Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1724
29.05.2017
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
XV граждански състав, в публично заседание на трети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16351 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявило срещу ответника Е.Т.Л. иск за
признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да
му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № ***г. на ПРС, II-ти бр. с-в. В исковата молба се
твърди, че за периода от 01.03.2013 г.- 21.04.2016 г. ответникът имал
задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална
вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „***” № **, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна
лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил потребител на
В и К услуги и фигурирал в базата данни на оператора под № ***, като
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия. В имота на потребителя било монтирано едно измервателно
устройство – ***. Потребените количества вода за водомер *** са начислявани по
показанията на монтираното измервателно устройство , като са извършвани реални
отчети и не е начислявано служебно количество вода.
Тъй
като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по
образуваното по случая ч. гр. дело № ***г. на ПРС, II-ти бр. с-в., той в срока
по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на
вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал
настоящия установителен иск за горните суми. Посочено е и, че между ищеца и Е.Т.Л.
е сключено споразумение за разсрочване на задължението на ***., съгласно което
ответникът се е съгласил да погасява натрупаните към ищцовото дружество
задължения за водоснабдения имот, не оспорва дължимостта и размерите им и се
съгласява относно заплащането им на ежемесечни вноски.
Моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 574.39 лева –
главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода 01.03.2013 г. до 21.04.2016 г. за обект
находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, ведно със законната лихва от 28.04.2016 г.
до окончателното изплащане, както и мораторната лихва в размер на 71.57 лева за
периода 31.05.2013 г. до 31.03.2016 г., въз основа на издадената заповед за
изпълнение. Претендира разноски.
От
ответника е постъпил писмен отговор. Взето е становище, че исковете са
неоснователни. Твърди се, че между страните е сключено извънсъдебно
споразумение, с което се е новирало задължението, като са създадени нови падежи
за плащане. Излага се, че ответникът плащал редовно дължимите суми по
споразумението. Сочи се погасяване за част от дълга. Счита се, че искът е
преждевременно заведен. Не се оспорва дали имотът е водоснабден, как е
извършено отчитането и кой е ползвал имота.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа
на ПРС, ІI-ти бр. с-в, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в
сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава.
Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всяка форма на несъгласие с вземането,
всяко изявление, от което е видно, че длъжникът не признава вземането, като не
е необходимо същото да бъде мотивирано. Възражение е налице винаги, когато е
попълнен и подаден в срока по чл.414, ал.2 ГПК съответният образец, утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на
министъра на правосъдието. Според утвърдените образци за заповед за изпълнение
към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на
длъжника и която съдържа указания за попълването й, вкл. за необходимостта,
когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Следователно,
доколкото не е посочено друго, ако е попълнен образец на възражение срещу
издадената заповед, без да е посочено, че същото се отнася само до част от
вземането, следва да се приеме, че е налице именно възражение по смисъла на
чл.414, ал.2 ГПК срещу цялото вземане /т.
5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Доколкото настоящото възражение по ч. гр. д. № ***г. на ПРС е подадено именно
по образец, като е посочено, че длъжникът „не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение“, то е налице същинско възражение против
издадената заповед. Преценката дали е подадено възражение, следва да се направи
именно към момента на подаването му, поради което и при подаване на иска в
срока по чл. 422, ал. 1 ГПК, производството се явява допустимо.
Като
безспорни по делото са отделение обстоятелствата, че: ответникът е ползвател на
процесния имот, находящ се в град П., ул. „***” №**, че процесния имот е
водоснабден, че отчитането на измервателно устройство – *** е по реални отчети,
че страните са сключили споразумение за разсрочване на задължението на ***г.
/виж определение от 29.03.2017 г./, както и, че споразумението за разсрочване
на задълженията между страните до момента на приключване на съдебното дирене се
изпълнява от длъжника, като същият плаща посочените в споразумението суми на
съответните падежи на ищеца /протоколно определение от 03.05.2017 г./. Горното
се установява и от подписаното между страните споразумение за разсрочване на
задължение № *** г., с което Е.Т.Л. се съгласява доброволно да погаси
натрупаните задължения за имота на гр. П., ул. „***“ № **, аб. № *** спрямо
„ВиК“ ЕООД, гр. П., по фактури за периода 01.04.2012 г. – 31.08.2016 г. Видно
от споразумението, което представлява извънсъдебно признание на задължението от
ответника и, което съответства на останалия доказателствен материал и съдът
кредитира, се установява, че задълженията за процесния период 01.03.2013 г. до
21.04.2016 г. се включват в сключеното споразумение. По споразумението са
предвидени плащания на петнадесет вноски с падеж от ***г. до 26.11.2017 г.,
първата вноска е в размер на 210 лева, а всички останали са в размер на по
35.01 лева. Представена е по делото справка за плащанията на ответницата за периода
***г. – 24.04.2017 г. Не се спори по делото, че плащанията предвидени в
споразумението касаят главници и лихви за неплатена консумирана питейна и
канална отведена вода, но не и съдебни разноски.
Ето
защо спорни по делото се явяват въпросите единствено досежно изискуемостта на процесните
суми и съот. заплащането на дължимите суми за консумиране на питейна и отведена
канална вода от ответницaта.
Съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение по иска по реда на чл. 422 ГПК
се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта,
като към момента на приключване на съдебното дирене, когато се формира силата
на пресъдено нещо, съдът следва да съобрази фактите от значение за спорното
право, настъпили след подаване на заявлението, съгласно чл.235 ал. 3 ГПК, с
изключение на принудително събраните в образувания изпълнителен процес суми по
издадения изпълнителен лист /т. 9 от ТР №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не
съществува спор, че разсрочването на едно задължение не представлява новация.
Разсрочването обаче безспорно променя падежа на задължението – несъществен
елемент на договора за предоставяне и консумиране на ВиК услуги. От принципа на
свободата на договорянето следва, че страните могат свободно да определят и
изменят съдържанието на договорното правоотношение помежду им. Разсрочването на
задължението, промяната на падежа за плащане,представлявайки изменение на срока
за погасяване на задълженията по облигационното правоотношение в хода на
процеса, следва да бъде взето предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Признати
и безспорни между страните са обстоятелствата, че са променени падежите за
изплащането на задълженията по процесното правоотношение със сключеното
споразумение от ***г., както и че съобразно новите падежи на задължението
длъжникът стриктно е погасявал дължимите вноски, като до приключването на
съдебното дирене всички изискуеми задължения са платени от същия. Относно
задълженията, които не са изискуеми към датата 03.05.2017 г., длъжникът не е
изпаднал в забава, падежът за задължението не е настъпил, и в тази й част
претенцията е преждевременно заведена и неизискуема.
Ето
защо искът за главницата, ведно със законната лихва следва да се отхвърли
изцяло, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като частично погасен и частично
неизискуем. От неоснователността на главния иск следва и неоснователността на обусловената
акцесорна претенция за обезщетение за забава.
По отговорността за разноски:
Няма спор, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, сумите предмет на заповедното производство, са били
дължими от длъжника. Като неоснователността на претенцията е обусловен от факти
и обстоятелства настъпили в хода на процеса. Няма данни и твърдения направените
от заявителя разноски по заповедното производство да са включени в процесното
споразумение или да са му били заплатени. Ето защо и направените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ***г. на ПРС, II бр.
с-в в размер на общо 125 лева /25
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/ следва да се
възложат в тежест на ответника, който е дал повод за завеждането на
производството по чл. 410 ГПК /арг. на противното от чл. 78, ал. 2 ГПК/ виж ТР № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по
гр.д. № 112/1956 г.
Не така стоят нещата относно претенциите за
разноски по последващото исково производство. Исковото производство, макар и
продължение на заповедното, има своите специфики и самостоятелни черти, поради
което и относно него при отхвърляне изцяло на предявения иск следва да се
уточни коя страна е дала повод за завеждане на иска. Фактите са следните: 1./
на 04.05.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д .№ ***г. на ПРС за процесните вземания; 2./ на ***г. е
сключено споразумение за разсрочване на задълженията между страните; 3./ на
11.10.2016 г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, с което е
заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение; 4./ на 29.11.2016 г. в законоустановения срок е предявена исковата
молба от заявителя по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Към
момента на подаване на исковата молба 29.11.2016 г. процесните вземания са били
недължими /погасени или неизискуеми/. Ищецът е предявил един неоснователен иск,
като се е указало, че в хода на цялото производство и при съобразяване на новонастъпилите
обстоятелства липсва промяна по чл. 235, ал. 3 ГПК относно основателността на
претенцията. С възражението си длъжникът е упражнил правата си, като е оспорил
вземане, което към момента на подаване на възражението не е било изискуемо
спрямо него, поради което и, за да избегне издаването на изпълнителен лист,
същият се е защитил по законовоопределения начин. В случая ответникът не е дал
повод за завеждане на делото, а приносът за образуването на производството по
неоснователната претенция лежи изцяло у ищеца. Ответникът има право да иска
заплащането на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените по настоящото производство разноски. Претендирана е сумата
от 500 лв, за което е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащането.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност в срок. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в
случая е 300 лева. Правната и фактическа сложност на делото се преценяват с
оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни
твърдения /виж определение №
670/19.10.2015 г. по гр. д. № 3982/2015 година, IV г. о. на ВКС/. В случая
нито въведените в спора факти, нито подлежащите на разрешаване правни въпроси
разкриват правна и фактическа сложност на производството, поради което съдът
намира, че възражението за прекомерност се явява основателно. Като на ответника
ще се присъди сума в минимален размер – 300
лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., бул. „***” № *** против Е.Т.Л., ЕГН: **********, с
адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Е.Т.Л. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, следните
суми: 574,39 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 01.03.2013 г. – 21.04.2016
г. за обект, находящ се в град П., ул. „***“ № **; 71.57 лева - обезщетение за забава за периода 31.05.2013 г. – 31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2016г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № **** от 04.05.2016 г. по ч. гр. д. № ***г.
по описа на ПРС, ІI-ти бр. с-в., поради разсрочване на падежа на
задълженията със споразумение № ***/***г. сключено между страните и частично
плащане на дължимите вземания.
ОСЪЖДА Е.Т.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „***” № ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 125
лева разноски по заповедното ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, ІI-ти бр.
с-в.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., бул. „***” № *** да заплати на Е.Т.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 300 лева разноски по настоящото производство за заплатен адвокатски
хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