Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260155
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 13.04.2021 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
3 4 2 по описа за 2 0 2 0 г., намери за установено
следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, подадена първоначално пред ОС - Ямбол на
31.01.2020 год. от „Вакуум Ел Систем“ ООД против „Индустриал ремонт строй“ ЕООД,
с която е предявен осъдителен иск за присъждане на парична сума, дължима на
договорно основание. След прекратяването на делото пред ЯмОС по възражение на
ответника за местна неподсъдност, делото е образувано пред ОС – Пловдив на
02.06.2020 год. под № 342/2020 год., пред който е продължила и приключила
понастоящем процедурата по двустранна размяна на книжа.
Исковите претенции се
основават на следните фактически
обстоятелства:
На 03.02.2017 год.
между страните по делото бил сключен договор, по силата на който ищецът, в
качеството на възложител, възложил на ответника, в качеството му на изпълнител,
извършването на строително-ремонтни дейности, а именно доставка и полагане на
комбинирана покривна топло- и хидроизолация на база полиуретан и полиурея на
обект на възложителя, представляващ покрив на хале, находящо се в землището на
предприятие „Вакуум Ел Систем“ ООД върху площ от приблизително 4500 кв.м. В
договора били подробно описани подлежащите на извършване СМР по видове, основни
характеристики и единични цени без ДДС. В т. 3 от договора страните договорили
приблизителна цена, определена на база заявената от възложителя приблизителна
площ от 4 500 кв.м., в размер на 277 740 лв. без ДДС. Според чл. 4
окончателната цена на договора се формирала от реално извършения обем СМР на
база приетата единична цена. Окончателната цена – стойността на договора, била
определена в подписания на 17.10.2017 год. от страните протокол обр. 19 за извършените
СМР и била в размер на 305 205,40 лв. без ДДС.
Срокът за изпълнение
на възложените работи бил 120 календарни дни, започващ да тече от датата,
следваща деня, в който е преведен аванса от 50 % от цената на договора. Авансът
в размер на 138 870 лв. без ДДС бил преведен от възложителя на 08.02.2017 год.,
поради което срокът за изпълнение на възложените работи започнал да тече на
09.02.2017 год. и изтичал на 08.06.2017 год.
В чл. 4.1./41/ била
предвидена отговорност на изпълнителя за забавеното изпълнение от 0,5% на ден
върху стойността на договора за всеки просрочен ден.
Възложените на
изпълнителя работи били завършени и предадени на възложителя с подписването на
протокол обр. 19 на 17.10.2017 год. Така, работата била предадена със забавяне
от 130 дни. Обективни причини за забавеното изпълнение не били налице.
Дължимата неустойка за забавено изпълнение, с оглед установената окончателна
цена на договора, била в размер на 1 526,03 лв. на ден, а целия период от 130
дни забава, неустойката била в размер на 198 383,90 лв.
Предвид изложените
фактически твърдения, ищецът „Вакуум Ел Систем“ ООД предявява осъдителен иск
срещу „Индустриал Ремонт Строй“ ООД за присъждане сумата 198 383,90 лв. неустойка,
дължима на основание чл. 4.1. /41/ от
договор № 03022017-2, сключен на 03.02.2017 год., за забавеното със 130
календарни дни изпълнение на възложените работи, за периода от 09.06.2017 год.
до 16.10.2017 год. вкл., формирана на база 0,5% на ден върху стойността на
договора от 305 205,40 лв. без ДДС.
Сочат се доказателства.
Търсят се сторените по делото разноски.
Предявеният
осъдителен иск е процесуално допустим. Същият е с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ответникът
„Индустриал Ремонт Строй“ ООД е подал отговор
на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер.
Признават
се твърденията, свързани със сключването на описания в исковата молба договор и
неговото съдържание. Акцентира се върху обстоятелството, че в договора е
определена приблизителната площ, върху която ще се положи изолация. При заявени
от възложителя данни за приблизителна площ от 4 500 кв.м. изпълнителят направил
поръчка за необходимите му материали и след пристигането им на обекта /на
27.03.2017 год. и на 04.04.2017 год./ започнал да изпълнява възложената работа
според технологичните изисквания. В определен момент се установило, че
подготвеният материал няма да достигне, направили се съвместни измервания на
площта и се установило, че тя е 4 945 кв.м., т.е. почти 500 кв.м. повече от
първоначално приблизително определената площ, провели се разговори във връзка с
необходимостта от поръчването на допълнителни материали и свързаното с това
продължаване на срока за изпълнение.
Изложено
е твърдение, че в хода на изпълнението на договора, на 01.08.2017 год. страните
сключили още един договор с предмет доставка и полагане на същия вид топло и
хидроизолация на покрива на съседно хале на същия адрес с приблизително
определена площ, която впоследствие се оказала по-малка с около процент от
първоначално посочената. Според ищеца само подобно минимално отклонение от първоначално
посоченото количество било коректно, а в процесния случай се касаело за разлика
от близо 10%, която била съществена.
След
доставката на допълнителното количество материали работата по изпълнението
продължила, но температурите вече били летни и в голяма част от дните липсвали
условия за полагането на настилки от съответните материали предвид
технологичните изисквания на производителя, нарушението на които би
компрометирало крайния продукт, както и изискванията за безопасност и охрана на
труда.
В
крайна сметка изпълнението на работата приключило на 10.10.2017 год.,
възложителят бил поканен от изпълнителя да огледа и приеме работата, за което
впоследствие бил съставен протокол обр. 19 от 17.10.2017 год. Според ищеца
моментът на приключването на работата е 10.10.2017 год. А моментът, в който е
започнал да тече срока за изпълнение, бил 10.02.2017 год., тъй като сметката на
изпълнителя е била заверена на 09.02.2017 год. Броят на дните, в които срокът
не е текъл поради липса на условия за работа по см. на чл. 9 подлежал на
установяване посредством поискани по делото доказателства.
В
обобщение, ответникът счита, че не се дължи обезщетение за вреди от неточно във
времево отношение изпълнение в т.ч. на уговорената неустойка, тъй като са
налице обстоятелства по чл. 83, ал. 2,
евентуално по ал. 1 ЗЗД, поради което и изпълнителят е освободен от
отговорност.
Формулирано
е възражение за нищожност на
процесната клауза на т. 41 от договора, в частта, в която е уговорено, че
изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% от цялата стойност на договора за всеки просрочен ден /възражение с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – накърняване на добрите нрави и изискването
за справедливост в търговските отношения/. Ответникът счита, че тази клауза
обективно е предназначена към резултат, различен от присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По замисъл работата е
следвало да бъде извършена до началото на летните горещини. В предмета на
поетото задължение е не само полагането /монтажа/, но и доставката на материалите,
което е за сметка на изпълнителя. В обема на предвиденото изпълнение стойността
на материалите надхвърляла 2/3 от цената на договора. Договорът отчитал
етапността на изпълнението и поради това предвиждал етапност в плащането от
страна на възложителя. Но тази етапност в престациите на изпълнителя не била
отчетено в редакцията на чл. 41 от договора, която допускала дори при минимално
по обем неизпълнение да се начислява значителна неустойка върху стойността на
целия договор. Така, клаузата не правела разлика между частично и пълно
неизпълнение. С това се нарушавала равнопоставеността между страните, като се
има предвид, че за неизпълнение на паричното задължение на възложителя
отговорността му е ограничена до неустойка от 0,5 на ден, но върху размера на
неизпълнението. Такъв лимит не бил предвиден за отговорността на изпълнителя.
Наред с това клаузата на чл. 41 била и неясна, тъй като в договора се
споменавали два вида цени – предварителна и окончателна, а клаузата на чл. 41
не кореспондирала с нито една от двете стойности, тъй като не съдържала ясен
указател коя от двете цени следва да се прилага.
При
условията на евентуалност, в случай
че съдът не приеме възраженията на ответника срещу основателността на иска, се въвежда
възражение за прихващане с насрещно
вземане на „Индустриал Ремонт Строй“ ООД за неустойка, произтичащо от същия
договор. Актуването на приетите работи
било сторено на 17.10.2017 год., а окончателното плащане било наредено на
13.11.2017 год., респ. получено на 14.11.2017 год. Според клаузата на договора
възложителят следвало да извърши плащането в срок от три дни от приемането на
работата, като според чл. 40 възложителят дължи неустойка за забавеното плащане
от 0,5% на ден върху размера на неизпълнението. Възложителят изпаднал в забава в
изпълнението на остатъчното си парично задължение от 187 752,24 лв. на
20.11.2017 год. и забавата продължила 26 дни. Дневната неустойка върху сумата
187 752,24 лв. била 938,76 лв., а за целия 26 дневен период се равнявала
на 24 407,76 лв., която сума са предявява под формата на възражение за
прихващане. Правната квалификация на възражението за прихващане е по чл. 92 ЗЗД. С доклада по делото възражението е прието за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
Претендират
се сторените по делото разноски.
