Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр.Провадия, 26.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТЪР М.
при секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело № 249 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, С.А.К., ЕГН **********, с
адрес ***, Р.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, Д.А.К., ЕГН **********, с адрес
***, Я.А.К., ЕГН **********, с адрес *** и С.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***
срещу Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ************.
В
исковата молба ищецът твърди, че при настъпило
пътно-транспортно произшествие на 21.11.2014г., по път Ш- 208 гр. ***- гр.***,
в района на ЖП- спирка „***” в землището на с. ***, общ. *** при управлението
на л.а. „Опел Астра”, с per. № ***, водача М.С.М. с ЕГН **********, нарушил правилата за движение
по чл. 20, ал. 2 изр. 1 пр. 1 и пр. би изр. 2 от ЗДвП, блъска пешеходеца К.
А.К., който почина на място. Във връзка горепосочената катастрофа, е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/21.11.2014г. Извършен е оглед
на местопроизшествието, ведно със снимков материал и е образувано ДП №
2171/2014г. по описа на УП - ***, в което са назначени редица експертизи -
Съдебно медицинска експертиза, Съдебно -химическа експертиза с която се
установи липсата на алкохол в кръвта на водача, Комплексна авто-техническа и
съдебно медицинска експертиза, допълнителна комплексна авто-техническа и
съдебно медицинска експертиза, относно механизма и причините за настъпване на
произшествието. Установени са травматични увреждания които са в причинно
следствие на механизъм на ПТП-то несъвместими с живота увреждане- разкъсване и
размачкване на главния и малък мозък. Смъртта е била неизбежна и настъпила
много бързо.
В съдебна фаза на наказателното производство, делото завърши с Присъда №
85/12.10.2016 г. по НОХД № 884/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, с
която е признат за виновен обвиняемия М.С.М. ЕГН **********, с адрес ***, за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 изр. 1 пр. 1 и пр. 6 и изр. 2 от ЗДвП, за това, че „На 21.11.2014г., по път 111- 208 гр. ***- ***, в района на ЖП- спирка „***” в землището на с. ***, общ. ***
при управлението на л.а. „Опел Астра " с рег. № ***, собственост на Т.Н.С.
е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 изр. I пр. 1 и пр. 6 и изр. 2
от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на К. А.К.. ”.
В следствие от така възникналото пътнотранспортно произшествие и
внезапната загуба на толкова близък и скъп човек, ищците понесли огромни болки
и страдания и това преобърнало целият им живот. Скръбта и мъката им са огромни,
загубата непрежалима и все още не могат да се възстановят и си спомнят с ужас
за шока от смъртта на техния близък. До смъртта му всички живеели в едно
домакинство и много задружно, като успели да съхранят хармонични семейни
отношения. Свързани били с изключително здрава връзка и винаги разчитали на
неговата подкрепа в трудните моменти. Между тях била изградена дълготрайна и
дълбока, емоционално подплатена връзка, породена не само от обстоятелството на
съществуващата между тях кръв но родствена връзка, но и от това, че баща им
починал млад през 1993г., дори някой от тях не си го спомнят. Поради тази
причина техния брат К. А.К., някак естествено заел неговото място и се грижел
за тях по-малките брат и сестри като техен родител. Той бил човека който ги
учел на всичко, съветвал ги и им помагал винаги когато имат нужда. От значение
за дълбочината и силата на емоциите между тях, е обстоятелството, че в тежките
моменти всеки от тях бягал за помощ при батко им К.. Той бил всеотдаен и
грижовен спрямо цялото им семейство. Именно той държал много на традициите и ги
събирал по всички празници. Всичките те израснали под неговата грижа и сега
много им липсва и ще им липсва занапред в живота. Скръбта и мъката им са
огромни, загубата непрежалима.
До момента никой не е изплатил обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, болки и страдания вследствие внезапната и нелепа загуба на
техния брат, като претендират да бъдат обезщетени с паричен еквивалент
определен по справедливост и като такъв считаме по 5000.00 лв. /пет хиляди
лева/, за всеки един от тях поотделно.
Във
връзка с настъпилото пътно произшествие бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/21.11.2014г в който е
записано, че лекия автомобил с който настъпи пътното произшествие „Опел Астра” с per. № ***, е било валидно застрахователно към момента на произшествието
-застрахователна полица полица № 23114000635002 валидна 19.02.2014г. до
19.02.2015г. по риска Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
застрахователно дружество „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *********.
Предвид обстоятелството, че исковете са по чл.226 от КЗ срещу
застрахователя, считат, че в конкретния случай следва да се приложи
разпоредбата на чл.115, ал. 2 от ГПК, в чийто район към момента на настъпване
на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
В случай, че не приложите разпоредбата на чл. 115 от ГПК, то моля да приемете,
че са налице предпоставките да се приложи чл.113 от ГПК, или дори разпоредбата
на чл. 111 от ГПК, като в тези случаи отново предпочитаме да депозираме
настоящия иск пред Вас, предвид настоящия/постоянния ни адрес.
Моли се за решение да се осъди
ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, да заплати на:
1.
С.А.М., сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., при настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86,
ал. 1 от ЗЗД;
2.
С.А.К., сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., при настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86,
ал. 1 от ЗЗД;
3.
Р.А.К., сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., при настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86, ал.
1 от ЗЗД;
4.
Д.А.К., сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., при настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86,
ал. 1 от ЗЗД;
5.
Я.А.К., сума в размер от 5000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди -
душевни болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на брат й К. А.К., при
настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от
1522.43лв., представляваща лихва за забава, равняваща се на законната
лихва върху главницата от исканото обезщетение за причинените неимуществени
вреди от 5 000 лв., считано от 14.02.2016 г. - дата предхождаща три години
преди предявяването на исковата молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на
исковата молба, на осн. чл.86, ал. 1 от ЗЗД;
6.
С.А.Б., сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., при настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86,
ал. 1 от ЗЗД;
Моли
се присъждане на разноски. Правят се доказателствени искания.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, като в него той
навежда, че подаденият иск е недопустим. В § 22 от
ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се сочи, че за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на кодекса, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, в която е регламентиран и прекия иск по чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ на увреденото лице срещу застрахователя. Приложението
на нормите на отменения кодекс не дерогира приложението на разпоредбата на чл.
498 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, доколкото искът по настоящото дело е
предявен след влизане в сила на новия КЗ.
Ищците сочат, че към момента на подаване на исковата молба не са обезщетявани
за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие на смъртта на техния
брат, но те не са уведомявали по никакъв начин ответното дружество за
претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на
обстоятелството, че при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и най-вече при настъпила смърт, следва да се изследва фактическата
обстановка и връзката между лицата и техните отношения, на застрахователя
следва да се даде възможност да се запознае с наличните доказателства, да се
снабди с необходимите документи и да определи посредством нарочна комисия или
да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
Не е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 498 от КЗ, което обуславя
недопустимост на иска, доколкото изпълнението на същата представлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска за заплащане на застрахователно
обезщетение. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ,
освен в случаите, в които застраховате лят по имуществена застраховка на
увреденото лице е встъпил в неговите права, какъвто настоящия случай не е. Към
датата на завеждане на исковата молба, с която е инициирано настоящото
производство, както и към настоящия момент, ищецът не е предявил извънсъдебна
претенция пред ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени
вреди, каквото е законоустановеното изискване за допустимост на прекия иск на
увредения. Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач документите, с които
разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди,
като му съдейства при установяването на обстоятелствата във връзка със
събитието и размера на вредите. Съобразно императивната разпоредба на чл. 498,
ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съд
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ за окончателно
произнасяне по претенция, предявена пред него, ако откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Законовата разпоредба в текста на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП или третите увредени лица и
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя. Липсата на
доказателства за завеждане на щета и предявяване на претенция пред
застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 от КЗ, както и липсата на
доказателства за изтичането на срока по чл. 498, ал. 3 от КЗ водят до
недопустимост на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./. Нормата на чл. 498
от КЗ е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила -
01.01.2016г. Част четвърта от КЗ /отм./, която намира приложение ПО отношение
на застрахователните договори, сключени преди влизане на новия КЗ, съдържа
единствено материално-правни норми и доколкото в тази част не е предвидена
аналогична процедура по предявяване на вземанията, то следва да се приеме, че
посочената норма следва да се приложи и при настоящия казус.
Относно основателността на иска го оспорват по основание и размер.
