Решение по дело №93/2022 на Административен съд - Кюстендил

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 11.05.2022 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                      92                                  2022 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на  двадесети април                                                                                    2022 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

Секретар: Светла Кърлова с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 93 по описа на КнАдмС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, БУЛСТАТ 101619985, седалище и адрес на управление ***,  чрез директора си В.Д., обжалва Решение № 3/06.01.2022 г. на Районен съд –Дупница по АНД № 487/2021 г., с което е отменено НП № ПО-02-73/19.04.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН – маловажен случай. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Представена е и писмена молба от гл. юр. Г.. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът „К.в.“ ЕООД ***,  чрез пълномощника си адв. Пешева, изразява становище за неоснователност на жалбата.         

           Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивния съд за правилно и обосновано.

Кюстендилският административен съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата се приема за основателна.

Предмет на въззивно оспорване е НП № ПО-02-73/19.04.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, с което на „К.в.“ ЕООД, на основание чл.  200 ал. 1 т. 2 пр. 1 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.  за  нарушение  по  чл. 44 ал. 1 от Закона за водите.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че в резултат на извършена проверка на 05.01.2021 г. от служители на БДЗБР на  обект: водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“ и събирателна шахта, изградени в землището на с. П., общ. Рила, във връзка с контрол по изпълнение на условията в Режимен график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. януари 2021 г., утвърден от Министъра на околната среда и водите, е констатирано, че ВЕЦ „Каменица“ работи и водите след изтичалото постъпват във водовземна шахта, от която по тръбопровод достигат в събирателна шахта при с. П.. На същата водовземна шахта има савачна врата, чрез която по байпасна връзка също се подава вода към съществуващия водопровод. В момента на проверката от водовземната шахта постъпват води по гореописаните тръбопроводи в събирателна шахта при с. П., в която постъпват и водите от речно водохващане, изградено на р. Елешница. Водите от събирателната шахта по два тръбопровода /стар и нов/ се подават за питейно – битово водоснабдяване на населени места на общ. Кочериново. Съоръженията се стопанисват от „К.в.“ ЕООД, като водовземането се извършва от същото дружество за питейно – битово водоснабдявяне на населени места в община Кочериново, което е нарушение на утвърдения от министъра на околната среда и водите режимен график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. януари 2021 г.

„К.в.“ ЕООД извършва водовземане за питейно - битово водоснабдяване, без да притежава разрешително за водовземане от подземни води, съгласно разпоредбите на чл. 44 ал. 1 от ЗВ. С писмо изх. № МОСВ 26-00-195/18.02.2020 г., дружеството е уведомено, че Разрешително за водовземане № 400461/17.03.2006 г. се счита за прекратено.

За установените факти при проверката е съставен КП № КД-01-3/05.01.2021 г. За деянието е съставен АУАН № КД-04-6/25.01.2021 г., а в производството пред РС са приети писмени и гласни доказателства относно релевантните факти.

Извън горното, не е спорно по делото, че санкционираното дружество е създадено с разпореждане на МС № 5/27.12.2007 г., като е закупило активите на „В и К“ ООД – гр. Кюстендил. Последното дружество е с прекратена търговска дейност.

Районният съд е формирал извод за незаконосъобразност на НП, като е приел, че са налице доводи за приложимост на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, обоснована  следните изводи:

Въззивното решение е неправилно, поради което и  на  осн. чл. 221 ал. 2 от АПК касационният съд следва да го отмени и решавайки делото по същество да потвърди НП. Правните изводи на районния съд не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Поддържаните  касационни основания са основателни.

Необоснована от събраните доказателства и съответна на приложимия закон е преценката на въззивната инстанция по съществото на спора за наличие на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН – „мааловажен случай“. Приетите от съда доказателства са относими, допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства. Обоснован  от   доказателствата   по   делото се явява  изводът за осъществено  нарушение по чл. 200 ал. 1 т. 2 пр. 1  от Закона за водите, а изложеното от съда в обратен смисъл, касаещо приложението на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. Налице са съставомерните за отговорността на нарушителя  юридически  факти  от  състава на посочената правна норма.  

Въз основа на събраните от районния съд писмени и гласни доказателствени средства е безспорно установено, че в деня на проверката дружеството е ползвало водния обект, представляващ водовземна шахта след изтичалото на ВЕЦ „Каменица“ и събирателна шахта, без необходимото за това основание - разрешително за водовземане. Видно е, че разрешителното за водовземане, издадено на „В и К“ ООД № 400461/17.03.2006 г. се счита за прекратено /виж писмо изх. № 26-00-195/18.02.2020 г. – лист 17 от делото на ДРС/, като дружеството не се е снабдило с друго разрешително за водния обект преди датата на противоправното деяние. Изводите са за осъществено и доказано административно нарушение  по  чл. 200 ал. 1 т. 2 пр. 1  вр. с чл. 44 ал. 1 от Закона за водите, за извършване на което на нарушителя е наложена имуществена санкция в  минималния законов размер.

Законът за водите определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми.  В съответствие с това са предвидените размери на наказанията – имуществена санкция и съответният минимален праг. Наличието на санкционната норма е в пряка връзка с общонационален неделим природен русурс, какъвто е водата и съответно стопансващите водностопански системи и съоръжения. Следователно, самият характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажен случай и не води до извод за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както е приел въззивния съд. 

           Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита процесното НП за законосъобразно, а оспореното решение, с което същото е отменено – за неправилно, поради което ще го отмени.

С оглед изхода по делото и на осн. чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., определено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и платимо от касатора.

 

           Водим от горното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК във вр.с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

     

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 3/06.01.2022 г. на Районен съд – Дупница,  постановено по  АНД № 487/2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № ПО-02-73/19.04.2021 г., издадено от Директор на БД „Западнобеломорски район“, с което на „К.в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. И.А.И., за административно нарушение на чл. 44 ал. 1 от Закона за водите, на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като законосъобразно.

            ОСЪЖДА „К.в.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр.Благоевград, ул. „Св. Димитър Солунски“ № 66, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

 

 

 

           Решението е окончателно. 

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.     

     

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                 

2.