О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр. Велико
Търново, 23.02.2023 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: ЙОРДАНКА МАТЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Матева
адм. д. № 111/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 130, ал. 4 от АПК вр. с чл. 194, ал. 1 от ЗУТ.
Настоящето производство е образувано по молба от Д.Г.Д.,
в качеството му на домоуправител на жилищен блок в ***, чрез *** М. М. срещу Г.Г.П.,
с която молба от АСВТ се иска да постанови решение, с което да разреши влизане
и оставане в жилището на сочения за ответник по делото с цел извършване на
необходимите ремонтни дейности по вертикалния водопроводен ранг и отстраняване
на възникналия теч на чиста питейна вода в жилището му.
Като взе предвид молбата и приложените към нея книжа съдът
намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Д.Г.Д. е домоуправител на жилищен блок в ***,
където на 14 етаж се намира и апартамент 55, който се твърди да е собственост
на Г.Г.П..
Във връзка с възникнал през м. февруари 2022 г. постоянен
теч на чиста вода от банята в този апартамент, който се чува в съседните
апартаменти, собственика бил уведомен, но след като не предприел действия за
отстраняване на аварията било взето решение (т. 5 от дневния ред) от ОС на ЕС
на блока за извършване на неотложен ремонт на ВиК инсталацията в апартамент 55,
обективирано в Протокол № 2/2022 г. от 09.06.2022 г. на ОС на ЕС (л. 6 от
преписката).
Видно от представения Констативен протокол № 1 за
установяване на нарушение от 27.06.2022 г. (л. 10) за периода от 12.066. до
27.06.2022 г. Г.Г.П. не осигурил достъп до имота си за извършване на решения
ремонт.
Междувременно, от „ВиК Йовковци“ ООД е получена
информация за констатирана и фактурирана на Г.П.разлика между общия водомер и
сбора на индивидуалните водомери в блока над 7 700 куб. м., като е
посочено, че П.не осигурява достъп и на служителите на дружеството, а водомерът
му е извън метрологична годност (видно от Удостоверение от 28.10.2022 г. от ВиК
дружеството на л. 15).
За това домоуправителят (управителят на ЕС) Д. поискал от
кмета на общината издаване на заповед по чл. 194, ал. 3 от ЗУТ и чл. 54а от ЗУЕС за осигуряване на достъп до имота на П.със Заявление №
94-ДД-437-1/04.11.2022 г. (на л. 11) за извършване на ремонт на ВиК
инсталацията.
Противно на заявеното искане за осигуряване на достъп по
реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината инициирал производство по чл.
223, ал. 5 от ЗУТ, касаещо незаконно строителство, като поканил П.да осигури
достъп до имота си на 30.11.2022 г., а след това и на 05.01.2023 г. за
извършване на оглед на същия. Видно от Писмо изх. № 94ДД-437#5/30.01.2023 г. оглед не бил извършен (именно поради неосигураване на
достъп до имота от собственика), поради което кметът на община приел, че
липсват доказателства за нарушение (което не е описано само по себе си) и уведомил
домоуправителя, че единственият административна орган, който може да разпореди
да бъде осигурен достъп до частен имот е съдът, към когото Д. да се обърне за
съдействие (л. 14 от делото).
Вероятно воден от това писмо Д. предявил пред настоящия
съд молбата си срещу П., въз основа на която е образувано това дело.
Тази молба обаче, не е подведомствена на настоящия съд,
доколкото не е от компетентността и в правомощията нито на настоящия, нито на
който и да е съд в страната да предприеме исканите действия, описани коректно в
нея като такива по чл. 194 от ЗУТ по следните мотиви:
На първо място, съдът, вкл. административният, не е
административен орган, както сочи кметът на общината в писмото си до
домоуправителя от 30.01.2023 г., и за това няма как от същия да се очаква
изпълнение по административен ред.
На следващо място, административният съд няма правомощия
за разпорежда достъп до частни имоти, нито за решава спорове между отделените
членове на ЕС на сгради. Административният съд принципно упражнява контрол за
законосъобразност спрямо административни актове, действия и бездействия на
администрацията и правомощията му са разписани пунктуално чл. 128 и 128а от АПК, като сред тях не е разрешаване на достъп до частни имоти. И ЗУТ не
регламентира като правомощие на съда да разпорежда и осигурява достъп до имоти
на частни лица, вкл. за проверки или ремонтни работи. Напротив, именно ЗУТ
разписва подробно процедура за осигуряване на достъп до имот в глава 13 на част
4, която възлага на съответния кмет изключителни
правомощия в тази насока, като изисква от него издаване на заповед за
осигуряване на достъп и предвижда при необходимост кметската заповед да се
изпълняват принудително по административен ред, вкл. при необходимост - със
съдействието на полицията. Както правилно е обосновал правно молителя по
настоящето дело със Заявление № 94-ДД-437-1/04.11.2022 г. до кмета на община Велико
Търново, е поискана проверка и съдействие от последния именно по реда на чл.
194 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и
обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за
извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината,
а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за
национален строителен контрол. Т.е. осигуряване на достъпа до жилището на П.би
се дължало въз основа на очевидно издадена преди това заповед на кмета в този
смисъл, с която се предписват и необходимите проучвателните, строителните или контролните
работи в жилището му във връзка с констатирания теч. Т.е. кметът дължи
произнасяне по молбата – заявление на Д. със заповед, разпореждаща осигуряване
на достъп (или отказ по нея), която заповед се издава на основание чл. 194, ал.
1 от ЗУТ в производството по цитираната норма и която предхожда осигуряването
на достъпа и не изисква сама по себе си, а напротив – изключва осгуряването на
такъв достъп от лицето доброволно. Това производство – по чл. 194 от ЗУТ, е
такова именно за осигуряване на достъп до имот и е напълно самостоятелно и
различно от това по чл. 223, което принципно касае незаконно строителство. В
случая нито се е твърдяло, нито е искано и инициирано производство по чл. 223
от ЗУТ, че да се кани собственика/извършителя на незаконния строеж на проверка
на място и е напълно неясно защо кметът изобщо е процедирал по реда на чл. 223,
ал. 5 от ЗУТ Заявлението по чл. 194 от същия закон на Д.. Разбира се, кметът
разполага с правомощия да извърши каквато счита за нужна проверка по
заявлението, но не може да определя издаването на заповед по чл. 194 от ЗУТ в
зависимост от предварителното осигуряване на достъп до имота от собственика,
защото именно защото не се осигурява достъп от последния доброволно се търси
съдействие за същото това нещо от кмета. Нещо повече, ал. 3 от чл. 194 на ЗУТ
предвижда, че при неизпълнение на задълженията
по ал. 1 – т.е. при неизпълнение на заповедта на кмета и неосигуряване на
достъп от собственика, въз основа на заповедта, достъпът до съответните
недвижими имоти се осигурява принудително
по административен ред, а при необходимост - и със съдействието на полицията. Т.е. заповедта на кмета се
изпълнява принудително, по реда на АПК, от администрацията – именно това означава
достъпът да се осигурява „принудително по административен ред“, а не
по съдебен ред и затова ЗУТ предвижда, че дори, при необходимост може да се
потърси съдействието на полицията.
В тази връзка следва да се
отчита, че Писмо изх. № 94ДД-437#5/30.01.2023 г. на кмета на общината не е заповед
по чл. 194 от ЗУТ, но не и отказ да се издаде такава, а същото не представлява изобщо
акт по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е изобщо административен акт по чл.
21 от АПК. Касае за едно чисто уведомително писмо, съдържащо тълкуване на закона
от страна на кмета на община Велико Търново (друг е въпросът дали е правилно),
което не създава никакви конкретни права и задължения за своите адресати,
доколкото съдържа (по същество дори обективно невъзможното) указание за
сезиране на съда като административен орган с искане последният да разпореди
достъп до частен имот. Тук е мястото да се посочи, че ако кметът на общината е
считал себе си за ненадлежен (некомпетентен) орган е следвало сам да препрати
молбата на Д. до който счита за компетентен административен орган или съд в
страната, като все пак държи сметка за принципното и генералното различие между
администрацията и съдилищата като причастни към различни държавни власти.
Ето защо, се налага извода, че
реално молителят по настоящето дело Д.Г.Д., в качеството му на домоуправител на
жилищен блок в *** иска осигуряване на достъп до имота на Г.Г.П., находящ се на
14 ет., п. 55 на същия адрес, с цел извършване на необходимите ремонтни
дейности по вертикалния водопроводен ранг и отстраняване на възникналия теч на
чиста питейна вода в жилището му. Осигуряването на този достъп е от изключителната
компетентност не на съда, а на кмета община Велико Търново и става по реда на
чл. 194, ал. 1 и евентуално - ал. 3 от ЗУТ – с нарочна заповед в този смисъл на
кмета и нейното изпълнение принудително по административен ред, а при
необходимост - и със съдействието на полицията. Това прави въпросът неподведомствен
на съда и налага настоящето производство да се прекрати, доколкото подадената молба
за осигуряване на достъп до имот по реда на чл. 194 от ЗУТ е неподведомствена на
съда и е наложително същата да се изпрати по надлежния ред на компетентния орган
– кмета на община Велико Търново за произнасяне по същата, след като се проведе
производство по чл. 194 от ЗУТ.
Водим от горното и на основание чл. 130, т. 4 от АПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от Д.Г.Д., в качеството му на домоуправител на жилищен блок в ***,
чрез *** М. М., срещу Г.Г.П., с която молба от АСВТ се иска да постанови
решение, с което да разреши влизане и оставане в жилището на сочения за ответник
по делото с цел извършване на необходимите ремонтни дейности по вертикалния
водопроводен ранг и отстраняване на възникналия теч на чиста питейна вода в
жилището му.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 111/2023
г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА по подведомственост на кмета на община Велико Търново молбата от Д.Г.Д., в
качеството му на домоуправител на жилищен блок в ***, чрез *** М. М., за осигуряване
на достъп до жилището на Г.Г.П., находящо се на ет. 14, ап. 55 на същия адрес,
ведно с цялата приписка по делото, за произнасяне по нея по реда на чл. 194,
ал. 1 от ЗУТ в 14-дневен срок от влизане в сила на това определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от Д.Г.Д., в качеството му на домоуправител на жилищен
блок в *** и от кмета на Община Велико Търново с частна жалба в 7- дневен срок от
уведомлението за това пред Върховния административен съд.
Препис от настоящето определение да се изпрати на молителя
и на кмета на община Велико Търново.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: