|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
13.12.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ-ри Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Деветнадесети ноември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
МАРИНА ГЮРОВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
4055 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на Е.И.М. срещу решение от 06.03.2017г. на СРС, 42
състав, постановено по гр.д. №
14519/14г., с което срещу нея е уважен иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди,
че първоинстанционният съд е приел,
че тя
и И.М. не са доказали процесният
магазин № 2 да е построен от тях или от други лица чрез средства, вложени от
тях. Приел е, че строителството е извършено от ищеца. Направен е изводът, че
учредителят на правото на строеж макар
да им е прехвърлил правата, които притежава,
те не могат да се ползват от тях. От правна страна е прието, че по
отношение на строителството на магазин №
2 се е породило извъндоговорно правоотношение, определено от съда като водене
на чужда работа без пълномощие. Съдът е приел, че липсва облигационна връзка
между жалбоподателя и ищеца и поради това не е имал задължението да извърши строителството. Тези изводи
са в противоречие със събраните
доказателства. Въззивникът сочи, че основният документ, от който страните
черпят правата си и определя
задължението им е нот. акт №110/05г. между
ЕТ „З.- Т. А.“ в качеството
й на собственик на имота и
учредител на правото на строеж и К.В., като приобретател на последното. С този
договор в полза на В.е учредено вещно право
на строеж за масивна жилищна сграда, като учредителят си е запазил право
на строеж върху обектите, посочени в т.1.1 до т.1.9. В чл.2 от договора В.е
поела задължението да построи сградата
самостоятелно или чрез другиго заедно с обектите, които учредителят –
възложител си е запазил вещно право на строеж. Съгласно чл.3 двете страни са дали взаимно съгласие всяка
една от тях да извършва разпореждане/продажба на недвижими имоти, включително и в незавършен вид, респективно да прехвърлят
правото на строеж, за обектите, влизащи в техния патримониум. В чл.7 е договорено, че приобретателят - изпълнител е
длъжен да предаде владението, пълната фактическа власт върху недвижимите имоти, за които учредителят си е
запазил вещното право на строеж и на които е изключителен собственик. Затова
въззивникът счита, че с нот. акт №
110/05г. приобретателят – изпълнител е
поел задължението да построи със свои
средства, труд и материали 9 обекта, сред които и магазин № 2 като го предаде в
завършен вид. Позовава се на ТР № 1/11г.
на ВКС и прави извод, че запазването на правото на строеж/ правото на
собственост върху отделни обекти в сграда, която приобретателят на правото на
строеж следва да изгради със свои средства, материали и труд, е по същество
насрещна престация за отстъпеното право на строеж по договор по чл.63, ал.1 от
ЗС. С нот. акт № 169/05г. Кр. В.е прехвърлила на ищеца всички права и
задължения на прехвърлителя- възложител, придобити с нот. акт № 110/05г. Така той се е задължил да построи самостоятелно или
чрез друг всички обекти, в това число и обектите, за които собственикът на недвижимия имот е запазил за
себе си правото на строеж. За това
жалбоподателят поддържа, че задълженията на страните в Р I.1,б
„а“ - „в“ и Р I.2 са валидни и по отношение
на страните по нот. акт № 169/05г. С нот. акт № 142/05г. жалбоподателят заедно
с И.М. са придобили правото на строеж за магазин № 2. Прехвърлянето му е
правомерно и с оглед на постигнатите
между страните споразумения по чл.3 от
нот. акт № 110/05г. Счита, че ищецът е поел задължението да
изгради сградата заедно с обектите, но не може да има претенции към
жалбоподателя, доколкото изграждането им по своята същност е заплащане в натура за цената на
учреденото /прехвърлено право на строеж.
Строителят няма нито договорни, нито фактически отношения с лицата, на които
учредителят на правото на строеж е прехвърлил някой от имотите в чл.1, т.1.1 –
т.1.9. С нот. акт № 110/05г. е определен обема на правото на строеж, както и
обема на това, което учредителят е
запазил за себе си под формата на плащане в натура. Сделката за продажба на
част от притежаваното от учредителя право на строеж по нот. акт № 142/05г. не е
различно нито от учреденото, нито от притежаваното от учредителя. То не е възникнало
от нов юридически факт, поради което се
сменя само титулярът на правото на строеж. Тази сделка не променя
облигационната връзка между учредителя на правото на строеж и приобретателя му. Правата и
задълженията им си остават непроменени и продажбата на правото на строеж на
жалбоподателя и Ив. М. не им влияе и не
ги променя. Сочи, че при продажбата вещта
се продава във вида, в който
съществува към момента на продажбата. Затова не е необходимо продавача
да цедира на купувача нещо друго освен правото на строеж, за да може последния
да ползва правата, които учредителят на правото на строеж има по договора за
учредяване на правото на строеж. Затова
и задълженията на Кр. В.по нот. акт № 110/05г. не са отпаднали и не могат да отпаднат. Ищецът встъпва във всички права и задължения на
прехвърлителя -възложител, придобити с нот. акт №110/05г. Затова не е налице
водене на чужда работа бъз пълномощие Ищецът извършва своя, а не чужда работа.
Съдът е уважил иска като е присъдил
разходи присъщи за строителството
дейности. Ищецът е поел задължението
да построи със свои средства
,материали и труд сграда, като разходите, които е направил и
за дадени в таблица 1 на стр.14
от заключението на вещото лице дейности
не могат да се третират като такива, които не са свързани с построяването на
сградата, каквото е задължението на
ищеца.
Затова моли съда да отмени
решението в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да отхвърли иска по отношение на нея.
В депозира писмен отговор и
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва
жалбата.
В писмен отговор Т.А., трето
лице в процеса, оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран
с искове, съединени при условията на евентуалност с
правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.266 от ЗЗД, чл.61, ал.2 от ЗЗД,
чл.59 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС.
В исковата молба и в молбите –уточнения ищецът
„М.И.П.“ ООД твърди, че
ответниците Е.М. и И.М. са придобили с нот. акт № 142/ 29.07.2005г. на основание
договор за покупко- продажба в режим на СИО, тъй като са съпрузи, вещното право
на строеж за изграждането на магазин № 2. Той се намира в гр. София, ул. „******на партерния етаж с
площ от 127, 60 кв.м., заедно с 2, 40% ид.ч. от общите части на сградата и с
2,40% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ II-240 от кв.140 с площ от 1100 кв.м. На 23.06.2005г. ЕТ „ З.- Т. А.“ е учредила в полза на К.В. право на строеж върху горния УПИ с нот. акт №
110/05г. С нот. акт № 169/20.07.2005г. Кр. В.е прехвърлила правото на строеж на
ищеца и на О.Г.Л.и В.Н.М., както и задължението да построи сградата, описана в
нотариалния акт. На 29.07.2005г. ЕТ „ З.- Т.А.“ е прехвърлила само вещното право на строеж на
ответниците за изграждане на магазин №
2. Т.А. е получила от ищеца парично
обезщетение с оглед частичния й отказ от
уговорената насрещна престация, а именно
построяването на недвижим имот – магазин № 2, вещното право на строеж,
за който е прехвърлено на М.. След тази прехвърлителна сделка ищецът се е задължил да изгради този магазин
на свой риск. Той е финансирал за своя сметка строителството на имота, направил
е всичко необходимо за построяването и въвеждането му в експлоатация. След прехвърляне на правото на строеж ищецът
установява сериозни недостатъци в одобрените инвестиционни проекти, които
застрашават сигурността на сградата и това е довело до допълнително оскъпяване
на целия проект. Поради това ищецът и
ответниците са договорили плащането на
възнаграждението на ищеца да се извърши
след приемане на работата. Това е станало с констативен акт за установяване на
годността за приемане на строежа от
15.05.2008г. от Ив. М.. С разрешение за ползване от 20.08.2008г. е разрешено ползването
на жилищната сграда с подземни гаражи, с
помещения за магазини, сред които и процесния
обект. След акт образец № 15 са
извършени допълнителни СМР и други дейности
до края на 2009г., изразяващи се в настилки на тротоарни площи,
асфалтиране на вътрешен двор, озеленяване
на част от тротоарните площи и вътрешен двор по архитектурен ландшафтен
проект, извозване на строителни отпадъци, охрана на сградата. Те са приети от
ответниците с конклудентни действия. Магазин № 2 е с площ от 127, 60 кв.м.
Припадащите му се идеални части от общите
части на сградата са 2, 40% като те се
равняват на 16, 31 кв.м. или общата площ на магазина е 143, 91 кв.м. Ищецът
сочи, че освен СМР за своя сметка е
направил присъщи разходи при и по
повод на строителството, а именно:
разходи за строителен ток, за извозване
на боклук и почистване, такси за съгласуване и одобряване на проекти, наем на
скеле, тротоарно право, такси за узаконяване на асансьори и пускането им в
експлоатация или общо на стойност 5001, 55лв. Тази сума ищецът я претендира
от ответниците на договорно основание, а именно предприемачески
договор, по силата на който той се е задължил със свои средства да построи собствения на ответниците магазин
№ 2, а те да му заплатят възнаграждение. Тези разходи да неразривна част
от строителния процес. При условията на
евентуалност предявява искове на
извъндоговорно основание като твърди, че
е предприел управление на
работата по построяването на магазин № 2, въпреки че не е бил надлежно натоварен като е заплатил
всички разноски за построяването на сградата и
които да осигурят законността на изграденото. Работата е била
управлявана уместно, защото е заплатил вместо ответниците всички разходи във
връзка с магазин № 2, поради което те следва да му ги заплатят. Ако се приеме, че работата е била
извършена уместно не само в чужд, но и в интерес на ищеца, то тогава претендира сумата от 5001, 55лв. от ответниците като спестени
разходи, с които са се обогатили за негова сметка на основание чл.61,
ал.2 от ЗЗД. Третият обективно евентуално съединен иск е на основание чл.30,
ал.3 от ЗС и се отнася до задължението на всеки съсобственик да участва в
тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Последният евентуално съединен
иск е по чл.59 от ЗЗД. Затова ищецът
моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 5001, 55 лв. Претендира разноски.
Ответниците Е. и И.
М. в срока по чл.131 от ГПК са подали
писмен отговор, с който заявяват, че предявените искове – главен и евентуални,
са недопустими и производството следва да бъде прекратено. Поддържат, че са придобили правото на строеж
за изграждане на магазин № 2 като изключителна собственост на учредителя на
правото на строеж ЕТ „ З. – Т.А.“ със
всички права и задължения, които са поети спрямо този обект в разпоредбите на
нот. актове № 110 /05г. и № 169/05г. и двата сключени преди сделката с нот. акт
№ 142/05г. Ищецът няма договорни отношения
с тях. Задълженията, поети от
него спрямо обектите на учредителя –
възложител са описани изрично в нот. актове
№ 110 и № 169 от 2005г. и се отнасят до който
и да било бъдещ собственик на тези имоти, защото именно за това ищецът
е придобил безвъзмездно правото на
строеж на всички описани обекти в нот. акт № 169/05г. Затова предявеният иск е
недопустим, защото липсват две от
абсолютните процесуални предпоставки
за неговото упражняване, а именно липса на принадлежност на правото на
иск от ищеца по отношение на тях и липса на пасивна легитимация за ответниците да отговорят по иска като на
това основание искът следва да бъде отхвърлен и делото прекратено.
Третото лице помагач Т.А. в
депозирано писмено становище поддържа,
че с нот. акт № 142/29.07.2005г. е продала на И.М. правото на строеж за изграждане на магазин № 2. Предмет на
сделката е било само правото да се
построи магазин според одобрената проектна документация и това е заплатено.
Ответникът не е неин правоприемник по
отношение на договореното с инвеститора, тъй като не му е прехвърляла правата,
които има спрямо инвеститора по нот. акт
№ 110/05г. На ответника му е било известно, че трябва да договори всички
условия с инвеститора по изграждането на имота, включително и цената на
строителството. Всички нейни имуществени
претенции за учреденото вещно право на
строеж са били удовлетворени от ищеца,
като изпълнението на магазин № 2 тя е
изключила от обезщетението, още преди да прехвърли правото на строеж върху
същия. Нейните претенции спрямо инвеститора са оформени в споразумение от
25.07.2005г., изпълнението на всички е декларирала при прехвърлянето на имота с нот. акт №
81/2007г. Сочи, че И.М. не й изплатил
посочената цена в нотариалния акт за
продажба на правото на строеж.
Не се спори, че с нот. акт №
142/29.07.2005г. ЕТ „З.- Т.А.“ е продала на
И.М. по време на бака му с Е.М.
правото на строеж за магазин № 2,
находящ се в сградата на ул. *******, която следва да бъде изградена в УПИ II-240. Не е спорно, че с
изграждането на сградата, респективно и
на магазин № 2, те са придобили правото на собственост върху него.
Безспорно е, че с нот. акт №
110/23.06.2005г. едноличният търговец, представляван от Т.А. е учредила правото на строеж върху УПИ II-240 в полза на К.В. за построяването на
жилищна сграда с два входа, заедно с магазини, гаражи и ателиета
като учредителят е запазил за себе си
правото на строеж върху девет обекта, подробно описани в нотариалния акт, сред
които и магазин № 2. В този нотариален акт е материализиран и договор за строителство
между тях.
|
Не се оспорва, че с нот.
акт № 169/20.07.2005г. К.В. е
прехвърлила на ищеца и физическите лица
О.Г.Л.и В.Н.М. правото на строеж
за изграждането на жилищна
сграда в УПИ II-240 като обектите в нея, които следва да бъдат
изгладени са подробно описани.
Физическите лица са запазили правото на строеж за конкретно изброени обекти, а останалите са останали за дружеството. В същия нотариален акт ищецът е встъпил в правата и задълженията
на Кр. В.по нот. акт № 110/05г. За прехвърлянето на правото на строеж е заплатена цена от 60 000 лв. Не е спорно, че между Т.А. като управител на ЕТ „З.- Т. А.“ и
учредител на правото на строеж като собственик на недвижимия имот и
приобретателите на правото на строеж по нот. акт № 169/05г. е сключено споразумение на 25.07.2005г., с
което поради значително оскъпяване на
строителството са постигнали съгласие,
че за конкретно изброени обекти,
включително и магазин № 2 извършването на СМР за построяването им няма да
бъде ангажимент на ищеца. Споразумяват се тези обекти да бъдат единствено
архитектурно обособени от другите в
сградата и най- общо конструктивно изградени в напълно незавършен вид без
каквито инсталационни, завършителни или довършителни работи. С нот. акт №
81/08.10.2007г. Т.А. е прехвърлила на дружеството- ищец правото на собственост върху УПИ II-240. С акт образец № 15 от 15.05.2008г. е установена годността за приемане на строежа, в който фигурират
името и подписът на И.М.. С разрешение за ползване от 20.08.2008г. е
разрешено ползването на жилищна сграда
с подземни гаражи, с помещения за магазини, сградни инсталации, намиращи в УПИ II -240.
Безспорно е, че цялата
сградата, включително и магазин № 2 са изградени със средства, труд и
материали на ищеца като в тази връзка са представени договор за строителство от 31.08.2005г., договор за упражняване на строителен надзор
от 07.09.2005г., договори за
извършване на отделни строително- монтажни работи, договор за банков
кредит, фактури и протоколи- образец № 19. С пълномощно от
03.08.2008г. И.М. е упълномощил ищеца и
В. Минева да го представляват пред
изброени дружества, както и да извършват от негово име и за негова
сметка всички необходими правни и фактически действия и дейности при и по
повод узаконяване на електромери, водомери, топломери, радиатори и други. С
нотариална покана от 12.09.2015г. пълномощникът е оттеглил упълномощаването. По делото е допусната
техническа експертиза, която е дала
заключение за площта на магазин № 2 с и без идеалните части, както и че той
се намира вътре в площта на жилищната сграда. Той е самостоятелен търговски
обект, но участва в идеалните части на жилищната сграда. Жилищната сграда е изградена и съществува,
включително и магазин № 2. Вещото лице е дало
заключение, че без посочените
дейности, за който са приложени документи по делото, не може да се изгради и
узакони сградата. Вещото лице е
посочило, че съществуват документ за почистване на сградата от 01.08.2008г.,
като и за строителен ток и вода по време на строителството, както и на документи за табели, означителни знаци около обекта. Счетоводната експертиза е
дала заключение за съпътстващите разходи в общ размер и съответно за магазин
№ 2 и те са в размер на 5001, 55лв. до края на 2009г. и към друг различен момент. Съдът възприема
заключенията като компетентни и
безпристрастни. Районният съд е отхвърлил
главният иск по чл.79, ал.1 във вр.с чл.266, ал.1 от ЗЗД като е приел, че
между страните по делото няма договорно правоотношение. Уважил е евентуално
съединения иск с правно основание
чл.61, ал.2 от ЗЗД. Оставил е без разглеждане
евентуалните искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.59 от
ЗЗД. Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД. Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото
в жалбата – чл.269 от ГПК. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността му. Предмет на проверка е
правилността на първоинстанционното решение
досежно наличието или не на предпоставките на чл.61, ал.2 от ЗЗД,
доколкото в жалба се твърди, че ищецът
има договорно задължение да построи обектите, за които учредителят на правото
на строеж и собственик на недвижимия имот е запасил за себе си, както и че
това договорно задължение произтича от нотариален акт 110/05г. и нот. акт № 169/05г. Видно от нот. акт №
110/2005г. е, че собственикът
на УПИ II-240 е учредил право на строеж
върху него като е запазил за себе си
правото на строеж върху девет обекта от бъдещата сграда, сред които и магазин
№ 2. В този нотариален акт е
инкорпориран и договор за строителство, който по съществото си е неформален,
доколкото писмена форма не е такава за неговата действителност. По- късно с нот. акт № 169/05г.
първоначалният приобретател на правото
на строеж го е прехвърлил на ищеца и
две физически лица, като последните се
встъпили в правата и задължението му,
поети с нот. акт № 110/05г. Т.е. налице е хипотезата на встъпване в дълг по реда на
чл.102 от ЗЗД, тъй като кредиторът ЕТ
„З.- Т.А.“ е дала съгласието със
сключването на споразумението от 25.07.2005г.
Така ищецът по настоящото дело е поел задължението да построи до ключ
и съобразно правилата, установени в
РБългария, обектите и на учредителя на
правото на строеж. Със същото
споразумение те са договорили, че
върху част от тези определени обекти,
сред които и магазин № 2, представляващи обезщетение за собственика на
недвижимия имот за учреденото право на строеж, инвеститорът- ищец няма да има
задължението да извършва необходимите
СМР за построяването им, а то е ограничено само до тяхната архитектурна
обособеност от другите обекти в сградата и най- общо конструктивно изграждане
в незавършен вид, без каквито и да било инсталационни, завършителни и
довършителни работи – чл.3 от споразумението. Т.е. договорното задължение съществува между учредителя на правото на строеж Т.А.
и „М.И.П.“ ООД, но не и между
дружеството и Ел. М. и Ив. М..
Предприетите дейности във
връзка с разходи за строителен ток, извозване на боклук и почистване, такси
за съгласуване и одобряване на проекти, наем на скеле, тротоарно право, такси
за узаконяване на асансьори и пускането им в експлоатация и охрана на
строителния обект са извън
задължението му, поето с чл.3 от споразумението от 25.07.2005г. и тези разписани в нот. акт № 110/05г. и нот.
акт № 169/05г. Затова тези разходи са направени както в интерес
на ищеца, така и в интерес на
собствениците на магазин № 2 и се
дължат от тях. Налице извъндоговорен източник на права и задължения, а именно водене
на чужда работа без пълномощие. Предпоставките, от които
възниква това правоотношение
са: извършено фактическо материално действие по управление на чужда работа,
наличието на интерес, в служба на който
управителят е предприел действието, то е предприето, за да се обслужи чужд интерес, както и една отрицателна
предпоставка- липса на натоварване/упълномощаване/. Ал.2 на чл.61 от ЗЗД предвижда чуждата работа да е извършена както в
интерес на управителя, гестора, така и в чужд интерес на носителя на интереса е ограничено по размер. Той е длъжен да възмезди управителя на работата, само ако
в имуществото му е настъпило обогатяване и само до размера на
него. В случая обогатяването на носителя на интереса води
до обедняване на гестора. От събраните доказателства се установява, че
дружеството- ответник по жалбата е предприел работата уместно и добре, поради което следва да бъде
обезщетен от жалбоподателя за разходите, които претендира, тъй като с тях той
се е обогатил, а дружеството се е обеднило. Не може да се приеме, че Ел. М. и Ив. М. с придобиване на правото на
строеж са станали страна и по договора
за строителство, както и имат същите права както учредителя на правото на
строеж Т. А. по отношение на строителя. Само учредителят на правото на строеж
няма да дължи парична сума за изграждането на обектите, които е запазил за
себе си. Предявеният иск при
условията на евентуалност с правно
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД е основателен и доказан. Поради изложеното
решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. На ответника по жалбата се
дължат разноски за производството пред
СГС в размер на 405 лв. като
настоящата инстанция намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
на процесуалния представител на
жалбоподателя досежно размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на дружеството. Пред
настоящата инстанция е проведено едно съдебно заседание без съдебно дирене. Следва да се отчете
депозирания отговор от дружеството по подадената въззивна жалба, както и
участието на негов процесуален представител пред въззивния съд. Воден от горното, съдът РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.03.2017г. на СРС, 42 състав,
постановено по гр.д. № 14519/14г., с
което срещу Е.И.М. е уважен иск с правно
основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Е.И.М., ЕГН **********,*** да заплати на „М.И.П.“ ООД, ЕИК *******, гр. София,
ул. „******и със съдебен адрес:*** чрез адв. Д. И. сумата от 405 лв. /
четиристотин и пет лева/ разноски по делото пред СГС.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|