В
допълнителната искова молба ищецът изразява
становище за неоснователност на изложените в отговора оспорвания и възражения.
Ищецът
е несъгласен с фактическото твърдение на ответника, че едва в хода на
изпълнението се установило, че покривната площ е по-голяма с 445 кв.м., което
обосновало необходимост от допълнителна поръчка на материали и продължаване на
срока, необходим за изпълнението. Твърди се, че преди възлагането на работата
са били проведени множество срещи, че от страна на изпълнителя са правени
огледи и замервания, като му е била предоставена достатъчно информация по
отношение на площта, върху която ще се полага изолация и едва след цялостното
проучване на обекта, ответникът е предложил на ищеца оферта за изпълнение. Дори
обаче да се установявало, че е правена допълнителна поръчка за материали, то
нямало основание тази поръчка да е продължила срока с повече от четири месеца.
Във
връзка с позоваването на неблагоприятни климатични условия за работа през
летния сезон, ищецът акцентира върху обстоятелството, че ответникът е
специализиран в извършването на СМР, включително полагането на изолации, член е
на Камарата на строителите и е търговец, поради което е дължал полагане на
грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ, която е с по-засилен интензитет от
грижата на добрия стопанин. При това положение е бил длъжен да предвиди дните с
неблагоприятни метеорологични условия и да ги включи в общия срок за
изпълнение. Същевременно, дните на неблагоприятни климатични условия не
представлявали непреодолима сила по см. на чл. 306, ал. 2 ТЗ.
Във
връзка с твърдението на ответника, че е приключил изпълнението на работата на
10.10.2017 год. се акцентира, че това твърдение не е подкрепено с
доказателства. Единствено подписаният протокол обр. 19 установявал изпълнението
на възложената работа.
Във
връзка с възраженията за нищожност на клаузата на т. 41 за неустойка, ищецът се
позовава на чл. 309 ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка. В случая размерът на неустойката за
забава зависел изцяло от добросъвестното изпълнение на изпълнителя, поради
което той не можел да претендира нейната нищожност поради противоречие с
добрите нрави. Наред с това проектът за договор бил предложен от изпълнителя,
той бил типов договор, което било видно и от съдържанието на по-късно
подписания договор между страните. Поради това изпълнителят не можел да оспорва
валидността на клаузи в договора, които сам е заложил в неговия текст. Оспорва
се довода за неяснота относно това върху коя цена се прилага договорената
неустойка, тъй като договорът давал дефиниция на понятието „окончателна цена“.
Счита
доводите на ответника, свързани със съотношението на възнаграждението за
договорената работа и стойността на материалите, необходими за извършването
ѝ, за ирелевантни за спора, доколкото изпълнителят дължи предаването на
определен резултат и предаването на материалите, необходими за постигането на
този резултат са без правно значение.
Във
връзка с заявеното възражение за прихващане, се навежда довод за липса на
справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне на претендираната с
възражението неустойка, поради което същото не подлежало на съвместно
разглеждане в настоящото производство.
В
отговора на допълнителната искова молба
ответникът изразява несъгласие с фактическото твърдение, че преди сключването
на договора изпълнителят е бил напълно информиран за предмета му, тъй като е
правил замервания и е знаел площта, на която ще извършва изолация. Представител
на изпълнителя направил оглед и проучване на спецификите на покрива – наклон,
съществуваща стара изолация, осветителни остъклени покривни отвори, единствено
с оглед необходимостта от определянето на възможно най-точното технологично
решение. Но офертата на изпълнителя досежно площта е била направена изцяло по
данни на възложителя и това било изрично записано в текста на т. 3 от договора.
Твърди се, че не е било възможно закупуването на необходимите допълнителни
материали от магазин или склад, тъй като от една страна те не се поддържали на
склад, а от друга страна това щяло да доведе до допълнително оскъпяване.
Съжденията на ищеца досежно грижата на добрия търговец и непреодолимата сила не
отчитали наличието на изричната разпоредба на чл. 9, предвиждаща, че срокът
тече само при условия, годни за работа. Изискването за полагане на грижа на
добър търговец, на което се позовавал ищецът, се отнасяло и за него – той
следвало да положи тази грижа и да определи възложеното максимално близо до
реалната площ.
