МОТИВИ към присъда №105/01.11.2016 г.
по НОХД №1104/2016 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Срещу всеки от подсъдимите Т. *** и Т.Н.Р. *** са
внесени обвинения както следва:
- По чл. 244, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК – за това, че на 21.08.2015 г.
в гр. Пазарджик, в съучастие помежду си, като извършители, са придобили от П.К.С.
подправени парични знаци - 177 броя банкноти с номинал от 200 евро, със серийни
номера, както следва: № ***, ***………….***, или сума в общ размер на
35 400 евро, като са знаели, че са подправени;
- По чл.244,
ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 21.08.2015 г. в град Пазарджик и в град Пловдив, в
съучастие помежду си, като извършители, са държали подправени парични знаци -
177 броя банкноти с номинал от 200 евро, със серийни номера както следва: №***, ***……..***,
, или сума в
общ размер на 35 400 евро, като са знаели, че са подправени, и подправените
парични знаци са в големи количества.
Срещу подс. Т.Т.В. е внесено и още едно обвинение –
по чл.244, ал.1 от НК – за това, че в периода 14.08.2015 г. - 21.08.2015 г. в град Пазарджик, е придобил от П.К.С.,
подправен паричен знак - 1 брой банкнота с номинал от 200 евро, със сериен
номер ***, като е знаел, че е подправена.
Срещу подсъдимия П.К.С. *** с обвинителния акт са
внесени три обвинения:
По чл.244, ал.2
вр. ал.1 от НК - за това, че на 21.08.2015 г., в гр. Пазарджик е държал
подправени парични знаци - 372 броя банкноти с номинал от 200 евро, със серийни
номера, както следва: №***, ***…..***,
или сума в общ размер на 74 400 евро, като е
знаел, че са подправени, и подправените парични знаци са в големи количества;
По
чл.244, ал.1, пр.1 и пр.3 от НК - за
това, че на 21.08.2015
г. в град
Пазарджик си е служил и прокарал в обръщение - предоставил е на Т.Т.В. и Т.Н.Р.
подправени парични знаци – 177 броя банкноти с номинал от 200 евро, със серийни
номера, както следва: №***, ***…..***, или сума в общ размер на 35 400
евро, като е знаел, че са подправени;
И по чл.244,
ал.1 от НК – за това,
че в периода
07.08.2015 г. - 21.08.2015 г. в гр. Пазарджик е прокарал в обръщение и си е
служил, като е предоставил на Т.Т.В. подправен паричен знак - 1 брой банкнота с
номинал от 200 евро, със сериен номер №***6, като е знаел, че е подправена.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа
обвиненията, с изключение на това, че подсъдимият си е служил с неистинските
парични знаци. Счита, че Р. се явява помагач на В., а не - съизвършител. Излага
съображения, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, е
категорично доказана, както и по несъмнен начин - авторството на подсъдимите в
извършените престъпления. Пледира съдът да ги признае за виновни, да се наложи
наказание както следва: на подс. В. - лишаване от свобода за първите две
престъпления – в максималния предвиден размер от осем години, а по отношение на
третото – четири години лишаване от свобода, да се приложи разпоредбата на
чл.23 НК и се определи едно общо най – тежко наказание от осем години лишаване
от свобода, без да се прилага разпоредбата на чл.24 НК, същото да се изтърпи
реално, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип. На подс. Р. следва да се наложи за всяко от престъпленията
наказание в размер на по шест години лишаване от свобода, като се отчете по –
малкото му участие, както и, че деянието е осъществено в кратък период след
излизане от затвора. Наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На подс. С. следва да се
наложи наказание в размер на пет години лишаване от свобода за първите две
престъпления, и в размер на две години лишаване от свобода за третото, с оглед
значителния принос на този подсъдим в извършване на деянията, като се отчете и
чистото му съдебно минало. На основание чл. 23 НК да се определи едно общо най
– тежко наказание от пет години лишаване от свобода, което да се увеличи по
реда на чл.24 НК, и в този случай да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Да се приложи по отношение на
всеки от подсъдимите разпоредбата на чл.59 НК, като се приспадне времето, през
което е бил задържан. Разноските да се заплатят от В. съобразно участието му. Неистинските
банкноти да се изпратят на БНБ с цел унищожаването им, а веществените доказателства,
собственост на подсъдимите, да им се върнат. Екземплярите от изготвените ВДС по
използвани СРС да се върнат на органа, който ги е издал.
Адв.
Х. – служебен защитник на подс. В., акцентира, че единствено подзащитния му от
началото на процеса си е признал вината, като е съдействал и на разследването.
Същевременно банкнотите са с лошо качество, като нямат защити. От обвинението
се спекулира с фразата „оперативни данни”, които няма как да се проверят.
Кражбата на каса от с. П. не е предмет на настоящето производство, а и не е
доказана връзката с настоящите деяния. Излага доводи срещу беседите и начина на
провеждането им. Счита, че исканото от прокурора максимално наказание е
несправедливо, още повече, че не се отчитат смекчаващите вината обстоятелства,
като наказание от три години лишаване от свобода ще съдейства за осъществяване
целите на наказанието. Предоставя на съда по отношение начина на изтърпяването
му.
Подс.
В. поддържа изложеното от защитника си и моли за справедлива присъда.
От
адв. А. – защитник на подс. Р., се излагат съображения, че притеснението на
подзащитния му при задържането не е индиция за виновно поведение. Обвинението
не е доказано по несъмнен начин, като моли подсъдимият да бъде признат за
невинен и оправдан. Налице са множество вътрешни противоречия в показанията на
полицейските служители, противоречия между изложеното от тях, а и от други
свидетели. Началото на досъдебното производство е поставено на Околовръстния
път, като придвижването на автомобила и задържания водач е всъщност изземване
на автомобила. Излага съображения относно съдържанието на протокола за
претърсване и изземване, в частта, касаеща единичната банкнота. Допуснати са
множество нарушения на правата на подсъдимите – придвижване след задържането с
автомобил, който е предмет след това на процесуално – следствени действия, не е
осигурен своевременно защитник, не са разяснени правата на задържаните. При
разпита на св. Т. е упражнен тормоз. Ако се приемат за достоверни показанията
на поемните лица, възниква съмнение в изложеното от полицейските служители.
Излагат се доводи и по отношение на проведените беседи. Възразява се и срещу
правната квалификация – не може да има последващо помагачество, а и не е ясно
как този подсъдим е държал неистинските парични знаци. Липсва умисъл у него за
извършване на деянията, тъй като в противен случай не би предоставил таксито на
В., а би отишъл с него.
Подс.
Р. поддържа изложеното от защитника си, като моли да бъде признат за невинен и
оправдан, тъй като не е знаел за какво подс. В. отива до Пазарджик, не е и
присъствал при получаването на парите.
От
адв. Н. – защитник на подс. С., също се излагат съображения за недоказаност на
обвинението и се иска постановяване на справедлив акт, разбиран от защитата
като оправдателен такъв. Не се оспорва обективната, а субективната страна на
престъпленията, като се твърди липса на умисъл. Акцентира се на чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, като се навеждат доводи
защо не следва да се даде вяра на изнесеното от полицейските служители. Налице
е предоверяване от С. на подс. В..
Защитникът
К.С. счита, че синът му е правилно възпитан и до момента не е имал провинение.
Подс.
П.С. поддържа изложеното от защитниците си и моли за справедлива присъда.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Т.В. е
роден на *** ***, но живее в гр. К., обл. Пловдивска. Той е българин, български
гражданин. Има завършено средно образование, безработен е и не е женен. Осъждан
е многократно – в справката за съдимост /л.82 и л.92, т.І ДП/ са отбелязани 12
/дванадесет/ осъждания, предимно за престъпления срещу собствеността, девет от
които за деяния, извършени като непълнолетен. Изтърпявал е наложени наказания
лишаване от свобода. ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Н.Р. е
роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин.
Завършил е средно образование и понастоящем е пенсионер по болест. Разведен е.
Осъждан е с две присъди за престъпления по чл.354а от НК, като е изтърпял
реално наложените му наказания лишаване от свобода. ЕГН **********
Подсъдимият П.К.С. е
роден на *** ***. Адресно е регистриран в град Пазарджик, но живее в гр.
Пещера, обл. Пазарджик. Той е българин, български гражданин, със завършено средно
образование. До задържането си е работил в частна фирма. Разведен е и не е осъждан.
ЕГН **********.
Подсъдимите В. и Р. се
познавали от престой в пенитенциарно заведение. В. първи изтърпял наложеното му
наказание лишаване от свобода, като бил освободен. Работил на различни места,
като помагал и на брат си в с. П., където се запознал със св. Т.. Двамата
заедно заминали за Ирландия, за да работят. След кратък престой там св. Т. отишла
в Гърция, но продължила да поддържа връзка с подс. В. по телефона и по програма
вайбър, като контакт се осъществявал под наименования „Ж.” /J./ за Т. и Т. /T./ за
подс. В., последното присъединено към телефонен №***. Междувременно подсъдимият
се върнал в България.
След освобождаването си
от затвора подс. Р. започнал да търси работа. Свързал се със свой познат – св. С.Г.,
като поискал заем от него. Свидетелят не се съгласил, но предложил на
подсъдимия да му предостави собствен на дъщеря му таксиметров автомобил, в
началото да не плаща наем, а след това – срещу заплащане на такъв, за да може
да работи и да реализира доходи. Р. се съгласил, като Г. му предоставил лек
автомобил „Шевролет Калос” с рег. №***, с който подсъдимият започнал да работи.
Междувременно двамата
подсъдими установили контакт помежду си, срещали се, разговаряли, подс. Р. се
интересувал от престоя на В. в Ирландия и възможностите за започване на работа
там.
Подс. В. при честите си
разговори със св. Т. я уведомил за познанството си с Р., като той бил и често
тема на разговорите им.
В края на месец юли 2015 г. в ОД на МВР гр. Пловдив, отдел
„Криминална полиция”, постъпили данни за лица, подготвящи разпространение на неистински
парични знаци на територията на област Пловдив и страната, както и за причастност
на подс. В. и подс. С. към такава дейност. За проследяването и документирането
ú, по отношение на В. са приложени СРС – наблюдение, подслушване и
проследяване, а впоследствие и спрямо Р. са приложени същите оперативни способи.
В съответствие с дадените разрешения, са подслушвани
ползваните от подсъдимите телефонни номера, като е извършвано и наблюдение на
самите тях от полицейски служители, включително разпитаните по делото свидетели
Г.Т., Н.Щ., К.К., Д. Д., С.П. и И.Д.. Същите установили чести срещи на подс. Т.В.
и подс. Т.Р..
По отношение на С., въпреки, че е имало данни за
причастност към тази дейност, както и за други лица, не са искани, респективно
– не е разрешено използването на специални разузнавателни средства.
По делото е установено, че подс. В. и подс. С. се
познавали преди инкриминираната дата, като са се срещали.
На
21.08.2015 г. в Отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив е получена
информация, че в следобедните часове на 20.08.2015 г. е извършена кражба на
каса с пари, собственост на З. П., от къща в с. П., като подсъдимите Т.В. и Т.Р.
имат отношение към това деяние. Сформирана е група от полицейски служители за
задържането им.
На
същата дата двамата подсъдими тръгнали с управлявания от подс. Р. автомобил,
като спрели до офис на „Уестърн Юнион” в град Пловдив, на бул. В.. От този офис
подс. В. изпратил на св. Т. за рождения ú ден /на същата дата - 21.08./
сумата от 100 евро, по предварителна уговорка между тях. Като изпращач на
сумата е посочен подс. Р., а като получател – М. К.
Автомобилът
с двамата подсъдими продължил към Пазарджик. Там подс. Р. слязъл от превозното
средство, предоставил го на подс. В., за да си свърши някаква работа, а самият
той влязъл в кафене, за да го изчака.
Подс. В.
потеглил с автомобила, отсъствал около час - два, след което се върнал при
подс. Р.. Двамата се качили в колата, управлявана отново от подс. Р.,***. Около
пет минути преди да стигнат до кръговото кръстовище преди града, подс. В.
извадил плик, както и две пачки с пари, които Р. видял, и ги оставил в жабката
на колата. Обяснил, че го прави, за да не се мачкат.
При установяването
си на кръговото кръстовище преди влизане в град Пловдив, автомобилът е спрян от
полицейски служители от сектор „КП” и от СПС. От него е изведен подс. В., а
подс. Р. е качен на задната седалка. Управлявания от полицейски служител таксиметров
автомобил, в който били подс. Р. и други полицейски служители, е откаран в ІV
РУ на МВР Пловдив, където е извършено претърсване и изземване в автомобила
/протоколът за извършеното процесуално – следствено действие е одобрен от съдия
от ПОС/, както и личен обиск на подс. Р. по реда на ЗМВР. Такъв обиск е извършен и на подс. В..
Самият В. е качен в служебен автомобил и заедно с
полицейски служители е откаран до дома си, където е извършено претърсване и
изземване. При извършеното процесуално – следствено действие там – в жилище под
наем в град Пловдив, в източна стая на партерен етаж, са намерени и иззети един
брой банкнота с номинал от 200 евро, с №
***, два броя флаш памет, мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ *** и
свидетелство за управление на МПС с №**.
При извършеното претърсване и
изземване в присъствието на подсъдимите В. и Р., както и на св. Т. и М. и на
полицейски служители, в лекия автомобил „Шевролет” с рег. №*** са намерени и
иззети: една пачка, захваната с ластик, съдържаща 90 броя банкноти с номинал от
200 евро, с горна банкнота с номер *** и долна банкнота с номер ***; една
пачка, захваната с ластик, съдържаща 86 броя банкноти с номинал от 200 евро, с
горна банкнота с номер *** и долна банкнота с номер ***; и една банкнота с
номинал от 200 евро с № ***,
поставена в полиетиленов плик.
След задържането с подс. Р.
е проведена беседа от полицейските служители К.К. и Г.Т., в която разказал за
случилото се предния ден и на инкриминираната дата. При провеждането ú е
използван разрешен оперативен способ – подслушване, като същата е
документирана.
С протокол за доброволно предаване, св. С.П. предал на разследващия полицай
намерените при извършения полицейски обиск на подс. Т.Р. вещи: мобилен телефон „Нокиа” с
фабричен номер ***, със симкарта на „Теленор” с № ***; мобилен телефон „Нокиа”
със сер. №***, ведно със симкарта на БОБ с №*** и девет броя банкноти с номинал
от двадесет лева.
Отново св. П. предал с протокол за доброволно предаване /л.121, т.1 ДП/
намерените при извършения полицейски обиск вещи у подс. В., а именно: мобилен
телефон „HTC" с ИМЕИ ***, ведно с карта на „Глобул”, пластична карта на
името на Т.Т. /изписани на латиница/, три банкноти от по сто лева, една - от двадесет лева, една от десет лева,
една от два лева.
Извършено е претърсване и изземване в жилището на подс. Р.
***, като е иззет чифт кафяви обувки.
Чифт маратонки са предадени доброволно и от подс. В..
На 21.08.2015 г. е извършено и претърсване и изземване в
обитаваното от подс. П.С. жилище - апартамент в гр. Пазарджик, ул. П.,
като са намерени и иззети флаш памет, мобилен телефон „Самсунг" с ИМЕИ ***,
ведно с наличната в него симкарта, мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ № ***, № ***,
мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ ***, без симкарта и батерия, мобилен телефон „Нокиа”, с ИМЕИ ***, със симкарта на „Глобул”, мобилен
телефон „Моторола“ с ИМЕИ ***, без симкарта,
девет банкноти с номинал 50 лв. с №№**, **….**; ксерокопие на лична карта №**
на името на И. П., три броя симкарти на „Глобул” както следва: №***,№***,№***, ключове
в комбинации - един брой с халка, два на халка, два други на ключодържател с
форма на паралелепипед, два на обща халка, девет на общ ключодържател, един с
надпис, два на обща халка, девет на обща връзка от четири свързани халки, два с
обща халка, седем на обща халка, два несекретни на обща халка, четири секретни
на обща халка, два на халка, три малки на обща халка, седем на обща халка; телефон
без батерия и капак „Нокиа“ с ИМЕИ ***, картодържач с № ***.
На инкриминираната дата -
21.08.2015 г., е извършено претърсване и изземване в помещение, оборудвано като
търговско /бар/, стопанисвано от подс. П.С., находящо се в масивна сграда в
двора на търговско предприятие с фирма на входа „Р.”, в гр. Пазарджик, ул. М., като
са намерени неистински парични знаци - пачка, захваната с ластик, съдържаща 95
броя банкноти с номинал от 200 евро, с горна банкнота № ** и долна банкнота с №
**, и една пачка, захваната с ластик, съдържаща 100 броя банкноти с номинал от
200 евро, с горна банкнота №** и долна банкнота с № ** – приложени като
веществени доказателства по делото.
Всички описани
процесуално – следствени действия са одобрени от съдия от ОС Пловдив.
С
протокол за оглед на веществени доказателства /т.3, л.1 ДП/, е констатирано, че
приобщените при извършеното претърсване и изземване в лекия автомобил банкноти в пачка, захваната с ластик,
съдържаща 90 броя банкноти с номинал от 200 евро, с горна банкнота с номер ***
и долна банкнота с номер **, имат следните номера: №***, ***……….***.
Пачката, захваната с ластик, съдържаща 86
броя банкноти с номинал от 200 евро, с горна банкнота с номер *** и долна банкнота
с номер ***, съдържа банкноти със следните номера: №***,***……***.
В
полиетиленов плик в автомобила е намерена и банкнота от 200 евро с №***.
При
извършеното претърсване в търговското помещение в базата на „Р.” в гр. Пазарджик, иззетите парични
знаци в пачка, захваната с ластик, съдържаща 95 броя банкноти с номинал от 200
евро, с горна банкнота № ** и долна банкнота с № **, имат следните номера: №***, ***…….***.
Пачката, захваната с ластик,
съдържаща 100 броя банкноти с номинал от 200 евро, с горна банкнота № *** и
долна банкнота с № ***, съдържа банкноти със следните номера: №***, ***……***.
Приобщената с
протокол за претърсване и изземване от дома
на В. банкнота с номинал от 200 евро, е с
№ ***.
Всички тези банкноти са изследвани
от назначена в хода на досъдебното производство съдебнотехническа експертиза
/л.37-39, т.2 ДП/, като според заключението ú те не са истински парични
знаци. При изготвяне на банкнотите е използван офсетов печат и хартия, в която
няма вградени воден знак и други защити.
По делото е изготвена още една
техническа експертиза – за изследване на електронни устройства – мобилен
телефон „НТС”, иззет от подс. В., като е изследвана кореспонденцията в програма
„Вайбър” между потребители Т. /на латиница/ и Ж. /на латиница/, и е приложено
съдържанието на разговорите между тези двама потребители.
В хода на досъдебното производство е
изследвано здравословното състояние на подс. Р. и позволява ли то престоя му в
Ареста, а в съдебно заседание е изготвена комплексна съдебномедицинска
експертиза, изследвала здравословното състояние на С.. Тя установява наличните
заболявания на подсъдимия, и констатира, че към момента на прегледа
артериалната хипертония е с добър контрол. Здравословното състояние на С.
позволява пребиваването в условията на Затвора Пловдив, като редовно приема
предписаните му медикаменти и се извършва редовно контрол на артериалното
налягане.
Воденото в град Чирпан наказателно
производство /за кражба на каса в с. П./ е прекратено по отношение на Р.. Няма
данни дали постановлението на прокурора е обжалвано.
Така описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимите В., Р. и С., частично от показанията на св. Д., П., Т.,
Т., К., Щ., Д., изцяло от показанията на св. Г., Т. и М., от писмените
доказателства и доказателствени средства - протоколи за
претърсване и изземване, с приложени към три от тях фотоалбуми, одобрени от съдия
от компетентния съд, експертна справка, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства, справки за съдимост, характеристични справки, искания, разрешения и справки за използване на СРС и изготвените ВДС, от заключенията на назначените и изготвени в хода
на разследването експертизи – съдебно
- технически - изследвали неистинските парични
знаци и телефона, иззет от В., съдебномедицинска, от приложените веществени доказателства по
делото.
Относно обясненията на
подсъдимите:
От този съдебен състав
не се даде вяра на обясненията на подс. В., че ползваното от подс. С. помещение
в базата на „Р.” е жилище, доколкото се касае за търговско помещение /бар/,
което се установява и от приложения фотоалбум към протокола за претърсване и
изземване /л.35А,Б и В, т.1 ДП/.
Колкото до периода, в
който са се познавали двамата – „максимум 30 дни преди датата на задържане” –
това не се приема за достоверно, доколкото среща между двамата е отбелязана в
искането за разрешаване на използване по отношение на него на СРС, а и
конкретния повод също е недостоверен. От своя страна подс. С. посочва, че е
предоставил ключа на В. месец – два преди задържането /л.120 от делото/, а са
се познавали преди този момент. Ето защо се даде вяра на С., а не на В. относно
този факт.
Налице е и противоречие
в изнесеното от подс. В. относно начина на придобиване на паричните средства. В
съдебно заседание на 14.07.2016 г. твърди, че ги е взел от парка, при среща с
непознат за него човек /л.113 от делото/. В съдебно заседание на 31.10.2016 г.
/л.255 от делото/ твърди, че от непознато лице е закупил 87000 евро за сумата
от 500 евро на бензиностанция извън София. Трета версия е изложена в
приобщените по реда на чл.279 НПК обяснения, дадени в хода на досъдебното производство
/л.102, т.1/ – получил е две пачки от непознато лице в град Пазарджик, като е
трябвало да ги предаде на друго лице, а единичната банкнота е била, за да знае
какво трябва да получи. Липсват обаче и обяснения какво е станало с разликата
до „закупения” размер на цялата сума. При наличието на всички тези противоречия
не следва да се даде вяра на обясненията как са придобити от В. неистинските
парични знаци, както и кога е станало това. Тези факти не са изяснени по делото
и с други доказателства или доказателствени средства.
Не се даде и вяра на
обясненията на В., че намерените в помещението, стопанисвано от С., неистински
пари са негови. Това твърдение противоречи на формалната логика – след като
дълго време е държал ключ за помещението /твърдение, което не се опровергава от
други доказателства, а се и подкрепя от обясненията на подс. С./, той взема
само две пачки, а оставя още две, лишава се от достъп до тях, осигурявайки такъв
на неограничен кръг лица. Липсват твърдяните от него и от подс. С. оставени лични
вещи и дрехи. Такива не са и посочени от подс. С. при извършване на претърсване
и изземване в бара.
Нелогична е и
убедеността на В., че подс. С. няма да намери неистинските пари, още повече,
съпоставена с изявлението на последния, че веднага /непосредствено след връщане
на ключа/ е видял банкнотите.
Не се даде вяра и на
това, че преди да се върне при Р., В. е оставил двете пачки банкноти в жабката
на колата, а след това е оставил само единичната банкнота – това противоречи на
изложеното от подс. Р., както и на отразеното в изготвения протокол за
проведена беседа непосредствено след задържането.
Не се възприеха и обясненията, че комуникациите по
вайбър, приложени към техническата експертиза, не са провеждани със св. Т.,
както и от самия него, тъй като е давал на свои приятели телефони, на които е
била инсталирана програмата. В този случай съдебния състав се довери на
експерта К., според когото е възможно от телефон с достъп до интернет /но не и
доставен от мобилен оператор/ и без симкарта, да се проведе разговор по тази
програма, но това е възможно до момента, в който в телефона се постави нова
симкарта. Освен това много от комуникациите са прекалено лични, за да се дава
възможност на трети лица да имат достъп до тях.
Не се възприе, че с Р. са поддържали връзка 10-15 дни
преди задържането, както и относно броя на разговорите – 3-4 срещи, тъй като противоречи на отбелязаното в
проведените разговори по вайбър, а и на ВДС от използвани СРС.
Относно обясненията на подс. Р.:
За това, какво е видял да оставя в жабката подс. В., са
налице противоречия: в съдебно заседание на 14.07.2016 г. е посочил, че е видял
плик, от който стърчи банкнота /л.114 от делото/, в хода на досъдебното производство
/л.114, т.1/ - две пачки банкноти и бял пощенски плик, като впоследствие – в
съдебно заседание - обяснява, че е бил принуден да го каже. Следва да се
отбележи, че при последния разпит, от който част от обясненията са приобщени
чрез прочитането им, е бил със защитник, като съдът прие, че изложеното
първоначално е достоверно, а впоследствие се изгражда защитна позиция,
съобразена и с поведението на подс. В. в същата насока.
Не се даде вяра и на твърдението за какво са разговаряли с
подс. В. по телефона, тъй като противоречи на отразеното във ВДС от използвани
СРС.
Относно обясненията, дадени при изслушване на тези
разговори, дадени от подс. В. и Р. – налице са множество противоречия, а и
симкартите не светят, като се прие, че тези твърдения са израз на защитна
позиция.
Била ли е Щ. в автомобила – налице са противоречия между
обясненията и показанията на свидетелката, но този факт е ирелевантен към
предмета на доказване.
Не се даде вяра и на това, че Р. не е водил разговор със
св. К. за неистински пари, тъй като противоречи на отразеното в проведената
беседа.
По отношение на подс. С.:
Не се даде вяра на обясненията на този подсъдим, че е
видял, че в търговското помещение е имало оставен от В. плик с банкноти евро,
което го е притеснило. Подсъдимите С. и В. не отричат, че са разполагали с
информация за ползваните от всеки от тях телефонни номера, като е имал
възможност да се обади и да се интересува от причината, поради която сумата се
е намирала в обекта. Безспорно установен факт е, че С. е знаел за наличието на
парични знаци в търговското помещение. Ако се приеме, че не е знаел истински ли
са парите, недоумение буди и факта, че не се е поинтересувал, а още по – малко
– да е положил усилия да запази тези средства /да ги остави на сигурно място/.
Не се възприе и изнесеното от него в съдебно заседание на
31.10.2016 г. /л.255, гръб/, че не знае как са се появили банкнотите, тъй като
противоречи на предходните му обяснения, включително и в приобщената част от
досъдебното производство, в която посочва собствен източник, като същото е
отразено и в протокола за претърсване и изземване, както и, че се касае за
неистински банкноти.
Не се даде вяра и на това, че е бил принуден да впише
каквото са му казали в протокола за претърсване и изземване, тъй като, от една
страна, вписването кореспондира с дадените от него в присъствие на защитник
обяснения, а, от друга, не става ясно защо полицейските служители /които
впрочем са и неидентифицирани/, са му разпоредили да напише именно тези
обяснения, като се посочи и някакво лице като източник.
В останалата част обясненията на подсъдимите се
възприеха.
Относно свидетелските показания: настоящият състав не
дава вяра на показанията на полицейските служители относно проведените беседи с
подсъдимите /с изключение на тази от Т. и К. с подс. Р., за която има
доказателства/, доколкото провеждането на такива /включително и посочената/ се
отрича от подсъдимите. Касае се за липса на обективни данни, като показанията
на служителите на реда не могат да бъдат проверени.
Съдебната
практика приема, че, независимо от използваното наименование, и начина, по
който е включена в доказателствения материал, беседата е всъщност предварително
снети обяснения от задържано лице, за което има данни да е извършило
престъпление, с цел получаване на информация за нуждите на разследването. Не
съществува процесуална пречка /освен ако не са налице други такива, предвидени
в НПК/ полицейските служители, провели това „събеседване”, да се разпитат в
качеството на свидетели. Осъдителна присъда обаче не може да се основава само
на такива свидетелски показания, още повече, ако са в противоречие с останалите
доказателства и доказателствени средства, а по настоящето дело е именно така –
твърдението, че подсъдимите са признали извършване на деянието – получаване или
разпространение, не кореспондира с обясненията или други доказателства или
доказателствени средства. Единственото, което свързва подсъдимите с
разпространение или придобиване на неистинските парични знаци, са именно
показанията, основаващи се на споделено в беседа, за която липсват обективни
данни да е осъществена. Ето защо в случая се даде приоритет на обясненията на
подсъдимите /с посоченото вече изключение за Р./, а не – на свидетелските показания.
Налице са множество противоречия в показанията на полицейските служители
относно това, как са спрели автомобила с подс. В. и Р., правено ли е
претърсване в него при спирането му на околовръстния път на Пловдив,
претърсвани ли са подсъдимите, разяснени ли са им правата, кои са били в
таксиметровия автомобил и кои – заедно с подс. В., по време на пътуването
провеждани ли са разговори. Тези противоречия обаче не са съществени – не касаят
правнорелевантни факти, поради което и не се обсъждат.
С оглед направеното възражение от адв. А. е нужно да се отбележи, че само
св. П. и Д. твърдят за установяване на банкноти в жабката на автомобила, а
никой от останалите не сочи това. Нещо повече – показанията на Щ., че
автомобилът е закаран в двора на ІV РУ на МВР, запечатан е, а след това е
извършено процесуално – следственото действие в присъствието на поемните лица,
кореспондира и с показанията на М. и Т.. Ето защо не се прие, че претърсване е
извършвано на околовръстния път, като не се даде вяра и на изложеното от П. и Д.
в тази част. Полицейските служители са категорични и какво е наложило
преместването на автомобила – на мястото, на което е бил установен, е
представлявал опасност за движението на другите превозни средства, а и целта е
била да не се уведомят предварително евентуални съучастници. По тези
съображения възраженията на адв. А., касаещи съставения протокол за претърсване
и изземване от лекия автомобил „Шевролет Калос” не се възприеха.
Относно провеждани срещи на тримата подсъдими – за това говори само св. П..
Не се посочват обаче конкретни срещи – брой, дата, място, като изнесеното не
може да се провери. Същевременно тези твърдения противоречат на обясненията на
подсъдимите, че Р. и С. не са се познавали, а и на показанията на други
полицейски служители /Дериманов – л.117 гръб – „установихме две негови връзки – едната е с Т.Р.,… а другата е с П.С.”;
Щ. – л.196 – „Разследването протече месец
и половина, след което това беше първата среща в Пазарджик”, „имаше един
случай, при който тримата пиеха кафе в Пловдив…аз не помня да съм ги виждала
тримата”/. Тъй като тези показания се явяват изолирани, не им се даде вяра
в тази част.
Не се даде вяра на твърдението на
свидетелката Щ., че таксиметровия автомобил не е имал обозначения, тъй като е в
разрез с фиксираното във фотоалбума към протокола за извършеното претърсване и
изземване, а и с показанията на св. Д..
Не се даде вяра и на изложеното от св. П., че е имало и друга среща за
получаване от В. на неистински парични знаци, тъй като показанията се явяват
изолирани, не възпроизвеждат лични възприятия на този факт, а твърдение, че му
е „споделено” от подс. В., без да се посочват подробности.
Не се даде вяра на св. Т., че парите са изпратени на К. от подс. В. за
заплащане на негов дълг, тъй като противоречи на уговорките между двамата,
отразени във ВДС от използвани СРС. Съдът се довери на показанията на
свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство - в приобщената им
част, че са провеждани разговори между нея и подс. В. за неистински банкноти
евро, с оглед и на това, че ú бяха разяснени правата и същата отказа да
отговори на въпроса вярно ли е това, което ú е прочетено. Същевременно
индиции за това има в приложената разпечатка от комуникация по вайбър.
Настоящият състав се довери и на заключенията на приетите по делото
експертизи като обективни, безпристрастни, изготвени с необходимите познания в
дадената област, като се възприеха и изцяло.
Относно твърдението за нарушаване правата на подсъдимите – че не им е
разяснено за какво са задържани, както и какви права са имали към момента на
задържането – налице са противоречия в свидетелските показания на полицейските
служители, но е факт, че такива разяснения е имало. Не е необходимо всички
свидетели да са били на едно място и лично да са възприели какво и от кого се
изрича. Св. Т. е категоричен, че изисква това от своите подчинени, а и се
твърди разясняване на такива права. Ето защо това възражение не се възприе.
Както посочва св. Щ. /л.197 от делото/, Р. и В. са отишли в Пазарджик, но
полицейските служители не са имали възможност да ги наблюдават. „Дали са
говорили тримата на масата, както и относно предаването на парите – кой ги е
заплатил, в какъв размер, и имало ли е заплащане – не мога да кажа.”. Лични
впечатления за тези факти няма никой от разпитаните по делото свидетели,
обяснения не дават и подсъдимите. При липса на доказателства, а и други такива
не е и възможно да се съберат, недоказано остава твърдението на прокурора, че
неистинските парични знаци са предоставени от подс. С., че са предоставени
именно на подс. В. и Р., както и това да е станало на 21.08.2015 г., в периода
от 14.08. до 21.08.2015 г. или в периода от 07.08.2015 г. до 21.08.2015 г. Отделно
от това, за една и съща банкнота подс. В. се обвинява за придобиване в периода
от 14.08.2015 г. до 21.08.2015 г., а подс. С. е обвинен за това, че е прокарал
в обращение и си е служил, като е предоставил на В. същата банкнота, в периода обаче
от 07.08.2015 г. до 21.08.2015 г.
За да има служене с неистински парични знаци, следва да има действия на
субекта, насочени към употреба на подправените парични знаци, като е необходимо
още при придобиването им да съзнава, че те са подправени. Макар и прокурорът да
не поддържа обвинение за това изпълнително деяние /според изявлението му - по
отношение на В., но такова обвинение има само за С./, в обвинителния акт
липсват описани действия, с които С. да си е служил с неистинските знаци, което
е самостоятелно основание за признаването му за невинен в извършване на това
деяние.
Прокарването в обращение визира действия на субекта, свързани със създаване
достъп на други лица до подправените парични знаци – предоставяне или плащане
чрез тях. Както вече се посочи, не се установи подс. С. да е упражнявал
фактическа власт и върху намерените в таксито 177 броя неистински банкноти
евро, както и липсват доказателства той да ги е прокарал в обращение.
Както вече се посочи, по делото липсват категорични
доказателства за наличието на съучастие /под каквато и да е форма/ между
тримата подсъдими. Същите отричат в обясненията си този факт, а и не се
установиха конкретни срещи между тримата. Дори и да са провеждани такива обаче,
това не доказва, че те са замисляли и осъществили престъпление, още по – малко
– инкриминираното. По тези съображения се и прие, че подс. Р. и подс. С. не са
се познавали.
Вярно е, че е налице изключително сходство между
банкнотите, намерени в лекия автомобил, с намерената в дома на В. и откритите в
търговското помещение в Пазарджик. Могат да се правят предположения, че
произхождат от едно и също място, дори и от едно и също лице. Това обаче не
установява, че цялата сума /всички инкриминирани по делото банкноти/ се е
намирала у С., както и, че именно той е предоставил част от нея на В. и на Р..
Изложеното от полицейските служители в тази насока са само предположения, а
присъдата не може да почива на такива.
Не се установява и участието на подс. Р. в извършване на
деянията, в които е обвинен – както придобиване, така и упражняване на
фактическа власт върху тези инкриминирани банкноти, иззети от автомобила,
управляван от него. Обясненията му в тази насока кореспондират с отразеното при
проведената беседа.
Основателни са и доводите на защитника адв. А., че Р. е
оставен от В. в заведение /без значение какви са съображенията – да не се
намесва в „бизнеса”, да се среща с жена, да няма достъп до информация или
други/, като В. сам е отишъл на неустановено място с таксиметровия автомобил.
По делото липсват обаче доказателства, че в периода от
време, в който е отсъствал, подс. В. се е срещнал с подс. С., че е ходил в
търговския обект, както и, че именно от там е получил неистинските парични
знаци.
Вярно е, че в хода на съдебното следствие в синхрон с
дадените обяснения на В., от С. се изложи версия, че са се срещнали, за да
получи ключа от търговското помещение. Настоящия състав обаче изложи
съображения защо не се възприеха тези обяснения, а първоначално дадените
такива.
От приложените ВДС от използвани СРС могат да се правят
догадки, че подсъдимите Р. и В. имат общ интерес към някаква незаконна дейност,
но не може да се направи извод, че това е именно инкриминираната.
Съдебната практика е категорична,
че в наказателния процес косвените доказателства могат да служат като основа за
изграждане на осъдителна присъда, но направения въз основа на тях извод трябва
да е единствен възможен. Обвинение, основано само на косвени доказателства, е
доказано по несъмнен начин тогава, когато всяка улика е свързана с основния
факт, и е от такова естество, че, обсъдена заедно с всички останали, съставлява
с тях единно цяло, и дава основание да се направят изводи относно него, за да
се разкрие обективната истина за обстоятелствата, при които е извършено
престъплението. Това по настоящето дело спрямо придобиването от В. и Р.,
респективно прокарването в обращение и служене от С., не може да се направи.
Косвените доказателства в настоящия казус /доколкото ги и има/ не са свързани
помежду си, като не могат да дадат възможен извод за авторството на подсъдимите
в извършване на тези престъпления, а още по – малко – той да е единствен
възможен.
Съгласно член 303, ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположения, като съгласно ал.2 от същия текст
съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин.
По тези съображение настоящия състав призна подсъдимите Т.В. и Т.Р. за невинни в това, на 21.08.2015 г. в гр. Пазарджик, в
съучастие помежду си, като извършители, да са придобили от П.К.С., ЕГН **********,
подправени парични знаци - 177 броя банкноти с номинал от 200 евро, или сума в
общ размер на 35 400 евро, като са знаели, че са подправени, като на основание
чл.304 НПК оправда всеки от тях по повдигнатото му обвинение по чл. 244 ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК.
Същите са и съображенията подсъдимият Т.Т.В. да бъде
признат за невинен в това, в периода 14.08.2015 г. - 21.08.2015 г. в гр.
Пазарджик, да е придобил от П.К.С., ЕГН **********, подправен паричен знак - 1
брой банкнота с номинал от 200 евро, със сериен номер ***, като е знаел, че е
подправена, поради което и на основание чл.304 НПК бе оправдан по повдигнатото
му обвинение по чл.244 ал.1 НК.
Тъй като не се доказа както служене и прокарване в
обращение, така и предоставяне на неистински парични знаци на когото и да е от
другите двама подсъдими, подсъдимият П.К.С. бе признат за невинен:
- в това, на 21.08.2015 г. в гр. Пазарджик, да си е
служил и прокарал в обръщение, предоставяйки на Т.Т.В., ЕГН ********** и Т.Н.Р.,
ЕГН **********, подправени парични знаци - 177 броя банкноти с номинал от 200
евро, или сума в общ размер на 35 400 евро, като е знаел, че са подправени, като
на основание чл.304 НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 244
ал.1 пр.1 и 3 НК, както и
за това, в периода 07.08.2015 г. - 21.08.2015 г. в град
Пазарджик, да е прокарал в обращение и да си е служил, предоставяйки на Т.Т.В.,
ЕГН **********, подправен паричен знак - 1 брой банкнота с номинал от 200 евро,
със сериен номер № ***, като е знаел, че е подправена, и на същото основание -чл.304 НПК - отново бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.244 ал.1 НК.
При безспорно установената фактическа обстановка съдът
прие, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 244 ал.2,
вр. ал.1 от НК за това, че на 21.08.2015 г., в гр. Пазарджик и гр. Пловдив, е
държал подправени парични знаци - 177 броя банкноти с номинал от 200 евро, или
сума в общ размер на 35 400 евро, като е знаел, че са подправени и подправените
парични знаци са в големи количества.
Безспорно
в този случай е установено авторството на деянието – от обясненията на
подсъдимите В. и Р., от протокола за извършено процесуално следствено действие
претърсване и изземване в лекия автомобил, одобрен от съдия от ПОС, от експертната
справка и заключението на съдебно – техническата експертиза. Не е установено по
делото таксито да е спирало между Пазарджик и Пловдив, респективно – сумата да
е придобита след тръгването от първото населено място, поради което се прие, че
фактическа власт върху банкнотите е упражнявана и в Пазарджик, а и в землището
на град Пловдив.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричната и
кредитната система. Налице е деяние – държане – упражняване на фактическа власт
върху неистински парични знаци, като безспорно е установена и датата – същата,
на която е извършено процесуално – следственото действие, при което са открити
банкнотите. С оглед броя на намерените у подсъдимия неистински банкноти се
касае за големи количества неистински парични знаци.
Съдебната
практика приема, че конкретно деяние не би било обществено опасно само тогава,
когато паричните знаци са с такова качество, че могат да бъдат разпознати като
неистински от всеки и при всички обстоятелства. Безспорно случаят не е такъв,
като банкнотите са с размер, цвят и печат, наподобяващи истинските, а и вещото
лице С. посочи, че биха могли да заблудят човек, ако е с невъоръжено око и няма
опит. В този смисъл не се възприеха доводите на адв. Х., касаещи лошото
качество на банкнотите.
Деянието
е осъществено при наличие на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, както и последиците, и е искал настъпването им. Нещо
повече – той е знаел, че паричните знаци са неистински, което се установява и
от неговите обяснения, като е целял и създаване на достъп на трети лица до тях.
По делото
не е установено подс. Р. да е бил причастен към това деяние. Както вече се
посочи, той е останал в кафене, а впоследствие е видял пачките и му е дадено
обяснение за оставянето в жабката на автомобила „да не се мачкат”. Обясненията
кореспондират с обясненията на подсъдимия В., а и с отразеното в проведената
беседа. Ето защо, независимо, че неистинските парични знаци са намерени в
управлявания от него автомобил, който към онзи момент е и стопанисвал, същият
не е знаел дали парите са истински, а и не може да се установи общност на
умисъла за държане от факта на оставяне на пачките в жабката на колата. По тези
съображения подсъдимият Р. бе признат за невинен в това, на 21.08.2015 г. в гр.
Пазарджик и гр. Пловдив - като извършител, в съучастие с Т.Т.В. - като
извършител, да е държал подправени парични знаци - 177 броя банкноти с номинал
от 200 евро, или сума в общ размер на 35400 евро, като е знаел, че са
подправени и подправените парични знаци са в големи количества, като на
основание чл.304 НПК бе оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 244 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 НК, а
подс. В. бе признат за невинен и оправдан за това, да е извършил
престъплението по чл. 244 ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.20 ал.2 НК
- в съучастие с Т.Н.Р., ЕГН ********** - като извършител.
Не е
налице и помагачество от Р., доколкото е налице съвпадение на обясненията на В.
и Р., че същият е осъществил услуга срещу заплащане, като отново липсват
доказателства за общност на умисъла.
Предвиденото наказание за престъплението по
чл.244, ал.2 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прие, че подсъдимият В. е личност със
сравнително висока степен на обществена опасност, а и държането на неистински
парични знаци е деяние с висока обществена опасност.
Като
смекчаващи вината обстоятелства се приеха признанието на вината и съдействие за
разкриване на обективната истина, а като отегчаващи - високия размер на сумата
– 35400 евро /количеството на банкнотите е включено в състава на
престъплението, като не следва да се взема предвид/ и лошите характеристични
данни – наличните предходни осъждания.
След
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, както и на посочените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че най – справедливо
е на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54 НК - при баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, в средния размер от пет
години лишаване от свобода.
С така определеното наказание според настоящия състав ще
се осъществят най – пълно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да
се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подсъдимия,
така и върху обществото като цяло.
С оглед размера на определеното наказание не са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, а и
подсъдимият е осъждан и многократно е изтърпявал наказание лишаване от свобода.
Ето защо наложеното с настоящата присъда наказание лишаване от свобода следва
да се изтърпи реално, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип в съответствие с чл.61 т.2, вр. чл.60 ал.1 ЗИНЗС.
На основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1 НК се приспадна от така наложеното наказание на
подсъдимия В. времето, през което е бил задържан - считано от 21.08.2015 г. до 22.08.2015 г. по реда на
ЗМВР, с постановление на прокурора от 22.08.2015 г. и с мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 25.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
При установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият П.С. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 244, ал.2
вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.08.2015 г., в гр. Пазарджик, е държал
подправени парични знаци – 195 броя банкноти с номинал от 200 евро, със
следните номера: №***, ***……..***, или сума в общ
размер на 39 000 евро, като е знаел, че са подправени, и подправените
парични знаци са в големи количества.
Въпреки промяната в обясненията, дължаща се на заетата защитна
позиция, според настоящия състав е безспорно установено авторството на деянието
държане – упражняване на фактическа власт върху неистински парични знаци. В
този смисъл са първоначално дадените обяснения на подс. С., които се и
кредитираха, а именно, че са му дадени от неиндивидуализирано от него лице
/посочено само със собствено име/, именно той е посочил на полицейските
служители къде се намират, а и отразеното в протокола за претърсване и
изземване, където изрично се посочва, че банкнотите са неистински.
Вярно е, че изявлението на лицето, от което се изземват
вещи при претърсване, не е доказателствено средство, но същото кореспондира с
обясненията, дадени в присъствието на защитник, от подсъдимия /тогава в
качеството обвиняем/, липсва противопоставяне.
Същевременно самият подсъдим посочва, че е съзнавал, че
банкнотите са неистински, което изключва доводите на защитника му за липса на
умисъл.
Както вече се посочи, не се установи на инкриминираната
дата подс. С. да е държал освен намерените в търговския обект 195 броя банкноти,
индивидуализирани по – горе, и още 177 банкноти, които са намерени у подс. В..
Ето защо бе признат за невинен и оправдан за това, по същото време и на същото
място да е държал подправени банкноти с номинал от 200 евро - за разликата над
195 броя до 372 броя и сумата над 39000 евро до 74 700 евро.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прие, че подсъдимият е личност със
сравнително ниска степен на обществена опасност, а държането на неистински
парични знаци, което отново се посочи, е деяние с висока степен на обществена
опасност.
Като
смекчаващи вината обстоятелства се приеха оказано съдействие за разкриване на
обективната истина в хода на досъдебното производство, добри характеристични
данни и чисто съдебно минало, както и влошено здравословно състояние, а като
отегчаващо - високия размер на сумата – 39000 евро.
След
преценка на обществената опасност на деянието и дееца, както и на посочените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че най – справедливо
е на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.54 НК - при превес
на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, в размер на три години и
шест месеца лишаване от свобода.
С така определеното наказание според настоящия състав ще
се осъществят най – пълно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да
се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху този подсъдим,
така и върху обществото като цяло.
С оглед размера на
определеното наказание не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на
чл. 66, ал.1 от НК – отлагане изпълнението на наказанието. Ето защо наложеното
с настоящата присъда наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи реално,
при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип в
съответствие с чл.61, т.3, вр. чл.59, ал.1 ЗИНЗС.
На основание чл. 59 ал.2, вр. ал.1 НК се приспадна от така наложеното наказание на
подсъдимия С. времето, през което е бил задържан - считано от 21.08.2015 г. до
22.08.2015 г. – със заповед по реда на ЗМВР, с постановление на прокурора от
22.08.2015 г. и с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
25.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита
за един ден лишаване от свобода.
На основание
чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства. Същите попадат под различен режим.
Отне се в полза на държавата предмета на престъплението - неистински парични знаци – неистински
банкноти с номинал от 200 евро – четири пачки, съдържащи съответно 90 бр.; 86 бр.;
95 бр. и 100 бр. банкноти, както и две отделни банкноти, като се постанови след
влизане на присъдата в сила да се изпратят на БНБ, с цел унищожаването им.
Веществените доказателства – 1 бр. брой маратонки с
розова подметка; 2 бр. флаш памет; 1 бр. мобилен телефон „Нокиа”; 1 бр.
свидетелство за управление на МПС; мобилен телефон „ HTC” със симкарта на
„Глобул”; 3 бр. банкноти от по 100 лв.;
1 бр. банкнота от 20 лв.; 1 бр. банкнота от 10 лв. и 1 бр. банкнота от 2 лв., са
предадени доброволно или иззети от подс. В., като се прие, че са негова
собственост и се постанови след влизане на присъдата в сила да му се върнат.
Веществени доказателства - 1 брой флаш памет
"ТDК" 8 GB, без номера на нея, един брой мобилен телефон
„Самсунг", ведно с наличната в него симкарта, 4 бр. мобилни телефони
„Нокиа”, от които единият без симкарта и батерия, вторият – без батерия и
капак, третият - със симкарта на „Глобул”, 1 бр. мобилен телефон
„Моторола", без симкарта; 9 бр. банкноти с номинал от по 50 лв.; 1 бр.
ксерокопие на лична карта № *** на името на И. П., 3 бр. симкарти на „Глобул”; множество
ключове в различни комбинации; 1 бр. картодържач, иззети от подс. С., се
постанови след влизане на присъдата в сила да му се върнат.
Веществени доказателства – 1 чифт кафяви обувки; мобилен телефон „Нокиа"
със симкарта на „Теленор”; мобилен телефон „Нокиа” със симкарта на „Боб” и 9
бр. банкноти с номинал от 20 лв., иззети от подс. Р., се постанови след влизане
на присъдата в сила да се върнат на същия.
Екземплярите от изготвените ВДС по използвани по делото
СРС - приложени по делото /изпратени на органа по чл.13 ЗСРС/ и изпратени в
съответствие с чл.29 ал.1 ЗСРС на органа по чл.15 ЗСРС, да се съхраняват в
Окръжен съд – Пловдив до изтичане на предвидения срок в ЗЗКИ, след което да се
върнат на органа, който ги е изготвил, за унищожаване.
С оглед постановената оправдателна присъда по отношение
на подс. Р., се постанови на основание чл.190 ал.1 НПК направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 276 лв. – за изготвени
съдебномедицински експертизи, касаещи подсъдимия Т.Р., да останат за сметка на
държавата.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият Т.В. бе осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив направените разноски в досъдебното
производство в размер на 99 лв., от които 54 лв. за съдебнотехническата
експертиза, изследвала телефона му, и 45 лв. /половината/ за експертизата,
изследвала веществените доказателства – банкноти, както и по сметка на Окръжен
съд – Пловдив направените разноски в съдебното производство в размер на 70 лв.
– разноски за вещите лица по тези две експертизи /съобразно посоченото
съотношение/.
На основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимият П.С. бе осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив направените разноски в досъдебното
производство в размер на 45 лв. – половината от заплатените за техническата
експертиза, както и по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените разноски в
съдебното производство в размер на 322.86 лв. – за назначената комплексна
съдебномедицинска експертиза.
Причините за извършване на престъплението са
незачитане на законовите разпоредби от подсъдимите и установения в страната
правов ред, както и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: