Определение по дело №1567/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261595
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Ани Захариева Захариева
Дело: 20211100601567
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София,27.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІІ въззивен състав, в закрито  съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                                                                         СИМОНА УГЛЯРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч. дело  № 1567 по описа на СГС за 2021г,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 24.03.2021г. е прекратено  на основание чл.248, ал.1 т.3 от НПК съдебното производство по нохд № 977/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК, в срок, е подаден протест от прокурор при  СРП, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на определение от въззивния съд, с което делото да бъде  върнато на СРС за насрочване и разглеждането му по същество. В протеста са изложени съображения в подкрепа на направеното искане. Прокурорът счита, че предвид единството на обвинителния акт, формирано въз основа на обстоятелствената и заключителната му част, предявеното обвинение съдържа всичко необходими признаци от състава на престъплението. Посоченото от районния съд наличие на несъответствие между две постановления за привличане на обвиняемо лице по досъдебното производство с дати съответно  19.12.2020г. и 06.01.2021г.,  не е обуславя основания за връщане на делото на досъдебното производство. Изложеното дава основание на прокурора, подал протеста да счита в обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и правото на защита на обвиняемото лице не е накърнено., с оглед на което  се иска и отмяна на определението на СРС за прекратяване на съдебното производство.

Въззивният състав след запознаване с делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.

 При разглеждане на протеста по същество настоящият съдебен състав намери същия за  основателен, поради следните съображения:

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

За да прекрати  съдебното производство състава на СРС е приел, че в хода на досъдебното производство, предвид наличие на две постановения за привличане на обвиняем / с дати 19.12.2020г. и 06.01.2021 г/, в чиито диспозитив се констатират несъответствие относно стойността на концентрацията на алкохол в кръвта, с която  Д. е управлявал лекия автомобил, както и относно предходно осъждане, обуславящо квалифициращото обстоятелство, е налице неясното касаеща извършването на настоящото деяние при  „повторност“ по смисъла на чл.343б, ал.2 от НК. Настоящата инстанция не споделя направената констатация на първата инстанция, като намира, че макар и лаконично, категорично и ясно, в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е формирал позицията си относно действията посредством които обвиняемото лице се твърди, че е осъществило инкриминираното  деянието. Посочено е, че обвиняемия е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2, а именно 4,37, установено  по надлежен ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК. Изложените факти и обстоятелства установяват начина и механизма на осъществяване на престъплението, за което спрямо обвиняемият се претендира  ангажиране на наказателна отговорност, като  не е налице неяснота по отношение твърденията на прокурора относно фактическото отразяване на елементи от състава на престъпленията относно времето, място, начина,  включително и  относно субективната страна, при които е осъществено деянието. Според настоящия съдебен състав  ясно е записано, според прокурорът кое е осъждането на обвиняемия, което обуславя  повторността /според обвинителния акт това е осъждане по нохд № 8873/2010г. на СРС, НО, 20 състав/. Наличието на постановление за привличане на обвиняем от 19.12.2020г, приложено в досъдебното производство, в което не е посочено номер на  наказателно дело и се констатира несъответствие на датата на влизане на осъдителния акт в сила поставено спрямо Д., не може да бъде прието, че създава неяснота. По делото има последващо постановление от 06.01.2021г, както и изготвен обвинителен акт,  където ясно е посочено, кое е осъждането обуславящо правната квалификация. Налице е обвинителен акт, съдържанието на който съответства на изискванията на чл.246 от НПК с оглед посочването  на фактите пряко относими  приложимия престъпен състав.В заключителната част на обвинителния акт е посочена правната квалификация на деянието – словесно и цифрово, съгласно чл. 246, ал. 3 НПК. В този смисъл е налице необходимото и изискуемо от закона единство между обстоятелствена и заключителната част на акта  т.е. съответствие между фактическата и правна страна на деянието.

 В хода на досъдебното производство не са допуснати  нарушения, препятстващи възможността на обвиняемия и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да реализират адекватно своите права. Приемайки, че не са налице на основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснати съществени нарушения, въззивният състав счита, че атакуваното определение на СРС следва да бъде отменено и делото върнато на СРП за разглеждането му.

С оглед  гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение от 24.03.2021г. по НОХД № 977/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав.

Връща делото същия съдебен състав при СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2