Поддържа
се фактическото твърдение, че работата е приключена на 10.10.2017 год. В самия
договор /т. 10/ бил предвиден срок за актуване 10 дни от поканата, тъй като
предварително било ясно, че процедурата по актуване е необходимо технологично
време за оглед, проверка на качество, измерване.
Акцентира
се, че по делото ответникът не е направил възражение за прекомерност на
неустойката, за да му се противопоставят аргументи, основани на чл. 309 ТЗ. Кой
е автор на проекта за договор било без правно значение за възможността на
страна по него да оспорва валидността на негова клауза.
Изразява
се несъгласие с довода за неяснота на възражението за прихващане и начинът, по
който е формирано същото, като се потвърждава, че претендирана неустойка е по
938,76 лв. на ден за всеки от дните в периода от 20.10.2017 год. до 14.11.2017
год.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Въз основа на становищата на
страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни между тях следните факти
и обстоятелства: сключването на описания договор от 03.02.2017 год. и наличието
на клаузи за неустойка за забава с описаното в исковата молба съдържание; че
нареждането на превода на авансово платимата сума от възложителя е сторено на
08.02.2017 год. /спори се досежно датата на заверяването на сметката на
изпълнителя/; че наредените от ищеца по банков път плащания са постъпвали по
сметката на изпълнителя в рамките на същия ден; че съставянето и подписването
на протокол обр. 19 за приемане на извършените работи е сторено на дата
17.10.2017 год.; че действителната площ на положената изолация е 4 945 кв.м., а
окончателната цена по договора е 305 205,40 лв. без ДДС и тя е изцяло
заплатена от възложителя.
От
доказателствата по делото се установява
следното:
Ищецът
е възложител по договора, сключен в гр. Ямбол на 03.02.2017 год., а ответното
дружество е изпълнител. Предмет на договора е доставка и полагане на
комбинираната топло- и хидроизолация
на база полиуретан и полиурея на обект на възложителя: покрив на хале, находящо
се в землището на предприятие „Вакуум Ел Систем“ върху площ от около 4500
кв.м., нанесена директно върху съществуващата стара битумно-рулонна покривна
хидроизолация и върху съществуващите остъклени покривни осветителни отвори.
Отразени подробно са трите вида покрития, които следва да бъдат положени върху
покрива на сградата – 1./ полиуретанова покривна топлоизолационна пяна, с
машинно многослойно полагане, с обща дебелина около 80 мм.; 2./ полиурея – покривна
хидроизолационна мембрана с машинно полагане и средна дебелина 1,5 мм.; 3./ краен
филм за защита на изолациите от УВ лъчения със средна дебелина 0,10 мм.
Определена
е цена на квадратен метър за напълно завършена комбинирана изолация - 61,72 лв.
на кв.м. без ДДС. Тя е формирана след подробно описание на единичната цена за
кв.м. за всеки един от подлежащите на полагане три слоя и разбивка каква част
от цената за всеки слой е за материали и каква за труд. Така, цената на
материала за първото покритие е 24,88 лв. за кв.м., а цената на труда за полагането
му – 11,88 лв. на кв.м.; цената на материала полиурея е 15,29 лв. на кв.м., а
цената на труда по полагането му – 4 лв. на кв.м.; цената на материала за
крайния филм за защита на изолациите е 3,67 лв. на кв.м., а на труда за полагането
му – 2 лв. на кв.м. Изчислени като съотношение, цената на материалите формира
около 72% от окончателната цена, а цената на труда по монтажа – около 28% от
общата цена от 61,72 лв. на кв.м.
От
гласните доказателства се установява, че причината за определяне на
първоначалната площ от 4 500 кв.м. като приблизителна, е свързана с
обстоятелството, че между страните е бил налице предходен договор за полагане
на шлайфано бетоново покритие на пода на същата производствена сграда /хале/, в
хода на изпълнението на който се е установило, че подът на халето е с площ 4 500
кв.м. Поради това, че сградата е паралелепипед, страните са определили площта
на покрива като сходна с площта на пода, но са предвидили също, че ще бъдат
налице отклонения по посока на завишаване на площта поради наличните на покрива
остъклени осветителни отвори във формата на пирамиди /за които се споменава и в
текста на самия чл. 1 от договора/, за изолацията на които ще изискват
допълнителни количества работи.
Предварителната
цена на договора е определена на 277 740 лв. без ДДС на база на предварително
определената площ от 4 500 кв.м., умножена по единичната цена на кв.м. Тази
цена е посочена от страните като база за изчисляване на аванса от 50% и на
размера на второто плащане, а окончателната цена по договора се формира като
стойност въз основа на крайния и реално извършен обем положена изолация,
калкулиран по единичната цена от 61,72 лв. на кв.м.
Плащането
според чл. 5 следва да се извърши на три части: аванс в размер на 50% от цената
по т. 3 – до три работни дни от подписването на договора; етапно плащане № 1 –
при доставка на материалите на работната площадка – 20% от цената на договора
по т. 7, платима до два работни дни след доставката, отразена в
приемо-предавателен протокол; и доплащане
на база реално изпълнените обеми работи, калкулирани по единичините им
цени в срок до три работни дни след приключването на всички работи и актуването
им с двустранен протокол.
Срокът за изпълнение на възложените
работи е определен по взаимно съгласие на възложителя и изпълнителя на общо 120 календарни
дни и започва да тече от датата,
следваща деня, в който е преведен аванса. Предвидено е, че срокът тече при
условията на годни за работа работни дни, като за такива се считат дните, в
които пред изпълнителя няма препятствия за извършването на работите и от
възложителя са осигурени необходимите условия за извършване на дейностите –
контролиран достъп, постоянно електрозахранване, липса на производствени материали
и отпадъци на площадката, недопускане на други екипи на работната площадка,
извършващи работи, които не са предмет на този договор.
Видно
от представеното платежно нареждане авансът в размер на 166644 лв. /50% от
първоначално определената цена с включен ДДС/ е платен от „Вакуум Ел Систем“
ООД на изпълнителя 08.02.2017 год. /сряда/, при спазване на договорения срок от
три работни дни след сключването на договора /03.02.2017 год. – петък/. Срокът
за изпълнение от 120 календарни дни, започващ да тече от деня след заплащането
на аванса, принципно би изтекъл на 09.06.2017 год., в случай че не са били
налице основания за неговото спиране, твърдения за наличието на каквито са
наведени от ответника.
От
представения с отговора приемо-предавателен протокол от 27.03.2017 год. се
установява, че част от материалът, необходим за изпълнение на възложените
работи – топлоизолация /21 120 кг. полиуретанова пяна „Puronova“/,
е предаден от изпълнителя на възложителя за съхранение до времето на
прилагането им. Седмица по-късно, на 04.04.2017 год. е съставен последващ
приемо-предавателен протокол по договора за предаване на възложителя за
съхранение на останалите материали: топлоизолация /полиуретанова пяна - 5760
кг./, хидроизолация /полиурея - 5100 кг./ и УВ краен защитен слой - 680 кг./. Протоколите
са съставени като основание за извършване на второто етапно плащане по договора
в размер на 20% от договорената цена. Второто плащане, в размер на 66 657,60
лв., е осъществено по банков път на 12.04.2017 год., видно от представеното
преводно нареждане.
Срокът
за актуване на извършените работи е определен в договора на 10 дни след
отправена покана от страна на изпълнителя към възложителя. По делото не са
представени писмени доказателства за отправянето на поканата за актуване на работите.
Според свидетелите поканата е била устна, като според бившия прокурист на ищеца
е била отправена най-много седмица преди актуването, а според бившия съдружник
в ответното дружество е била отправена в края на м. 09.2017 год.
Протокол
обр. 19 за предаване на изпълнените работи по договора е съставен на 17.10.2017
год. и подписан от представители на двете страни. Според протокола действително
извършените работи са върху площ от 4945 кв.м., т.е. с 445 кв.м. повече от
първоначално приблизително определената площ. Така, действителната площ е с 9%
повече от първоначалната приблизително определена. Във връзка с доводите на
ответника за допуснато съществено отклонение в площта, което се дължи на
причина, която следва да се вмени в отговорност върху възложителя, съдът приема
тези аргументи за неоснователни. Този извод се основава на тълкуване по
аргумент на чл. 210 ЗЗД, според който отклонение в площта на продаваема вещ,
което е по-малко от 1/10, е несъществено и не дава основание за отказ от
договора.
С
протокола обр. 19 извършената работа е остойностена в съответствие с единичната
цена за кв.м., посочена в договора и е определена на 305 205,40 лв. без ДДС,
равняваща се на 366 246,48 лв. с ДДС.
Не
се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
пълната цена е заплатена от възложителя на изпълнителя, като са съблюдавани
уговорките за етапност на плащането: втората вноска, в размер на 66 657,60 лв.
с ДДС е заплатена на 28.04.2017 год., а окончателното плащане в размер на
187 752,24 лв. с ДДС е наредено по банков път на 13.11.2017 год. Предвид
доводите на ответника, на които е основано възражението му за прихващане,
следва да се констатира, че окончателното плащане е извършено 27 дни след
предаването на работите, при уговорка то да се извърши в тридневен срок. Това
възражение обаче е предявено при условията на евентуалност, ако бъде уважен
главния иск.
В
раздел осми от договора – Допълнителни и заключителни разпоредби са включени
две разпоредби, предвиждащи неустойки,
дължими от всяка от страните при допусната забава.
Според
чл. 40 при забава на дължимите плащания и/или приемане на възложената работа,
възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,5% от стойността на забавеното плащане за
всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора.
А
според чл. 41, който е основанието на процесната искова претенция, при забава в
сроковете за изпълнение изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на
0,5% от стойността на договора за
всеки просрочен ден. Предвидено е, че в случай че забавата продължи повече от
10 календарни дни възложителят има право да прекрати договора едностранно.
Ответникът
е въвел в процеса възражение за нищожност
на клаузата на чл. 41 от договора като противоречаща на добрите нрави – възражение
по чл. 26, ал. 1 , предл. трето ЗЗД.
Систематично, съдът
дължи произнасяне първо по това възражение, доколкото следва приоритетно да
бъде даден отговор на въпроса дали е валидна клаузата, на която ищецът основава
исковата си претенция и едва ако същата валидно обвързва страните, да се
пристъпи към изследване на въпроса дали е допусната от изпълнителя виновна
забава в изпълнението и предаването на работата, дали срокът за изпълнение е
спирал да тече и респективно колко е продължила забавата, за да се определи и
размера на неустойката.
При
отговора на въпроса съставът на ОС – Пловдив на първо място има предвид
разрешенията, възприети в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год.
на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, съобразно чл. 130, ал. 2
от ЗСВл.
Според решението автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека
и др.;
- вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за
нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат
предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a
priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Не е нищожна неустойка,
която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да
се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора.
Базирайки
се на тези принципни разрешения досежно валидността на клауза за неустойка в
двустранен договор, залегнали в Тълкувателното решение, съдът прецени
процесната клауза на чл. 41 през призмата на посочените в решение критерии за
валидност.
Неустойката
по чл. 41 обезпечава изпълнението на задължението на изпълнителя, което е
непарично. Размерът на непаричното задължение е аналогичен на размера на
насрещното парично задължение на възложителя да заплати цената на доставените
материали и труда за монтажа им. По характера си договорената в чл. 41
неустойка е мораторна и служи за обезпечаване на вредите от забавеното
изпълнение на задълженията на изпълнителя. Не е предвиден краен предел и фиксиран срок, до който може да се
начислява, което, както се изясни, не я прави априрори нижожна.
Правата на
възложителя за обезщетяване на вредите от неточното изпълнение на договорните
задължения е обезпечено с уговорената в чл. 28 гаранционна отговорност за
всички доставени и вложени материали и за всички монтажни работи, свързани с
тях за срок от пет години.
Както
сочи в показанията си свидетелят на ответната страна З.П., целта при
включването на клаузите за неустойки за забава в договора е била отговорностите
на двете страни по договора да са „огледални“. Подобен стремеж напълно кореспондира
с изискването за постигане на равнопоставеност и справедливост в отношенията
между страните.
В случая обаче,
въпреки декларирания стремеж на тогава представляващия ответното дружество да
постигне огледалност, двете клаузи за неустойки далеч не са „огледални“.
Неустойката,
дължима от възложителя за забавено плащане, също е регламентирана като 0,5% на
ден забава. Но тя е ограничена и то в две насоки. На първо място е предвиден
краен размер, до който се начислява и той е 10% от стойността на договора. На
второ място тя е дължима не върху стойността на целия договор, а върху размера
на забавеното плащане, което е повече от логично и единствено кореспондиращо с
принципа за справедливост. Недопустимо би било при забава в плащането на
цената, уговорена като платима на вноски, за забавеното плащане на последната
вноска, неустойката да се дължи върху пълния размер на договореното
възнаграждение, в т.ч. и върху платената част. С неустойката следва да се
обезщетят вредите на кредитора от конкретното неизпълнение и да се санкционира
длъжника само за същото неточно във времево отношение изпълнение.
Подобни
ограничения в неустойката, дължима от изпълнителя, не са предвидени в клаузата
на чл. 41.
На първо място,
липсва пределен размер, до който се начислява, по подобие на неустойката,
предвидена в полза на възложителя за забавено плащане.
И на второ място, липсва
обвързаност на размера на неустойката с обема на неизпълнението. При
основанията, определени от страните за възникване на отговорността на
изпълнителя по чл. 41, дължимостта на неустойка фактически не зависи от това
какво точно по вид и размер неизпълнение е допуснато. Дори неизпълнената част
да е сравнително малка – напр. забава в полагането на последния слой UV
покритие или забава в полагането на изолация само върху сравнително малка площ /напр.
само върху осветителните отвори/, то неустойката се изчислява по един и същи
начин - върху цялата стойност на договора.
Тя се начислява върху
цялата стойност на договора и в хипотеза на своевременно изпълнено задължение
за доставка на материала, но забавено изпълнение при монтажа му. Подобен подход
не е адекватен на принципа на справедливост, тъй като видно от текста на чл. 1
от договора, стойността на материала, чиято доставка се осигурява от
изпълнителя, съставлява 72% от стойността на целия договор. Лишено от
справедливост при това положение би било при осъществена в срок доставка на
целия необходим материал за изпълнение на поръчката, който дори е предаден във
фактическа власт на възложителя, за забавеното му полагане неустойката да се
изчислява и върху тази оценима в пари част от предмета на натуралната престация
по договора, която е вече изпълнена в срок от изпълнителя. При възприетия в
договора подход за определяне на неустойката, при 200 дни забавено изпълнение
на малка част от предмета на договора, изпълнителят би дължал неустойка в
размер, който е идентичен с пълния размер на договореното възнаграждение, т.е.
престираният резултат би бил даден от изпълнителя на възложителя безвъзмездно.
Задължението, поето с
чл. 41 от договора, има цел да овъзмезди възложителя за вредите, които би
претърпял от неточното във времево отношение изпълнение и да го освободи от
тежестта да доказва размера на тези вреди. Но в конкретния случай съотношението
между оценимото в пари неизпълнение и съответното парично обезщетение е
определено неадекватно до степен, нарушаваща добрите нрави. При липса на
количествени признаци на бъдещото неизпълнение, размерът на дължимото насрещно
обезщетение е неадекватно определен като процент от стойността на целия
договор, на всички възложени работи по доставка на материали и техния монтаж, включително
и своевременно изпълнените, които не са причинили никаква вреда за възложителя.
Така за едната страна
е предвидено плащане на обезщетение при забава в паричното плащане не повече от
10% от стойността на договора, а за другата се създава условия за многократно
надвишаване на тази сума. За едната страна отговорността за забава се определя
върху стойността на забавеното изпълнение, а за другата – върху стойността на
целия договор, без да се зачита своевременно изпълнената част от поетите
задължения. Така се нарушават принципите справедливостта, равнопоставеността на
страните в гражданските и търговските отношения и търговската практика и се
създават условия за обогатяване на едната страна за смета на другата. Тази
неравнопоставеност е заложена още при сключването на договора, тя е изначална.
Тя не е плод на преценка, отдалечена във времето и направена от позицията на последващия
момент – момента на забавената престация. От показанията на св. З.П. дори се
установява, че неравнопоставеността в двете клаузи е направила впечатление и на
самия управител на ищеца, който в разговор след подписването на договора е
обърнал внимание за това на бившия управител на ответното дружество.
При това положение
съдът приема, че с уговорената неустойка се постига резултат, който е различен
от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, пряко
нарушаваща принципите за равенство и справедливост в търговските отношения, в
полза на едната и за сметка на другата от договарящите страни. Подобен резултат
при успешна реализация на вземането за неустойка по чл. 41 от договора, е
отречен от общото правило на чл. 289 ТЗ.