Твърдят, че не е налице правно основание за възникването на твърдяното
материално право - предмет на осъдителния иск, депозиран от всеки един от
ищците, а именно наличието на валидно възникнало вземане на ищците към
ответното дружество в посочения в исковата молба обезщетение за причинени
неимуществени вреди, което не е съобразено с критериите за справедливост, със
съдебната практика за подобни казуси, нито с посоченото от ищеца Тълкувателно
решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС От представените документи не
се установява по безспорен начин създадената постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка между всеки един от ищците поотделно и починалият в ПТП К. А.К..
Съгласно постановеното Решение от 21.06.2018 г. от ВКС, ОСНГТК по ТД № 1/2016
правото на роднините да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. Такова обезщетяване се допуска по изключение - само за случаите,
когато житейските обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия н
претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
От представените документи се установява единствено формалната връзка на
родство, но не и изградената с починалия особена близка и трайна житейска
връзка. Не се установява по безспорен начин, че в резултат на настъпилата смърт
ищците търпят сериозни като интензитет и продължителност морални болки и
страдания, конто надхвърлят обичайната мъка, която близките роднини обикновено
изпитват при получаване на новина за смъртта на техен роднина.
В исковата молба не се навеждат обосновани твърдения за действително
причинени вреди, които да подлежат на обезщетяване от ответника до
претендираните размери. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и
като такива е логично да се събират по празници, като споделят радости и си
помагат в трудности, каквито се цитират в исковата молба. Връзките между братя
и сестри, с оглед българският бит и нрав се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но от изложените в исковата
молба обстоятелства не се установява по отношение на нито един от ищците
конкретни житейски обстоятелства да са изградили изключителна привързаност,
която да е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да му е
причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Оспорват изключителната вината на водача М. С. М.. за настъпване на
вредоносния резултат, имайки предвид Тълкувателно решение № 2 ог 22.12.2016г.,
постановено от Общото събрание на наказателна колегия, след датата на
постановяване на присъдата срещу водача М.С.М., съгласно което: ’’правото на
пешеходеца не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано
за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, т.т.
1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвп. Фактът, че тълкувателното решението е с по- късна
дата от присъдата, обяснява решението на съда по отношение на водача. В
конкретния случай от обсъдените в присъдата фактическа обстановка, тъй като към
исковата молба не са представени никакви доказателства, се установява че
видимостта за водача е била силно ограничена от липсата на улично осветление и
поради наличие на силен валеж на дъжд и нощна тъмнина. Отделно от изложеното
починалото лице не просто е пресичало на нерегламентирано място, а е стояло в
седнало положение в близост до разделителната линия, на пътното платно, като не
носел светлоотразителна жилетка или нещо, което би спомогнало да бъде
забелязан. От материалите по досъдебното производство е установено, че лицето е
носело тъмни дрехи н е било под въздействието на алкохолно опиянение, предвид
установените 3.5 промила в кръвта. С оглед на изложеното считам, че удара е бил
непредотвратим от страна на водача, поради което оспорвам вината на М.М.. В
условията на алтернативност, в случай че бъде установено, че водачът има вина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие, навеждам довод за
съпричиняване в изключително висока степен на вредоносния резултат от починалия
, изразяващо се в грубо погазване на установените в чл. 113, ал.1, т.1, т.2 и
т.З от Закона за движение по пътищата задължения на пешеходеца да преминава по
пешеходните пътеки, като преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, да не удължава ненужно пътя и времето за
пресичане, да не спира без необходимост на платното за движение, да спазва
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; неспазване на установените в
чл. 114, т.1 и 2 от Закона за движение по пътищата забрани да навлиза внезапно
на платното за движение и да пресича платното за движение при ограничена
видимост, т.е. следва да е налице компенсация на отговорностите - това, което
сам пешеходецът е причинила на себе си и своите близки не следва да се
обезщетява от деликвента, съответно от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Твърдят, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пешеходецът К. А.К., както и че пътно - транспортното произшествие е настъпило,
следствие на неправомерното поведение на пешеходеца, който е пресичал
неправилно пътното платно.
В условие на алтернативност оспорва исковете и по размер. Счита, че са
предявени и в изключително завишени размери, прекомерни, както и в противоречие
с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. На отделно основание,
считам предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от
нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. Приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения
на основание чл. 51, ал. 2 - ро от ЗЗД.
Оспорва претенцията по акцесорння иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началният момент, от който същите се търсят, и аргумент
за неоснователност на главния иск.
Оспорва първоначалната дата, от която се претендират лихви.
Застрахователят встъпва в задължението на застрахования да обезщети
пострадалите за причинените вреди по повод на сключения застрахователен
договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата. Ето защо в
случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, от
01.01.2016 г. е в сила и разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, съгласно която при
доброволна покана за заплащане на застрахователно обезщетение, увреденото лице
следва да представи банкова сметка, ***ането на полагаемото се застрахователно
обезщетение. В ал. 3 на чл. 380 КЗ е регламентирано изрично следното: „Непредставеното
на данни за банкова сметка ***. 1 има последиците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва...“. Т.е. налице е изрична специална правна норма, уреждаща дължимостта на
лихва за забава, която би била основателна само при условия на доброволно
уреждане на вредите, с представяне на банкова сметка. ***, нито по предявената
по доброволен ред щета, нито по настоящото дело е предоставена банкова сметка, ***
„ОЗК - Застраховане“ АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху
претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД, като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, поради което моли, да се приеме, че исковете за неоснователни и
необосновани и да се отхвърлят изцяло като такива.
Противопоставя се на искането да представят застрахователна полица №
23114000635002, тъй като не оспорват наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на посочения в исковата молба
автомобил.
Противопоставя се на искането за издаване на удостоверение за
наследници, тъй като в него не се съдържат данни за близките родственици,
необходимите и относими към процесния спор. Необходимите данни се съдържат във
вече представеното удостоверение за родствени връзки.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощникът си,
поддържат предявените искове и молят за тяхното уважаване и присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си представител, оспорва
предявените искове и поддържа отговора си. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП-21.11.2014г., л.а. „Опел
Астра " с рег. № ***, собственост на Т.Н.С., е бил застрахован
по договор "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното
дружество, което правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица №23114000635002 валидна 19.02.2014г. до 19.02.2015г.,
както и че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на
починалото лице- К. А.К..
По делото е приет заверен препис от влязла в законна сила
на 28.10.2016 г. Присъда № 85/12.10.2016 г. по НОХД № 884/2016 г. по описа на
ОС Варна, с която водача на лекия автомобил-М.С.М., ЕГН ********** е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. "в" вр. чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като на 21.11.2014г., по
път 111- 208 гр. ***- ***, в района
на ЖП- спирка „****” в землището на с. ***, общ. ***
при управлението на л.а. „Опел Астра " с рег. № ***, собственост на Т.Н.С.
е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 изр. I пр. 1 и пр. 6 и изр. 2
от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил смъртта на К. А.К..
Установява се от приетия по делото заверен преписи от 1
бр. Удостоверение за съпруга и за родствени връзки издадени от Община ***, че
ищците са брат и сестри на починалото лице.
От заключението на назначената по делото САТЕ, което се
кредитира от съдът, като безпристрастно, компетентно и неоспорено от страните,
се установява, че процесното ПТП-то е настъпило на 22.11.2014 г. около 19. 00
часа, т. е. в тъмната част от денонощието при лоша видимост, дъждовно
време-силен дъжд и облачно време, по път ІІІ-208 в участъка между гр.*** и гр.***
в близост до жп спирка ***.
На 22.11.2014 г., около 19:00 ч., М. се е движел по път III-208 от гр. *** в посока гр. ***. Пътят бил с
асфалтова настилка и две ленти за движение, по една в посока гр. *** и в посока
гр. ***. Произшествието е възникнало на прав пътен участък, в непосредствена
близост до жп спирка ***. Ако за ориентир се вземел сградата на въпросната жп
спирка, пътния участък е бил идеално прав в продължение на 300 метра в северна
посока и в продължение на 400 метра в южна посока. В близост до жп спирка ***
нямало никакви пътни знаци по път III-208. Между сградата на жп
спирка *** и път III-208 е била обособена
площадка за спиране на автомобили. В североизточния ъгъл на площадката, на
границата с път III-208, имало пътен знак № Б2
“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
Според показанията на М., същия е пътувал по път III-208 в посока юг, със скорост 60 -70 км/час, при
позволена скорост 90 км/час. Автомобилът се е движел в лявата част на пътната
лента в посока гр. ***, в близост до разделителната прекъсната хоризонтална
маркировка между двете ленти за движение. Лентата за движение в посока гр. ***
е била с ширина 3.30 м., а лентата за движение в посока гр. *** е широка 3.10
м.
Ударът между М. и К. К. е настъпил в лявата част на
пътната лента за движение в посока гр. ***, на около 60.00 метра северно от
пътен знак № Б2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.
На база на приложените по делото материали и при описаната
в ДП пътна обстановка, пострадалият е имал видимост към приближаващото МПС,
управлявано от М..
Според приложената по досъдебното производство комплексна
авто-техническа експертиза, К.2 е бил в седнало или приклекнало положение, в
непосредствена близост до разделителната осева линия, като тялото му е било
ориентирано с дясната си половина към посоката на движещия се по тази пътна
лента М..
Според показанията на М., пострадалия е лежал напречно на
пътното платно, като горната част на тялото му е била в лентата в посока гр. ***.
И при двата варианта К. би трябвало да е имал видимост
към приближаващото МПС. Първото нещо което е видял М. при настъпване на
произшествието е вдигнатата ръка на К., с която последния инстинктивно се е
опитал да се предпази.
К. е имал обективна възможност да избегне удара и да
предотврати произшествието. Същият се е намирал в полулегнало положение по
средата на пътното платно, където е абсолютно недопустимо да бъде при
конкретната пътна обстановка - мокра пътна настилка, в тъмната част на
денонощието.
Видимостта на мястото на пътно-транспортното произшествие
е била ограничена поради валящия дъжд и тъмнината.
По информация от М., на разстояние 250 - 300 метра преди
него е имало МПС, което се е движело в посока юг. Веднага след настъпване на
произшествието откъм гр. *** се е задало друго МПС, което не е спряло на
местопроизшествието. Малко след настъпване на произшествието се е появил лек
автомобил, който се е движел на север, в посока гр. ***. Този автомобил е спрял
на мястото на ПТП и е изчакал докато дойде полиция. Не е имало друго МПС, което
пряко да е участвало в процесното ПТП.
От двете страни на път III-208 в района на процесното ПТП имало дървета, които по никакъв начин не можело
да ограничат видимостта на М..
Осветление в района на процесното ПТП нямало.
Опасната зона се явявало разстоянието което изминава един автомобил от
момента на възприемане на опасността до момента на пълното спиране на
автомобила.
След извършен оглед на местопроизшествието непосредствено
след настъпването му и след съответни изчисления е било установено, че при
скоростта на движение на М. и след като били взети предвид конкретните
обстоятелства - дъждовно време и хлъзгав път в тъмната част от денонощието -
опасната зона е била около 70.00 метра.
Установено е било, че при конкретната пътна обстановка и
скоростта с която се е движел, М., същият е имал зрителна възможност да
възприеме наличието на човек на пътното платно от разстояние не по-голямо от
55.00 метра.
Прави се уточнение, че пострадалият е бил облечен с тъмни
дрехи, което допълнително е намалило неговата видимост.
При така описаните обстоятелства не е било възможно да
бъде избегнат удара между М. и пострадалия.
Съгласно заключението на назначената СМЕ, което се
кредитира от съдът, като обективно и неоспорено от страните, установеното в
кръвта на К. количество на етилов алкохол от 3. 5‰, съответства на тежка степен
на алкохолно повлияване, при която са налице тежки нарушения в координацията на
движенията, адекватната преценка на собствените постъпки, адекватната преценка
на околната действителност, налице са нарушения в говора, походката и други.
Свидетелят И.Д. М., сочи че познава починалия, както и
неговите брат и сестри. Твърди, че К. е бил по-голям от братята и сестрите си и
били добро семейство. Баща им починал отдавна и след неговата смъртта К. се
грижел за цялото семейство. Навремето живеели заедно, но с годините всеки поел
по собствения си житейски път. Събирали се на семейни празници и К. им помагал
винаги със средства. Самият той работел само на частно. След като се родили
децата ме, жена му го напуснала и децата останали при него. Сега за децата му
се грижела сестра му Я.К.. Всичките негови роднини живеели в една къща.
След инцидента, наследниците му, му направили паметник на
лобното място.
Св.В.А.Я.-Кмет на с.*****заявява в съдебно заседание, че
действително К. се е грижел за брата и сестрите си, но това е било, когато са
били малки и само тогава, когато е имал възможност.
Свидетеля М.С.М. в показанията си сочи, че е управлявал
автомобил към момента на процесното ПТП. Сочи, че инцидента е настъпил в
тъмната част на денонощието, като е възприел пострадалия, легнал на пътното
платно. Възприел го едва на метър и половина преди удара. След удара е спрял да
окаже помощ, но К. е бил вече починал. Обадил се веднага на тел.112 за да
съобщи за инцидента.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на
процесното ПТП, разпоредба на чл.
267, ал. 1 от КЗ (отм.); застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените
вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство.
Същевременно съгласно чл.
257, ал. 1 и ал.
2 от КЗ (отм.); обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица
са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва
същото на законно основание.
С оглед изложеното за успешното провеждане на прекия иск,
срещу застрахователят по чл.
267, ал. 1 от КЗ (отм.); в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно основание;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера
на претърпените вреди. Наред с горното, предвид процесната родствена връзка
между пострадалият и ищците, в случая, са приложими постановките възприети с ТР
№ 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и
ППВС № 5/24.11.1969 г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в двете постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите,
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за неприложимост на разрешенията дадени с ТР № 1/2018 г., по
отношение на процесното ПТП, с оглед предхождащата дата на настъпване на
инцидента, спрямо постановяване на тълкувателният акт. Това е така защото с
тълкувателните решения, не се регулират по нов начин съществуващи обществени
отношения, не се създават нови правила за поведение, а само се дава
задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми. В тълкувателните решения,
се градят изводи относно правните последици, които настъпват при наличието на
определени факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на правната
норма. Тълкуването на нормата, е неразделна част от самата норма и затова то
произвежда действие към момента на влизане в сила на съответната норма, а не от
момента на постановяване на тълкувателното решение.
В
разглежданият казус по делото е прието за безспорно, че към датата на
процесното ПТП по отношение на л.а. „Опел Астра“ с рег.№*****е имало е бил
налице договор "Гражданска отговорност на автомобилистите" в
ответното дружество, което правоотношение, е обективирано в полица №23114000635002 валидна 19.02.2014г. до 19.02.2015г.,
сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия
на законно основание. Налице са и елементите от фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка
"ГО", а именно извършено от него виновно противоправно деяние,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, и по конкретно смърт на
брата на ищците, в резултат от ПТП настъпило на 21.11.2014 г. по вина на водача
на процесният автомобил, които обстоятелства, са установени с влязъл в сила
съдебен акт по НОХД № 884/2016 г. по описа на ОС Варна и съобразно чл. 300
от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието.
На следящо място, доколкото ищците не попадат в кръга от
лица определени ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., за да им се
признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техният брат, е нужно да се установи изключението предмет на ТР № 1/21.06.2018
г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, а именно особено близка
привързаност, която може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а е необходимо от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Анализа на показанията на свидетелите М. и Я., води до
извод, че право на обезщетение в горният смисъл, е налице единствено за ищеца Я.А.К.,
като по отношение на останалите пет, такова не е налице. Неопроверганите
показания на горепосочените свидетели установиха, че починалият и въпросната
свидетелка са споделяли общо домакинство, която връзка се е засилила след
смъртта на техния баща. Още повече, от показанията на свидетелите става ясно,
че именно ищцата Я.К. е човекът, който към настоящия момент се грижи за децата
на К. К.. По отношение на останалите ищци
се събраха данни, че с годините, същите са поели своя житейски път, като
са напуснали семейното жилище.
Този начин на
живот на ищцата Я.К., е създал и поддържал до момента на смъртта, силна
емоционална връзка между нея и нейният брат К. К., като първата е преживяла
изключително тежко загубата му и понастоящем тъгата и не е отминала и същата
полага грижи за децата на покойния си брат. Изложеното води до заключение за
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между посоченото лице, както и
причинените на преживялата низходяща продължителни душевни болки и страдания от
смъртта на брат й. Ето защо се налага извод, че ищцата Я.А.К., е понесла морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават наличието на
предпоставките за изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и №
5/1969 г.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай.
Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и
начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или
има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата
травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и
др.
Характерът и тежестта на вредите търпени от ищцата Я.А.К.,
се установиха от горекоментираните показания на свидетелите, а имено че същата
е преживяла тежко загубата на своя брат, с когото са поддържали непрекъснати
контакти и са имали близки взаимоотношения, както и, че същата продължава и се
грижи за децата на починалия си брат. В случая, следва да се отчете и възрастта
на ищцата и децата на починалия, както и факта, че братът, е участвал активно в
живота им, включително с непосредствени грижи по отглеждане и възпитание.
Следва да се съобрази и че смъртта поставя край на живота, като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й, от една страна
невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско събитие,
следва да се определя по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо
този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, е необходима сумата от по 10000 лв.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносният резултат, поради наличието на алкохол в кръвта на пострадалото
лице, както и движението му в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 от ЗДвП, се явява основателно. В подкрепа на това са заключенията на
изготвените по делото СМЕ и САТЕ експертизи.
Движението на пешеходеца по средата на пътното платно в
тази част на денонощието и при състоянието в което се е намирало след употреба
на значително количество алкохол има преимуществен принос за настъпване на
инцидента.
В тази връзка и предвид поведението на пострадалия, с
което е настъпил вредоносния резултат,
съдът счита, че обезщетението, което следва да бъде определено, следва да се
редуцира до размера от 5000,00 лева.
По отношение на останалите ищци, настоящият съдебен
състав счита, че не са налице основания за присъждане на обезщетение предвид
горесопочените доводи. Същите са живели с починалото лице на един доста
по-ранен етап и към настоящия момент живеят отделно със семействата си.
Съдът намира, че не се установи емоционалната връзка
между тях и починалият им брат, да е била толкова силна, че смъртта на
родственикът да им е причинила болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Вярно е, че
разпитаните свидетелки сочат регулярни ежемесечни контакти и такива по повод на
празници, както и шока на ищците при узнаване за смъртта на брат им, както и
последващи спорадични прояви на скръб, но изложеното не позволява да се
формулира извод за изключителна близост, респективно интензитет на претърпените
страдания, по смисъла на горецитираното ТР. Това е така защото посочените пет
ищци и починалият, не са живели в общо домакинство, дълго време преди
настъпване на инцидента, като гостуванията през почивните дни и събиранията по
празници, не са в състояние да заместят ежедневно лично общуване и
съпътстващите го общи занимания, привички и ритуали. В този смисъл смъртта на
родственика, не е оставила такава празнина в живота на ищците, каквато би
възникнала при наличието на съвместно живеене и по-близък контакт. Показанията
на свидетелите всъщност описват традиционните за българското общество семейни
отношения между брат и братя и сестри, т. е. между лица, които са част от
близкия родствен и семеен кръг, които по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС,
не са достатъчни за да се признае правото на обезщетение.
В обобщение съдът приема, че ищците С.А.М., С.А.К., Р.А.К.,
Д.А.К. и С.А.Б. не са активно материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на
техният брат, съответно че предявените от тях претенции, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца Я.А.К., се дължат деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, като в случая такива от нейна страна не са
направени.
Процесуалния представител на ищците, обаче е направил
искане за присъждане на възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА, като условията за това са налице. Ето защо в
полза на адв. Т.Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на ищеца, чиито размер съобразно уважения размер
на иска и изчислен по реда на НМРАВ възлиза на по 580,00 лв. Във връзка с освобождаването на
ищците от заплащане на държавни такси и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер
възлиза на 200,00 лв. На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от
ТДТКССГПК ответника следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, да
заплати на Я.А.К.,
ЕГН ********** сума в размер от 5000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на
настъпила смърт на брат й К. А.К., вследствие настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от 1522.43лв., представляваща лихва
за забава, равняваща се на законната лихва върху главницата от исканото
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 5 000 лв., считано от
14.02.2016 г. - дата предхождаща три години преди предявяването на исковата
молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на исковата молба, на осн. чл.86,
ал. 1 от ЗЗД;
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.А.М., ЕГН **********, С.А.К.,
ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН **********, Д.А.К., ЕГН ********** и С.А.Б., ЕГН **********,
за осъждане на Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ************, да заплати на всяка
от тях сумата от по 5 000,00/пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, в резултат на настъпила смърт на брат йм К. А.К., вследствие
настъпило ПТП на 21.11.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 13.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./, сумата от
по 1522.43лв., представляваща лихва за забава, равняваща се на законната
лихва върху главницата от исканото обезщетение за причинените неимуществени
вреди от 5 000 лв., считано от 14.02.2016 г. - дата предхождаща три години
преди предявяването на исковата молба до 13.02.2019г. - дата на завеждането на
исковата молба, на осн. чл.86, ал. 1 от ЗЗД;
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************,
да заплати на адв. Т.Д.Т., със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в
размер от 580,00 лв., за осъществено безплатно представителство на Я.А.К., ЕГН **********, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА вр. с чл.
38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА.
Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ************, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд Варна, сумата
от 200,00 лв., представляваща дължима държавна такса за производството и сумата
от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: