Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 83 / 19.02.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Стефанова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2764 по
описа за 2017 година, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правни основания чл. 74 от КТ и чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр.
чл.225 ал.1 от КТ; от Б.М.М. с ЕГН ********** ***; против ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ с код по БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление в с.
Конуш, общ. Хасково, представлявано от директора М. М. У..
Ищцата твърди,
че с трудов договор № 01/15.09.2015 г., на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ била
назначена при ответника на длъжност „старши учител в прогимназиален етап по
биология, химия и физическо възпитание“, НКПД 23305007, със срок до 14.09.2016
г. След изтичане на този срок, работодателят не прекратил трудовото правоотношение,
а й предложил сключването на допълнително споразумение № 01/15.09.2016 г. за
същата длъжност, на основание чл.259 ал.1 и чл.258 ал.1 от ЗПУО, чл.68 ал.1 т.1
и чл.119 от КТ, със срок до 14.09.2017 г. Със заповед № 319/14.09.2017 г., на
основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.259 ал.1 от ЗПУО и чл.19 ал.1 т.10 от
Наредба № 12/01.09.2016 г., работодателят прекратил трудовото правоотношение на
ищцата, считано от 15.09.2017 г., поради изтичане срока на договора. Според
нея, прекратяването на трудовото правоотношение било незаконосъобразно.
Сключеният с ищцата срочен трудов договор бил в нарушение на чл.68 ал.3 и 4,
вр. §1 т.8 от ДР от КТ, т.к. не били налице визираните в посочените текстове
хипотези. Затова горецитираното допълнително споразумение следвало да се приеме
за недействително относно клаузата „срок“, поради което на основание чл.68 ал.5
от КТ трудовият договор следвало да се счита за сключен за неопределено време,
а такъв договор не можел да се прекрати, на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ.
Ето защо, за ищцата налице бил правен интерес от предявяване на процесните
искове.
Предвид
изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да обяви за
недействителна клаузата „срок“ в процесното допълнително споразумение, като
противоречаща на закона; да признае уволнението й за незаконно и да отмени
атакуваната заповед за това, като я възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „старши учител, прогимназиален етап“, НКПД 23305007; да осъди
ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа в следствие на
незаконното й уволнение от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
15.09.2017 г. до 15.03.2018 г. в размер на 5 045,52 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане;
като й присъди и направените по делото разноски. Ищцата се представлява от
пълномощник в открито съдебно заседание, който поддържа предявените искове
изцяло и иска уважаването им като основателни и доказани.
Ответникът, в
указания му срок по чл.131 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба. В
допълнително постъпило по делото писмено становище, той изцяло признава
предявените искове. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищцата в
настоящото производство, като служител, и ответника, като работодател, е
сключен трудов договор № 01/15.09.2015 г., на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ,
за определено време – до 14.09.2016 г. /т.V/. Страните са
се уговорили, ищцата да изпълнява при ответника длъжността „старши учител в
прогимназиален етап по биология, химия и физическо възпитание“, НКИД 8520, НКПД
23305007, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 572 лв. и
допълнително възнаграждение 1% за всяка година трудов стаж по специалността. Служителят
се е задължил, да постъпи на работа на 15.09.2015 г., което е сторил, видно от
отбелязване в договора, подписан от двете страни. Същия ден на ищцата е била
връчена длъжностна характеристика за длъжността „старши учител V-VІІІ клас” при
ответното училище. Към този трудов договор са представените по делото две
допълнителни споразумения, постигнати между страните по делото. Първото е с №
1/15.09.2016 г., на основание чл.259 ал.1 и чл.258 ал.1 от ЗПУО, чл.68 ал.1 т.1
и чл.119 от КТ, като страните са се споразумели за следните изменения на
трудовия им договор, считано от 15.09.2015 г.: длъжността на ищцата да бъде
„старши учител ПЕ“, с шифър по НКПД 23305007, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 644 лв. и допълнително възнаграждение за
продължителна работа от 19% или 122,36 лв., всичко общо 766,36 лв.; със срок на
трудовия договор за определено време – до 14.09.2017 г. /т.7/. Второто допълнително
споразумение е с № 153/24.01.2017 г., на основание чл.118 ал.3 и чл.119 от КТ,
чл.259 ал.1 от ЗПУО и чл.18 ал.1 и ал.4 от ВПРЗ, като страните са се
споразумели за следните изменения на трудовия им договор, считано от 01.01.2017
г.: допълнителното възнаграждение за продължителна работа да е от 20% или 128,88
лв., всичко общо с основното месечно трудово възнаграждение - 726,88 лв.
Трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, по силата на заповед
№ 319/ 14.09.2017 г., на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, вр. чл.259 ал.1 от
ЗПУО и чл.19 ал.1 т.10 от Наредба № 12/01.09.2016 г., считано от 15.09.2017 г.,
поради изтичане срока на договора, връчена на ищцата същия ден. Видно от фиш за
работна заплата на ищцата за месец
Като писмено
доказателство по делото се представи и прие извлечение от трудовата книжка на
ищцата № 5 серия Р, № 929754, издадена й на 01.09.1998г., а именно от стр.
1-21, както и съдът извърши служебна справка в документа, по искане на ищцовата
страна. Видно от същите, на стр. 20 и 21 от книжката е положен печат за
прослуженото от ищцата при ответника време, а именно от 15.09.2015 г. до
14.09.2017 г., след което на стр. 22 и следващите няма вписвания за наличие на
друго трудово правоотношение. Това обстоятелство се установява и от
представената справка за актуално състояние на всички трудови договори на
ищцата, издадена на 30.10.2017 г. от НАП – ТД –Пловдив. Видно от служебна
бележка с изх. № 60-09-15-32485/29.09.2017 г., издадена от АЗ -Дирекция „Бюро
по труда” – Хасково, считано от 20.09.2017 г. ищцата е регистрирана като безработна,
като същия ден й е била издадена регистрационна карта № 10042305.
Останалите,
представени от ищцата писмени доказателства, като ирелевантни за настоящия
правен спор, не следва да бъдат обсъждани от съда.
За
цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищцата,
съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема
като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е проверило материалите
по делото, извършило е и справка с счетоводството на ответника. Установило е,
че последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, получено
от ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което следва да се изчисли
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ – е това за м.08.2017 г. от 835,20 лв. за
месеца или среднодневно от 36,313 лв. Вещото лице изчисли дължимото на ищцата обезщетение за времето, през което твърди, че е била без
работа поради уволнението, в различни варианти, сред които и за периода
15.09.2017 г. - 22.01.2018 г. - в брутен размер от 3 476,59 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените обективно съединени искове:
Преди всичко, същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и
активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 ал.1
т.2 пр. посл. и т.3 от КТ. Разгледани по същество, същите се явяват основателни,
което се и признава от ответната страна. Между ищцата в настоящото
производство, като служител, и ответника, като работодател, е било налице
трудово правоотношение по силата на сключен помежду им трудов договор от
15.09.2015 г. Като основание за сключването му, в договора се сочи чл.68 ал.1
т.1 от КТ – за определено време до 14.09.2016 г. На същото правно основание е последвалото
допълнително споразумение към този трудов договор между страните по делото – от
15.09.2016 г., като страните са се споразумели за следните изменения на
трудовия им договор, със задна дата - считано от 15.09.2015 г.: длъжността на
ищцата да бъде „старши учител ПЕ“, с шифър по НКПД 23305007, със срок на
трудовия договор за определено време – до 14.09.2017 г. /т.7/. Налага се извод,
че както първоначалният трудов договор между страните, така и цитираното допълнително
споразумение към него, са сключени в нарушение на разпоредбите на чл.68 ал.3,
вр. ал.1 т.1 и ал. 4 от КТ. Според чл.68
ал.3 от КТ, срочен трудов договор за определен срок се сключва за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи
работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
Само
по изключение, според чл. 68 ал. 4 от КТ, законът
допуска да се сключват срочни трудови договори за определено време за срок най-малко една година, за работи и дейности,
които нямат временен, сезонен или краткотраен характер; като такъв трудов
договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника
или служителя. За да се ограничи прилагането на това изключение по чл. 68 ал. 4
от КТ, с §1 т. 8 от ДР на КТ е дадено легално определение на понятието
"изключение", според което «изключение» е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. Това означава, че в тези случаи
работодателят трябва да има предвид две основни изисквания. Първо – да
съществува обективна причина, налагаща сключването на трудов договор за
определен срок. Второ – тази обективна причина, налагаща сключването на срочния
трудов договор трябва да бъде изрично посочена в самия договор. Ирелевантно в
случая е съгласието на ищцата за сключването и изменението на трудовото й
правоотношение с ответника, респ. то не може да дерогира повелителните
разпоредби на закона, охраняващи интересите именно на работниците и
служителите. Само при наличие на обстоятелства по дефиницията на изключението
по §1 т. 8 ДР могат да се сключват законосъобразно срочни трудови договори. Ако
някое от цитираните две условия не е изпълнено, а именно – не е налице
обективна причина или пък съществува такава, но тя не е изрично посочена в
индивидуалния трудов договор на лицето, трудовият договор се счита сключен за
неопределено време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 68 ал. 5 от КТ,
съгласно която срочен трудов договор за определен срок, сключен в нарушение на посочените
по-горе изисквания, се смята за сключен за неопределено време. Процесният
срочен трудов договор, сключен между страните за определен срок от време, както
и последвалото допълнително споразумение към него също за определен срок - не
могат да се обосноват с нито една от хипотезите на обективни причини по смисъла
на изключението по чл. 68 ал. 4, вр. § 1 т. 8 от ДР на КТ. В срочния трудов
договор и в споразумението към него не са мотивирани обективни причини, които
да са наложили сключването им, както по повелителен начин законът изисква. А
изпълняваните от ищцата длъжности при ответника „старши учител в прогимназиален
етап по биология, химия и физическо възпитание“ и „старши учител прогимназиален
етап“, видно от представената длъжностна
характеристика, категорично не представляват временни, сезонни или краткотрайни
работи и дейности, за да се приеме поне първоначалният трудов договор за
съобразен с нормата на чл.68 ал.3, вр. ал.1 т.1 от КТ. При това положение и по
силата на чл. 68 ал. 5 КТ, трудовото правоотношение между страните следва да се
приеме, че е сключено от тях за неопределено време. С оглед на това,
прекратяването на такова правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т. 3 от КТ,
както е в случая, е незаконно и уволнението на това основание следва да бъде
отменено.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че преди всичко, са налице
законовите предпоставки по чл.74 ал.4, вр. ал.2 и 1 от КТ, като противоречаща
на закона – да се обяви за недействителна клаузата на т.7 от допълнително
споразумение с № 1/ 15.09.2016 г. между страните по делото към техен трудов
договор № 01/15.09.2015 г., а именно, че трудовият им договор е със срок за
определено време – до 14.09.2017 г. Вместо
тази клауза, за трудовия договор следва да се прилагат съответните повелителни
разпоредби на закона, а именно – чл.68 ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1 т.1 и
ал. 4 от КТ. На следващо място, заповедта, с която е било прекратено трудовото
правоотношение между страните по делото, е незаконосъобразна и като такава
същата следва да бъде отменена, а уволнението признато за незаконно. В тежест
на работодателя в това производство е да докаже законосъобразността на
уволнението, като в тази насока пълно доказване не се проведе, а напротив ответникът
изцяло призна предявените искове. Ето защо, следва да се признае за незаконно и
да се отмени извършеното със заповед № 319/14.09.2017 г. на директора на
ответното училище уволнение на ищцата, като се отмени заповедта. С оглед
уважаването на предявения главен иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, то и акцесорният
иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност при ответника следва да бъде уважен
като основателен и доказан, като ищцата се възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „старши учител прогимназиален етап“, с шифър по НКПД
23305007. Основание за уважаването на този иск е и обстоятелството, че по
гореизложените съображения, съдът приема, че към момента ищцата е носител на
потестативното право за възстановяване на работа, доколкото процесното трудово
правоотношение се прие за сключено за неопределено време.
Предявеният
иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3, вр.
чл. 225 ал. 1 КТ, съдът намира за частично
основателен и доказан. Ищцата твърди, че е останала без работа поради
процесното си незаконно уволнение за срок от шест месеца, като и понастоящем не
работела и не получавала трудово възнаграждение. Установи се, че след отбелязването
на процесното й уволнение, няма други вписвания в трудовата й книжка за друго
нововъзникнало трудово правоотношение между нея и друг работодател. Ищцата се е
регистрирала в Дирекция „Бюро по труда” – Хасково като безработна на 20.09.2017
г., непосредствено след уволнението си. Предвид изложеното, съдът приема този
обективно съединен иск за доказан по основание, що се отнася до периода от 15.09.2017
г., считано от когато е прекратено правоотношението й с ответника, до 22.01.2018
г., датата на единственото проведено по делото съдебно заседание, предвид
чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК. Този иск не би могъл да бъде уважен за бъдещ период,
следващ приключването на устните състезания пред настоящата инстанция,
единствено въз основа на предположение, че и тогава ищцата ще продължи да е без
работа в резултат на процесното уволнение. Относно размера на този иск, следва
да се има предвид нормата на чл.228 ал.1 от КТ, която сочи, че брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията, вкл. по чл.225 ал.1 от КТ, е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Назначената по делото
експертиза установи, че последното брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец, получено от ищцата по чл.228 ал.1 от КТ, на база на което
следва да се изчисли обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ – е това за м.08.2017
г. от 835,20 лв. за месеца или среднодневно от 36,313 лв. Вещото лице изчисли дължимото на ищцата обезщетение за времето, през което се доказа, че е била без
работа поради уволнението, за периода 15.09.2017 г. - 22.01.2018 г. - в брутен
размер от 3 476,59 лв. Ето защо искът по чл.
344 ал. 1 т. 3, вр. чл. 225 ал. 1
от КТ, следва да се уважи до така посочения размер; ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане; а за разликата до пълния предявен размер от 5 045,52 лв. за
периода 15.09.2017 г. - 15.03.2018 г. - следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съобразно
уважените обективно съединени искове и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и деловодни разноски
от 1 254,35 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на
Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените обективно съединени искове
в общ размер от 289,06 лв., както и сумата от 50 лв. за вещо лице, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им и държавна
такса от 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
По предявените обективно кумулативно съединени искове с
правни основания чл. 74 от КТ и чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3, вр. чл.225 ал.1 от КТ;
от Б.М.М. с ЕГН ********** ***; против ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с код по
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление в с. Конуш, общ. Хасково,
представлявано от директора М. М. У.:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл.74 ал.4, вр. ал.2 и 1 от КТ, като
противоречаща на закона – клаузата на т.7 от допълнително споразумение с № 1/ 15.09.2016
г. между Б.М.М. с ЕГН ********** и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш, с
код по БУЛСТАТ ******, към техен трудов договор № 01/15.09.2015 г., а именно -
че трудовият им договор е със срок за определено време – до 14.09.2017 г.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Б.М.М. с ЕГН **********,
извършено със заповед № 319/14.09.2017 г. на директора на ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“ - с. Конуш, с код по БУЛСТАТ ******, на основание чл. 325 ал.1 т.3 от КТ.
ОТМЕНЯ заповед № 319/14.09.2017 г. на
директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш, с код по БУЛСТАТ ******,
издадена на основание чл. 325 ал.1 т. 3 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.М.М. с ЕГН ********** на
заеманата от нея преди уволнението й длъжност – „старши учител прогимназиален
етап“, с шифър по НКПД 23305007, в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш, с
код по БУЛСТАТ ******.
ОСЪЖДА ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с.
Конуш, с код по БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.М. с ЕГН ********** сумата от 3 476,59 лв., представляваща брутно обезщетение за периода 15.09.2017 г. - 22.01.2018 г., през който е
останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.11.2017 г.
до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния предявен размер
от 5 045,52 лв. за периода 15.09.2017 г. - 15.03.2018 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ОУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш, с код по БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.М.
с ЕГН ********** сумата от 1 254,35 лв., представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОУ
„Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Конуш, с код по БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Хасково – държавна такса по предявените обективно
съединени искове в общ размер от 289,06
лв., както и сумата от 50 лв. за
вещо лице, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането им и държавна такса от 5 лв.
Допуска предварително
изпълнение на решението, в частта на присъденото обезщетение за работа, на
основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
съобщаването и връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.