Присъда по дело №3952/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 64
Дата: 5 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120203952
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 64
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
Съдебни*

заседатели:*
при участието на секретаря *
и прокурора *в (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120203952 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Г. В. М. с ЕГН: **********, роден на 17.01.1990 г. в гр.
Бургас, български гражданин, със средно образование, не работи, постоянен адрес:
гр.Бургас, *, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
На 25.03.2021 г., в гр. Бургас, на *, без надлежно разрешително,
съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда
за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в
себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и
ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от
същата, а именно: 0,061 гр. коноп /канабис, марихуана/ и 1,246 гр.
метамфетамин на обща стойност 31,40 лева, както следва:
1. Обект № 1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис,
1
марихуана/, с нетно тегло 0,061 гр. /нула цяло, нула шестдесет и един грама/,
със съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 11,70%, на стойност 0,24 лв. /двадесет и четири
стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
2. Обект № 2, представляващ смес от хранителна добавка и
метамфетамин, с нетно тегло 0,681 гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и
един грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин 22,70 %, на стойност 17,03 лева /седемнадесет лева и три
стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
3. Обект № 3, представляващ смес от хранителна добавка и
метамфетамин, с нетно тегло 0,565 гр. /нула цяло, петстотин шестдесет и пет
грама/, със съдържание на активния наркотично действащ компонент
метамфетамин 25,40 %, на стойност 14,13 лева /четиринадесет лева и
тринадесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 НК, вр. чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „Глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като го признава за НЕВИНОВЕН и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАДВАВА по квалификацията деянието да
съставлява престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК Г. В. М. с ЕГН: ********** да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 74,08
лв. /седемдесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща сторените в
досъдебното производство разноски, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС-Бургас и сумата от 5,00 лв./
пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се
пристъпи към издаването му.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на
2
престъплението – описаното по-горе наркотично вещество, предадено в ЦМУ
– София, ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата и ДА СЕ УНИЩОЖИ по
предвидения за това ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 64/05.10.2021 г. по НОХД 3952/2021г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Г. В. М. с ЕГН: **********, с който е обвинен в това, че:
на 25.03.2021 г., в гр. Бургас, на *, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30
и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/,
чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73,
ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък № I от същата, а именно: 0,061 гр.
коноп /канабис, марихуана/ и 1,246 гр. метамфетамин на обща стойност 31,40 лева, както
следва:
1. Обект № 1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно
тегло 0,061 гр. /нула цяло, нула шестдесет и един грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,70%, на стойност 0,24 лв.
/двадесет и четири стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
2. Обект № 2, представляващ смес от хранителна добавка и метамфетамин, с нетно
тегло 0,681 гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и един грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент метамфетамин 22,70 %, на стойност 17,03 лева
/седемнадесет лева и три стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
3. Обект № 3, представляващ смес от хранителна добавка и метамфетамин, с нетно
тегло 0,565 гр. /нула цяло, петстотин шестдесет и пет грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент метамфетамин 25,40 %, на стойност 14,13 лева
/четиринадесет лева и тринадесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че случаят не е маловажен, мотивирайки се с многобройните
осъждания на М.. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да се изтърпи при първоначален „Общ“
режим и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. По отношение на разноските пледира да
се поставят в тежест на подсъдимия.
1
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.Я. - БАК, също пледира, че
фактите по делото са установени по несъмнен начин, но счита, че деянието следва да се
преквалифицира като „маловажен случай“. Акцентира върху това, че стойността на
държаното наркотично вещество не е висока, касае се за смес на наркотично и ненаркотично
вещество, подсъдимият е оказал пълно съдействие на разследващите и изразява съжаление
за постъпката си. Допълва, че подсъдимият е започнал работа, поради което и евентуалното
му поставяне в пенетенциарно заведение не би способствало за постигане на целите по чл.
36 НК. Моли съда за преквалифициране на деянието по ал. 5 на чл. 354а НК и налагане на
наказание „Глоба“.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник,
допълвайки че вече си е намерил работа и за себе си не се чувства зависим към наркотичните
вещества. В предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че предоставя на
съда.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. В. М. с ЕГН: ********** е роден на 17.01.1990 г. в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, със средно образование и постоянен адрес: гр.Бургас, *, ет.
3, ап. ляв. Подсъдимият е трудово ангажиран.
До датата на инкриминираното деяние подс. М. е бил осъждан с общо три съдебни
акта все за престъпления свързани с наркотични вещества, като по две от осъжданията
(НОХД № 2917/2019 г. на РС-Бургас и НОХД № 4837/2019 г. на РС-Бургас) е била
извършена съдебна кумулация, като с Определение № 66/17.01.2020 г., в сила от 04.02.2020
г. по НЧД № 5022/2019 г. на РС-Бургас му е било наложено едно общо най-тежко наказание
в размер на шест месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от три години. По третото осъждане – НОХД № 25/2021 г. на РС-Бургас, в
сила от 11.01.2021 г. на подсъдимия е било наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева, платена на 26.02.2021 г.
Полицейските служители при 01 РУ Бургас - св. * и св. * изпълнявали съвместно
служебните си задължения на 25.03.2021 г., на територията, обслужвана от 01 РУ-Бургас.
По време на смяната им св. * и св. * получили сигнал, че лице с имена „Г. В. М.“, находящо
се на *, държи в себе си наркотични вещества. Полицаите отишли на посочения им адрес,
където малко по-късно на същата дата, установили подс. М.. При извършваната проверка,
полицаите попитали подсъдимият дали държи в себе си наркотични вещества, на което той
им заявил, че имал в себе си „марихуана“ й „пико“, които намерил до „Летния театър“ в гр.
Бургас и които били предназначени за негова лична употреба. Подсъдимият се съгласил да
предаде наркотичните вещества доброволно, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване от 25.03.2021 г., с който подс. М. предал на св. * 1 бр. джъмпер /Обект № 1/,
съдържащ цигара от зелена тревна маса и 2 бр. джъмпера /Обект № 2 и Обект № 3/,
съдържащи бяло кристалообразно вещество. В протокола, обвиняемият вписал, че
„марихуаната“ и „пикото“ са били негови, за лична употреба.
2
По случая било образувано досъдебно производство № 431 ЗМ - 195/2021 г. по описа
на 01 РУ-Бургас, пор. № 816/2021 г. по описа на РП-Бургас, като в хода на същото била
назначена и изготвена химическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице
предадените обекти са:
1. Обект № 1, представляващ смес от тютюн и коноп /канабис, марихуана/, с нетно
тегло 0,061 гр. /нула цяло, нула шестдесет и един грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,70%, на стойност 0,24 лв.
/двадесет и четири стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
2. Обект № 2, представляващ смес от хранителна добавка и метамфетамин, с нетно
тегло 0,681 гр. /нула цяло, шестстотин осемдесет и един грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент метамфетамин 22,70 %, на стойност 17,03 лева
/седемнадесет лева и три стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
3. Обект № 3, представляващ смес от хранителна добавка и метамфетамин, с нетно
тегло 0,565 гр. /нула цяло, петстотин шестдесет и пет грама/, със съдържание на активния
наркотично действащ компонент метамфетамин 25,40 %, на стойност 14,13 лева
/четиринадесет лева и тринадесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
С постановление от 13.07.2021 г. М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит се възползвал от правото си да не дава обяснения по случая.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 29 от на ДП)
и * (л. 30 от ДП) и от обясненията на подсъдимия Г.М. (л. 17 гръб от съдебното
производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 14-15 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 8 от ДП); протокол за извършена
химическа експертна справка (л. 9-10 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 38 от ДП);
писмо до ЦМУ (л. 39 от ДП) и разписка (л. 40 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 31-34 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
3
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви,
такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества, но при условията на маловажен случай.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичните вещества са се намирали у подсъдимия и той е упражнявал фактическата
власт над тях, което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си М. е
„държал” наркотичните вещества, поради което и е осъществил горепосочената форма на
изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в
съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки
един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с
този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесните вещества съдържат коноп и метаамфетамин. И двете вещества нямат
легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите. Тези вещества са включени в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явяват високорискови наркотични вещества по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросните вещества,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
4
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, той упражнява
фактическа власт върху високорисковите наркотични вещества, без да има разрешително за
това, като от волева страна М. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените
противоречия са съсредоточени около това дали деянието следва да се квалифицира като
„маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии, като
никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради това се наблюдават
различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката на отделния
случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо
значение.
В настоящия случай съдът счита, че действително съвкупната преценка на ценимите
компоненти води до извод за наличие на маловажен случай. Това е така по следните
причини:
На първо място количеството наркотично вещество е малко (общо 1,25 грама
метаамфетамин и под една десета от грама коноп). Отделно от това и двете вещества не са в
чист вид, а се касае за смес между наркотично и ненаркотично вещество, при което при
всички случаи теглото на чистото наркотично вещество ще е дори под тези граници,
въпреки че по обективни причини не може да се установи точно. Процентното съдържание
на активно действащото вещество също не е над средната. Стойността на наркотичното
вещество е ниска – 31,40 лева или около 20 пъти под МРЗ за страната.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества, но за лична употреба и очевидно за задоволяване на зависимост,
5
доколкото има данни, че М. и преди е имал проблеми с наркотичните вещества – т.е. налице
са били улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от зависимост (въпреки, че той
счита, че няма проблем в тази насока). Не следва да се отминава обстоятелството, че
подсъдимият е оказал пълно съдействие на разследващите и доброволно им е предал
наркотичните вещества, както и че към настоящия момент декларира, че е започнал работа –
т.е. полага общественополезен труд и се опитва да се социализира в обществото.
Вярно е, че към датата на деянието подсъдимият е бил осъждан три пъти за държане
на наркотични вещества (единият път при условията на маловажен случай), както и че след
инкриминираната дата е осъждан още два пъти за аналогични престъпления, които
обстоятелства са и единствените които могат да бъдат оценени в негативен план за него.
Въпреки това съдът счита, че тези факти не са от естество самостоятелно да доведат до
извод за завишена степен на обществена опасност, налагаща постановяване на ефективно
наказание „лишаване от свобода“, а следва да се вземат предвид на плоскостта на
индивидуализацията на наказанието.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът споделя доводите на защитата за квалифициране на
престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това от своя страна налага на
основание чл. 304 НПК съдът да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае по
първоначалната квалификация, деянието да съставлява престъпление по чл. 354а,ал. 3 НК

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
В положителен план за подсъдимия следва да се отчетат оказаното съдействие на
полицейските служители, трудовата ангажираност, сравнително малкото количество
наркотично вещество и ниската му стойност. Това обаче са все факти, взети предвид при
преценката за квалифициране на случая като маловажен, поради което и неправилно би
било отново да се ползват със същата тежест и при индивидуализацията на наказанието.
Същевременно съдът не може да не отчете, че М. е няколкократно осъждан и то все
за държане на наркотични вещества и процесното деяние е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане. Поради това настоящият състав е на мнение, че наказанието
„Глоба“ следва да се отмери в максималния предвиден размер, а именно - 1000 лева. Тази
санкция не се явява прекомерна, доколкото подсъдимият изрично заяви, че работи – т.е.
генерира парични средства, които да му позволят да я заплати, а от друга страна предишните
осъждания налагат този път да се действа с максималната строгост на закона, за да може да
се постигнат неговите цели.
6





Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на М. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Предвид предишните осъждания на подсъдимия неприложим се явява институтът на
чл. 78а НК, поради което и съдът не се спира подробно на него.






По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 74,08 лева за експертиза, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На
основание чл. 190, ал. 2 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Бургас и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
ако се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични
вещества, предадени в ЦМУ, които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК
следва да бъдат отнети в полза на Държавата и унищожени след влизане в сила на
7
настоящето решение.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни