РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. Д.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120106597 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Производството е образувано по предявени от Д. Д. Й. срещу М. Д. Б., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2267,96 лева, представляваща
съответстващо на притежаваната от нея 1/3 част от наследството оставено от К. Т. Й.,
обезщетение за заплатени от ищеца задължения по сключен от наследодателката и „Банка
ДСК“ ЕАД договор за кредит от 28.05.2020 г., ведно със законна лихва, считано от 22.10.2024
г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 880 лева,
представляваща съответстващо на притежаваната от нея 1/3 част от наследството оставено
от К. Т. Й., обезщетение за заплатени от ищеца разходи за погребението на
наследодателката, ведно със законна лихва, считано от 22.10.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
Твърди се, че след смъртта си К. Т. Й., починала на *** г. е оставила за наследници по
закон преживялият си съпруг Д. Д. Й. и двете си дъщери - ответницата по делото и сестра .
Сочи се, че приживе, по договор за кредит от 28.05.2020 г. наследодателката е заела сума от
„Банка ДСК“ АД за погасяване на кредитни задължения на ответницата и нейния съпруг.
Излага се, че след смъртта на наследодателката, ищецът е заплатил част от задълженията
по договора за кредит към „Банка ДСК“ АД в общ размер от 6803,88 лева. Поддържа се, че
тримата наследници са приели наследството при равни квоти, поради което ответницата
дължи 1/3 от заплатените от ищеца суми или 2267,96 лева по договора за кредит.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че след смъртта на наследодателката, по силата на чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗН и
съществуващата и прекратена между нея и ищеца СИО, ищецът е получил ½ част от
наследството, а наследена от тримата наследника е само другата половина от него, поради
което към настоящия момент ищеца притежава 4/6 ид. ч., а ответницата и сестра – по 1/6
ид. ч. Ето защо се поддържа, че от заплатените от ищеца суми за погасяване на
задълженията по договора за кредит, дължима от ответницата е сумата от 378 лева. Оспорва
се твърдението на ищеца, че заетата от „Банка ДСК“ АД сума от наследодателката К. Й. е
ползвана за погасяване на кредитни задължения на ответницата и нейния съпруг, като е
направено възражение, че същата е заета за семейни нужди на наследодателката.
Противопоставено е възражение за прихващане на вземането на ищеца в размер от 378 лева,
с вземането на ответницата в размер от 1066,66 лева до размера на по – малкото, след
уважаване на което предявеният иск за обезщетение за задължения по договор за кредит
следва според ответницата, да бъде отхвърлен поради прихващане. Изложено е, че
вземането на ответницата произтича от обстоятелството, че в банковата сметка на
наследодателката към „ОББ“ АД, към момента на нейната смърт, е имало наличност от
5761,38 лева, от които от ищеца са изтеглени 3200 лева, от който 1/3 ид. ч. или 1066,66 лева
принадлежат на ответницата.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
С Определение № 1328/04.03.2025 г. по гр. д. № 6597/2024 г. на РС – Бургас,
производството по делото е прекратено относно предявения от ищеца срещу ответницата
иск за сумата от 880 лева, представляваща съответстващо на притежаваната от нея 1/3 част
от наследството оставено от К. Т. Й., обезщетение за заплатени от ищеца разходи за
погребението на наследодателката, ведно със законна лихва, считано от 22.10.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД, поради неговото
оттегляне, на основание чл. 232 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявения иск. В предоставения от съда срок не е депозирана писмена защита.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
подадения отговор на исковата молба. В предоставения от съда срок е депозирана писмена
защита от 05.05.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за наследници на К. Т. Й., починала на
**** г. се установява, че нейни наследници по закона са преживелият съпруг Д. Д. Й. и
двете дъщери – ответницата по делото и сестрата на същата /л. 6/.
Прието по делото е удостоверение, издадено от РС – Поморие, от което се установява,
че в особената книга на съда не са вписани откази или приемане на наследството на К. Т. Й.
/л. 78/.
Ангажирани от ищеца като писмени доказателства по делото са и вносни бележки и
банкови извлечения /л. 7 – л. 21/.
Представена на хартиен носител е справка относно наличностите и движенията по
банкова сметка IBAN ***** към „ОББ“ АД, с титуляр К. Т. Й. /л. 91 – л. 124/.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че наличностите по банкова сметка IBAN ***** към
2
„ОББ“ АД към датата на смъртта на наследодателката К. Т. Й. – на *** г., възлиза на 5761,38
лева, с които по нареждане на наследниците по закон – страните по делото и сестрата на
ответницата, са погасени задължения на наследодателката по други два договора за кредит
към същата банка, а остатъкът от сумата е разпределен между тримата наследници.
