№ 2064
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110138813 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу СВ. В. Ц. и ИВ. В. Ц. установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД при
условията на разделност, при равни квоти, за следните суми: сумата от 3288.78 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. ., находящ
се в гр. С. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 546.55 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 14.12.2020 г., сумата от 33.48 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 7.35 лв. – мораторна
лихва за периода от 30.12.2017 г. до 14.12.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 64291/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определен
срок, което не е сторил, поради което е изпаднал в забава. Ето защо, моли за уважаване на
предявените искове, като от всеки от ответниците претендира по 1/2 от горепосочените
суми. Претендират се и сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Считат, че изготвените изравнителни
сметки са нищожни и че няма основание за извършване на дялово разпределение в сградата
от дружеството „Б.“ ООД. Релевират и възражение за давност. Поради изложеното се моли
за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач изразява становище, че разпределението на топлинната енергия
в процесния имот е извършено изцяло в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответниците, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна
енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат
възраженията си, от които черпят изгодни за себе си правни последици, както и, че са
погасили претендираните вземания.
Във връзка с релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да
установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на
давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че ответниците
са съсобственици при равни квоти на процесния имот и период, поради което именно в
качеството си на такива те се явяват страна по облигационно правоотношение с
„ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Този
извод се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства – договор за
покупко-продажба на жилище от 05.03.2002 г., писмо до „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД рег. №
./02.04.2019 г. и др. Ето защо и в приложение правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между
страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за собствениците – СВ. В. Ц. и
ИВ. В. Ц., е възникнало задължение да платят дължимата цена.
Предвид изложеното съдът достига до извод, че ответникците се явяват
материалноправно легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия
период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на съсобственици на
топлоснабдения имот. Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия е
обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
2
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150,
ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е
общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по
делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник „М.“. По
делото не е установено и ответниците да са упражнило правото си на възражение по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на трето лице.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване през
периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., като ежемесечно са извършвани отчети на данните от
общия топломер за потребената топлинна енергия. Според експерта количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. С. е била измервана чрез
определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От заключението на
вещото лице се установява, че в абонатната станция през процесния период е функционирал
един брой общ топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен
тип и е преминавал задължителни метрологични проверки. През процесния период
топлинен счетоводител в СЕС е „Б.“ ООД, който е издал изравнителните сметки за всеки от
отоплителните сезони, включени в процесния период. Според главния отчет и
изравнителните сметки на ФДР в процесния имот има три броя радиатори с индивидуални
разпределители на разходите за отопление /ИРРО/, както и един брой щранг-лира без ИРРО,
за която се начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на
сградата. Освен това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект. Поради липса на узаконен водомер в процесния имот топлинната
енергия за битово-горещо водоснабдяване се начислява служебно на брой лица с разходна
норма 140 л/денонощие за един брой потребител. Посочените изводи на вещото лице се
потвърждават от представените от третото лице-помагач писмени документи, в това число и
от подписаните от клиента главни отчети от 23.06.2018 г. и 03.07.2019 г. Според експерта
сумите са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
3
Установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. е 3288.83 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния
период – за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. резултатът от изравнението е сума за
получаване в размер на 187.73 лв., а за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. – сума за
доплащане в размер на 89.49 ля. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията
между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща
действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, от страна на ищеца е доказано доставянето на топлинната енергия,
както и нейното количество и стойност, определена съобразно установените от КЕВР цени.
Съдът намира, че към посочената по-горе сума за топлинна енергия следва да се
добавят дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 33.48
лв. за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. – извлечение от сметки за процесния абонатен
номер на л. 40 от делото и заключението на ССчЕ. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените главни отчети и изравнителни сметки,
третото лице е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителят следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби.
Ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за погасяване на задължението
за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и на таксата за дялово
разпределение през процесния период, с оглед на което исковете се явяват доказани по
основание и размер.
Във връзка с наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав приема следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – т.е. в случая от 21.12.2020 г. Ето защо,
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.12.2017 г., са погасени по давност.
За процесния период са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
./27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за вземанията, по
4
отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през 2016 г.,
започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. септември 2017 г. – от 15.11.2017 г., за
вземането за м. октомври 2017 г. – от 16.12.2017 г. и т.н. Издаването на Общата фактура не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Задължението за заплащане на
посочената в общата фактура сума не е възникнало с издаването , то е възникнало преди
това и то въз основа на ползването на топлинната енергия. Да се приеме противното
становище, че давността започва да тече след изтичане на срока за плащане на общата
фактура, би означавало да се предостави възможност кредитора по едно вземане по своя
воля да сторнира включено в дадена фактура вземане и да издаде нова за същото и така да
продължава до безкрай давностния срок на вземането си.
С оглед изложеното и като взе предвид, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д., е било подадено на 21.12.2020 г., погасени с
изтичане на тригодишен давностен срок са всички вземания за главници, чиято изискуемост
е настъпила до 21.12.2017 г. Това означава, че погасени с изтичане на тригодишен давностен
срок се явяват вземанията за периода м.05.2017 г. – м.10.2017 г. вкл., тъй като за вземането
за месец ноември 2017 г. /което става изискуемо на 15.01.2018 г./ давността не е изтекла.
Въз основа на данните, съдържащи се в приложените по делото Общи фактури, както и
заключението на СТЕ, съдът достига до извода, че дължимата сума за непогасения по
давност период от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. вкл. при съобразяване на резултата от
изравнение, възлиза на сумата от 2883.00 лв.
Предвид изложеното предявеният иск за незаплатена топлинна енергия следва да бъде
уважен до размера от 2883.00 лв., като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 3288.78 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.10.2017 г. вкл. искът следва да се
отхвърли.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.11.2017 г. в размер на 1.75 лв. е възникнало на
30.11.2017 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 21.12.2020 г., поради което следва
да се приеме, че то е погасено по давност. Ето защо, предявеният иск за заплащане на
услугата дялово разпределение, следва да се уважи за сумата от 31.73 лв. /33.48 лв. – 1.75
лв./ за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г., а за разликата до пълния предявен размер от
33.48 лв. и за м.11.2017 г. следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.12.2020 г./ до окончателното
плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница се
погасява. Поради това ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
За непогасения по давност период – от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. вкл., намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ./27.06.2016 г. на КЕВР.
5
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от Общите условия.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г.
вкл. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът
определя размера на дължимото обезщетение за забава върху дължимата главница по реда
на чл. 162 ГПК, като то възлиза на сумата от 454.37 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2020 г. За разликата до пълния предявен размер от 546.55 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорната претенция в размер на 7.35 лв. за периода от 30.12.2017 г. до 14.12.2020 г. се
явява изцяло неоснователна.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора в полза на „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следва да бъдат присъдени по
съразмерност разноски за заповедното производство в размер на 110.84 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за исковото производство в
размер на 632.36 лв. за заплатена държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.) вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото, което се явява типично за него с оглед
предмета на дейност на дружеството.
С оглед изхода на спора, ответниците също имат право на разносни на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, както за заповедното, така и за исковото производство, но по делото няма
данни такива да са сторени, поради което и съдът не присъжда в тяхна полза разноски.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СВ. В. Ц., ЕГН ********** и ИВ. В. Ц., ЕГН
**********, двамата с адрес в гр. С. . дължат на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, разделно при равни дялове всеки от ответниците по 1/2 част
от следните суми: сумата от 2883.00 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. ., находящ се в гр. С. за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019
г. вкл., сумата от 31.73 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от
м.12.2017 г. до м.04.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 21.12.2020 г., до окончателното им изплащане,
както и сумата от 454.37 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
14.12.2020 г. върху вземането за топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 64291/2020 г. по описа на СРС, 145 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 3288.78 лв. и за периода от м.05.2017 г. до м.10.2017 г., иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 546.55 лв., иска за главницата за такса за дялово разпределение
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 33.48 лв. и за периода 01.11.2017 г.
– 30.11.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 7.35 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 30.12.2017 г. до
14.12.2020 г.
ОСЪЖДА СВ. В. Ц., ЕГН ********** и ИВ. В. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес в
гр. С. да заплатят на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 110.84 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 632.36 лв., разноски в исковото производство по
съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7