В този смисъл е формирана
и съдебната практика - решение на Апелативен съд – Пловдив № 293/30.10.2018
год. по в.т.д. № 438/2018 год., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 662/20.11.2019 год. по т.д. № 778/2019 год. на ВКС, както и решението,
на което ответникът се позовава в писмената си защита – решение № 84/14.03.2018
год. по в.т.д. № 759 / 2017 год. на АС – Пловдив.
Тук следва да се
посочи, че за изводите за валидността на една клауза в сключен договор е без
правно значение коя от двете страни по правоотношението е предложила текста на
договора, в т.ч. и текста на съответната клауза. Може да се приеме за
установено въз основа на свидетелските показания, че текстът на договора, в
т.ч. и съдържанието на чл. 41, са били предложени от изпълнителя, на който
понастоящем тази клауза се противопоставя. Но валидността, респ. нищожността на
една клауза е обективна нейна характеристика, която не е поставена в зависимост
от субективното намерение на някоя от страните за увреждане или
облагодетелстване. Ето защо, за изводите дали клаузата на чл. 41 от договора е
валидна или нищожна е без правно значение по чия инициатива е включена в текста
на договора.
Отново
само за пълнота може да се посочи и следното: от показанията на свидетеля Г. Б.
може да се съди, че повод за разрива в отношенията между страните е настъпил не
във връзка със забавеното изпълнение на възложените работи, а в становището на
възложителя, че престираното от изпълнителя е некачествено, имало е недостатъци
още при съставянето на приемо-предавателния протокол, които изпълнителят е поел
ангажимент да отстрани, а с времето са се проявили и скрити недостатъци /течове/,
които изпълнителят също не е отстранил. Но отговорността на изпълнителя за
некачествено изпълнение следва да се реализира на плоскостта на гаранционната
му отговорност. Вредите на възложителя от неточното в качествено отношение
изпълнение не могат и не следва да бъдат обезщетени на плоскостта на отговорността
на изпълнителя за забавено изпълнение. Възможността за реализирането на тази
отговорност към момента все още не е преклудирана.
В обобщение, съдът
приема за основателно възражението на ответника за нищожност на клаузата за
неустойка по чл. 41 от договора. Нищожната клауза не е породила права и
задължения. Поради това правото на възложителя да получи обезщетение под
формата на неустойка за забавеното изпълнение на възложените работи не се е
породило. Искът за присъждането й е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид недействителността
на клаузата за неустойка, липсва необходимост от анализ на събраните в хода на
делото доказателства, свързани основно с броя на дните, в които срокът за
изпълнение не е текъл поради неблагоприятни климатични условия и поради
необходимостта от поръчката на нови материали с оглед по-голямата от
първоначално предвидената площ.
По въпроса за разноските:
Предвид
отхвърлянето на иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски. За разноските си ответникът
не представя списък. На ответника е предоставена правна защита и съдействие, но
не се установява в тази връзка да е направил разноски /представено е
пълномощно, но не и договор за правна помощ/. По делото се констатираха
разноски в размер на 15 лв. депозит за призоваване на свидетел, 294 лв. за СМЕ
и 300 лв. за СТЕ, или общо 609 лв. Те следва да се възложат върху ищеца.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
О Т Х В Ъ Р Л Я иска по чл. 92 ЗЗД, предявен от „ВАКУУМ ЕЛ
СИСТЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол 8600,
ул. „Ямболен“ № 1, представлявано от управителя И.А.А., против „ИНДУСТРИАЛ
РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Патриарх Евтимово 4267, община Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Кавал“ № 21,
представлявано от управителя М.Н.М., за присъждане сумата 198 383,90 лева неустойка,
дължима на основание чл. 4.1. /41/ от
договор № 03022017-2, сключен на 03.02.2017 год., за забавеното със 130 календарни
дни изпълнение на възложените работи, за периода от 09.06.2017 год. до
16.10.2017 год. вкл., формирана на база 0,5% на ден върху стойността на
договора от 305 205,40 лв. без ДДС.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВАКУУМ
ЕЛ СИСТЕМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол
8600, ул. „Ямболен“ № 1, представлявано от управителя И.А.А., да заплати на
„ИНДУСТРИАЛ РЕМОНТ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Патриарх Евтимово 4267, община Асеновград, обл. Пловдив, ул.
„Кавал“ № 21, представлявано от управителя М.Н.М., сумата 609 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………………………………….