№ 12154
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110114909 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. срещу К. А. М., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 4000/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1
803,78 лева - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, 243,04
лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.12.2020г. до
16.01.2023г., 12,58 лева - стойност на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., с която стойност ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до
изплащане на вземането, и 2,30 лева - мораторна лихва върху горната главница за
периода от 01.07.2020г. до 16.01.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника не е подписан договор за продажба
на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., помещение – магазин № 2, аб.
№ ., но същият е ползвал такава, поради което се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца и следва да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита,
че ответникът е изпаднал в забава и дължи и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Счита, че клиент на топлинна енергия за стопански нужди
според ОУ е ползвателят на имота, с който дружеството трябва да има писмен договор.
Посочва, че при всички случаи между собствениците на имота и дружеството е налице
договор. Твърди, че през процесния период магазинът е ползван от друго лице, с което
ответникът има сключен договор за наем и именно то е материално отговорно за
задълженията. Оспорва да е ползвал топлинна енергия.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ магазин № 2,
находящ се в гр. София, ., въз основа на договор за продажба на нежилищен имот чрез
публичен търг с явно наддаване от 13.10.2005г. /л. 16-19/.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, чрез през процесния период отоплението за имота е начислявано
на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5
от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, тъй като липсвали уреди за
топлинна енергия. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сграданата
инсталация, изчислена по формулата по т. 6.1.1 от приложението към наредбата.
Вещото лице посочва, че топлинна енергия за БГВ не е начислявана. В заключението
са дадени стойностите на начислената топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл.
59 ЗЗД, обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния имот и че е
начислявана топлинна енергия по предвидените в Наредба № Е-РД-04-1 правила, не са
достатъчни за основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е
необходимо реално да е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност
ищцовото дружество да е обедняло, а ответното да се е обогатило. На първо място, по
делото не е проведено пълно, категорично, несъмнено доказване до имота реално да е
доставена топлинна енергия от ищцовото дружество. Такава е начислена на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, тъй като липсвали уреди. Доколкото
претенцията се основава на неоснователно разместване на имуществени блага, а не на
наличие на договорно правоотношение в отношенията между страните, по силата на
което ответникът е потребител на топлинна енергия, правилата за предполагаемо или
фингирано определяне на потребеното количество топлинна енергия са неприложими,
тъй като в хипотезата на неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а
не хипотетична такава. Отделно от това, не може да се приеме, че в случая правилно е
приложена тази хипотеза. По делото е представен само един протокол за отчет /л. 75/,
макар процесният период да обхваща почти два пълни отоплителни сезона –
м.07.2020г.-м.04.2022г. В този протокол не е отбелязано да не е осигурен достъп до
процесния магазин № 2. Липсва и протокол, в който изрично да е отбелязано, че не са
2
налице измервателни уреди в имота, макар да има отоплителни тела. Съдът не
възприема изводите на вещото лице, изложени в откритото съдебно заседание, че „тъй
като през процесния период върху отоплителните тела не са поставяне измервателни
уреди и затова е нямало какво да се отчита и затова не са съставяни отчетни
документи“, „не са влизали да засичат, защото знаят, че не са поставяни уреди“.
Всички тези обстоятелства следва да бъдат констатирани с нарочен протокол при
реално извършена проверка. В случая тези изводи почиват на предположения,
доколкото по делото няма никакви ангажирани доказателства, от които да се установи,
че реално служител на ДФР е констатирал липсата на монтирани измервателни уреди в
имота. В същото време, не се установява и да не е бил осигурен достъп за отчет – в
протокола за неосигурен достъп не фигурира процесният имот. Ето защо е било
задължително да се състави протокол за отчет, в който да бъдат отразени реално
констатираните на място факти по наличие или липса на отоплителни тела и
измервателни уреди. При тези обстоятелства, съдът не приема за доказано, че до имота
реално е доставена топлинна енергия на претендираната стойност, за да е налице
неоснователно обогатяване.
Извън изложеното, за да е основателна претенцията, основана на нормата на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи обогатяването на ответника чрез
консумирането на доставена топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, което е обусловено и от установяване на факта на упражняване на
фактическа власт върху имота от ответника през процесния период. Именно реалният
ползвател на имота би се обогатил със стойността на потребената енергия, като
собствеността в конкретната хипотеза не е от значение. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че през процесния период ползвател на
имота е било лицето Тома Михайлов Йоцев, който е бил наемател. Представен е
договор за наем от 03.01.2020г. /л. 84/, който не е оспорен нито относно неговата
автентичност, нито относно неговото датиране. Съгласно този договор, ответникът
предоставя за временно и възмездно ползване процесния имот на наемателя за срок от
3 години, считано от датата на договора – 03.01.2020г. Разпитан в хода на
производството, наемателят Тома Йоцев потвърждава, че е бил наемател на имота в
периода 2020г.-2023г., като отрича в имота да е имало радиатори и да се е доставяла
топлинна енергия. От това следва, че през процесния период реален ползвател на
имота е било лице, различно от ответника, и именно то би могло да се обогати със
стойността на доставената топлоенергия.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради което предявеното за установяване субективно
право спрямо ответника не е възникнало. Ето защо предявеният иск подлежи на
отхвърляне.
Доколкото вземанията за лихва са акцесорни, при липса на главни вземания не
възникват и добавъчните – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
също следва да бъде отхвърлени.
По отношение на претендираните суми за стойност на услугата дялово
разпределение следва да бъде добавено, че по делото не е доказано ищцовото
дружество да е извършвало тази услуга през процесния период. Напротив, установява
се, че тя е извършвана от третото лице – помагач. Не се доказва и ищцовото дружество
да е плащало тази услуга в полза на третото лице – помагач за сметка на ползвателите
на топлинна енергия. С оглед на това, не може да се приеме, че ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
3
ответникът. Последният обаче не е ангажирал доказателства за извършването на
такива, а единствено се претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза
на процесуалния му представител за извършена безплатна правна защита. Същият е
представляван от адвокат, като между тях е сключен договор за правна защита, в който
е уговорено безвъзмездното й предоставяне на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради
което на адв. К. Г. – Б. следва да се присъди адв. възнаграждение в размер от 506,17лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т., ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление гр. София, ., срещу К. А. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ., искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4000/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 1 803,78 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2020г. до 30.04.2022г. до имот, находящ се в гр. София, гр. София, ., помещение –
магазин № 2, аб. № ., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до изплащане на вземането, 243,04
лева - мораторна лихва върху горната главница за периода от 01.12.2020г. до
16.01.2023г., 12,58 лева - стойност на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г., с която стойност ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 26.01.2023г. до
изплащане на вземането, и 2,30 лева - мораторна лихва върху горната главница за
периода от 01.07.2020г. до 16.01.2023г.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. София, ., да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К. П. Г. – Б., личен № . от САК, с
адрес: гр. София, ., сумата от 506,17лв., представляваща адв. възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ответника.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4