Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр. Габрово, 11.07.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА - ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Габрово
ТИХОМИР ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 91 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна
жалба от Директора на РД «Автомобилна администрация»
гр. Плевен против решение № 58 от 24.03.2023 г. по АНД №15/2023 г. на Районен
съд – Габрово, с което е отменено издадено от касационния жалбоподател наказателно постановление № 35-0001249 от 21.11.2022 г. С
наказателното постановление на Я.Н.С. *** са наложени следните административни наказания:
1. Глоба в
размер на 200 лева, на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ – за нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 7 от ЗАвП, изразяващо се в това, че на
31.10.2022 г. на ГП II-44, разклон за с.
Чавей по посока гр. Габрово, извършва обществен превоз на товар с товарен
автомобил „Мерцедес Актрос 1844ЛС” от кат. № 3, с рег. № А**** НР, собственост на «Транс мания
ауто» ЕООД и полуремарке „Шмитц СДФ24Г” с рег. № А **** ЕМ от кат. № 4, собственост на
«Тир транспорт» ООД, с товарителница № 8529334 от 31.10.2022г. без в нея да е
отразено бруто тегло или изразено по друг начин количеството на товара.
2. Глоба в
размер на 2 000 лева, наложена на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП за нарушение на
чл. 89 т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, изразяващо се в това, че по същото
време и на същото място водачът няма карта
квалификация, установено след справка в ИС на ИА”Автомобилна администрация”
София.
Касационният жалбоподател
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за пълната
му отмяна, но излага мотиви само в частта, касаеща второто от горепосочените
нарушения. Счита, че от доказателствата по
административно-наказателната преписка категорично може да се направи обоснован
извод, че Я.Н.С. е осъществил виновно състава на административното нарушение.
Позовава се на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване
на начална квалификация, като посочва, че в
случая водачът е правоспособен да управлява МПС от категория „С+Е”,
поради което следва да отговаря и на изискването на посочената разпоредба, тъй
като извършва обществен превоз на товари с такъв автомобил. Същият е сред субектите,
подлежащи на обучение, поради което е следвало да притежава карта за
квалификация. Именно в това се е изразило и вмененото му във вина нарушение,
тъй като е безспорно, че към датата на проверката не е притежавал карта за квалификация
на водач. Снабдяването на по-късен етап с този документ, или притежаването на
удостоверение за професионална компетентност е без значение за съставомерността на деянието. Посочва се, че
притежаваното от водача удостоверение за професионална компетентност е само
един от документите, изискуеми и необходими за издаването на картата, но не
замества същата.
Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че е нарушено общностно
изискване към водачите, които осъществяват обществен превоз или превоз за
собствена сметка и дейността им е източник на повишена опасност предвид спецификите
на автомобилния транспорт. Процесното нарушение е от категорията
на т. нар. "формални" нарушения, при които
вредните последици произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние, поради което обстоятелството. че от нарушението няма настъпили вредни
последици, не обосновава
извод за маловажност на случая. Затова се прави искане за отмяна на решението.
В с.з. касационният
жалбоподател не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
с.з.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и счита, че не са налице основанията за отмяна на решението на Габровски
районен съд.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Габрово, като взе предвид събраните по делото
доказателства от РС Габрово, становищата и възраженията на страните, приема за
установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК /решението на ГРС е връчено на административнонаказващия орган на 06.04.2023
г., а жалбата е постъпила в съда на 18.04.2023 г./, като изхожда от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, АС Габрово не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
редовно събраните писмени и гласни доказателства Районен съд Габрово правилно е
установил фактическата обстановка, която не е предмет на спор и пред
касационната инстанция.
На 31.10.2022 г. на ГП II-44, разклон за с. Чавей по посока гр. Габрово,
инспектори на РД «Автомобилна администрация» гр. Плевен извършили проверка на
управляван от Я.Н.С. товарен автомобил „Мерцедес Актрос 1844ЛС” от кат. № 3, с рег. № А**** НР, собственост на «Транс мания
ауто» ЕООД и полуремарке „Шмитц СДФ24Г” с рег. № А **** ЕМ от кат. № 4, собственост на
«Тир транспорт» ООД. Видно от пътен лист № 5526722 от 25.10.2022 г., с посочения
товарен автомобил и ремарке водачът извършвал обществен превоз на товар, като
дружеството притежава лиценз на Общността за превоз на товари с № 16611,
валидно до 14.12.2026 г.
При проверката било установено,
че превозът се извършва с товарителница № 8529334 от 31.10.2022 г., в която не
е отразено бруто тегло или изразено по друг начин количеството на товара, с
което е нарушена разпоредбата на 53 ал.1 т.7 от ЗАвП, съгласно която
товарителницата трябва да съдържа тези данни.
Установено било също, че водачът С. няма карта квалификация, което
обстоятелство било потвърдено от справка в ИС на ИА”Автомобилна администрация”
София и съставлява нарушение на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 на Министерство
на транспорта, съгласно която по време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по
реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона
за автомобилните превози.
За констатираните нарушения е
съставен АУАН от 31.10.2022г. срещу Я.С.. Съставеният АУАН му бил надлежно
връчен и подписан от него с отбелязване, че има изкаран курс, но няма карта. Въз
основа на съставеният АУАН е издадено оспореното пред РС Габрово наказателно
постановление № 350001249 от 21.11.2022 г.
Така установените факти се
потвърждават от приложените по АНД №15/2023 г. на ГРС копие от товарителница от
31.10.2022 г., в която е посочено наименованието на товара, без посочване на
тегло, Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари на името на Я.Н.С. от 16.01.2022г. за преминато периодично обучение от
08.01.2022г. до 16.01.2022 г., от копие от карта за квалификация на водач на
МПС на името на Я.С. от 08.11.2022 г., т.е. след датата на установяване на
нарушението и със срок на валидност - 14.01.2027 г.
Въз основа на приложената заповед
№ РД - 08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, съдът е приел за
безспорно установена материалната компетентност на издателя на наказателното
постановление.
По отношение приложението на
материалния закон касателно нарушението по 53 ал.1 т.7 от ЗАвП, въззивният съд
е посочил, че съгласно ЗАвП товарителницата се изготвя в три оригинални
екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от превозвача, като
установяването на теглото на товара е задължение на изпращача, а превозвачът е
длъжен да провери точността на данните в товарителницата. Водачът в дружеството-превозвач
не изготвя и попълва товарителницата, намира се в подчинено положение спрямо
работодателя си и не може лично да осъществи контрол
върху документацията, попълвана от изпращача и проверявана от превозвача.
Затова поведението му не осъществява фактическия състав на вмененото му
административно нарушение, поради липса на субективният елемент, т.е. виновно
поведение. Затова и същият не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение, поради което неправилно е ангажирана неговата административно
наказателна отговорност.
По отношение на второто нарушение
РС Габрово е приел, че С. е правоспособен водач на МПС от типа на това, с което
е осъществяван при проверката процесния превоз на товари. От удостоверение за
професионална компетентност за извършване превоз на товари № 1-097985 от
16.01.2022 г. се установява, че той е преминал периодично обучение по чл. 18 на
Наредба № 41/2008г. в периода от 08.01.2022г. до 16.01.2022 г., като самото
издаване на картата за квалификация е станало няколко дни след датата на
проверката от контролните органи. Съдът е посочил е, че такава карта се издава
на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност,
удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение, като периодичното
обучение се извършва на всеки пет години. В случая несъмнено С. е извършил
обществен превоз на товари в качеството си на водач с МПС и за него такава карта е била необходима. Според съда
обаче не са били нарушени изискванията, свързани с целите и функциите на
наредбата, визирани чл. 1 от нея. Приел е, че за разлика от удостоверението,
картата не е първичен документ, с който се признава и
удостоверява квалификацията и преминатото обучение. Позовал се е на чл. 2, ал.
3 от Наредбата, съгласно който изискването за начална квалификация на водача е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в
курсове за обучение, и е положил успешно изпит. В случая това изискване е
спазено, като е изпълнено по-важното условие, което е от значение за
упражняване на съответния вид дейност и за безопасността на превоза, е
притежаването на познания и квалифицирани умения, придобити чрез посещения на
курсове и полагане на изпит. Картата за квалификация по същество представлява
официален свидетелстващ документ, удостоверяващ факти с правно значение, а
именно, че водачът е преминал началната квалификация или задължителното
периодично обучение. Водачът може да извършва превоз, когато притежава
познания, придобити чрез посещение в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит или е преминал периодично обучение за усъвършенстване на познанията.
Видно от вписаното в представеното Удостоверение за професионална компетентност
за извършване на превоз на товари, то е достатъчно доказателство за придобито
периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 на МТ и
Директива 2003/59.
Съдът е
приел, че картата за квалификация е необходима, но доколкото се касае за първо
нарушение и тя се явява само едно обективиране на изпълнението на условията за
нейното притежаване, органът е следвало да предупреди водача, че при следващо
констатиране на нарушение ще понесе съответната санкция. От всичко изложено е направил
извод за наличието на обстоятелства, съществуването на които е обосновавало
явно по-ниската степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с други такива прояви от съответния вид, която, на следващо място, се
е допълвала и от факта, че предвиденото в разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП
наказание в неговият размер по никакъв начин не би могло да се съпоставя и да
бъде съизмеримо с тях, като следва да се съблюдава принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция.
В този случай процесното нарушение излиза извън рамките на този вид обществено
опасни деяния и затова въззивният съд е приел, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това, наказващият орган е
допуснал нарушение на закона.
По
изложените съображения съдът е счел наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, и като такова го е отменил в цялост.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на РС Габрово, поради което не
следва да ги преповтаря, а препраща към тях.
Направените
в касационната жалба възражения са неоснователни. Както беше посочено, такива напълно
липсват по отношение на административното наказание глоба
в размер на 200 лева, наложена на осн. чл. 105 ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/, за нарушение на чл. 53 ал. 1 т. 7 от ЗАвП. Затова и искането за
отмяна на обжалваното решение в тази част е неоснователно. За прецизност
настоящият съдебен състав следва да посочи, че напълно правилно и
законосъобразно РС Габрово се е позовал на разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от
ЗАвП, в която е посочено кои лица изготвят товарителницата. Сред тях не е
водачът на превозното средство, с което се извършва превоза, поради което
същият не може да е субект на така вмененото му нарушение.
Неоснователни
са и наведените в касационната жалба доводи за отмяна на решението в частта,
касаеща наложената с наказателно постановление № 35-0001249 от 21.11.2022 г.
глоба в размер на 2 000 лева, наложена на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП. Верни са всички изложени
в жалбата аргументи, съгласно които за спряния за проверка водач Я.С. е
съществувало задължение да осъществява
обществен превоз на товар при наличието на карта за квалификация, която
да представи на инспекторите от РД «АА» гл. Плевен в изпълнение на изискването
на нормата на чл. 89 т. 4 от Наредба № 33 от
3.11.1999 г. Безспорно е, че към датата на извършване на проверката водачът не
имал такава карта, тъй като същата му е издадено по-късно – на 08.11.2022 г.
Като не изпълнил произтичащото от посочения подзаконов нормативен акт
изискване, от обективна и субективна страна водачът е осъществил вмененото му
нарушение. Но именно относно деяние, носещо всички белези на административно нарушение,
следва да се извърши преценка по наличието на основание за прилагане на чл. 28
ал. 1 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не е предмет на изключенията по
смисъла на чл. 28 ал. 8 от ЗАНН. В случая това основание е налице, тъй като
съгласно чл. 2 ал. 2 от Наредба № 41 от
4.08.2008 г. картата за квалификация се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. А съгласно чл. 4 ал. 1 т. 1 от същата наредба,
водачи - граждани на държава, която е член на
Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично
обучение с карта за
квалификация на водача.
От гореизложеното следва
извод, че изискването за притежаване на карта за квалификация е въведено, за да
бъде гарантирано, че обществен превоз на товари или пътници се осъществява от
лица, които притежават необходимите за
изпълнение на дейността познания, придобити чрез посещения в курсове за
обучение. С други думи, липсата на карта за квалификация в общия случай е
доказателство за това, че водачът не е преминал задължителния курс и от това произтича
обществената опасност на нарушението – общественият превоз се извършва от
недостатъчно квалифицирано лице. Това не е така в разглеждания случай,
доколкото от неоспореното удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари от 16.01.2022 г. се установява, че Я.Н.С. е
преминал периодично обучение от 08.01.2022г. до 16.01.2022 г., въз основа на
което впоследствие му е издадена и карта за квалификация. Именно тези
характеристики на извършеното нарушение определят неговата маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и е следвало да бъдат взети предвид от
административно-наказващия орган, който при наличие на основанията по посочения
текст е длъжен да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици /в т.см. ТР № 1 от 12.12.2007 г. на
ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК/. При липсата на такава преценка, издаденото от директора
на РД «Автомобилна администрация» гр. Плевен
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и в тази своя част.
В заключение,
като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд се е
произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Затова следва да бъде
оставен в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63в
от ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 пр. 1-во от АПК, Административен съд – Габрово,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 24.03.2023
г. по АНД №15/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д. Атанасов/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Е. Кирова-Тодорова/
2.
/Д. Гишина/