Установява се, че К. Т. Й. е заела по договор за кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД сумата от
15000 лева, като към момента на смъртта – на *** г., същата е оставила непогасени
задължения по този договор в размер от 10001,14 лева и считано от 08.08.2024 г. тези
задължения се погасяват само от ищеца по делото, като към момента на изготвяне на
заключението на вещото лице направените от ищеца погашения възлизат в общ размер от
7846,83 лева. Установява се, че по-голямата част от заетата сума от 15000 лева по договора
за кредит от „Банка ДСК“ АД е разходвана за погасяване на задължения по договори за
кредит на ответницата и нейния съпруг (3020 лева в полза на Т. Б. и 9191,36 лева в полза на
ответницата), а с разликата са заплатени такси към банката /л. 127/.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск
следва да бъде установено в процеса при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки – че задълженията към ОББ АД и Банка
ДСК ЕАД са съществували към момента на откриване на наследството в твърдяните в
исковата молба размери; размерът на наличностите в банковата сметка в ОББ АД на
наследодателката към момента на откриване на наследството; страните по делото и Д. Й. са
наследници по закон на К. Т. Й. и че наследниците са приели наследството; ищецът е
погасил изцяло задълженията по договора за кредит към „ОББ“ АД, със средствата на
наследодателката налични към момента на смъртта в банковата сметка на същата в „ОББ“
АД, размерът на това погашение; заплащане на задълженията по договора за кредит към
„Банка ДСК“ ЕАД в твърдяните размери и размера на претенциите си. В тежест на
ответникът е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл.
възражението за прихващане.
По противопоставеното от ответницата в отговора на исковата молба възражение, че
сумата от „Банка ДСК“ АД е заета от наследодателката за задоволяване на нуждите на
нейното семейство, съдът приема следното: Възражението е релевантно за делото /макар от
отговора на исковата молба да не става ясно дали ответникът е имал точно това предвид/,
доколкото ако кредитът е изтеглен от наследодателката за семейни нужди, то по силата на
чл. 32, ал. 2 СК, същата би била солидарно отговорна с ищеца по делото, при което пътят на
защита на последния /на ищеца/ срещу универсалния правоприемник на наследодателката –
ответницата по делото, би бил с иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, респ. настоящият иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД би бил недопустим, съобразно чл. 59, ал. 2 ЗЗД и разясненията дадени в т. 10 от
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд. Настоящият случай
обаче, не е такъв тъй като от заключението на вещото лице се установи, че по-голямата част
от заетата сума от 15000 лева по договора за кредит от „Банка ДСК“ АД е разходвана за
погасяване на задължения по договори за кредит на ответницата и нейния съпруг (3020 лева
в полза на Т. Б. и 9191,36 лева в полза на ответницата), а с разликата са заплатени такси към
банката /л. 127/. Последното обуславя категоричен извод, че наследодателката К. Й. не е
заела сумата за семейни нужди, респ. ищецът не е солидарно отговорен с нея за
задълженията по кредита към „Банка ДСК“ АД, поради което и същият не разполага с иск
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за платеното в повече, респ. предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е
недопустим. По изложените съображения, съдът приема, че възражението е неоснователно и
делото следва да бъде разгледано по същество.
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници на
К. Т. Й., починала на *** г. се установява, че нейни по закона на починалата са преживелият
съпруг Д. Д. Й. и двете дъщери – ответницата по делото и сестрата на същата /л. 6/.
3
Не е спорно, а и от съвкупната преценка на представената по делото справка от
особената книга, водена в РС – Поморие за липса на вписани откази от наследството на К. Т.
Й. и от заключението на вещото лице по възложената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че наследниците на К. Й. - Д. Д. Й. и двете дъщери – ответницата по делото и
сестрата, са наредили погасяване на задължения на наследодателката по договор за кредит
към „ОББ“ АД, с наличности по банковата сметка в същата банка. Последните действия
недвусмислено сочат на намерение на наследниците за приемане на наследството оставено
от К. Й. по реда на чл. 49, ал. 2 ЗН.
Съобразно горния извод и правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН страните по
делото и сестрата на ответницата са наследили по 1/3 ид. ч. от наследството оставено от К.
Т. Й..
В тази връзка, по противопоставеното от ответницата в отговора на исковата молба
възражение, че след смъртта на наследодателката, по силата на чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗН и
съществуващата и прекратена между нея и ищеца СИО, ищецът е получил ½ част от
наследството, а наследена от тримата наследника е само другата половина от него, поради
което към настоящия момент ищеца притежава 4/6 ид. ч., а ответницата и сестра – по 1/6
ид. ч., съдът приема следното: Правилата уреждащи запазените и разполагаемите части на
наследниците касаят единствено случаите на накърнена запазена част на преживелия съпруг
чрез извършено приживе от другия съпруг дарение или завещание, какъвто настоящият
случай не е, поради което и направеното възражение в тази част е неоснователно.
Възражението е неоснователно и в останалата част, доколкото правилото по чл. 21, ал. 1 СК
за обща принадлежност на съпрузите касае единствено вещните права върху движими и
недвижими вещи, но не и задълженията на съпрузите. Така, ако например след смъртта на
наследодателката страните наследяваха имот, то преживелият съпруг би получил ½ ид. ч. от
имота, вследствие прекратяването на СИО, а само останалата ½ ид. ч. би била придобита по
наследство от наследниците по закон. Досежно задълженията на съпрузите обаче – какъвто е
настоящия случай, правилата за СИО не намират приложения, а се прилагат правилата за
наследяване уредени в чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Съобразно тези правила /чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и наведените от ищеца
твърдения за направени погашения по кредита на наследодателката към „Банка ДСК“ АД в
общ размер от 6803,88 лева, дължима от ответницата се явява 1/3 част, или сумата от 2267,96
лева. Последното се установява от заключението на вещото лице според което К. Т. Й. е
заела по договор за кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД сумата от 15000 лева, като към
момента на смъртта – на 02.07.2024 г., същата е оставила непогасени задължения по този
договор в размер от 10001,14 лева и считано от 08.08.2024 г. тези задължения се погасяват
само от ищеца по делото, като към момента на изготвяне на заключението на вещото лице
направените от ищеца погашения възлизат в общ размер от 7846,83 лева /което
обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК/, в рамките на който
размер са и наведените от ищеца твърдения за плащания в общ размер от 6803,88 лева, респ.
предявеният иск е установен по основание и размер.
По противопоставеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
прихващане на вземането на ищеца, с вземането на ответницата в размер от 1066,66 лева,
представляващо съответстващата на ответницата част от еднолично изтеглената от ищеца
сума в размер от 3200 лева от наличностите в банкова сметка на наследодателката към
„ОББ“ АД, съдът приема следното: В случай, че ищецът е изтеглил еднолично сумата от
3200 лева от наличностите в банкова сметка на наследодателката към „ОББ“ АД, то реално в
полза на ответницата би се дължала 1/3 част от тази сума или 1066,66 лева. Настоящият
случай обаче не е такъв, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че
наличностите по банкова сметка IBAN ****** към „ОББ“ АД към датата на смъртта на
наследодателката К. Т. Й. – на 02.07.2024 г., възлиза на 5761,38 лева, с които по нареждане
на наследниците по закон – страните по делото и сестрата на ответницата, са погасени
задължения на наследодателката по други два договора за кредит към същата банка, а
остатъкът от сумата е разпределен между тримата наследници – страните по делото и
4
сестрата на ответницата. Последното се установява и от представена на хартиен носител
справка относно наличностите и движенията по банкова сметка IBAN **** към „ОББ“ АД, с
титуляр К. Т. Й. /л. 91 – л. 124/. След смъртта на наследодателката, нейните задължения по
договорите за кредит към „ОББ“ АД, както и наличностите в банкова сметка IBAN *****
към „ОББ“ АД са наследени от нейните наследници по закон – страните по делото и сестрата
на ответницата, при равни квоти /по 1/3 част/. Следователно съобразно установеното с
експертизата, наличностите в банковата сметка на наследодателката не са изтеглени и
ползвани от ищеца еднолично, а са ползвани /със съгласието на всички наследници, в т. ч. и
ответницата по делото/ за погасяване на наследените от тях задължения по договори за
кредити, теглени от наследодателката, а остатъкът от наличностите е разпределен между
тримата наследника. С оглед това, налага се изводът, че в полза на ответницата не
съществува твърдяното в отговора на исковата молба вземане, с което да се извърши
прихващане с вземането на ищеца. Предвид горното, направеното възражение за
прихващане е неоснователно.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, считано от 22.10.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца се полагат направените в производството съдебно - деловодни
разноски, за които са представени доказателства. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 128,63 лева, депозит за вещо лице в размер от 300
лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева и разноски в
производството по обезпечаване на иска в размер на 335 лева, които съобразно разясненията
дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.112013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС следва да бъдат присъдени с окончателното решение. Следователно ответницата следва
да бъде осъдена да запалти на ищеца сумата от 1563,63 лева, представляваща направените
по делото съдебно – деловодни разноски.
С оглед своевременно отправеното искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски за прекратената поради оттегляне на единия от
съединените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД част от производството по делото, съобразно
представените по делото доказателства. По делото са представени доказателства за
заплатени 5 лева за съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение, което съобразно
представения договор за правна защита и съдействие и анекса към него за оттегления иск е
уговорено в размер от 350 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 352,50 лева, представляваща направените по делото съдебно –
деловодни разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. ** да заплати на Д. Д. Й.,
ЕГН ********** с адрес гр. К***, ул. ***, сумата от 2267,96 лева /две хиляди двеста
шестдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща съответстващо на
притежаваната от нея 1/3 част от наследството оставено от К. Т. Й., починала на *** г.,
обезщетение за заплатени от ищеца задължения по сключен от наследодателката и „Банка
ДСК“ ЕАД договор за кредит от 28.05.2020 г., ведно със законна лихва, считано от
22.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. ** да заплати на Д. Д. Й.,
ЕГН ********** с адрес гр. К***, ул. ****, сумата от 1563,63 лева /хиляда петстотин
шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/, , представляваща направените по делото
5
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Й., ЕГН ********** с адрес гр. К***, ул. **** да заплати на М. Д.
Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ул. **, сумата от 352,50 лева /триста петдесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляваща направените по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6