЕООД, тъй като дружеството не било доставчик на  ползваната услуга. Такъв бил съответният мобилен оператор –  с търговско наименование към този момент „Глобул“ /том 3, л. 649 от НОХД/. На ***г. въз основа на така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1341129 за данъчен период месец юли 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 310,09 лв., докато действително установеният бил 3 347,26 лв. Това довело и до промяна в  резултата за периода, тъй като декларирал ДДС за внасяне в размер на 11 478,66 лв., докато действително установеният ДДС за внасяне бил 12 441,49 лв. По този начин, подс. Л., представяйки в счетоводството за отразяване на документ с невярно съдържание и неговото последващо включване  в съставените вторични счетоводни документи и в декларацията, подавана до данъчната администрация за установяване на данъчните задължения, като резултатът постигнал приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 962,83 лв. за дружеството.

3а данъчен период месец август 2009г. подс. Л. предоставил на свид. В. фактура под № 96/28.08.2009г. с данъчна основа 1150,00 лв. и ДДС 230,00 лв. с доставчик „***" ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги, която в последствие от счетоводството била отразена в дневника за покупките на „***“ ЕООД. Реална доставка по посочената фактура не била извършена, тъй като посоченият по фактурата доставчик - „***“ ЕООД не бил доставил телефонни услуги. На ***г. въз основа на така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1356654 за данъчен период месец август 2009г., в която подсъдимият, като ***на дружеството, посочил получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит за данъчния период в размер на 14 710,14 лв., а действително установеният бил 14 480,14 лв., като променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 189,47 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 419,47 лв. По този начин подс. Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 230,00 лв.

За данъчен период месец септември 2009 г. по аналогичен начин подс. Б.Л. предоставил на свид. В., която обслужвала счетоводно управляваното от него дружество, фактура № 98/25.09.2009г. с данъчна основа 1242,00 лв. и ДДС 248,40 лв. с доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги. Впоследствие тази фактура била отразена от свидетелката в дневника за покупки на „***“ ЕООД. Аналогично на предходните периоди и в този случай доставка на телефонни услуги от страна на посочения във фактурата доставчик – „***“ ЕООД не бил предоставени на „***“ ЕООД. На 13.10.2009г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1373545 за данъчен период месец септември 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 111,90 лв., а действително установеният бил 14 865,50 лв. Това довело до промяна на резултата за периода, тъй като декларирал ДДС за внасяне в размер на 61,42 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 309,82 лв. По този начин подс. Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 248,40 лв.

За данъчен период месец октомври 2009г. подс. Л. предоставил на свид. В. следните фактури, които тя отразила в дневника за покупки на „***“ ЕООД, без да знае, че не отразяват реални доставки на телефонни услуги от страна на посочения във фактурата доставчик – фактура № 103/20.10.2009г. с данъчна основа 799,01 лв. и ДДС 159,80 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги, а така също и фактура № 1/31.10.2009 г. с данъчна основа 2317,68 лв. и ДДС 463,54 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД с предмет на доставката горива - дизел 525,17 литра, бензин 764,72 литра и газ 134,37 литра. Доставка по фактура № 103/20.10.2009г. не била извършена, като същата отново била за предоставяне на телефонни услуги, каквито „***“ ЕООД не било получило от посочения доставчик.

Доставка по фактура № 1/31.10.2009 г. също не била извършена. Към този период в „***“ ЕООД нямало назначени лица по трудов договор, нито наети такива, а така също и дружеството не разполагало със складова база за съхранение на гориво.

На 15.11.2009 г. за така оформените документи била подадена справка декларация с вх. № 1600-1393449 за данъчен период месец октомври 2009 г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 335,07 лв., а действително установеният бил 3 711,73 лв. По този начин подсъдимият повлиял на промяната в резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне 56,73 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 680,07 лв. Така той приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 623,34 лв.

За данъчен период месец ноември 2009г. подс. Л. предал на свид. В. следните фактури, които тя отразила в дневника за покупки на управляваното от него дружество, както следва: фактура № 104/21.11.2009г., с данъчна основа 714,55 лв. и ДДС 142,91 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката - телефонни услуги; фактура № 3/17.11.2009г. с данъчна основа 2819,85 лв. и ДДС 563,97 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД с предмет на доставката горива - дизел 1307.48 литра , бензин 1289.17 литра и газ 173.20 литра и аксесоари; фактура № 6/30.11.2009 г. с данъчна основа 3423,51 лв. и ДДС 684,70 лв., с посочен доставчик „***“ ЕООД с предмет на доставката горива /дизел 1730 литра, бензин 185 литра и газ 364,93 литра/; фактура № 34/02.11.2009 г. с данъчна основа 18 100,00 лв. и ДДС 3620,00лв., също с посочен доставчик „***“ ЕООД с предмет на доставката - извозване на строителни отпадъци и почистване на два обекта.

Доставка по фактура № 104/21.11.2009г. не била извършена, тъй като аналогично на предходните данъчни периоди, от „***“ ЕООД не били представени реално телефонни услуги на „***“ ЕООД.

 

Доставки по фактури № 3/17.11.2009г. и № 6/30.11.2009г. също не били извършени, като към този период „***“ ЕООД нямало назначени лица по трудов договор, нито наети такива, а така също и дружеството не разполагало със складова база за съхранение на гориво, със специализирани автомобили за превоз на опасни товари.

Доставка по фактура № 34/02.11.2009г. също не била извършена, тъй като „***“ ЕООД нямало материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на почистването и превозването на строителните отпадъци. Както се посочи, в дружеството към този момент нямало наети на трудов или граждански договор лица.

На 14.12.2009г. въз основа на така оформените документи била подадена справка декларация от името на дружеството с вх. № 1600-1411915 за данъчен период месец ноември 2009г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6583,02 лв., докато действителният бил 1571,44 лв. и по този начин променил резултата за периода, като декларирал ДДС за внасяне в размер на 17,48 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 5029,42 лв. По този начин подсъдимият приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5011,94 лв.

За данъчен период месец април 2010г. подс. Б.Л. предоставил на свид. В. фактура № 154/01.04.2010 г. с доставчик „***“ ЕООД, която тя отразила в дневника за покупки на „***“ ЕООД за съответния период. Според фактурата предмет на доставката били горива /дизел 100 000 литра/, с отразена данъчна основа 167 000,00 лв. и ДДС 33 400 лв. Доставка по посочената фактура не била извършена, тъй като „***“ ЕООД не разполагало нито с база за съхранение на гориво, нито с шофьори за превоз на същото. В хода на образуваното ревизионно производство дружеството „***“ ЕООД представило граждански договори с 11 лица за зареждане и доставка на гориво от бензиностанции на „***“ ООД. От справка в информационната система на ТД на НАП обаче се установило, че „***“ ЕООД не било подало справки по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. Същевременно не били представени съпроводителни документи – товарителници, пътни листове, стокови разписки, които да удостоверят доставката на гориво, а единствено такива били представени от „***“ ЕООД, който според приложените товарителници бил изпращач и превозвач на горивото, съгласно безвъзмезден договор за доставка между „***“ ЕООД и „***“ ООД. В пътните листове от „***“ ЕООД обаче също липсвали дата и подробен маршрут, серия на товарителница, вида на товара, час за тръгване и пристигане.

На 14.05.2010г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1502584 за данъчен период месец април 2010 г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 503,33 лв., а действително установеният бил 103,33 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 22 007,18 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 11 392,82 лв. По този начин подс. Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 173,90 лв.

За данъчен период месец май 2010г. подс. Б.Л. предал на свид. В. следните фактури, които тя отразила в дневника за покупки на дружеството за този отчетен период: № 189/04.05.2010г. с данъчна основа 258 177,21 лв. и ДДС 51 635,44 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката – горива, а именно - 147 529,83 литра дизел. Също така и фактура № 172/16.05.2010 г. с данъчна основа 3118,94 лв. и ДДС 578,79 лв., също с посочен доставчик „***“ ЕООД с предмет на доставката - бензин, масла и аксесоари. Фактурите не отразявали реални доставки. В хода на ревизионното производство не били представени доказателства за извършена доставка на горива по описаните фактури към „***" ЕООД, нито товарителници, пътни листове, складови разписки или други съпроводителни документи, които да удостоверят реалността на обективираните във фактурите доставки. Дружеството „***“ ЕООД не разполагало и с база за съхранение на горивото, нито с шофьори за превоз на специализиран товар.

На 14.06.2010 г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-15026234 за данъчен период месец май 2010 г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 149,67 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 48 691,55 лв. По този начин подс. Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 48 841,22 лв.

Същевременно за същия данъчен период подсъдимият представил на свидетелката В. и фактури с номера № 17/20.05.2010 г. с данъчна основа 87 000,00 лв. и ДДС 17 400,00 лв., с предмет на доставката – горива /50 000 литра евродизел/; фактура № 18/28.05.2010г. с данъчна основа 100 920,00 лв. и ДДС 20 184,00 лв., с предмет на доставката – горива 58 000 литра евродизел и фактура № 20/31.05.2010 г. с данъчна основа 4 216,27 лв. и ДДС 843,26 лв. с предмет на доставката – горива /2409.30 дизел/, всички те с посочен доставчик „***“ ЕООД. В хода на ревизионното производство били представени съпроводящи посочените три фактури документи – товарителници, стокови разписки и пътни листове за превоз на горивото в бидони от доставчика „***“ ЕООД.

През м. март 2010 г. подс. Л. прехвърлил дяловете си в „***“ ЕООД на *** - свид. Б.Л., а последният през *** г. ги продал на свид. Р.Т.. Двамата свидетели обаче не участвали реално в управлението на дружеството, като само формално били вписани в търговския регистър като законни негови представители. Подс. Б.Л. се занимавал с цялата дейност на дружеството, като предоставял на свид. В. фактури и други документи, а тя изготвяла СД.

За данъчен период м. юни 2010г. подс. Б.Л. занесъл на свид. В. следните фактури, които впоследствие били отразени от нея в дневника за покупки на „***“ ЕООД, а именно фактури: № 23/11.06.2010 г. с данъчна основа 21 420,00 лв. и ДДС 4 284,00 лв. с предмет на доставката облачинска вишна — 42 840.00 кг., № 24/11.06.2010 г. с данъчна основа 5 210,49 лв. и ДДС 1 042,10 лв. с предмет на доставката дизел — 2 816.48 литра; № 25/14.06.2010 г. с данъчна основа 23 116,80 лв. и ДДС 4 623,36 лв. с предмет на доставката замразена облачинска вишна без костилка — 24 080.00 кг., издадени от „***“ ЕООД; както и фактура № 25/21.06.2010 г. с данъчна основа 5 548,00 лв. и ДДС 1 109,60 лв., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставката електромодули и филтри.

Дружеството „***“ ЕООД не било осъществило доставките по горепосочените фактури. Същото било прехвърлено от свид. Д.А.К. на Ж. С. Ц. на ****г., а последният *** на *****. Към тази дата не били предоставени документи от „***“ ЕООД, от които да е видно, че доставките били извършени към „***" ЕООД, както и доказателства за предходни доставчици на „***“ ЕООД.

Била извършена проверка на годишен финансов отчет на дружеството за 2010г., от която било видно, че „***“ ЕООД не притежавало активи за извършване на цитираните доставки. Липсвали доказателства и за наличие на материална и техническа обезпеченост за осъществяване на доставките. В дружеството липсвали лица, назначени на длъжността „***. Освен това „***“ ЕООД не притежавало активи за замразяването на вишните и за съхранението им. За дружеството „***“ ЕООД също не били установени активи за замразявани и съхранение на вишните.

По отношение на доставката от „***“ ЕООД по фактура № 25/21.06.2010г. била направена проверка в информационната система на НАП и било установено, че „***" ЕООД подало декларация образец 6 за 2010 г., но дължимите осигуровки не били внесени и общо задълженията на дружеството били в размер на 116 573,52 лв. Дружеството не било подало Годишен финансов отчет за 2010г., не разполагало и със собствена или наета база за съхранение на горивото, нито с шофьор за превоз на опасни товари.

На 14.07.2010 г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1538407 за данъчен период месец юни 2010 г., в която подсъдимият, представяйки посочените фактури в счетоводството на свид. В. и последващото им включване в дневника за покупки за съответния период, потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 28 133,16 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 172,40 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 11257,86 лв. По този начин подс. Л. чрез посредствения извършител Б.Л. /който към този момент е посочен като управител на дружеството/ е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 085,46лв.

За същия период били представени в счетоводството от подсъдимия и фактури № 26/15.06.2010 г. с данъчна основа 49 500,00 лв. и ДДС 9 900,00 лв. с предмет на доставката цистерна -20 000 литра, инсталация и бензиноколонка и фактура № 27/16.06.2010г. с данъчна основа 90 000,00 лв. и ДДС 18 000,00 лв. с предмет на доставката почистване, тариране и вътрешна обработка на пет броя цистерни и двете издадени от „***“ ЕООД. Те също били включени в дневника за покупки на дружеството от свид. В., като отразявали реални доставки на стоки и услуги.

За данъчен период м.август 2010г. дружеството продължавало ***да *** от свид. Б.Л., но реално търговската дейност ***  ***именно от подс. Б.Л.. В тази връзка той предал на свид. В. фактура, която била отразена в дневника за покупки за месец август 2010г., а именно: фактура: № 384/10.08.2010г. с данъчна основа 31 169,46 лв. и ДДС 6 233,89 лв. с доставчик „***“ ЕООД и предмет на доставката -дизелово моторно гориво 19 740 литра. Доставка по посочената фактура не била извършена. Дружеството „***“ ЕООД не декларирало фактура № 384/10.08.2010 г., издадена на „***“ ЕООД и същата не била отразена в СД по ЗДДС и дневник за продажби за м. август 2010 г. или в последващ данъчен период. „***“ ЕООД нямало регистриран касов апарат и търговски обекти. В същото нямало назначени лица на трудов или граждански договори. Подс. Л. бил наясно с нереалността на доставката.

На 14.09.2010 г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1577014 за данъчен период месец август 2010 г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 592,67 лв., а действително установеният бил 641,22 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 18 837.17 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 25 071.06 лв. По този начин подс. Л., чрез посредствени извършител Б.Л. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6233,89лв.

За данъчен период м.септември 2010г. подс. Б.Л. предал на свид. В. фактура, която тя отразила в дневника за продажби за този месец, а именно: фактура № 265/30.09.2010 с данъчна основа 708 333.33 лв. и ДДС 141 666.67 лв. на купувача „***“ ЕООД и предмет продажба на имот — *** по плана на село Б.. Като в посочената фактура не били включени всички дължими данъци и такси съгласно чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС. Съответно на 14.10.2010г. в подадена СД с вх. № 1600-1577014 за данъчен период месец септември 2010 г., бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 153 686,66 лв., като не били декларирани данъчни задължения в размер на 3 324,58 лв.Фактурата отразявала реално сключена сделка между страните по договора.

За данъчен период м.декември 2010г. *** на дружеството продължавал да бъде свид. Б.Л., но отново *** и *** на дружеството се осъществявали от подс. Б.Л.. Той се снабдил с фактури, които не отразявали реални доставки за текущия месец, които предал на свид. В., за да бъдат включени в дневника за покупки на дружеството за данъчния период. Това били фактури № 47/30.12.2010 г. с данъчна основа 47 760.00 лв. и ДДС 9 552.00 лв., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставката - услуга с багер, № 89/29.12.2010 г. с данъчна основа 9 000.00 лв. и ДДС 1 800.00 лв., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставката— баластра 600 куб.м; № 9/30.12.2010 г. с данъчна основа 15 500.00 лв. и ДДС 3 100.00 лв., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставката — услуга с товарен автомобил по договор.

Дружеството „***“ ЕООД не осъществило доставка по горепосочената фактура. За 2010 г. дружеството не било подало годишен финансов отчет, а за 2009 г. дружеството подало такъв, но от същия се установявало, че не притежавало активи за извършване на доставките. Също така дружеството не разполагало и с материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката.

Дружеството „***“ ЕООД също не било осъществило доставка по горепосочената фактура. И това дружество за 2010г. не било подало годишен финансов отчет, като преди това бил подаден годишен финансов отчет само за 2008 г. и от същия се установявало, че не притежавало активи за извършване на доставки. Към фактура № 89/29.12.2010 г. за доставка на баластра липсвал пътен лист за осъществения транспорт и регистрационен номер на превозното средство. Също така липсвали доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставките, а същевременно и дружеството не притежавало активи, нито се представила фактура за наем на товарен автомобил за превоза на баластрата.

Дружеството „***“ ЕООД също не осъществило доставка по горепосочената фактура, към същата липсвали и документи – пътен лист, не бил идентифициран и товарният автомобил, с който се сочело да е извършена услугата. По отношение на кадровия потенциал били назначени лица на длъжности-рецепционист, охранител, управител на къща за гости, специалист маркетинг и реклама и директор маркетинг, а икономическата дейност на дружеството, която била декларирана, била „управление на недвижими имоти“. Част от назначените хора в „***“ ЕООД преди това били назначени в „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

На 14.01.2011г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1652492 за данъчен период месец декември 2010 г., в която подсъдимият потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 59 949,41 лв., а действително установеният бил 45 497,41 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 0,00 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 11 520,42 лв. По този начин подс. Л. чрез посредствения извършител Б.Л. е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 11 520,42 лв.

За данъчен период м.януари 2011г. *** дружеството бил свидетелят Р.Т.. Но и той само по документи бил ***, тъй като реално *** и **** се осъществявали от подс. Л.. Последният предал на свид. В. фактури, които тя отразила в дневника за покупки на дружеството за този данъчен период, както следва: фактури № 91/04.01.2011г. с данъчна основа 10 231,00 лв. и ДДС 2 046,20 лв.; фактура № 94/10.01.2011г. с данъчна основа 12 004,17 лв. и ДДС 2 400,83 лв.; фактура № 98/13.01.2011г. с данъчна основа 9 852,52 лв. и ДДС 1 970,50 лв.; фактура № 101/17.01.2011г. с данъчна основа 9 341,47 лв. и ДДС 1 868,29 лв. и фактура № 106/21.01.2011г. с данъчна основа 7 723,30 лв. и ДДС 1 544,66 лв., всички издадени от „***“ ЕООД, с предмет на доставките електроматериали — ел. табла, кабели, осветителни тела и др.

Дружеството „***“ ЕООД не било осъществило доставки по горепосочените фактури. Същото подало единствено годишен финансов отчет за 2008г., от който било видно, че не притежавало активи за извършване на доставки към цитираните фактури за доставка на ел. материали. Към цитираните фактури имало приложени описи на продадените материали, товарителница и стокови разписки, но липсвали пътни листове към товарителницата.

На 14.02.2011 г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1671967 за данъчен период месец януари 2011 г., в която подсъдимият чрез посредствения извършител Т. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 110,28 лв., а действително установеният бил 5 020,94 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 2 530,94 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 12 361,42 лв. По този начин подс. Л. чрез посредствения извършител Р.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9 830,48 лв.

За данъчен период месец февруари 2011г. *** на дружеството бил свидетелят Р.Т., но подс. Л. както и предходния данъчен период реално **** **** на дружеството. Същият се снабдил с фактура, която не отразявала действителна доставка и я предал на свид. В. . Последната, без да знае за това, като *** на ***я отразила в дневника за покупки за данъчния период, а именно: фактура № 17/28.02.2011г. с данъчна основа 136 387,90 лв. и ДДС 27 277,58 лв., издадена от „***“ ЕООД с предмет на доставка- найлон и хартия.

Дружеството „***“ ЕООД обаче не било осъществило доставка по горепосочената фактура. На *** г. за така оформените документи била подадена СД с вх. № 1600-1689940 за данъчен период месец февруари 2011г., в която подсъдимият чрез посредствения извършител Р.Т. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 640,47 лв., а действително установеният бил 362,89 лв. и променил резултата за периода като декларирал ДДС за внасяне 485,59 лв., а действително установеният ДДС за внасяне бил 27 763,17 лв. По този начин подс. Л. чрез посредствения извършител Р.Т. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 27 277,58 лв.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза /т.2, л.96 и сл. от ДП/, според чието заключение ръкописните текстове  в полета за данни на фактури с № 189/04.05.2010г. и № 154/06.04.2010г. не са изпълнени от лицето Д.Б.; единствено ръкописно изписаното име „***.“ под „***“, са изписани от Д.Б., а подписите на двете копия срещу „***“ и два за заверката „вярно с оригинала“, са копия на подписи, изпълнени от Д.Б..

Назначена е била и съдебно-счетоводна експертиза, като според вещото лице Р. А. размерът на декларираните от „***“ ЕООД данъчни задължения по ЗДДС за периода юли 2009г. – февруари 2011 година, включително, е както следва: за данъчен период юли 2009г. – ДДС за внасяне 11478,66 лв., август 2009г. – ДДС за внасяне 189,47 лв.; за данъчен период септември 2009г. – ДДС за внасяне 61,42 лв.; за данъчен период октомври 2009г. – ДДС за внасяне 56,73 лв.; за данъчен период ноември 2009г. – ДДС за внасяне 17,48 лв.; за данъчен период април 2010 година – ДДС за възстановяване в размер на 22 007,18 лв.; за данъчен период м. май 2010г. – ДДС за внасяне 149,67 лв.; за данъчен период юни 2010 година – 172,40 лв.; за данъчен период август 2010 г. – ДДС за внасяне в размер на 18837,17 лв.; за данъчен период септември 2010 година – ДДС за внасяне в размер на 153 686,66 лв.; за данъчен период декември 2010 година – ДДС за възстановяване в размер на 2931,58 лв.; за данъчен период януари 2011г. – ДДС за внасяне в размер на 2530,94 лв.; за данъчен период февруари 2011г. – ДДС за внасяне в размер на 485,59 лв. Според вещото лице действителният размер на недекларираните данъчни задължения от „***“ ЕООД по ЗДДС за отделните инкриминирани периоди, е както следва: за данъчен период юли 2009г. – 962,83лв., август 2009г. – 230,00 лв.; за данъчен период септември 2009г. – 248,40 лв.; за данъчен период октомври 2009г. – 623,34 лв.; за данъчен период ноември 2009г. – 5011,94 лв.; за данъчен период април 2010 година – 11173,90 лв.; за данъчен период м. май 2010г. – 90641,49 лв.; за данъчен период юни 2010 година – 38985,46 лв.; за данъчен период август 2010 г. – 6233,89 лв.; за данъчен период септември 2010 година – 3324,58 лв.; за данъчен период декември 2010 година – 11520,42 лв.; за данъчен период януари 2011г. – 9830,48лв.; за данъчен период февруари 2011г. - 27 277,58 лв.

В хода на съдебното следствие съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза с оглед данните, че извън материалите по дознанието, по които е работел експертът от назначената на дознанието ССчЕ, по други дела се намират относими документи. Освен изследване на декларираните данъчни задължения по ЗДДС от „***“ ЕООД за инкриминирания период, както и за недекларираните такива, вещото лице М.М. е дала отговор и на допълнително поставени от съдебния състав въпроси, свързани с документна отчетност на инкриминираните доставки. Според същата количеството гориво, описани в инкриминираните фактури от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е било заприходено в счетоводството на доставчиците, посочила е таблично и целите, за които е използвано. Дизеловото гориво, според вещото лице, е било осчетоводено при „***“ ЕООД по счетоводна сметка 304 – „стоки“ в склада на дружеството. При преките доставчици горивото е било заприходено по сметка 302 „материали-евродизел“, фактурите са били включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците за съответните периоди. Доставчикът „Степ-2007“ ЕООД по данни от РД № 1103687 от 01.09.2011г. /приложен по изследваното адм.д. № 687/2012г. на Административен съд Пловдив/ е включил процесните фактури в Дневника за продажби по ЗДДС за съответния данъчен период, като доставчикът не е бил намерен на адрес и от експертизата, за да отговори на въпроса дали е налице съответствие по вид, количество и стойност на продадените материали  от заприходените такива  в “***“ ЕООД. Според вещото лице счетоводното отразяване на сделката по фактура № 47/30.12.2010г. с доставчик „***“ ЕООД е коректно отчетен като приход от услугата в счетоводството на доставчика, като същият е разполагал с нает багер съобразно фактура № 3/04.12.2010г., приложена по изследваното административно дело, разходът за който е бил осчетоводен  като разход в счетоводството на „***“ ЕООД. За фактурите, издадени от „***“ ЕООД, не е била предоставена информация. Вещото лице е посочило и начина на плащане по отделните фактури.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Същата се установява частично от обясненията на подсъдимия, а така и от показанията на разпитаните свидетели: И.К., Л.Г., Т. К., С.Ч. /включително в приобщените части от разпитите им от ДП/, частично на свидетелите Р.Т. и Б.Л., частично на свид. Д.Б., на Д.К., С.Ц., Е.И., И.С., И. А., И.О., К.А. частично от показанията на свидетелите: М.Б.А.К., Н.Т., П.Н., Ц.Р., Б.К., И.Г., както и от показанията на Л.Т. и Ж.М., приобщените от досъдебното производство показания на свид. Ц.В., Т.В.,  Д.Т. и Й.Т. /на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.4 и т.5 от НПК/. По това в кои части съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия и поради какви причини, съдът ще изложи съображения по-долу.

Приобщените по делото писмени доказателствени средства и съдържащите се в тях доказателства подкрепят така възприетата от съда фактология – това са копие от том 1 /бел. – поради наличната двойна номерация на материалите от ДП, в съдебно заседание и в настоящите мотиви съдът цитира номерацията върху папките, която е подчертана с розов маркер/ - копия от фактури и документи на „***“ ЕООД, на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /л.54-119/, разпечатка от информационния масив на ТД на НАП Пловдив на подадени по електронен път  от „***“ ЕООД СД по ЗДДС, протоколи за приемане на декларации и дневници за покупки и продажби /л. 144-181/, учредителни актове на дружеството; от том 2 -  писмо изх.№ 11-00-684 2/10.10.2014г. на ТД на НАП Пловдив /л. 104/, копие от фактура от 10.08.2010г. на „***“ ЕООД, пътен лист и товарителница /л. 125-127/, копие от договори за наем на МПС /л.134-137/; от том 3 – характеристична справка /л. 51/, справка съдимост /л. 63/; от том 4 – копие от ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. /л. 14-28/, копия от договори за продажба на дружествени дялове /л. 52-53/, копие от договор за наем на МПС от 03.12.2008г., анекс от 01.01.2009г., договори за покупко-продажба на МПС от 28.12.2010г. и от 03.12.2008г. /л.64, 66, 67, 68/; от том 5 – заповеди за извършване на ревизия на „***“ ЕООД, протоколи за предприети действия във връзка с възложената ревизия и доклади, копие от ревизионен акт № *********/21.10.2011г. /л. 12-22/ и от ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. /л. 25-56/, от пълномощно /л. 73/, копие от анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010г., от 01.10.2010г. и извлечение от банкова сметка ***/30.09.2010г. /л. 108-111, л. 122, 123/, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /л. 124/, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /л. 128/, справки декларации и дневници за покупките /л.135-176/; от том 6 – копия от фактури на *** ЕООД, на „***“ ЕООД, на „***“ ЕООД, НА „***“ ЕООД, стокови разписки, товарителници /л. 246-178/, на фирмени документи на „***“ ЕООД /л. 158-125/, протоколи, искания за представяне на документи и други, съставени във връзка с извършваната данъчна ревизия на *** ЕООД; от том 7 – ревизионен акт № *********/30.05.2012г.  /л.1-6/, ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г. /л. 14-79/, справки за наети на трудови правоотношения лица, за актуално състояние на трудови договори, за подадени уведомления от работодател за различните дружества, копие от АПВ № 10134222/02.06.2010г. /л. 133/, копие от пълномощно  /л. 145/, документи за МПС, копие от постановление от 11.11.2011г. на ОП Пловдив и от 13.12.2011г. /л.208-217/; от том 8 – документи, представени от *** при извършената ревизия – договор за доставка с *** ЕООД, оборотни ведомости, журнал-сметки, аналитични обороти, ведомости за заплати, копия от фактури, от извлечение от банкова сметка, ***л Кард; от том 9 – предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ****. /л.16/, на моторни превозни средства, копия от свидетелства за регистрация на МПС, от фактури, договор за доставка, стокови разписки, товарителници, договор за покупко-продажба  на резервоари /л. 121/, граждански договори /л.191-219/; от том 10 – документация, касаеща извършена проверка от НАП на „***“ ЕООД по възложена ревизия, включително копие от пълномощно от Б.Л. за Ц.В. /л.4/, от протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010г. в с. Б. и от 30.06.2010 г. /л. 8-11/, извлечения за движение на стоки, хронологична ведомост по сметка 302 за 2008г.-2010г. по доставчици /л.16-32, 36-38, 41 и сл./, оборотна ведомост /л.33/, договори за наем на МПС /л. 75-77/, от товарителници и стокови разписки, копия от счетоводен амортизационен план, от доставка горива /л.130 и сл./; от том 11 – документи, представени на ТД на НАП Пловдив при насрещна проверка на „***“ ЕООД – копие от договор за наемане на недвижим имот, фактури, договори за покупка на МПС, договори за доставка, извлечение от банкова сметка /***.20-35/, копия от фактури на ОМВ с получател *** ЕООД, от касови бележки за заредено гориво; от том 12 – документация за „***“ ЕООД, вкл.: копие от договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 12.03.2010г. /л.3/, счетоводен баланс към декември 2009г. /л.12/, извадка от дневника за продажби на „***“ ЕООД /л.22-23/, копия от фактури с получател „***“ ЕООД /л.24-27/, от оборотна ведомост, журнал-сметка, аналитични обороти /л. 34-59/; разплащателни ведомости /л.61 и сл./, договор за покупко-продажба на МПС от ****г. /л. 69/, от пътни листове, стокови разписки и товарителници /л.69 -90/, от фактури /л. 91-98/, от договор за доставка от 06.04.2010 година; от том 13 – документи, предоставени на данъчната администрация във връзка с извършваната ревизия от „***  ***“ ЕООД, И. К.Г., от „***, включително товарителници, пътни листове, удостоверения за водачи и моторни превозни средства; от том 14 и том 17 –документи на „***“ ЕООД; от том 15– документация в заверено копие от данъчната администрация във връзка с извършена насрещна проверка на *** ЕООД, включително: договор за ползване на услугата Евро Шел кард от 24.09.2009г. /л. 13 и сл./, фактури /л. 49 и сл./; копие от договор  за издаване и ползване на ОМВ карта с рутекс функция /л.101/, копия от фактури /л.112-190/; от том 16 – документация НАП във връзка с извършена насрещна проверка на „***“ ЕООД; от том 18 и 19 – документи за адресирана молба за правна помощ в Р Г..

Както и от НОХД – том 1 – справка КАТ за регистрирани МПС на името на подсъдимия /л. 43/, справка Апис Регистър за свързани лица с Д.Б. /л.123/, копие от РД № 1003478/08.11.2010г. на „***“ ЕООД /л. 145/, копие от ревизионен акт № *********/29.11.2010г. на „***“ ЕООД /л.150/, копия от дневници продажби на „***“ ЕООД /л.156-162/, копие от постановление за прекратяване на наказателно производство  на РП Пловдив от 07.06.2013г. /л. 163-167/, копие от решение по гр.д.№ 326/2016г. по описа на ПОС /л.168/, копия от фактури, товарителници и стокови разписки, кантарни бележки и РКО /л.176-177, л.186-/, от журнал-сметка , от справка -декларации/л.178-187/, копие от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, от договори за аренда /л.194-203/, от справки за движение на стоки в дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /л. 204-205/, от разрешение за строеж № 319/03.08.2007г., договори за строителство от 28.12.2010г. и от 29.12.2010г., фактури 343/21.02.2011г. и 398/02.03.2011г. на ***  ЕООД, от приемо-предавателни протоколи /л. 210-220/, удостоверение за въвеждане в експлоатация /л.221/, дневници за продажби на „***“ ЕООД /л.222-223/; от том 2 – ксерокопие от акт за смърт ****г. на С.М.Т. /л. 265/, писмо от Адм. съд Пловдив с приложени в заверено копие документи по адм.д. № 689/2012г. по описа на Адм. съд Пловдив /от л. 322-439/; от том 3 – писмо изх.№ 1103-10/19.10.2017г. на МЗХГ /л. 506/, писмо изх.№ 7081/26.04.2018г. на „Теленор България“ ЕАД /л.649/, препис-извлечение от акт за смърт /л. 653/, писмо рег.№ 103000-7729/30.04.2018г. на Сектор ПП /л. 656-660/, писмо изх. № 11-02-59-1/11.05.2018г. на ТД на НАП Пловдив /л. 664-665/, разпечатки от Апис Регистър за дружества /л. 670-687/, писмо рег.№ И-8280/12.06.2018г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ и рег.№ И-23203/18.06.2018г. на НСлС /л. 709-711/, писмо изх.№ 11-02-114/07.09.2018г. на ТД на НАП Пловдив /л. 799 и на л.829/, писмо рег.№ УРИ -107000-14888/07.09.2018г.  на Сектор „ПП“ /л.806-810/, писмо изх. № И-8335#1/27.09.2018г. на „Първа инвестиционна банка“ АД /л. 841/, писмо изх.№ 3000/0613/ 27.09.2018г. на „Юробанк България“ АД /л.843-845/, писмо „Еко Енерджи“ ЕООД /л. 863/; както и обособеният том с документи от АВп, касаещи придобити вещни права от подсъдимия върху недвижими имоти. Съставени в хода на друго производство, приравнените на писмени доказателствени средства ревизионни актове и доклади /съответно в том 5 и том 7 от ДП/, ведно с приложените към тях документи, съдът ще цени като доказателствен източник, но наред с останалите  доказателствени средства, като същите не се ползват с презумирана доказателствена сила /чл. 14, ал.2 и чл. 127, ал.2 от НПК/.

Възприетата от съда фактология се установява и от заключението на назначената на дознанието съдебно-счетоводна експертиза, както и на съдебно-почерковата експертиза от досъдебното производство, приобщени в хода на съдебното следствие. Същите съдът намира за обективно и компетентно изготвени, с познания в съответните области. Що се отнася до заключението на вещото лице М. по назначената в хода на съдебното следствие ССчЕ, съдът има известни резерви по някои от отговорите, поради което прие само отчасти да се позове на същото, а подробни съображения в кои части кредитира заключението и в кои не, съдът ще вземе отношение по-долу в мотивите си.

Съдът вече има възможност да вземе отношение още в първото по делото заседание по възражението на адв. Л. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с обстоятелството, че с Постановление на АП Пловдив от 04.02.2015г. по реда на чл. 243, ал.9 от НПК /сега ал.10/ е отменено Постановление на ОП Пловдив за прекратяване на воденото наказателно производство по делото /том 2 от ДП, л. 121/. Това възражение бе подновено и в пледоарията на защитата, като към изложените в съдебно заседание съображения за неоснователност на възражението, съдът само ще маркира, че отмяната на постановлението на ОП Пловдив от 17.07.2017г. е именно по реда на инстанционния контрол, в която хипотеза сроковете за контрол са значително удължени в сравнение с преклузията на чл. 243, ал.4 от НПК /преди измененията от 2017 г. - по ал.3/. Освен това няма спор в съдебната практика и теория, че обект на вътрешноведомствения контрол могат да бъдат само постановления за прекратяване на наказателно производство, които не са били предмет на съдебен контрол, както се сочи да е в случая, и всяко заинтересовано лице, не само тези, които имат легитимация за съдебното обжалване по чл. 243, ал.4 от НПК, може да сигнализира горестоящата прокуратура за служебна отмяна на постановлението за прекратяване на производството на основание чл. 243, ал.10 от НПК.

Несподелими са възраженията и че в обвинителния акт липсва конкретика как точно посредствените извършители са били ползвани от подсъдимия за реализиране на част от деянията, тъй като изрично е посочено, че те само формално са били посочени като управители и от тяхно име са подавани СД, докато реално фирмената дейност, включително по снабдяване с фактури, които не отразяват реални доставки и тяхното представяне на свид. В., била реализирана от подсъдимия.

Обясненията на подсъдимия в съдебно заседание съдът кредитира в частта, в която описва дейността на дружеството и притежаваните от същото активи, неговото последващо отчуждаване. По отношение твърдението му за реалност на доставките, за които бе признат за виновен, съдът намери обясненията му за защитна  теза. Същите се опровергават от събрани за всяка отделна процесна фактура писмени и гласни доказателства.

Не се спори по обстоятелството, че „***“ ЕООД до прехвърляне на дружествените дялове на свид. Б.Л. /с договор от **** година/ е било *** от *** подс. Б.Л.. Промяната в *** и *** на дружеството е вписана в търговския регистър на **** година, видно от приобщените по делото копия от справки от търговския регистър по партидата на същото. От тях се установява и че на **** година свид. Б.Л. е прехвърлил дяловете си на свид. Р.Т.. Независимо от така отразените по партидата на дружеството промени в *** и ***, според настоящия съдебен състав подс. Б.Л. продължавал и след прехвърлянето на дружествените дялове да *** реално дружеството, като в тази част обясненията на същия, че спорадично се е случвало да присъства при доставка на стоки и да подписва документи във връзка с дейността на същото, противоречат на писмени и гласни доказателства. Вярно е, че в същата насока са показанията и на неговия *** /свид. Л./, но съдът намери в тази част показанията на свидетеля за необективни, което отдаде на близките родствени отношения между него и подсъдимия и опитите му по този начин да го оневини. Противоречат на така посочените гласни доказателствени средства съдържимата информация в показанията на свид. В., дадени пред разследващ полицай в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1,т. 4 от НПК /том 1, л. 41/, където посочва именно подсъдимият Л. като лицето, носило й документите, свързани с търговската дейност на „***“ ЕООД, за целия период, в който свидетелката е обслужвала *** същото. В същото време от справката от ТД на НАП Пловдив несъмнено се установява, че за инкриминирания период само с ползван от същата електронен подпис са били подавани  декларациите и отчетните регистри от името на дружеството в НАП. В. не сочи нито свид. Л., нито свид. Т. като лица, които в кой да е момент от инкриминирания период физически да са й носили фактури или други относими за счетоводното отчитане документи. Същата сочи подсъдимият и като лицето, на което е предала находящата се при нея счетоводна документация след приключване на счетоводното обслужване на дружеството към м. август 2011г. Показанията на тази свидетелка съдът намери за незаинтересовани, обективни и логично изложени. Няма спор и че същата посредством притежаван от името на дружеството й електронен подпис е подавала за инкриминирания период справките-декларации от името на дружеството, ведно с отчетните регистри в ТД на НАП Пловдив, видно от показанията й.

Същевременно не може да се приеме, че подсъдимият е бил само формален приносител на инкриминираните фактури до счетоводството. Налице са редица доказателства, които оценени съвкупно не оставят каквото и да е съмнение, че същият е и лицето, което реално ***  ***.

Косвено доказателство в подкрепа на възприетото от съда, е находящото се в том 13, л.5 от ДП копие от договор за наем на помещение, същият е подписан от подсъдимия на *** година като ****дружеството „***“ ЕООД. Същевременно към този момент неговият *** е бил вписан вече като ***** и няма доказателства да *** да ***от негово име дружеството. Като именно подсъдимият е посочен и като получател по фактура № 35/06.07.2010г. с посочен доставчик „***“ ЕООД, издадена през юли във връзка със заплащане на наем за м. април и май 2010 година /том 13, л.6 от ДП/.

Обстоятелството, че подсъдимият е посочен като служител в редица дружества именно в инкриминирания период, когато твърди да е живеел преимуществено в Г., опровергава също неговите твърдения за редки посещения в Б. в този период и респективно – за откъслечна спомагателна дейност по отношение на дружествените дела на „***“ ЕООД. Така в том 7, л. 122 от ДП е представена справка от ТД на НАП за всички регистрирани трудови договори на Б.Б.Л.. Видно за периода от февруари 2010 година до края на инкриминирания период Л. е със сключени трудови договори както със „***“ ЕООД /от 10.02.2010г. до 10.06.2010г./, с „***“ ЕООД /от 02.06.2010г. до 01.01.2011г./, с „***“ЕООД /от 11.06.2010г.-30.06.2010г./, с „***“ ЕООД /от 23.08.2010г. до 12.10.2011г./ и с „***“ ЕООД /от 12.07.2010г. до 23.08.2010г./. При това, видно от представени за нуждите на ревизионното производство копия от разплащателни ведомости /том 1, л. 60 и следващите от ДП/, подс. Л. като ***в „***“ ЕООД е получавал заплата при пълни отработени работни дни в месеците /виж например за м. декември 2010г. – л. 60 гръб – отработени 22 дни от 22 работни в месеца; м. февруари 2011 година – отработени дни 20 от 20 – л. 66/.

Освен това по ДП /т. 7, л. 145/ е приложено копие от пълномощно от ****., с което свид. Б.Л. упълномощава подс. Б.Л. да го представлява като ***и **** на дружеството. Съдържанието на пълномощното предоставя широки правомощия на упълномощеното лице, включително представителни функции и пред Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на личните данни, Общински служби и др. – учреждения, нямащи отношение към евентуално извършвана данъчна ревизия или проверка на едно търговско дружество, с каквато цел се опита да оправдае изготвеното пълномощното подс. Л.. Същото не е ограничено  със срок или за определена цел. Самият свид. Б.Л. посочи пред съда, че това пълномощно е било съставено във връзка именно с дейността на дружеството /т.2 от НОХД, л. 244-гръб/.

Друго косвено доказателство за реално осъществявано от подсъдимия ***на ****на дружеството, е представеното от ****“ извлечение от движението по банковата сметка на „***“ ЕООД, като според същото, преводното нареждане на сумата по фактура № *** е направено от Б.Л., а не от ***на дружеството към този момент - Б.Л.. Т.е. подсъдимият е имал и достъп до банковите сметки на „***“ ЕООД и право да се разпорежда с авоари по същото.

В подкрепа на така посочените писмени доказателства са и показанията на свидетелите О. и А.. Така свид. О. посочва /том 2 от НОХД, л. 288 и сл./, че за периода, в който е работел в „***“ ЕООД, разпознава именно подсъдимия като *** на ***и дори когато пристигнала полиция в обект в с.Б. в края на юни 2010 година, е позвънил именно на Б.Л.. Посочва подсъдимия като „****“. Свид. А. твърди в разпита си пред съда /л. 293 от том 2 от НОХД/, че пред него Ж. Ц. споделил, че ще продава цистерната „****.“. Действително документално е приложена фактура за продажба на цистерна от месец юни 2010 година от „***“ ЕООД, но не на физическото лице Б.Л., а на дружеството “***“ ЕООД. Казаното от свидетеля е показателно, че същият, говорейки за подсъдимия, има предвид ***, което последният ****

Всички така посочени доказателства, обсъдени съвкупно, водят до несъмнения извод, че именно подсъдимият е **** *** *** на процесното дружество през инкриминирания период, независимо, че документално други лица са били вписани като *** и *** на същото.

*****

Не може да не прави впечатление по делото, че преобладаващата част от дружествата по веригите от сделки се *** и *** от едни и същи лица през различни периоди от време, които не само се познават помежду си, а така и с подс.Л., със свид. И., която *** е обслужвала както дружествата „***“ ЕООД – последно *** от Ц., така и дружествата „***“ ЕООД, „***“ ЕООД. Освен това масивите на НАП съхраняват информация, че почти за всеки от тях има данни и за регистрирани трудови договори в НАП като работници в отделните дружества, което води до извод за наличието на по-близки отношения от обикновено познанство помежду им, а това от своя страна налага и по-внимателна оценка на показанията им. Така например Ж.Ц. /*** ан „***“ ЕООД/ е *** на свид. Б. две от дружествата си – „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а свид. Т. като управител на „***“ ЕООД /чийто управител и собственик преди това е свид. М./ е прехвърлил дружеството на Б. , а докато е бил управител на същото, се е намирал и в граждански правоотношения с „***“ ЕООД по силата на граждански договор за строително-монтажни дейности /том 9, л. 219 от ДП/. Посоченият в гражданския договор от ***. /пак там/ Д. Ш. работел в „***“ ЕООД и в „***“ ЕООД, а свид. Й.Т. – както в същите две дружества, така и в „***“ ЕООД, в „***.“ ЕТ; свид. Ц.Р. и Г.В. /също посочен в граждански договор от ***г./ – в „***“ ЕООД, свид. А.К. – в „***“ ЕООД  /т.6, л.120-118, л. 111-109 и л. 11 от ДП/.

Тъй като преобладаващо инкриминираните фактури се сочи да са издадени от едни и същи доставчици, съдът ще си позволи да анализира доказателствата и изложи правни съображения общо за всеки доставчик, а не следвайки отделните данъчни периоди и фактури.

*****

По отношение на фактури с № 91/27.07.2009г., № 92/ 27.07.2009г., № 96/28.08.2009г., № 98/25.09.2009г., № 103/ 20.10.2009г. и № 104/21.11.2009г., сочени за издадени от „***“ ЕООД с предмет на фактурата – „***“, съдът намери обвинението за доказано от показанията на свид. И.К. от досъдебното производство – том 1, л. 8-9 от ДП /показанията на свидетеля приобщени в тази част на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, на свид. Г., дадени пред съдебния състав, на свид. Б., така и от писмо изх.№ 7081/26.04.2018г. на „Теленор България“ ЕАД /л. 649, том 3 от НОХД/. Видно от последното, към 2009 година посочен адрес за получаване на фактури  на фирма „***“ ООД, ЕИК *** е ******* ********. ЕИК на посоченото дружество е идентично с това на „***“ ЕООД, а видно от приобщената по делото справка от партидата на дружеството в Търговския регистър на АВп – л.681-685 /том 3 от НОХД/, са били отразени промени в правно-организационната форма и наименованието на дружеството през различни периоди. Установява се от същите, че след януари 2009 година подс. Л. е прехвърлил дружествените си дялове на С.Т., понастоящем починал /виж препис-извлечение от акт за смърт - л. 265, том 2 от НОХД/, при запазване адреса на управление на дружеството – **** *****, където междувпрочем се помещава и *** на ***и на *** „***“ ЕООД, с *** Б.С., също починал /дружеството е регистрирано в сектор ПП като *** на товарен автомобил Шкода с рег. ******** и ремарке с рег.№ *********, с който са били извършвани част от инкриминираните доставки, което ще бъде обсъдено по-нататък/, съвпадащ и с адреса на управление на „***“ ЕООД, един от доставчиците по част от процесните фактури.

От цитираното по-горе писмо на „Теленор България“ ЕАД се установява несъмнено, че сключените договори между същото и фирма „***“ ЕООД са чак след ***г. От показанията на свид. К. и Г. се установява, че в хода на ревизионното производство на същите им е станало известно, че дружеството „***“ ЕООД е ползвало телефонни номера, регистрирани на „***“ ЕООД, което бил и поводът за издаване на шестте процесни фактури. В случая обаче договорът с мобилния оператор е сключен не с „***“ ЕООД, а с „***“ ЕООД, което от своя страна ежемесечно е фактурирало  на „***“ ЕООД разходи по договор с оператора. Това не превръща обаче „***“ ЕООД в доставчик на мобилната услуга, какъвто в случая е съответният мобилен оператор /според процесните фактури се фактурират „телефонни такси“, каквито не са били предоставяни от това дружество на „***“ ЕООД/. Респективно – липсва доставка на стока и услуга по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС. Облагаема доставка би могла да съществува само между „***“ ЕООД и мобилния оператор, респективно – право на данъчен кредит би могло да възникне в лицето на получателя по тази доставка. „***“ ЕООД няма право на данъчен кредит, понеже не се явява получател по облагаема доставка, в случая – услуга.

Освен това, прави впечатление, че в нито една от фактурите, нито в приложения на досъдебното производство договор за префактуриране на телефонни услуги /том 9, л. 74 от ДП/, сключен между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са посочени нито брой на ползваните карти, нито номера, нито „телефонната такса“ е идентифицирана по друг начин; не е посочено във фактурите дори за кой отчетен за услугата период се издава. В случая с предоставянето на тези фактури за включването им в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди с ясното съзнание, че по тях не са получени доставки от посочения доставчик /,а са извършвани разходи по вид комисионен договор, които обаче биха имали отношение само към облагането с преки данъци/, подсъдимият е повлиял на механизма на отчитане на финансовия резултат, избягвайки точното установяване и плащане на данъчни задължения за дружеството.

*****

По отношение на фактури с № 1/31.10.2009г., № 3/ 17.11.2009г., № 6/30.11.2009г. с посочен доставчик по същите „***“ ЕООД за „доставка на горива“. Към посочения инкриминиран период – октомври-ноември 2009 година управител на дружеството е Ж. Ц., считано от ****г. до ****., когато дружеството е закупено от свид. Д.Б., който става *** на същото. ***на *** преди Ц. е свид. Б.Н.К., който видно от приобщената извадка от търговския регистър е и **** на дружеството от ****. Според писмо изх.№ 11-00-6842/10.10.2014г. на НАП Пловдив /т.2, л.104 от ДП/ СД по ЗДДС и отчетните регистри на „***“ ЕООД за периода октомври 2009г. – декември 2010 година са бил подавани по електронен път от свид. Е.И.. Според настоящия съдебен състав не се установява по делото реално извършване на доставки на горива по посочените три фактури. На първо място – от показанията на свидетелите служители на данъчната администрация, ангажирани с извършваната ревизия /която ревизия обхваща ревизиран период 01.01.2008г.-31.05.2010г./, се установява, че дружеството – доставчик не е разполагало към този момент нито с кадрова, нито с материално-техническа обезпеченост за доставката на горивата – това са показанията на свидетелите К. и Ч., които съдът кредитира като обективни, още повече, че показанията им стъпват именно на събраната в ревизионното производство и декларирани от самите дружества документация /справки от информационната система на НАП за наети лица и материална обезпеченост/.

Видно от ревизионен акт № *********/30.05.2012г. и ревизионен доклад № 1200714/05.03.2012г. на ТД на НАП Пловдив /том 7, л. 1 и сл. и л. 14 и сл. от ДП/ и в хода на извършваната ревизия са били изискани  от „***“ ЕООД  документи, удостоверяващи реалността на извършените доставки на гориво към „***“ ЕООД, като такива не са били представени от доставчика по същите. Извършената насрещна проверка  при предходния посочен доставчик на горивото – „***“ ЕАД, е установила, че само малка част от издадените на „***“ ЕООД фактури са били заплатени. Представен е бил договор за ползване на услугата „***“ карти с „***“ ЕООД, като от страна на „***“ ЕООД са били заявени 11 леки автомобила за зареждане с гориво и 5 карти за зареждане на автомобили с над 5 места и товарни, без да се сочат регистрационните номера на последните /т. 15, л.40-41 от ДП/.

Същевременно справка за актуално състояние на трудовите договори в „***“ ЕООД показва, че за периода на сочените доставки към „***“ ЕООД /октомври-ноември 2009 година/ в дружеството няма назначени лица на трудов договор /том 7, л. 100-104 от ДП/. Разпитаната по делото свидетелка  М.Б. е била назначена на трудов договор към „***“ ЕООД на длъжност „***“ едва на**** т.е. много след времето, когато според фактурите са били извършени доставките. Разпитана по делото, свидетелката заяви, че при това е работела към това дружество за кратко време, не е имала работно място, визира единствено свид. Д.Б. като свой работодател, не можа да даде смислено обяснение за дейността, извършвана от дружеството, посочвайки, че функциите й се свеждали до това да *** ****. Показанията й обаче съдът намира, че са съзнателно непълни. Съображенията на съда за тази оценка се базират на факта, че още преди датата, на която е регистриран трудовия договор на свидетелката към *** ЕООД, същата вече е извършвала ****** от *** на ***, **** при *********** на моторно превозно средство на ****. /виж договорът в копие на л. 117, том 8 от ДП/. Това показва явното доверие, с което същата се е ползвала пред ***** на дружеството, *** я от името и за сметка на същото да сключи този договор. Наред с това свидетелката Б. е и *** наред със **** Ц.В. да представлява в един по-късен момент /от ****./ **** на „***“ ЕООД Р.Т. пред данъчните органи, като видно е, че и към *****. същата го е **** по ***, като е получавала документи по ревизионното производство /виж том 5, л. 22 и л.73 от ДП/. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че като цяло показанията й не съдържат съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване.

За този период не се установи не само дружеството “***“ ЕООД да разполага със съответна техническа обезпеченост да пренася горивото – специално оборудвани товарни автомобили, но и с работници на трудов договор или наети на граждански договор лица, със складова база, където да съхранява същото. Не са били представени нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на проведеното съдебно следствие документи, удостоверяващи извършения транспорт на горивото – тахошайби, пътни листове, стокови разписки, товарителници и други, нито от страна на „***“ ЕООД, нито от страна на „***“ ЕООД /с оглед наведени възражения от защитата, че по част от доставките горивото било транспортирано с автомобили, наети от „***“ ЕООД/.

В тази връзка бе разпитана свид. И., която към процесния период е осигурявала счетоводното обслужване на „***“ ЕООД, сочейки, че цялата налична документация е била предадена от нея в хода на ревизионното производство. Показанията й са неопровергани и като цяло се кредитират от съда. Приобщените по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля Б. от досъдебното производство /том 1, л.46-51 и т.2, л.88 от ДП/ конкретно за дружеството „***“ ЕООД и процесните сделки, не променят извода за нереалност на доставките, като свидетелят така и не представи документи, касаещи същите.  Що се отнася до показанията на свид. Б. от съдебно заседание, то не може да не се отбележи факта, че отговорите на свидетеля по почти всички поставени му от страните и съдебния състав въпроси /тъй като бе разпитван и за други процесни дружества, на които в инкриминирания период е бил управител и/или собственик/, беше „незнание“ или свидетелят се оправдаваше със загуба на спомен. Дадените едва няколко по-различни отговора представляваха общи формулировки, отбягване на конкретиката и същността на запитванията на страните и съдебния състав. Фрапантното при разпита на този свидетел бе пълната амнезия, обзела го по повод не само на дейността на процесното дружество, а така и на „***“ ЕООД, на „Степ -2007“ЕООД и „***“ ЕООД, така и относно това разполагали ли са  дружествата с офис, наети работници или служители, конкретни контагенти, кой е водел счетоводството и т.н. За съда показанията на този свидетел не внасят каквато и да е яснота по основните спорни факти по делото, но са показателни за формалната роля, която свидетелят е имал при **** дружеството и липсата на ясна представа какви документи подписва /предвид това, че разпознава подписа си под някои фактури, в каквато насока твърдението му се подкрепя от заключението на почерковата експертиза/.

Доказателство за това е не само фактът, че конкретно по посочените три процесни фактури с доставчик „***“ ЕООД, плащането, видно от приложените в том 8, л. 98-100 от ДП отчети по сметка, суми с посочено правно основание тези фактури са постъпвали по банков път от „***“ ЕООД, през декември 2009 година и януари 2010г., но са били теглени на каса на 07 и 19. 12.2009г. и през м. януари 2010 година от Ж.Ц., с когото установи се от показанията на свид. А. и О., подсъдимият е бил близък, а не от актуалния към този момент *** Б.. Според отбелязването в търговския регистър още на 04.12.2009г. е вписана ****** на дружеството с посочен ***  ****  свид. Б..

Същевременно в съдебно заседание, разпитан за лицето Ж. Ц., свид. Б. заяви, че не познава лице с такива имена. Заяви, че не познава и Е.И., не помни кой е водел *** дружеството, а видно е *** същата на 29.03.2010г. /в деня на */***** **** на друго *** дружество – „***“ ЕООД/, да го представлява като *** и *** на същото пред редица държавни институции /том 14, л.14 от ДП/. Аналогично и за други лица, посочени в справките на ТД на НАП като наети работници в ******* дружества, същият посочи, че не познава лица с такива имена /л. 814-гръб, том 3 от НОХД/. Справката в търговския регистър по име и ЕГН на свид. Б. показва *** *** над 30 дружества за инкриминирания период, една завидна търговска дейност, като същевременно свидетелят посочи, че до момента на разпита му е работел само като ***.  Ето защо, показанията на този свидетел не бяха оценени като достоверни от съда, изключая заявеното от него при предявяване на писмени доказателства в съдебно заседание, като частично същите намериха подкрепа в заключението на изготвената по делото СПЕ /за фактури, издадени от „***“ ЕООД/.

Както се посочи, от страна на защитата се твърди за директни зареждания на гориво от страна на „***“ ЕООД въз основа на предоставени от страна на „***“ ЕООД магнитни карти, издадени от „****“ ***. В тази връзка се коментират събраните в хода на ревизионното производство протокол за насрещна проверка и представени от проверяваното дружество копие от съпроводителни документи. Видно обаче от приложената към издадените от „***“ *** фактури на „***“ ЕООД с подробна информация на зарежданията /том 15 – след фактурите на л. 49, л. 58 и л. 65 от ДП/, отчетено е, че зарежданията с гориво е правено с автомобили, заявени от „***“ ЕООД, като такива, на които са издадени магнитните карти, а не на автомобили на други дружества или физически лица. Резонно би било възражение, че отчитането с карти при зареждане на гориво от други автомобили / ползвани от „***“ ЕООД/ може да се дължи на недоглеждане от страна на служителите на съответните бензиностанции, но само ако се бяха събрали доказателства, че дружеството „***“ ЕООД е разполагало със собствени или наети превозни средства за превоз на посочените във фактурите количества горива за този период – октомври – ноември 2009г. Договорът за доставка на гориво между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /том 8, л.16 от ДП/ е от 20.10.2009г. и предвижда бъдещо зареждане на гориво с магнитни карти. Според представените от „*** *** фактури за заредено гориво с магнитни карти, издадени на „***“ ЕООД, за времето след ****г. - първата такава фактура е № 1193062/31.10.2009г. и по същата предмет на доставката е безоловен бензин 95, евродизел и автогаз с логото на Шел, но са за количества, които са значително по-малки от описаните като количество доставки във фактурата, които „***“ ЕООД е „доставило“ на „***“ ЕООД /виж за сравнение фактура на л. 115, т.8 от ДП/.

Отделно от това във фактура № 1/31.10.2009г. на „***“ ЕООД е описана доставка и на други стоки – безоловен бензин и дизел, които не фигурират като предмет на доставка във фактурата, издадена от „******“ ООД и без да се ангажират доказателства за произхода им. Вярно е, че на л. 53 от том 15 от ДП фигурира и друга фактура на „***“ ООД, но същата е от дата 17.10.2009г. и касае доставка на горива за периода от 10-16.10.2009г., т.е. преди сключване на договора за доставка между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а както се отбеляза, не се доказа по делото доставчикът „***“ ЕООД да е разполагало към този момент с база за съхранение на горивото. Същевременно в констативната част на изготвената в съдебно заседание ССчЕ изрично е посочено, че пряк доставчик на „***“ ЕООД по тези фактури е само „***“, според проучените счетоводни документи по адм.д.№ 687/12г. по описа на Адм.съд Пловдив /т.4 от ССчЕ/. В тази част съдът кредитира експертното заключение.

Аналогично за фактура с № 34/02.11.2009г. с посочен доставчик „***“ ЕООД съдът намери, че липсва реална доставка, като фактурата обективира предоставяне на услуга – „извозване на строителни отпадъци и почистване на два обекта“. Преведената по банков път от „***“ ЕООД сума по фактурата е била изтеглена на каса от Ж. Ц. при нейното превеждане също в момент, когато той не е *** на дружеството. Същевременно установява се, че лицето е било в близки отношения с подс. Л., видно от показанията на свид. О.. Името му фигурира и като ***и *** на преобладаващия брой дружества по процесните фактури – „***“ ЕООД, „Степ-2007“ ЕООД, „***“ ЕООД. И за тази фактура важат изложените по-горе съображения на съда, че не се намериха доказателства, които да сочат на материално-техническа обезпеченост на дружеството да реализира описаната във фактурата услуга – нито наличие на съответни превозни средства, нито за наети такива, както и работници в този период, вкл. наети лица. Самата фактура, нито в съпроводящи я документи, не се сочи къде са тези обекти и с какво транспортно средство е станало извозването на отпадъците.

Наред с това „***“ ЕООД, видно от констатациите в Ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. на ТД на НАП към РА № 16 1103687/21.10.2011г. /том 5, л. 12 и сл. и л. 25 и сл. от ДП/, не е подавало ГФО за 2010 година, нито е декларирало промяна в сочените в предходното изречение обстоятелства, за да се направи констатацията, че същото е разполагало и с възможност да реализира посочената доставка във фактура № 25/21.06.2010 г. - „***“ – не е разполагало с активи за извършване на доставките, липсват и доказателства за наличие на техническа обезпеченост на осъществяването й. Кадровият потенциал е назначен за определено време /том 7, л. 100 и сл. от ДП по това време има назначени: ръководител отдел по продажбите, организатор офис и технически сътрудник офис – това са лицата Т.Б., Б. Л. и Т.Б./ и в хода на ревизионното производство не са представени доказателства за съпътстващи фактурите договори, протоколи и др. Такива не се намериха и в хода на проведеното наказателно производство, като както се посочи – свид. И. посочи, че е представила на ревизиращите органи всички находящи се при нея счетоводни документи. В същата насока са и показанията на свидетелите-служители в данъчната администрация –К. и Ч.. Няма основание съдът да постави под съмнение показанията на свидетелите в коментираните части, като не се установяват обстоятелства, които да наведат на съмнение за необективност или заинтересованост в твърденията им.

Що се отнася до фактура с № 47/30.12.2010г. с доставчик „***“ ЕООД, издадена за предоставена „услуга с багер“ на „***“ ЕООД, установи се несъмнено, че дружеството-доставчик не е разполагало с техническа обезпеченост за извършване на  посочената във фактурата услуга.

За доказване реалността на услугата, от страна на защитата на подсъдимия се ангажираха доказателства, които видно от приобщените материали от адм.д. № 687/2012г. по описа на Адм. съд Пловдив е била представена фактура № 3/04.12.2010г. /том 2, л. 416 от НОХД/, че дружеството е наело багер от „****“ ООД. Тъй като съобразно глава 4 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника всички машини за земни работи /към тях са причислени и багерите/ подлежат на задължителна регистрация в Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерство за земеделието, храните и горите, съдът изиска информация от МЗХГ, според която обаче на дружеството „****“ ООД няма регистриран багер /том 3, л. 506 от НОХД/. Дружеството „***“ ООД, е свързано със съпругата на подсъдимия – Б. Л., посочена като МОЛ във фактурата, притежавало посочената техника – багер. Отделен е въпросът, че според представените в хода на адм.дело № 687/2012г. на Адм. съд Пловдив, видно от изготвената в хода на съдебното следствие счетоводна експертиза от вещото лице М., в този период дружеството „***“ ЕООД също е разполагало със собствен багер, закупен с фактура от ****г., заведен по сметка **** /виж ССчЕ по въпрос 6/. Самият свид. Б. заявява, че не му е познато дружество с наименование „***“ ООД.

И не на последно място, за да приеме нереалност на описаната във фактурата услуга, съдът съобрази информацията в писмо рег.№ И- 23203/18.06.2018г. на НСлС /л.711, том 3 от НОХД/, според която към м. декември 2010г. ***на „***“ ЕООД – свид. Б. - е бил задържан в Следствения арест в гр. София. Същевременно в разпита си той посочи, че други лица не са осъществявали дейност от името на ****от *** дружества, няма и събрани доказателства за противното, нито да е упълномощавал някого да го представлява във връзка с **** дружества.

Видно от приложените копия от справки-декларации и дневници за покупки на „***“ ЕООД, процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД са включени в отчетните регистри. Същите са надлежно осчетоводени и в счетоводството на посочения доставчик, според отразените обстоятелства в двата ревизионни доклада.

*****

Третата група фактури са издадените от „***“ ЕООД за доставка на горива, както следва: № 154/01.04.2010г. и № 189/04.05.2010г., както и фактура № 172/16.05.2010г. с доставчик „***“ ЕООД за доставка на бензин, масла и аксесоари.

Прецизно е първо да се посочи, че според първата фактура датата на издаване е 06.04.2010г. /виж същата в копие в том 11, л.10 от ДП/. Според съда се касае за допусната техническа грешка в обвинителния акт, вероятно привнесена от справката за движение на стоки на дружеството – том 10, л.13 от ДП, където също е отразено също, че фактурата е от дата 01.04.2010г.

В подкрепа на обяснението на подсъдимия, че горивото е зареждано директно от наети от „***“ ЕООД лица в резервоарите на наети автомобили, в хода на досъдебното производство се представят копия от граждански договори с различни лица. Приложени са и копие от договори за доставка  между „***“ ЕООД и И.Г., със „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД /том 9, л. 94-100 от ДП/, със срок на договорите от 31.03.2010 година до 15.04.2010г., които договори според подсъдимия обективират наемането на превозни средства за доставка в резервоарите им на процесното по фактурата гориво. Представен е и договор за доставка от 31.03.2010г. /том 9, л. 57 от ДП/ между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД за доставка на течни горива /без посочване срок на договора/, като договорът е частен документ, без валидирана дата на подписването му. Становището на защитата е, че се касае за реална доставка на гориво от бензиностанции на „***“ ООД, зареждано посредством магнитни карти, издадени на „***“ ЕООД. Събраните доказателства обаче опровергават обяснението на подсъдимия, тъй като:

С изключение на дружеството „***“ ЕООД, обаче,  нито едно от останалите дружества не е представило други документи – товарителници, приемо-предавателни протоколи или стокови разписки, пътни листове или други, които да дадат основание да се приеме, че действително е имало извършен транспорт на гориво. Свид. Г. посочи в съдебно заседание, че с негов товарен автомобил е било зареждано гориво за фирма „***“ ЕООД чрез магнитни карти, но показанията му останаха голословни, тъй като нито в  хода на ревизионното производство, нито за нуждите на настоящото наказателно производство свидетелят не представи съпроводящи документи, които да докажат доставката на горивото. Що се отнася до дружеството „***“ ЕООД, то още в хода на ревизионното производство е било установено, че не е издавало на “***“ ЕООД фактури за продажба, тъй като условията по договора не са били изпълнени /том 13, л.36 от ДП/.

От страна на „***“ ЕООД са били представени копия на товарителници за периода от 01.04.2010г. до 06.04.2010г. /том 9, л. 102-116 от ДП/, но нито една от тях не е попълнена с необходимите реквизити – липсва посочване на  превозвания товар, количество и начин на превозването му, маршрут, дата и място на натоварването и на разтоварването му, като от представени общо 24 бр. товарителници само в 10 е посочен номер на пътен лист. В том 13, от л. 114 и сл. на ДП са приложени тези пътните листове, но и в тях не е отразено нито какво се превозва, нито в какъв вид /опаковка, тегло и т.н./.

Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката е задължително условие за признаване наличието на реална доставка. В тази връзка фактурата и товарителницата за автомобилен превоз представляват частни диспозитивни документи и като такива се ползват само с формална, но не и с материална  доказателствена сила. Фактурата би могла да замести договора между страните за доставката, но не и да установи несъмнено нейното реално изпълнение. Същото се отнася и до товарителницата, която сама по себе си не установява дали стоката е достигнала до нейния получател, дори и да е надлежно попълнена във всичките й части. Но в случая, както се посочи – в товарителниците липсват изискуеми и важни реквизити. Поради липсата на тези данни, която лишава товарителниците от доказателствена стойност, са били извършени допълнителни проверки в системата на ТД на НАП и изискани допълнително документи от страна на данъчната администрация за документалното движение на стоките, резултатът от който също не води до извод за реалност на доставката.

В том 9 от ДП, от л. 191 до л. 211 са приложени в заверени копия граждански договори от 31.03.2010г., сключени между „***“ ЕООД и лица, за които подсъдимият сочи, че са извършвали процесните доставки на гориво посредством управлявани от същите моторни превозни средства. В информационната система на НАП обаче не било отразено изплащането на договорените възнаграждения, което се потвърждава от показанията на свидетелите от приходната администрация, като съдът намери, че същите са били съставени единствено за нуждите на данъчната ревизия. Наред с това редно е да се отбележи, че с половината от тези лица  /И., Ш., Т., Т., В. и М./ дружеството „***“ ЕООД е било в договорни отношения и преди м. март 2010година, като е имало сключени граждански договори за строително-монтажни дейности на обект в с. Б. /виж т.9 от ДП/. Вярно е, че в своите показания и свид. В., и свид. Т. /приобщени от ДП/ сочат, че по молба на подсъдимия са извършвали зареждане на гориво в резервоарите на камиони, но нито един от двамата свидетели не сочи времето, когато е ставало това; свид. В. не посочва и къде е ставало разтоварването на горивото, а според свид. Т. е разтоварвал както в складовата база на „***“ ЕООД в с. Б., така и в бензиностанция, която се е намирала по пътя за с.Т.. Следва да се отбележи обаче, че според фактурата за доставка на цистерна, а и от показанията на свид. А., отчасти и О. се установява, че резервоар за гориво с бензиноколонка е бил доставен и монтиран в складовата база на „***“ ЕООД в с. Б. чак през м. юни 2010 година, когато са били почиствани и петте цистерни, т.е. повече от два месеца след времето, когато подсъдимият твърди Т. да е извършвал превоз на гориво  по тази фактура. От показанията на тези двама свидетели също не се установява да са били съставяни документи, които да докажат реалността на доставката по тази фактура.

Видно от находящото се на л. 24 от том 11 от ДП банково извлечение, по фактура № 154/06.04.2010г. „***“ ЕООД е превело на „***“ ЕООД сумата от 200 400 лв. на основание посочената фактура, като още същия ден тази немалка сума е била изтеглена от свид. Д.Б. на каса, което препятства възможността да бъде проследена.

Фактура № 189/04.05.2010г. с предмет на доставката – „горива“ /147 529,83 литра дизел/ - том 11, л. 7 от ДП, обективира твърдение за доставка на гориво около месец след първата, но доказателства, които да установяват наличието на материално-техническа обезпеченост на доставчика – „***“ ЕООД на гориво или на „***“ ЕООД при евентуално твръдение за ползване отново на магнитни карти от „***“ ЕООД, не се събраха. Не са били съставени пътни листове, товарителници, приемо-предавателни протоколи или стокови разписки или други, съпровождащи една евентуална доставка. Единственото доказателство, подкрепящо версията на подсъдимия Л., е представеното в том 11, л. 21 от ДП банково извлечение от банковата сметка на „***“ ЕООД, видно от което на основание посочената фактура от „***“ ЕООД е била преведена по банков път сумата от 309 812,65 лв. на 17.05.2010г., като още същият ден Б. нарежда по сметка на „***“ ЕООД  да бъде обратно преведена сумата от 680 000 лв. /като внася на каса още 370 350 лв./ на основание - по предварителен договор и проформа фактура от 06.04.2010г. Прегледът на доказателствата сочи, че действително между дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД на 06.04.2010 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /том 9, л. 16 -17 от ДП/, според който е следвало първата сума от стойността на недвижимия имот да бъде заплатена от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД до 18.05.2010г. и същата е в размер на 680 000 лв. /последващите вноски – от по 200 000 лв. са платими до 28.09.2010г. и до 28.12.2010г., като същевременно е посочен срок за сключване на окончателния договор по нотариален ред „след заплащане на последната вноска , а именно – 20.07.2010г.“ – виж т.2 и т.4 от договора/.

Едва ли в случая се касае за недоглеждане от страните на клаузите на договора, като се има предвид от една страна съдържанието на договореното между тях в т.9 и т.10 от договора – неустойка в ущърб на купувача в размер на платените вноски, а от друга страна фактът, че същият имот е бил обект на сключения между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД само четири месеца по-късно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010г., по повод на който е издадена и фактура № 265/30.09.2010г. Според настоящия състав така представения предварителен договор с „***“ ЕООД е формално основание за оправдаване връщане на сумата на „***“ ЕООД. Особено съществено е сериозният размер на заплатената от „***“ ЕООД сума като първоначална вноска, която по съгласие на страните не следва да се връща при прекратяване на договора и която сума надхвърля обичайно уговаряната междуфирмена неустойка.

Заключението на назначената в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза /том 2, л. 96 от ДП/, приобщена в съдебно заседание, посочва, че подписите, положени от името на „***.“ върху фактури 154/01.04.2010г. и 189/04.05.2010г. действително са положени от него. Вече се посочи, че така представеното експертно заключение съдът цени като обективно и компетентно изготвено, като същото потвърждава и показанията на свид. Б. в тази част, който също потвърди авторството на положените подписи до своето име върху посочените две фактури.

Що се касае до последната фактура – тази под № 172/16.05.2010 година с посочен издател „***“ ЕООД и предмет доставка на бензин, масла и аксесоари, /копие в том 11, л.7 от ДП/, за същата също не се събраха доказателства, които да установят факта, че доставка на такива стоки е била извършена от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД на посочената дата. Аналогично  на предходната фактура от същия доставчик липсват съпроводителни доставката документи, а както се посочи вече, счетоводната документация на „***“ ЕООД не установява дружеството да е разполагало със съответно оборудвани превозни средства за доставка на бензин, нито с такива е разполагало дружеството-получател по фактурата. Вярно е, че с посочено основание тази фактура на 14.06.2010г. е преведена сума от 3472 лв. от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД, /видно от банковото извлечение на л. 20 от том 11 от ДП/, но още същия ден сумата е изтеглена на каса от свид. Б., правещо невъзможно проследяването й.

Липсата на каквито и да било документи, доказващи транспортирането на стоките, води до извод за нереалност на доставката. Напълно относими и за тази фактура са изложените по-горе съображения на съда за това, че остава недоказана връзката между транспорта и доставката, като задължително условие за признаване наличието на реална доставка.

*****

Следващата група фактури са издадените от „***“ ЕООД за доставка на горива – под № 17/20.05.2010г., № 18/28.05.2010г. и № 20/31.05.2010г.

Редно е да се посочи първо, че посочената в обвинението фактура №20/31.05.2010г. е всъщност с друг номер - № 21/31.05.2010г., видно от приложеното копие в том 12, л.91 от ДП, под този номер е описана и в подадената справка декларация с дневника за покупки на дружеството. Допуснатото несъответствие от страна на прокуратурата в обвинителния акт съдът намира за техническа грешка.

Всяка една от посочените фактури обективира доставка на „евродизел“, а по последната фактура – на „дизел“ с доставчик „***“ ЕООД, което към процесния период е ***** Ж. Ц.. Преобладаващо в том 12 от ДП са приложени пътни листове, стокови разписки и товарителници, които сочат, че доставки на гориво са били извършвани на няколко пъти с товарен автомобил Шкода Европа с рег.№ *** и ремарке ****, които според справка в базата данни на МВР са регистрирани на дружеството „***“ ЕООД. В том 12 на л. 65 е приложено заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС между „***“ ЕООД чрез управителя Б.С. и Ж. С. Ц. като физическо лице, на това МПС и ремаркето, като договорът е от дата ***. Приложени са на л. 64 и на л. 66 съответно копия от малък и голям талон на товарния автомобил, няма данни за нотариална заверка на подписите на лицата под договора, като ясно е, че евентуална промяна в собствеността на движимата вещ не е била отразена в масивите на МВР. Съдът положи усилия да установи дали от активите на дружеството „***“ ЕООД е било отписано посоченото МПС, но опитите да бъде установен представляващ към настоящия момент, вкл. ликвидатар на дружеството или лице, което евентуално би могло да съхранява счетоводните баланси на същото, останаха безуспешни. Информация за съдбата на посоченото товарно превозно средство евентуално след смъртта на физическото лице Ж. Ц., не можа да даде и *** – свид. С.Ц..

Липсата на доказателства, които да опровергаят факта, че е възможно посоченото превозно средство – товарен автомобил и ремарке – да са били предоставени на физическото лице Ц., макар и не при спазване на установения за това ред, не би следвало да се тълкува в ущърб на подсъдимия, тъй като не е в негова тежест да доказва невинността си, а на обвинението да докаже вината на лицето. Още повече, че водената в случая отчетност на извършените доставки – така представените пътни листове, товарителници и стокови разписки /том 12, от л. 69 до л.90 вкл./ е коректно изготвена, като се открива корелация между отразените в документите действия и съответствие като количество на доставеното по трите фактури гориво.

Така за фактура№21/31.05.2010г. /л.91 от том 12 от ДП/, видно е, че с пътен лист серия ******г. е оправдан превоз на 3 бр. бидони дизел от гр. С. до бензиностанция в гр. П.в общо количество 2409,30 литра евродизел за времето от 09,00 часа до 14,00 часа, посочен е номер на товарителница на стоката № 110865/31.05.2010г. Товарителница с посочения номер в копие е представена на л.71, надлежно попълнена откъм реквизити, съответстваща по съдържание относно вид, количество и начин на превозване на стоката на пътния лист и приложената на същия лист стокова разписка № 12/31.05.2010г., относно превозвач, час на пристигане, превозно средство, с което е извършен транспорта.

Аналогично за фактура № 18/28.05.2010г. /том 12, л. 92 от ДП/ съответни на описаната в същата доставка на общо 58 000 литра евродизел са приложените от л. 74 до л. 80 копия от товарителници под № 110863/28.05.2010г., № 110862/25.05.2010г. и № 110861/21.05.2010г. за доставка на общо 58 бидона с дизел от по 1000 литра и съответстващите им по номера и реквизити  за доставката, доставчик, място на изпълнение и превозно средство пътни листове сер. ****. и стокова разписка 11 от същата дата; пътен лист *****. и стокова разписка 10/25.05.2010г. и пътен лист серия ***г. и стокова разписка 9/21.05.2010г.

За фактура № 17/20.05.2010г. /том 12, л.93 от ДП/ съответни на описаната доставка от общо 50 000 литра евродизел са приложените от л. 81 до л. 89 от том 12 от ДП копия на товарителници под № 110860/18.05.2010г. за 14 000 литра гориво в бидони от по 1000 литра – 14 на брай; съпроводящата го стокова разписка 8/18.05.2010г. и пътен лист сер.*** от същата дата; товарителница № 110859/11.05.2010г. за 18 000 литра евродизел също в бидони от по 1000 литра със стокова разписка за предаване на стоката № 7/11.05.2010г. и пътен лист на водача сер.***.; както и товарителница № 110858/ 04.05.2010г. за 18 000 литра евродизел в бидони от по 1000 литра, ведно със стокова разписка за предаване на стоката № 6 и пътен лист на водача  сер.*** от същата дата с *** Ж. Ц..

В случая от документацията се установява, че доставката на горивото и по трите фактури е била извършена в бидони, а не в специализирано превозно средство за превоз на опасни товари, което макар и да съставлява нарушение на изискванията на глава пета и шеста от Наредба № 40/2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, не означава, че такива доставки не са били извършени. Представени са от страна на доставчика „***“ ЕООД и копия от издадени фактури от „***“ ЕООД като предходен доставчик на горивото /том 12, л. 94 и сл./, както и договор за доставка на гориво между двете дружества /л.99/ като доказателство за произхода на стоката у доставчика „***“ ЕООД. Изготвената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза, позовавайки се на представените по адм.д. № 687/2012г. по описа на Адв. Съд Пловдив, е посочила, че при прекия доставчик горивото е било осчетоводено за съответния период по сметка 302 /по т.3 от ССчЕ на в.л. М./.

Наред с това приложеното по делото копие от договор за наем на недвижим имот – на бензиностанция  на Карловско шосе /том 9, л. 117 от ДП/ между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД установява и факта, че към този период дружеството „***“ ЕООД е ползвало посочената бензиностанция, а същевременно в цитираните по-горе товарителници и пътни листове е описано място на доставката на горивото именно на бензиностанция в гр. П..

Така събраните доказателства, според настоящия съдебен състав  не позволяват да се приеме за доказано по изискуемия съобразно нормата на чл. 303, ал.2 от НПК категоричен и несъмнен начин, че доставките по посочените три фактури с доставчик „***“ ЕООД не отразяват реални доставки. Вярно е,че представената фактура за заплащане на наем от „***“ ЕООД в полза на „***“ ЕООД за наетия имот – бензиностанция за месеците април и май 2010 година е чак от ***. – фактура № 35 /л. 119, том 9 от ДП/. Също така извършения превоз на гориво не е с превозно средство, което да е собствено на „***“ ЕООД /то евентуално би могло да е лична собственост на лицето Ж. Ц./, но тези обстоятелства не са достатъчни да подкрепят обвинителната теза в тази част.

По отношение на фактури с номера № 23/11.06.2010г. и № 25/14.06.2010г. с доставчик „***“ ЕООД за доставка на облачинска вишна и на замразена облачинска вишна без костилка, както и на фактура № 24/11.06.2010г. за доставка на дизел със същия доставчик, съдът намери обясненията на подсъдимия Л. за защитна позиция. Същият посочи пред съда, че дружеството „***“ ЕООД е контактувало с дружеството „***“ ЕООД с управител към този момент Ж. Ц., което от своя страна е имало търговски отношения с  лицата Ж.М. и Е.Й. във връзка с изкупуването на вишни от масиви, отглеждани от двамата като земеделски производители. Същите обстоятелства конкретно за стопанската *** година бяха посочени и от свид. М., разпитан от съда по искане на защитата на подсъдимия /разпитът на л. 291-292 от том 2 от НОХД/. Показанията на посочения свидетел обаче дават информация единствено в насока, че през **** година той и Й. като земеделски производители са продали на „***“ ЕООД част от отглежданата от тях годишна реколта. Показанията на свидетеля са от значение и за реда, по който е ставало в случая изкупуването на вишните – фирмата- купувач си организира сама брането на вишните, продукцията се тегли на кантар и се оформя съответна счетоводност, включително кантарни бележки. Показанията на свидетеля, съдът намери за логично изложени, като не намира основание да не им даде вяра. Видно от представените от адв. С. копия от кантарни бележки за бране на облачинска вишна /том 1, л. 189-193 от НОХД/, всички кантарни бележки са издадени за бране на вишни след **** година, докато инкриминираната фактура, с която прекупвачът „***“ ЕООД продава вече закупена от него продукция на „***“ ЕООД е под № 23 и е от 11.06.2010 година, т.е. близо 10 дни преди датата на обективираната в кантарната бележка беритба на плодовете. Допълнително доказателство, оборващо тезата на подсъдимия за реалност на процесната сделка, е и обстоятелството, че според ангажираните от защитниците му копия от товарителници и стокови разписки от 10.06.2010г. и от 11.06.2010г., видно от които на дружеството са доставени общо 42840 кг. облачинска вишна /том 1, л.187 от НОХД/, превозът е бил извършен с товарен камион Шкода с рег.№ *** и ремарке с рег.№ ***от доставчика „***“ ЕООД. Вярно е, че са описани в товарителниците и два пътни листове, които не са били представени нито в хода на ревизионното производство, нито в настоящото наказателно производство /в тази връзка съдът разпита свид. И. – *** на „***“ ЕООД и свид. С.Ц., но същите отрекоха да знаят за местонахождението на други счетоводни документи на дружеството/. Не обаче липсата на пътни листове опровергава тезата за реалност на доставките, а обстоятелството, че видно от товарителница № 110866/11.06.2010г. /л.187-гръб от НОХД и на л. 194, том 6 от ДП/, разтоварването на касетките с вишни е станало на същата дата за времето от 13,00 до 14,20 часа в с. Б* със същото превозно средство от доставчика ***“ ЕООД. Докато според приложената на досъдебното производство товарителница № 110867/11.06.2010г. на превозвача Ж.Ц. „***“ ЕООД по същото време същото превозно средство – товарен автомобил Шкода Европа с рег.№ *** и ремарке с рег.№ *** би следвало да се е намирало в гр.С., откъдето според тази товарителница за времето от 14,00 до 14,30 часа е натоварвало гориво – евродизел в бидони, които в последствие би трябвало според отразеното да е транспортирало в Б. на същата дата по-късно през деня. Тази товарителница е описана като номер към стокова разписка 15 от същата дата и касае фактура № 24/11.06.2010г. с доставчик „***“ ЕООД на 2816,48 л дизел /том 6, л.198 от ДП/. Очевидно е, че няма как по едно и също време, едно и също превозно средство да се намира в различни населени места, отдалечени едно от друго на около 48 км./според отразеното в самата товарителница/. Ето защо, съдът намери за недостоверни обясненията на подс. Л. за реалност на обективираната във фактура № 23/11.06.2010г. сделка по покупка и доставка на облачинска вишна от „***“ ЕООД, а така и на обективираната във фактура № 24/11.06.2010г. доставка на дизел от същия доставчик, а отразените в тях обстоятелства – за неверни.

В допълнение следва да се посочи, че се установи, че дружеството „***“ ЕООД не е разполагало със специализирани помещения, вкл. охладителни такива за съхранение на количество от 42840 кг. пресни вишни, а видно ангажираните от защитата фактура под № 189/09.07.2010г., издадена от доставчика „***“ ЕООД, такова количество пресни вишни е било продадено на „***“ ЕООД чак около месец по-късно. От дружеството-купувач също не представиха съпътстващи документи – товарителници, стокови разписки, пътни листове или други съпроводителни документи към издадената фактура /виж писмо на л. 863, том 3 от НОХД/.

Аналогични са съображенията на съда да намери и че фактура № 25/14.06.2010г. с посочен доставчик „***“ ЕООД и предмет „замразена облачинска вишна без костилка“ /том 6, л. 200 от ДП/ не отразява реална доставка. Приложените към същите копие от товарителница под № 110868/14.06.2010г. и стокова разписка от същата дата сочат доставка на 24 080 кг. от доставчика „***“ ЕООД в кашони, разтоварени в с. Б.. Същевременно обаче не е представен описаният в товарителницата пътен лист, с който се сочи да е извършен превозът, свид. Б.Л. не разпознава подписа си, независимо от словесното изписване на името за „***“ нито под фактурата, нито под посочените съпроводящи превоза документи. Не се установи дружеството „***“ ЕООД да разполага с техническа база, където да съхранява замразени продукти в посоченото количество, нито се намериха доказателства, които да сочат да е наело такива. В тази насока са и показанията на свидетелите от данъчната администрация, пряко ангажирани с проверката в ревизионното производство - виж показанията на свидетелите К. и Ч. от с.з., които съдът намери за кореспондиращи си и обективни и поради това им се довери и в тази част. Отделно от това и тук представената фактура под № 190/ 09.07.2010г., с посочен доставчик „***“ ЕООД и получател „***“ ЕООД на 24080 кг. замразена облачинска вишна без костилка е около месец след като стоката се сочи да е била доставена на „***“ ЕООД. Както се посочи вече, не е установява дружеството да е разполагало със специализирани средства за съхраняване на замразения продукт в такова голямо количество, нито да е наемало специализирани помещения за това.

Следващата група фактури са № 26/16.06.2010г. и № 27/16.06.2010г., с посочен доставчик „***“ ЕООД – първата за закупуване на „цистерна, инсталация и бензиноколонка“, а втората за услуга – „почистване, тариране и вътрешна обработка на пет броя цистерни“.

Както съдът посочи вече по-горе, кредитира показанията на свид. И.О. като обективни и незаинтересовани от изхода на делото. Последният пред съда посочи, че е присъствал при монтажа на цистерната в стопанския двор на дружеството в с. Б., както и при почистването на цистерните, обяснявайки лаически как точно се е осъществило самото почистване и монтиране. Свидетелят посочва, че в базата на дружеството „***“ ЕООД в с. Б.е имало база за съхранение на гориво, състояща се от надземна цистерна с колонка и четири подземни цистерни. Съдът цени показанията му и в частта, в която  посочва Ж. Ц. като лицето, което го е ангажирало с почистване на цистерните, макар свидетелят да отрече да му е познато дружеството „***“ ЕООД. Показанията на свидетеля частично намират опора и в приобщената на досъдебното производство справка за трудови договори на негово име /том 7, л. 121 от ДП/, видно от която в ТД на НАП е регистриран трудов договор, сключен с него като работник и „***“ ЕООД като работодател от 16.03.2010 година до януари 2011 година, сочейки да знае само за подписан граждански договор с Ж. Ц., който и му е платил за почистването и монтажа на цистерните. Свидетелят изрично посочва, че освен него и други лица са били ангажирани в монтажа на цистерната, както и във вътрешното и външно почистване на цистерните, като са работели с маски поради силната миризма на използвания материал. Представените в хода на ревизионното производство и приобщени и в настоящото наказателно производство копия от договор за покупко-продажба на резервоари  /представени от Й. Ю. в хода на ревизионното производство – л.121 от том 9/ е друго доказателство, макар и косвено, разколебаващо обвинението. Макар приложеното копие да не дават точна представа за времето на сключване на договора, видно от клаузите на същия е уговорено плащане по сделката до ****., като става въпрос за продажба на 3 броя цистерни от по 50 м3 обем на резервоара. Показанията на свид. О. намират опора и в твърденията на свид. А. /том 2, л. 293 от НОХД/, който също свидетелства, че е съпровождал Ц. при превоза и монтирането на резервоара с бензиноколонка до стопанския двор в с. Б.. Определя я като „наземна цистерна, като сочи, че в обекта има и още четири „вкопани“, на които се виждали гърловините. Съдът вече посочи, че поради това, че не остават изолирани и като намира за добросъвестно депозирани, кредитира показанията и на този свидетел.

Видно от констатациите в ревизионен доклад № 1103687/01.09.2011г. /т.5, л. 34 и сл. от ДП/в хода на насрещната проверка при доставчика „***“ ЕООД от проверка в информационната система на данъчната администрация се установило, че дружеството също е включило двете процесни фактури в дневника за продажби за отчетния период м. *** година, като не били представени доказателства за материално-техническа обезпеченост на осъществяването на доставките. Следва обаче да се отбележи, че при извършеното претърсване и изземване около десет дни по-късно /след датите на фактурите/, видно от приобщените в хода на досъдебното производство постановления в копие на ОП Пловдив касателно иззетите като веществено доказателство по ДП № 457/2010г. по описа на сектор „ПИП“ ОДМВР Пловдив, гориво, обективирано като действие и в протокол за претърсване и изземване от 30.06.2010г. и 02.07.2010г. /том 10 от ДП, л.8 и л. 10/, както и от показанията на свидетелите Г., К., К. по повод ревизионното производство от данъчната администрация, че действително в складовата база на дружеството в с. Б. е установено наличието на цистерни с гориво, като в протокола от 02.07.2010г. е посочено, че горивото е източено от пет гърловини на цистерни.

Макар по посочения договор за покупко-продажба на цистерни да няма конкретни данни за сериен номер или модел на цистерните, нито данни дали същите са употребявани или нови, предвид събраните гласни доказателства в лицето на свидетелите О. и А., които вече се посочи, че съдът не намира причина да не кредитира в тази им част, приобщените писмени доказателства /протоколът за претърсване и изземване по цитираното по-горе ДП/, както и показанията на свидетелите К., К. и Г., следва да се приеме, че към края на месец юни-началото на месец юли 2010 година в складовата база в с. Б., стопанисвана от „***“ ЕООД действително е имало наличие на резервоари и цистерни за гориво, което пък не позволява да се приеме по несъмнен и категоричен начин нереалност на описаните във фактури № 26/16.06.2010 година и № 27/16.06.2010 година доставки, независимо, че фактурите не са съпроводени с други документи, които да позволят идентифициране на стоките /за фактура № 26/16.06.2010 година/.

*****

По отношение на фактура № 384/10.08.2010г. с доставчик „***“ ЕООД, включена също в дневника за покупки на „***“ ЕООД,  съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимия касателно обективираната с процесната фактура сделка – доставка на  дизелово моторно гориво. Подсъдимият сочи, че не е знаел за компрометиращите обстоятелства около дружеството- доставчик /данъчни задължения, дерегистрация по ЗДДС, недеклариране на процесната фактура като продажба, липса на регистриран касов апарат и търговски обект/ - обстоятелства, отразени в Ревизионен доклад № 1103687/ 01.09.2011г. /том 5, л. 41 и сл./, станали известни на данъчните служители в хода на извършената от тях ревизия на „***“ ЕООД, но и видно от показанията на свид. К. от съдебно заседание. Всъщност за липсата на реална доставка по тази фактура съдът съди не само от показанията на свид. И.С. и И. А.от съдебно заседание /л. 284 и л. 287 от том 2 от НОХД/, описаните в пътен лист и товарителница /т.6, л. 240 и 239/ моторно превозно средство – товарен автомобил МАН с рег.№ ***, са собственост на дружеството „***“ ЕООД, което по силата на договор за наем е преотдало за ползване на „* **“ ООД. Приложените в копие договор за наем на МПС и за покупко-продажба на същия /том 4, л. 64, л. 68 и л. 67/ подкрепят показанията на свид .А., че към процесния месец август 2010 година моторното превозно средство е било ползвано от „****“ ООД  с адрес на управление и база в гр. С.. Също така свидетелят е категоричен, за това време не е било преотстъпвано превозното средство на трети лица, като същото е било постоянно под надзор на ръководството на дружеството, а описаните в пътния лист водач Г. И. и издал пътния лист – С.Т. не са му познати. Съдът не успя да открие и лицето Д.Т., което според справка в търговския регистър е бил управител и собственик на „***“ЕООД към този период, като неговите показания от досъдебното производство бяха приобщени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.4 от НПК /том 2, л. 224 от ДП/. Последният също отрича да познава лицата, посочени в пътния лист, както и да е имал търговски отношения с Б.Л. или „***“ ЕООД. Отрича и да има негов подпис под процесната фактура. Показанията на посочените трима свидетели съдът намери за незаинтересовани и кредитируеми. Разпитан непосредствено пред настоящия съдебен състав и свид. Л.Л. посочи, че не знае да е управител и собственик на посоченото дружество, макар според справката от Търговския регистър да фигурира като такъв с промяна в партидата на дружеството от 09.01.2012г. Сочи, че преди време е дал личните си данни на непознато лице срещу заплащане на сума от 100 лв.  Показанията и на този свидетел като незаинтересовани и неопровергани от други доказателства, съдът кредитира.

От информацията, предоставена от „Юробанк България“ АД /л. 843, том 3 от НОХД/, е видно, че действително подс. Л. на 10.08.2010г. е превел сумата от 27 403,35 лева по банковата сметка на „*** ЕООД, която сума още същия ден е изтеглена на каса в П.от лицето В. Х.Х., за който съдът установи, че е починал /виж справка на л.852 от НБД Население/.

За да намери за доказано обвинението и по този пункт, съдът прецени, че в случая както коментираните гласни доказателства, така и посочените писмени такива опровергават тезата на подсъдимия. Те  установяват, че преди изготвянето на посочената фактура не е имало каквато и да било търговска кореспонденция между страните, а същевременно става въпрос за доставка на немалко количество гориво, не се установява дружеството „***“ ЕООД да притежава необходимото обезпечение за извършване на доставката – персонал, офис, касов апарат, пригодни складови помещения, моторни превозни средства за извършването й, като и отразените в представените товарителница и пътен лист данни за водач и моторно превозно средство не отговарят на действителността. Превеждането още същия ден на посочената във фактурата сума по банков път и същевременно тегленето й веднага след това на каса от лице, очевидно различно от посоченото като МОЛ  по фактурата, най-малкото предвид опита на подсъдимия като дългогодишен търговец, включително в сферата на търговията с горива, както сам сочи, е следвало да го усъмни. Доколко и дали подсъдимият е действал добросъвестно, с грижата на добър търговец /както бе застъпената от него позиция/, може и следва да се преценява единствено на база на обективните факти по делото, а те не сочат на проявена такава добросъвестност. Подсъдимият на първо място отрича към този момент да е имал ангажимент към дружеството „***“ ЕООД и въпреки това видно от приобщената писмена документация, а и от свидетелските показания активно е ръководел дейността му, сам е водел фирмените дела, носел е счетоводните документи на счетоводната къща, която е обслужвала дружеството. Изградил е трайни и доверителни търговски отношения с други дружества, включително в областта на търговията с горива. Документите, обосноваващи реалността на тази доставка обаче, страдат от редица недостатъци – непосочване в товарителницата на номерата и датата на фактурата, стойността на стоката, превозна цена, пътните листове, което лишава и товарителницата от доказателствена стойност. Всички тези обстоятелства са достатъчна индиция за всеки търговец от веригата за това, че се отчита и извършва фиктивна търговска дейност, без да е налице нейна техническа и финансова обезпеченост, без да е налице транспортиране и реална продажба на стоките и без наличие на реално плащане.

*****

По фактура № 265/30.09.2010г. с доставчик „***“ ЕООД – събраните доказателства за това, че същата обективира реална сделка между страните, са непротиворечиви. На първо място това са лаконичните обяснения в тази част на самия Л., а така и показанията на свид. К. и свид. М., от събраните в хода на ревизионното производство копие от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2010 година между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, както и приложения анекс към същия, банковите извлечения от МКБ Юнионбанк АД за извършени преводи на суми по банков път между тях, , мемориален ордер от банката, както и копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 74, том 62, дело 1153/4/10 година по описа на СВп /том 5, от л. 108-131 от ДП/. Всички така посочени гласни и писмени доказателства установяват покупко-продажбата на недвижимия имот – ***по плана на с. Б. от страна на дружеството „***“ ЕООД и реалното получаване на сумата по предварителния договор, за което е съставена и фактурата. В същата е посочена данъчна основа 708 333,33лв. и  ДДС 141666,67 лв., без  обаче да са били включени всички дължими данъци и такси по чл. 26, ал.3, т.1 от ЗДДС. Съгласно последната норма данъчната основа следва да се увеличи с всички данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, т.е. в настоящия случай същата не е увеличена с дължимия местен данък от 2% /изчислен на 14166,67лв./ при възмездно прехвърляне на имущество, нотариалните такси / в размер на 1747,83лв. и такса вписване – 708,40 лв./, видно от подадената за данъчния период в ТД на НАП Пловдив справка-декларация и дневника за продажби на „***“ ЕООД /том 5, л.152 от ДП/. Респективно – за разликата от сбора на тези допълнителни такси /общо 16622,90 лв./ до пълната данъчна основа по смисъла на чл. 26, ал.3, т.1 от ЗДДС дружеството не е начислило ДДС в размер на 3324,58 лв. В тези параметри са и изчисленията на вещото лице Р. А. от изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира така представеното експертно заключение и в тази част като обективно и компетентно изготвено.

*****

По фактури, издадени от „***“ЕООД на „***“ ЕООД, както следва: фактура с № 89/29.12.2010г. /за доставка на баластра/ и фактури № 91/04.01.2011г., № 94/10.01.2011г., № 98/13.01.2011г., № 101/17.01.2011г. и № 106/21.01.2011г. за доставка на електроматериали, съдът намери, че по нито една от тях не се доказа реалност на доставката. Вярно е, че от страна на подсъдимия и неговите защитници се представиха в копие приемо-предавателни протоколи от предходния на новия собственик на дружеството на движими вещи и справка за стоковия поток в дружеството.

Няма спор, че посочените фактури са били отразени в дневниците за продажби на „***“ ЕООД за съответните данъчни периоди, което се установява от извършената проверка на данъчната администрация във връзка с данъчна ревизия на „***“ ЕООД /виж том 5, л.49 от ДП/, така и от показанията на свид. К. и Ч., които съдът намери за незаинтересовани. Видно от показанията на свид. К. при поверка в информационната система на НАП е установила, че за текущата 2010 година дружеството „* ***“ ЕООД не било подало годишен финансов отчет, а такъв е бил подаден за 2008 година, според който дружеството не притежава активи за извършване на доставките. Не е установила от данните в информационната система на НАП към периода на издаване на процесните фактури сред активите на дружеството да е фигурирало товарно превозно средство, нито са представени договор или фактура за наем на товарен автомобил /специално за превоза на баластра/. Към посочените фактури за доставка на електроматериали, кабели и др. има представени в хода на ревизионното производство описи на продадени материали и стокови разписки и товарителници /същите в копие се намират на л.193-178 от том 6 от ДП/, като е посочено превозно средство за извършване на доставките според товарителниците – товарен автомобил „****“ с рег.№ ****и ремарке с рег.№ ****. Посочените пътни превозни средства според справката от сектор ПП са регистрирани и към времето на издаване на процесните фактури на дружеството „***“ ЕООД, чийто управител /Б.С./, установи се, е починал. Не се представят доказателства обаче тези превозни средства към датата на издаване на фактурите /най-ранната като време е от 29.12.2010г./, да са били предоставени на определено основание на фирма „***“ ЕООД, като са били евентуално придобити в лично качеството от Ж. Ц. /според представения договор за покупко-продажба на същите/, а същият е починал на ***., т.е. около половин година по-рано. По-фрапантно е, че неговото име и подпис фигурират в самите фактури /т.6, л.193-178 от ДП/, които се сочи да са издадени близо шест месеца след неговата кончина. Още повече, че според справката в търговския регистър към декември 2010 година-януари 2011година ***на дружеството е свид. Д.Б., който обаче към този момент е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ в Следствения арест в София по обвинение за престъпление по чл. 255 от НК /от 08.09.2010 година до 14.09.2011г. - виж справката на л. 711 от том 3 от НОХД/. Отделно от това и свид. Б. не разпознава подписа си върху посочените фактури, предявени му в съдебно заседание. Това несъмнено прави процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД, неистински документи, което пък и съпоставено с останалите коментирани по-горе доказателства води до единствения извод за нереалност на сделките, обективирани с тях.Що се отнася до показанията на свид. Т., в които потвърждава, че във връзка с описаните във фактурите на „***“ ЕООД доставка на материали, е договарял с Ж. Ц. и разпознава неговия подпис под фактурите, следва да се посочи, че съдът намира показанията му в тази част за неверни – същите се компрометират от постъпилата по делото официална справка, че Ж.Ц. е починал няколко месеца по *********** ано. Свид. Т. сочи в разпита си „********** …“ /т.2, л.244 от НОХД/.

Съдът не кредитира показанията на свид. А.К. /т. 3, л. 489 от НОХД/ в частта, в която твърди, че със свид. Б. са имали търговски отношения във връзка с доставка на материали. На първо място – по предявените на свидетеля К. копия от стокови разписки  и товарителници, предявени му в съдебно заседание /л. 815 от том 3 от НОХД/, свидетелят не разпознава свой подпис срещу ръкописно изписаното си име. Същевременно представените фактури, стокови разписки и товарителници, както и описи към тях /основно в том 6 от ДП/, се сочи да са изготвени през периода януари 2011 година, когато и свидетелят К. твърди да е водел разговори с Б. във връзка с доставка на материали. От разпита на свид. Б. в с.з. обаче се установи, че не само същият не е знаел какъв е предметът на дейност на дружеството му, но и с кои контрагенти е търгувало. Освен това по същото време Б. се е намирал в Следствения арест в гр. София, както бе отбелязано по-горе, което прави показанията на свидетеля К. лишени от достоверност.

*****

Последната група фактури са тези под № 9/30.12.2010г. и № 17/28.02.2011г., издадени от „***“ ЕООД, съответно за „услуга с товарен автомобил по договор“ и за доставка на „найлон и хартия“. Във връзка с процесните две фактури по делото като свидетели бяха разпитани П.Н., Р.Т., Ц.Р., свид. Е.И. и Н.Т.. За периода на издаване на тези фактури, управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД според справката от ТР е свид.  Н.. Съдът кредитира показанията на свид. Н., в които посочва, че не е извършвал реална търговска дейност с дружеството, както и относно начина на придобиване на същото. За да ги приеме за достоверни, съдът отчете следното: на първо място – не се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на делото. Освен това твърденията му, че именно подс. Л. е съдействал за покупката на дружеството, се подкрепят косвено от показанията на свид. И. по повод на твърдението й, че подсъдимият ги бил запознал /л. 627, том 3 от НОХД/. Свид. Н. се установи да е работел като ***, включително на строителния обект на „***“ ЕООД в с.Б., което се подкрепя и от показанията на свид. Р. /л.586, т.3 от НОХД/.

В останалата част не се кредитираха показанията на свид. Р., включително по твърдението му, че Н. бил реален, а не фиктивен *** дружеството, поради факта, че показанията на Н. не остават изолирани. Обяснението му за познанство с подсъдимия във връзка с дружеството косвено се подкрепят от тези на свид. И.. Р. до 18.08.2010г. е бил *** на „***“ ЕООД, наред с това видно от справката от НАП /т.6, л. 109 от ДП/, последният е бил и ***в „***“ ЕООД – друго дружество, за което съдът също прие, че не е извършвало реални доставки на „***“ ЕООД. Твърдението му, че „случайно“ бил разбрал, докато работел на строителен обект в Б., че „***“ ЕООД стопанисвало същия, звучи твърде неправдоподобно.

Свид. Н. отрича да е подписвал предявените му две инкриминирани фактури, а наред с това не се намериха да са били съставяни съпроводителни документи за посочените доставки. Всъщност по фактура № 9/30.12.2010г. дори не става ясно с кой товарен автомобил е извършена посочената във фактурата услуга и в какво се състои същата – липсват предавателни документи, пътен лист и други, които да обосноват реалността на фактурираната дейност. Няма спор, че както тази, така и фактура № 17/28.02.2011г. са включени в дневника за продажби за съответните данъчни периоди в счетоводството на дружеството „***“ ЕООД, *** **** считано от ***. е отново свид. Б..

От показанията на свид. К. се установява, че при проверката от НАП към цитираната по-горе фактура не само не е представен пътен лист, но никъде не е посочен регистрационния номер на  превозното средство, за да се извърши пълноценна проверка за реалността на сделката. Справката обаче в информационната система на данъчната администрация е показала, че за 2010 година данъчно-задълженото лице не е подало годишен финансов отчет, за да се прецени дали притежава актив за извършване на услугата с товарен автомобил, а подадената такава за 2008 година не регистрира наличието на такъв актив. Самият свид. Н. посочва в разпита си, че доколкото му е било известно дружеството не е притежавало товарен автомобил.

По отношение на описаната доставка на найлон и хартия във фактура № 17/28.02.2011г., съдът прецени, че показанията на свид. Т. не внасят особена яснота по делото. Действително същата посочва, че й е станал известен спор между две дружества за някакъв найлон, но нито обвързва спомените си с време, нито с категорично посочване на това кои са тези дружества. Споменава, че едното било ползвало помещение в обекта на „***“ ЕООД в с.Б., което също не внася каквато и да било яснота по конкретната фактура. Дори да се приеме, че става въпрос именно за „***“ ЕООД, липсват надлежни писмени доказателства за реалност на извършената сделка – доставка на найлон и хартия, още повече, че както съдът посочи, управителят на дружеството по това време – свид. Н. не разпознава подписа си върху посочения документ и отрича да е договарял процесните сделки.

*****

От показанията на свид. В. от ДП, както и от писмо на ТД на НАП Пловдив /том 5, л. 135 и сл. от ДП/ се установява, че всички процесни фактури били включени в дневниците за покупки, а фактура - № 265/30.09.2010г. – в дневника за продажби на дружеството  „***“ ЕООД и за същите били своевременно подадени справки декларации за всеки отделен данъчен период.

Съдът цени като обективна и компетентно изготвена представената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице А., приобщена по реда на чл. 282 от НПК в съдебно заседание. Вещото лице А.е базирала изводите си за размера на декларираните от „***“ ЕООД данъчни задължения по ЗДДС за инкриминирания период и действителния според данните, подадени до НАП и събраните доказателства на ДП, на недекларираните данъчни задължения по ЗДДС от дружеството.

Вещото лице А.е работела само въз основа на документация, която е била събрана в хода на разследването до този момент.

Предвид събраните данни за други относими документи, представени по адм.д.687/12г. по описа на Адм.съд Пловдив, съдът назначи нова такава експертиза, изготвена от вещото лице М. с допълнителни задачи да проследи счетоводното отразяване на стоките по инкриминираните доставки, включително при доставчиците. Към тази експертиза обаче съдът подхожда с известни резерви и цени същата в частта за проверената от експерта документация и базираните въз основа на това изводи за документално отразяване на процесните фактури в счетоводствата на дружествата.

Констатациите на вещото лице М., които не се базират на документация от административното и наказателното дело, съдът не прие да кредитира. Тъй като видно в някои части от заключението си вещото лице М. е ползвало за изводите си двете заключения от назначените по административното дело ССчЕ и допълнителна такава - като например по отношение на преките доставчици на гориво за „***“ ЕООД – „***“ ЕООД, „*** ЕООД и „***“ ЕООД е посочила, че „видно от изготвената и приложена към адм.д. ССЕ … количествата горива са налице и същото гориво е продадено на „***“ ЕООД“.  Същевременно, в.л. М. е отговорило по поставените й въпроси единствено за ревизирания в административното производство период, оправдавайки липсата на конкретни отговори по останалите въпроси /за периода отпреди м.юни 2010 година/ с липсата на представени документи от счетоводните програми на дружествата по административното дело. Ето защо, съдът се позова само на онези изводи на експерта М., базирани на представени по делата документи, като подробно в мотивите по-горе по доставчици и фактури посочи в кои части цени заключението й.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 255, ал.3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т.7, във  вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 01.07.2009г. - 14.03.2011г. в гр. П., в качеството на ***„***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ***, гр. П., като извършител и чрез посредствените извършители Б.Л.Л. - ***на „***" ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ *** и Р.П.Т. *** на „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ****, при условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 130 039,46 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон - чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал. 1 от ППЗДДС, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „***“ ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1. За данъчен период месец юли 2009 г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури: № 91/27.07.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2569.80 лв. и ДДС 513.96 лв., № 92/27.07.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2244.35лв. и ДДС 448.87 лв.

и на 14.08.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 962.83 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1341129/14.08.2009г., за данъчен период м. юли 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 4 310.09 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 3 347.26 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 11 478.66лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 12 441.49 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 962,83 лв.

2.     За данъчен период месец август 2009 г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № 96/28.08.2009 година издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 1150.00лв. и ДДС 230.00лв.

и на 14.09.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 230.00 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1356654/14.09.2009 г., за данъчен период м. август 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 14 710.14 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 14 480.14 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 189.47 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 419.47лв,, като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 230.00лв.

3.     За данъчен период месец септември 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №98/25.09.2009 г. издадена от “***“ ЕООД с данъчна основа 1 242.00 лв. и ДДС 248.40 лв.

и на 13.10.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 248.40 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1373545/13.10.2009г., за данъчен период м. септември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 15 111.90 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 14 865.50 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 61.42 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 309.82 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 248.40лв.

4.     За данъчен период месец октомври 2009 г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура № 103/20.10.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 799.01 лв. и ДДС 159.80 лв., и данъчна фактура № 1/31.10.2009г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2 317.68 лв. и ДДС 463.54 лв.

и на 15.11.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 623.34 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1393449/15.11.2009г., за данъчен период м. октомври 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 4 335.07 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установен е 3 711.73лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 56.73 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 680.07 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 623.34 лв.

5.     За данъчен период месец ноември 2009г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури № 104/21.11.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 714.55 лв. и ДДС 142.91 лв., № 3/17.11.2009 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 2 819,85 лв. и ДДС 563.97 лв., № 6/30.11.2009г.издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 3 423.51 лв. и ДДС 684.70 лв., № 34/02.11.2009 г., издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 18 100.00 лв. и ДДС 3 620.00 лв.

и на 14.12.2009 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 5011.94 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1411915/14.12.2009 г., за данъчен период м. ноември 2009 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 6 583.02 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 1 571.44лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне 17.48 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 5 029.42 лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5 011.94 лв.

6.     За данъчен период месец април 2010г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура №154/01.04.2010 г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 167 000.00 лв. и ДДС 33 400.00 лв.

и на 14.05.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11173.90лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1502584/14.05.2010г., за данъчен период м. април 2010 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 33 503.33 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 103.33 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 22 007.18 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 392.82 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 11 173.90лв.

7.     За данъчен период месец май 2010 г., като извършител, при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури №189/04.05.2010г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 258 177.21 лв. и ДДС 51 635.44 лв., № 172/16.05.2010г. издадена от„***“ ЕООД с данъчна основа 3 118.94 лв. и ДДС 578.79 лв.,

и на 14.06.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 48841,22 лв., като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-15026234/14.06.2010г. за данъчен период м. май 2010г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в раздел „Б“ от декларацията и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 149.67лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 48841,22 лв.

8.     За данъчен период месец юни 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури: № 23/11.06.2010 г. с данъчна основа 21 420.00 лв. и ДДС 4 284.00 лв., № 24/11.06.2010 г. с данъчна основа 5 210.49 лв. и ДДС 1 042.10лв., №25/14.06.2010г. с данъчна основа 23 116.80лв. и ДДС 4 623.36лв., всички издадени от „***“ ЕООД и фактури №25/21.06.2010 г. с данъчна основа 5 548.00лв. и ДДС 1 109.60лв., издадена от „***“ ЕООД

и на 14.07.2010 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 085,46 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1538407/14.07.2010 г., за данъчен период юни 2010г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 172.40 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11257,86 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 11 085,46 лв.

9. За данъчен период месец август 2010 г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактура № 384/ 10.08.2010 г. с данъчна основа 31 169.46 лв. и ДДС 6 233.89 лв., издадена от „Ейнджъл Ж-83“ ЕООД

и на 14.09.2010г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 6233,89 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1577014/14.09.2010 г., за данъчен период август 2010г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 592.67 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 641.22 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 18 837.17 лв., а действително установеният ДДС за внасяне в размер на 25 071.06 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 6233,89 лв.

10. За данъчен период месец декември 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***,, ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури № 47/30.12.2010 г. с данъчна основа в размер на 47 760.00 лв. и ДДС в размер на 9552.00 лв., издадена от „***“ ЕООД, № 89/29.12.2010 г. с данъчна основа 9 000.00 лв. и ДДС 1 800 лв., издадена от „***“ ЕООД и №9/30.12.2010г. с данъчна основа 15 500.00лв. и ДДС 3 100.00лв, издадена от „***“ ЕООД

и на 14.01.2011 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 11 520.42 лв., като в СД по ЗДДС вх. № 1600-1652492/14.01.2011 г., за данъчен период м. декември 2010г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 59 949.41лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 45 497.41лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 0.00лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 11 520.42 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 11 520.42 лв.

11. За данъчен период месец януари 2011г., чрез посредствения извършител Р.П.Т., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури: №91/04.01.2011 г. с данъчна основа в размер на 10 231.00 лв. и ДДС 2 046.20 лв.; № 94/10.01.2011 г. с данъчна основа 12 004.17 лв. и ДДС 2 400.83 лв.; № 98/13.01.2011 г. данъчна основа 9 852.52 лв.и ДДС 1 970.50 лв.; фактура № 101/17.01.2011 г.с данъчна основа 9 341.47лв. и ДДС 1 868.29 лв.; фактура № 106/21.01.2011 г. с данъчна основа 7 723.30 лв. и ДДС 1 544.66 лв., издадени от „***“ ЕООД

и на 14.02.2011 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 9830,48 лв., като в СД по ЗДДС вх.№1600-1671967/14.02.2011 г., за данъчен период м. януари 2011г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 15 110.28лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 5 020.94лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2530.94 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 12 361.42 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 9830,48 лв.

12. За данъчен период месец февруари 2011г., чрез посредствения извършител Р.П.Т., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактура № 17/28.02.2011г. с данъчна основа 136 387.90лв.и ДДС 27 277.58 лв., издадена от ***“ ЕООД

и на 14.03.2011 г. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 27 277,58лв., като в СД по ЗДДС вх. № 1600-1689940/14.03.2011г., за данъчен период м. февруари 2011г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив е потвърдил неистина, относно размера на получените доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 640.47 лв. в раздел „Б“ от декларацията, а действително установеният е 362.89 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 485.59 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 27 763.17 лв., като е приспаднал не следващ се данъчен кредит в размер на 27 277,58 лв.

Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на разискваното посегателство, тъй като като едноличен собственик и  управител на данъчно-задълженото лице за първите инкриминирани периоди, а след прехвърляне на дружеството последователно на неговия *** – свид. Б.Л. и последните два данъчни периода и на свид. Р.Т. /двамата свидетели като посредствени извършители/ и от тяхно име са били подавани СД по ЗДДС, с електронен подпис чрез *** В. /регистриран на името на дружеството „***“ ЕООД/. Преди това и за да подготви невярното деклариране в документите, подавани до ТД на НАП, подсъдимият на първо място използвал фактури с невярно съдържание - визиращи нереализирани за съответните месеци доставки. Същите са били включени в счетоводните регистри за покупките на данъчно задълженото лице по ЗДДС за съответните данъчни периоди, което реално било извършвано *** но въз основа именно на предоставените й от страна на подсъдимия фактури и други отчетни документи. Извлечение от тези регистри били изпращани с електронен подпис от свид. В. на органа по приходите като приложения към справките-декларации.

Съгласно чл. 116 от ЗДДС регистрираното лице /каквото е „***“ ЕООД/ е длъжно за всеки данъчен период да подаде СД по чл. 125, ал.1 от ЗДДС, както и отчетните регистри по чл. 124, ал.1 от същия закон /дневник за покупките и дневник за продажбите/.

Подсъдимият е предавал на свид. В. за включване в аналитичните регистри и СД по ЗДДС фактури с посочени доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД,, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, които не са отразявали реални доставки. Тези фактури са с невярно съдържание, за някои от тях се установи и че не са били подписани от сочените за издали ги от името на дружествата лица, което ги прави и неистински. По този начин подсъдимият е потвърдил неистина в изискуемите по закон декларации съгласно чл. 125 от ЗДДС относно данъчната основа за получените доставки. Променил е данъчният резултат за периодите, като е декларирал ДДС за приспадане в размер по-висок от действителния и е редуцирал дължимия данък. Респективно посредством приспадането на неследващия се данъчен кредит, деклариран в справките-декларации, равен на неправомерно начисленият ДДС по всяка от неосъществилите се във визираните параметри и дати покупки. От своя страна въпросното приспадане е станало възможно именно поради използването на неверните СД и на неверните дневници за покупките за посочените данъчни периоди.

С тези си действия подсъдимият е избегнал както установяването, така и плащането на данъчни задължения на ЕООД за внасяне на дължим данък добавена стойност по облагаемите доставки, по които декларирал, че дружеството е било страна през разглеждания инкриминиран  период.

Избягнатото плащане е на посочените суми, а начинът е бил посредством потвърждаването на горепосочените неистини в справките-декларации за гореуказаните данъчни периоди. Това е ставало без знанието и на свид. В., която само счетоводно е отразявала представените й от подсъдимия документи. Подсъдимият обаче е организирал, осъществявайки реално дейността на данъчно-задълженото лице, представянето на счетоводните документи, необходими за воденето на счетоводството на дружеството от свид. В., впоследствие и декларирано пред данъчната администрация, да бъдат включени в дневниците за покупки инкриминираните фактури.

Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС и са резултат от прехвърлянето на задължения на данъчната администрация по администрирането на данъка върху регистрираните лица. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице, включено в механизма на данъка, да изпълнява коректно задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит. А в случая именно поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от дейността на данъчно-задълженото лице за посочените данъчни периоди и на правото на приспадане на ДДС по несъстояли се облагаеми покупки се е получило преследваното избягване на установяването и отчитането на ДДС за същите данъчни периоди.

От друга страна, фактът, че документално е отразено преминаването на стоки от едно юридическо лице като собственост на друго и че същите намират и счетоводно оправдаване, не означава непременно и реалност на доставката, след като липсват други документи, които да подкрепят отразеното във фактурите, а оттам и в подаваните до НАП данни в СД и отчетните регистри.

Формата на вината на подсъдимия е пряк умисъл, защото е съзнавал и пряко е желаел избягване на установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС от името и за сметка на дружеството „***“ ЕООД. Като съдът изложи по-горе съображения защо намира всяко от посочените деяния за извършени умишлено от подсъдимия и отхвърли възражението на защитата, че същият спорадично е вземал участие в дейността на дружеството след прехвърляне ****** на *** *** и на свид. Т.. Подсъдимият е реализирал изпълнителното деяние, снабдявайки се и предоставяйки в счетоводството инкриминираните фактури, а подписваните от името на текущите управители са ставали без последните двама /свидетелите Т. и Л./ да са имали реална представа за това действителни ли са били сделките по включените в дневниците фактури или не, тъй като както се посочи вече – реално дейността на дружеството е била осъществявана и управлявана от подсъдимия през целия инкриминиран период.

От друга страна, възражението на защитата на подсъдимия, че ако се приеме тезата на прокуратурата, то следвало и свид. Л., и свид. Т. да са съзнавали, че са единствено фиктивни представители на дружеството, поради което да носят и съответна наказателна отговорност за повдигнатото обвинение за данъчно престъпление, няма как да бъде споделено. В прерогативите на прокуратурата е на първо място да преценява спрямо кои лица следва да бъде повдигнато обвинение. И на второ място – категорични доказателства, които да установяват по изискуемия несъмнен начин двамата да са съзнавали нереалността на фактурираните сделки, не са събрани по делото.

Според правната теория и съдебната практика при посредственото извършителство може да се ползва и пълнолетно наказателноотговорно лице. Разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен извършител е субективната представа в съзнанието на такова лице относно съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но не съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност. В случая няма доказателства свидетелите Л. и Т. към онзи момент да са знаели, че фактурите не отразяват реални доставки. В представното съдържание на лицата е съществувало убеждението, че подсъдимият предава за осчетоводяване документи само на реални доставки и в отчетните регистри и СД по ЗДДС намират отражение само такива /в този смисъл и Решение № 4/26.03.2014г. по н.д.№ 2276/2013г., 3 н.о., Решение № 87/12.07.2018г. по н.д. № 131/2018г., 3 н.о./.

Деянията, с които е постигнато избягване на установяването и отчитането на данъчни задължения през отделните инкриминирани данъчни периоди, покриват поотделно признаците на престъплението по чл.255 НК, изпълнени са при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Деянията касаят данъчни периоди от близо година и осем месеца, но е очевидно в настоящия случай, че въпросната продължителност не нарушава единството между деянията от всички инкриминирани периода, като не разкъсва обективната и субективната връзка между тях. Така че всяко едно от тях, представляващи престъпления по чл.255 НК, са части от едно продължавано по смисъла на чл.26 НК.

Общият размер на избегнатите данъчни задължения, явяващ се сборен престъпен резултат /според ал.2 на чл.26 НК/, е особено голям съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК, като по този начин е покрит квалифициращият състав по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1 от НК.

Същевременно подсъдимият бе намерен за НЕВИНОВЕН и оправдан за това, за данъчен период месец септември 2010г., чрез посредствения извършител Б.Л.Л., при водене на счетоводството да е съставил документ с невярно съдържание - дневник за продажби на „***“ ЕООД, в който е отразил фактура № 265/30.09.2010г. за продажба на имот-****по плана на с. Б., издадена от „***“ ЕООД на купувача „***“ ЕООД без да са включени всички дължими данъци и такси съгл.чл.26,ал.3 т.1 от ЗДДС към данъчната основа на издадената фактура, като в СД по ЗДДС вх.№ 1600-1595029/14.10.2010г., за данъчен период м. септември 2010г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив да е потвърдил неистина, относно размера на продажба на недвижим имот като в раздел „В“ е декларирал ДДС за внасяне в размер на 153 686.66лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 157 011.24лв., като не е декларирал данъчен кредит в размер на 3 324.58лв. Не се спори, че в посочената фактура № 265/30.09.2010 г., издадена от „***“ ЕООД, не са включени всички дължими данъци и такси съгласно чл.26, ал.3 т.1 от ЗДДС към данъчната основа на издадената фактура в размер на 16 622.89 лв., респективно това е рефлектирало и в декларираното в подадената СД за периода. Доказа се, че сделката е реална, а невключването на всички дължими такси според настоящия състав би могло да води до данъчно нарушение, но не изпълва признаците на престъпление, тъй като не се установява да е реализирано от субективна страна.

На следващо място – съдът намира, че не се доказа по несъмнен начин подсъдимият да е реализирал състав на престъпление и по отношение на фактурите, отразени в СД за данъчен период м. май 2010г. - да е отразил неполучени доставки по фактури №17/20.05.2010 г. с данъчна основа 87 000,00лв. и ДДС 17 400.00лв., № 18/28.05.2010г. с данъчна основа 100 920.00 лв. и ДДС 20 184.00лв. и № 20/31.05.2010г., с данъчна основа 4 216.27лв. и ДДС 843.26лв., издадени от „***“ ЕООД. Представените още в хода на ревизионното производство пътни листове, товарителници и стокови разписки, както и договор за наем на недвижим имот от „***“ ЕООД /на бензиностанцията/, договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /между „***“ ЕООД и Ж. С.Ц./ и счетоводното отразяване движението на стоки при двете дружества, внасят съмнение в тезата на обвинението.  Поради недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението в тази част, съдът прие, че следва подсъдимият да бъде оправдан в тази част.

Аналогични са съображенията на съда и касателно обвинението в частта подсъдимият да е отразил неполучени доставки и за данъчен период юни 2010г. – по  фактура № 26/15.06.2010г. с данъчна основа 49 500.00лв. и ДДС 9 900.00 лв. и фактура № 27/16.06.2010г. с данъчна основа 90 000.00 лв. и ДДС 18 000.00 лв., издадени от „***“ ЕООД – съответно за доставка на цистерна, инсталация и бензиноколонка и за услуга – почистване, тариране и вътрешна обработка на пет броя цистерни. Събраните гласни доказателства в лицето на свид. О., А., Л., К. и К., както и отразените обстоятелства в протокол за претърсване и изземване от 02.07.2010г. /по ДП № 457/2010г. по описа на сектор ПИП/ правят обвинението и в тази част недоказано.

По периоди също се наложи да бъде коригирано обвинението, тъй като за данъчен период месец август 2010 година /за фактура № 384/10.08.2010г., издадена от „***“ ЕООД/, данък добавена стойност, начислен по тази фактура е 6233,89 лв., като при включване на същата в дневника за покупки на дружеството „***“ ЕООД за данъчния период, респективно – отразявнане на стойностите в СД по ЗДДС с вх. № 1600-1577014/14.09.2010г., подадена пред ТД на НАП Пловдив          , подсъдимият по този начин чрез *** Б.Л. – като посредствен извършител,  е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на ДДС по тази фактура и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6233,89 лв. Съгласно заключението на ССчЕ на вещото лице Р. А., за данъчен период месец август 2010 година дружеството е подало СД по ЗДДС, по която недекларираното данъчно задължение по ЗДДС е в размер на 6233,89 лв. Поради това подсъдимият бе частично оправдан досежно размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за този период над посочената сума до повдигнатото му обвинение от 24652,22 лв.

Аналогични са съображенията на съда и по отношение на данъчни периоди януари и фувруари 2011година, тъй като за месец януари приспаднатия неследващ се данъчен кредит  за периода е 9830,48 лв., а не 12 620,28 лв., а за данъчен период – февруари 2011 година – в размер на 27277,58 лв., а не 27763,17 лв., както е повдигнатото обвинение на подсъдимия с обвинителния акт. Това е така, тъй като за тези данъчни периоди подсъдимият чрез посредствения извършител Т. /*** на дружеството към този момент/ е подавало СД по ДДС за внасяне в размер за м. януари 2010 година на 2530,94 лв., а действително установения е в размер на 12361,42 лв., т.е. разликата ДДС за внасяне аритметично се получава 9830,48 лв., както са изчислени и в заключението на вещото лице А.. Това е размерът на приспаднатия от подсъдимия за дружеството неследващ се данъчен кредит. Декларираният ДДС за внасяне за данъчен период м. февруари 2011година от името на дружеството е 485,59 лв., а действително установения – в размер на 27763,17 лв., като разликата съставлява приспаднатият неследващ се данъчен кредит за периода в размер на 27277,58 лв. Сума в този размер е изчислена и от вещото лице А. по приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза от същата.

Респективно оправдаванато на подсъдимия по посочените пунктове от обвинението доведе и до корекция по обвинението досежно размера на избегнатите данъчни задължения за дружеството за тези периоди, както следва: за месец май 2010 година размерът на избегнатите данъчни задължения да е над 48 841,22 лв., за м. юни 2010 година -  над 11085,46 лв.; за м. август 2010 година - над 6233,89лв, за м. януари 2011 година – над 9830,48 лв. и за м. февруари 2011 година размерът на избегнатите данъчни задължения да е над 27 277,58 лв., както и общият размер на данъчните задължения, чието установяване и плащане е избегнал, да е над 130 039,46 лв. до размера на повдигнатото му обвинение от 206 064,31 лв., поради което и бе ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да наложи на подсъдимия справедливо наказание, съдът прецени следните обстоятелства:

Отежняващи обстоятелства за подсъдимия се явяват продължителният период на реализиране на деянието, с включени в същия 11 данъчни периода, общият размер на избегнатите данъчни задължения, който надхвърля десет пъти квалифициращият праг по чл. 255, ал.3 вр. с чл. 93, т.14 от НК. Подсъдимият е неосъждан – бил е освобождаван еднократно по реда на чл. 78 А от НК с решение на съда по АНД № 3191/2009г. по описа на ПРС /в сила от 18.05.2010г./ за документно престъпление - по чл. 316 вр. с чл. 309, ал.1 от НК. Това се отразява според съдебния състав негативно на характеристичните данни на същия.

На фона на така изложените отежняващи обстоятелства, съдът отчита като смекчаващо за подсъдимия обстоятелство положителното му процесуално поведение – за всяко съдебно заседание е пътувал от Г., където се е установил да живее преимуществено. Подсъдимият се характеризира като лице с добър социален статус – през активната си трудова възраст е полагал общественополезен труд, създал е семейство, отгледал е деца, за които полага грижи и понастоящем, като същите са ****. Като обстоятелство в полза на подсъдимия следва да се отчете и проточилото се в известна степен наказателно производство, тъй като престъплението се явява довършено през март 2011 година, а настоящото съдебно производство на първа инстанция приключва седем години и половина по-късно. Все пак следва да се отчете, че се касае до една фактическа усложненост на престъпната деятелност поради необходимостта от изследване на декларираната счетоводна отчетност и реално извършваната, респективно - неизвършвана от името на дружеството за един значителен период от време. Именно и поради това съдът не отчита този факт  като изключително по смисъла на чл. 55 от НК  обстоятелство, което да налага компенсация при наказателната санкция. Въпреки това, така изложените според съда смекчаващи обстоятелства, преценени съвкупно, са многобройни, така щото и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.  Това мотивира съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК – под минимума, като наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА съдът намира за съобразено с обществената опасност на дееца и стореното от него в светлината на анализираните по-горе критерии за индивидуализиране на това наказание.

Според съдебното мнение нужният поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и целите на наказателното санкциониране, ще се постигнат с отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, за приложението на който институт няма формална пречка. Изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ съдът намира за съответен и на продължителността на реализираната от подсъдимия престъпна деятелност, който срок в този размер ще способства за постигане на възпиращия и превъзпитателен ефект на наказанието.

В санкционната част от разпоредбата на 255, ал.3 от НК се предвижда и кумулативното наказание конфискация. Но според съдебният състав целите по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати изцяло и само с налагане на наказанието лишаване от свобода в размерите, посочени по-горе. Ето защо, по реда на чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимия и по-лекото наказание, предвидено наред с лишаването от свобода. 

Направените по делото разноски, както следва: в хода на досъдебното производство в размер на 719 лв. /седемстотин и деветнадесет лева/, с оглед изхода на делото, следва подсъдимият на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив. На същото основание в негова тежест съдът възложи и  направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 1344,93 лв., които подсъдимият следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив. Това са разноски за изготвената ССчЕ от в.л. М. /530 лв./, разноски за явяване на вещите лица и изслушването им в съдебно заседание /70 лв./ и изплатени от бюджета на съда пътни разноски за свидетели /744,93 лв./.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: