Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 612/ 29.01.2015 г. по Гр.дело № 697/ 2014 г. по описа на РС Г. О. е осъдено „Д. БГ” Е. гр. Д. О. да заплати на А. Ю. Е. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука – в размер общо на сумата 14000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 25.04.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, отхвърлен е искът на А. Ю. Е. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за разходи във връзка с проведени лечения в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане и са осъдени страните за разноски съответно съобразно уважената и отхвърлената част на претенциите. Против това решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от „Д. БГ” Е. гр. Д. О.. В нея са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Счита, че съдът тенденциозно е възприел фактическата обстановка и механизма на увреждането, като е кредитирал само показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които не били очевидци на инцидента. Неоснователно отказал да допусне съдебно-медицинска експертиза от лекар – офталмолог, поискана, за да се докажат възраженията, че ищецът е имал сериозен проблем със зрението още преди постъпването му на работа и този проблем се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпения от него инцидент. Заема становище, че неправилно и незаконосъобразно съдът е допуснал и се е произнесъл по четири отделни осъдителни иска относно претърпените неимуществени вреди – касаело се до един иск, тъй като всички вреди била за един и същ период и една и съща травма. Счита размера на уважения иск за завишен, защото било установено, че операцията на ищеца е изпълнена много добре, за него са положени най-квалифицирани медицински грижи. Моли решението на ГОРС да бъде отменено или ако съдът счете искът за основателен, да намали размера на присъденото обезщетение. В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който заема становище за неоснователност на жалбата, като развива аргументи за правилността на обжалваното решение. Счита, че съдът е формирал своите правни изводи въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените за производството пред въззината инстанция разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.200 ал.1 КТ – за обезщетение за причинени от трудова злополука имуществени и неимуществени вреди. Ищецът е основал исковата си претенция за обезвреда на твърденията, че е претърпял трудова злополука, в следствие на която са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради получената фрактура на ацетабулума, оперативната интервенция с поставяне на имплант, лечение на разкъсна рана на клепача, затруднено предвижване при ползване на помощни средства, стрес от самата травма, от трудната комуникация поради незнаене на езика, включително затруднения да обясни състоянието си на лекарите, притеснения във връзка с идването на полиция по повод на инцидента, от невъзможността да бъде посетен от близките си, както и стрес през следоперативния период, съпроводен със сънуване на кошмари и невъзможност да се храни нормално, с трудното му придвижване до България в легнало положение при изпитване на болки в таза и цялото тяло, без да може да сяда нормално, чувство за непълноценност поради невъзможност да полага какъвто и да било физически труд. Ответното дружество – работодател е възразило, че се касае до битов инцидент, станал след работно време. За да уважи исковата претенция за неимуществени вреди ГОРС е приел, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, доколкото увреждането на ищеца е настъпило по време и във връзка с извършваната от него в кръга на служебните му задължения работа и по справедливост е присъдил обезщетение в размер общо на сумата 14000 лв., уважавайки изцяло исковата претенция, като е диференцирал неимуществените вреди в четири групи – вреди, непосредствено по време на инцидента, вреди по време и във връзка с извършената операция, вреди в постоперативния период и вреди към момента на завеждане на съдебното производство – и е присъдил обезщетение за всяка една група. Решението в частта за имуществените вреди е влязло в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство. Изложената от първоинстанционния съд в мотивите на решението му фактическа обстановка е правилно възприета, пълна, кореспондира с доказателствения материал, поради което съдът не счита за необходимо да я възпроизвежда детайлно. По делото е безспорно от ангажираните писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, основано на трудов договор № 8/ 18.10.2013 г., като А. Ю. Е. е заемал длъжността „монтажник, метални конструкции”, че към датата на злополуката – 10.01.2014г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения на строителен обект в гр. Мюнхен, Германия, че в следствие на злополука – падане през отвор в пода от височина около 6 метра – е претърпял увреждане – фрактура на ацетабулума /счупване на дясната част на таза/ и разкъсна рана на горен клепач вдясно, че във връзка с фрактурата му е проведено оперативно лечение в Университетска клиника по травматологична хирургия в гр. Мюнхен, Германия, като е извършена отворена репозиция и фиксация на таза посредством конфекционираща многоотворна платка и винтове, с обездвижване за срок от 60 дни, проведено е болнично лечение от 10.01.2014г. до 27.01.2014г. в същото болнично заведение, след което е изписан с предписано медикаментозно лечение и ходене с патерици, че е превозен от Г. до Б. с лек автомобил в легнало положение, че е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност до 09.04.2014 г., че не му е изплащано застрахователно обезщетение за риска „трудова злополука” поради липса на такава застраховка, нито са му платени обезщетения по обществено осигуряване. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че пълното възстановяване на обема на движения и мускулната сила на десния долен крайник е за период от около 6 месеца и възстановителният период при ищеца е протекъл гладко, като около 2 месеца след операцията ищецът се е движил с патерици, след това е проведен и курс на физиотерапия. Сочи, че поставените в тазобедрената става метална остеосинтеза и винтове следва да бъдат извадени чрез извършване на втора операция, която би следвало да се проведе около 18-я или 20-я месец след провеждането на първата операция и в резултат на последващата задължителна оперативна интервенция, ищецът отново ще бъде обездвижен за период от около месец и половина и отново ще изпитва болки. При извършения преглед към датата на експертизата – на 30.09.2014г. вещото лице е констатирало лека палпаторна болка в предна ставна цепка на дясна тазобедрена става и наличие на леки болки в крайните фази при движения в дясна тазобедрена става. Претърпеният от ищеца инцидент след извършено разследване е приет за трудова злополука с влязло в законна сила Разпореждане № 25/19.05.2014 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ гр. В. Т. Механизмът на злополуката е изяснен от показанията на разпитаните свидетели М. и Б. – и двамата присъствали на обекта по време на инцидента, изпълнявайки трудовите си функции, като М. е работил непосредствено с ищеца, а Б. – на друг етаж. М. обяснява, че обектът, на който работели, не бил осветен и те работели на лампа, нямало и предпазни парапети, работното им време било от 7 до 19-20 ч. и към 17.20 – 17.30 ч. ищецът бил изпратен на първия етаж да изключи кабел и да донесе друга лампа, но поради тъмнината той не видял отвора в пода -„шахтата”, която според свидетеля била място за кран, и паднал през него на пода на партерния етаж. Борисов твърди, че работното време било до 17 ч. и шефът им Д. С. ги извозвал след работа с джипа си. В разпореждането на НОИ и декларацията за трудова злополука като час на злополуката е посочен 18.30, но включително ищецът в дадените от него писмени показания пред НОИ сочи, че инцидентът е станал „към 17.30 немско време”. Видно от задължителни предписания изх. № ЗП-КРД-325/07.04.2014 г. на НОИ по повод разследването на трудовата злополука жалбоподателят – работодател е допуснал множество нарушения във връзка с командироването на работници в чужбина, като не е сключил задължителните в тези случаи медицинска застраховка и застраховка за риска „злополука”, не е спазил минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, не е спазено изискването проведения в Р.България начален инструктаж да се документира в книгата за инструктаж съгласно приложение № 1, не са спазени изискванията за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др. Физическото и емоционално състоянието на ищеца непосредствено по време на инцидента и след това се установява от показанията на св. М. При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявен е един иск с правно основание чл.200 КТ. Оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразно и необосновано разделяне на исковата претенция на четири отделни иска за неимуществени вреди е основателно. Самият ищец е завел иска си като един с цена 14000 лв., но разграничаването на исковете е станало въз основа на дадени указания от съда, който е приел, че е налице нередовност на претенцията и е оставил същата без движение. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички, намиращи се в причинно-следствена връзка с конкретен факт, физически и психически увреждания на пострадалия, претърпяните от него болки, страдания и социален дискомфорт в определен период от време, които в своята съвкупност формират цялостните негативни емоционални изживявания на увреденото лице. След като всички негативни изживявания се твърди да са последица от един правнозначим факт, невъзможно е те да се диференцират и да се извежда като причина за тях различни етапи от провеждано лечение, отдалечаване във времето от датата на вредоносното събитие и пр. Ищецът ясно е конкретизирал естеството и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди, обезщетяване на които претендира по реда на настоящото производство. Независимо от неправилното разделяне на исковете, изводите на първоинстанционния съд за осъществяването на фактическия състав на чл.200 КТ и ангажирането отговорността на работодателя – жалбоподател пред ВТОС, са законосъобразни и обосновани. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна отговорност и за ангажирането й следва да се установи наличието на трудово правоотношение между страните, настъпване на трудова злополука, вреди от същата и причинно следствена връзка между трудовата злополука и вредните последици. В настоящия казус всички тези елементи на фактическия състав са установени по несъмнен начин. С основание са кредитирани показанията на св. Мусев относно механизма на получаване на уврежданията, с оглед непосредствените наблюдения на този свидетел, детайлното описание на обстановката, кореспондирането на показанията му с останалите събрани по делото доказателства, включително с показанията на ангажирания от ответника свидетел Б. Разминаванията в показанията на двамата са единствено относно края на работното време, но те не са съществени за изводите на съда, тъй като и двамата свидетели сочат, че към момента на инцидента те заедно с пострадалия ищец са били на работното си място и са изпълнявали преките си трудови задължения под надзора и ръководството на прекия си ръководител. По такъв начин изцяло е несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че злополуката с ищеца има битов характер. Жалбоподателят в първото по делото съдебно заседание е навел възражение за причиняване на уврежданията на ищеца в резултат на влошеното му зрение. Това възражение не е разгледано от районния съд, който правилно е счел същото за преклудирано, доколкото не е посочено в отговора на исковата молба, но следва да се отбележи, че дори и ищецът да е имал проблеми със зрението, за което по делото липсват каквито и да било доказателства, механизмът на трудовата злополука категорично сочи като причината за нея възлагане на работа в тъмна част на деня, на неосветен от ползваните на обекта осветителни тела и необезопасен участък. Освен това, работодателят не би могъл да черпи права за изключване или намаляване на своята отговорност за обезвреда от състоянието на зрението на ищеца, защото чл.201 КТ допуска изключване и намаляване на отговорността само при виновно поведение на работника – съответно при умишлено увреждане я изключва, а при груба небрежност я намалява, а в случая работодателят сочи безвиновно, обективно състояние на ищеца. Осъществяването състава на чл.200 КТ обосновава извод за основателност на исковата претенция, като законът вменява на съда задължение да определи размера на вредите по справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдът, като взе предвид от една страна причинените на ищеца физически болки от увредата по време на инцидента и през оздравителния период, самият механизъм на получаване на травмата, извършената му оперативна интервенция, продължителността на оздравителния период и очакваната последваща отново болезнена операция за отстраняване на остеосинтезата с нов възстановителен период, притесненията на ищеца, свързани с невладеенето на немски език и затрудненията в комуникацията с лекарите, както и стреса и притесненията поради липсата на парични средства за провеждане на необходимото лечение и от невъзможността да изпълнява ежедневните си задължения и да полага труд, трудното му придвижване до Б. в състоянието, в което се е намирал, ползването на помощни средства за придвижването му в рамките на оздравителния период, а от друга страна, възрастта на пострадалия, гладкото протичане на лечението му без усложнения, счита, че претендираният от ищеца размер напълно съответства на претърпените от него болки и страдания. Като е достигнал до същите правни изводи относно основателността на иска включително и по размер, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 612/ 29.01.2015 г. по Гр.дело № 697/ 2014 г. по описа на РС Г. О.. ОСЪЖДА „Д. БГ” Е. с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Д. О., ул. А. С. № 15, представлявано от управителя Д.. П. С. с ЕГН *, да заплати на А. Ю. Е.с ЕГН *, от гр. Г. О., улица Х. А. № 10, сумата 400 /четиристотин/ лв., представляваща направени по производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на страните. Председател: Членове: |