Р Е Ш Е Н И Е №
3855
гр. Пловдив, 14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 11644 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „НЕФЕРТИТИ – *** И С-ИЕ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Зорница“,
бл. 22, вх. А, ет.1, ап. 2 против „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37, с която е предявен иск с правно основание
чл. 124 ГПК за признаване на установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 1094,40 лв.- допълнително начислена сума
за електрическа енергия за периода от 27.12.2016 г. до 22.02.2017 г., съгласно Фактура
№ **********/21.03.2019 г., поради липса на основание за начисляването й. Претендират
се и разноски.
Ищецът сочи, че е получил
от ответника гореописаната фактура за допълнително начислена електроенергия, която
твърди, че не е ползвал през посочения период.
Моли да се признае, че сумата не се дължи. Моли да бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски.
Ответникът в законоустановения
едномесечен срок е подал отговор, с който
се оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен . Твърди, че на 22.02.2017 г. служители на оператора
на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България-
„ Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на електромер СТИ №
***, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Твърди се, че проверката
е извършена от двама служители на мрежовия оператор, които са демонтирали електромера
и са го поставили в безшевна торба с цел да бъде изпратен за метрологична експертиза
в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер е монтиран
нов. За тези действия лицата са съставили констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване № ***, като същият бил съставен в присъствието на представител
на клиент и е подписан от него. Сочи се, че процесният електромер впоследствие е
бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична
експертиза. Твърди, че видно от протокола
на БИМ заключението на лабораторията е, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в измервателните вериги
на трите фази са монтирани допълнителни съпротивления с цветен код всяко на стойност
150 Ω, вследствие на което електромерът е отчитал по - малко. Грешката се
сочи, че е била точно установена в размер на 66,74 % Ответникът счита, че на база
изложеното и приемайки за установено, че са налице предпоставките, описани в чл.
48, ал.1, т.2, б. „а“ ПИКЕЕ, операторът на разпределителната енергия е извършил
единствено остойностяване на натрупаните kwh консумирана електрическа енергия за
период от време 57 дни в рамките на допустимия такъв от 90 дни. Твърди, че КЕВР
има правомощието да приема правила за измерване на количеството електрическа енергия,
които и да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (чл.83, ал.2 ЗЕ, вр. чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ) и именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ. Счита, че в конкретния
случай приложение намира разпоредбата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ във вр. с чл.48, ал.1,
т. 2, б. „а“ от ПИКЕЕ, приложима в случаите на наличие на точен измерител, като
количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като функция на измерителя,
като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване. Ответникът посочва още практика на ВКС,съгласно
която според ЗЕ източник на задължението
на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия
е договорът, като се касае за договор за продажба/доставка/, който макар да има
специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на
ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока
( чл.183 ЗЗД). От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено, купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока.
Ответникът счита, че ЕВН ЕС няма задължение да доказва виновно поведение
от страна на ищеца и че са неоснователни
доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил твърдяното
въздействие. Смята, че въпросът кой е конкретният извършител е иррелевантен, защото в посочените законови разпоредби,
регламентиращи преизчесляването на количеството електрическа енергия не се съдържат
изисквания и условия за извършването на корекции на сметки при установено виновно
поведение на крайния клиент, а точно обратното- единственото условие за упражняването
на правото на енергийния доставчик да извърши едностранно корекция е да бъде установено
по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Ответникът твърди, че извършването на корекция едностранно
от доставчика на ел. енергия не е предпоставено от доказване на виновно поведение
на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
енергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпило без основание
имуществено разместване, а не за да се ангажира отговорността на потребителя за
виновно негово поведение. Посочва съдебна практика на ВКС по този въпрос. Твърди
се, че в ОУ на ЕВН е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена
корекция- съгласно разпоредбата на чл.98а,ал.1 от ЗЕ, като краен снабдител „ ЕВН
България Електроснабдяване“ АД продава електрическа енергия при публично известни
ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г. ОУ на ЕВН представляват договори
при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия
и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа
енергия. Посочените ОУ са достъпни свободно в Интернет и публикувани в пресата и влизат
в сила “ex lege” т.е. по силата на факта на самото публикуване и на основание
чл.187 от ГПК ответника не счита за необходимо
представянето им в съда. Ответникът твърди, че в чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично
е уреден редът за уведомяване на клиента за дължимите от него суми при извършване
на корекция на сметката му.Счита също, че следва разпоредбата на чл.28 от ОУ на
ЕВН ЕС да се прилага ведно с общия ред за съобщаване , предвиден в ОУ- а именно
този п чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Счита предявения иск за неоснователен и иска като
такъв да бъде отхвърлен, както и да му се присъдят сторените деловодни разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът
е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се ***.
От приетия по
делото констативен протокол № *** се установява, че на *** двама служители
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, в присъствието на двама свидетели, са извършили техническа
проверка на електромер с фабр. № ***, тъй като електромерът е извън класа на
точност, подменен за експертиза. Установена е премачкана пломба на клемен блок.
Липсва подпис на представител на клиента.
Със заявление от 15.03.2017 г. сваленият електромер е
предоставен в БИМ за метрологична проверка. В констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № *** е отразено, че се
устаноновява, че е осъществяван достъп
до вътрешността на електромера, като в измервателните вериги и на трите фази,
са монтирани допълнителни съпротивления с цветен код всяко на стойност 150 Ω,
вследствие на което електромерът е отчитал по - малко. Грешката се сочи, че е била
точно установена в размер на 66,74 %.
С оглед така констатираното в протокола е извършена от страна на ответника на 06.02.2019
г. корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал
период от 27.12.2016 г. до 22.02.2017 г.
т.е. за 57 дни, като за същия период е начислило сума в размер на 1094,40 лв. за разходвани от ищеца 7763киловатчаса ел. енергия и издадена
фактура №**********/21.03.2019 г. Отразено е, че сумата е начислена на основание
чл. 48 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
На 27.03.2019 г. на ищеца е връчено адресирано от
ответника към него писмо, без да е ясно съдържанието на същото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
В производството по предявения иск ответникът следва да докаже пълно и
главно основанието на вземането си, като установи същото и по размер, а ищецът
следва да докаже възраженията си срещу вземането, както и че е платил сумата. В
случая ответникът основава вземането си на възникнало в негова полза
потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за
потребена ел.енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и главно
предпоставките за неговото упражняване.
Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите
услуги по пренос на електрическа енергия,
като провереният електромер е отчитал консумация на посочения от самия ищец жилищен
обект.
Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като корекция
на сметка и е формирана за минал период от 90 дни. В тази връзка основният въпрос
по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна
корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната
за плащане сума. За извършената едностранна корекция на сметката, ответникът се
позовава на разпоредбите на 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл.
51, ал. 1 във вр. с чл. 48 ПИКЕЕ. Съгласно
посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел. енергия, съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ е посочено, че при липса
на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва
с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното
измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване
или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни.
Периодът, за който е извършена едностранната
корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката
(ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след приемане на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.
(обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г.)
В решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о.,решение №173/16.12.2015г.
по т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на
I т.о. ВКС приема,че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил задължението си по чл.98а
ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва
да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Съгласно изменението
на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на
ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите
редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника. (В тази връзка
следва да се отбележи, че общите условия на ответника въобще не са представени по
делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.) Следователно ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6
ЗЕ, е именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила за
измерване на количеството (ПИКЕЕ). От изложеното следва, че в конкретния случай
не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй
като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде
и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова
законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение
№173/16.12.2015г. по т.д.№3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №203/15.01.2016г.
по т.д.№2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.)
При всичко преждеизложено съдът намира, че е допустима едностранната корекцията
на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:
1./ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка;
2./ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
ел. енергия;
3./ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване;
В случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на
иска.
На първо място не е предвиден в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка. Освен това разпоредбите на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
обн. в ДВ.бр.98 от 12.11.2013г., са отменени като незаконосъобразни с решение Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. № 3879 по описа за 2017 г. на Върховния
административен съд, четвърто отделение, потвърдено с Решение № 13691 от
8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен с-в, като съдебното решение
за отмяна на административния акт има за последица отпадането на разпоредените с
него последици.
Моментът, в който е извършена едностранната корекция на сметката – 06.02.2019
г. е след отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ, поради и което липсва основание за извършване
на корекция на сметката, съгласно посоченото от ищеца в отговора на исковата
молба и установеното от приетите по делото писмени доказателства.
Ето защо съдът намира, че ответникът
не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане, поради което
искът е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника претендираната сума.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото и заповедното производство,
доколкото такива се претендират и са налице доказателства, че са действително направени. Ищецът
е представил доказателства за направени разноски в размер на 50 лв.- държавна
такса и 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което съдът счита за основателно. В случая
заплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на усилията на адвоката
по осъществяване на защитата по делото и съответно адвокатското възнаграждение,
платено както за заповедното производство, така и в настоящото исково производство
следва да се намали до предвидения в чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение размер от 306 лв.. С оглед на изложеното
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер
от 50 лв. и 306 лв.- намалено поради прекомерност
адвокатско възнаграждание.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „НЕФЕРТИТИ – ***
И С-ИЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул.
„Зорница“, бл. 22, вх. А, ет.1, ап. 2 не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№ 37 сумата от 1094,40 лв.- допълнително начислена сума за електрическа енергия
за периода от 27.12.2016 г. до 22.02.2017 г., съгласно Фактура №
**********/21.03.2019 г., поради липса на основание за начисляването й.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК ********* да
заплати на „НЕФЕРТИТИ – *** И С-ИЕ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Зорница“, бл.
22, вх. А, ет.1, ап. 2 разноски по
делото в размер на сумата от общо 356 лв.,
от която сумата от 50 лв. – държавна такса
и 306 лв.- адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