№ 46257
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110153206 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13.11.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На тринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 53206 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Г. У., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „.................“ № 5, ет. 4, ап. 13, против „...............“ ЕООД, с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „..............“, ж.к. „..................“, ул.
„....................“ № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т.. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че срещу него било образувано изп.д. № 2009....0400016 по описа на
ЧСИ И.Ч., с рег. № ...., действащ в района на СГС, по молба на „.............“ ЕАД, в полза на
което дружество бил издаден изпълнителен лист на 17.11.2008 г. по ч.гр.д. № 33788/2008 г.
по описа на СРС, 32 състав, и по силата на който изпълнителен лист ищецът в настоящото
1
производство и К.Д.У. били осъдени да заплатят солидарно на „.............“ ЕАД сумата от
9 534,16 лв. за главница, дължима по договор за кредит, сумата от 23,14 лв. – просрочена
редовна лихва за периода от 05.10.2007 г. до 04.11.2007 г., сумата от 4 540,63 лв. –
наказателна лихва за периода от 05.11.2007 г. до 23.10.2008 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 702,96 лв. – съдебни разноски. Също така твърди, че на 18.02.2013 г. пред
ЧСИ била депозирана молба от ответника с искане за конституирането му като взискател по
делото, с която молба „...............“ ЕООД предоставило сключен между него и „.............“ ЕАД
договор за цесия. Навежда твърдения, че не дължи посочените суми на ответника поради
погасяването им по давност. Сочи, че след образуване на изпълнителното дело били
извършени действия от страна на ЧСИ за изискване на справки относно имуществото на
длъжника, но такава не му била надлежно връчена. Твърди, че към предявяване на иска е
изтекла петгодишна давност, по време на която взискателят бездействал. Последното
валидно предприето изпълнително действие било преди 01.01.2018 г., поради което на
01.01.2020 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Също така твърди, че производството по изпълнителното дело било прекратено на
посоченото правно основание. Позовава се на задължителната съдебна практика, излага
подрбони съображения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на „...............“ ЕООД, че Т. Г. У. не дължи на ответника сумата от 9 534,16 лв.
за главница, дължима по договор за кредит, сумата от 23,14 лв. – просрочена редовна лихва
за периода от 05.10.2007 г. до 04.11.2007 г., сумата от 4 540,63 лв. – наказателна лихва за
периода от 05.11.2007 г. до 23.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
702,96 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 17.11.2008 г. по ч.гр.д. № 33788/2008
г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „...............“ ЕООД, с който оспорва предявената искова претенция като
недопустима и неоснователна. Не спори, че изпълнителния лист от 17.11.2008 г. бил издаден
по ч.гр.д. № 33788/2008 г. по описа на СРС, 32 състав, въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение. Не спори, че образуваното въз основа на изпълнителния лист изп.д.
№ 16/2009 г. по описа на ЧСИ И.Ч., било прекратено на 24.07.2020 г. с постановление на
ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Оспорва допустимостта на исковата претенция,
като твърди, че изпълнителното производство, задължението по което произтичало от
договор за кредит от 26.04.2007 г., било прекратено. При липса на висящо изпълнително
производство за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иска, в която насока
излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Сочи, че за финансовите
институции, дори вземането да е погасено по давност, е налице задължение да събират и
подават информация до Централния кредитен регистър по реда на чл. 10 от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. на БНБ. Наведжа съображения, свързани с последиците от погасителната
давност и съществуване на вземането. Не спори, че е частен правоприемник на кредитора на
2
ищеца. Моли съда да отхвърли исковата претенция, прави искане за възлагане на разноските
в тежест на ищеца, а при условие на евентуалност претендира направените по делото
разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Т. Г. У. против „...............“ ЕООД за установяване по
отношение на „...............“ ЕООД, че Т. Г. У. не дължи на ответника сумата от 9 534,16 лв. за
главница, дължима по договор за кредит, сумата от 23,14 лв. – просрочена редовна лихва за
периода от 05.10.2007 г. до 04.11.2007 г., сумата от 4 540,63 лв. – наказателна лихва за
периода от 05.11.2007 г. до 23.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
702,96 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 17.11.2008 г. по ч.гр.д. № 33788/2008
г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 53206/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 11.12.2024 г., 11,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Т. Г. У. против „...............“ ЕООД за установяване по
3
отношение на „...............“ ЕООД, че Т. Г. У. не дължи на ответника сумата от 9 534,16 лв. за
главница, дължима по договор за кредит, сумата от 23,14 лв. – просрочена редовна лихва за
периода от 05.10.2007 г. до 04.11.2007 г., сумата от 4 540,63 лв. – наказателна лихва за
периода от 05.11.2007 г. до 23.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
702,96 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 17.11.2008 г. по ч.гр.д. № 33788/2008
г. по описа на СРС, 32 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата от
ответното дружество „...............“ ЕООД, с който оспорва исковата претенция като
недопустима и неоснователна, излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на от 17.11.2008 г. по ч.гр.д. № 33788/2008 г. по описа на СРС,
32 състав, образувано изп.д. № 2009....0400016 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № ...., действащ
в района на СГС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно крайния момент, в който са
били предприети действия от страна на съдебен изпълнител.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
4
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5