№ 236
гр. Ловеч, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200806 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия К № 6345638 на ОД на МВР Ловеч на М. Д. А.,
ЕГН: ********** от с.Л. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.08.2022 г. в 11:43 часа в обл.Ловеч, ПП
І – 4, км. 34+900, землището на с.Микре, с АТСС СПУКС ARH CAM S1,
насочено в посока гр.София, снимащо в двете посоки при максимално
разрешена скорост за населено място 50 км/ч въведено с п.з.Д-11 и приспаднат
толеранс от 3 км или 3% с МПС «Ауди Ку 7» с рег.№ ** **** ** е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е
установена скорост от 68 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 18 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5289669.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. Д. А., който
го обжалва в срок чрез адв.К. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и не е посочена конкретната
хипотеза от ал.1 до ал.3, където наказанията са диференцирани с оглед
стойността на превишението на скоростта, липсват данни в ЕФ, че
нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като не са
1
посочени номер и дата на предходния ЕФ, за какво по вид нарушение е
издаден, кога е връчен и кога е влязъл в сила. Освен това излага, че
неправилно е изчислено превишението на скоростта. Поради изложеното
счита, че изтъкнатите процесуални нарушения са съществени и са ограничили
правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинен и е ангажирана отговорността му и моли съда да отмени
обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и пълномощника му адв.К..
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката ЕФ е връчен на жалбоподателя на 20.09.2022
г./разпечатка от АИС АНД-л.11/, каквато дата на връчване твърди и
жалбоподателя, жалбата е подадена по пощата на 30.09.2022 г., като е
входирана в ОД на МВР-Ловеч на 03.10.2022 г. и изпратена на РС-Ловеч, като
по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е
управляван със скорост 68 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено
място, т.е. превишение от 18 км/ч, като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че
разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч и тя произтича от п.з. Д-11,
видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената
скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре,
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и
в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
2
разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 71 км/ч, а след като
е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 68 км/ч, като тази скорост
е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3
км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият
орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.
номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателят
възражения, касаещи дадената от АНО правна квалификация на нарушението.
Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената в
населено място и тя присъства в дадената правна квалификация.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.
Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но
неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д – 11, тъй
като този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава
"Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само
допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се
движи в населено място, като правилно АНО е квалифицирал нарушението
именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от
50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на
настоящото производство факти. Така констатираното несъответствие, обаче,
не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателят да узнае в извършването на
какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и
като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 68 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е
3
извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно
установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на
МПС тип СПУКС "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на
валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази
връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от
БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 г.,
от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство № 11743с0. Видно от електронния
фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства,
като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на
скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като
то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство
на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари
2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
4
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва
да намери проява общият принцип, че административно наказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от
ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с
оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени
доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта
на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, в
случая Венцислав Д., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и
издал обжалвания ЕФ на 15.09.2022 г. Видно от снимковия материал
автомобилът е заснет с превишена скорост на 22.08.2022 г. и това е датата на
извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 15.09.2022 г. е
датата на която е издаден обжалвания ЕФ. В ЕФ е направено пълно описание
на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение,
разрешена и установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата,
същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено
нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е
собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
регламентира, че " Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от
получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
5
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. " В случая ЕФ е връчен лично на жалбоподателя и това не се отрича
от него и същият е имал възможност след връчването му да упажни правата
си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, жалбоподателят като собственик на автомобила, с който е
извършено нарушение, след получаване на ЕФ не е упражнил правата си по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол
с рег. № 906р-7336/23.08.2022 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР гр. Ловеч/л.15/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно
техническо средство на 22.08.2022 г., от който е видно къде е било
разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока
за задействане/в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че
АТСС е въведено в експлоатация на 22.08.2022 г. в 10:20 часа и е работило до
13:10 часа, като са установени 42 броя нарушения.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
6
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация
следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират
чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия
за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим
на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/,
съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява
само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава
на наличието на непълнота в нормативната регламентация към момента на
приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за
използването на мобилните технически средства, като е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура
и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП
7
/обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр. 36 от 19.05.2015 г. /, съдът приема, че издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за
обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за
видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП,
тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на местата за
видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието
на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението, още повече, че в случая АТС не се е намирало в патрулния
автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя/видно от
представената снимка / л. 16/. Контролният орган няма никаква възможност
да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила на
жалбоподателя. Служебно известно е на съда, че съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС ARH
CAM S1, всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни
снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на снимката, направена по
време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и
дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
8
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяване на линиите на маркерите указват с точност местоположението на
лазерния лъч върху МПС. В случая от приложения по делото снимков
материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а такива в
конкретния случай не са налични. Така, че ако автомобила не се е движел с
превишена за контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде
заснет.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К №5289669. Действително в обжалвания ЕФ не е
отразено, кога е влязъл в сила така описания ЕФ, но наказващият орган е
представил ЕФ Серия К №5289669, както и справка от АИС АНД /л.13/ от
които е видно, че с ЕФ Серия К №5289669 жалбоподателят е бил
санкциониран за извършено от него на 26.08.2021 г., в 10:52 часа в обл.Бургас,
път II-99, км.3+900 нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е била
наложена глоба в размер на 50 лева. От разпечатката от автоматична
информационна система на Сектор Пътна полиция, е видно, че електронния
фиш е съставен на 26.09.2021 г., връчен е на жалбоподателят на 05.11.2021 г., и
е влязъл в законна сила на 22.11.2021 г., като глобата е заплатена.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
9
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно
извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Допуснатата непрецизност,
изразена в липсата на привръзка със съответната хипотеза от основния състав
на нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните
изисквания, имащо за последица отмяна на издадения електронен фиш на това
основание. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това,
че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на движение от
50 км/., предвидена за движение в населено място, тъй като се е движил с 68
км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост санкциите са
установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
посочи, приложената административно наказателна разпоредба на чл. 182, ал.
4 ЗДвП не е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1-3, но описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение
в обстоятелствената част на електронния фиш /превишаване на скоростта в
населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено коректно
на база измерената скорост, намалена с допустимата грешка при измерването/,
ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. наказание, определено в
абсолютен размер – глоба 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е.
10
глоба в размер на 100 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4 от същия закон.
По тази причина и тъй като в обстоятелствената част на електронния
фиш се съдържа констатация за повторно извършване на установеното с АТСС
нарушение и е посочен актът, обосноваващ този съставомерен признак от
обективна страна, то съдът счита, че констатираната непрецизност не
нарушава съществено процесуалните изисквания и правото на защита на
санкционираното лице. Описанието на нарушението дава ясна информация на
нарушителя, че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в
населено място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение –
превишена скорост с цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респективно на ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното
или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на
посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за
осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително
представените от АНО, като в конкретния случай описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление. Както е посочено и по – горе
визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ
повторността /електронен фиш Серия К, № 5289669 е приет като писмено
доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че с него на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП жалбоподателят е
11
наказан за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 2, във връзка с ал.1 от ЗДвП,
както и че е влязъл в сила на 22.11.2021 г. Следователно процесното
нарушение, извършено на 22.08.2022 г., попада в рамките на едногодишния
срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено, като е без значение колко
време е изминало между двете нарушения, тъй като закона обвързва
повторността не с датата на извършване на предходно нарушение, а с датата
на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от
хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана
на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, действаща към момента
на извършване на деянието. Независимо от обстоятелството, че разпоредбата
на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение №
4/30.04.2025 г. на Конституционния съд /ДВ бр.38/2025 г./, настоящата
инстанция намира, че въпреки, че към преписката не са ангажирани
доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, само това
обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и
изтъкнати от жалбоподателя. От друга страна следва да се има предвид и това,
че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят през последните
години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия с тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава
обществената опасност на деянието и изключва компромис по отношение на
такова деяние, още повече, че нарушението е извършено в условията на
повторност.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
12
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш - Серия К № 6345638 на ОД на МВР
Ловеч, с който на М. Д. А., ЕГН: ********** от с.Л. е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13